Празниците се делят на седмични и годишни. Седмични са тези, които се честват всяка седмица, а годишни – веднъж годишно. Годишните празници се делят на неподвижни и подвижни. Неподвижни църковни празнициНеподвижните празници се честват на една и съща дата от календара, меняйки само деня от седмицата, в който се отбелязват. Те се делят на Господски, Богородични и светийски. По-важни Господски празници са: Обрезание Господне (1. януари), Богоявление (6. януари), Сретение Господне (2. февруари), Преображение Господне (6. август), Кръстовден (14. септември), Рождество Христово (25. декември). Господски празници са и подвижните — Възкресение Христово, Възнесение Господне, Цветница и Петдесятница. По-важни Богородични празници са: Благовещение (25. март), Рождество на Пресвета Богородица (8. септември) и Въведение Богородично (21. ноември). Сретение Господне и Благовещение са едновременно Господски и Богородични празници. Светийски са празниците, които са посветени на добродетелни хора — светители, мъченици, апостоли, пророци, преподобни и пр. Църквата ги канонизирала като за всеки от тях отредила ден от православния църковен календар, в който да ги почитаме. Тази почит се различава от почитта, която отдаваме към Бога.
|
Църковни празници 2025 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)