Православната църква чества Рождеството на Божията майка

Това е първият голям празник в новата църковна година, която започна на 1 септември

Православната църква отбелязва днес Рождество на Пресвета Богородица - един от големите християнски празници, познат в народната традиция като Малка Богородица. На 8 септември вярващите почитат рождението на Дева Мария - дъщеря на праведните Йоаким и Анна и бъдеща майка на Иисус Христос.

Според църковното предание родителите ѝ - праведните Йоаким и Анна, дълги години нямали деца. Те не преставали да се молят и дали обещание, че ако им се роди дете, ще го посветят на Бога. Молитвите им били чути и се родила Мария. Затова празникът се възприема и като символ на надеждата, вярата и сбъднатата молитва.

ождество Богородично е първият голям празник в новата църковна година, която започва на 1 септември. В народните представи Малка Богородица е особено свързана със семейството, майчинството и закрилата на децата. На този ден много вярващи отправят молитви към Божията майка за здраве, рожба и благополучие в дома.

Особено тържествен беше денят в столичния квартал „Филиповци“, където храмът „Рождество Богородично“ отбеляза своя празник. Богослужението беше оглавено от Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил.

Още от сутринта десетки вярващи изпълниха църквата. Те се поклониха пред иконата на Божията майка, запалиха свещи и отправиха молитви за здраве, мир и благоденствие. Част от присъстващите приеха и Свето Причастие.

След литургията патриарх Даниил припомни църковното предание за Йоаким и Анна, които дълго време нямали деца, преди да се роди Дева Мария. В словото си той определи Рождество Богородично като празник на надеждата и Божията милост и постави акцент върху значението на семейството и християнските ценности.

Честваме Успение на Пресвета Богородица

 Успението на Света Богородица, майката на Иисус Христос, се чества от древността като празник за християните, които я почитат заради нейната нравствена чистота и готовността й да стане "вместилище на Невместимия", както я възпява църковният химн.

Тя посветила живота си на Спасителя на света, придружавала Го навсякъде през годините на проповедта Му. А малко преди да умре на кръста, Той я поверил на грижите на свети апостол Йоан, като ѝ казал: "Ето сина ти!". И на него: "Ето майка ти!".

След тези събития светата Дева заживяла в дома на свети Йоан и Яков, и майка им Саломия. Била с апостолите на Елеонския хълм при Възнесението на възкръсналия Христос и след това, в деня на празника Петдесетница, при слизането на Светия Дух над Христовите ученици, събрани в Йерусалим.

Участвала в живота на първата християнска община в свещения град, помагала според силите си, както всъщност правели всички вярващи. Според преданието Божи ангел й известил наближаващия край на нейния земен живот и тя благоговейно се приготвила за срещата със своя божествен Син.

А когато дошъл часът, апостолите, които проповядвали Христовото учение по различни далечни страни, по чуден начин били пренесени по въздуха, "на облак", за да присъстват на погребението на майката на техния и наш Господ.

В химните за празника Църквата възпява светата Дева и заявява: "в успението си ти не остави света, Богородице". Защото християните вярваме, че макар да пребивава на небето, тя, "по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите" (от песента "Честнейшую"), не престава да се застъпва за всички нас. Защото тя е от света, но е станала "стълба към небето".

Тази особена нейна близост е осезаема за вярващите молитвено, тъй като "в молитвите е неуморна и в застъпничеството е неизменно упование".

БТА

Честваме успението на свети Климент Охридски, както и паметта на свети великомъченик Пантелеймон, и на свети Седмочисленици

Честваме успението на свети Климент Охридски, както и паметта на свети великомъченик Пантелеймон, и на свети Седмочисленици.

На този ден от древност се почита паметта на лекаря Пантелеймон, привлечен в Христовата вяра от свещеномъченика Ермолай, чиято памет чествахме вчера.

Пантелеймон живял в малоазийския град Никомидия. Изучил лекарското изкуство и с готовност помагал на всички страдащи от различни заболявания. А когато чрез християнството се запознал с важността на любовта към ближния, "най-голямата от всички добродетели" по думите на св. апостол Павел, Пантелеймон започнал да лекува безплатно. С това не само се прочул и бил проповедник на Христовата любов сред бедни и богати, но и привлякъл завистта на други лекари. Наклеветен, че е християнин, той бил заловен и измъчван по времето на гонението на Диоклетиан и неговите съимператори през 303 г. Останал твърд във вярата си, той бил убит с меч и останал в паметта на Църквата като истински Христов последовател, състрадателен към всеки страдащ човек.

Шест века по-късно на този ден се упокоил от многото си трудове най-известният от учениците на славянските просветители свети Кирил и Методий - свети Климент, Охридски архиепископ. Изпратен от св. цар Борис Първи в югозападните български земи, той работил с изключителен успех, трудейки се денем и нощем за обучението на над 3500 свещеници и други служители на Българската църква. Според житието му той, като нов апостол Павел, облагородил непросветения български народ и го извисил духовно, водил го по пътя на спасението. Заради неговия праведен живот скоро след кончината му на 27 юли 916 г. започнали да го почитат като светец.

А по-късно на този ден е установен съвместен празник на светите Седмочисленици - Кирил и Методий, и на учениците им Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

БТА

Честваме успението на света Анна

Честваме успението на света Анна, майката на Света Богородица

При повечето свети личности Православната църква е запазила и чества деня на тяхното успение, т.е. заспиването им, както се нарича смъртта, защото тя не е окончателният край, а е заспиване в очакване на пробуждането при Второто Христово пришествие и всеобщото възкресение на мъртвите.

Така на днешния ден честваме успението на света Анна, майката на Дева Мария - Света Богородица. На праведната Анна са посветени още два празника. На 9 декември се чества зачеването от нея на Дева Мария, а на 9 септември, веднага след Рождеството на Св. Богородица, е празникът на нейните родители свети Йоаким и Анна.

Праведните Йоаким и Анна, наричани и "богоотци" (като родители на Божията майка), живели в галилейския град Назарет, в северната част на Палестина. И двамата били от царския Давидов род, възпитани във вяра, благочестие и милосърдие, но нямали деца. А хората предубедено гледали на бездетството като на наказание от Бога заради някакви скрити грехове на съпрузите. След поредното натякване и то от свещеник в йерусалимския храм, Йоаким и Анна усилили молитвата си към Бога и със сълзи просели Той да ги дари с чедо. Анна се молела: "Господи, Ти си дарил на Сарра син в старините ѝ. Чуй и мене, и аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!".

Бог чул горещите им молитви и те на другата година се ощастливили с малката света Мария. А след три години я завели в храма, за да се възпитава в Божия закон и да бъде достойна за великото си предназначение да стане майка на въплътения Син Божи.

Йоаким починал на 80-годишна възраст. След неговата смърт света Анна живяла още няколко години и се упокоила преди Благовещението на дъщеря ѝ Света Дева Мария.

Илинден е!

На 20 юли Православната църква почита Свети пророк Илия. Той е смятан за един от тримата велики старозаветни мъже, в еднаква степен с Моисей и свети Йоан Предтеча. Народът чества празника Илинден по нов стил. Денят се отбелязва по стар стил на 2 август.

Българите тачат св. Илия като господар на небесните природни стихии – градушката, гръмотевиците и светкавиците. Вярва се, че когато той препуска със своите коне по небесния друм, причинява гръм и огън. А когато светецът води битка с крилати змейове, триглави змии или дори със Сатаната, тогава на земята вилнеят опустошителни природни стихии.

Има поверие, че на този ден морето взима най-много жертви  като курбан за Св. Илия. Затова на този ден не ходи на плаж и не се влиза във водата.

В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден не се работи, за да не се разсърди светецът. На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества.

На 20 юли имен ден празнуват: Илия, Илиян, Илин, Искра, Илина, Илияна, Илинка, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо, Илонка.

Православната църква почита паметта на св. апостоли Петър и Павел

Православната църква почита паметта на св. апостоли Петър и Павел. Пътищата на двамата светци към Христос са различни, но и двамата оставят трайна следа в разпространението на християнската вяра, като загиват мъченически за нея. Паметта им се отбелязва в един и същи ден като символ на единството на Църквата.

"Но те са първовърховни, не защото са първи сред апостолите, а защото техният труд е допринесъл много за разпространението на вярата."

Свети Петър е един от дванадесетте апостоли и първият призован от Христос.

"Христос казва: "Петре (това означава името му - "камък", "скала" - от гръцки), ти си Петър и на този камък ще построя църквата си". Има се предвид на тази силна вяра в Христос."

А свети Павел, макар да не е сред дванадесетте, след своето обръщане се превръща в най-ревностния проповедник сред езичниците.

"Свети апостол Павел се обръща към християнството в следващ етап, по-късно, когато по пътя за Дамаск има едно видение, в което Господ му се явява и казва: (той е носил името Савел) "Савле, Савле, защо ме гониш?". Св. Павел е бил ревностен защитник на юдейството и това видение променя живота му. Той после написва много от посланията в Свещеното писание."

Днес завършва Петровият пост за християните, които по традиция ще почетат двамата първовърховни апостоли с молитва и участие в богослужението.

Своя имен ден празнуват Петър, Павел, Преслав, Петя, Павлина, Полина, Павела, Камен, Кремена и техните производни.

Днес е големия християнски празник Възнесение Господне, познат и като Спасовден

На четиридесетия ден след Възкресението Си Господ Иисус Христос се явил на учениците си за последен път. Апостолите били събрани на молитва, Христос им се явил, беседвал с тях и ги извел край Йерусалим на Елеонската планина. Сред тях била и Божията Майка.

Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал постепенно към небето при Своя небесен Отец, докато станал невидим (Лук. 24:50). Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка. В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали "мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян. 1:11) в потвърждение на думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и Всеобщ съд. Утешени от ангелите, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с готовност да вестят Евангелското слово.

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от Църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници.

С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението, като откри небето за всички ни. Затова българският народ е нарекъл празника Спасовден. У нас посветени на Възнесение Господне са Горновасилишкият манастир, Батановският манастир, Сопотският манастир „Възнесение Христово“, Долнолозенски манастир "Възнесение Христово" или "Свети Спас", Радомирският манастир, Големобучинският манастир и други.