Кръстовден е!

На 14 септември православните християни отбелязват Въздвижение на Светия кръст Господен, познат още като Кръстовден. В народната традиция празникът се свързва с края на лятото и началото на есента, заради което е наричан и Гроздоберник.

Денят е посветен на Светия и животворящ Кръст Господен и е свързан с няколко важни събития от историята на Христовата църква – чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, откриването му на Голгота от неговата майка царица Елена, както и връщането на светинята от персийски плен.

Чудото с Христовия кръст

Според преданието именно на този ден се случило чудото, чрез което бил разпознат кръстът, на който е бил разпнат Иисус Христос.

Царица Елена, майката на император Константин Велики, била известна със своята християнска вяра, благотворителност и стремеж да подпомага изграждането на храмове. След победата на Константин над Максенций и провъзгласяването му за император на Римската империя тя решила да издигне на Голгота величествен храм „Св. Възкресение Христово“.

При разкопките били открити три кръста – Христовият и тези на двамата разбойници, разпънати заедно с него. Тъй като трите кръста си приличали, не било възможно веднага да се установи кой е принадлежал на Иисус Христос.

В този момент край мястото преминавало погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и решила да допре кръстовете до ковчега на починалия младеж. При първите два не се случило нищо. Когато обаче до него бил допрян Христовият кръст, станало чудо – мъртвецът оживял и се изправил.

Така кръстът, който дотогава бил символ на наказание, се превърнал в знак на спасението и изкуплението от греха. За християните той олицетворява жертвената любов, победата над злото и принадлежността към християнската вяра.

Светият кръст се превръща в символ на християнството

След откриването му Светият кръст започнал да бъде изнасян за поклонение. Според преданието част от светинята останала в Йерусалим, друга била изпратена в Рим, а трета – в Константинопол.

Кръстът се превърнал в символ и знаме на християните. На 14 септември църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен, отдавайки почит на светинята.

Строг пост на Кръстовден

Кръстовден е сред дните, в които традиционно се спазва строг пост. Вярващите се въздържат от храна и следват църковните правила, свързани с празника.

В българската народна традиция 14 септември бележи и прехода към есента. На Кръстовден се освещава семето за посев, а в някои райони започва и гроздоберът. Неслучайно празникът носи и името Гроздоберник.

Кой празнува имен ден на 14 септември?

На Кръстовден имен ден имат Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан и Кръстана.

Празникът е повод за почит към Светия кръст, но и символичен момент в българския календар – време, когато лятото отстъпва място на есента, а природата постепенно се подготвя за новия сезон.

Православната църква чества Рождеството на Божията майка

Това е първият голям празник в новата църковна година, която започна на 1 септември

Православната църква отбелязва днес Рождество на Пресвета Богородица - един от големите християнски празници, познат в народната традиция като Малка Богородица. На 8 септември вярващите почитат рождението на Дева Мария - дъщеря на праведните Йоаким и Анна и бъдеща майка на Иисус Христос.

Според църковното предание родителите ѝ - праведните Йоаким и Анна, дълги години нямали деца. Те не преставали да се молят и дали обещание, че ако им се роди дете, ще го посветят на Бога. Молитвите им били чути и се родила Мария. Затова празникът се възприема и като символ на надеждата, вярата и сбъднатата молитва.

ождество Богородично е първият голям празник в новата църковна година, която започва на 1 септември. В народните представи Малка Богородица е особено свързана със семейството, майчинството и закрилата на децата. На този ден много вярващи отправят молитви към Божията майка за здраве, рожба и благополучие в дома.

Особено тържествен беше денят в столичния квартал „Филиповци“, където храмът „Рождество Богородично“ отбеляза своя празник. Богослужението беше оглавено от Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил.

Още от сутринта десетки вярващи изпълниха църквата. Те се поклониха пред иконата на Божията майка, запалиха свещи и отправиха молитви за здраве, мир и благоденствие. Част от присъстващите приеха и Свето Причастие.

След литургията патриарх Даниил припомни църковното предание за Йоаким и Анна, които дълго време нямали деца, преди да се роди Дева Мария. В словото си той определи Рождество Богородично като празник на надеждата и Божията милост и постави акцент върху значението на семейството и християнските ценности.

Честваме Успение на Пресвета Богородица

 Успението на Света Богородица, майката на Иисус Христос, се чества от древността като празник за християните, които я почитат заради нейната нравствена чистота и готовността й да стане "вместилище на Невместимия", както я възпява църковният химн.

Тя посветила живота си на Спасителя на света, придружавала Го навсякъде през годините на проповедта Му. А малко преди да умре на кръста, Той я поверил на грижите на свети апостол Йоан, като ѝ казал: "Ето сина ти!". И на него: "Ето майка ти!".

След тези събития светата Дева заживяла в дома на свети Йоан и Яков, и майка им Саломия. Била с апостолите на Елеонския хълм при Възнесението на възкръсналия Христос и след това, в деня на празника Петдесетница, при слизането на Светия Дух над Христовите ученици, събрани в Йерусалим.

Участвала в живота на първата християнска община в свещения град, помагала според силите си, както всъщност правели всички вярващи. Според преданието Божи ангел й известил наближаващия край на нейния земен живот и тя благоговейно се приготвила за срещата със своя божествен Син.

А когато дошъл часът, апостолите, които проповядвали Христовото учение по различни далечни страни, по чуден начин били пренесени по въздуха, "на облак", за да присъстват на погребението на майката на техния и наш Господ.

В химните за празника Църквата възпява светата Дева и заявява: "в успението си ти не остави света, Богородице". Защото християните вярваме, че макар да пребивава на небето, тя, "по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите" (от песента "Честнейшую"), не престава да се застъпва за всички нас. Защото тя е от света, но е станала "стълба към небето".

Тази особена нейна близост е осезаема за вярващите молитвено, тъй като "в молитвите е неуморна и в застъпничеството е неизменно упование".

БТА

Честваме успението на свети Климент Охридски, както и паметта на свети великомъченик Пантелеймон, и на свети Седмочисленици

Честваме успението на свети Климент Охридски, както и паметта на свети великомъченик Пантелеймон, и на свети Седмочисленици.

На този ден от древност се почита паметта на лекаря Пантелеймон, привлечен в Христовата вяра от свещеномъченика Ермолай, чиято памет чествахме вчера.

Пантелеймон живял в малоазийския град Никомидия. Изучил лекарското изкуство и с готовност помагал на всички страдащи от различни заболявания. А когато чрез християнството се запознал с важността на любовта към ближния, "най-голямата от всички добродетели" по думите на св. апостол Павел, Пантелеймон започнал да лекува безплатно. С това не само се прочул и бил проповедник на Христовата любов сред бедни и богати, но и привлякъл завистта на други лекари. Наклеветен, че е християнин, той бил заловен и измъчван по времето на гонението на Диоклетиан и неговите съимператори през 303 г. Останал твърд във вярата си, той бил убит с меч и останал в паметта на Църквата като истински Христов последовател, състрадателен към всеки страдащ човек.

Шест века по-късно на този ден се упокоил от многото си трудове най-известният от учениците на славянските просветители свети Кирил и Методий - свети Климент, Охридски архиепископ. Изпратен от св. цар Борис Първи в югозападните български земи, той работил с изключителен успех, трудейки се денем и нощем за обучението на над 3500 свещеници и други служители на Българската църква. Според житието му той, като нов апостол Павел, облагородил непросветения български народ и го извисил духовно, водил го по пътя на спасението. Заради неговия праведен живот скоро след кончината му на 27 юли 916 г. започнали да го почитат като светец.

А по-късно на този ден е установен съвместен празник на светите Седмочисленици - Кирил и Методий, и на учениците им Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

БТА

Честваме успението на света Анна

Честваме успението на света Анна, майката на Света Богородица

При повечето свети личности Православната църква е запазила и чества деня на тяхното успение, т.е. заспиването им, както се нарича смъртта, защото тя не е окончателният край, а е заспиване в очакване на пробуждането при Второто Христово пришествие и всеобщото възкресение на мъртвите.

Така на днешния ден честваме успението на света Анна, майката на Дева Мария - Света Богородица. На праведната Анна са посветени още два празника. На 9 декември се чества зачеването от нея на Дева Мария, а на 9 септември, веднага след Рождеството на Св. Богородица, е празникът на нейните родители свети Йоаким и Анна.

Праведните Йоаким и Анна, наричани и "богоотци" (като родители на Божията майка), живели в галилейския град Назарет, в северната част на Палестина. И двамата били от царския Давидов род, възпитани във вяра, благочестие и милосърдие, но нямали деца. А хората предубедено гледали на бездетството като на наказание от Бога заради някакви скрити грехове на съпрузите. След поредното натякване и то от свещеник в йерусалимския храм, Йоаким и Анна усилили молитвата си към Бога и със сълзи просели Той да ги дари с чедо. Анна се молела: "Господи, Ти си дарил на Сарра син в старините ѝ. Чуй и мене, и аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!".

Бог чул горещите им молитви и те на другата година се ощастливили с малката света Мария. А след три години я завели в храма, за да се възпитава в Божия закон и да бъде достойна за великото си предназначение да стане майка на въплътения Син Божи.

Йоаким починал на 80-годишна възраст. След неговата смърт света Анна живяла още няколко години и се упокоила преди Благовещението на дъщеря ѝ Света Дева Мария.

Илинден е!

На 20 юли Православната църква почита Свети пророк Илия. Той е смятан за един от тримата велики старозаветни мъже, в еднаква степен с Моисей и свети Йоан Предтеча. Народът чества празника Илинден по нов стил. Денят се отбелязва по стар стил на 2 август.

Българите тачат св. Илия като господар на небесните природни стихии – градушката, гръмотевиците и светкавиците. Вярва се, че когато той препуска със своите коне по небесния друм, причинява гръм и огън. А когато светецът води битка с крилати змейове, триглави змии или дори със Сатаната, тогава на земята вилнеят опустошителни природни стихии.

Има поверие, че на този ден морето взима най-много жертви  като курбан за Св. Илия. Затова на този ден не ходи на плаж и не се влиза във водата.

В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден не се работи, за да не се разсърди светецът. На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества.

На 20 юли имен ден празнуват: Илия, Илиян, Илин, Искра, Илина, Илияна, Илинка, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо, Илонка.

Православната църква почита паметта на св. апостоли Петър и Павел

Православната църква почита паметта на св. апостоли Петър и Павел. Пътищата на двамата светци към Христос са различни, но и двамата оставят трайна следа в разпространението на християнската вяра, като загиват мъченически за нея. Паметта им се отбелязва в един и същи ден като символ на единството на Църквата.

"Но те са първовърховни, не защото са първи сред апостолите, а защото техният труд е допринесъл много за разпространението на вярата."

Свети Петър е един от дванадесетте апостоли и първият призован от Христос.

"Христос казва: "Петре (това означава името му - "камък", "скала" - от гръцки), ти си Петър и на този камък ще построя църквата си". Има се предвид на тази силна вяра в Христос."

А свети Павел, макар да не е сред дванадесетте, след своето обръщане се превръща в най-ревностния проповедник сред езичниците.

"Свети апостол Павел се обръща към християнството в следващ етап, по-късно, когато по пътя за Дамаск има едно видение, в което Господ му се явява и казва: (той е носил името Савел) "Савле, Савле, защо ме гониш?". Св. Павел е бил ревностен защитник на юдейството и това видение променя живота му. Той после написва много от посланията в Свещеното писание."

Днес завършва Петровият пост за християните, които по традиция ще почетат двамата първовърховни апостоли с молитва и участие в богослужението.

Своя имен ден празнуват Петър, Павел, Преслав, Петя, Павлина, Полина, Павела, Камен, Кремена и техните производни.