понеделник, 29 юни 2026 г.

Православната църква почита паметта на св. апостоли Петър и Павел

Православната църква почита паметта на св. апостоли Петър и Павел. Пътищата на двамата светци към Христос са различни, но и двамата оставят трайна следа в разпространението на християнската вяра, като загиват мъченически за нея. Паметта им се отбелязва в един и същи ден като символ на единството на Църквата.

"Но те са първовърховни, не защото са първи сред апостолите, а защото техният труд е допринесъл много за разпространението на вярата."

Свети Петър е един от дванадесетте апостоли и първият призован от Христос.

"Христос казва: "Петре (това означава името му - "камък", "скала" - от гръцки), ти си Петър и на този камък ще построя църквата си". Има се предвид на тази силна вяра в Христос."

А свети Павел, макар да не е сред дванадесетте, след своето обръщане се превръща в най-ревностния проповедник сред езичниците.

"Свети апостол Павел се обръща към християнството в следващ етап, по-късно, когато по пътя за Дамаск има едно видение, в което Господ му се явява и казва: (той е носил името Савел) "Савле, Савле, защо ме гониш?". Св. Павел е бил ревностен защитник на юдейството и това видение променя живота му. Той после написва много от посланията в Свещеното писание."

Днес завършва Петровият пост за християните, които по традиция ще почетат двамата първовърховни апостоли с молитва и участие в богослужението.

Своя имен ден празнуват Петър, Павел, Преслав, Петя, Павлина, Полина, Павела, Камен, Кремена и техните производни.

четвъртък, 21 май 2026 г.

Днес е големия християнски празник Възнесение Господне, познат и като Спасовден

На четиридесетия ден след Възкресението Си Господ Иисус Христос се явил на учениците си за последен път. Апостолите били събрани на молитва, Христос им се явил, беседвал с тях и ги извел край Йерусалим на Елеонската планина. Сред тях била и Божията Майка.

Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал постепенно към небето при Своя небесен Отец, докато станал невидим (Лук. 24:50). Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка. В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали "мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян. 1:11) в потвърждение на думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и Всеобщ съд. Утешени от ангелите, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с готовност да вестят Евангелското слово.

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от Църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници.

С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението, като откри небето за всички ни. Затова българският народ е нарекъл празника Спасовден. У нас посветени на Възнесение Господне са Горновасилишкият манастир, Батановският манастир, Сопотският манастир „Възнесение Христово“, Долнолозенски манастир "Възнесение Христово" или "Свети Спас", Радомирският манастир, Големобучинският манастир и други.


сряда, 6 май 2026 г.

Музикална формация „LiberVox“ поднесе музикален поздрав на Гергьовден (видео)

                                    снимка: "Подиум"
Инициативата на областния управител Асен Атанасов бе реализирана с подкрепата на председателя на църковното настоятелство на храм „Света Троица“ отец Емануил

Своеобразна музикална китка от народни песни, обработени за изпълнение от хор, поднесоха като поздрав към жителите на Добрич младите музиканти от хорова формация „LiberVox“ с ръководител и диригент Мартин Кръстев. Изпълненията на талантливите възпитаници бяха посветени на днешния празничен ден – Гергьовден. 

Хористите пяха след края на празничната света литургия в храм „Света Троица“ и всички граждани, дошли да се поклонят пред иконата на св. Георги Победоносец и се помолят за здраве и благополучие се насладиха на вокалното им майсторство. 

Областният управител Асен Атанасов и членовете на екипа му – заместник-областните управители Милена Петрова и Урал Кязим, изразиха признателност и благодариха на младите изпълнители и поднесоха символичен подарък на всеки от хористите. А. Атанасов изрази още веднъж личната си благодарност към отец Емануил – председател на църковното настоятелство на храм „Св. Троица“, който приветства инициативата и „отвори“ вратите за детските изпълнения.

видео можете да гледата ТУК


Честваме паметта на свети великомъченик Георги Победоносец и празника Преполовение

Честваме паметта на свети великомъченик Георги Победоносец и празника Преполовение.

Свети великомъченик Георги Победоносец бил римски воин, който служил в малоазийската област Кападокия по времето на римския император Диоклециан (284-305 г.). 

Още като юноша Георги постъпил на служба в римската войска. Бил снажен и умен, но също така храбър и способен младеж, който се отличил в битките и станал добър пълководец. Затова много скоро се издигнал до висок чин в своя легион - военен трибун. 

Но когато започнали поредните гонения срещу християните, се разбрало, че и трибунът Георги е християнин. Междувременно от състрадание той освободил робите в дома си и раздал на бедните всичките си средства. Така се подготвил за подвиг в името на Иисус Христос. Сам се явил в императорския дворец в град Никомидия (днес Измит на брега на Мраморно море), източната столица на империята, и смело защитил християнската вяра. 

Напразно го увещавали да се отрече от Христос. Заради своята християнска вяра бил подложен на жестоки мъчения. Но доблестният воин ценял много високо вярата си и с голямо търпения понесъл мъченията. Сам Господ Иисус му се явил една нощ, докоснал раните му и ги излекувал. На новите изтезания, приложени от мъчителите, Георги смело отговорил: "По-скоро вие ще се уморите да ме мъчите, отколкото аз - да понасям мъченията".

Мнозина от войниците и други от присъстващите на изтезанията, като видели какви мъки търпи Георги заради вярата си, също повярвали в Христос. Георги бил осъден на смърт и с достойнство тръгнал към мястото за смъртни наказания. Там спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 303 г.

От средните векове свети Георги се почита сред християнските народи като закрилник на войската, затова е наречен и победоносец. Той е покровител на много градове и страни по света с християнски традиции. Светецът воин е почитан и от мюсюлманите.

Днес честваме и празника Преполовение. В сряда на четвъртата седмица след Великден се отбелязва празникът Преполовение. Наречен е така, защото се пада точно по средата на периода между Възкресение Христово и Петдесетница, и съответно е от разреда на подвижните празници, свързани с деня на Великден. На този ден се припомня за влизането на Иисус Христос в Йерусалим по време на еврейския празник Шатри и за Неговата проповед в храма, където Той говорил за Своята дейност като Месия, Избавител.

БТА

понеделник, 20 април 2026 г.

Международен фестивал на православната музика - Поморие

 


СЪОБЩЕНИЕ

до диригентите на одобрените участници в XXII-то издание на фестивала
Уважаеми колеги,
Напомняме Ви най-учтиво, че до 1 май очакваме отговор на организационните въпроси, изпратени заедно с потвърдителните писма до вас. Същата дата е и последната възможност за промени в досега заявения репертоар.
Можете да пишете до:
- г-жа Йорданка Туджарова, организационен директор, на е-mail dani_1950@abv.bg,
- г-жа Таня Никлева, музикален директор, на e-mail tnikleva@abv.bg.
Благодарим Ви предварително за коректността и съдействието!
Очакваме Ви през юни!

понеделник, 6 април 2026 г.

Започва Страстната седмица, последната от живота на Иисус Христос и посветена на неговите страдания

Страстната седмица, или седмицата на страданията - последната от живота на Иисус Христос, започва от днес. Тя е наречена по този начин, тъй като „страст“ е старинна българска дума за страдание. Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик. 

Традиционно Страстната седмица за мнозина християни е повод да се замислят за своите грехове и за жертвата на Спасителя. 

На Велики понеделник Иисус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците.

На Велики вторник Христос прекарал деня в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.

В деня на светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. 

Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнството причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“. После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете“. След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. Вечерта на Велики четвъртък се отслужва последованието на 12-те евангелия.

Велики петък, известен още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Иисус Христос, и е посветен на неговите страдания. Сутринта на Велики петък се отслужват т. нар. царски часове. Вечерта при плащаницата с изобразеното на нея тяло на мъртвия и положен в гроба Иисус се извършва т. нар. опело Христово.

На Велика събота се отбелязва погребението на Господ Иисус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината - ада. Когато Христос починал като човек, тялото му било положено в гроба. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото отново се обединили, и тялото възкръснало от мъртвите.

В 23:30 ч. на Велика събота вярващите отиват на богослужението в храмовете, а в полунощ се възвестява Христовото Възкресение. Поздравът за него е Христос воскресе (Христос възкръсна) и отговорът е Воистину воскресе (Наистина възкръсна). 

БТА

неделя, 5 април 2026 г.

Честваме празника Вход Господен в Йерусалим (Връбница - Цветница)

Честваме празника Вход Господен в Йерусалим (Връбница - Цветница).

Днес е последната неделя от Великия пост, наричана Вход Господен в Йерусалим или Вайя (от гръцки - Връбница) и Цветница. В този ден честваме тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим няколко дни преди страданията и кръстната Му смърт.

Дни преди юдейския празник Пасха Христос тръгнал за Йерусалим от Витания, където възкресил Лазар. Той поискал учениците Му да вземат едно осле (магаренце) от близкото село, седнал на него и придружен от тях, и от други Свои последователи наближил стените на свещения град.

Когато жители на града и много от поклонниците за празника научили, че Той идва, се стекли да Го посрещнат. Те вече научили за възкресяването на Лазар и били въодушевени от чудото на Христос, мнозина от тях виждали в Него Божи пратеник. Затова едни постилали дрехите си, за да мине Той по тях, други носели палмови клонки в ръце и с тях Го приветствали, като викали: "Осанна! (Да живее!) Благословен е идващият в името Господне, израилският цар!". Този вид приветствия били обичайни за царете на еврейския народ, а с него евреите посрещнали Иисус Христос като благодатния израилски цар - Месия, Помазаника (на гръцки - Христос), Който бил обещан от Бог като Спасител.

Сам Иисус Христос не обръщал особено внимание на почестите, не се поддавал на празничните чувства на народа, нито се ласкаел от временната слава, защото добре знаел, че всъщност вече пристъпва към страданията и кръстната Си смърт.

Юдейските първенци поискали от Христос да забрани на народа да ликува, но Той им отвърнал: "Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще завикат", т.е. това приветствие на хората било искрено и заслужено.

На този ден у нас вярващите носят върбови клонки, подобно на възторжените посрещачи на Спасителя, за да Го посрещнат в душите си.

От утре започва Страстната седмица (седмицата на Христовите страдания), след която е Възкресение Христово.

БТА