четвъртък, 1 декември 2022 г.

На 1 декември честваме паметта на свети пророк Наум и на свети Филарет Милостиви

Пророк Наум е един от дванадесетте „малки“ пророци в Библията, т.е. чиито книги са по-кратки от тези на четиримата „големи“ пророци.

Пророк Наум живял през V век преди Христос. Преди него пророк Йона по Божия повеля предсказал разрушението на град Ниневия заради големите беззакония на жителите му. Тогава ниневийци се покаяли и Бог отменил строгата Си присъда. Но след известно време те пак се развратили. Тогава Господ чрез пророк Наум им открил страшните бедствия, които ще ги постигнат. И пророчеството се сбъднало точно. Този голям и богат град на древния свят бил разрушен дo основи и разграбен от враговете. Разливането на река Тигър довършило опустошението. Сега едва може да се познае мястото, където е била Ниневия.

Пророк Наум предсказал и други събития и утешавал верните на Бога хора с обещания за Спасителя Христос, Който ще дойде като вестител на мир. „Ето по планините са стъпките на благовестника, който възвестява мир!“ – се провикнал пророкът. Той се упокоил в мир, в дълбока старост.

Свети Филарет живял в края на VIII век по времето на император Константин Багрянородни. Бил семеен с три деца. Препитавали се със земеделие, а от доходите си Филарет щедро раздавал милостиня на бедните. Но се случило, че след време заможният и щедър човек загубил почти всичко, останали само кошерите му. И тогава той продължил да дарява мед на бедни хора. За тази доброта и милосърдие Бог го възнаградил. Скоро Константин трябвало да се ожени и при търсенето на съпруга за самодържеца придворните му се спрели на дъщерята на Филарет Милостивия. Този нов неочакван обрат не го главозамаял. Филарет станал пак заможен човек и започнал още по-изобилно да раздава пари и храни на бедните. Така изпълнил Божията заповед за любов към ближните и завършил живота си в мир.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА

сряда, 30 ноември 2022 г.

На 30 ноември църквата отбелязва Св. ап. Андрей Първозвани (Андреевден)


Апостол Андрей е наречен Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан от Иисус Христос да тръгне след Него и да бъде Негов ученик. От младини той жадувал за божествената истина и когато свети Йоан Кръстител започнал да проповядва и да кръщава с покайно кръщение, Андрей станал негов ученик. Той бил на брега на река Йордан, когато Кръстителят посочил на народа минаващия Иисус и казал: "Ето Агнеца Божи, Който взима върху Си греха на света!". Като чули тези думи, Андрей и още един от Йоановите ученици тръгнали след Спасителя и останали с Него целия ден. А после Андрей отишъл при брата си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: "Намерихме Месия (т. е. Христос, Помазаника)". И го довел при Христос.

Двамата братя обаче продължили своя предишен живот на рибари. Те били родом от Витсаида, недалече от северния бряг на Генисаретското езеро. Там по-късно Спасителят ги видял и им казал: "Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци". Оттогава те навсякъде вървели след Него и станали свидетели на Неговата проповед, на чудесата, смъртта и възкресението Му. След Възнесението на Христос и слизането на Светия Дух над апостолите на Петдесетница всички апостоли отишли по разни страни да проповядват Божието слово. Апостол Андрей се отправил към северните области. Пътувал предимно по крайбрежието и през редица малоазийски градове стигнал до Византион (после Константинопол). Нататък минал по нашите брегове на Черно море и отишъл към Северното Черноморие, обитавано от скитите (днешна Румъния и Украйна).

Според друго предание е проповядвал и в град Патра в Северен Пелопонес, Гърция. Както и другите апостоли, свети Андрей посветил целия си живот на проповедта на християнството и спечелил множество последователи на Христос. Завършил живота си мъченически.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

вторник, 29 ноември 2022 г.

Честваме паметта на свети мъченик Парамон и на още 370 мъченици с него

Свети Парамон и други 370 християни заедно с него станали жертва на жестокото гонение в средата на III век, започнато от император Деций Траян. През януари 250 г. той издал указ и задължил жителите на империята в определени дни да участват в държавните празненства и публично да принасят жертви на езическите божества за благото и сигурността на държавата, и на самодържеца. В онези години във всички области на империята пострадали и загубили живота си хиляди християни, както и изповядващи други религии (с изключение на юдеите, които не били засегнати от гоненията). Защото всички хора в римската империя, които не почитали държавния култ към бог Юпитер и „гения на императора“, били смятани за държавни изменници. 

Тогава в Източна Мала Азия пострадали и днес честваните мъченици. Близо до горното течение на река Тигър имало топли минерални извори. В къпалните при тях ходел и управителят на областта Аквилин, фанатичен идолопоклонник. Там имало жертвеници на бог Посейдон, езическото божество на моретата и водните извори, и на богинята Изида. Когато щял да принесе жертви на тези божества, Аквилин разпоредил в тях да участват Парамон и останалите 370 християни, които междувременно били заловени и държани в затвора заради неподчинение на императорския указ. Но всички тези вярващи в Спасителя на света Иисус Христос отказали да изпълнят заповедта. И докато управителят и езическото множество правели жертвоприношения, християните пеели химни и духовни песни на своя Господ. Аквилин, разгневен от тяхното отношение, заповядал да бъдат убити. Войниците се втурнали към тях и започнали да ги избиват с копия и мечове, дори телата на някои били разсечени на части. Така доблестните мъченици завършили земния си път и получили небесни венци. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ  

Източник: БТА 

понеделник, 28 ноември 2022 г.

На 28 ноември честваме паметта на светите 15 Тивериополски мъченици и на мъченик Христо Българин


Тивериополските мъченици намерили гибелта си по време на гоненията, предприети от император Юлиан Отстъпник (361-363 г.). Това били епископите – Тимотей и Теодор (участник в Първия вселенски събор в Никея през 325 г.), свещениците – Петър, Йоан, Сергий, Теодор и Никифор, дяконите – Василий и Тома, монасите – Йеротей, Даниил, Харитон, Сократ, Комасий и Евсевий.  

Всички те били от църквата в Тивериопол (днес град Струмица в Република Северна Македония) и станали жертва на усилията на императора да възстанови езическата религия, защото не склонили да се отрекат от вярата си. След мъченическата им кончина през 362 г., местните християни ги погребали в каменни саркофази, на които били изписани имената им. 

Но по-късно град Тивериопол бил разрушен и гробовете на мъчениците – забравени, макар да се пазела паметта за тях. След покръстването на България по нареждане на свети княз Борис и после на цар Симеон мощите били открити и пренесени в новопостроен храм на река Брегалница. Но през османското иго следите на мощите отново се загубили. В Струмица останал споменът за Христовите мъченици, които се почитат на мястото, където някога те били посечени. 

Христо бил българин от албанските земи, както отбелязва гръцкият му житиеписец. Работил като градинар в Цариград. Но след спор с един турчин на пазара бил наклеветен, че обещал да си смени вярата и затова бил отведен в съда. Христо заявил, че не е давал такова обещание, но се намерили лъжесвидетели и той бил затворен. След много изтезания бил осъден на смърт като уж вероотстъпник. Преди да го убият, мъченикът дал на затворник грък, Кесарий Дапонте (сетне записал житието му), едно точило, което било в пояса му, за да го остави в някоя църква да се помолят за него. Бил обезглавен на 28 ноември 1748 г. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ  

Източник: БТА 

неделя, 27 ноември 2022 г.

На 27 ноември честваме паметта на преподобния Теодосий Търновски

Преподобният Теодосий е видна личност в духовния живот на българския народ през XIV век. Родом от Видинско, той станал монах в Арчарския манастир „Св. Николай“, а после в стремежа си да намери духовно ръководство отишъл в Търновско. Накрая стигнал до знаменития исихастки учител в съзерцателния живот, до преподобния Григорий Синайски, който по онова време се подвизавал в манастир в Парория, вероятно в Странджа или Сакар планина. Под неговото опитно ръководство Теодосий успешно напреднал в духовния живот, а след смъртта му монасите го избрали за игумен. 

Но Теодосий отказал да приеме такава отговорност и тръгнал да търси ново духовно пристанище. Посетил Атон, Солун, Цариград и много места в българските земи, натрупал богат опит в монашеския живот и накрая заедно с ученика си Роман основал свой манастир край Килифарево, недалече от Търново. Скоро около него се събрало голямо духовно братство от българи, сърби, румънци и гърци. Обителта станала средище не само на съзерцателен живот, но и на широка книжовна и проповедническа дейност. А преподобният Теодосий станал обновител на духовността сред нашия народ. Между учениците му бил и ученият Евтимий, бъдещият Търновски патриарх. 

След известно време поради разбойнически нападения Теодосий и братството му се преселили по-близо до столицата, където основали манастира „Св. Троица“. На това място Теодосий прекарал три години, но заболял тежко и се отказал от игуменството. 

Заедно с Евтимий и още трима ученици заминал за Цариград при своя приятел и сподвижник сред учениците на свети Григорий Синайски, патриарх Калист І. Там се упокоил в манастира „Св. Мамант“ на 27 ноември 1363 г. Преди смъртта си преподобният Теодосий написал завет, в който съветва учениците си да пазят неповредена православната вяра и духовния живот. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ  

Източник: БТА 

събота, 26 ноември 2022 г.

Честваме паметта на светите Алипий Стълпник и Стилян Пафлагонийски Детепазител

Свети Алипий бил родом от град Адрианопол в Пафлагония (в Северна Мала Азия) и живял през VI век. Получил добро християнско възпитание, което в негово лице дало стократни плодове, както е казано в притчата за сеяча. След смъртта на родителите си Алипий раздал цялото си имущество, за да подпомогне грижите на Църквата за бедните и страдащите в своя край. Защото се стремял да изпълни Божия закон, който увещава християните да бъдат „едномислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни“ (1 Петр. 3:8). 

Като се освободил от всякакви светски грижи, Алипий се оттеглил в безлюдно място и там водил подвижнически живот. За да се отдели от околната среда и да не бъде смущаван в молитвите и размислите си за Бога, и за вечния живот, той си издигнал висок стълб и на него живял десетки години в пост и молитва, независимо от условията на годишното време – в зной и в студ, при дъжд, сняг и вятър. 

С изминаването на годините Алипий станал известен подвижник и много хора, които търсели духовен съвет и наставление, идвали при неговия стълб. Светецът се отнасял с бащинска любов към тях, напътствал ги със съветите си, подкрепял ги с примера си. Постепенно се създали наблизо и две монашески обители, на които той бил наставник. Упокоил се в мир през 608 г. 

Свети Стилян Детепазител живял в V-VI век. Той бил също от Пафлагония и като християнски отшелник и молитвеник станал известен с грижата си за децата и за семействата, които желаели да имат деца или да ги запазят в телесно и душевно здраве. При него в пещерата, където се подвизавал, постоянно носели деца, често в много тежко състояние, за да се помоли над тях и да оздравеят. Затова на икони светецът се изобразява прегърнал пеленаче, а почитта към него се разнесла по цял свят. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ  

Източник: БТА 

петък, 25 ноември 2022 г.

На 25 ноември честваме паметта на свещеномъченик Климент Римски и на свети Климент Охридски

Църквата определила паметта на свети Климент Охридски да се чества в деня на древния светец Климент, епископ на Сердика (днешна София) и после на Рим, чиито мощи свети Константин-Кирил намерил в Херсон и след това занесъл в Рим. На него бил кръстен най-видният от учениците на светите братя – Климент, когато бил ръкоположен за свещеник във Вечния град. 

Свети Климент Римски бил роден в Рим в знатно семейство и получил много добро образование. Когато апостол Петър проповядвал там, Климент повярвал и се кръстил, а после станал пламенен проповедник на християнството, написал и няколко съчинения. Той първо бил епископ на Сердика, а по-късно – на Рим. Ръководил църквата с голямо усърдие, но при император Траян бил заточен на Кримския полуостров близо до град Херсон. Там завързали желязна котва на шията му и го хвърлили в морето. Така починал в 101 г. 

Свети Климент Охридски бил български славянин от македонските български земи. Присъединил се към свети Кирил и Методий в Моравската им мисия, и бил неотлъчно с тях в Моравия, Панония, в немските земи, в Рим и т.н. След смъртта на свети Методий Климент дошъл с други ученици през 886 г. в България, а после свети княз Борис го изпратил за архиепископ в югозападните български земи със седалище в Охрид. Натрупал голям опит край своите учители, той не само живял с примерна християнска праведност, но и развил неимоверна дейност като свещенослужител, учител, църковен писател и преводач. Станал „пръв епископ на български език“, свети Климент обучил 3500 души за нуждите на християнската просвета в своята епископска област, много от тях ръкоположил за свещеници. Упокоил се в дълбока старост през 916 г., почитан от всички още приживе, а след смъртта му бил признат за един от първите български светци. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ  

Източник: БТА