вторник, 19 октомври 2021 г.

Преп. Йоан Рилски Чудотворец

Житие на преподобни Иван Рилски Чудотворец

Преподобни Иван Рилски е най-великият български светец, небесен закрилник на целия български народ. Основател на знаменития и най-величествен манастир в България - Рилския манастир.

Той се е родил около 876 г. и починал на 18 август 946 година.

Родното му място е селото Скрино, разположено в гънките на Осоговска планина край реката Струма.

Родителите му били благочестиви люде. Отрано те вдъхнали в него вяра и любов към Бога.

Когато починали, той раздал на бедни и болни хора своята част от наследеното от тях имущество. В близък манастир постъпил като послушник. След известно време станал монах.

Закопнял за тих отшелнически живот, той напуснал манастира и се изкачил на висока и гола планина, може би Витоша. От сухи вейки си направил колиба. И почнал да се подвизава в пост и молитва. Хранел се само с диви растения.

В една нощ разбойници го нападнали, набили го и го изгонили от там. След скитане из планината наберил дълбока пещера и се заселил в нея.

Неговият братанец Лука, без да каже на баща си, тръгнал един ден да търси любимия си чичо из планината. След големи трудности го намерил. Като видял отдалече момчето, св. Иван помислил, че сънува. Толкова му се видяло чудно, че може сред това пусто място да стъпи човешки крак. С любов той приел племенника си. Много се зарадвал, като чул от него, че желае също да се подвизава.

Намерило се място в пещерата и за Лука. Двамата почнали да се подвизават в труд и молитва.

Разтровожен за сина си, бащата тръгнал из планината да го търси. Намерил го в пещерата като същински отшелник. Разгневил се и се озлобил срещу брата си Иван, който е допуснал това.

Преподобният мъчал.

Бащата хванал сина си и го повел със себе си.

Св. Иван коленичил и със сълзи молел Господа да устрои нужното за вечното спасение на момчето. След това седнал в пещерата и се отдал на размисли за опасностите на светския живот.

Като вървели по пътя към родното село, змия ухапала младия Лука и той умрял. Бащата, дълбоко нажален от станалото, се почувствал виновен за тъй неочакваната смърт на момчето. Той взел мъртвото тяло и го понесъл обратно към пещерата на св. Иван.

Пустинникът искал от него да погребе сина си близо до пещерата. Когато бащата си отишъл, Иван почнал редовно да ходи при гроба. Седял до него и се отдавал на мисли за суетността на тукашния живот. Това било любимото му място. Тук той си почивал от продължителните подвизи. А подвизите му били големи - срещу съблазните и изкушенията от злите духове, а също и срещу немощите на плътта.

В тая пещера Иван прекарал 12 години.

От пещерата той минал във великата Рилска пустиня. Поселил се в хралупата на едно грамадно дърво. Постел, молел се и плачел. Хранел се само с трева. Не виждал никъде човешко лице. Прекарвал със зверовете, които се оказали добри към него.

След известно време го открили овчари. Вестта за него бързо се разнесла из околните долини и полета.

Много хора от различни места идвали при хралупата, за да видят и чуят тоя пустинник. Някои от тях водели със себе си болни. Със силни молитви преподобният измолвал от Бога за всички здраве.

Един човек бил мъчен години наред от нечист дух. Като видял хора да отиват към пустинята на св. Иван, тръгнал подир тях. Като стигнал до полите на планината, той паднал на земята и почнал да вика:

- Не мога да вървя по-нататък, огън ме изгаря!

Спътниците вързали нещастния човек и го повели към жилището на преподобния. Замолили го да излекува болния.

- Деца мои - им казал той, - това не е по силите ми. Аз съм като вас немощен човек. Само Бог може да го излекува!

Те продължили по-усилено да молят светеца. И той се помолил горещо.

Спътниците видели обхванатия от нечист дух вече оздравял. И прославили Бога.

Св. Иван Рилски и св. цар Петър IСмиреният Иван искал да се усамоти тъй, че да скъса изцяло с тая широка известност. Напуснал любимия си дъб, който му бил оказал години наред топло гостоприемство. Продължил да се изкачва нагоре в планината.

Стигнал до грамадна скала, до която видял просторна пещера. Поселил се в пещерата, а на скалата се молел ту изправен, ту на колене. Тук той водел и непрекъсната борба с изкушенията на зли духове. Водел и борба с всички природни стихии - ветрове, бури, дъждове, снегове, виелици.

Имал на тялото си една дълга кожена дреха, който непрекъснато вехтеела.

И тук великият отшелник не останал скрит от човеците. Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до благочестивия цар Петър. Царят искал да го види, да го чуе и разговаря с него. Пратил му в дар злато и плодове. Св. Иван приел с благодарност плодовете, но златото върнал, защото не му било нужно. Скромен и смирен, той отклонил свиждането с царя. В писмо му изтъкал нужното за него и за държавата.

Мнозина надошли около Божия угодник и пожелали да се отдадат на подвизи като него. Построили манастир, пръв игумен на който станал сам преподобният Иван. Преди смъртта си св. Иван оставил писмен завет на своите ученици и следовници, в който отправя съвет:

"Новопокръстените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави..."

Първоначално храмът бил устроен в пещерата, гдето по-рано живеел свети Иван.

Медна гравюра на св. Йоан Рилски с житийни сцени, 1874 г. Собственост на Националния музей при Рилския монастирНа седемдесетгодишна възраст преподобният блажено починал. Бил погребан в самата пещера от братята монаси.

След няколко десетки години Божият угодник се явил на учениците си и поискал от тях да пренесат мощите му в град Средец (София). Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно тяло. Прославяйки Бога, с чест те го пренесли в София. Това станало на 19 октомври - ден, в който оттогава се чества тържествено неговата памет.

Светите мощи били положени най-напред в църквата "Св. великомъченик Георги Победоносец". После били пренесени в църквата "Св. апостол и евангелист Лука".

В дванасетия век един благочестив и богат българин построил в чест на св. Иван Рилски хубава каменна църква, в която били пренесени мощите му и при която се образувал манастир.

Страдалци от всякакъв род тук получавали здраве, утеха и подкрепа.

В 1183 г. унгарците на крал Белла ІІІ превзели град София и отнесли мощите на преподобни Иван Рилски в своята столица Гран (Естергом). И тук, на унгарска земя, станали редица чудеса, някои от които дали възможност на унгарците да разберат, че мощите на светеца трябва да пребивават в неговата родна земя.

След тригодишен престой в Унгария светите мощи били върнати обратно в София с много дарове. Кралят украсил ковчега със злато.

В 1195 г. българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите от София във Велико Търново - тогавашната столица на България.

Сега мощите на св. Иван Рилски Чудотворец почиват наново в неговата света Рилска обител.

понеделник, 18 октомври 2021 г.

ЦЪРКВАТА ПОЧИТА СВ.ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ЗЛАТА МЪГЛЕНСКА

Днес православната църква почита паметта на Света великомъченица Злата Мъгленска, живяла през 18-и век.

Тя умира на този ден през 1795 година след дълги изтезания и обесване, защото не склонява да се отрече от вярата си и да приеме исляма. Преди това е била отвлечена от млад турчин, който искал да се ожени за нея, но след като смени религията си.

Злата често е изографисвана в народна носия на иконите си.

През 2009 г. по идея на историка Пламен Павлов св. Злата Мъгленска е избрана за небесна застъпница на българките в чужбина. Държавната агенция за българите в чужбина учреди наградата "Българка на годината" на името на Света Злата Мъгленска, която се обявява всяка година на 21 януари.

Имен ден днес празнуват Злата, Златка, Златина, Златко, Златан, Златомир, Лука, Лукан и други.

четвъртък, 14 октомври 2021 г.

Петковден е!

Църквата днес отдава почит към делото и паметта на преподобната Параскева-Петка Епиватска, Търновска, живяла през Х-ХІ в., обявена за светица.

Родена в град Епиват, на брега на Мраморно море от родители българи, тя се посветила твърде рано на Бога и искала да отдаде целия си живот в негова служба. Затова след смъртта на родителите си разпродала цялото си имушество и го раздала на бедните. После отишла в Цариград, а не след дълго заминала в пустинята на Палестина, където престояла доста време в отшелничество. Върнала се след много години в Епиват, където никой не я познал. Останала да живее като монахиня в един манастир, където и умряла.

След смъртта й нейните мощи вършели чудодейни дела: който се докоснел до тях, ако е болен оздравявал, ако е сляп – прогледвал, ако е хром – се изцелявал. Цар Иван Асен ІІ чул за чудесата, вършени от светицата и изпратил специална делегация начело с преславския митрополит Марко да пренесе мощите й в Търново. Там била построена църква, която кръстили на нейно име. Светицата се считала за покровителка на царското семейство.

След падането на Търново под турско робство, мощите на св. Петка били пренесени във Видин, а след падането и на Видинското царство - в Сърбия. Впоследствие, Сюлейман Великолепни ги върнал в Цариград, а Патриаршията ги продала на влашки войвода, който изплатил задълженията й към Високата порта.

Днес мощите на света Петка се намират в една от църквите на град Яш, Румъния.

От Петковден до Димитровден (26.10) са забранени веселията и работата с кроене и шиене, тъй като тези дни се считат за „мръсни” и „нечисти”. В много краища светицата се почита с организирането на събори и приготвянето на курбан.

С този ден се поставя края на селскостопанската година и началото на зимните семейни празници. Периодът се свързва с много годежи и сватби.

На Петковден ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене. В битовото християнство Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух.

 Имен ден празнуват днес Параскев, Параскева, Парашкева, Пенка, Пенко, Петка, Петкан, Петкана, Петко, Петя.

сряда, 13 октомври 2021 г.

Храмов празник на църквата „Св. Препмчца Параскева” честват в Ловчанци

И тази година 14 октомври ще бъде празничен в село Ловчанци в община Добричка. В 12.00 часа християните ще се съберат на църковната служба в храма „Св. Препмчца Параскева”, която ще бъде водена от отец Велико. Храмът със 132-годишна история е един от знаковите в Добруджа.

Своите пожелания за пребъдването на християнското светилище, за благоденствие и добруване на живеещите в село Ловчанци отправя кметът на Община Добричка Соня Георгиева.

По традиция отново ще бъде раздаден и курбан за здраве на жителите и гостите в Ловчанци, дошли да почетат храмовия празник на Петковден. Празничното събитие се осъществява изцяло с помощта на местното население, Сред дарителите са жители на селата Ловчанци, Миладиновци и Полк. Иваново, съобщи Веселина Василева – главен специалист „Административно - финансово обслужване” в Кметството в Ловчанци.

вторник, 12 октомври 2021 г.

Почитаме паметта на Св. Мартин

На 12 октомври почитаме паметта на един от най-праведните християни, чиито мощи и днес вършат чудеса - Свети Мартин.

Свети Мартин, наречен Милостиви, бил епископ на гр. Тур в Галия. Неговите родители били езичници, но от ранно детство Свети Мартин имал възможност да научи за Христа и неговото учение за спасение на душата. Затова модерното светско образование, което получавал, не го удовлетворявало. Душата му жадувала за друго знание. Бащата на Свети Мартин насила го изпратил в армията, за да може да избави сина си от мечтите да стане отшелник и да може военната дисциплина да го вразуми.

Един студен зимен ден до портата на града седял полугол просяк. Виждайки как беднякът зъзне от студ, Свети Мартин съблякъл своя плащ и го срязал на 2 части. Едната дал на бедния да се стопли, а с втората сам са увил. През нощта Свети Мартин имал чуден сън. Иисус Христос му се явил, увит с онази част от срязания плащ, която добрият войн дал на бедния и страдащ човек. На сутринта Свети Мартин се събудил преизпълнен с радост и първото нещо, което сторил било да получи Свето Кръщение, защото до онзи момент той не бил кръстен. Свети Мартин все пак успял да се посвети на Всевишния и напуснал армията.

Минали години, които прекарал в молитви и лишения, докато един ден Светият дух го изпълнил с промисъл да основе манастир. Много монаси се събрали в новия манастир, изпълнени с желание да служат на Господ.

През годините вярна служба Свети Мартин получил епископски сан. Избрали го за епископ на гр. Тур. Като епископ, Свети Мартин положил огромни усилия да изкорени езическите обичаи от Галия (днешна Франция) и да въведе християнството. Заради усърдието и смирението, Господ надарил Свети Мартин със силата на чудотворец.

Свети Мартин доживял до 80-годишна възраст, когато Господ прибрал душата му в Рая. Това се случило на 12 октомври през 400 година. Още от първите дни, в които тленните останки на Свети Мартин били положени в гроба, безброй чудеса започнали да се случват с вярващите, които отивали да му се поклонят.

Имен ден празнуват Мартин, Марто, Марти, Мартинел, Мартен, Мартина, Марта, Мартинела, Мартена.

понеделник, 11 октомври 2021 г.

СВ. АПОСТОЛ И ДЯКОН ФИЛИП. ПРЕП. ТЕОФАН НАЧЕРТАНИЙ, ЕП. НИКЕЙСКИ

Житие на св. апостол Филип, един от седемте дякони

След слизането на Пресветия Дух апостолите останали известно време в Йерусалим. Всекидневно се присъединявали към тях множества новоповярвали. Всички те живеели в единодушие и любов. Имали всичко общо. Всеки продавал имуществото си и донасял получените пари на апостолите. От тоя общ имот се давало на всеки, каквото му било нужно. Така че нямало между тях ни беден, ни богат.

С нарастването на броя на учениците възникнали някои несъгласия. Апостолите, заети с проповядване на словото Божие, не могли да се занимават с всички домакински потребности на християнското общество. Затова свикали вярващите и им предложили да изберат седем мъже. На тия благонравни мъже трябвало да се възложи задачата да раздават помощи и изобщо да се грижат за домакинските неща в Църквата.

Тъй на това служение били назначени хора, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост. Имената им са: Стефан, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай.

След избора те били изправени пред апостолите. След като се помолили, апостолите възложили върху тях ръцете си. Тия седем души били наречени дякони, служители.

На 11 октомври светата Църква чества паметта на един от тях - св. апостол Филип.

Св. апостол Филип се родил в Кесария ПалестинскаРечник.

Избран за дякон, той усърдно изпълнявал задълженията си.

Юдеите, като видели, че броят на вярващите все повече се увеличава, започнали да преследват Божията църква. Те убили с камъни архидякон Стефан. Мнозина вярващи напуснали Йерусалим и се пръснали по различни посоки. В градовете и селата, където се пръснали, те усърдно проповядвали словото Божие. Тъй че това гонение послужило за все по-широко разпространение на християнската вяра.

Дякон Филип, като оставил Йерусалим, дошъл в Самария, където усърдно проповядвал благата вест за спасителното дело на Богочовека. Народът с радост го слушал и се удивлявал на чудесата, които той вършел. Филип изгонвал нечисти духове и изцерявал болни. Повярвали в проповедта му много хора.

В Самария имало един човек на име Симон, известен като магьосник. Той също приел свето кръщение от Филип.

Апостолите, които продължили да пребивават в Йерусалим, чули, че много жители на Самария приели словото Божие по благовестението на дякон Филип, който в служението си се издигнал до степен на апостол.

Апостолите Петър и Йоан дошли също в Самария, за да помогнат на Филип в устрояването на Църквата там. Те почнали усилено да се молят за повярвалите, възлагали върху тях ръце. И всички те приели в себе си даровете на Пресветия Дух.

Сам Господ ръководил апостолите, като им внушавал какво да правят и къде да идат.

Така веднъж ангел Господен казал на Филип:

- Стани и тръгни към юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.

Филип послушал и отишъл на тоя път, където по това време пътувал в колесница един етиопянин. Този етиопянин, скопец, бил велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките й съкровища. Бил на поклонение в Йерусалим. И той, като много други чужденци, вярвал в Моисеевия закон. Сега се връщал в родината си.

Седнал в колесницата си, той четял книгата на пророк Исаия.

В момента тъкмо четял думите на пророк Исаия за Изкупителя: "Като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваряше устата Си. При унижението Му Той бе лишен от справедлив съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята."

Етиопският велможа не разбирал за кого говори пророкът. Господ, като видял искреното му желание да узнае истината, изпратил му неочаквана помощ. Дух Свети внушил на Филип да се приближи до колесницата и да заговори с него.

Филип се приближил и запитал велможата:

- Разбираш ли това, което четеш?

Велможата отговорил:

- Как ще мога, ако някой не ме упъти?

И помолил той Филип да се качи в колесницата, да седне при него и да му обясни прочетеното.

- Моля те, кажи ми - му рекъл той - за кого говори това пророкът.

Седнал в колесницата, Филип му обяснил смисъла на пророчеството. Благовестил му за Господа Иисуса.

Велможата слушал с дълбоко внимание. Като стигнали до една вода, той казал на Филип:

- Ето вода. Какво ми пречи да се кръстя?

- Ако вярваш от все сърце, можеш да се кръстиш - му отговорил Филип.

- Вярвам, че Иисус Христос е Син Божи - възторжено заявил етиоптянинът.

Колесницата спряла. Двамата влезли във водата. Филип кръстил велможата. Когато излезли от водата, Дух Свети слязъл над новопокръстения. Етиопянинът бил вече жив член на Църквата Божия.

Ангел Господен отдалечил Филип от това място. Скопецът вече не го видял. Радостно продължил пътя си за родината. Донесъл й най-скъпоценния дар - благовестието за Царството божие.

Св. Филип продължил апостолското си служение. Бил в град Азот. Обходил след това още много градове и села. Навсякъде неуморно разкривал истината за делото на Спасителя в тоя свят. Стигнал в Кесария при четирите си дъщери. Живял при тях и тук приемал новаповярвалите. Дъщерите му имали пророчески дар.

Св. апостол Павел, на път за Йерусалим, бил в Кесария. Отбил се в дома на св. Филип.

От Кесария Филип дошъл в лидийския град Тралия, Мала Азия. Тук служил на Църквата като епископ тралийски. Обърнал мнозина към Христа. Вършил и тук, както по много други места, големи чудеса.

Починал в дълбока старост, обичан от цялото си многобройно паство.

 Житие на св. преподобни Теофан Начертани

Манастирът "Св. Сава Освещени" във Витлеем край ЙерусалимПреп. Теофан Начертани живял във втората половина на осмия и първата половина на деветия век. Родината му е Палестина.

Теофан и по-големият му брат Теодор, паметта на когото се празнува на 27 декември, били монаси в палестинския манастирът "Св. Сава". И двамата са наречени "начертани", защото, по заповед на византийския император Теофил, иконоборец, по лицата им били начертани чрез нагорещени игли "позорни стихове", които всъщност ги представяли като славни поборници и защитници на иконопочитанието.

Теофан бил син на благочестиви родители, които особено се отличавали със страннолюбие. Възпитани в дух на благочестие, получили и добро образование в дома на богатия си баща. Теофан и брат му Теодор постъпили на монашеско служение в лаврата "Св. Сава". Плодовете на благодатното възпитание и образование се появили в подвига им през всички следващи дни на живота им.

През време на иконоборството в продължение на 25 години, Теофан бил ревностен защитник и изповедник на Православието. Такъв защитник и изповедник бил и брат му Теодор. И двамата били подложени на най-жестоки изтезания.

Теофан Начертани претърпял окови, глад, заточение. Неговият брат и сподвижник, Теодор, умрял в заточение. Теофан доживял до времето, когато било прекратено иконоборствоте.

Бил избран и поставен от цариградския патриарх св. Методий и никейския митрополит. Намерили се хора, недоволни от тоя избор. Те възразявали, че Теофан е сириец и че няма кой да поръчителствува за него, да установи, че е православен, а не иконоборец. Св. Методий, който бил също един от великите и прославени защитници на Православието срещу иконоборството, с авторитета си на патриарх цариградски, заявил:

- След такъв надпис по лицето му не е нужно да желаем по-добро свидетелство за неговата православна вероизповед!

Преподобни Теофан починал в 847 година, една година след смъртта на св. Методий Цариградски.

Той оставил редица съчинения в защита на Православието. Особено е известен као писател на канони, броят на които стига до 145. Тия от тях, които са посветени на светите апостоли, се считат като най-хубави.

събота, 9 октомври 2021 г.

Започнаха проявите за двайсет годишнината от възстановяването на Доростолската епархия, освещават новият храм "Св.Николай Чудотворец"

С освещаване на нов православен храм "Св.Николай Чудотворец" в дуловското село Межден днес започнаха прояви по случай двайсет годишнината от възстановяването на Доростолската епархия.

Църковната служба води Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний.
Строителството на храма започва благодарение на Никола Попов, който не е от селото, но има имот в него. За това той ще бъде отличен с орден на Доростолската митрополия "Свети Доростолски мъченици", съобщиха от митрополията. Ктиторът днес не присъства на освещаването, тъй като му се е родила внучка - Никол.

Проектант на храна е арх. Мирослав Орлоев от Силистра. По изграждането на църквата са работили инж. Димитра Желева, строителни групи от региона, с подкрепата и помощта на църковното настоятелство и жителите на селото. Красивият дърворезбован иконостас и специалните църковни порти са дело на Петър Ваньов от Велико Търново и Иван Николов от село Грънчарово. Специалната, 150-килограмова камбана е поръчана и изработена в Атон, Гърция. Полагането на камъка и кръста за новата църква е станало на 9 юли 2018 г. – по време на жътвата. Много хора са присъствали на събитието, на което отец Добри Чаков е осветил мястото и е дал благословия за изграждането на новия храм.

Проявите за годишнината ще продължат на 10 октомври със Съборна архиерейска света литургия в катедралния храм "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" в Силистра.Гостуват висши български и чуждестранни духовници.
Доростолската е сред първите древнопросияли епархии в българските земи около 390 година. По стечение на исторически обстоятелства е била слята с Червенската. Възстановена е през 2001 година.