Илинден е!

На 2 август(стар стил) на 20 юли(нов стил) почитаме паметта на свети Илия, който предсказва идването на Исус Христос, поради което получава прозвището Пророк. Според преданията той е единственият светия, чийто земен живот не приключва със смърт, а бива отнесен на небето от огнена колесница, теглена от огнени коне. Илинден е сред най-обичаните летни празници, отбелязвани по време на жътва и вършитба. На този ден не трябва да се работи дори и вкъщи, може единствено да се приготвя храна.

Илинден е един от онези дни, в които с гордост в сърцето честваме подвизите на смелите си предци, които са давали живота си за свободата на народа.
На Илинден през 1903 г. избухва така дългоочакваното Илинденско-Преображенското въстание, за което се вярва, че ще спаси България от робството на Османската империя. Много от организаторите, които всъщност са обикновени хора, мечтаещи да се освободят от оковите на робството, бързат със стартирането му, за да може всичко да приключи веднъж завинаги. Но видни смели борци, като Даме Груев и Гоце Делчев, не са съгласни с прибързването, защото познават обстановката добре. В крайна сметка, въстанието взема много жертви както от българска страна, така и от османска. Империята прави всичко възможно да потуши бунта и успява. Хиляди македонци намират подслон в свободна България.

Въстанието носи имената на църковните празници, на които избухват основните бунтове — Илинден, на 20 юли (2 август стар стил), в Битолския вилает, а на Преображение Господне, 6 август (19 август стар стил), в Одринския. Тъй като на 2 август (20 юли) се почита Свети пророк Илия, на много места въстанието е по-известно като Илинденско.

Илинден — поверия, традиции и обичаи
Преданията и вярванията за свети Илия се различават в различните части на България, но основата им е еднаква, а именно, че той покровителства гръмотевиците и светкавиците. Това е причината да го наричат още Гърмодолец, Гръмовник и Гърмоломник.

Едно от преданията разказва, че св. Илия е покровител на змейовете, с които се борил срещу халите и ламите. Когато змейовете хвърляли камъни и огнени стрели срещу тях, сблъсъкът им предизвиквал светкавици и гръмотевици. Те палели огньове, за да открият халата, която можела да се скрие навсякъде – в дърво, животно или човек. За да се спаси, халата пръскала вода с уста, а капките падали като дъжд на земята.
Според народните поверия, когато загърми, майките трябва да приберат вкъщи своите дъщери, за да не ги види змей и да ги обикне.
Друго предание разказва, че от ноздрите и копитата на конете, впрегнати в колесницата на свети Илия, излизал огън, който се превръщал в дъжд и роса. Светкавиците са огнените стремена, които той хвърля по ламята, за да не „пасе“ житата.
Според народните вярвания светията господства над летните небесни стихии и градушки, а през зимата почива, тъй като кара прегрешилите да строят градове от сняг. Чуе ли се небесен гръм през лятото, значи св. Илия се разхожда и предвещава плодородие.
По стар български обичай на Илинден се готви най-старият петел особено ако в дома има именик. За да се умилостиви господарят на мълниите, се замесват и обредни хлябове, наречени „боговица“ и „колач за св. Илия“. Семейството се събира около празничната трапеза, а най-възрастният я прикадява.
За да предпазят реколтата си от гнева на свети Илия, градушка или суша, стопаните правят курбан от бик, овен или вол. Ако трапезата е общоселска, се подрежда на високо място под сянката на дъбови дървета.
В някои части на България в деня срещу Илинден се извършва обредното гонене на змея, символизиращ сушата. Стопаните правят молебени за дъжд и се спазват обичаите „Пеперуда“ и „Герман“.
Според народните поверия набраните билки на Илинден са особено лековити и помагат при болки в очите, висока температура и гнойни рани. Счита се още, че ако човек се изкъпе на празника, няма да го лови мълния.
Вярва се, че на Илинден морето взема жертви, затова и се препоръчва да сме особено внимателни.
На този ден не трябва да се работи както на полето, така и у дома. Не трябва да се чисти, пере, тъче, шие. Подстригването също е забранено. Позволено е единствено да се приготвя храна.

На Илинден празнуват всички кожари, грънчари и пивовари, защото свети Илия е техен покровител. Имен ден имат: Илия, Илияна, Илиян, Илиана, Илиан, Илина, Илко и сродни на тях имена.

Петровден е!

Днес църквата почита паметта на двама от учениците на Христос - светите апостоли Петър и Павел.

Според Новия завет Петър се казвал отначало Симон и бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Исус.

Спасителят го нарекъл Петър, което значи "камък". Името на апостол Петър се споменава постоянно в Евангелието. Той е бил един от любимите ученици на Христос.

Когато повели Исус на съд, само Петър и един от учениците вървели след него. В двора на първосвещеника обаче, обхванат от малодушие, той три пъти се отрекъл от Христа. Когато пропял петелът, той си спомнил предсказанието на Спасителя: "Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш" (Лука 22:31-34), и горко се разкаял.

След Възкресението Христос се явил най-напред пред Петър, за да възстанови неговото апостолство. Традиционно се смята, че Петър е учител на юдеите, а Павел - на езичниците.

Петър проповядвал в Юдея, Галилея, Самария, Кесария, Йерусалим, Сирия, Антиохия. Стигнал и до Египет. Пътувал до Британия, Гърция, бил е и в Коринт.

Около 67 г. пристигнал в Рим. Там император Нерон предприел гонения срещу християните.

Петър бил затворен в тъмница и на 29 юни осъден на кръстна смърт. Той обаче помолил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя.

В традиционния български бит Петровден е един от най-почитаните празници през летния период. Според поверието празненствата днес са за предпазване от пожари, гръмотевици и градушки.

Имен ден днес имат Петър, Павел, Петрана, Полина, Павлина, Петя и Камен и производните им.

Водосвет и благодарствен молебен бяха отслужени на терена на Храм „Свети Лука Кримски“

Духовници от Добрич отслужиха днес водосвет и благодарствен молебен в деня за почит на Свети Лука Кримски. Храмът, който се изгражда в момента и е на груб строеж, ще носи името на Светеца, който със своята дейност като лекар е спасил много хора. Интересен факт от живота на Свети Лука Кримски е, че той е написал редица трудове по гнойна медицина, които и до днес се използват от студенти, изучаващи тази благородна професия. След водосвета бе раздаден курбан за здраве и успешно приключване на строежа. 

Припомняме, че храмът, който се изгражда в момента, ще бъде най – високият със своите 17 метра за Добрич и областта. Дейностите по неговия строеж продължават и се извършват безвъзмездно от фирма „Добруджа билдинг“. Предстои изграждане на камбанарията и купола. Новата Света обител ще бъде дом за всички християни, които там ще могат да се помолят и да намерят упование.

Знеполският епископ Арсений е новият Сливенски митрополит

Снимка: Милена Стойкова/БТА

Знеполският епископ Арсений е новият Сливенски митрополит. Той беше избран днес със седем гласа, бюлетини, от митрополитите от Светия синод на Българската православна църква - Българска патриаршия, съобщава БТА. 

За другия кандидат - за Мелнишкия епископ Герасим, който е главен секретар на Светия синод, бяха дадени пет гласа, бюлетини, от архиереите от БПЦ-БП.

Резултатите от избора бяха обявени от наместник-председателя на Светия синод - Врачанския митрополит Григорий.

Знеполският епископ Арсений (Атанас Димитров Лазаров) е роден на 18 ноември 1986 г. в Стара Загора. Основното си образование завършва в село Осетеново, община Павел баня.

Завършва с отличие пълния петгодишен курс на обучение в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" през 2006 г., след което е приет в Богословския факултет на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски". Продължава обучението си в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" със специалност "Теология", която завършва с отличен успех през 2009 г.

Приема монашески постриг с името Арсений от Пловдивския митрополит Николай на 11 август 2007 г. в Кукленския манастир "Св. св. Козма и Дамян". Ръкоположен е за йеродякон и йеромонах през 2008 г. Става архимандрит на 6 декември 2009 г. в катедралния храм "Успение Богородично" в Пловдив от Пловдивския митрополит Николай.

От 2008 г. до 2010 г. е енорийски свещеник в селата Борец и Говедаре, Пловдивска духовна околия. От 2009 г. е директор и ръководител на първата църковна православна телевизия - ППТВ. От 2010 г. е назначен за духовен надзорник на Пловдивската епархия, а от 2012 г. и за председател на митрополитския храм "Св. Марина" в Пловдив.

На 2 юли 2014 г., по решение на Светия синод на БПЦ-БП от същата дата, е наречен за Знеполски епископ, а на 6 юли 2014 г. в митрополитския храм "Св. Марина" в Пловдив е хиротонисан и от същата дата е назначен за викарен епископ на Пловдивския митрополит, която длъжност изпълнява и до днес.

Почитаме Константин и Елена

Днес православната църква почита паметта на светите Константин и Елена. Те са свързани с началото на възхода на християнството в Римската империя и намирането на кръста, на който е бил разпнат Христос. Днес имен ден имат близо 103 хиляди души, от които 67 хиляди са жени.

Историята помни римския император Константин Първи като Велики, а Църквата го възпява като "апостол между царете". Възпитан в езичество, след едно видение на кръст в небето и надпис "С този знак ще победиш!" наистина победил във важна битка. Прекратил гоненията срещу християнската вяра, белязали с мъченичество близо тривековната й история и поставил начало на възхода й в империята.

Сред делата на Константин в подкрепа на Църквата и за утвърждаване на християнството е откриването на кръста, на който е бил разпнат Христос. Тази мисия е изпълнена от майка му императрица Елена.

Христос воскресе!

                               Сн. "Подиум"

Точно в полунощ отец Велико Великов поздрави с „Христос воскресе!“ вярващите на площадката пред храм „Света Троица“ в Добрич.

След връщането в храма започна и празничната Света литургия за Възкресение Христово.

За християните това е най-големият празник, за който подготовката трае седмици наред – както се готвим да посрещнем скъп на сърцето ни гост. Подготовката на тялото за празника е чрез пост, а на душата – чрез молитва и духовна нагласа към смирение и покаяние, върху които трайно се гради любовта към ближния, към хората около нас.

Великден е най-големият празник за всички християни, наричан празник на празниците.

Христос Воскресне!

Благовещение е - традиции и обичаи

На 25 март православната църква чества Благовещение. Той е един от големите пролетни празници и част от Великденския празничен цикъл.

На този ден ангел Гавриил се явил на пречистата девица Мария в галилейския град Назарет и й съобщил божията воля, че тя ще бъде осенена от Св. Дух, ще зачене и ще роди многоочаквания месия - избавителя на целия човешки род от робството на греха и порока, от смъртта и тлението - сина Божий Исус Христос.

За българите днешният празник е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за "половин Великден". На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища.

Народните поверия гласят още, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празникът в някои райони на България се нарича още Кукувден.

Според вярванията на старите българи, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, т.е. до началото на лятото, след което замлъква. Това е причината всички да се ослушват за нейното кукане, което предсказва колко години ще живее човек.

Според друго народно поверие, чуеш ли гласа на кукувица трябва да пипнеш парче хляб и пара, за да си сит и богат през цялата година, а новата реколта да е благодатна. На този ден момите се опитват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата и я носят в пазвата си, за да се задомят скоро.

Друг обичай, който се спазва в навечерието на Благовец, е почистването на селските дворове и паленето на обредни пролетни огньове със събраните отпадъци. Покрай тях момите запяват обредни песни и тръгват да обикалят къщите в селото, за да известят, че кукувиците са пристигнали, а с тях и пролетта.

Имен ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага.