Честваме Тодорова събота или Тодоровден, както паметта на преподобния Василий Изповедник и на новомъченица Кирана Солунска

Честваме Тодорова събота или Тодоровден, както паметта на преподобния Василий Изповедник и на новомъченица Кирана Солунска.

Днес е празникът Тодоровден. Отбелязва се в първата събота на Великия пост. Нарича се така, защото е свързан с името на християнския мъченик от началото на четвърти век Теодор Тирон. Паметта му се чества на 17 февруари, а днес се припомня една чудна случка.

Половин век след смъртта на мъченика Теодор на власт дошъл император Юлиан - високообразован човек, но заклет противник на християнството. Той се заел да възстанови езичеството и останал в историята с прозвището Юлиан Отстъпник (от вярата, защото преди това бил кръстен като християнин). Създавал всякакви трудности на християните и затова в първите дни от Великия пост заповядал в столицата да поръсят с кръв от идолски жертви всички храни на пазара.

Но свети Теодор се явил на цариградския архиепископ насън и му казал: "Предупреди християните да не купуват храна от пазара - храните са поръсени с кръв от идолски жертви! Които нямат постна храна у дома си, нека си правят коливо (т.е. да варят жито с мед)". Учуденият архиепископ запитал кой е този, който се грижи за християните, и чул: "Аз съм Теодор Тирон и съм пратен от Бог в помощ на християните". Архиепископът изпълнил заповяданото и цяла седмица християните се хранели с коливо.

От признателност към свети Теодор Църквата запазила обичая в събота на първата седмица от Великия пост с коливо да почита паметта на великомъченика.

 

Преподобният Василий живял през първата половина на осми век по времето на император Лъв Исавър. На определена възраст напуснал света с неговите съблазни и постъпил в манастир в Йорданската пустиня, където се подвизавал добродетелно като монах. Когато настанало гонение заради почитането на светите икони, преподобният Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. Затова бил задържан и предаден на много мъчения, но въпреки това той отхвърлил еретическото учение на иконоборството и заедно с преподобния Прокопий отстоявал истината без страх.

Останал затворен в тъмница до смъртта на нечестивия император. След това преподобният Василий бил освободен заедно с Прокопий и с другите изповедници на православната вяра. Подир още няколко години богоугоден живот той се упокоил в около 750 г.

Света Кирана (Керана) била родена през първата половина на 18-и век в солунското село Висока (или Ависока, днес Осса край градчето Лъгадина или по гръцки Лангада), в семейството на православни християни. Заради българското име на селото се смята, че мъченицата е била от български произход.

Стройна и красива девойка, тя била харесана от един еничар, който я поискал за жена. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл и я отвел в Солун, където негови приятели лъжесвидетелствали, че девойката обещала да му стане жена и да приеме тяхната вяра. Но Кирана се проявила като смела християнка и не се съгласила нито да се омъжи за насилника, нито да приеме исляма. Заради това била окована във вериги и хвърлена в затвора. Там жестоко я измъчвали цяла седмица и на седмия ден, 28 февруари 1751 г., Кирана издъхнала. На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата и да я погребат вън от града, в тамошните християнски гробища.

БТА

Голямата задушница преди Неделя месопустна е днес.

В съботния ден срещу Неделя месопустна се извършва помен в памет на мъртвите - на голямата Задушница преди Великия пост. Той през тази година започва на 23 февруари, понеделник, след Сирни заговезни (Неделя сиропустна или Неделята на прошката), които са на 22 февруари. 

Името "Задушница" показва, че това е ден за възпоменаване на душите на починалите. За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб, и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.

Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните.

На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".

На Месни заговезни, в неделя, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд.

Конкурс за проза, поезия и изобразително изкуство "Златна Добруджа - корени, вяра, вечност"

 

1 януари - Васильовден!

Честваме празника Обрезание Господне и паметта на свети Василий Велики.

Родилият се във Витлеем Христос според еврейския закон е трябвало като всяко дете от мъжки пол да бъде обрязан на осмия ден от раждането, когато се давало и името на детето. Това събитие почитаме в първия ден на годината като празник на Господ Иисус.

Празникът е установен още в първите векове от живота на Църквата и имал за цел да се противопостави на онези еретици, които твърдели, че Иисус Христос имал не истинско, а призрачно тяло.

Още от втората половина на четвърти век на този ден заедно с Обрезание Господне се чествала и паметта на свети Василий Велики, починал на 1 януари през 379 г.

Той е сред великите учители на Църквата. Роден е и израснал в Кесария Кападокийска. Благодарение на доброто си образование Василий и двама от братята му станали епископи: Василий в Кесария, Григорий в Ниса и Петър в Севастия. Те дали своя принос за развитието на християнското богословие и за утвърждаването на християнството, получило право на свободно разпространение през 313 г.

Многоученият Василий владеел почти всички науки на своето време. И най-важното, той усвоил божествената теория на евангелието, която приложил на практика в строгия си подвижнически живот. След обучение в Атина, Василий решил да води монашески живот. Посетил центровете на подвижничеството в Египет, Палестина, Сирия и Месопотамия. 

Когато се завърнал, станал монах и през 362 г. бил ръкоположен за дякон и презвитер, а в 370 г. бил избран за епископ на Кесария. С умение и смелост Василий водил много битки за православната вяра. Успешно се борил и срещу арианската ерес.

А пастирската му работа била несравнима по своя обхват и успешност. Наред с това е оставил много богословски трудове, сред които е и знаменитият Шестоднев, както и текстове на светата литургия, известна с неговото име. Починал е на 49-годишна възраст.

Стефановден е!

 Честваме паметта на свети архидякон и първомъченик Стефан.

Стефан бил сред първите последователи на Иисус Христос в Йерусалим. За него четем в книгата „Деяния апостолски“. 

В първите години след спасителните събития на Христовото Възкресение, Възнесението Му и Петдесетница, Църквата започнала с благодатта на Светия Дух да привлича все повече вярващи в Него. 

Вечер, след края на работния ден, те се събирали за съвместна молитва и след светата евхаристия, и причастяването с тялото и кръвта Христови общността предлагала храна за всички. Там обаче се появили недоволства, че някои от вярващите, евреи от разсеянието (т.е. дошли от чужбина), били пренебрегвани. 

И апостолите казали: “Не е добре ние да оставим Божието слово и да се грижим за трапезите, затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото”. Така избрали седем помощници, наречени дякони (гръцка дума за служители): “Стефан, мъж изпълнен с вяра и Дух Свети, Филип и Прохор, Никанор и Тимон, Пармен и Николай”. 

Както се вижда от разказа на книгата „Деяния“, дяконите не се ограничавали само с домакинската работа, но били проповедници на Христовото учение. В тази дейност особено се отличил дякон Стефан, който заради споменаването му на първо място е наречен после архидякон. “Изпълнен с вяра и сила”, той вършел големи чудеса и личби между народа. Затова от синагогите в свещения град се надигнали срещу Стефан, започнали спорове с него, но не можели да се противостоят на мъдростта и духа, с който той говорел за Христос. 

На 27 декември имен ден празнуват всички, които носят името Венчо, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Стан, Стана, Стане, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Станчо, Стефан, Стефана, Стефанка, Стефания, Стефи, Стефка, Стефко, Стефчо, Стоил, Стоила, Стоилка, Стоимен, Стоичко, Стойка, Стойчо, Стою, Стоян, Стояна, Стоянка, Таня, Теки, Теньо, Фани, Цако, Цанка, Цанко, Цано, Цанчо, Цоко, Цона, Цонко, Цоню, Шон, Шона и производните им.

Митрополит Йоан освети храм „Св. Архангел Михаил“ в село Владимирово във втората подготвителна Неделя преди Рождество Христово – на светите Праотци

Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

На 14 декември 2025 г., 11 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на св. Праотци, Високопреосвещеният Варненски и Великопреславски митрополит Йоан освети благолепния храм в добричкото село Владимирово, посветен на светия Архистратиг Михаил.

 С празничен дух жителите присъстваха на освещаването на дългоочаквания храм, чиито строеж започва през 2001 г., когато приснопаметният Варненски и Великопреславски митрополит Кирил полага основния му камък.

Заедно с Архиерея служиха председателят на новоосветения храм иконом Георги Дочев – архиерейски наместник на Добричка духовна околия, свещеник Венцислав Георгиев и дякон Георги Нейчев. Сборна група под диригентството на псалт Тодор Тодоров украси песенно празничното богослужение.

 Домът Божи е посветен в чест на светия Архангел Михаил, както се е казвала старата църква, построена на същото място през 1850 г. и разрушена след силно земетресение през 1939 г. Строителството на новия храм започва по инициатива на църковното настоятелство и след решение на общоселско събрание. Проектът за храма е направен и дарен от арх. Асен Коев.

 Кметът на Община Добричка г-жа Соня Георгиева, г-н Георги Коев – председател на Добричкия Общински съвет и кметът на село Владимирово г-жа Антоанета Георгиева-Стамова бяха сред присъстващите на паметния ден.

Преди да започне първата света Литургия, Негово Високопреосвещенство пострига благоверния мъж Димитър в първата степен на свещенството – четец, певец и свещоносец.

 Митрополит Йоан поздрави всички жители на добричкото село с освещаването на благолепния храм чрез чина на полагане на свети антиминс с вшита в него частица от мощите на неизвестен мъченик. Той заяви, че най-вероятно частицата е на светия мъченик Яков Персиец, „тъй като в по-старо време нашите архиереи, имам предвид митрополит Йосиф, Варненски и Преславски, е използвал тази частица. След това тя беше предадена на митрополит Кирил и аз приех от него тези частици от мощи, които в онова време Църквата постоянно е поставяла в престолите на новоосветените храмове“, уточни Архиереят.

Говорейки за втората подготвителна Неделя преди Рождество Христово – на светите Праотци, Варненският и Великопреславски митрополит изтъкна: „Спомняме си за тези праведници, защото те в една или друга степен свидетелстват за идването на Христос. Например, когато си спомняме за жертвата, която Авраам иска да принесе лично – своя син Исаак, това предизобразява страданието и Възкресението на Господ Иисус Христос“.

 „Когато си мислим въобще за старозаветните праведници, това са особени мъже. Въобще старозаветната епоха е сложна епоха, тя е епоха на множество войни, на множество кръвопролития, на множество утвърждавания на вярата в единия Бог и от друга страна пък действието вече на Мойсеевия закон“, допълни Негово Високопреосвещенство, припомняйки моменти от Стария Завет, свързани със светите Праотци.

 Цялата проповед вижте на официалния YouTube канал на Варненска и Великопреславска света митрополия.

 В заключение митрополит Йоан изказа и своята молитвена благодарност към всички дарители и спомоществователи допринесли според силите си за богоугодното дело. Той благослови на председателя на храма да раздаде анафората и да поздрави енорията на новопостроения храм.

Изготви: Георги Великов

ВАРНЕНСКА И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКА СВЕТА МИТРОПОЛИЯ

С тържествена литургия храмът „Св. Климент Охридски“ в Добрич отбеляза празника си

 снимка: кореспондент на БТА в Добрич Павлина Живкова

С тържествена литургия днес храмът „Св. Климент Охридски“ в Добрич отбеляза своя празника. Богослужението бе възглавено от архимандрит Филип от храм „Успение Богородично“ в село Оброчище, в съслужение с предстоятеля на храма отец Петър, архиерейския наместник на Провадийската духовна околия отец Георги и отец Красимир от Доростолската епархия.

Те припомниха живота и делото на св. Климент Охридски – един от най-значимите просветители на българския народ. Архимандрит Филип отправи благопожелания към енорията и благодари за възможността да оглави богослужението.

След литургията на миряните беше раздаден рибен курбан. Отец Георги подари на всеки присъстващ осветена иконка на св. Гавриил Ургебадзе, която е стояла до мощите на светеца, когато те бяха изложени за поклонение в храм „Св. прпмчк Прокопий Варненски“ във Варна.

Празникът завърши с благодарствени думи от отец Петър към съслужилите духовници, църковното настоятелство и всички миряни, оказващи подкрепа на храма.

БТА