Честваме празника Зачатие на света Анна

Наричан Зачатие на света Анна, този празник всъщност отбелязва деня, когато света Анна заченала своята от десетилетия очаквана рожба, света Дева Мария, която се родила след девет месеца - на 8 септември.

Макар да имали отношение към спасението на света, тези събития не са описани в евангелията, нито в други книги на Новия Завет. Но в църковното предание е запазен споменът за света Анна и за нейния съпруг Йоаким. Те били от Давидовия род и от племето на Юда, един от родоначалниците на дванайсетте колена или племена на еврейския народ. А тъкмо от Юдиното коляно и от Давидовия род било предсказано, че ще се роди Месия или на гръцки - Христос, т.е. Помазаникът, Който щял да извърши спасението на всички хора. Това се осъществило чрез свети Йоаким и Анна, и на тяхната дъщеря Мария.

Първо Бог се смилил над Йоаким и Анна и в отговор на горещите им молитви за дете Анна най-после заченала. Както се говори в текстовете на неотдавна чествания празник Въведение на света Богородица в храма, майка й, още когато се молила на Бога за рожба, дала обет да Му посвети детето, което ще се роди. Така и станало: щом навършила тригодишна възраст, малката Мария била посветена на Бога и заведена в храма да бъде отглеждана и възпитавана там. Йоаким и Анна починали след няколко години. Но голямата радост на ощастливената майка Анна от зачеването на лелеяната рожба останала в историята, защото има значение не само за нея и съпруга й, а и за цялото човечество, което с благодарност я почита в тези споменати празници. След по-малко от две десетилетия света Дева Мария заченала по свръхестествен начин и след девет месеца родила Спасителя на света Иисус Христос.

Света Анна се почита от древни времена. А през 550 г. в Цариград император Юстиниан посветил храм в нейна чест.

БТА

Честваме паметта на свети Николай, архиепископ на Мира в Ликия, чудотворец

Свети Николай е роден през III век в град Патара, област Ликия, Югозападна Мала Азия. Живял по времето на императорите Диоклетиан, Максимиан и Константин Велики.

В млада възраст Николай останал сирак, като наследил от родителите си голямо състояние. Но той бил възпитан като съзнателен и себежертвен християнин, вдъхновен от човеколюбиви чувства. Затова побързал да се раздели с имуществото си, като облекчил участта на нуждаещи се хора - сираци, бедни, вдовици, глави на бедстващи семейства. Останал в историята случаят с един баща, който бил готов да поквари трите си дъщери, за да осигури издръжката на своето семейство. Щом научил за това, Николай тайно дал пари за зестра на трите девойки, за да могат да се задомят и да се опазят от грях, и те, и техният баща.

След това образованият мъж се посветил на подвижнически живот, но поради големите си добродетели той настойчиво бил помолен от народа да стане свещеник в Патара, а по-късно бил избран и за архиепископ на град Мѝра в областта Ликия (откъдето е и титлата му Мирликийски). На това служение той се отдал с цялата си душа и с любов ръководил своето паство, винаги се застъпвал за истината. Затова като християнин местният управител го хвърлил в затвора. Но когато Константин Велики дошъл на власт, всички християни били освободени и така Николай се върнал на архиепископския си пост. Той участвал и в Първия вселенски събор в 325 г., където се откроил със своята мъдрост и нравствено поведение.

Свети Николай бил надарен от Бога да върши чудеса, с които спасил много хора както от грехове, така и от смърт. Упокоил се в 343 г., а след векове мощите му били пренесени от кръстоносците в град Бари, Италия. Църквата го възпява като "правило на вярата, образец на кротост и учител на въздържание".

БТА

Църквата почита Света Варвара

На 4 декември Църквата почита паметта на Света Варвара. Великомъченицата се почита както от православните християни, така и от католиците.

Варвара била девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на IV век. В българските вярвания Светицата се счита за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка. На този ден жените месят и раздават за здраве

В народните представи за обичаите, съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември), има поговорка: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща". 

Имен ден днес имат Варвара, Варя, Варадин, Варда, Варварка

БНР

Честваме празника Въведение на света Богородица в храма

В дните, когато празнуваме събития, свързани с Иисус Христос или Света Богородица, не се чества паметта на светци, за да се съсредоточи вниманието върху Спасителя или майка Му. Така и днес се съсредоточаваме само върху събитието за въвеждането на малката Дева Мария в йерусалимския храм.

Родителите й свети Йоаким и Анна дълги години нямали деца и след много сърдечни молитви Бог ги удостоил с рожба. Затова света Анна обещала, ако Бог се смили и тя роди дете, да го посвети на Него. Наистина най-после тя заченала и родила малката Мариам, която евангелистите наричат и Мария. А когато момиченцето навършило тригодишна възраст, отишли в Йерусалим, за да я посветят на Бога, като я оставят за възпитаване и обучаване при храма. Заедно с тях дошли и техни роднини, а малки девойки носели свещи.

Първосвещеникът очаквал невръстната Мария пред храмовия вход на най-горното стъпало, а след като майка й Анна я поставила на първото стъпало, тя за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, се изкачила свободно по 15-те стъпала и стигнала до първосвещеника. Той я посрещнал и я предал в помещенията, където живеели и други девойки като нея, посветени на Бога. Там имало и благочестиви вдовици, които служели при храма, каквато била и пророчица Анна, която след години с радост посрещнала и благословила донесения 40-дневен Иисус.

Светата Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, изучавала Свещеното писание и различни ръкоделия. Тя усърдно се трудела, молела се и се готвела за своето високо предназначение. То още не й било открито, но с годините тя започнала все повече да съзнава желанието си да остане посветена на Бога.

Този празник е определен от Църквата и за ден на православната християнска младеж и семейство.

БТА

Започва Рождественският пост

След деня в памет на св. апостол Филип започва четиридесетдневният пост, наричан често "четиридесетница на ап. Филип". Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий. През дните на поста преди Рождество Христово са празниците на много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя.

По своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост и не се различава от Петровия. В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения подобно на дните преди Великден.

История на Рождественския пост

"Пазенето на въздържанието е запечатено от четирите сезона, за да може през цялата година да помним, че постоянно се нуждаем от очистване и че чрез пост и милостиня трябва да изкореняваме греха, който се преумножава от слабостите на плътта и нечистите желания... Както Господ е щедър към нас с плодовете на земята, така и ние по време на поста трябва да бъдем щедри към бедните".

Св. Лъв Велики, папа Римски

"Рождественският пост напомня за поста на Мойсей, който, постейки 40 дни и нощи, получил каменните скрижали с Божиите слова. А ние, постейки 40 дни, съзерцаваме и приемаме живото слово от Девата, начертано не на камък, но въплътило се и родено, и се приобщаваме към Неговата Божествена плът".

Св. Симеон Солунски

На 15 ноември започва Рождественският пост. Той е въведен в Църквата по-късно от Великия пост и е свързан с празника на Рождението на Спасителя.

На Запад първи започнали да честват Рождество Христово (около 350 г.), а на Изток честването на Рождество Христово било въведено от св. Григорий Богослов през 380 г., в Антиохия през 375 г., в Александрия през 432 г. от св. Кирил Александрийски, а в Йерусалим при патриарх Ювеналий (V век). Дните, в които това събитие било отбелязвано, се различавали в поместните църкви - на Запад го чествали на 25 декември, в Антиохия на 4 януари, в Александрия на 18 или 19 април или на 29 май. Малоазийските църкви празнували на 6 или 10 януари. Едва в края на IV в. и началото на V в. празнуването сравнително се уеднаквило и всички църкви с изключение на Арменската започнали да го празнуват на 25 декември.

Постни дни преди Рождество Христово са същестували още от времето, когато се празнувал заедно с празника Богоявление на 6 януари. Теофил Александрийски говори за 12 дневен пост. По-късно, когато цялата Църква започнала да празнува Рождество на 25 декември, постът преди Богоявление станал само един ден.

Преди Рождество в западните църкви постели от една до няколко седмици. В една своя беседа св. Йоан Златоуст говори за петдневен Рождественски пост. Броят на дните му постепенно нараствал и по времето на преп. Теодор Студит (IX век) той продължавал вече 40 дни. В едно свое съчинение той подробно описва храната за този пост, а самия пост нарича "четиридесетница на св. Филип". По този повод Антиохийският патриарх Валсамон (XII век) цитира позицията на Константинополския патриарх Николай III (XII в.), който твърди, че преди Рождество Христово трябва да се пости само осем дни, защото 40-дневен пост е достоен само за Христовото Възкресение. Тази неустановеност продължила до 1166 г., когато Константинополският патриарх Лука Хрисоверг определил преди Рождество да се пости 40 дни.

Златина Иванова, по "Литургика" от архим. Авксентий, изд. Праксис 2005 г. Публикувана тук със съкращения

Източник: pravoslavieto.com

Честваме празника на светите архангели и паметта на свети Ангел Лерински

Според Свещеното Писание ангелите са Божии вестители, каквото е и значението на тази гръцка дума. Те са творения на Бога, но са безплътни, невидими духове, които Бог изпраща при хората, за да съобщят или изпълнят Неговата воля. Наричат ги служебни духове, които действат не по собствен почин, а са пратени от Бог да служат на тези, които желаят да се спасят. 

Според християнските текстове ангелите се делят на няколко разреда. Един от тях е на архангелите, тоест на първенствуващите ангели. Известни са имената на архангелите Михаил и Гавриил, които се споменават в Библията.

Гавриил съобщил на свещеника Захария, че ще има син - Йоан Предтеча; предал и на света Дева Мария радостната, благата вест, че тя ще роди Спасителя на света. Често архангел Гавриил се изобразява на северната врата на олтара, а ликът на архангел Михаил е на южната, както и при входа на храма, като ни подканва да влизаме в него с чисти мисли и сърце. Като помощници на хората, те се почитат на отделни празници, както и заедно в днешния ден.

Ангел Лерински бил българин от град Лерин (днес Флорина в Гърция). За този Христов мъченик се знае твърде малко. Роден през 1732 г., той от малък бил закърмен с вярата в Иисус Христос. Когато станал на 18 години, мюсюлмани се опитали да го примамят да приеме исляма. Но Ангел, макар и твърде млад, не се поддал на изкушението и решително отказал. Заради своята смелост и неотстъпчивост той понесъл редица мъчения и гаври. Свидетел на подвига му в град Битоля бил тамошният гръцки владика, който после описал мъжеството му и умните отговори, които Ангел давал пред съда. Понеже мъдро и твърдо защитил своята християнска вяра и изобличил опитите да му наложат мюсюлманството, Ангел бил обезглавен едва 18-годишен през 1750 г./БТА

На Архангелова задушница се отдава почит към паметта на мъртвите и вечна признателност към загиналите в редовете на Българската армия

 
Днес е църковният празник Архангелова задушница, който се отбелязва винаги в съботата преди Архангеловден (8 ноември).

На този ден се отдава почит към паметта на мъртвите, както и вечна признателност към загиналите в редовете на Българската армия.

Архангеловата задушница, която предхожда големия празник на св. Архангел Михаил, намира своето основание в християнската догматика за възкресението на мъртвите. Оттам идва и почитта към починалите, която, като християни, отдаваме при всеки помен на задушниците през годината, 

На Архангелова задушница, както на всеки друг помен, се раздават сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко месо, вино. Освен на близките, се раздава и на хората около съседните гробове, дори да са непознати.

Значението на задушница е голямо. Това не е само ден, в който близките и роднините на покойника се събират край гроба му, за да "ядат и пият". Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен.

Според богослови това е връзката между земната и небесната Църква.