Показват се публикациите с етикет православие. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет православие. Показване на всички публикации

четвъртък, 29 февруари 2024 г.

Честваме паметта на преподобния Йоан Касиан Римлянин

Преподобният Йоан Касиан живял в края на IV век и първата половина на V век. Известен е повече с второто си име - Касиан. Той е роден в Рим от знатни родители християни, които се погрижили да го възпитат във вярата в Иисус Христос. Неговото запознанство и общуване от детството му със свети хора се отразило благотворно на изграждането на неговата личност и на целия му начин на живот. Той изучавал философия и астрономия, но с голямо усърдие изучил писанията на църковните отци и особено Свещеното Писание.

В това време духовната просвета била разпространена предимно на Изток. Там също така се развивал вече с всичката си сила и подвижническият живот на монаси отшелници, но и в общежителни манастири. Пустините и планините били заселени от свети монаси, отдали се на уединен живот в пост и молитва. Техните славни имена били почитани от целия християнски свят, а примерът им бил следван от мъже и жени - на Изток и Запад.

В своя стремеж към духовен живот Касиан напуснал своето родно място, Рим, и дошъл на Изток. Поживял известно време в Палестинската пустиня, във Витлеем приел монашество. След това обиколил всички пустини и обители в областите Тиваида и Нитрия в Египет, бил и в Кападокия. В Цариград той слушал свети Йоан Златоуст и след няколко години се върнал в Рим. Това било по време на гонението против свети Йоан Златоуст. Касиан бил един от неговите възторжени почитатели и смели защитници.

След известно време преподобният Касиан се преселил в Галия (днешна Франция) в град Марсилия и пръв въвел в тази страна монашески общежителен живот по примера на Изтока.

Преподобният Касиан написал много книги, чрез които запознал западните християни с духа и правилата на източните монашески обители, изложил беседите на пустинническите отци за разни духовни въпроси и опровергал лъжеученията. Той починал в 435 г.

сряда, 28 февруари 2024 г.

Честваме паметта на преподобния Василий Изповедник и на новомъченица Кирана Солунска

Преподобният Василий живял през първата половина на VIII век по времето на император Лъв Исавър. На определена възраст напуснал света с неговите съблазни и постъпил в манастир в Йорданската пустиня, където се подвизавал добродетелно като монах. Когато настанало гонение заради почитането на светите икони, преподобният Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. Затова бил задържан и предаден на много мъчения, но въпреки това той отхвърлил еретическото учение на иконоборството и заедно с преподобния Прокопий (виж 27 февруари) отстоявал истината без страх. Останал затворен в тъмница до смъртта на нечестивия император. След това преподобният Василий бил освободен заедно с Прокопий и другите изповедници на православната вяра. Подир още няколко години богоугоден живот той се упокоил в около 750 г.

Света Кирана (Керана) била родена през първата половина на ХVIII в. в солунското село Висока (или Ависока, днес Осса край градчето Лъгадина или по гръцки Лангада), в семейството на православни християни. Заради българското име на селото се смята, че мъченицата е била от български произход. Стройна и красива девойка, тя била харесана от един еничар, който я поискал за жена. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл и я отвел в Солун, където негови приятели лъжесвидетелствали, че девойката обещала да му стане жена и да приеме тяхната вяра. Но Кирана се проявила като смела християнка и не се съгласила нито да се омъжи за насилника, нито да приеме исляма. Заради това била окована във вериги и хвърлена в затвора. Там жестоко я измъчвали цяла седмица и на седмия ден, 28 февруари 1751 г., Кирана издъхнала. На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата и да я погребат вън от града, в тамошните християнски гробища.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

сряда, 21 февруари 2024 г.

Честваме паметта на преподобния Тимотей и на свети Евстатий Антиохийски, Изповедник

Преподобният Тимотей живял през VIII век в Мала Азия. Още на младини пожелал да посвети живота си на Бог и станал монах в една обител на планина Олимп (в тази планина през IХ век бил монах и славянският просветител свети Методий).

Тимотей по характер бил честен и прям, общувал с непосредственост и смирение. Подвизавал се в пост, въздържание и посвещавал цели нощи на молитвата. Успял да надвие плътските си желания, станал чужд на страстите и придобил духовно съвършенство. Така се удостоил да стане храм на Светия Дух и получил дар на изцеление и власт над бесовете. По неговите молитви ставали много чудеса: изцеления на всякакви недъзи и изгонване на нечисти духове от хората.

Свети Тимотей живял повечето време като отшелник по планини и пустини. В такъв живот той достигнал дълбока старост и се упокоил в 795 г.

Свети Евстатий е роден в град Сиде, Памфилия (на южния бряг на Мала Азия) в около 260 г. и е сред най-великите църковни личности на IV век. Той имал високо образование и твърдо отстоявал правилното християнско учение. Най-напред бил избран за епископ на град Бероя (Верия, днес Алепо) в Сирия, а след това заради доброто му и успешно служение в 323 г. бил избран за архиепископ на Антиохия Велика (в Сирия). Участвал в Първия вселенски събор (325 г. в Никея) и бил сред защитниците на православието.

Ереста арианство обаче продължила да се разпространява с подкрепата и на властта. През 330 г. арианите свикали в Антиохия събор срещу архиепископ Евстатий и издействали от императора указ да го отстрани. Светителят бил малтретиран и заточен в Траянопол в Тракия (днес в района на град Александруполис, Гърция). Там починал като изповедник на вярата в 360 г. Едва след кончината му православието победило и в 382 г. пренесли мощите му в Антиохия.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

понеделник, 19 февруари 2024 г.

На 19 февруари честваме паметта на светите Архип, Филимон и Апфия

Имената на тези трима видни християни от I век в град Колоса (област Фригия, Мала Азия) се споменават с уважение от апостол Павел. В своето Послание до Филимон той ги нарича обични сътрудници и съратници в разпространението на спасителното благовестие на Христос. Там апостолът говори и за “домашната църква” на Филимон, което означава, че цялото му семейство заедно с прислугата били християни. А свети Архип бил поставен за епископ на Колоса.

Апостол Павел, докато бил държан в окови в Рим, изпратил писмо до Филимон по повод покръстването на неговия роб Онисим, в което му препоръчал да го приеме вече не като роб, а като брат в името на Христос. Защото Филимон след покръстването си живеел като добър християнин. В неговия дом вярващите се събирали за молитва и извършвали богослужения. Апостол Павел му възложил да благовести Божието слово и Филимон усърдно изпълнявал тази заръка.

Апфия била съпруга на Филимон. И тя с готовност служела на Бог, като помагала на проповедниците на Божието слово: приемала ги в дома си, хранела ги, полагала грижи за тях, когато били болни, и във всичко се проявявала като вярна сътрудница на съпруга си. Заедно с Архип и Филимон Апфия се удостоила с мъченическа смърт. 

По време на едно свое тържество езичниците в Колоса узнали, че всички християни са събрани на молитва в дома на Филимон, нападнали ги внезапно, разгонили богомолците, а Филимон, Архип и Апфия били отведени на съд пред областния управител, който ги предал на изтезания и смърт.

Третата подготвителна неделя за Великия пост е посветена на Второто пришествие на Иисус Христос и на съда, който Той ще извърши над целия свят. Припомнянето на справедливия бъдещ съд преди поста е необходимо, защото целта на духовния ни подвиг е да получим милост от Бог по време на всеобщия съд.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

неделя, 18 февруари 2024 г.

На 18 февруари честваме паметта на свети Лъв, Римски папа

Свети Лъв бил един от най-големите защитници на православната вяра през V век. Родил се и израсъл в Италия, той се отличавал с добро богословско образование и висока нравственост. От ранни години се посветил в служба на Бог, а след смъртта на папа Сикст III в 440 г. Лъв бил избран за епископ на Рим и папа. Като добър пастир той се грижел за повереното му духовно стадо, давал му пример на силна вяра и чист живот и ревностно го защищавал от външни и вътрешни врагове. 

Много важен е неговият принос в борбата срещу ересите и особено срещу монофизитството. Решително подкрепил работата на Четвъртия вселенски събор (451 г. в град Ефес), като изпратил четирима делегати с пространно послание, в което с пълна точност потвърдил вероизповедта за двете природи на Богочовека Христос. Така се постигнало осъждането на еретика Евтихий и възстановяване на православното учение.

Но ужасно бедствие застрашавало Италия по негово време. Рим последователно станал цел на завоевателните походи на хуните и на вандалите. Хунският вожд Атила, наричан “бич Божи”, нападнал Италия от север и отивал с войската си срещу Рим. След усърдна молитва към Бог папа Лъв излязъл с римските сенатори да посрещне страшния вожд и го помолил за пощада. Атила, силно впечатлен от пламенната и искрена реч на светителя, обещал да пощади цялата Римска област. 

След три години пък вандалите нападнали от юг и само умелите преговори на папа Лъв с техния крал Гензерих отново спасили Рим от погром.

Свети Лъв се упокоил в мир в 461 г.

Днес е и събота преди Месопустна неделя, която се нарича “Задушница”, защото в този ден си спомняме за душите на всички починали и се молим Бог да им дари вечен покой. Свързва се с утрешното спомняне за Страшния съд при Второто Христово пришествие, когато всички ще бъдем съдени от Бог.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

събота, 17 февруари 2024 г.

На 17 февруари честваме паметта на великомъченик Теодор Тирон и преподобни Роман Търновски

Свети Теодор Тирон живял в края на III и началото на IV век. Бил войник в частите на новопостъпилите в римската войска, откъдето е и прозвището му (от латински “тирон” – новобранец). 

Служил е в град Амасия в Северна Мала Азия. По времето на императорите Максимиан и Галерий започнало гонение на християните. И когато военачалникът на Теодор научил, че той е християнин, го извикал и се опитал да го разубеди и да се съгласи да принесе жертва на идолите. Доблестният воин без колебание заявил, че за нищо на света няма да се отрече от своята вяра. Последвали различни мъчения, но те не го сломили. Държали го дълго в затвора и въпреки многото изтезания, Теодор не се отрекъл от Христос. Накрая бил хвърлен в нажежена пещ и умрял сред пламъците. Това станало на 17 февруари 306 г.

Преподобни Роман Търновски живял през XIV век. Бил роден в знатно семейство в българската столица Търново. Станал монах в обител край града и търсел добър учител в духовния живот. Затова, когато преподобни Теодосий Търновски дошъл в столицата от манастира на свети Григорий Синаит, Роман го помолил да отиде с него в Парория (в граничните южни български земи). 

Свети Григорий го приел в своето братство и Роман останал няколко години, като изпълнявал послушания и се учел на висока духовност. А времената били смутни и след смъртта на свети Григорий двамата български подвижници Теодосий и Роман отишли на Атон и сетне се установили в планината край село Кефаларево (сега Килифарево), където при тях дошли още монаси и създали манастир. 

Тук преподобни Теодосий развил своята просветна и духовна дейност, а свети Роман бил пръв негов ученик и сътрудник. След кончината на учителя си в 1363 г., Роман станал игумен на обителта и продължил духовното дело. Упокоил се на 17 февруари 1370 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

петък, 16 февруари 2024 г.

Честваме паметта на мъчениците Памфил, Порфирий и други с тях, както и на свети Флавиан, Цариградски архиепископ

Светите Памфил, Порфирий и други християни с тях пострадали за вярата в Иисус Христос в град Кесария, Палестина, при управлението на император Диоклетиан.

Памфил бил свят човек, почитан от всички. Получил добро образование в град Берит (днес Бейрут, Ливан) и в Александрия, Египет, след това бил свещеник в Кесария. Неуморно се трудел над ръкописите на Свещеното Писание. Искал да направи свещените книги възможно най-достъпни за всички християни. Създал голяма библиотека и се стараел да разпространява светата вяра. Но при гонението бил сред първите жертви. Заедно с него пострадали Порфирий и още няколко видни християни, обезглавени в 310 г.

Свети Флавиан бил свещеник в Цариград и служел в църквата “Света София”. Заради добродетелите и духовните му дарби, през 447 г. Флавиан бил избран за архиепископ на царстващия град. В това време Църквата била смущавана от лъжеучението на Евтихий, който – въпреки ясните указания в Евангелието, че Иисус Христос бил и Бог, и човек – твърдял, че Спасителят имал само едно естество – божествено. 

Свети Флавиан твърдо защитавал православното учение. И като видял, че ереста се разпространява, свикал в 448 г. поместен събор, на който Евтихий бил заклеймен като еретик и лишен от свещен сан. Но в 449 г. с подкрепата на императора бил свикан в град Ефес събор от съмишленици на Евтихий. Бил призован и архиепископ Флавиан, когото еретиците не само нападали с думи, но и му нанесли жесток побой. 

След три дена светителят починал от раните си. Когато узнал това, римският папа свети Лъв защитил становището на покойния вече архиепископ Флавиан и настоял да се свика събор, който да защити православната вяра. Това сторил Четвъртият вселенски събор в Халкидон в 451 г., като почел паметта на свети Флавиан.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА


четвъртък, 15 февруари 2024 г.

На 15 февруари честваме паметта на свети апостол Онисим

Свети Онисим бил роб в дома на Филимон, жител на фригийския град Колоса, Мала Азия, когото свети апостол Павел привлякъл в християнската вяра. Но след време робът Онисим тайно напуснал господаря си и отишъл в Рим, за да живее незабелязано сред тълпите роби. Там в около 61 г. той срещнал апостол Павел, който тогава бил под домашен арест в столицата и очаквал императорски съд. 

Като много други хора и Онисим бил спечелен от апостола за спасителната вяра и се покръстил. Оттогава той се посветил да служи на църквата и християните. Но като избягал роб Онисим бил изложен на постоянна опасност за живота си. Затова апостол Павел го изпратил обратно при някогашния му господар с писмо, в което поръчва на Филимон да го приеме вече не като роб, а като брат в Христос, т.е. да му дари свободата, което можел да стори само господарят на един роб. 

Писмото е запазено сред Павловите 14 послания в сборника на Новия завет. И макар да е съвсем кратко, то постигнало своята цел. Филимон не само простил на Онисим, но и му дарил свободата. А той продължил с усърдие и преданост да се труди за събратята си християни в Колоса. 

Според преданието Онисим ходил да проповядва Божието слово и в далечни страни, а след години бил поставен за епископ в град Ефес (трети по ред след апостол Тимотей и свети Йоан Богослов). Св. Игнатий Богоносец споменава за него в едно от своите послания като за човек благочестив и деен, който усърдно изпълнявал задълженията си. Защото Онисим обърнал много езичници към Христос, подкрепял вярващите чрез поучения и личен пример на добродетелен живот.

По времето на император Траян, когато започнало гонение против християните, Онисим бил заловен и измъчван, защото не приел да се отрече от своята вяра, на която посветил живота си. След много и жестоки изтезания бил обезглавен в 109 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

сряда, 14 февруари 2024 г.

На 14 февруари честваме успението на свети Константин-Кирил и паметта на преподобни Авксентий

На този ден е починал свети Константин-Кирил Философ. Той е известен с второто си име заедно с брата си Методий, с когото дали на славянските народи азбуката и първите преводи на свещените книги на техния език. 

Завършил Магнаурската школа в Цариград, Константин после преподавал в нея, а императорът му възлагал и мисии в други страни. Но по-късно Константин се оттеглил в манастир на планина Олимп, Мала Азия, при свети Методий, където двамата извършили епохално дело – създали славянската азбука и първите преводи на свещените книги на славянобългарски език.

После братята били изпратени от император Михаил ІІІ в Моравия и Панония, за да учат на християнската вяра тамошните славяни чрез проповед и книжнина на бащиния им език. Но така засегнали интересите на местния клир, подчинен на Рим, и двамата братя трябвало да отидат да защитят своето дело пред самия римски папа. 

Там свети Константин тежко заболял, приел монашество с името Кирил и тихо починал на 14 февруари 869 г. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата “Св. Климент Римски”. Житието на свети Кирил написал неговият ученик свети Климент Охридски.

Преподобни Авксентий бил родом от Сирия и живял през V век. Отначало служел в дворцовата стража в Цариград, но мирният му нрав и любовта към съзерцателен живот го подтикнали да стане монах. Оттеглил се в планина, в област Витиния, в Мала Азия, и се занимавал с четене на Свещеното Писание и съчинения на светите отци. 

Заради богословските му познания бил поканен на Четвъртия вселенски синод в 451 г. в град Халкидон (днес Кадъкьой, в азиатската част на Истанбул), където осъдили учението на Евтихий (той учил, че Христос има само божествена същност). 

След това продължил да живее като отшелник в молитва и пост. Свети Авксентий се упокоил в мир след 470 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

понеделник, 12 февруари 2024 г.

На 12 февруари честваме паметта на свети Мелетий, Антиохийски архиепископ

В началото на ІV век престанали гоненията на християните от властта, но различни ереси започнали да смущават живота на Църквата. 

Особено се разпространила ереста на Арий. Макар и осъдена от Първия вселенски събор (325 г.), тя продължила да набира последователи с помощта на властта. Император Констанций II (337-361 г.) бил арианин и преследвал православието. В много градове имало по двама епископи – православен и арианин. Народът и духовенството се присъединявали ту към единия, ту към другия.

В такива трудни условия в Антиохия бил избран за архиепископ свети Мелетий. Роден в 310 г. в град Мелитин, Армения, той се отличавал с ученост и висока нравственост. Първо бил избран за епископ на град Севастия (днес Сивас в Турция). А когато в голямото християнско средище Антиохия, Сирия, православната общност била застрашена от ширещото се арианство, тамошните християни в 360 г. поканили Мелетий, известен като застъпник за правата вяра. 

Само след месец обаче архиепископът бил отстранен по заповед на Констанций и заточен в Армения, защото поддържал православната вероизповед. След няколко години бил върнат в Антиохия, но скоро последвало ново заточение по заповед на император Валент. Върнал се едва в 379 г., а през 381 г. император Теодосий свикал Втория вселенски събор и назначил
Мелетий за негов председател. 

Обаче изтощеният от толкова изпитания светител починал преди края на събора. Прекарал повечето от годините си като архиепископ в заточение, но запазил чиста Христовата вяра и останал в паметта на Църквата като стълб на православието.

Днес е втората подготвителна неделя за Великия пост, когато се чете притчата за блудния син, който символизира цялото човечество, отклонило се от правия път. Но винаги съществува възможност за покаяние и праведен живот.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

неделя, 11 февруари 2024 г.

На 11 февруари честваме паметта на свещеномъченик Власий и мъченик Георги Софийски Нови

Свещеномъченик Власий бил епископ на град Севастия в област Кападокия, Мала Азия (днес град Сивас в Източна Турция). Учил за лекар и като християнин предлагал услугите си безплатно на болните. С това той учел хората на любов към Бог и ближните. 

По време на жестокото гонение при Диоклетиан в града почти не останали християни. Сам Власий се оттеглил в една пещера в близката планина. Там само дивите зверове били свидетели на неуморните му молитви и строго въздържание. С голяма
любов Божият угодник посрещал дивите животни и се грижел за тях, затова и сега се почита като закрилник на животните. 

Свети Власий умрял след нечовешки мъчения в 316 г. при император Лициний.

Новомъченикът Георги Софийски, наречен Нови за разлика от древния мъченик Георги, се родил в градеца Кратово (сега в Република Северна Македония) от родители българи Димитър и Сара в края на XV век. Те го научили на вяра и грамотност, усвоил и занаята златарство. А когато останал без баща, даровитият и умен юноша отишъл в София да търси прехрана. 

Там някои мюсюлмани поискали да го спечелят за своята вяра, но Георги, макар да бил само на 18 години, със своите умни въпроси и отговори засрамил своите противници. Тогава те решили, че този младеж е опасен и насила трябва да бъде потурчен. Отвели го при съдията и с негово нареждане Георги бил затворен в тъмница.

Свещеникът, в чийто дом Георги пребивавал и при когото се изповядвал, успял да се добере до него, за да му вдъхне твърдост в мъченичеството. Когато бил повикан пред съда, мъченикът се защитил достойно, но съдията не бил в състояние да го защити от своите разярени едноверци и им го предал. Те повели Георги към градския площад, където наклали голям огън, в който хвърлили мъченика с вързани ръце. Това станало на 11 февруари 1515 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

събота, 10 февруари 2024 г.

На 10 февруари честваме паметта на свещеномъченик Харалампий

Свещеномъченикът Харалампий пострадал в началото на III век по времето на римския император Септимий Север (196-210 г.). Светецът бил християнски епископ в град Магнезия, в югозападната част на Мала Азия. Без да се страхува от гонението на известния с жестокостта си император Септимий, епископ Харалампий смело проповядвал истинския Бог и пратения от Него Спасител Иисус Христос, като се стараел да отвърне хората от поклонение на идолите.

Той говорел: – Онези, които се покланят на идоли, предават душата си на смърт. А Иисус Христос чрез пророците и апостолите ни показва пътя към вечния живот, за да не вършим дела, които носят на душата вечна гибел.

Езическите власти заловили светия eпископ, който вече бил в преклонна възраст, и го довели при управителя на град Магнезия Лукиан. Той дълго го увещавал да се поклони на идолите. Епископът решително отказал да се отрече от вярата си в Иисус Христос и тогава го предали на страшни изтезания. Старецът с търпение и мъжество понасял страданията. Много езичници, които били свидетели на изумителната твърдост на християнския свещенослужител и на чудесните прояви на Божията сила, повярвали в Христос. Те започнали да славят истинския Бог и мнозина от тях били убити, сякаш са престъпници.

Накрая и епископ Харалампий бил осъден на смърт. Когато го завели на мястото на наказанието, светецът вдигнал ръцете си към небето и се помолил на Бог за всички хора – да им даде телесно здраве и душевно спасение. „Господи, казвал той в молитвата си, Ти знаеш, че човеците са плът и кръв. Прости им греховете и излей Твоята благодат над всички!“. След тая молитва светият старец издъхнал, преди палачът да спусне меча си върху него.

Светият свещеномъченик Харалампий пострадал за вярата си в Христос в 202 г., на 113-годишна възраст.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

петък, 9 февруари 2024 г.

На 9 февруари честваме паметта на мъченик Никифор Антиохийски

В известното християнско средище Антиохия, в Сирия, през III век живеели християните Никифор и свещеник Саприкий. Те били приятели и живеели в разбирателство години наред. Но най-неочаквано един ден духът на злобата смутил мира, който съществувал между тях. Двамата се скарали за нещо незначително и предишното приятелство било заменено от страшна вражда. След известно време обаче Никифор осъзнал, че чувствата на неприязън и вражда са грешни и го отдалечават от Бог. Затова искрено пожелал да се помири със Саприкий. Но свещеникът не искал и да чуе за това. Той упорствал в своята вражда без да помисля, че Господ не приема молитвите на онези, които таят в сърцето си злоба против ближния. Когато Никифор със сълзи коленичел и го молел за помирение, Саприкий мълчаливо се отдалечавал и не искал дори да погледне предишния си приятел.

Но в средата на века започнало тежко гонение против християните. Императорите Валериан и Галиен, негов син, заради трудностите в управлението на империята коварно насочили вниманието на обществото срещу последователите на Иисус Христос. Понеже те отхвърляли религиозния култ към императора и не почитали езическите божества били заклеймявани като престъпници. Сред първите преследвани били християнските свещеници. Така бил заловен и Саприкий. Той се държал достойно и безстрашно изповядал вярата си пред управителя. Затова го осъдили на смърт. В този час Никифор отишъл в тъмницата и помолил свещеника за прошка, но за сетен път получил отказ. Ненадейно преди обезглавяването си обаче Саприкий се пречупил и помолил да бъде пощаден, като се съгласил да принесе жертва на идолите. Това ужасило Никифор и той смело заявил пред войниците: „Мене накажете със смърт! Аз съм християнин!“. Тогава те пощадили Саприкий, а Никифор получил мъченически венец в 257 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

четвъртък, 8 февруари 2024 г.

На 8 февруари честваме паметта на свети пророк Захария Сърповидец и на великомъченик Теодор Стратилат

Пророк Захария е един от така наречени малки пророци, чиито книги са запазени в Стария Завет. Той произлизал от коляното (племето) на Леви и бил роден по време на вавилонския плен. Името Захария означава „Бог помни“. Наречен е Сърповидец, тъй като имал видение, че сърп се спуска от небето като наказание за нечестивците. Заедно с пророк Агей той насърчавал евреите след завръщането им от плена (през 537-536 г. преди Христос) да възстановят храма в Йерусалим.

Захария пророкувал тържественото влизане на Спасителя в Йерусалим (преди залавянето и смъртта Му), сумата от 30 сребърника, платени на Юда като цена за предаването на Учителя, както и разпръсването на апостолите при разпятието на Голгота. Пророк Захария починал в дълбока старост в 520 г. преди Христа.

Свети Теодор произхождал от град Евхаита в област Галатия, Мала Азия. Бил военен (стратилат на гръцки означава военачалник, генерал) и служил като управител на град Ираклия, на брега на Черно море (днес град Ерегли в Турция). Той се отличавал с голяма храброст и бързо се издигнал до най-висок чин в римската войска. А понеже бил християнин, служил за пример със своята скромност и грижа за другите. Неговият живот и добродетелите му привличали към християнската вяра жители на града и околността. Когато през 320 г. източният император Лициний организирал гонение срещу християните, чул за стратилат Теодор, че е християнин и се отвращава от идолите. Тогава Лициний заминал за Ираклия, като се надявал да принуди стратилата да се откаже от вярата си и това да въздейства на народа да не приема християнството. Но Теодор ценял вярата си в Иисус Христос повече от всичко на света. Не се пречупил и от последвалите жестоки изтезания. Лициний изпаднал в ярост и заповядал да го обезобразят, а накрая го обезглавили.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

сряда, 7 февруари 2024 г.

На 7 февруари честваме паметта на преподобните Партений Лампсакски и Лука Стирит

Преподобният Партений живял през III-IV век. Роден е в област Витиния, Мала Азия. Баща му бил дякон и научил сина си на истините на вярата. Партений бил възпитан в добродетелност и преди всичко в любов към хората. Работел като рибар в Аполонийското езеро (днес езеро Улуабат, западно от турския град Бурса) и парите, събрани от продажбата на рибата, раздавал на бедните хора от състрадание към тях. А когато му благодарели, той казвал: „Защо ми благодарите? Та ние сме братя! Какво по-естествено от това брат да помага на брата?“.

Заради добродетелния му живот местният епископ се погрижил за образованието на Партений и после го ръкоположил за свещеник. След време усърдният и предан на делото си Партений бил избран за епископ на град Лампсак, на малоазийския бряг на протока Дарданели. На новия и висок пост той продължил да работи всеотдайно за паството си, помагал с духовни съвети и молитви, но също се стараел по всякакъв начин да подкрепя нуждаещите се. Затова Бог му дал благодатни сили да върши чудеса, да изгонва бесове от хората и да лекува всякакви болести. И днес много вярващи с молитва се обръщат към светеца за помощ. Упокоил се в мир в 318 г.

Преподобният Лука е роден в 896 г. на остров Егина, но израсъл в област Фокида, северно от Коринтския залив, където семейството пасяло животни. Докато се грижел за животните, малкият Лука постоянно изучавал свещените книги и се образовал във вярата. Имал състрадателно сърце и помагал на всички. Когато родителите му починали, той решил да се посвети в служба на Бог и станал монах в близката планина Стири (оттам и прозвището му Стирит). Подвизавал се усърдно в молитва и пост. Край него се събрали и други монаси, а после заедно построили манастир, който и сега носи неговото име. Упокоил се на 7 февруари 953 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

вторник, 6 февруари 2024 г.

Честваме паметта на светите Вукол Смирненски, Варсануфий Велики и Фотий, цариградски патриарх

Преподобният Вукол бил ученик на светия апостол Йоан Богослов, който го кръстил и посветил за епископ на град Смирна (днес Измир в Турция) през втората половина на I век. По това време в града имало малко християни, жителите били предимно езичници. Сред тях апостолският ученик Вукол развил широка просветителска дейност. Учел хората на вярата в Иисус Христос с пламенни слова, но още повече със своята благост и кротост, с които подражавал на кроткия и смирен по сърце Спасител. Преди смъртта си свети Вукол посветил славния Поликарп, също ученик на апостол Йоан, за свой приемник по епископство и тихо се поминал.

Преподобният Варсануфий бил родом от Египет. Живял през IV-V век. В стремежа си да се усъвършенства духовно той отишъл в Палестина, за да се поклони на светините, свързани с живота и дейността на Иисус Христос. После се установил в манастир край град Газа. Заедно с него се подвизавал и монах Йоан, наречен Пророк. Преподобният Варсануфий бил начетен монах, известен с отговорите си на въпроси за духовния живот. Тези наставления после били събрани в голям сборник, запазен до нас.

Свети Фотий бил известен богослов на IХ век, преподавал в Магнаурската школа. При него учил свети Константин-Кирил. Заради своите изключителни дарования и високо образование през 858 г. Фотий бил избран за цариградски патриарх. Той насърчил свети Константин да стане християнски просветител на славяните. Борил се против изопачаванията на християнството и често изобличавал византийските императори, когато те подкрепяли еретиците. Бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол, докато най-после умрял в заточение на 6 февруари 891 г.

Свети Фотий оставил богато книжовно наследство, от което узнаваме за съчинения на древни автори, незапазени до нас.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

понеделник, 5 февруари 2024 г.

На 5 февруари честваме паметта на света мъченица Агатия

По времето на император Деций имало жестоко гонение против християните. Във всички части на римската империя било заповядано да ги предават на мъчения и смърт, ако не почитат императора като божество и не принасят жертви пред неговите статуи и другите езически идоли. Тогава в град Палермо на остров Сицилия живеела млада християнка на име Агатия (името е гръцко, защото Южна Италия и Сицилия в античността са били колонизирани от гърци и тяхната култура частично се пази досега). Тя била от знатен род и се славела с красотата и добродетелите си. Рано наследила от родителите си голямо богатство, но Агатия малко ценяла земните блага, обичала Бога повече от всичко на света. Затова, когато до Сицилия стигнала вест за гонението против християните, тя почнала да се готви за мъченичество. Действително, местният управител Квинтиан не закъснял да прати войници за известната в областта християнска благодетелка Агатия. Девойката, като чула за тяхното пристигане, се помолила на Бог и след това спокойно и смело отишла с войниците в град Катания.

Квинтиан я настанил у една богата жена езичница, която заедно с петте си дъщери водела охолен и греховен живот. Той поръчал на тая жена да употреби всички старания, за да отвлече Агатия от нейната вяра. Жената изпълнила повелята на управителя, но не успяла да й внуши любов към земните радости и така да я привлече към езическите обреди. Квинтиан видял, че увещанията са напразни и повикал Агатия на съд. В отговор на въпросите му девойката доказала лъжливостта на езическите богове. Той заповядал да я бият и после я затворили в тъмница. В следващите дни отново я уговаряли да се отрече от Христос, мъчили я още по-силно и накрая мъченицата предала Богу душата си в затворническата килия в 251 г. Християни погребали с почит тялото й.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

неделя, 4 февруари 2024 г.

Честваме паметта на преподобния Исидор Пелусийски

Свети Исидор живял през IV-V век в Египет. Възпитан в добрите традиции на християнството от своите родители, той получил и отлично образование на гръцки език в родната Александрия. А когато разбрал, че негови близки, сред които и Александрийският архиепископ Теофил, искат да го издигнат в църковната йерархия, Исидор избягал в пустинно място близо до град Пилусион в източния край на делтата на река Нил. Тук той живеел в строго въздържание и молитва. От предишните си занимания запазил само изучаването на Свещеното Писание и творенията на църковните отци преди него. Тълкувал библейските книги и въз основа на тяхното учение изградил както личния си живот, така и християнските начала, които споделял в многобройните си писма до миряни, монаси, клирици, дори епископи. Запазени са над две хиляди негови писма. Той съветвал да се изучава с внимание Божието слово и да се стремим не към онази словесност, която само развлича слушателите, а към тази, която прави човека душевно чист и мъдър за спасение.

Преподобният Исидор търпял и гонения заради своите строги изобличения, но той не преставал твърдо и неизменно да се бори за истината и да защищава пред властта невинно гонените. Застъпил се и за преследвания от християнската императрица свети Йоан Златоуст, като строго укорявал неговия противник и свой родственик, архиепископ Теофил, за беззаконните му действия против светителя. Написал: "Аз винаги ще обичам добродетелта, дори някои да й се присмиват, и ще се гнуся от порока, макар той да е увенчан със слава". Свети Исидор убедил също свети Кирил Александрийски, приемник на Теофил, да впише името на свети Йоан Златоуст в календара на Александрийската църква. По негово настояване бил свикан Третият вселенски събор в Ефес в 431 г., осъдил ереста несторианство.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

събота, 3 февруари 2024 г.

Честваме паметта на свети Симеон Богоприемец и на Анна пророчица

След празника Сретение Господне днес почитаме тези, които посрещнали 40-дневния Иисус Христос в Йерусалимския храм. Това били две достолепни личности в напреднала възраст – Симеон и Анна. За Симеон в Евангелието от Лука се казва, че бил праведен и благоговеен, и чакал „утехата Израилева“, т.е. идването на Месия, Спасителя. Светият Дух бил върху него и Той му предсказал, че няма да умре, докато не види Христос (Помазаника или Месия по еврейски).

По вдъхновение от Бог Симеон дошъл в храма, когато света Богородица донесла малкия Иисус, за да Го представи на Бог по обичая. Старецът с трепет поел Младенеца в прегръдките си, благословил Бог и изрекъл следните молитвени думи: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, с мир, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил“. Светата Дева и Йосиф се зачудили на казаното за Младенеца, защото те още не осъзнавали величието Му. А Симеон ги благословил и рекъл на света Мария: „Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израил и за предмет на противоречия; а на тебе самата меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“. С тези пророчески слова той предрекъл страданията и кръстната смърт на Христос, както и мъките на майчиното й сърце.

Там била и Анна пророчица, достигнала до дълбока старост вдовица на 84 години. Тя не се отделяла от храма, „служела на Бога с пост и молитва денем и нощем“. Като се приближила, Анна в лицето на Младенеца славела Господ и говорела за Него на всички, които очаквали избавление в Йерусалим. Така след витлеемските пастири, които първи видели Младенеца, и тя станала вестителка на дошлия в света Спасител Христос. Затова я почитаме заедно със Симеон Богоприемец.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

четвъртък, 1 февруари 2024 г.

Честваме паметта на свети мъченик Трифон

Свети Трифон бил родом от малоазийската област Фригия и живял в средата на III век. Семейството му било бедно и в детството си той пасял гъски, за да се прехранва. В същото време обаче Трифон, който от родителите си се запознал с християнската вяра, с интерес четял Евангелието, заучавал молитви и не пропускал богослужение в храма на родното си място. Така малко по малко Трифон успял не само да се изучи, но и да преподава на другите хора вечните истини на своята вяра. Той получил от Бога благодат да върши чудеса, особено изцеления на болни. Младият християнин безплатно изцелявал различни болести на тялото, но и очиствал заразените от бесове души. Когато император Гордиан научил за чудодейните способности на Трифон, помолил го да излекува болната му дъщеря. След това се опитал да изрази своята благодарност, като предложил на светеца служба и пари, но Трифон учтиво отказал.

А когато Деций станал император, той започнал жестоко преследване на християните, защото те отказали да почитат императора като божество и не искали да се кланят на езическите богове. Бил заловен и дейният християин и лечител Трифон. Отвели го под стража в град Никея и го изправили на съд пред проконсула на Изтока Клавдий Аквилин. Трифон смело изповядал вярата си и решително отхвърлил предложението да принесе жертви според изискванията на държавния култ. Затова бил подложен на ужасни мъчения. Пак го питали дали иска да принесе жертва на идолите и да се избави от мъките и смъртно наказание. Но той непоколебимо изповядвал вярата си само в единия истински Бог – Отец, Син и Свети Дух. Накрая бил осъден на смърт чрез обезглавяване. Но преди още палачът да вдигне меча си, свети Трифон предал духа си на Бог. Това станало в 250 г. Християни прибрали тленните му останки и ги съхранили като свещени мощи.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА