Започва Рождественският пост

След деня в памет на св. апостол Филип започва четиридесетдневният пост, наричан често "четиридесетница на ап. Филип". Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий. През дните на поста преди Рождество Христово са празниците на много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя.

По своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост и не се различава от Петровия. В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения подобно на дните преди Великден.

История на Рождественския пост

"Пазенето на въздържанието е запечатено от четирите сезона, за да може през цялата година да помним, че постоянно се нуждаем от очистване и че чрез пост и милостиня трябва да изкореняваме греха, който се преумножава от слабостите на плътта и нечистите желания... Както Господ е щедър към нас с плодовете на земята, така и ние по време на поста трябва да бъдем щедри към бедните".

Св. Лъв Велики, папа Римски

"Рождественският пост напомня за поста на Мойсей, който, постейки 40 дни и нощи, получил каменните скрижали с Божиите слова. А ние, постейки 40 дни, съзерцаваме и приемаме живото слово от Девата, начертано не на камък, но въплътило се и родено, и се приобщаваме към Неговата Божествена плът".

Св. Симеон Солунски

На 15 ноември започва Рождественският пост. Той е въведен в Църквата по-късно от Великия пост и е свързан с празника на Рождението на Спасителя.

На Запад първи започнали да честват Рождество Христово (около 350 г.), а на Изток честването на Рождество Христово било въведено от св. Григорий Богослов през 380 г., в Антиохия през 375 г., в Александрия през 432 г. от св. Кирил Александрийски, а в Йерусалим при патриарх Ювеналий (V век). Дните, в които това събитие било отбелязвано, се различавали в поместните църкви - на Запад го чествали на 25 декември, в Антиохия на 4 януари, в Александрия на 18 или 19 април или на 29 май. Малоазийските църкви празнували на 6 или 10 януари. Едва в края на IV в. и началото на V в. празнуването сравнително се уеднаквило и всички църкви с изключение на Арменската започнали да го празнуват на 25 декември.

Постни дни преди Рождество Христово са същестували още от времето, когато се празнувал заедно с празника Богоявление на 6 януари. Теофил Александрийски говори за 12 дневен пост. По-късно, когато цялата Църква започнала да празнува Рождество на 25 декември, постът преди Богоявление станал само един ден.

Преди Рождество в западните църкви постели от една до няколко седмици. В една своя беседа св. Йоан Златоуст говори за петдневен Рождественски пост. Броят на дните му постепенно нараствал и по времето на преп. Теодор Студит (IX век) той продължавал вече 40 дни. В едно свое съчинение той подробно описва храната за този пост, а самия пост нарича "четиридесетница на св. Филип". По този повод Антиохийският патриарх Валсамон (XII век) цитира позицията на Константинополския патриарх Николай III (XII в.), който твърди, че преди Рождество Христово трябва да се пости само осем дни, защото 40-дневен пост е достоен само за Христовото Възкресение. Тази неустановеност продължила до 1166 г., когато Константинополският патриарх Лука Хрисоверг определил преди Рождество да се пости 40 дни.

Златина Иванова, по "Литургика" от архим. Авксентий, изд. Праксис 2005 г. Публикувана тук със съкращения

Източник: pravoslavieto.com

Честваме паметта на светия великомъченик Димитър Солунски

Димитър бил родом от Солун и живял в края на III и началото на IV век. Получил добро образование и заради качествата му на мъдър и храбър воин бил поставен на висок военен пост - хилядник. 

В определен момент от служението си Димитър се запознал с християнската вяра, обикнал я и се покръстил. Затова, макар да получил заповед от император Максимиан да преследва християните, той не само не ги гонил, но дори ги защитавал. Това негово поведение стигнало до ушите на императора, който на връщане от поход на Изток спрял в Солун и настоял Димитър да се откаже от вярата си в Иисус Христос. Увещанията се оказали напразни, затова го затворили в тъмница. А когато устроили тържество в цирка, Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял в един ров с копия, забити с острието нагоре. Тогава оръженосецът на Димитър, Нестор, също християнин, взел разрешение от господаря си да премери сили с Лий. И наистина го победил. Но императорът, гневен, че загубил своя борец, наредил да обезглавят Нестор, а Димитър бил прободен с копие в килията му. Така и двамата починали заради вярата си в 306 г.

По-късно над лобното място и гроба на свети Димитър в Солун бил построен храм и тогава намерили мощите на мъченика. От тях изтичало благоуханно миро и затова светецът е наречен Мироточиви. За това има сведения още от Х век. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в средновековна базилика и в деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.

Почитта към великомъченик Димитър Солунски се разпространила широко на Балканите. Името му е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година на 26 октомври братята боляри Асен и Петър обявили в Търново свободата на България от византийско господство.

БТА

Честваме празника Рождество на Пресвета Богородица

На този ден се отбелязва един от големите църковни празници раждането на Божията майка - света Дева Мария. Нарича се също Рождество Богородично или Малка Богородица.

Това е един от Богородичните празници в православния календар през годината заедно с Въведение (21 ноември), Благовещение (25 март), Успение (15 август) и др. С днешния празник е свързан и друг, наричан Зачатие на света Анна (отбелязва се на 9 декември), който всъщност е посветен на зачеването на св. Дева Мария от майка й света Анна.

В Библията не се споменава за раждането на малката Мария, но преданието е запазило някои сведения, например имената на нейните родители Йоаким и Анна.

Обикновено Църквата чества светците в деня на тяхната смърт, но свети Йоан Предтеча и Дева Мария са изключение заради изключителната им роля в историята на Божиите действия за изкуплението и спасението на човечеството.

Бащата Йоаким бил добродетелен и заможен човек, но той и съпругата му Анна били нещастни, защото си нямали деца. У евреите това се смятало за голямо нещастие, понеже бездетните родители нямали надежда да имат за свой потомък очаквания Месия.

Двамата добри съпрузи дълги години усърдно се молили на Бог да ги дари с рожба. Анна дори дала обет: ако й се роди дете, да го посвети на Бога. Най-после те се сдобили с момиченце, което нарекли Мариам (името е по-известно като Мария). С много обич я отгледали до навършване на тригодишна възраст и тогава, според даденото пред Бога обещание, я завели в Йерусалимския храм, където такива дечица били грижовно отглеждани и с любов възпитавани в добрите традиции на юдейската религия. Така и Мариам била подготвена с познания за Свещеното Писание и възпитана в нравствена чистота, за да бъде достойна да стане майка по плът на Спасителя на света Иисус Христос.

БТА

Илинден е!

На 2 август(стар стил) на 20 юли(нов стил) почитаме паметта на свети Илия, който предсказва идването на Исус Христос, поради което получава прозвището Пророк. Според преданията той е единственият светия, чийто земен живот не приключва със смърт, а бива отнесен на небето от огнена колесница, теглена от огнени коне. Илинден е сред най-обичаните летни празници, отбелязвани по време на жътва и вършитба. На този ден не трябва да се работи дори и вкъщи, може единствено да се приготвя храна.

Илинден е един от онези дни, в които с гордост в сърцето честваме подвизите на смелите си предци, които са давали живота си за свободата на народа.
На Илинден през 1903 г. избухва така дългоочакваното Илинденско-Преображенското въстание, за което се вярва, че ще спаси България от робството на Османската империя. Много от организаторите, които всъщност са обикновени хора, мечтаещи да се освободят от оковите на робството, бързат със стартирането му, за да може всичко да приключи веднъж завинаги. Но видни смели борци, като Даме Груев и Гоце Делчев, не са съгласни с прибързването, защото познават обстановката добре. В крайна сметка, въстанието взема много жертви както от българска страна, така и от османска. Империята прави всичко възможно да потуши бунта и успява. Хиляди македонци намират подслон в свободна България.

Въстанието носи имената на църковните празници, на които избухват основните бунтове — Илинден, на 20 юли (2 август стар стил), в Битолския вилает, а на Преображение Господне, 6 август (19 август стар стил), в Одринския. Тъй като на 2 август (20 юли) се почита Свети пророк Илия, на много места въстанието е по-известно като Илинденско.

Илинден — поверия, традиции и обичаи
Преданията и вярванията за свети Илия се различават в различните части на България, но основата им е еднаква, а именно, че той покровителства гръмотевиците и светкавиците. Това е причината да го наричат още Гърмодолец, Гръмовник и Гърмоломник.

Едно от преданията разказва, че св. Илия е покровител на змейовете, с които се борил срещу халите и ламите. Когато змейовете хвърляли камъни и огнени стрели срещу тях, сблъсъкът им предизвиквал светкавици и гръмотевици. Те палели огньове, за да открият халата, която можела да се скрие навсякъде – в дърво, животно или човек. За да се спаси, халата пръскала вода с уста, а капките падали като дъжд на земята.
Според народните поверия, когато загърми, майките трябва да приберат вкъщи своите дъщери, за да не ги види змей и да ги обикне.
Друго предание разказва, че от ноздрите и копитата на конете, впрегнати в колесницата на свети Илия, излизал огън, който се превръщал в дъжд и роса. Светкавиците са огнените стремена, които той хвърля по ламята, за да не „пасе“ житата.
Според народните вярвания светията господства над летните небесни стихии и градушки, а през зимата почива, тъй като кара прегрешилите да строят градове от сняг. Чуе ли се небесен гръм през лятото, значи св. Илия се разхожда и предвещава плодородие.
По стар български обичай на Илинден се готви най-старият петел особено ако в дома има именик. За да се умилостиви господарят на мълниите, се замесват и обредни хлябове, наречени „боговица“ и „колач за св. Илия“. Семейството се събира около празничната трапеза, а най-възрастният я прикадява.
За да предпазят реколтата си от гнева на свети Илия, градушка или суша, стопаните правят курбан от бик, овен или вол. Ако трапезата е общоселска, се подрежда на високо място под сянката на дъбови дървета.
В някои части на България в деня срещу Илинден се извършва обредното гонене на змея, символизиращ сушата. Стопаните правят молебени за дъжд и се спазват обичаите „Пеперуда“ и „Герман“.
Според народните поверия набраните билки на Илинден са особено лековити и помагат при болки в очите, висока температура и гнойни рани. Счита се още, че ако човек се изкъпе на празника, няма да го лови мълния.
Вярва се, че на Илинден морето взема жертви, затова и се препоръчва да сме особено внимателни.
На този ден не трябва да се работи както на полето, така и у дома. Не трябва да се чисти, пере, тъче, шие. Подстригването също е забранено. Позволено е единствено да се приготвя храна.

На Илинден празнуват всички кожари, грънчари и пивовари, защото свети Илия е техен покровител. Имен ден имат: Илия, Илияна, Илиян, Илиана, Илиан, Илина, Илко и сродни на тях имена.

Христос воскресе!

                               Сн. "Подиум"

Точно в полунощ отец Велико Великов поздрави с „Христос воскресе!“ вярващите на площадката пред храм „Света Троица“ в Добрич.

След връщането в храма започна и празничната Света литургия за Възкресение Христово.

За християните това е най-големият празник, за който подготовката трае седмици наред – както се готвим да посрещнем скъп на сърцето ни гост. Подготовката на тялото за празника е чрез пост, а на душата – чрез молитва и духовна нагласа към смирение и покаяние, върху които трайно се гради любовта към ближния, към хората около нас.

Великден е най-големият празник за всички християни, наричан празник на празниците.

Христос Воскресне!

Честваме паметта на преподобния Йоан Касиан Римлянин

Преподобният Йоан Касиан живял в края на IV век и първата половина на V век. Известен е повече с второто си име - Касиан. Той е роден в Рим от знатни родители християни, които се погрижили да го възпитат във вярата в Иисус Христос. Неговото запознанство и общуване от детството му със свети хора се отразило благотворно на изграждането на неговата личност и на целия му начин на живот. Той изучавал философия и астрономия, но с голямо усърдие изучил писанията на църковните отци и особено Свещеното Писание.

В това време духовната просвета била разпространена предимно на Изток. Там също така се развивал вече с всичката си сила и подвижническият живот на монаси отшелници, но и в общежителни манастири. Пустините и планините били заселени от свети монаси, отдали се на уединен живот в пост и молитва. Техните славни имена били почитани от целия християнски свят, а примерът им бил следван от мъже и жени - на Изток и Запад.

В своя стремеж към духовен живот Касиан напуснал своето родно място, Рим, и дошъл на Изток. Поживял известно време в Палестинската пустиня, във Витлеем приел монашество. След това обиколил всички пустини и обители в областите Тиваида и Нитрия в Египет, бил и в Кападокия. В Цариград той слушал свети Йоан Златоуст и след няколко години се върнал в Рим. Това било по време на гонението против свети Йоан Златоуст. Касиан бил един от неговите възторжени почитатели и смели защитници.

След известно време преподобният Касиан се преселил в Галия (днешна Франция) в град Марсилия и пръв въвел в тази страна монашески общежителен живот по примера на Изтока.

Преподобният Касиан написал много книги, чрез които запознал западните християни с духа и правилата на източните монашески обители, изложил беседите на пустинническите отци за разни духовни въпроси и опровергал лъжеученията. Той починал в 435 г.

Честваме паметта на преподобния Василий Изповедник и на новомъченица Кирана Солунска

Преподобният Василий живял през първата половина на VIII век по времето на император Лъв Исавър. На определена възраст напуснал света с неговите съблазни и постъпил в манастир в Йорданската пустиня, където се подвизавал добродетелно като монах. Когато настанало гонение заради почитането на светите икони, преподобният Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. Затова бил задържан и предаден на много мъчения, но въпреки това той отхвърлил еретическото учение на иконоборството и заедно с преподобния Прокопий (виж 27 февруари) отстоявал истината без страх. Останал затворен в тъмница до смъртта на нечестивия император. След това преподобният Василий бил освободен заедно с Прокопий и другите изповедници на православната вяра. Подир още няколко години богоугоден живот той се упокоил в около 750 г.

Света Кирана (Керана) била родена през първата половина на ХVIII в. в солунското село Висока (или Ависока, днес Осса край градчето Лъгадина или по гръцки Лангада), в семейството на православни християни. Заради българското име на селото се смята, че мъченицата е била от български произход. Стройна и красива девойка, тя била харесана от един еничар, който я поискал за жена. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл и я отвел в Солун, където негови приятели лъжесвидетелствали, че девойката обещала да му стане жена и да приеме тяхната вяра. Но Кирана се проявила като смела християнка и не се съгласила нито да се омъжи за насилника, нито да приеме исляма. Заради това била окована във вериги и хвърлена в затвора. Там жестоко я измъчвали цяла седмица и на седмия ден, 28 февруари 1751 г., Кирана издъхнала. На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата и да я погребат вън от града, в тамошните християнски гробища.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Тимотей и на свети Евстатий Антиохийски, Изповедник

Преподобният Тимотей живял през VIII век в Мала Азия. Още на младини пожелал да посвети живота си на Бог и станал монах в една обител на планина Олимп (в тази планина през IХ век бил монах и славянският просветител свети Методий).

Тимотей по характер бил честен и прям, общувал с непосредственост и смирение. Подвизавал се в пост, въздържание и посвещавал цели нощи на молитвата. Успял да надвие плътските си желания, станал чужд на страстите и придобил духовно съвършенство. Така се удостоил да стане храм на Светия Дух и получил дар на изцеление и власт над бесовете. По неговите молитви ставали много чудеса: изцеления на всякакви недъзи и изгонване на нечисти духове от хората.

Свети Тимотей живял повечето време като отшелник по планини и пустини. В такъв живот той достигнал дълбока старост и се упокоил в 795 г.

Свети Евстатий е роден в град Сиде, Памфилия (на южния бряг на Мала Азия) в около 260 г. и е сред най-великите църковни личности на IV век. Той имал високо образование и твърдо отстоявал правилното християнско учение. Най-напред бил избран за епископ на град Бероя (Верия, днес Алепо) в Сирия, а след това заради доброто му и успешно служение в 323 г. бил избран за архиепископ на Антиохия Велика (в Сирия). Участвал в Първия вселенски събор (325 г. в Никея) и бил сред защитниците на православието.

Ереста арианство обаче продължила да се разпространява с подкрепата и на властта. През 330 г. арианите свикали в Антиохия събор срещу архиепископ Евстатий и издействали от императора указ да го отстрани. Светителят бил малтретиран и заточен в Траянопол в Тракия (днес в района на град Александруполис, Гърция). Там починал като изповедник на вярата в 360 г. Едва след кончината му православието победило и в 382 г. пренесли мощите му в Антиохия.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 19 февруари честваме паметта на светите Архип, Филимон и Апфия

Имената на тези трима видни християни от I век в град Колоса (област Фригия, Мала Азия) се споменават с уважение от апостол Павел. В своето Послание до Филимон той ги нарича обични сътрудници и съратници в разпространението на спасителното благовестие на Христос. Там апостолът говори и за “домашната църква” на Филимон, което означава, че цялото му семейство заедно с прислугата били християни. А свети Архип бил поставен за епископ на Колоса.

Апостол Павел, докато бил държан в окови в Рим, изпратил писмо до Филимон по повод покръстването на неговия роб Онисим, в което му препоръчал да го приеме вече не като роб, а като брат в името на Христос. Защото Филимон след покръстването си живеел като добър християнин. В неговия дом вярващите се събирали за молитва и извършвали богослужения. Апостол Павел му възложил да благовести Божието слово и Филимон усърдно изпълнявал тази заръка.

Апфия била съпруга на Филимон. И тя с готовност служела на Бог, като помагала на проповедниците на Божието слово: приемала ги в дома си, хранела ги, полагала грижи за тях, когато били болни, и във всичко се проявявала като вярна сътрудница на съпруга си. Заедно с Архип и Филимон Апфия се удостоила с мъченическа смърт. 

По време на едно свое тържество езичниците в Колоса узнали, че всички християни са събрани на молитва в дома на Филимон, нападнали ги внезапно, разгонили богомолците, а Филимон, Архип и Апфия били отведени на съд пред областния управител, който ги предал на изтезания и смърт.

Третата подготвителна неделя за Великия пост е посветена на Второто пришествие на Иисус Христос и на съда, който Той ще извърши над целия свят. Припомнянето на справедливия бъдещ съд преди поста е необходимо, защото целта на духовния ни подвиг е да получим милост от Бог по време на всеобщия съд.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 18 февруари честваме паметта на свети Лъв, Римски папа

Свети Лъв бил един от най-големите защитници на православната вяра през V век. Родил се и израсъл в Италия, той се отличавал с добро богословско образование и висока нравственост. От ранни години се посветил в служба на Бог, а след смъртта на папа Сикст III в 440 г. Лъв бил избран за епископ на Рим и папа. Като добър пастир той се грижел за повереното му духовно стадо, давал му пример на силна вяра и чист живот и ревностно го защищавал от външни и вътрешни врагове. 

Много важен е неговият принос в борбата срещу ересите и особено срещу монофизитството. Решително подкрепил работата на Четвъртия вселенски събор (451 г. в град Ефес), като изпратил четирима делегати с пространно послание, в което с пълна точност потвърдил вероизповедта за двете природи на Богочовека Христос. Така се постигнало осъждането на еретика Евтихий и възстановяване на православното учение.

Но ужасно бедствие застрашавало Италия по негово време. Рим последователно станал цел на завоевателните походи на хуните и на вандалите. Хунският вожд Атила, наричан “бич Божи”, нападнал Италия от север и отивал с войската си срещу Рим. След усърдна молитва към Бог папа Лъв излязъл с римските сенатори да посрещне страшния вожд и го помолил за пощада. Атила, силно впечатлен от пламенната и искрена реч на светителя, обещал да пощади цялата Римска област. 

След три години пък вандалите нападнали от юг и само умелите преговори на папа Лъв с техния крал Гензерих отново спасили Рим от погром.

Свети Лъв се упокоил в мир в 461 г.

Днес е и събота преди Месопустна неделя, която се нарича “Задушница”, защото в този ден си спомняме за душите на всички починали и се молим Бог да им дари вечен покой. Свързва се с утрешното спомняне за Страшния съд при Второто Христово пришествие, когато всички ще бъдем съдени от Бог.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 17 февруари честваме паметта на великомъченик Теодор Тирон и преподобни Роман Търновски

Свети Теодор Тирон живял в края на III и началото на IV век. Бил войник в частите на новопостъпилите в римската войска, откъдето е и прозвището му (от латински “тирон” – новобранец). 

Служил е в град Амасия в Северна Мала Азия. По времето на императорите Максимиан и Галерий започнало гонение на християните. И когато военачалникът на Теодор научил, че той е християнин, го извикал и се опитал да го разубеди и да се съгласи да принесе жертва на идолите. Доблестният воин без колебание заявил, че за нищо на света няма да се отрече от своята вяра. Последвали различни мъчения, но те не го сломили. Държали го дълго в затвора и въпреки многото изтезания, Теодор не се отрекъл от Христос. Накрая бил хвърлен в нажежена пещ и умрял сред пламъците. Това станало на 17 февруари 306 г.

Преподобни Роман Търновски живял през XIV век. Бил роден в знатно семейство в българската столица Търново. Станал монах в обител край града и търсел добър учител в духовния живот. Затова, когато преподобни Теодосий Търновски дошъл в столицата от манастира на свети Григорий Синаит, Роман го помолил да отиде с него в Парория (в граничните южни български земи). 

Свети Григорий го приел в своето братство и Роман останал няколко години, като изпълнявал послушания и се учел на висока духовност. А времената били смутни и след смъртта на свети Григорий двамата български подвижници Теодосий и Роман отишли на Атон и сетне се установили в планината край село Кефаларево (сега Килифарево), където при тях дошли още монаси и създали манастир. 

Тук преподобни Теодосий развил своята просветна и духовна дейност, а свети Роман бил пръв негов ученик и сътрудник. След кончината на учителя си в 1363 г., Роман станал игумен на обителта и продължил духовното дело. Упокоил се на 17 февруари 1370 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на мъчениците Памфил, Порфирий и други с тях, както и на свети Флавиан, Цариградски архиепископ

Светите Памфил, Порфирий и други християни с тях пострадали за вярата в Иисус Христос в град Кесария, Палестина, при управлението на император Диоклетиан.

Памфил бил свят човек, почитан от всички. Получил добро образование в град Берит (днес Бейрут, Ливан) и в Александрия, Египет, след това бил свещеник в Кесария. Неуморно се трудел над ръкописите на Свещеното Писание. Искал да направи свещените книги възможно най-достъпни за всички християни. Създал голяма библиотека и се стараел да разпространява светата вяра. Но при гонението бил сред първите жертви. Заедно с него пострадали Порфирий и още няколко видни християни, обезглавени в 310 г.

Свети Флавиан бил свещеник в Цариград и служел в църквата “Света София”. Заради добродетелите и духовните му дарби, през 447 г. Флавиан бил избран за архиепископ на царстващия град. В това време Църквата била смущавана от лъжеучението на Евтихий, който – въпреки ясните указания в Евангелието, че Иисус Христос бил и Бог, и човек – твърдял, че Спасителят имал само едно естество – божествено. 

Свети Флавиан твърдо защитавал православното учение. И като видял, че ереста се разпространява, свикал в 448 г. поместен събор, на който Евтихий бил заклеймен като еретик и лишен от свещен сан. Но в 449 г. с подкрепата на императора бил свикан в град Ефес събор от съмишленици на Евтихий. Бил призован и архиепископ Флавиан, когото еретиците не само нападали с думи, но и му нанесли жесток побой. 

След три дена светителят починал от раните си. Когато узнал това, римският папа свети Лъв защитил становището на покойния вече архиепископ Флавиан и настоял да се свика събор, който да защити православната вяра. Това сторил Четвъртият вселенски събор в Халкидон в 451 г., като почел паметта на свети Флавиан.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 15 февруари честваме паметта на свети апостол Онисим

Свети Онисим бил роб в дома на Филимон, жител на фригийския град Колоса, Мала Азия, когото свети апостол Павел привлякъл в християнската вяра. Но след време робът Онисим тайно напуснал господаря си и отишъл в Рим, за да живее незабелязано сред тълпите роби. Там в около 61 г. той срещнал апостол Павел, който тогава бил под домашен арест в столицата и очаквал императорски съд. 

Като много други хора и Онисим бил спечелен от апостола за спасителната вяра и се покръстил. Оттогава той се посветил да служи на църквата и християните. Но като избягал роб Онисим бил изложен на постоянна опасност за живота си. Затова апостол Павел го изпратил обратно при някогашния му господар с писмо, в което поръчва на Филимон да го приеме вече не като роб, а като брат в Христос, т.е. да му дари свободата, което можел да стори само господарят на един роб. 

Писмото е запазено сред Павловите 14 послания в сборника на Новия завет. И макар да е съвсем кратко, то постигнало своята цел. Филимон не само простил на Онисим, но и му дарил свободата. А той продължил с усърдие и преданост да се труди за събратята си християни в Колоса. 

Според преданието Онисим ходил да проповядва Божието слово и в далечни страни, а след години бил поставен за епископ в град Ефес (трети по ред след апостол Тимотей и свети Йоан Богослов). Св. Игнатий Богоносец споменава за него в едно от своите послания като за човек благочестив и деен, който усърдно изпълнявал задълженията си. Защото Онисим обърнал много езичници към Христос, подкрепял вярващите чрез поучения и личен пример на добродетелен живот.

По времето на император Траян, когато започнало гонение против християните, Онисим бил заловен и измъчван, защото не приел да се отрече от своята вяра, на която посветил живота си. След много и жестоки изтезания бил обезглавен в 109 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 14 февруари честваме успението на свети Константин-Кирил и паметта на преподобни Авксентий

На този ден е починал свети Константин-Кирил Философ. Той е известен с второто си име заедно с брата си Методий, с когото дали на славянските народи азбуката и първите преводи на свещените книги на техния език. 

Завършил Магнаурската школа в Цариград, Константин после преподавал в нея, а императорът му възлагал и мисии в други страни. Но по-късно Константин се оттеглил в манастир на планина Олимп, Мала Азия, при свети Методий, където двамата извършили епохално дело – създали славянската азбука и първите преводи на свещените книги на славянобългарски език.

После братята били изпратени от император Михаил ІІІ в Моравия и Панония, за да учат на християнската вяра тамошните славяни чрез проповед и книжнина на бащиния им език. Но така засегнали интересите на местния клир, подчинен на Рим, и двамата братя трябвало да отидат да защитят своето дело пред самия римски папа. 

Там свети Константин тежко заболял, приел монашество с името Кирил и тихо починал на 14 февруари 869 г. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата “Св. Климент Римски”. Житието на свети Кирил написал неговият ученик свети Климент Охридски.

Преподобни Авксентий бил родом от Сирия и живял през V век. Отначало служел в дворцовата стража в Цариград, но мирният му нрав и любовта към съзерцателен живот го подтикнали да стане монах. Оттеглил се в планина, в област Витиния, в Мала Азия, и се занимавал с четене на Свещеното Писание и съчинения на светите отци. 

Заради богословските му познания бил поканен на Четвъртия вселенски синод в 451 г. в град Халкидон (днес Кадъкьой, в азиатската част на Истанбул), където осъдили учението на Евтихий (той учил, че Христос има само божествена същност). 

След това продължил да живее като отшелник в молитва и пост. Свети Авксентий се упокоил в мир след 470 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 12 февруари честваме паметта на свети Мелетий, Антиохийски архиепископ

В началото на ІV век престанали гоненията на християните от властта, но различни ереси започнали да смущават живота на Църквата. 

Особено се разпространила ереста на Арий. Макар и осъдена от Първия вселенски събор (325 г.), тя продължила да набира последователи с помощта на властта. Император Констанций II (337-361 г.) бил арианин и преследвал православието. В много градове имало по двама епископи – православен и арианин. Народът и духовенството се присъединявали ту към единия, ту към другия.

В такива трудни условия в Антиохия бил избран за архиепископ свети Мелетий. Роден в 310 г. в град Мелитин, Армения, той се отличавал с ученост и висока нравственост. Първо бил избран за епископ на град Севастия (днес Сивас в Турция). А когато в голямото християнско средище Антиохия, Сирия, православната общност била застрашена от ширещото се арианство, тамошните християни в 360 г. поканили Мелетий, известен като застъпник за правата вяра. 

Само след месец обаче архиепископът бил отстранен по заповед на Констанций и заточен в Армения, защото поддържал православната вероизповед. След няколко години бил върнат в Антиохия, но скоро последвало ново заточение по заповед на император Валент. Върнал се едва в 379 г., а през 381 г. император Теодосий свикал Втория вселенски събор и назначил

Мелетий за негов председател. 

Обаче изтощеният от толкова изпитания светител починал преди края на събора. Прекарал повечето от годините си като архиепископ в заточение, но запазил чиста Христовата вяра и останал в паметта на Църквата като стълб на православието.

Днес е втората подготвителна неделя за Великия пост, когато се чете притчата за блудния син, който символизира цялото човечество, отклонило се от правия път. Но винаги съществува възможност за покаяние и праведен живот.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 11 февруари честваме паметта на свещеномъченик Власий и мъченик Георги Софийски Нови

Свещеномъченик Власий бил епископ на град Севастия в област Кападокия, Мала Азия (днес град Сивас в Източна Турция). Учил за лекар и като християнин предлагал услугите си безплатно на болните. С това той учел хората на любов към Бог и ближните. 

По време на жестокото гонение при Диоклетиан в града почти не останали християни. Сам Власий се оттеглил в една пещера в близката планина. Там само дивите зверове били свидетели на неуморните му молитви и строго въздържание. С голяма
любов Божият угодник посрещал дивите животни и се грижел за тях, затова и сега се почита като закрилник на животните. 

Свети Власий умрял след нечовешки мъчения в 316 г. при император Лициний.

Новомъченикът Георги Софийски, наречен Нови за разлика от древния мъченик Георги, се родил в градеца Кратово (сега в Република Северна Македония) от родители българи Димитър и Сара в края на XV век. Те го научили на вяра и грамотност, усвоил и занаята златарство. А когато останал без баща, даровитият и умен юноша отишъл в София да търси прехрана. 

Там някои мюсюлмани поискали да го спечелят за своята вяра, но Георги, макар да бил само на 18 години, със своите умни въпроси и отговори засрамил своите противници. Тогава те решили, че този младеж е опасен и насила трябва да бъде потурчен. Отвели го при съдията и с негово нареждане Георги бил затворен в тъмница.

Свещеникът, в чийто дом Георги пребивавал и при когото се изповядвал, успял да се добере до него, за да му вдъхне твърдост в мъченичеството. Когато бил повикан пред съда, мъченикът се защитил достойно, но съдията не бил в състояние да го защити от своите разярени едноверци и им го предал. Те повели Георги към градския площад, където наклали голям огън, в който хвърлили мъченика с вързани ръце. Това станало на 11 февруари 1515 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 10 февруари честваме паметта на свещеномъченик Харалампий

Свещеномъченикът Харалампий пострадал в началото на III век по времето на римския император Септимий Север (196-210 г.). Светецът бил християнски епископ в град Магнезия, в югозападната част на Мала Азия. Без да се страхува от гонението на известния с жестокостта си император Септимий, епископ Харалампий смело проповядвал истинския Бог и пратения от Него Спасител Иисус Христос, като се стараел да отвърне хората от поклонение на идолите.

Той говорел: – Онези, които се покланят на идоли, предават душата си на смърт. А Иисус Христос чрез пророците и апостолите ни показва пътя към вечния живот, за да не вършим дела, които носят на душата вечна гибел.

Езическите власти заловили светия eпископ, който вече бил в преклонна възраст, и го довели при управителя на град Магнезия Лукиан. Той дълго го увещавал да се поклони на идолите. Епископът решително отказал да се отрече от вярата си в Иисус Христос и тогава го предали на страшни изтезания. Старецът с търпение и мъжество понасял страданията. Много езичници, които били свидетели на изумителната твърдост на християнския свещенослужител и на чудесните прояви на Божията сила, повярвали в Христос. Те започнали да славят истинския Бог и мнозина от тях били убити, сякаш са престъпници.

Накрая и епископ Харалампий бил осъден на смърт. Когато го завели на мястото на наказанието, светецът вдигнал ръцете си към небето и се помолил на Бог за всички хора – да им даде телесно здраве и душевно спасение. „Господи, казвал той в молитвата си, Ти знаеш, че човеците са плът и кръв. Прости им греховете и излей Твоята благодат над всички!“. След тая молитва светият старец издъхнал, преди палачът да спусне меча си върху него.

Светият свещеномъченик Харалампий пострадал за вярата си в Христос в 202 г., на 113-годишна възраст.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 9 февруари честваме паметта на мъченик Никифор Антиохийски

В известното християнско средище Антиохия, в Сирия, през III век живеели християните Никифор и свещеник Саприкий. Те били приятели и живеели в разбирателство години наред. Но най-неочаквано един ден духът на злобата смутил мира, който съществувал между тях. Двамата се скарали за нещо незначително и предишното приятелство било заменено от страшна вражда. След известно време обаче Никифор осъзнал, че чувствата на неприязън и вражда са грешни и го отдалечават от Бог. Затова искрено пожелал да се помири със Саприкий. Но свещеникът не искал и да чуе за това. Той упорствал в своята вражда без да помисля, че Господ не приема молитвите на онези, които таят в сърцето си злоба против ближния. Когато Никифор със сълзи коленичел и го молел за помирение, Саприкий мълчаливо се отдалечавал и не искал дори да погледне предишния си приятел.

Но в средата на века започнало тежко гонение против християните. Императорите Валериан и Галиен, негов син, заради трудностите в управлението на империята коварно насочили вниманието на обществото срещу последователите на Иисус Христос. Понеже те отхвърляли религиозния култ към императора и не почитали езическите божества били заклеймявани като престъпници. Сред първите преследвани били християнските свещеници. Така бил заловен и Саприкий. Той се държал достойно и безстрашно изповядал вярата си пред управителя. Затова го осъдили на смърт. В този час Никифор отишъл в тъмницата и помолил свещеника за прошка, но за сетен път получил отказ. Ненадейно преди обезглавяването си обаче Саприкий се пречупил и помолил да бъде пощаден, като се съгласил да принесе жертва на идолите. Това ужасило Никифор и той смело заявил пред войниците: „Мене накажете със смърт! Аз съм християнин!“. Тогава те пощадили Саприкий, а Никифор получил мъченически венец в 257 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 8 февруари честваме паметта на свети пророк Захария Сърповидец и на великомъченик Теодор Стратилат

Пророк Захария е един от така наречени малки пророци, чиито книги са запазени в Стария Завет. Той произлизал от коляното (племето) на Леви и бил роден по време на вавилонския плен. Името Захария означава „Бог помни“. Наречен е Сърповидец, тъй като имал видение, че сърп се спуска от небето като наказание за нечестивците. Заедно с пророк Агей той насърчавал евреите след завръщането им от плена (през 537-536 г. преди Христос) да възстановят храма в Йерусалим.

Захария пророкувал тържественото влизане на Спасителя в Йерусалим (преди залавянето и смъртта Му), сумата от 30 сребърника, платени на Юда като цена за предаването на Учителя, както и разпръсването на апостолите при разпятието на Голгота. Пророк Захария починал в дълбока старост в 520 г. преди Христа.

Свети Теодор произхождал от град Евхаита в област Галатия, Мала Азия. Бил военен (стратилат на гръцки означава военачалник, генерал) и служил като управител на град Ираклия, на брега на Черно море (днес град Ерегли в Турция). Той се отличавал с голяма храброст и бързо се издигнал до най-висок чин в римската войска. А понеже бил християнин, служил за пример със своята скромност и грижа за другите. Неговият живот и добродетелите му привличали към християнската вяра жители на града и околността. Когато през 320 г. източният император Лициний организирал гонение срещу християните, чул за стратилат Теодор, че е християнин и се отвращава от идолите. Тогава Лициний заминал за Ираклия, като се надявал да принуди стратилата да се откаже от вярата си и това да въздейства на народа да не приема християнството. Но Теодор ценял вярата си в Иисус Христос повече от всичко на света. Не се пречупил и от последвалите жестоки изтезания. Лициний изпаднал в ярост и заповядал да го обезобразят, а накрая го обезглавили.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 7 февруари честваме паметта на преподобните Партений Лампсакски и Лука Стирит

Преподобният Партений живял през III-IV век. Роден е в област Витиния, Мала Азия. Баща му бил дякон и научил сина си на истините на вярата. Партений бил възпитан в добродетелност и преди всичко в любов към хората. Работел като рибар в Аполонийското езеро (днес езеро Улуабат, западно от турския град Бурса) и парите, събрани от продажбата на рибата, раздавал на бедните хора от състрадание към тях. А когато му благодарели, той казвал: „Защо ми благодарите? Та ние сме братя! Какво по-естествено от това брат да помага на брата?“.

Заради добродетелния му живот местният епископ се погрижил за образованието на Партений и после го ръкоположил за свещеник. След време усърдният и предан на делото си Партений бил избран за епископ на град Лампсак, на малоазийския бряг на протока Дарданели. На новия и висок пост той продължил да работи всеотдайно за паството си, помагал с духовни съвети и молитви, но също се стараел по всякакъв начин да подкрепя нуждаещите се. Затова Бог му дал благодатни сили да върши чудеса, да изгонва бесове от хората и да лекува всякакви болести. И днес много вярващи с молитва се обръщат към светеца за помощ. Упокоил се в мир в 318 г.

Преподобният Лука е роден в 896 г. на остров Егина, но израсъл в област Фокида, северно от Коринтския залив, където семейството пасяло животни. Докато се грижел за животните, малкият Лука постоянно изучавал свещените книги и се образовал във вярата. Имал състрадателно сърце и помагал на всички. Когато родителите му починали, той решил да се посвети в служба на Бог и станал монах в близката планина Стири (оттам и прозвището му Стирит). Подвизавал се усърдно в молитва и пост. Край него се събрали и други монаси, а после заедно построили манастир, който и сега носи неговото име. Упокоил се на 7 февруари 953 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА