Честваме паметта на светия великомъченик Димитър Солунски

Димитър бил родом от Солун и живял в края на III и началото на IV век. Получил добро образование и заради качествата му на мъдър и храбър воин бил поставен на висок военен пост - хилядник. 

В определен момент от служението си Димитър се запознал с християнската вяра, обикнал я и се покръстил. Затова, макар да получил заповед от император Максимиан да преследва християните, той не само не ги гонил, но дори ги защитавал. Това негово поведение стигнало до ушите на императора, който на връщане от поход на Изток спрял в Солун и настоял Димитър да се откаже от вярата си в Иисус Христос. Увещанията се оказали напразни, затова го затворили в тъмница. А когато устроили тържество в цирка, Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял в един ров с копия, забити с острието нагоре. Тогава оръженосецът на Димитър, Нестор, също християнин, взел разрешение от господаря си да премери сили с Лий. И наистина го победил. Но императорът, гневен, че загубил своя борец, наредил да обезглавят Нестор, а Димитър бил прободен с копие в килията му. Така и двамата починали заради вярата си в 306 г.

По-късно над лобното място и гроба на свети Димитър в Солун бил построен храм и тогава намерили мощите на мъченика. От тях изтичало благоуханно миро и затова светецът е наречен Мироточиви. За това има сведения още от Х век. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в средновековна базилика и в деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.

Почитта към великомъченик Димитър Солунски се разпространила широко на Балканите. Името му е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година на 26 октомври братята боляри Асен и Петър обявили в Търново свободата на България от византийско господство.

БТА

Православната църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски

На 26 октомври българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски.

Свети Димитър е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашния градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.

Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония.

В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. "Свети Димитър зима носи, а Свети Георги - лято" - гласи българска поговорка. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.

Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, освен определената сума, още дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година.

Според народното поверие от Димитровден започва подготовката за т.нар. "миши празници" на следващия ден. В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата, здрава и плодородна. Пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед. Тази нощ е важна и за хората, които търсят заровени съкровища. Те вярват, че тогава небето "се отваря" и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.

Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил - покровителят на отвъдния свят, на умрелите предци. В съботата преди празника е една от най-големите задушници - Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен. По това време на годината започват годежи и сватби.

На 26 октомври на масата се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци.

На Димитровден празнуват Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митка.