Преображение Господне е!

Небето се отваря за нова надежда. Празничната трапеза трябва да е от риба и рибни продуктиНа 6 август православната църква почита църковния празник Преображение Господне, като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя.Според легендата на този ден Исус Христос доказва на учениците си Петър, Яков и Йоан своя божествен произход.

Когато Исус Христос проповядвал сред хората, мнозина проявили съмнение в неговата божествена същност. Дори сред учениците му имало такива, които трудно приемали учението му за смирение и за поемане на страдания в името на Бога, за преходността на земната слава и за вечността на небесния живот.За да укрепи вярата на учениците, Исус се изкачил заедно с тримата свои ученици Петър, Яков и Йоан на Таворската планина. След вглъбена молитва, Исус изведнъж се преобразил – лицето и дрехите му светнали с ослепителна светлина. До него стоели библейските пророци Мойсей и Илия. Чул се глас от небето, който посочил Исус като Божи син.

На днешния ден вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба. В литургията на българските православни храмове се прибавя специално молитвено песнопение за „Освещаване на гроздето“.

Междуправославна среща заради сектите и ересите се състоя в Софийската митрополия

Това е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се благослови с молитва и се прикади от свещеника в църквата. Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея. Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде. Затова през нощта майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето, дано видят, когато се отворят небесните порти, та да се помолят за голямо богатство и късмет.

Според народните вярвания от Преображение Господне „лятото се пречупва“ и времето се преобръща – върви към есента и студа. Времето се преобразява, дните и нощите застудяват, а водите в изворите и реките изстиват, и вече не стават за къпане.

Източник: БТА

НВа 29 юни честваме паметта на светите апостоли Петър и Павел – Петровден

 Петър и Павел били най-видните сред апостолите на Иисус Христос.

Средновековна традиция ги нарекла по гръцки „корифеи“, което на български е предадено като „първовърховни“. За Петър се говори в евангелията и в книга Деяния апостолски, а за Павел – в Деяния апостолски и в посланията му.

Апостол Петър, родом от галилейското градче Витсаида, бил един от дванадесетте ученици на Христос, призован заедно с брат си Андрей. Андрей пръв бил повикан и после основателно е наречен „първозвани“, но Петър го „изпреварил“ с усърдието и бързите си реакции на запитвания или действия на Учителя.

След Петдесетница апостол Петър проповядвал в Йерусалим, в Антиохия (Сирия) и накрая в Рим. Написал две послания до християните в Мала Азия. В тях препоръчва на вярващите: „Бъдете трезви, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като лъв обикаля и търси кого да глътне; противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви по света“.
 
Апостол Павел не бил сред учениците на Христос, дори бил гонител на първата християнска общност, произлязла от повярвали в Христос юдеи. Но докато пътувал за град Дамаск да преследва там юдеите, преминали към християнството, му се явил Христос и оттогава гонителят коренно се променил – станал ревностен християнин и проповедник на новата вяра. Роден в разсеяние (диаспора), той насочил проповедта на вярата към хората извън Палестина и започнал да привлича в Църквата хора, които не са евреи. Проповядвал по цялото Средиземноморие, претърпял много изпитания и завършил живота си в Рим. Оставил 14 писма (послания), които са пространни и задълбочени разработки по въпроси на вярата.

Според преданието двамата апостоли пострадали в Рим на днешния ден в 67 г., по времето на император Нерон. Петър бил разпънат на кръст, а Павел – посечен с меч.

Източник: БТА

Храм “Св. Климент Охридски” отбелязва храмовият си празник (видео)

            Снимка и видео: Ангел Радилов

По повод храмовият празник на църквата „Св. Климент Охридски“, който се отбелязва днес, 27 юли миряните от Добрич могат  да се поклонят на частица от Светия Кръст Господен, както на Светите мощи: на Св. Георги, Св. Екатерина, Св. Варвара, Св. Текла, Св. Пантелеймон! 

Светите Мощи и Частицата от Светия Кръст Господен  са пренесени от манастира Св. Вмца Екатерина, с. Българево. Те ще бъдат за поклонение до 28 юли в храма. 

Днес в храм  “Св. Климент Охридски”, гр. Добрич бе отслужено утринно Богослужение, а от 9.00 часа  председателят на църковното настоятелство на храма Петър Димитров с Богослужители отслужиха Божествена света литургия.

На 27 юли честваме успението на свети Климент Охридски, както и паметта на свети великомъченик Пантелеймон, и на свети Седмочисленици

На този ден от древност се почита паметта на лекаря Пантелеймон, привлечен в Христовата вяра от свещеномъченика Ермолай, чиято памет чествахме вчера.

Пантелеймон живял в малоазийския град Никомидия. Изучил лекарското изкуство и с готовност помагал на всички страдащи от различни заболявания. А когато чрез християнството се запознал с важността на любовта към ближния, "най-голямата от всички добродетели" по думите на св. апостол Павел, Пантелеймон започнал да лекува безплатно. С това не само се прочул и бил проповедник на Христовата любов сред бедни и богати, но и привлякъл завистта на други лекари. Наклеветен, че е християнин, той бил заловен и измъчван по времето на гонението на Диоклетиан и неговите съимператори през 303 г. Останал твърд във вярата си, той бил убит с меч и останал в паметта на Църквата като истински Христов последовател, състрадателен към всеки страдащ човек.

Шест века по-късно на този ден се упокоил от многото си трудове най-известният от учениците на славянските просветители свети Кирил и Методий - свети Климент, Охридски архиепископ. Изпратен от св. цар Борис I в югозападните български земи, той работил с изключителен успех, трудейки се денем и нощем за обучението на над 3500 свещеници и други служители на Българската църква. Според житието му, той, като нов апостол Павел, облагородил непросветения български народ и го извисил духовно, водил го по пътя на спасението. Заради неговия праведен живот скоро след кончината му на 27 юли 916 г. започнали да го почитат като светец.

А по-късно на този ден е установен съвместен празник на светите Седмочисленици - Кирил и Методий, и учениците им Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник:БТА

Митрополит Йоан ще отслужи Божествена света Литургия в манастира "Св. вмчца Марина" - с. Ботево

С благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан на 17 юли,  Неделя след Петдесетница - на св. Отци от 6-те Вселенски събори, от 9:00 ч. ще бъде отслужена Божествена света Литургия в манастира "Св. вмчца Марина" - село Ботево.

Честваме паметта на св. мъченик Якинт и на св. Анатолий, Константинополски патриарх

Сн. "Подиум"

Мъченикът за вярата в Иисус Христос Якинт (в друго произношение Хиацинт) е роден в края на I век в град Кесария, област Кападокия, в централната част на Мала Азия. Млад станал християнин и като служител в двора на римския император Траян скоро бил забелязан, че не участва в езическите обреди и жертвоприношения, отказвал също да яде от храната, принасяна в жертва на езическите богове. Това било докладвано на Траян и предизвикало гнева му. След като убежденията не помогнали, императорът заповядал да го бият и измъчват, за да склони да изпълни заповедта му. Но Якинт бил непоколебим. Затова затворили 20-годишния служител и не му давали никаква храна, освен, ако не пожелаел да яде от жертвеното месо.

За Якинт обаче неговата принадлежност към християнството не било някаква прищявка или нещо, с което той просто да покаже, че е различен от другите. Вярата в Иисус Христос била за него определяща за цялостния му начин на живот и възможност да бъде със своя Господ както тук, на земята, така и във вечния живот. Затова с риск за здравето и живота си той 40 дни продължил да отказва да яде от идолските жертви. Накрая на 41-ия ден предал духа си на Бог, оставайки предан на искрените си убеждения.

В този ден с молитва си спомняме и за св. патриарх Анатолий Константинополски. Роден в Александрия, той станал духовник и заради достойнствата си бил изпратен в имперската столица, където по-късно е избран за патриарх. Остава верен на православната вяра и ръководи Четвъртия вселенски събор през 451 г. в Халкидон (днес в азиатската част на Истанбул), осъдил ереста монофизитство. Известен е и като съставител на множество църковни химни.

Проф. д-р Иван Желев Димитров е завършил Софийската духовна семинария (СДС) и Духовната академия (ДА), а след това и "Класическа филология" в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски". Специализирал е Нов Завет в Гърция, докторирал е в Духовната академия. Преподавал е класическите езици, Въведение и Тълкувание на Новия Завет в СДС и в Духовната академия/Богословски факултет на СУ.

Проф. Иван Желев 

Източник: БТА

Отбелязваме Деня на Св. Безсребърници Козма и Дамян

На 1 юли отбелязваме Деня на Св. Безсребърници Козма и Дамян. 

Това е църковен празник, влязъл в народния календар с името „Свети Врач”, в памет на двамата братя Козма и Дамян, които се заели да изучават целебните свойства на различните билки и се прочули като лечители.

Благославяйки двамата лекари, които не търсели земна слава, величие и богатства, Иисус Христос ги надарил с чудотворна целебна сила. Те давали здраве на душите и телата, лекувайки всяка болест и недъг, помагайки не само на хората, но и на животните. Братята били много скромни.

Те не вземали от излекуваните болни нито пари, нито дарове, изпълнявайки строго съветите на Спасителя към апостолите. Избавяли от болестите не толкова с билки, колкото с името на Господа, изпълнявайки Христовата заповед: „Даром получихте, даром давайте”. Затова получили от вярващите името безвъзмездни лекари, безсребърници. Над гроба им по-късно е построен храм, в който ставали чудеса.

Имен ден празнуват: Козма, Кузман, Дамян, Дамяна, Красимир, Красимира, Красин, Красина.

На тази дата Българската православна църква празнува и едно от значимите събития в духовната история на България – връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. След смъртта си през 946 г. Йоан Рилски е погребан в Рилската обител, но скоро след това цар Петър (927-969) нарежда мощите му да бъдат пренесени в Средец (дн. София). Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е и канонизиран. През 1195 г. цар Асен тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1496 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител връщат мощите на светеца от Търново в Рилския манастир.

29.06.2022 г. - Св. първовърховни апостоли Петър и Павел (Петровден)

Светата църква чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот. Най-важните обстоятелства на техния живот са описани в книгата "Деяния на светите апостоли", а за апостол Петър - и в светото Евангелие. Боговдъхновените писатели на тия свещени книги не са скрили от нас грешките и заблудите, в които са изпаднали: Павел - преди обръщането си, а Петър - преди да бъде укрепен от Светия Дух. Затова техният пример е особено поучителен за нас. В ап. Петър Църквата вижда образ на един отрекъл се от Христа и след това покаял се, а в ап. Павел - образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал.

Източник: БПЦ

Преп. Исакий Далматски. Св. Емилия

Разпространението на арианската ерес принудило Исакий да отиде в Цариград. Там светецът  предсказал на император Валент, че няма да се върне жив от войната с готите, ако не прекрати преследването на православните. 

Впоследствие императорът  загинал. С идването на власт на Теодосий Велики се върнал и мирът в Църквата. 

След като построил манастир край Цариград, светецът  починал  през 380 г.

Празнуват: Емил, Емилия, Емилиан, Емилиана, Емилиян, Емилияна, Ема.

ЦЪРКВАТА ПОЧИТА ДНЕС СВЕТИ ЦАР БОРИС-МИХАИЛ

Свети цар Борис-Михаил - покръстител на българите бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай*, но приел Христовата вяра от Изток - Цариград и патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България.

Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. Кръстили се болярите и целият народ в 865 година.

След смъртта на светите Кирил и Методий учениците им намерили прием в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност. Обикнал монашеския подвиг, цар Борис в 889 година поставил на престола по-големия си син Владимира и се отдалечил в манастир. Но недоволните боляри подтикнали Владимир към преврат, за да възвърне езическата религия. Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкия син Симеон.

Върнал се в манастира на пост и молитва и завършил живота си като монах в 906 година на 2 май. Като покръстител св. цар Борис е наречен "равноапостолен светец".

Св. Атанасий е велик изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение за Боговъплъщението. Роден е през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование но изучавал усърдно Свещеното писание. Богу било угодно още преди да завърши обучението си, една случка да предопредели неговата съдба.

Веднаж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла интересна гледка: група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници-езичници. Децата избрали Атанасий за "епископ", други деца били свещеници и дякони, а езически деца били водени към "епископа", за да ги кръсти. Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. След като ги изслушал, убеден че кръщението било извършено изцяло в съгласие с Църковния устав, архиепископът признал кръщението за действително, допълнил го с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Така започнал духовния път на бъдещия св. Атанасий Велики, когото още приживе нарекли "баща на православието".

Светите Отци от Първия вселенски събор. Гръцка икона, goarch.org.В 319 г. Атанасий станал дякон. Между това в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий. Той учил, че Христос - не само като човек, но и като Бог - не бил равночестен на Отца, а бил по-нисш Бог, Който е само подобен на Отца, а в действителност е сътворен, имащ начало във времето. Това учение се разпространявало бързо. Много пъти Александър го уговарял и разобличавал, като в този труд Атанасий винаги му помагал. Арий обаче бил упорит, ереста се ширела и се наложило да се свикат епископски събори за нейното изкореняване. Такива били поместните събори в Александрия, в Антиохия и най-сетне Първият вселенски събор в Никея през 325 година, на който присъствал и самият император Константин Велики. Атанасий присъствал на Никейския събор заедно с архиепископа си Александър, и решително помогнал за осъждането на Арий. Неговият забележителен принос в работата на Първия вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като известен богослов.

На следващата година св. Атанасий бил поставен за Александрийски архиепископ. Заради повдигнати обвинения в користолюбие и в груби насилия над клириците от враговете-ариани на св. Атанасий, бил свикан събор в Трир, който независимо от изложените доказателства в защита на невинността на архиепископа на Александрия, все пак го осъдил. Като видял, че по този начин няма да се добере до правдата, св. Атанасий се срещнал лично в Цариград с император Константин Велики и му представил истината.

Императорът извикал участниците в Трирския събор за преразглеждане на делото, но враговете на св. Атанасий успели да подведат императора с нова клевета. Като видял, че не е възможно да примири Атанасий с неговите противници и като се опасявал от бунт в Александрия, импраторът решил да пожертва нейния архиепископ и да го изпрати на заточение в Галия, където той прекарал две години. След смъртта на Константин Велики, неговите наследници с указ върнали св. Атанасий за епископ на Александрия. Това дало нов повод на Атанасиевите врагове да го обявят за незаконен епископ вече на основанието, че бил върнат на катедрата от светската власт.

През този печален период от църковната история враговете на св. Атанасий Велики на няколко пъти успявали да извоюват неговото осъждане и изгнание. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 години в изгнание.

Още в първите си съчинения, Слово към езичниците и Слово за въплъщението на Бог Слово и за явяването Му в плът пред нас, била набелязана главната тема на неговото богословие. Основни негови догматически съчинения са Четири слова против арианите (ок. 356–359), посветени на утвърждаването на божествеността на Спасителя. На него приписват и Житието на св. Антоний, както и множество трактати коментари към Св. Писание, книги с нравоучителен характер и проповеди. В тези негови съчинения са пръснати най-дълбоки и преливащи от истинска мъдрост богословски и нравствени истини. Нему св. Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на Никео-Цариградския Символ на Вярата.

В 373 г. св. Атанасий починал в Александрия на 76 годишна възраст. Църквата чества паметта му на 2 май и на 18 Януари (съвместно със св. Кирил Александрийски).

Лазаровден е!

                  Сн. "Подиум"

Православната църква отбелязва днес Лазаровден, който винаги е в предпоследната събота преди Великден. В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - с възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим.

Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато Месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 година.

Според българската народна традиция Лазаровден или Лазарица е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.

На този ден групи от по шест - седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото. Пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари.

Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито. 

Имен ден имат Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар и други.

Св. мчци Евтропий, Клеоник и Василиск. Ден на Освобождението на България от османско иго

След страданията и мъченическата смърт на свети великомъченик Теодор Тирон в град Амасия в тъмницата останали затворени за Христа неговите съратници Евтропий и Клеоник и Василиск, племенник на свети Теодор. Управителят на града Публий, който измъчвал свети Теодор, вече бил умрял, поразен от Божия гняв. На негово място бил назначен друг, на име Асклипиодот, родом от Фригия, човек безбожен и жесток. Той причинил много злини на християните, защото получил власт от император Максимиан да ги принуждава да принасят жертви на идолите, и тези, които не се подчинявали, погубвал в жестоки мъки.

Веднъж, заседавайки на съда със своите съветници, той извикал книгопазителя Евласий и му заповядал да чете предишните съдебни дела. Когато Евласий четял за страданията на Теодор Тирон, всички се удивявали на търпението на светия мъченик, а управителят попитал:

- Къде са другарите на Теодор, споменати в книгата?

Евласий отговорил:

- Те са затворени в тъмницата заедно с другите затворници. Виждайки изгореното от Тирон капище на тяхната скверна богиня Юнона, наричана майка на боговете, управителят заревал като лъв и веднага заповядал да изпратят войници в тъмницата, за да доведат при него светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск.

Евтропий и Клеоник били родни братя, родом от Кападокия, а Василиск, племенник на свети Теодор, се родил в Амасия; но и тримата, свързани от взаимна любов, се наричали един друг братя.

Когато мъчениците били доведени при управителя, той казал:

- Послушай ме, Евтропий, и убеди братята си да се подчинят на царската заповед и да принесат жертва на боговете. Ще напиша за теб на царете за това и те ще те назначат за воевода на тази страна, ще те почетат като княз и ще те обсипят с големи богатства. Тогава на дело ще видиш колко добре е да се слушат царете и да се изпълняват техните заповеди. А ако не се убедиш от думите ми, ще разсека тялото ти на части и ще го хвърля да бъде изядено от псетата и зверовете. Каквото остане от костите ти, всичко ще изгоря в огъня и ще хвърля праха в реката. Не се надявай, че християните ще съберат твоите останки и ще ги помажат с миро като светиня. И така, покори се, принеси жертва на боговете или само кажи пред народа, че се покоряваш и искаш да принесеш жертва: всички гледат към теб и очакват твоето решение. Не отвръщай от боговете тези, които искат да им принасят жертва, за да не опетниш името си, предавайки се на позорни и жестоки мъчения.

На това Евтропий отговорил на управителя:

- Престани да пустословиш, сине на дявола, наследнико на геената! Престани да прелъстяваш Божиите слуги, враже Божий, отхвърлен от нетленните блага и райското блаженство, вечни затворнико на преизподния ад! Престани да говориш неприлични неща, ти, който заграждаш пътя към добрите дела, учителю и началнико на нечестието! Не зная какво да ти кажа, лукави съблазнителю! Ти ми обещаваш временна чест и богатство, които остават тук, на земята. Каква полза имам от това, което предизвиква душевредни страсти, води до самохвалство, блудство, грабеж, убийство и други престъпления? Каква полза е получил от временната слава и богатство предишният княз Публий, измъчвал свети Теодор? Сега той е погребан в земята, изяден от червеите и измъчван в ада, в неугасимия огън. И тебе няма да закъснее да постигне Божият гняв, и ти ще погинеш, беззаконнико нечестиви. Ти ме заплашваш с жестоки мъчения, меч, огън и зверове, но не се надявай да ме изплашиш с такива заплахи и мъки и да ме принудиш към беззаконие: да пострадам за Христа, моя Бог - това е моето първо желание, защото Той е нашето богатство, чест и слава. Не, няма да отстъпим от Него нито аз, нито моите братя, но ще пострадаме за нашия Спасител: в Неговите ръце е нашият живот, Той е непобедим Войвода, избавящ от беди призоваващите Го, Той и нас може да избави от Твоите ръце.

Тогава управителят се обърнал към свети Клеоник и Василиск:

- А вие какво ще кажете: ще принесете ли жертва на боговете, за да запазите живота си, или ще упорствате като Евтропий и тогава ще бъдете подложени на същите мъки?

Клеоник и Василиск отговорили:

- Както вярва нашият брат и господар Евтропий в Иисус Христос, така и ние вярваме в Бога Отец и Сина, и Светия Дух. Както Евтропий страда за Христа, така искаме да страдаме и ние, и дяволът на може да ни раздели нас, съединените от светата вяра в Христа и от взаимна любов. Както тройно преплетената връв няма да се разкъса, така и ние ще бъдем крепки, и както Пресвета Троица е неразделна, така и ние сме съединени с вяра и любов. Така че, измъчвай ни още по-жестоко, ние ще отидем на тези мъки за слава на нашия Господ Иисус Христос, на Когото ти си враг.

Когато казали това, управителят заповядал четирима войници да разтегнат всеки един от тях и безпощадно да го бият със здрави жили. Светците били бити така жестоко, че на земята падали късове от телата им, обагрени с кръв. Но те мъжествено търпели и се молели на Бога. Мъчението било жестоко, но с Божия помощ страстотерпците като че изобщо не страдали.

Изведнъж станало страшно земетресение, цялото съдилище се разтърсило, палачите, уморени и изплашени, избягали, а светците, освободени от невидима сила, останали цели. И ето, явил им се Господ с ангели и със свети Теодор.

Сам Господ им казал:

- Когато ви мъчеха, Аз стоях до вас и гледах вашето търпение. Понеже мъжествено понесохте първите страдания, Аз ще ни бъда помощник, докато завършите своя подвиг и имената ви бъдат записани в книгата на живота.

След тези думи Господ и свети Теодор станали невидими.

Като чул това и видял, че народът се вълнува, управителят заповядал да завържат мъчениците и да ги отведат в тъмница.

Обядвайки късно със своите съветници в същия ден, управителят им казал така:

- Не зная какво да правя с тези хора: целият град се вълнува заради тях. Какво мислите?

Един от съветниците казал:

- Умолявам те, по-скоро ги убий. Ако се забавиш да ги накажеш, целият град ще отстъпи от боговете и ще тръгне след тях. Особено на многословния Евтропий не позволявай да говори толкова много.

- Аз го увещавах да се поклони на боговете - казал управителят - и с молби, и със закани, а той похули и боговете, и царя, а и на мен досади с укорите си. Но да извикаме само него и да го убеждаваме с молби. Ако ни послуша, слава на милостивите богове, а ако не, ще ги предам на смърт.

Като казал така, той изпратил войниците да доведат Евтропий от тъмницата. Евтропий влязъл и управителят, седейки на обяд, се обърнал към него:

- Искаш ли аз сам да те въведа в храма на нашите богове и ти да им принесеш жертва?

Свети Евтропий отговорил:

- Жив Господ, Бог мой! В мен няма и мисъл да отстъпя от Христовата вяра, утвърдена на непоколебим камък.

Изпълнен от ярост към светците управителят заповядал да донесат сяра и смола, да ги разтопят в три котела и да обливат телата им с тях. Той наредил да се забият в земята здрави колове, да поставят светците голи между тях и да ги разпънат.

Слугите донесли котли с кипящи сяра и смола, държейки ги с железни клещи.

Блаженият Евтропий казал на слугите:

- Господ да обърне вашето дело върху вас самите.

Изведнъж с помощта на Божията сила мъчениците отвързали ръцете си от коловете, сами взели в ръце кипящите котли и излели смолата по гърбовете си един на друг. Стичайки се от телата им, тя се разляла като вода по мраморния под, настигнала слугите и ги обгорила до костите. Като видял това, управителят се ужасил, но го приписал на вълшебството на християните. Той заповядал на други слуги да стържат телата на светците с железни нокти, а раните им да поливат със синап и сол, разтворени в оцет. Светците доблестно претърпели всичко това.

По време на мъченията свети Евтропий казал на управителя:

- Нечестивецо, ненавистен за славата Божия! Измисли още по-големи мъчения, та за по-голямото страдание да приемем мъченически венец с още по-голяма слава.

Раздразнен от тези думи, управителят заповядал на своите слуги още по-силно да мъчат светците. Дълго измъчвали светците и едва след залез слънце управителят заповядал отново да ги хвърлят в тъмницата и да ги оковат във вериги.

На сутринта управителят отново седнал в съда, извикал светците и им казал:

- Е, какво? Намислихте ли да се поклоните на боговете и да им принесете жертва, или искате да умрете със зла смърт?

Свети Евтропий отговорил:

- Нима ти, помрачени, заслепени и безчувствени губителю, не си чул от нас, че ние няма да се поклоним на твоите богове - глухи и неми бесове, и няма да им принесем жертви!

Като чул това, управителят осъдил Евтропий и Клеоник да бъдат разпънати на кръст.

Тогава Василиск завикал:

- Осъди и мен на смърт, аз не искам да изостана от моите другари, но се стремя заедно с тях да застана пред Христа, нашия Бог.

- Не - казал управителят, - така ми внушиха боговете: вие сте дали обет да не се изоставяте един друг, но аз няма да ви погубя заедно, за да бъде нарушен обетът и желанието ви да не бъде изпълнено.

След тези думи свети Евтропий бил изведен заедно със свети Клеоник от града, където стоели кръстовете. Целият град тръгнал след тях, не само християните, но и езичниците.

Като видели своите кръстове, мъчениците казали:

- Господи, Боже наш, Иисусе Христе! Хвалим Те и Ти благодарим, че си ни направил достойни за кръстна смърт, подобна на Твоето доброволно страдание. Удостой ни с венеца на правдата, та като страдаме с Тебе, да се прославим в Твоето царство. Молим Те за светата Църква; смири въставащите срещу Твоите раби и дарувай мир на християнския род.

По време на тази молитва войниците приковали мъчениците към кръстовете. И ето, чул се глас от небето, призоваващ светците към вечен покой. Свети Евтропий и Клеоник предали душите си на Господа в молитвата: „В Твоите ръце, Владико, предаваме духа си."

Така загинали те на третия ден от месец март. Двама благочестиви мъже, граждани на град Амасия, Коинт и Велоник, помолили управителя да им позволи да вземат телата на мъчениците. Управителят не им отказал. Тогава Велоник взел тялото на свети Евтропий, помазал го с миро, погребал го с чест в своето село, намиращо се на 18 стадии от града. Тялото на Клеоник взел Коинт и със същата чест го погребал в село Кима. На тези места при гробовете за слава Божия ставали многочислени изцеления.

Останалият в тъмница свети Василиск още дълго бил държан във вериги. Управителят Асклипиодот починал, а при приемника му Агрипа свети Василиск бил обезглавен на 22-рия ден на месец май. На този ден се чества паметта му, за слава на Христа, нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух вовеки. Амин.

В деня на Св. Харалампий църквата в Шабла чества своя храмов празник

Днес, 10 февруари, църквата в Шабла отбеляза своя храмов празник и честваме паметтта на св.Харалампий – покровител на пчеларите.

Архимандрит Константин от манастира „Свети Пантелеймон“ (в местността Патлейна до град Велики Преслав води празничната света литургия в съслужение с 

отец Павел Максимов от нашия храм и свещеници от Варненската и Великопреславска епархия.
След празничната служба бе извършен празничен водосвет и осветен меда на местните пчелари.
На днешния ден се чества закрилникът на земеделците и покровителя на пчеларите. Нека са пълни хамбарите и да се радвате на труда на своите ръце. Уповавайте се на Бога, както „Св.Харалампий“ – се обърна към присъстващите отец Константин.
Протойерей Павел Максимов поздрави миряните с празника и разказа притча за светеца.
На всички бе даден празничен оброк.

Св. Атанасий и Кирил Александрийски. Св. Йоаким, патр. Търновски (Тип. с. 187) (Атанасовден)

Православната църква почита днес паметта на Атанасий Велики, участвал в прочутия вселенски събор в Никея, който му донасъл световна слава на богослов.

Според народните вярвания свети Атанас господства над зимните студове, ледове и снегове, покровител е и на домашните животни. Облечен с копринена риза, той отива в планината на бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято!”. Затова празникът е известен още и като Среди зима.

Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.

На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата.

На този ден имен ден празнуват: Атанас, Атанаскa, Tанас, Hасo, Hася

Преп. Антоний Велики (Тип. с. 184) (Антоновден)

Православната църква почита паметта на св. преп. Антоний Велики на 17 януари. Свети Антоний е роден през 251 година в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се оттеглил от света. След дългогодишна духовна борба постигнал святост и бил удостоен от Бога с дарбата да лекува. Доживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Починал на 17 януари 356 г. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес: победил еретиците на открит диспут, проведен в град Александрия. Успехът му е наречен „тържество на християнството“.

На този ден имен ден празнуват Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.

Църковните служби в храм "Св. Троица" по Рождество Христово

    Сн. "Православието - Добрич"

Рождественските служби в добричкият храм "Света Троица" ще се проведат на 24, 25, 26 и 27 декември, от 8.00 часа, съобщи за "Подиум" председателят на църковното настоятелство при храма отец Мирослав Енчев. 

Рождество Христово, е един от най-големите християнски празници. На него християните честват раждането на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея. Православните християни честват Рождество Христово. 

През 1968 г. Българската православна църква установява чествуването на 25 декември. В България отново е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 1990 г.

На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христа, Христо, Християна, Християн, Христиана, Христина, Eмануела, Емануил, Емил, Ренета, Кристиан, Кристиян, Кристияна, Кристиана, Кристина, Радостина.

Православната църква празнува Игна̀жден

Игна̀жден (Идина̀жден, Идина̀к, Млада година, Млад ден, Нов ден – в Източна България, Игнат и Игнатовден – в Западна и Южна България) е ден, в който по източноправославния календар се почита свети Игнатий Богоносец, честван на 20 декември (когато датата се падне в неделя, празникът се измества ден по-рано). Според християнската традиция се смята, че на този ден започват родилните мъки на Богородица, затова в народните песни се пее: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“.

Празникът е свързан с предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Оредността на празника дава представа за начало. В някои райони на България Игнажден се смята за начало на мръсните дни и на прехода между старата и новата година. Според Георги Велев и книгата му „Българският народен календар“ след покръстването към езическия празник е „прикрепен“ християнският Св. Игнатий, преименуван е в Игнаждени е преместен от 21 на 20 декември.

Имен ден празнуват: Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Ина, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена.

Почитаме зачатие на Св. Анна

Православна църква отбелязва деня на св. Анна - майка на Богородица. Тя закриля брака, семейството, девойките, бременните жени и вдовиците. Дълго време семейството на Йоаким и Анна нямало деца.

Бездетството в древността се е считало за Божие наказание и такива семейства, освен личната си тревога трябвало да понасят и обществения укор. В малкия градец Назарет, където те живеели, бездетството не се посрещало със съчувствие.

Естествено, молитвата и надеждата на двамата била за дете. Някои обясняват с тези тревоги и вълнения името, което Йоаким и Анна дават на дългоочакваната си рожба. Защото Мария, означава "надежда".

Няколко празници в годината църквата е посветила на Йоаким и Анна - общо честване на паметта им на 9 септември, Зачатие на св. Анна на 9 декември, Успение (смъртта) на св. Анна на 25 юли.

Счита се, че името Анна е второто по разпространение в християнския свят. Носещите това име честват именния си ден на празника "Зачатие на св. Анна" - 9 декември. 

Още от началото на VII век за него има написан специален текст и беседа от известния автор на църковни молитви и химни св. Андрей Критски. В текстовете на това богослужение четем думите, вложени в устата на Анна: "Радвайте се заедно с мен, всички колена Израилеви! Аз нося рожба до сърцето си. Спасена съм от укора за бездетството ми. Тъй беше угодно на Бога, който чу молитвата ми, излекува болката ми и ми даде каквото сърцето ми желаеше." Така преданието е допълнило евангелския разказ, без да му противоречи, като по един естествен и много човешки начин е запазило спомена за семейството на Господ.

Св. Анна зимна за българите е покровителка на магьосниците. Този ден е и празник на врачките, вещиците, омайниците. В нощта срещу празника магьосниците могат да примамват чуждото плодородие; тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт). Поверията твърдят, че тогава черните магии "хващат". Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.

Пред вратите мъжете запалват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците държат затворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят.

Всички стопани следят кой ще влезе пръв в къщата им; ако е мъж, през годината ще се раждат мъжки животни, ако е жена - женски. Момите посаждат пшеница в гърне и натопяват клонки от вишна или ябълка във вода. Ако пшеницата покълне, а клонките се разлистят, значи момата ще се омъжи през следващата година.

Днес имен ден имат: Ана, Анна, Анка, Ани, Анета, Анелия, Аница, Аня, Янко и Янка.

Св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец (Никулден)

Църквата почита днес Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Той се е родил през 280 г. в Малоазийската провинция Ликия и по времето на император Константин Велики е бил провъзгласен за Мирликийски архиепископ. Взел участие в Първия вселенски Никейски църковен събор. Умира през 325 г. Остава прочут със своите морски чудотворства при спасяването на кораби и моряци от крушение.

Именници: Никол, Никола, Николай, Николина, Николинка, Николета, Ненка, Нина, Нинка, Кольо, Нико, Ница.

Българите почитат Свети Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир - океаните, моретата, реките и езерата. Според народните вярвания светецът предизвиква морските бури и урагани. Когато е сърдит, той дава воля на ветровете, разлюлява морето и потопява корабите. Така, на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител.

Задължителен момент в традиционната никулденска обредност е консумацията на риба. Обикновено жените приготвят шаран, тъй като според поверието шаранът е "слуга" на св. Никола. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето и излезлите силни вълни пробили дъното й, той бръкнал с ръка във водата, хванал един шаран и запушил с него пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. От тогава останал и обичаят да се жертва шаран в чест на светеца, чийто празник българите наричат още "Рибни свети Никола", "Мокри свети Никола" или "Рибена черква". Най-често шаранът се пълни с ориз, булгур, орехи, лук и стафиди, увива се и се пече в тесто. Така приготвеното празнично блюдо е известно като "рибник".

Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите.

Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква.

На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.

Според обичая стопанките запазват костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост - "кръхче" или "дъна" се смята за необикновено лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, за да ги предпазят от "зли очи" и уроки.

В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

Някой поверия за Никулден: Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се разболява и умира. Костта от главата, която наподобява кръст, се запазва за лек против детски болести. Когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете.

Св. ап. Андрей Първозвани (Андреевден)

На 30 ноември православните християни отбелязват деня на свети Андрей, брат на свети апостол Петър. Той е наричан още Първозвани, понеже пръв сред дванайсетте апостоли е повикан да тръгне след Исус Христос. Когато апостолите тръгват по света да проповядват словото Божие, Андрей се отправя през Гърция, по нашите брегове на Черно море и стига до Грузия и Скития, като спечелва нови последователи на християнството. Умира в гръцкия град Патра, разпънат на кръст, с формата на буквата Х, наречен по-късно в иконографията "Андреев". Св. Андрей се счита за апостол на православните християни, защото ръкополага първия епископ в Константинопол - апостол Стахий. През ІV век мощите на свети Андрей са поставени в цариградската църква "Св. Апостоли". През ХІІІ век обаче кръстоносците ги пренасят в италианския град Амалфи, където почиват и до днес.

В народните обичаи Андреевден символизира началото на зимата. Приготвят се ястия от боб, леща, жито, булгур, царевица или всичко, което се сее на полето. Всички в къщата трябва да опитат от тях, дава се дори и на домашните животни. На утринта част от сварените зърна се хвърлят в комина, за да станат високи посевите.

С Андреевден е свързано и друго едно народно вярване, отново израз на надеждите за кратка зима и пълни хамбари. Според преданието мечка изяла вола, с който свети Андрей обработвал нивата си. Разгневен обаче той уловил звяра и го впрегнал в ралото. Оттогава се вярва, че свети Андрей е повелител на дивите животни и се явява пред хората, яхнал мечка, за да прогони зимата и дългите нощи. В тази връзка, когато се хвърлят зърната в комина, се изричат и думите "на ти, мецо, варен кукуруз, че да не ядеш суровия". У нас наричат Андреевден още Мечкинден.

Честит имен ден на Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка!