Август 15, Успение на Пресвета Богородица

Светата Църква от древни времена е установила празника Успение на пресв. Богородица. Исторически сведения за живота на Божията Майка след възнесението на Господ Иисус Христос не са запазени. Въпреки това първите християни са съхранили предание за смъртта на пресв. Богородица.

Днес ние, православните християни, отдаваме прослава на блажената кончина на пресв. Богородица. Затова трябва да си припомним как тази светица над всички светии е завършила земния си път. Преданието разказва, че архангел Гавриил се явил на Божията Майка с палмово клонче в ръка и й известил, че след три дни ще се престави отвъд. Същият този архангел, навремето й благовестил, че ще роди Спасителя на света. Пресв. Богородица приема с радост и това негово известие. Тя се приготвила за своето отиване в небесно-духовния свят, където ще бъде със своя Син и Бог.

Обикновено, когато хората умират, това предизвиква дълбока скръб у техните близки. Пък и човек, ако знае че ще умре скоро, изпитва страх. Но точно обратното чувства тази, която е родила Божия Син. Нейната блажена кончина не й носи скръб, а радост. Как би могла да скърби, когато тя отива при Извора на живота, Господ Иисус Христос, Господаря на живи и мъртви. Общението с Бога било за нея велика радост. При свършека на земния си път тя отива при своя Син, за да бъде вечно в радостта на райските селения.

След смъртта й апостолите благоговейно я погребали в Гетсимания край Йерусалим. Те по чудесен начин се събрали да погребат светото й тяло. Отсъствал само св. апостол Тома. Той пристигнал в Йерусалим три дни след нейното погребение. Апостолът имал голямо желание да се поклони на тялото й. Заедно с другите апостоли отишъл на мястото, където била погребана. Обаче за учудване на всички гробът се оказал празен. Апостолите пожелали да разберат за това чудно събитие. Те имали обичай да се събират на обща трапеза и да поставят хляб на празното място, отредено за възкръсналия Христос. След ядене те въздигали този хляб, наречен „част Христова". Този път, когато станали от трапезата, чули ангелско пеене и видели пресв. Богородица на облаци, обкръжена от ликове ангели.

Затова и днес светата Църква прославя Божията Майка в своите богослужебни песнопения като възхождаща от земята към небето, обкръжена от ангели. Песнопенията възпяват светата Майка, пристигаща в райския небесен свят, и ангелите, удивляващи се на нейното идване. Всички ангелски чинове се възрадвали на нейното успение. Ето защо такава смърт не може да носи огорчение, а единствено голяма радост. Църквата е нарекла смъртта на светата Майка успение, защото тя блажено е заспала и е преминала безпрепятствено в царството Божие при своя Син и Бог, Иисус Христос.

Ние, православните християни, прославяме с душите си славното успение на пресв. Богородица. Стремим се да направим място в душите си на чувства и мисли, посветени на пречистия образ на Божията Майка. Християнинът обикновено се стреми към висока нравственост, а светата Майка е образец на божествен морал.

Добродетелите изхождат от любовта. „Бог е любов" - пише св. Йоан Богослов. Той е непресекващият източник на тази любов. Въз основа на него се гради най-великият морал, чиято основа е любовта към Бога и любовта към ближния. Тази, която е родила Бог-Слово, Словото на любовта, е станала предмет на особено почитание от древни времена до днес. Щом е родила Божия Син, притежаващ най-великата нравственост, то и Неговата света Майка има пречист облик. Затова пресв. Богородица се явява в Църквата велика ходатайка за нас, християните, стремящи се към Бога.

Пресв. Богородица е Майка на нашия Господ, но тя също е Майка на всички нас, които прибягваме към нея за помощ. Когато ни нападат скърби и изкушения, ние дръзновено й се молим: „Пресвета Богородицe, спаси ни". Коленичим пред нейната икона и просим Божията милост. Свидетелства за нейната майчинска любов към нас са чудотворните икони на св. Богородица. Божията милост, предавана на нас чрез тези икони, изцелява телесните и душевните страдания на вярващите християни, пък и на невярващите, с цел те да се обърнат към Господ Иисус Христос.

Днес ние също очакваме нейната милост. Почитайки Божията Майка, свидетелстваме с думите си за любовта към нашия Господ Иисус Христос. В тези лукави времена, когато царят неверие, разколи, богохулства, хули срещу Църквата - Тялото Христово и нейните служители, и всяка безнравственост, то ние имаме особена нужда от нея. Днес пред нейната свята икона нека да просим Божията милост с думите:

„Пресвета Владичице Богородице, погледни на нас, прибягващите с вяра към тебе, и ни избави от нещастия, скърби, изкушения и ни дай сили да следваме повеленията на твоя Син и Бог, Иисус Христос!"

Александър Радославов,

преподавател по Омилетика

БПЦ

Илинден е!

На 2 август(стар стил) на 20 юли(нов стил) почитаме паметта на свети Илия, който предсказва идването на Исус Христос, поради което получава прозвището Пророк. Според преданията той е единственият светия, чийто земен живот не приключва със смърт, а бива отнесен на небето от огнена колесница, теглена от огнени коне. Илинден е сред най-обичаните летни празници, отбелязвани по време на жътва и вършитба. На този ден не трябва да се работи дори и вкъщи, може единствено да се приготвя храна.

Илинден е един от онези дни, в които с гордост в сърцето честваме подвизите на смелите си предци, които са давали живота си за свободата на народа.
На Илинден през 1903 г. избухва така дългоочакваното Илинденско-Преображенското въстание, за което се вярва, че ще спаси България от робството на Османската империя. Много от организаторите, които всъщност са обикновени хора, мечтаещи да се освободят от оковите на робството, бързат със стартирането му, за да може всичко да приключи веднъж завинаги. Но видни смели борци, като Даме Груев и Гоце Делчев, не са съгласни с прибързването, защото познават обстановката добре. В крайна сметка, въстанието взема много жертви както от българска страна, така и от османска. Империята прави всичко възможно да потуши бунта и успява. Хиляди македонци намират подслон в свободна България.

Въстанието носи имената на църковните празници, на които избухват основните бунтове — Илинден, на 20 юли (2 август стар стил), в Битолския вилает, а на Преображение Господне, 6 август (19 август стар стил), в Одринския. Тъй като на 2 август (20 юли) се почита Свети пророк Илия, на много места въстанието е по-известно като Илинденско.

Илинден — поверия, традиции и обичаи
Преданията и вярванията за свети Илия се различават в различните части на България, но основата им е еднаква, а именно, че той покровителства гръмотевиците и светкавиците. Това е причината да го наричат още Гърмодолец, Гръмовник и Гърмоломник.

Едно от преданията разказва, че св. Илия е покровител на змейовете, с които се борил срещу халите и ламите. Когато змейовете хвърляли камъни и огнени стрели срещу тях, сблъсъкът им предизвиквал светкавици и гръмотевици. Те палели огньове, за да открият халата, която можела да се скрие навсякъде – в дърво, животно или човек. За да се спаси, халата пръскала вода с уста, а капките падали като дъжд на земята.
Според народните поверия, когато загърми, майките трябва да приберат вкъщи своите дъщери, за да не ги види змей и да ги обикне.
Друго предание разказва, че от ноздрите и копитата на конете, впрегнати в колесницата на свети Илия, излизал огън, който се превръщал в дъжд и роса. Светкавиците са огнените стремена, които той хвърля по ламята, за да не „пасе“ житата.
Според народните вярвания светията господства над летните небесни стихии и градушки, а през зимата почива, тъй като кара прегрешилите да строят градове от сняг. Чуе ли се небесен гръм през лятото, значи св. Илия се разхожда и предвещава плодородие.
По стар български обичай на Илинден се готви най-старият петел особено ако в дома има именик. За да се умилостиви господарят на мълниите, се замесват и обредни хлябове, наречени „боговица“ и „колач за св. Илия“. Семейството се събира около празничната трапеза, а най-възрастният я прикадява.
За да предпазят реколтата си от гнева на свети Илия, градушка или суша, стопаните правят курбан от бик, овен или вол. Ако трапезата е общоселска, се подрежда на високо място под сянката на дъбови дървета.
В някои части на България в деня срещу Илинден се извършва обредното гонене на змея, символизиращ сушата. Стопаните правят молебени за дъжд и се спазват обичаите „Пеперуда“ и „Герман“.
Според народните поверия набраните билки на Илинден са особено лековити и помагат при болки в очите, висока температура и гнойни рани. Счита се още, че ако човек се изкъпе на празника, няма да го лови мълния.
Вярва се, че на Илинден морето взема жертви, затова и се препоръчва да сме особено внимателни.
На този ден не трябва да се работи както на полето, така и у дома. Не трябва да се чисти, пере, тъче, шие. Подстригването също е забранено. Позволено е единствено да се приготвя храна.

На Илинден празнуват всички кожари, грънчари и пивовари, защото свети Илия е техен покровител. Имен ден имат: Илия, Илияна, Илиян, Илиана, Илиан, Илина, Илко и сродни на тях имена.

На 15 януари честваме паметта на преподобните Павел Тивейски, Гавриил Лесновски и Прохор Пшински

Днес честваните преподобни отци са живели в различни времена, но ги обединява техният подвижнически живот като християнски отшелници, прекарали в молитва и пост през целия си живот.

Преподобният Павел е първият известен отшелник в историята на християнството. Родом от област Тиваида в Египет, по време на повсеместното гонение при император Деций той се оттеглил в така наречената Източна пустиня в Египет, разположена между Червено море и река Нил. В скалиста планина в пустинята подвижникът намерил една пещера, в близост до която имало една финикова палма и изворче. В тази пещера се заселил младият християнин и останал цели 90 години там без да напуска това осветено от молитвите му място. Починал на 113 години. Малко преди смъртта му за пръв път дошъл да го посети друг велик отшелник – свети Антоний.

Светите Гавриил Лесновски, Прохор Пшински и Йоаким Осоговски са тримата най-известни последователи на свети Йоан Рилски, подвизавали се след неговата кончина. Гавриил бил родом от село Осиче, община Крива Паланка (днес Република Северна Македония). Възпитан в християнската вяра, той още на младини се уединил в Лесновската планина южно от град Кратово и там се подвизавал в непрестанен труд и молитва. По-късно с помощта на родителите си построил Лесновския манастир, където се събрало братство от монаси. Той ги ръководел в духовния подвиг, но продължил да живее извън обителта в уединение. Упокоил се в началото на XII век, на 15 януари.

Прохор също живял през XI-XII век. Бил родом от Овче поле (Северна Македония). Родителите му го възпитали в православното благочестие и когато възмъжал, Прохор се оттеглил в Козяк планина край река Пшиня (днес в Югоизточна Сърбия). Там той живял като отшелник цели 32 г. След смъртта му на това място построили Пчинския манастир в негова чест.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на света равноапостолна Нина, просветителка на Грузия, и на преподобните отци, избити в Синай и Райто

Света Нина (или Нино) е родена през III век в Кападокия, Източна Мала Азия, където живеели и много грузинци. Родителите й били християни и тя от малка била възпитана в християнската вяра. Дванадесетгодишна Нина заминала с родителите си за Йерусалим, където получила добро християнско образование. С голям интерес и успех изучавала и Свещеното Писание.

По-късно по Божие откровение заминала за Иверия (или Иберия, днешна Грузия), за да разпространява вярата в Иисус Христос. Проповедта й имала голям успех и много от жителите на онази страна станали християни, като били покръствани от свещениците, които придружавали проповедничката на новата вяра Нина. Постепенно тя стигнала до град Мцхета (на 20 километра северно от днешната столица Тбилиси). Със силна вяра, настойчивост и смирение света Нина успяла да спечели за вярата хиляди грузинци, дори и владетеля цар Мириан. Така на границата на III и IV век била създадена Грузинската църква, а света Нина се почита като просветителка на Грузия. Тя починала в мир, в 335 г.

На слабо населения Синайски полуостров християнството проникнало в началото на ІV век чрез отшелниците, които търсели уединен живот далече от населени места. На свещената планина Хорив и в пустинята на Райто (разположена по източния бряг на Червено море край днешния египетски град Ел Тур) живеели много отшелници в строго подвижничество. Към 312 г. над тридесет от тях били нападнати и избити от араби езичници. Години по-късно и в Синайския манастир били избити всичките четиридесет монаси. Между тях имало бележити подвижници, които проявили удивително мъжество и величаво християнско спокойствие при нападението на разбойническите орди. Оттогава Църквата ги почита като мъченици за вярата.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 13 януари честваме паметта на светите мъченици Ермил и Стратоник

Християнските мъченици Ермил и Стратоник пострадали по времето на източния римски император Лициний. Макар и да подписал заедно със западния император Константин (по-късно наречен Велики) Миланския едикт в 313 г. за равноправие на християнството, Лициний си останал езичник. Той открито продължил няколкогодишни безпощадни гонения против християните. През 315 г. негови жертви станали Ермил и Стратоник.

Ермил бил дякон в църквата в Сингидунум, древно селище на мястото на днешната сръбска столица Белград. Когато станало известно на властите, че Ермил е не само вярващ в Иисус Христос, но и работи за разпространението на християнското учение сред народа, той бил заловен и изправен на съд пред императора. Пред него Ермил смело изповядал вярата си в Христос. Затова бил подложен на ужасни мъчения. Жестоките изтезания обаче не довели до желания от мъчителите резултат. След няколко дни бил направен нов опит мъченикът да се отрече от Христос. Той отговорил, че никога няма да се откаже от спасителната вяра в истинския Бог. Тогава го осъдили на смърт. Ермил бил убит и войниците хвърлили тялото му в река Дунав.

Сред присъстващите на мъченията и смъртта на Ермил бил и войникът Стратоник от стражата на затвора. Удивен от мъжеството и жертвоготовността на християнския дякон, Стратоник също заявил, че е християнин и вярва в Иисус Христос. Затова и той бил заловен и подложен на мъчения на площада пред всички, за да се сплашат хората и да спрат да се присъединяват към християнската общност. Но нито Стратоник се пречупил от мъченията, нито ужасяващите издевателства имали успех. Така накрая и той бил убит и тялото му хвърлено в реката. После телата на двамата мъченици били намерени надолу по течението от християни, които ги погребали с почит.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 12 януари честваме паметта на мъченица Татяна и на свети Сава Сръбски

Светата мъченица Татяна живяла в Рим в първата половина на III век по времето на император Александър Север. Баща й бил висш сановник в империята.

Татяна млада станала християнка и като дякониса помагала както в богослуженията с четене и пеене, така и в грижите за бедните и болните. Благородният й произход и пламенната ревност, с която тя изпълнявала задълженията си в християнската община на столицата, отредили на Татяна видно място сред християните. Младата жена служила с голямо себеотрицание и проповядвала учението на Иисус Христос. И макар сам императорът да не преследвал християните, управителят на Рим Улпиан започнал гонение. Тогава заедно с други вярващи в Христос била заловена и Татяна. След поредица жестоки изтезания била обезглавена през 226 г.

Свети Сава е роден през XII век. Бил най-малкият син на великия жупан на Сърбия Стефан Неман. На 18 години Сава отишъл в Атон, където станал монах във Ватопедския манастир и се подвизавал в святост. С помощта на баща си изградил Хилендарския манастир. Баща му и по-големият му брат Стефан станали монаси, майка му също отишла в манастир.

В 1219 г. свети Сава станал основател на самостойната Сръбска църква. Почита се като покръстител на Сърбия, защото въвел славянско богослужение и книжнина. През 1222 г. бил ръкоположен за архиепископ на Събрия. Но в 1233 г. предал поста на своя ученик Арсений и тръгнал на продължително поклонническо пътуване в Йерусалим, Антиохия и Александрия. На връщане спрял в нашата столица Търново при българския цар Иван Асен II, с когото семейството му било сродено. Участвал в богослуженията за празниците Рождество Христово и Богоявление заедно с българския патриарх Йоаким, но заболял и на 14 януари 1236 г. скоропостижно починал в Търново.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Теодосий Велики

След даването на равноправие на християнството в Римската империя (313 г.), то започнало широко да се разпространява. Заедно с това някои християни почвали да търсят уединен живот, далече от суетата и съблазните на света. Така се появило монашеството – мъже и жени заживявали уединено или в общности, обикновено извън населените места. Много от тях се занимавали с богословски трудове или просто се усъвършенствали в духовния живот и със съветите си станали опора както на други монаси, така и на цялата Църква през следващите векове.

На преподобния Теодосий Велики християнството дължи създаването и образцовото устройство на първите общежителни манастири. Той е роден в Кападокия в 424 г. Възпитан в християнските добродетели и просветен от изучаване на Божието слово, младият Теодосий пожелал да се посвети на духовен живот. Като първа стъпка решил да се поклони на светите места в Йерусалим. На минаване през Антиохия той посетил свети Симеон Стълпник, който го благословил за монашески подвиг и предрекъл, че Теодосий ще бъде „велик пастир на словесни овце“, което после напълно се потвърдило от живота на бележития подвижник.

През 450 г. Теодосий отишъл в Йерусалим и се запознал с живота на отшелниците близо до Светия град. След това се уединил във Витлеемската пустиня, където години наред обитавал една пещера и чрез молитвен подвиг достигнал духовно съвършенство. Бог му дал дар на чудотворство и прозорливост. Мнозина започнали да се заселват около него и така се създал неговият знаменит манастир югоизточно от Йерусалим. Преподобният Теодосий пръв въвел общежитийната форма на монашество и затова е наречен „киновиарх“ (началник на общежитие). В мъдрото си ръководство духовният отец съчетавал кротост със строга справедливост. След като обучил хиляди монаси, се упокоил на 105-годишна възраст.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети Григорий Нисенски и на преподобния Дометиан, Мелитински епископ

Свети Григорий бил по-малък брат на свети Василий Велики. Заедно с него и свети Григорий Богослов те образували знаменитата школа на богословите-кападокийци, чиито догматически трудове станали основополагащи за християнството и особено в борбата срещу ересите на онази епоха.

Роден в Кесария, област Кападокия, Григорий получил добро образование и се посветил на научна работа. Бил отличен оратор и учител, но и задълбочен писател богослов. Запазени са много негови съчинения. Когато император Юлиан Отстъпник в средата на IV век отстранил всички християни от учителска работа, свети Григорий се оттеглил в строго монашеско усамотение и там успешно се отдал на научно творчество. Но заради достойнствата му по-късно, в 371 г., бил избран за епископ на град Ниса в Кападокия. Служението му било съпроводено с трудности заради намесата на императорите в църковните дела, особено в подкрепа на арианската ерес. За две години светителят бил отстранен от поста, а след възстановяването си продължил борбата срещу арианите. Като авторитетен богослов свети Григорий взел участие в поместни събори на Църквата, както и във Втория вселенски събор през 381 г. Починал в мир в 394 г.

Праведният Дометиан живял през VI век. След като завършил образованието си, той се задомил, но съпругата му скоро починала и той решил да се посвети на духовното поприще при строг постнически живот. Качествата му били оценени и го ръкоположили за епископ на град Мелитин в Армения. На този пост Дометиан принесъл голяма полза не само на своето паство, но и на останалия народ. Спомогнал и за укрепването на мира между Византия и източния й съсед Персия. Затова благодарният император Маврикий подпомагал светителя в неговата благотворителна и просветна дейност. Свети Дометиан се упокоил в мир, в 602 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 9 януари честваме паметта на свети мъченик Полиевкт и на преподобния Евстратий

 

Свети Полиевкт живял в средата на III век по времето на императорите Деций и Валериан. В онези години поради политически неудачи в римската империя животът на хората ставал все по-безнадежден и християнското учение привличало много последователи, особено в столицата Рим, в градовете на Мала Азия и в Александрия, Египет. И понеже християните отхвърляли религиозния култ към императора и към другите езически божества, властите гледали на тях като на неблагонадеждни граждани. При властването на Валериан множество християни били подложени на мъчения и убити. Един от тях бил Полиевкт, висш военен в римската армия. Той станал първият християнски мъченик в град Мелитин, Армения (днес град Малатия в Източна Турция), при горното течение на река Ефрат. При масовите преследвания на християните в Мелитин Полиевкт не се скрил, а открито заявил, че вярва само в Иисус Христос, и отказал да принесе жертви на идолите. Близките му се опитали да го убедят да пожали младостта си, но той като доблестен воин предпочел да пожертва живота си и не изменил на своята християнска вяра. Бил обезглавен в 258 г.

Преподобният Евстратий бил родом от област Витиния в Мала Азия и живял през IX век. Двадесетгодишен отишъл в манастир в планината Олимп (в тази планина се подвизавал по това време като монах и свети Методий, славянобългарският просветител) и се отличил с примерния си монашески живот. Водил изключително скромен живот като отшелник  и ограничил до крайност нуждите си. Затова пък всекидневно с радост и смирение помагал на събратята си монаси. И когато игуменът починал, те единодушно го избрали за свой ръководител. Заради голямата му молитвеност Евстратий бил удостоен от Бог със силата да върши чудеса. След 75 години монашество преподобният Евстратий се упокоил в мир в 903 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 8 януари честваме паметта на свети Григорий, епископ Български, и на преподобния Георги Хозевит

Епископ Григорий е споменат в средновековни исторически извори като епископ на Мизия, с което име гръцките автори наричали земите на днешна Северна България. Епископ Григорий живял и служил през Х и ХІ век, и се упокоил в 1012 г. За съжаление смяната на църковната и на държавната власт по нашите земи в онези времена е допринесла да се заличат сведенията за него. Останало е незаличимо само името му и сведението, че е бил свят човек, който отдал живота си на разпространението и утвърждаването на християнската вяра сред българския народ в трудно време.

Свети Георги Хозевит е роден на остров Кипър през втората половина на VІ век. Той последвал брата си Ираклид в манастира Каламон (в превод - Тръстиков) край река Йордан и там след период на изпитване и духовна подготовка приел монашество. По-късно Георги се подвизавал в манастира Хозева, при пътя за Йерусалим. Така останал известен с това прозвище - Хозевит. В този манастир монах Георги се усъвършенствал в строгия монашески живот и просиял с много чудеса, които Бог извършвал според неговите горещи молитви. Вестта за голямата добродетелност на преподобния Георги се разнесла далече извън Палестина и неговите свети дела станали известни на хиляди християни. 

При превземането на Йерусалим от персите на 19 май 614 г. Георги бил взет в плен, но след това го освободили. Накрая преподобният Георги мирно предал светата си душа на Бога в 625 г. По-късно неговият ученик монах Антоний написал житието му. Тази простичка животопис представлява голяма ценност като извор на сведения за живота на монашеството с точни описания на палестинските манастири и на изпитанията, които сполетели християнските подвижници при нашествията на персите и войните, които византийците водили с тях.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 7 януари честваме паметта на свети Йоан Предтеча и Кръстител /Ивановден/

Свети Йоан е човекът, удостоен с най-високата оценка от Иисус Христос: "Между родените от жени не се е явил по-голям от Йоан Кръстител". Той е роден шест месеца преди Иисус. Родителите му са свещеник Захария и Елисавета. Посветил се от дете в служба на Бог, той се подвизавал като отшелник в пустинята, а когато навършил 30 години по Божие указание започнал да проповядва сред еврейския народ покаяние и да кръщава във водите на река Йордан идващите при него. Хората при кръщението осъзнавали и изповядвали своите грехове. Питали Йоан какво да правят, а той им отговарял: "Който има две дрехи, нека даде на оня, който няма; и който има храна, нека прави същото". А митарите, събирачи на данъци и налози, простичко съветвал: "Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено". И на войниците, които в мирно време имали полицейски задачи, препоръчвал: "Никого не притеснявайте, не клеветете и се задоволявайте с вашите заплати". А понеже народът се питал дали този свят човек и пламенен проповедник не е Христос (т.е. Месия, Помазаникът), Йоан скромно отговарял: "Не съм аз Христос. Аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата. Той ще ви кръсти с Дух Свети и с огън".

Кръстителят не пропускал да посочи грешките и на цар Ирод Антипа. Затова бил заловен и хвърлен в тъмница. Царят се боял да го убие, защото народът много го почитал. Но при сгоден случай той наредил да отсекат главата му. Така завършил земния си път последният от пророците, които предричали идването на Спасителя Христос. Това печално събитие спомняме на 29 септември, а днес почитаме Кръстителя, защото на вчерашния ден, Богоявление, е извършил кръщението на Иисус Христос. Затова днес е основният празник в чест на свети Йоан Кръстител, наречен от народа Ивановден.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме празника Богоявление /Йордановден/

Днешният празник е посветен на кръщението на въплътения в човешки образ Син Божи, Иисус Христос, в река Йордан от свети Йоан Кръстител.

Кръстителят излязъл няколко месеца преди началото на дейността на Иисус Христос като Негов Предтеча, както предрекъл пророк Малахия векове по-рано: "Ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".

Предтечата проповядвал покаяние, т.е. промяна на мисленето и на действията ни към добро според Божиите заповеди, като символично умивал греховете на хората във водите на река Йордан. Дошъл и Христос да се кръсти, но Йоан съзрял Неговата божественост и чистота от всякакъв грях, затова се опитал да го спре с думите: "Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при Мене?". Но Спасителят отвърнал: "Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда".

С тези думи Той казва две неща. Първо, че с кръщението Си направил това, което било нужно за човешката природа: всички хора се кръщавали, така направил и Той, защото още не била станала известна божествената Ми природа и отказът Му от кръщение би се разбрал като човешка надменност. И второ, тъкмо при кръщението на Иисус се открила както Неговата божественост, така и троичността на Бог: Синът Божи се кръщавал във водата с човешката Си природа, Светият Дух слязъл над Него видимо, във вид на гълъб, а Бог Отец открито заявил на всички: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".

На днешния ден се извършва голям (велик) Богоявленски водосвет както над съдове с вода в храмовете, така и край водните басейни, реките, морето. С осветената вода се поръсват всички вярващи и техните домове, а често и местата на тяхната работа. Светената вода се пази през цялата година и се използва за пиене или поръсване като знак за очистване от грехове и получаване на Божие благословение.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме предпразненството на Богоявление и паметта на преподобната Синклитикия

Големите Господски празници (посветени на Господ Иисус Христос) имат предпразненства и попразненства, т.е. подготовка за празника и постепенното му "изпращане". Така и Богоявление (празник на Христовото кръщение от свети Йоан Кръстител и на явяването на трите лица на Света Троица - Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух) има свое предпразненство днес. Богослуженията са особени не само по съдържание, но и по строежа си, а накрая се извършва и голям (велик) Богоявленски водосвет, какъвто се прави и на самия ден Богоявление.

От днес започва и поръсването със светена вода на домовете на християните, което се приема като Божие благословение за живеещите в тях. Денят е постен за всички вярващи, тъй като постът, молитвата и покаянието са основните съставки на православния духовен живот.

Преподобната Синклитикия, основателка на един от първите женски манастири в Египет, живяла през ІV век. Била мъдра жена и задълбочена наставница в духовния живот. От нея са запазени редица нравоучителни изречения. Произлизала от знатно семейство, което се преселило от Македония в Александрия. Когато родителите й починали, Синклитикия раздала на бедните голямото си наследство и започнала да живее като подвижница заедно със сляпата си сестра. Непрестанно се молила, изучавала Свещеното Писание и се учила да прогонва от себе си всяка лоша мисъл.

Нейният богоугоден живот и високият й пример скоро събрали около тях много благочестиви жени, които искали да се ръководят в духовните си стремежи от съветите на Синклитикия. Монахините се учили от нейните наставления и още повече от убедителния й пример да обичат Бог и своите ближни, да понасят с търпение неволи и страдания. Никога не я чули да се оплаче или да възроптае, когато заболяла от тежка болест. Починала в дълбока старост.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 4 януари честваме паметта на светите Седемдесет апостоли и преподобномъченик Онуфрий Габровски

Освен дванадесетте апостоли Иисус Христос имал и други седемдесет апостоли, които също изпращал на проповед, още докато бил с тях на земята. 

След възкресението Му заедно с дванадесетте апостоли и те се разпръснали по целия свят да проповядват учението на своя Учител и Господ. Според преданието някои от седемдесетте апостоли стигнали и до днешните български земи. 

Навсякъде те проповядвали не само със слово, но и с примера на добродетелния си живот, с търпение, кротост и дела на християнска любов. С Божията сила тези апостоли вършили много чудеса сред хората. Някои от тях пострадали заради вярата си в Иисус Христос, а други доживели дълбока старост и в мир предали духа си на Бога.

Свети Онуфрий е роден в Габрово през 1786 г. Казвал се Матей. Като юноша за някакво непослушание той бил наказан от баща си и безразсъдно заявил, че ще се потурчи. Наистина после се разкаял, но тези думи продължавали да тежат на съвестта му. 

А в подобни случаи турците веднага извършвали обреда на мохамеданското обрязване над този, който е дал такова обещание. За да не станело това, родителите му го изпратили далече от Габрово и Матей отишъл в Света гора. Приел монашество с името Манасий в Хилендарския манастир, който по онова време бил населен предимно с българи.

Подвизавал се усърдно и строго, но не намирал душевен покой. Като научил, че редица християни, а и монаси от Атон в онези години пострадали за вярата си от мюсюлманите, Манасий замислил същия подвиг. Приел велика монашеска схима с името Онуфрий и отишъл на остров Хиос, където публично похулил исляма. 

Изправен пред съдията, Онуфрийи заявил, че е християнин и макар някога да е обещал да стане мохамеданин, отхвърля тази вяра като лъжлива. Затова бил обезглавен на 4 януари 1818 г. Житието му било съставено на Атон.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 3 януари честваме паметта на светия пророк Малахия и мъченик Гордий

Пророк Малахия е един от така наречените 12 малки пророци, написал последната пророческа книга на Стария Завет. Той пророчествал в Юдея след завръщането на евреите от Вавилонския плен и в последните години от управлението на Неемия (416-400 г. преди Христос). 

През това време се породили големи безредици сред евреите и техните свещеници, които Малахия остро изобличава. Предмет на строгите нападки е упадъкът на нравите сред целия израилски народ по онова време. Освен изобличенията книгата на Малахия съдържа пророчество за изпращането на Господния Предтеча, за да подготви пътя на идващия Месия – Христос, Когото пророкът нарича “Слънце на правдата”. С книгата на пророк Малахия наистина приключват старозаветните пророчества и започва благодатната история на тяхното изпълнение.

Мъченикът Гордий бил родом от град Кесария в област Кападокия. В началото на IV век източният император Лициний, макар да преподписал Миланския едикт за свобода на християнството, продължил враждебното си отношение към християните. 

Жертва на гоненията станал и младият воин Гордий. Заедно с други християни той отначало напуснал родния си град и се скрил в пусто място, докато се прекрати гонението. Но когато узнал за бедствията на християните, Гордий решил, че не е добре да се крие, когато неговите братя страдат и умират заради вярата си в Христос. 

Прибрал се в Кесария, когато там шумно чествали езическо божество. Неочаквано сред глъчта на народа се разнесла възторжена прослава на единия истински Бог. Мнозина уговаряли Гордий да млъкне и да се скрие, обаче стражите успели да го заловят. Управителят положил усилия да го убеди да се отрече от вярата си, но не успял. Също и мъченията не пречупили доблестния християнин. Затова Гордий бил осъден на смърт и посечен с меч в 314 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 2 януари честваме паметта на свети папа Силвестър и на преподобни Серафим Саровски

Свети Силвестър е роден в Рим и живял през III-IV век. Станал християнин от ранна възраст, докато още продължавали гоненията срещу християнството и сам той бил преследван, но оцелял. 

На 30 години Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт го избрали за римски епископ и станал тридесет и пети папа. По негово време (314-335 г.) били проведени най-важните реформи на император Константин Велики за прекратяване на гоненията и за спокойствието на Църквата. 

Чрез свои пратеници свети Силвестър подписал решенията на Първия вселенски събор в Никея в 325 г. Преименувал неделния ден от “ден на слънцето” на “ден Господен”, понеже в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. С думи и дела светителят наставлявал своите духовни чеда. След много и плодоносни трудове, с които привлякъл в Христовата вяра мнозина езичници и юдеи, свети Силвестър починал в мир на 31 декември 335 г. 

Свети Серафим е роден в град Курск, Русия, през 1759 г. На 10-годишна възраст започнал усърдно да изучава Свещеното Писание, но заболял тежко. В критичен момент от болестта той видял в съня си света Богородица, която обещала да го излекува. Това наистина се случило чрез чудотворната Курска икона на Божията майка и здравето му се подобрило, постепенно се възстановило напълно.

Когато станал пълнолетен, се замонашил в манастира в Саров. Подвизавал се усърдно в молитва и пост както в обителта, така и в килия в гората, където прекарал много години. Завърнал се в манастира Саров, преподобни Серафим се посветил да служи на ближните си с молитви и съвети. Посрещал всички с обръщението “Радост моя!” и поздрава “Христос воскресе!”. С молитвите си изцелявал болни, а съветите му били спасителни за мнозина. Упокоил се в мир на 2 януари 1833 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме празника Обрезание Господне и паметта на свети Василий Велики

Родилият се във Витлеем Христос според еврейския закон е трябвало като всяко дете от мъжки пол да бъде обрязан на осмия ден от раждането, когато се давало и името на детето. Това събитие почитаме в първия ден на годината като празник на Господ Иисус.

Празникът е установен още в първите векове от живота на Църквата и имал за цел да се противопостави на онези еретици, които твърдели, че Иисус Христос имал не истинско, а призрачно тяло.

Още от втората половина на IV век на този ден заедно с Обрезание Господне се чествала и паметта на свети Василий Велики, починал на 1 януари 379 г.

Той е сред великите учители на Църквата. Роден е и израснал в Кесария Кападокийска. Благодарение на доброто си образование Василий и двама от братята му станали епископи: Василий в Кесария, Григорий в Ниса и Петър в Севастия. Те дали своя принос за развитието на християнското богословие и за утвърждаването на християнството, получило право на свободно разпространение през 313 г.

Многоученият Василий владеел почти всички науки на своето време. И най-важното, той усвоил божествената теория на евангелието, която приложил на практика в строгия си подвижнически живот. След обучение в Атина Василий решил да води монашески живот. Посетил центровете на подвижничеството в Египет, Палестина, Сирия и Месопотамия. 

Когато се завърнал, станал монах и през 362 г. бил ръкоположен за дякон и презвитер, а в 370 г. бил избран за епископ на Кесария. С умение и смелост Василий водил много битки за православната вяра. Успешно се борил и срещу арианската ерес.

А пастирската му работа била несравнима по своя обхват и успешност. Наред с това е оставил много богословски трудове, сред които и знаменития Шестоднев, както и текстове на светата литургия, известна с неговото име. Починал е на 49-годишна възраст.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 31 декември честваме паметта на преподобна Мелания Римлянка и на свети Теофилакт Охридски

Преподобна Мелания, родом от Рим, е живяла в годините на император Хонорий (395-423 г.), син на Теодосий Велики. Знатните й родители я омъжили в ранна възраст и тя имала две деца. Но я постигнали големи изпитания. И двете й деца починали малолетни, а след известно време внезапно починал и съпругът й. 

Тогава Мелания по заръката на Христос решила да посвети времето и средствата си за подпомагане на бедни и болни, приютявала пришелци, посещавала затворници. По това време в Рим имало голям интерес към люлката на християнството – Светите земи. Много хора заминавали за Палестина и Египет да се запознаят със светините, да им се поклонят и да се поучат от светците на ранната Църква. 

Така също и латинският писател свети Йероним се установил в Палестина, където изучил еврейски език и превел цялата Библия на латински. Бабата на Мелания, чието име тя носела, също била на поклонение в Светите земи, където прекарала много време. Натам се отправила и благочестивата и образована вдовица Мелания. 

След като посетила много места в Северна Африка и особено в Египет, тя стигнала до Йерусалим, където заживяла в скромна килия. Постепенно край нея се събрали и други жени и се образувал манастир с десетки подвижнички. Но след години на усилни трудове и пост светицата се разболяла от плеврит. Въпреки положените за нея грижи тя се упокоила, след като се причестила със светите тайни.

Свети Теофилакт бил роден на остров Евбея (днес в Гърция) и живял през XI век. Станал клирик в Цариград, а после бил избран за “архиепископ на България” със седалище в Охрид. 

Той бил бележит църковен писател, тълкувал Свещеново Писание, съставил служби и жития на български светци, предал ценни исторически сведения за дейността на свети княз Борис и цар Симеон Велики.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 30 декември честваме паметта на светата мъченица Анисия

Света Анисия била родом от град Солун. Родителите й били християни и заможни хора. Положили големи грижи за нейното възпитание и тя от детство обикнала Бога повече от всичко на света. С радост изучавала Божия закон, усърдно се стараела да изпълнява Божията воля. 

Но още от ранна младост Анисия се лишила от добрите си родители. След смъртта им тя наследила голямо богатство. Богатството обаче не радвало Анисия, а я плашело. Тя знаела, че в богатството има много изкушения, че то често възбужда в човека гордост и суета и лесно отдалечава от Бога. Затова Анисия молела Бога за помощ, за да я упъти да употреби полученото богатство за полза, а не за погубване на душата си. 

И тогава решила да раздаде всичко на бедните. Тя посещавала болници и затвори, като носела на нещастните щедри помощи. Но не само с пари помагала младата християнка. Тя прислужвала на болните, давала им лекарства, превързвала им раните, служела им с любов и усърдие. След като раздала богатството си, тя сама заживяла в крайна бедност, като прекарвала дните в работа, а нощите – в молитва. В тая доброволна бедност, сред лишения от всякакъв род, тя почувствала повече душевна радост, отколкото мнозина богати в разкошните си дворци.

В това време император Галерий започнал ужасно гонение против християните. Той е известен като ожесточен противник на християнството и главен инициатор на гоненията, подети от Диоклециан. Тогава който убивал християнин, не се смятал за виновен в убийство. 

Веднъж в 298 г. Анисия отивала на църква, а в тоя ден езичниците имали празник. Един войник видял Анисия и решил да я принуди да принесе жертва на идолите. Изплашената девойка се съпротивила и се прекръстила. Тогава войникът извадил меча си и безжалостно я пронизал. Християни с почести погребали тялото на мъченицата.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на 14 хиляди дечица, избити от Ирод във Витлеем

За тези невинни дечица, загубили живота си заради манията на цар Ирод, ни разказва евангелист Матей. 

Когато във витлеемската пещера скромно и безшумно се родил Иисус Христос, духовният “цар юдейски”, мъдреци от изток отишли в Йерусалим и разпитвали къде е този новороден юдейски цар. 

Според преданието мъдреците познавали еврейските свещени книги и знаели за очаквания Спасител. Затова, щом видели “звездата Му на изток”, т.е. едно ново, непознато небесно тяло, те разбрали, че това е знак за раждането Му и тръгнали да Му се поклонят. Звездата ги водела и така стигнали до Йерусалим. Разпитвали за него, докато вестта стигнала до цар Ирод. 

Царят сериозно се притеснил, защото сметнал, че това ще е някой самозван претендент за престола му. Допитал се до учени евреи и те му казали, че според Писанията Христос трябва да се роди “във Витлеем юдейски”, т.е. в земите на племето на Юда. Тогава Ирод поискал от мъдреците, щом намерят Младенеца, да му съобщят, за да отидел и той да Му се поклони. А когато те отишли във Витлеем и с любов и почит се поклонили на малкия Иисус, през нощта били предупредени от ангел да не се връщат при Ирод, а да си отидат по друг път. Те така и сторили. 

Но щом Ирод разбрал, че е излъган, много се разгневил и по обичая си решил да си отмъсти. Той неведнъж бил отнемал човешки животи, дори на свои синове. Затова не се поколебал да заповяда войниците му да избият всички момченца до 2-годишна възраст, за да е сигурен, че е убил и въображаемия претендент за неговия кървав престол. 

Така жестокият Ирод принесъл в жертва на своето необуздано властолюбие хиляди младенци, като не знаел, че Иисус Христос се родил да устрои царство не на земно господство, а на вечното спасение. 

Тези 14 хиляди младенци почитаме като първите мъченици заради Христос.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА