Август 15, Успение на Пресвета Богородица

Светата Църква от древни времена е установила празника Успение на пресв. Богородица. Исторически сведения за живота на Божията Майка след възнесението на Господ Иисус Христос не са запазени. Въпреки това първите християни са съхранили предание за смъртта на пресв. Богородица.

Днес ние, православните християни, отдаваме прослава на блажената кончина на пресв. Богородица. Затова трябва да си припомним как тази светица над всички светии е завършила земния си път. Преданието разказва, че архангел Гавриил се явил на Божията Майка с палмово клонче в ръка и й известил, че след три дни ще се престави отвъд. Същият този архангел, навремето й благовестил, че ще роди Спасителя на света. Пресв. Богородица приема с радост и това негово известие. Тя се приготвила за своето отиване в небесно-духовния свят, където ще бъде със своя Син и Бог.

Обикновено, когато хората умират, това предизвиква дълбока скръб у техните близки. Пък и човек, ако знае че ще умре скоро, изпитва страх. Но точно обратното чувства тази, която е родила Божия Син. Нейната блажена кончина не й носи скръб, а радост. Как би могла да скърби, когато тя отива при Извора на живота, Господ Иисус Христос, Господаря на живи и мъртви. Общението с Бога било за нея велика радост. При свършека на земния си път тя отива при своя Син, за да бъде вечно в радостта на райските селения.

След смъртта й апостолите благоговейно я погребали в Гетсимания край Йерусалим. Те по чудесен начин се събрали да погребат светото й тяло. Отсъствал само св. апостол Тома. Той пристигнал в Йерусалим три дни след нейното погребение. Апостолът имал голямо желание да се поклони на тялото й. Заедно с другите апостоли отишъл на мястото, където била погребана. Обаче за учудване на всички гробът се оказал празен. Апостолите пожелали да разберат за това чудно събитие. Те имали обичай да се събират на обща трапеза и да поставят хляб на празното място, отредено за възкръсналия Христос. След ядене те въздигали този хляб, наречен „част Христова". Този път, когато станали от трапезата, чули ангелско пеене и видели пресв. Богородица на облаци, обкръжена от ликове ангели.

Затова и днес светата Църква прославя Божията Майка в своите богослужебни песнопения като възхождаща от земята към небето, обкръжена от ангели. Песнопенията възпяват светата Майка, пристигаща в райския небесен свят, и ангелите, удивляващи се на нейното идване. Всички ангелски чинове се възрадвали на нейното успение. Ето защо такава смърт не може да носи огорчение, а единствено голяма радост. Църквата е нарекла смъртта на светата Майка успение, защото тя блажено е заспала и е преминала безпрепятствено в царството Божие при своя Син и Бог, Иисус Христос.

Ние, православните християни, прославяме с душите си славното успение на пресв. Богородица. Стремим се да направим място в душите си на чувства и мисли, посветени на пречистия образ на Божията Майка. Християнинът обикновено се стреми към висока нравственост, а светата Майка е образец на божествен морал.

Добродетелите изхождат от любовта. „Бог е любов" - пише св. Йоан Богослов. Той е непресекващият източник на тази любов. Въз основа на него се гради най-великият морал, чиято основа е любовта към Бога и любовта към ближния. Тази, която е родила Бог-Слово, Словото на любовта, е станала предмет на особено почитание от древни времена до днес. Щом е родила Божия Син, притежаващ най-великата нравственост, то и Неговата света Майка има пречист облик. Затова пресв. Богородица се явява в Църквата велика ходатайка за нас, християните, стремящи се към Бога.

Пресв. Богородица е Майка на нашия Господ, но тя също е Майка на всички нас, които прибягваме към нея за помощ. Когато ни нападат скърби и изкушения, ние дръзновено й се молим: „Пресвета Богородицe, спаси ни". Коленичим пред нейната икона и просим Божията милост. Свидетелства за нейната майчинска любов към нас са чудотворните икони на св. Богородица. Божията милост, предавана на нас чрез тези икони, изцелява телесните и душевните страдания на вярващите християни, пък и на невярващите, с цел те да се обърнат към Господ Иисус Христос.

Днес ние също очакваме нейната милост. Почитайки Божията Майка, свидетелстваме с думите си за любовта към нашия Господ Иисус Христос. В тези лукави времена, когато царят неверие, разколи, богохулства, хули срещу Църквата - Тялото Христово и нейните служители, и всяка безнравственост, то ние имаме особена нужда от нея. Днес пред нейната свята икона нека да просим Божията милост с думите:

„Пресвета Владичице Богородице, погледни на нас, прибягващите с вяра към тебе, и ни избави от нещастия, скърби, изкушения и ни дай сили да следваме повеленията на твоя Син и Бог, Иисус Христос!"

Александър Радославов,

преподавател по Омилетика

БПЦ

В очакване на раждането на Божия син - Иисус Христос

Празнуваме един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер, който се чества семейно от всички християни.

Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син - Иисус Христос. Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци - родственици, които също се смятат за част от семейството.

Според библейските текстове, на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение.

Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат "Малка Коледа", "Суха Коледа", "Детешка Коледа" или по-рядко - "Мали Божич" и "Крачун".

Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен "Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или "харман". Той е замесен с "мълчана вода" от мома или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб, момата носи и "вит-превит кравай", който е предназначен за коледарите.

Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия - 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.

Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След произнасянето на молитвата "Отче наш", стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината.

Обичаят повелява по време на яденето да не се става, а трапезата не се прибира.

Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята - за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. С тази пепел лекуват и някои заболявания.

Днешната коледна елха замества бъдника - пън от плодовито дърво, който горял през цялата нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина.

Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер завършват 40-дневните коледни пости.