Започва 40-дневният Рождественски или Коледен пост, който завършва на Бъдни вечер

От днес започва 40-дневният Рождественски или Коледен пост, който завършва на 24 декември - Бъдни вечер.

Според Типика (Устава) на Българската православна черква Рождественският или Коледният пост е вторият по своята дълготрайност след Великия пост. Той е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост. Подобен на Апостолския или Петровия пост.

Коледният пост се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата четиридесетница - Великденския пост.

За болни, за бременни и кърмачки постът е значително облекчен, тъй като самото им състояние се приема в някаква степен за духовен подвиг, изискващ себеограничение.

Утвърждаването на 40-дневния пост е свързано с 25 декември, на който се чества Рождеството на Господ Иисус Христос. Това е станало сравнително късно - през XII век. Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово - Божия син Иисус Христос.

През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември включително се консумира единствено растителна храна с олио. През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се разрешава консумацията на охлюви, миди и октоподи, които също се приемат за постни храни.

Традиционно на 21 ноември - Въведение Богородично, и на 6 декември - Никулден, се консумира и риба.

Според духовници не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост, а човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните грехове, и да потърси опрощение. 

От началото на Коледните пости до празника Въведение Богородично, който се отбелязва на 21 ноември, са забранени венчавките.

40-дневният Рождественски пост често е наричан още "Четиридесетница на апостол Филип", защото се празнува веднага след Деня на апостол Филип - на 14 ноември. Установен е сравнително късно - в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост, и с чисто сърце, душа и тяло, благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий.

Източник: БТА

Започва 40-дневният Рождественски или Коледен пост, който завършва на Бъдни вечер

От днес започва 40-дневният Рождественски или Коледен пост, който завършва на 24 декември - Бъдни вечер.

Според Типика (Устава) на Българската православна черква Рождественският или Коледният пост е вторият по своята дълготрайност след Великия пост. Той е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост. Подобен на Апостолския или Петровия пост.

Коледният пост се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата четиридесетница - Великденския пост.

За болни, за бременни и кърмачки постът е значително облекчен, тъй като самото им състояние се приема в някаква степен за духовен подвиг, изискващ себеограничение.

Утвърждаването на 40-дневния пост е свързано с 25 декември, на който се чества Рождеството на Господ Иисус Христос. Това е станало сравнително късно - през XII век. Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово - Божия син Иисус Христос.

През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември включително се консумира единствено растителна храна с олио. През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се разрешава консумацията на охлюви, миди и октоподи, които също се приемат за постни храни.

Традиционно на 21 ноември - Въведение Богородично, и на 6 декември - Никулден, се консумира и риба.

Според духовници не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост, а човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните грехове, и да потърси опрощение. 

От началото на Коледните пости до празника Въведение Богородично, който се отбелязва на 21 ноември, са забранени венчавките.

40-дневният Рождественски пост често е наричан още "Четиридесетница на апостол Филип", защото се празнува веднага след Деня на апостол Филип - на 14 ноември. Установен е сравнително късно - в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост, и с чисто сърце, душа и тяло, благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий.

Източник: БТА

В очакване на раждането на Божия син - Иисус Христос

Празнуваме един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер, който се чества семейно от всички християни.

Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син - Иисус Христос. Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци - родственици, които също се смятат за част от семейството.

Според библейските текстове, на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение.

Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат "Малка Коледа", "Суха Коледа", "Детешка Коледа" или по-рядко - "Мали Божич" и "Крачун".

Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен "Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или "харман". Той е замесен с "мълчана вода" от мома или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб, момата носи и "вит-превит кравай", който е предназначен за коледарите.

Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия - 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.

Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След произнасянето на молитвата "Отче наш", стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината.

Обичаят повелява по време на яденето да не се става, а трапезата не се прибира.

Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята - за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. С тази пепел лекуват и някои заболявания.

Днешната коледна елха замества бъдника - пън от плодовито дърво, който горял през цялата нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина.

Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер завършват 40-дневните коледни пости.