Честваме празника Богоявление /Йордановден/

Днешният празник е посветен на кръщението на въплътения в човешки образ Син Божи, Иисус Христос, в река Йордан от свети Йоан Кръстител.

Кръстителят излязъл няколко месеца преди началото на дейността на Иисус Христос като Негов Предтеча, както предрекъл пророк Малахия векове по-рано: "Ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".

Предтечата проповядвал покаяние, т.е. промяна на мисленето и на действията ни към добро според Божиите заповеди, като символично умивал греховете на хората във водите на река Йордан. Дошъл и Христос да се кръсти, но Йоан съзрял Неговата божественост и чистота от всякакъв грях, затова се опитал да го спре с думите: "Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при Мене?". Но Спасителят отвърнал: "Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда".

С тези думи Той казва две неща. Първо, че с кръщението Си направил това, което било нужно за човешката природа: всички хора се кръщавали, така направил и Той, защото още не била станала известна божествената Ми природа и отказът Му от кръщение би се разбрал като човешка надменност. И второ, тъкмо при кръщението на Иисус се открила както Неговата божественост, така и троичността на Бог: Синът Божи се кръщавал във водата с човешката Си природа, Светият Дух слязъл над Него видимо, във вид на гълъб, а Бог Отец открито заявил на всички: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".

На днешния ден се извършва голям (велик) Богоявленски водосвет както над съдове с вода в храмовете, така и край водните басейни, реките, морето. С осветената вода се поръсват всички вярващи и техните домове, а често и местата на тяхната работа. Светената вода се пази през цялата година и се използва за пиене или поръсване като знак за очистване от грехове и получаване на Божие благословение.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме събора на светите дванадесет апостоли на Иисус Христос

След вчерашния празник на свети Петър и Павел, най-видните от апостолите на Иисус Христос, днес се чества съборът на Неговите дванадесет ученици, станали проповедници, благовестители на Христовото учение. Наречени са апостоли, т.е. пратеници на Христос сред народите, както Той им заръчал: „Идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отец и Син, и Свети Дух, и като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал“.

Христос имал и по-широк кръг от седемдесет апостоли, чийто събор се чества на 4 януари.

Дванадесетте апостоли, които се почитат днес, са: Симон, наречен от Христос Петър (камък, скала) и брат му Андрей Първозвани, Яков Зеведеев и брат му Йоан, наречен по-късно Богослов, Филип, Вартоломей (чието собствено име е Натанаил), Тома, Матей евангелистът, Яков Алфеев, Юда Яковов, Симон Зилот, Матия (избран на мястото на Юда Искариот след Възнесението на Христос). Към тях се добавя и апостол Павел, допълнително призован да бъде Христов апостол. Дори този ден се нарича още Павловден.

Подреждането на имената на апостолите е според реда им, по който са изброени в евангелията. Между двете двойки братя апостолите Петър и Яков са по-големите и затова са поставени на първо място, но пък заедно с Петър, Йоан е сред най-известните апостоли, написал е и няколко от книгите в Новия Завет.

Паметта на тези Христови пратеници и проповедници се почита в различни дни през годината, когато се отбелязват и подробности от живота и дейността им, а днес те се честват заедно. Защото по думите на техния Учител всички те са приятели Божии. Църковното предание нарича дванадесетте апостоли славни и всехвални, определя ги като дванадесетте стълба на Църквата. Със своя живот и усърдие в разпространението на Христовото учение те са станали пример за всички християни.

Източник: БТА

Голяма Задушница е

Първата Голяма Задушница през годината отбелязваме днес, ден преди Месни заговезни.

На Голяма Задушница християните извършват помен за душите на починалите. Според православието днес е един от трите дни в годината, в които е ден за почит към мъртвите.

На Голяма Задушница се приготвят варено, подсладено жито, хляб и вино. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Житото е символ на възкресението, защото по думите на Св. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното е символ на кръвта на Иисус Христос.

Запалването на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята - добродетелите на починалия.

Голяма Задушница винаги е в деня преди Месни Заговезни, седмица след които започва Великденският пост.

На 4 януари честваме паметта на светите Седемдесет апостоли и преподобномъченик Онуфрий Габровски

Освен дванадесетте апостоли Иисус Христос имал и други седемдесет  апостоли, които също изпращал на проповед, още докато бил с тях на земята. 

След възкресението Му заедно с дванадесетте апостоли и те се разпръснали по целия свят да проповядват учението на своя Учител и Господ. Според преданието някои от седемдесетте апостоли стигнали и до днешните български земи. 

Навсякъде те проповядвали не само със слово, но и с примера на добродетелния си живот, с търпение, кротост и дела на християнска любов. С Божията сила тези апостоли вършили много чудеса сред хората. Някои от тях пострадали заради вярата си в Иисус Христос, а други доживели дълбока старост и в мир предали духа си на Бога.

Свети Онуфрий е роден в Габрово през 1786 г. Казвал се Матей. Като юноша за някакво непослушание той бил наказан от баща си и безразсъдно заявил, че ще се потурчи. Наистина после се разкаял, но тези думи продължавали да тежат на съвестта му. 

А в подобни случаи турците веднага извършвали обреда на мохамеданското обрязване над този, който е дал такова обещание. За да не станело това, родителите му го изпратили далече от Габрово и Матей отишъл в Света гора. Приел монашество с името Манасий в Хилендарския манастир, който по онова време бил населен предимно с българи.

Подвизавал се усърдно и строго, но не намирал душевен покой. Като научил, че редица християни, а и монаси от Атон в онези години пострадали за вярата си от мюсюлманите, Манасий замислил същия подвиг. Приел велика монашеска схима с името Онуфрий и отишъл на остров Хиос, където публично похулил исляма. 

Изправен пред съдията, Онуфрийи заявил, че е християнин и макар някога да е обещал да стане мохамеданин, отхвърля тази вяра като лъжлива. Затова бил обезглавен на 4 януари 1818 г. Житието му било съставено на Атон.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на 14 хиляди дечица, избити от Ирод във Витлеем

За тези невинни дечица, загубили живота си заради манията на цар Ирод, ни разказва евангелист Матей. 

Когато във витлеемската пещера скромно и безшумно се родил Иисус Христос, духовният “цар юдейски”, мъдреци от изток отишли в Йерусалим и разпитвали къде е този новороден юдейски цар. 

Според преданието мъдреците познавали еврейските свещени книги и знаели за очаквания Спасител. Затова, щом видели “звездата Му на изток”, т.е. едно ново, непознато небесно тяло, те разбрали, че това е знак за раждането Му и тръгнали да Му се поклонят. Звездата ги водела и така стигнали до Йерусалим. Разпитвали за него, докато вестта стигнала до цар Ирод. 

Царят сериозно се притеснил, защото сметнал, че това ще е някой самозван претендент за престола му. Допитал се до учени евреи и те му казали, че според Писанията Христос трябва да се роди “във Витлеем юдейски”, т.е. в земите на племето на Юда. Тогава Ирод поискал от мъдреците, щом намерят Младенеца, да му съобщят, за да отидел и той да Му се поклони. А когато те отишли във Витлеем и с любов и почит се поклонили на малкия Иисус, през нощта били предупредени от ангел да не се връщат при Ирод, а да си отидат по друг път. Те така и сторили. 

Но щом Ирод разбрал, че е излъган, много се разгневил и по обичая си решил да си отмъсти. Той неведнъж бил отнемал човешки животи, дори на свои синове. Затова не се поколебал да заповяда войниците му да избият всички момченца до 2-годишна възраст, за да е сигурен, че е убил и въображаемия претендент за неговия кървав престол. 

Така жестокият Ирод принесъл в жертва на своето необуздано властолюбие хиляди младенци, като не знаел, че Иисус Христос се родил да устрои царство не на земно господство, а на вечното спасение. 

Тези 14 хиляди младенци почитаме като първите мъченици заради Христос.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобномъченица Евгения

 Света Евгения била римлянка, дъщеря на знатни родители езичници. Баща ѝ Филип бил назначен за управител на град Александрия и семейството се преселило в Египет.

Евгения се отличавала с добро образование и красота. Родителите ѝ поискали да я омъжат за един знатен и богат младеж. Но Евгения не мечтаела за женитба, нито за бляскаво бъдеще. Защото по време на обучението си тя попаднала на една чудна книга и щом я прочела, настъпил коренен обрат в нейните разбирания и чувства. Книгата съдържала посланията на свети апостол Павел. Неговите текстове пренесли душата ѝ в съвсем друг, нов за нея и чуден християнски свят. 

Цялата ѝ душа била запленена от Иисус Христос, Когото апостол Павел проповядва. За да се запознае по-добре с това спасително учение, Евгения се сближила с преследваните християни и от тях научила много за Христос и за живота според Неговите заповеди. А понеже не се надявала родителите ѝ да се съгласят тя да живее като християнка, девойката тайно напуснала дома си и постъпила в един манастир в пустинята недалеч от Александрия. 

Предала се напълно на подвижнически живот и достигнала нравствено съвършенство. Прочула се с изцерения на болни чрез молитва към Бога, но била наклеветена от една жена и я отвели на съд при управителя, нейния баща. Родителите я разпознали и се зарадвали, че дъщеря им се завърнала жива и здрава. 

Скоро управителят Филип с целия си дом, както и много други хора приели Христовата вяра. А когато това станало известно, гонителите на християните убили баща ѝ заради това, че такъв високопоставен служител се отрекъл от езическата вяра и с това насърчил християните. 

След това семейството се върнало в Рим, където при скорошно гонение Евгения била заловена и измъчвана, а накрая била обезглавена на самия ден Рождество Христово в 262 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 10 ноември честваме паметта на светите апостоли от 70-те ученици на Иисус Христос и на преподобния Арсений Кападокийски

Днес честваните апостоли са от широкия кръг на 70-те ученици на Иисус Христос, които после при проповедта на Христовата вяра станали сътрудници на 12-те апостоли. В Посланието до римляните апостол Павел споменава имената на някои от тях. Според църковното предание Ераст бил член на християнската община в Йерусалим, където бил и Кварт. Олимпас и Иродион били с апостол Петър в Рим и пострадали за вярата си при гонението на Нерон срещу християните. Всички тези мъже отдали живота си за разпространението на Христовото учение и останали като светли примери в историята на Църквата. 

Преподобният Арсений е почти съвременен светец, живял до 1924 г., а е признат за светец през 1986 г. Той се родил в Кападокия в селото, където след време се родил и преподобния Паисий Светогорец. В областта през вековете се запазила многобройна християнска общност. Макар и загубили гръцкия език, който достигнал славни върхове през IV век по време на видните кападокийци – Василий Велики, Григорий Богослов, Григорий Нисенски и др., християните учили и практикували вярата си с помощта на турския език. 

Арсений останал сирак в ранна възраст и развил склонност към уединение и молитвен живот. Станал монах и бил ръкоположен за свещеник на родното си село. Бил мъдър духовник, изпълнен с любов към хората. Бил почитан еднакво от християните и от мюсюлманите, които също идвали при него за молитвена помощ, защото виждали светия му живот. А и действително получавали помощ от Бога в нуждите и страданията си. Никога не взимал пари от хората и обичал да казва: „Вярата ни не се продава!“. При размяната на населението през 1924 г., заедно със съселяните, си отива на остров Корфу в Гърция, където на 10 ноември същата година се упокоил. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

Честваме паметта на свети евангелист Лука и на света Злата Мъгленска

Свети Лука бил един от широкия кръг на 70-те апостоли на Иисус Христос. Според преданието бил родом от Антиохия, Сирия, и не бил от еврейски произход, но бил прозелит, т.е. приел юдейската вяра. В деня на Христовото възкресение той е един от двамата пътници за Емаус, на които се явил Иисус. След Петдесетница, когато всички апостоли тръгнали да проповядват Христовото учение по света, Лука станал спътник на апостол Павел, който го споменава в посланията си като "обичния лекар". Написал е едно от четирите евангелия, които описват живота и делата на Спасителя, затова е наречен евангелист. Написал и книгата Деяния апостолски. В нея има четири части, в които разказът е в първо лице множествено число, а това показва, че в тези случаи Лука е бил заедно с апостол Павел. Бил при него и в Рим, а след това проповядвал в Ахайя и Беотия (днешна Централна Гърция), където се упокоил в дълбока старост. 

Света Злата била българка, родена в село Слатина, Мъгленско (днес в гръцка Македония), и живяла през трудния за християнството на Балканите XVIII век. Родителите й я възпитали в християнската вяра и нравственост, както и трите й сестри. А Злата била много красива девойка и един млад турчин, която я бил харесал, я издебвал и отвлякъл. Той поискал от нея да се отрече от християнската си вяра и да се омъжи за него. Но девойката решително отказала и не искала да склони, дори когато близките й започнали да я молят, за да се запази животът й. Още били пресни спомените от потурчванията на българи и власи в Мъгленско в средата на XVIII век. Злата обаче показала голяма твърдост и не се отказала от вярата си, макар да била дълго и безмилостно изтезавана. Накрая я обесили на една круша и тя умряла като мъченица на 18 октомври 1795 г. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА