На 18 февруари честваме паметта на свети Лъв, Римски папа

Свети Лъв бил един от най-големите защитници на православната вяра през V век. Родил се и израсъл в Италия, той се отличавал с добро богословско образование и висока нравственост. От ранни години се посветил в служба на Бог, а след смъртта на папа Сикст III в 440 г. Лъв бил избран за епископ на Рим и папа. Като добър пастир той се грижел за повереното му духовно стадо, давал му пример на силна вяра и чист живот и ревностно го защищавал от външни и вътрешни врагове. 

Много важен е неговият принос в борбата срещу ересите и особено срещу монофизитството. Решително подкрепил работата на Четвъртия вселенски събор (451 г. в град Ефес), като изпратил четирима делегати с пространно послание, в което с пълна точност потвърдил вероизповедта за двете природи на Богочовека Христос. Така се постигнало осъждането на еретика Евтихий и възстановяване на православното учение.

Но ужасно бедствие застрашавало Италия по негово време. Рим последователно станал цел на завоевателните походи на хуните и на вандалите. Хунският вожд Атила, наричан “бич Божи”, нападнал Италия от север и отивал с войската си срещу Рим. След усърдна молитва към Бог папа Лъв излязъл с римските сенатори да посрещне страшния вожд и го помолил за пощада. Атила, силно впечатлен от пламенната и искрена реч на светителя, обещал да пощади цялата Римска област. 

След три години пък вандалите нападнали от юг и само умелите преговори на папа Лъв с техния крал Гензерих отново спасили Рим от погром.

Свети Лъв се упокоил в мир в 461 г.

Днес е и събота преди Месопустна неделя, която се нарича “Задушница”, защото в този ден си спомняме за душите на всички починали и се молим Бог да им дари вечен покой. Свързва се с утрешното спомняне за Страшния съд при Второто Христово пришествие, когато всички ще бъдем съдени от Бог.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на света равноапостолна Нина, просветителка на Грузия, и на преподобните отци, избити в Синай и Райто

Света Нина (или Нино) е родена през III век в Кападокия, Източна Мала Азия, където живеели и много грузинци. Родителите й били християни и тя от малка била възпитана в християнската вяра. Дванадесетгодишна Нина заминала с родителите си за Йерусалим, където получила добро християнско образование. С голям интерес и успех изучавала и Свещеното Писание.

По-късно по Божие откровение заминала за Иверия (или Иберия, днешна Грузия), за да разпространява вярата в Иисус Христос. Проповедта й имала голям успех и много от жителите на онази страна станали християни, като били покръствани от свещениците, които придружавали проповедничката на новата вяра Нина. Постепенно тя стигнала до град Мцхета (на 20 километра северно от днешната столица Тбилиси). Със силна вяра, настойчивост и смирение света Нина успяла да спечели за вярата хиляди грузинци, дори и владетеля цар Мириан. Така на границата на III и IV век била създадена Грузинската църква, а света Нина се почита като просветителка на Грузия. Тя починала в мир, в 335 г.

На слабо населения Синайски полуостров християнството проникнало в началото на ІV век чрез отшелниците, които търсели уединен живот далече от населени места. На свещената планина Хорив и в пустинята на Райто (разположена по източния бряг на Червено море край днешния египетски град Ел Тур) живеели много отшелници в строго подвижничество. Към 312 г. над тридесет от тях били нападнати и избити от араби езичници. Години по-късно и в Синайския манастир били избити всичките четиридесет монаси. Между тях имало бележити подвижници, които проявили удивително мъжество и величаво християнско спокойствие при нападението на разбойническите орди. Оттогава Църквата ги почита като мъченици за вярата.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 9 януари честваме паметта на свети мъченик Полиевкт и на преподобния Евстратий

 

Свети Полиевкт живял в средата на III век по времето на императорите Деций и Валериан. В онези години поради политически неудачи в римската империя животът на хората ставал все по-безнадежден и християнското учение привличало много последователи, особено в столицата Рим, в градовете на Мала Азия и в Александрия, Египет. И понеже християните отхвърляли религиозния култ към императора и към другите езически божества, властите гледали на тях като на неблагонадеждни граждани. При властването на Валериан множество християни били подложени на мъчения и убити. Един от тях бил Полиевкт, висш военен в римската армия. Той станал първият християнски мъченик в град Мелитин, Армения (днес град Малатия в Източна Турция), при горното течение на река Ефрат. При масовите преследвания на християните в Мелитин Полиевкт не се скрил, а открито заявил, че вярва само в Иисус Христос, и отказал да принесе жертви на идолите. Близките му се опитали да го убедят да пожали младостта си, но той като доблестен воин предпочел да пожертва живота си и не изменил на своята християнска вяра. Бил обезглавен в 258 г.

Преподобният Евстратий бил родом от област Витиния в Мала Азия и живял през IX век. Двадесетгодишен отишъл в манастир в планината Олимп (в тази планина се подвизавал по това време като монах и свети Методий, славянобългарският просветител) и се отличил с примерния си монашески живот. Водил изключително скромен живот като отшелник  и ограничил до крайност нуждите си. Затова пък всекидневно с радост и смирение помагал на събратята си монаси. И когато игуменът починал, те единодушно го избрали за свой ръководител. Заради голямата му молитвеност Евстратий бил удостоен от Бог със силата да върши чудеса. След 75 години монашество преподобният Евстратий се упокоил в мир в 903 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 31 декември честваме паметта на преподобна Мелания Римлянка и на свети Теофилакт Охридски

Преподобна Мелания, родом от Рим, е живяла в годините на император Хонорий (395-423 г.), син на Теодосий Велики. Знатните й родители я омъжили в ранна възраст и тя имала две деца. Но я постигнали големи изпитания. И двете й деца починали малолетни, а след известно време внезапно починал и съпругът й. 

Тогава Мелания по заръката на Христос решила да посвети времето и средствата си за подпомагане на бедни и болни, приютявала пришелци, посещавала затворници. По това време в Рим имало голям интерес към люлката на християнството – Светите земи. Много хора заминавали за Палестина и Египет да се запознаят със светините, да им се поклонят и да се поучат от светците на ранната Църква. 

Така също и латинският писател свети Йероним се установил в Палестина, където изучил еврейски език и превел цялата Библия на латински. Бабата на Мелания, чието име тя носела, също била на поклонение в Светите земи, където прекарала много време. Натам се отправила и благочестивата и образована вдовица Мелания. 

След като посетила много места в Северна Африка и особено в Египет, тя стигнала до Йерусалим, където заживяла в скромна килия. Постепенно край нея се събрали и други жени и се образувал манастир с десетки подвижнички. Но след години на усилни трудове и пост светицата се разболяла от плеврит. Въпреки положените за нея грижи тя се упокоила, след като се причестила със светите тайни.

Свети Теофилакт бил роден на остров Евбея (днес в Гърция) и живял през XI век. Станал клирик в Цариград, а после бил избран за “архиепископ на България” със седалище в Охрид. 

Той бил бележит църковен писател, тълкувал Свещеново Писание, съставил служби и жития на български светци, предал ценни исторически сведения за дейността на свети княз Борис и цар Симеон Велики.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 27 декември честваме паметта на свети архидякон и първомъченик Стефан

Стефан бил сред първите последователи на Иисус Христос в Йерусалим. За него четем в книга Деяния апостолски. 

В първите години след спасителните събития на Христовото Възкресение, Възнесението Му и Петдесетница Църквата започнала с благодатта на Светия Дух да привлича все повече вярващи в Него. 

Вечер, след края на работния ден, те се събирали за съвместна молитва и след светата евхаристия и причастяването с тялото и кръвта Христови общността предлагала храна за всички. Там обаче се появили недоволства, че някои от вярващите, евреи от разсеянието (т.е. дошли от чужбина), били пренебрегвани. 

И апостолите казали: “Не е добре ние да оставим Божието слово и да се грижим за трапезите, затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото”. Така избрали седем помощници, наречени дякони (гръцка дума за служители): “Стефан, мъж изпълнен с вяра и Дух Свети, Филип и Прохор, Никанор и Тимон, Пармен и Николай”. 

Както се вижда от разказа на книга Деяния, дяконите не се ограничавали само с домакинската работа, но били проповедници на Христовото учение. В тази дейност особено се отличил дякон Стефан, който заради споменаването му на първо място е наречен после архидякон. “Изпълнен с вяра и сила”, той вършел големи чудеса и личби между народа. Затова от синагогите в свещения град се надигнали срещу Стефан, започнали спорове с него, но не можели да противостоят на мъдростта и духа, с който той говорел за Христос. 

След една пламенна негова реч Стефан нарочно бил обвинен в богохулство, за да могат според техните правила безнаказано да го убият с камъни. Така той останал в християнската история и с прозвището първомъченик на Църквата.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме празника Зачатие на (света Богородица от) света Анна

Наричан Зачатие на света Анна, този празник всъщност отбелязва деня, когато света Анна заченала своята от десетилетия очаквана рожба, света Дева Мария, която се родила след девет месеца - на 8 септември. Макар да имали отношение към спасението на света, тези събития не са описани в евангелията, нито в други книги на Новия Завет. Но в църковното предание е запазен споменът за света Анна и за нейния съпруг Йоаким. Те били от Давидовия род и от племето на Юда, един от родоначалниците на дванайсетте колена или племена на еврейския народ. А тъкмо от Юдиното коляно и от Давидовия род било предсказано, че ще се роди Месия или на гръцки - Христос, т.е. Помазаникът, Който щял да извърши спасението на всички хора. Това се осъществило чрез свети Йоаким и Анна, и на тяхната дъщеря Мария.

Първо Бог се смилил над Йоаким и Анна и в отговор на горещите им молитви за дете Анна най-после заченала. Както се говори в текстовете на неотдавна чествания празник Въведение на света Богородица в храма, майка й, още когато се молила на Бога за рожба, дала обет да Му посвети детето, което ще се роди. Така и станало: щом навършила тригодишна възраст, малката Мария била посветена на Бога и заведена в храма да бъде отглеждана и възпитавана там. Йоаким и Анна починали след няколко години. Но голямата радост на ощастливената майка Анна от зачеването на лелеяната рожба останала в историята, защото има значение не само за нея и съпруга й, а и за цялото човечество, което с благодарност я почита в тези споменати празници. След по-малко от две десетилетия света Дева Мария заченала по свръхестествен начин и след девет месеца родила Спасителя на света Иисус Христос.

Света Анна се почита от древни времена. А през 550 г. в Цариград император Юстиниан посветил храм в нейна чест.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Патапий

Преподобният Патапий се родил в град Тива (днес Луксор) на десния бряг на река Нил в Горен (Южен) Египет в V век. От ранна възраст той имал "дух на сила, любов и благоразумие", както препоръчва на християните свети апостол Павел.

Патапий с вяра живял според Христовите заповеди, като с живота си давал пример на своите ближни. Когато станал пълнолетен, раздал имуществото си на бедните и се оттеглил в пустинята. Там прекарвал денонощията в молитва, в изучаване на Свещеното Писание и милосърдие. На всеки уморен пътник, който минавал покрай неговата килия, той предлагал почивка и гостоприемство. При това се възползвал от възможността с проницателност и благост да дава на всеки човек духовни наставления и съвети, полезни за спасението на душата му. Така славата на Патапий се разнесла бързо и всеки ден много хора, отшелници и поклонници, идвали в килията му, за да чуят от устата му благотворно учение.

След известно време Патапий отишъл в столицата на империята - Цариград. Искал да остане неизвестен и затова заживял като подвижник край храма на света Богородица във Влахерна, край стените на столицата. Там, сред суетата на големия град, Патапий със своя скромен и чист живот благодарение на натрупания духовен опит, бил полезен за много хора, които водел по пътя на спасението чрез вяра и добри дела. Бог му съдействал, като по молитвите на светия старец вършел чудеса. Много хора намерили изцеление от телесни и душевни болести, а още повече били онези, които следвали духовните наставления на преподобния. Така Патапий отново станал известен и привличал много отрудени и обременени хора.

Преподобният Патапий починал в началото на VI в. Мощите му през XV век били пренесени в планината над днешния град Лутраки в Гърция, където сега има манастир в чест на свети Патапий.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 7 декември честваме паметта на свети Амвросий Медиолански и на преподобната Филотея Търновска

Свети Амвросий е сред видните отци на ранната Църква на запад. Родил се в 340 г., получил добро образование в Рим и постъпил на държавна служба в град Медиоланум (днес Милано). Вярвал в Иисус Христос, но се готвел съзнателно за свето кръщение и дълго не пристъпвал към купела. Когато в града трябвало да се избира епископ и християните били разделени между двама кандидати, ненадейно от народа поискали Амвросий за епископ. Това се харесало на всички и по настояване на вярващите той бил утвърден за епископ. Преди това приел кръщение, за седмица минал всички църковни степени и станал епископ за голяма радост на целия народ. Амвросий напълно оправдал оказаното му доверие и скоро спечелил любовта на хората. Епископът умеел да съедини кротостта, справедливостта и любовта към ближните. Той сам плачел с грешниците, които идвали за изповед, и всички нещастни получавали от него помощ и утеха. Бил мъдър епископ и добър богослов. Упокоил се в 397 г.

Преподобната Филотея е родена в Южна Тракия (днес в Турция). Получила добро образование и била омъжена, но скоро мъжът й умрял. Тогава тя напуснала дома си и се заселила в пусто място, където се подвизавала в пост и непрестанна молитва. Заради нейното усърдие и любов към всички Бог й дал дар на чудотворство и мъдрост да поучава. При нея идвали духовници и много народ да чуят мъдрите й съвети и да получат изцеление с нейните молитви. А когато се упокоила, светите й мощи се оказали нетленни и при тях ставали много чудеса. В началото на ХIII век те били пренесени в Търново от българския цар Калоян. А след падането на България под османско иго в 1393 г. мощите били взети в сръбските земи, а оттам – в румънския град Куртя де Арджеш, където са досега. Житието на преподобната Филотея е съставено от свети Евтимий Търновски.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА

БПЦ чества на 6 декември Св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец (Никулден)

Българската православна църква почита днес Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Той се е родил през 280 г. в Малоазийската провинция Ликия и по времето на император Константин Велики е бил провъзгласен за Мирликийски архиепископ. Взел участие в Първия вселенски Никейски църковен събор. Умира през 325 г. Остава прочут със своите морски чудотворства при спасяването на кораби и моряци от крушение.

Именници: Никол, Никола, Николай, Николина, Николинка, Николета, Ненка, Нина, Нинка, Кольо, Нико, Ница

Българите почитат Свети Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир – океаните, моретата, реките и езерата. Според народните вярвания светецът предизвиква морските бури и урагани. Когато е сърдит, той дава воля на ветровете, разлюлява морето и потопява корабите. Така, на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител.

Задължителен момент в традиционната никулденска обредност е консумацията на риба. Обикновено жените приготвят шаран, тъй като според поверието шаранът е „слуга“ на св. Никола. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето и излезлите силни вълни пробили дъното й, той бръкнал с ръка във водата, хванал един шаран и запушил с него пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. От тогава останал и обичаят да се жертва шаран в чест на светеца, чийто празник българите наричат още „Рибни свети Никола“, „Мокри свети Никола“ или „Рибена черква“. Най-често шаранът се пълни с ориз, булгур, орехи, лук и стафиди, увива се и се пече в тесто. Така приготвеното празнично блюдо е известно като „рибник“.

Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите.

Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква.

На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.

Според обичая стопанките запазват костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост – „кръхче“ или „дъна“ се смята за необикновено лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, за да ги предпазят от „зли очи“ и уроки.

В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

На 30 ноември църквата отбелязва Св. ап. Андрей Първозвани (Андреевден)

Апостол Андрей е наречен Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан от Иисус Христос да тръгне след Него и да бъде Негов ученик. От младини той жадувал за божествената истина и когато свети Йоан Кръстител започнал да проповядва и да кръщава с покайно кръщение, Андрей станал негов ученик. Той бил на брега на река Йордан, когато Кръстителят посочил на народа минаващия Иисус и казал: "Ето Агнеца Божи, Който взима върху Си греха на света!". Като чули тези думи, Андрей и още един от Йоановите ученици тръгнали след Спасителя и останали с Него целия ден. А после Андрей отишъл при брата си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: "Намерихме Месия (т. е. Христос, Помазаника)". И го довел при Христос.

Двамата братя обаче продължили своя предишен живот на рибари. Те били родом от Витсаида, недалече от северния бряг на Генисаретското езеро. Там по-късно Спасителят ги видял и им казал: "Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци". Оттогава те навсякъде вървели след Него и станали свидетели на Неговата проповед, на чудесата, смъртта и възкресението Му. След Възнесението на Христос и слизането на Светия Дух над апостолите на Петдесетница всички апостоли отишли по разни страни да проповядват Божието слово. Апостол Андрей се отправил към северните области. Пътувал предимно по крайбрежието и през редица малоазийски градове стигнал до Византион (после Константинопол). Нататък минал по нашите брегове на Черно море и отишъл към Северното Черноморие, обитавано от скитите (днешна Румъния и Украйна).

Според друго предание е проповядвал и в град Патра в Северен Пелопонес, Гърция. Както и другите апостоли, свети Андрей посветил целия си живот на проповедта на християнството и спечелил множество последователи на Христос. Завършил живота си мъченически.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 27 ноември честваме паметта на преподобния Теодосий Търновски

Преподобният Теодосий е видна личност в духовния живот на българския народ през XIV век. Родом от Видинско, той станал монах в Арчарския манастир „Св. Николай“, а после в стремежа си да намери духовно ръководство отишъл в Търновско. Накрая стигнал до знаменития исихастки учител в съзерцателния живот, до преподобния Григорий Синайски, който по онова време се подвизавал в манастир в Парория, вероятно в Странджа или Сакар планина. Под неговото опитно ръководство Теодосий успешно напреднал в духовния живот, а след смъртта му монасите го избрали за игумен. 

Но Теодосий отказал да приеме такава отговорност и тръгнал да търси ново духовно пристанище. Посетил Атон, Солун, Цариград и много места в българските земи, натрупал богат опит в монашеския живот и накрая заедно с ученика си Роман основал свой манастир край Килифарево, недалече от Търново. Скоро около него се събрало голямо духовно братство от българи, сърби, румънци и гърци. Обителта станала средище не само на съзерцателен живот, но и на широка книжовна и проповедническа дейност. А преподобният Теодосий станал обновител на духовността сред нашия народ. Между учениците му бил и ученият Евтимий, бъдещият Търновски патриарх. 

След известно време поради разбойнически нападения Теодосий и братството му се преселили по-близо до столицата, където основали манастира „Св. Троица“. На това място Теодосий прекарал три години, но заболял тежко и се отказал от игуменството. 

Заедно с Евтимий и още трима ученици заминал за Цариград при своя приятел и сподвижник сред учениците на свети Григорий Синайски, патриарх Калист І. Там се упокоил в манастира „Св. Мамант“ на 27 ноември 1363 г. Преди смъртта си преподобният Теодосий написал завет, в който съветва учениците си да пазят неповредена православната вяра и духовния живот. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ  

Източник: БТА 

Честваме предпразненството на Въведение Богородично и паметта на свети Григорий Декаполит и на Дасий Доростолски

Днес започва предварителното честване на утрешния празник Въведение на света Богородица в храма, като в богослуженията за деня се включват молитви и песни, които ни подготвят за този голям Богородичен празник.

Свети Григорий живял през IХ век. Бил родом от Иринопол, един от градовете на област Десетоградие в Палестина или на гръцки Декаполис, затова е останал с прозвището Декаполит. В стремежа си към нравствено съвършенство станал монах и се подвизавал в молитва, като пазел чистота на ума и на плътта си. Бил въздържан във всичко, като обичал да казва, че ако спортистите се подлагат на толкова лишения, колко повече духовните хора трябва да се владеят във всяко отношение, за да получат не лавров, а вечен венец от Бога. От ревност за чистотата на вярата Григорий се включил и в ожесточените борби срещу императорите иконоборци. Предприел много пътувания и накрая се установил в Солун, където се отдал на писмени трудове. Починал от тежка болест в Цариград през 816 г.

Свети Дасий живял в края на III век по времето на император Максимиан и бил войник в римска част в крайдунавския град Дуросторум или Доростол (днес Силистра). Жителите на града се готвили за празника на езическия бог Сатурн и, според обичая, месец преди празника те избирали красив младеж, обличали го в богати дрехи и му оказвали царски почести, а в деня на празника го принасяли в жертва на божеството. В 302 г. изборът паднал на Дасий. Като узнал това, той казал: „Ако ми е съдено да умра, по-добре да умра за Христос като християнин“. Той открито изповядал пред военните и гражданските власти своята вяра в Христос, дори ги изобличил за техните заблуждения. Затова бил осъден на смърт и след жестоки мъчения го обезглавили на 20 ноември.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

Честваме паметта на светите пророк Авдий и на мъченик Варлаам

Пророк Авдий, чието име означава „слуга на Господ“, живял около 800 г. преди Христос и е един от 12-те така наречени малки пророци (т.е. с по-малки книги в Библията). Бил родом от град Сихем и възпитан в преданост към вярата на еврейския народ. Затова се възмущавал, че народът, начело с царското семейство, се увличал в идолопоклонство. По времето на цар Ахав и на сина му Охозия служил в царския двор, но напуснал службата и станал ученик на пророк Илия. Заради подкрепата си за вярата в единия Бог и за пророк Илия Авдий също получил дар на пророчество и учил народа на отеческата вяра. Кратката му пророческа книга се отличава с поетичен език и изобличения срещу отстъпниците от вярата. Починал в мир.

Мъченик Варлаам е пример за твърдост в християнските убеждения. Той страдал за вярата и с достойнство умрял в мъки в 304 г. в град Кесария Кападокийска. Тогава било гонението, започнато от император Диоклетиан. Били прилагани различни способи на убеждаване на християните да се откажат от вярата си. Възрастният християнин Варлаам твърдо я отстоявал, но гонителите решили, че ще имат успех, ако съумеят да го убедят да стане вероотстъпник. Защото примерът на измяна към вярата от страна на един уважаван от всички старец можел да подейства на другите. Затова, като не успели да го принудят да се отрече от вярата, измислили да го направят неволен участник в идолослужението. Заставили го да държи над пламтящ жертвеник своята ръка, в която сложили тамян. Очаквали от болките мъченикът да изтърве неволно в огъня сложения в ръката му тамян и да могат да кажат, че е почел езическите богове. Но Варлаам бил човек с твърда воля и не изпуснал тамяна, макар ръката му да обгоряла. Така той вдъхнал твърдост у християните, макар скоро да издъхнал от жестоките изтезания.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

На 18 ноември честваме паметта на светите мъченици Платон, Роман и Варул

Свети Платон се родил в град Анкира (днес Анкара, столица на Турция) от родители християни, които го възпитали в спасителната вяра. Брат му Антиох умрял като мъченик за Христос, а скоро след това и младият Платон бил изправен на съд заради вярата си. Управителят на страната се стараел да го склони да се отрече от вярата си и да запази живота си. Но Платон заявил, че с вярата се спасява от вечна смърт и постига безкраен живот. 

Управителят заповядал да отведат Платон в затвора. А пред затвора се събрали много хора, сред които имало и християни. Платон се обърнал към тях и казал гръмко: „Знайте, братя, аз страдам не за някакво престъпление, а единствено за изповядване на истинския Бог, Който е създал небето и земята, и цял свят. Моля ви, християни, не се смущавайте, като гледате моите страдания! Нека стоим твърдо на непоклатимия камък на вярата и да не се боим да претърпим страдание за благочестието, понеже несравними са страданията на сегашния век със славата на бъдещия“. След седмица го извели отново за разследване и го подложили на ужасни изтезания, но Платон останал непоколебим във вярата си. Дълго го измъчвали и най-после, като се убедили, че нищо няма да го накара да се отрече от вярата си, го осъдили на смърт и бил посечен с меч в 266 г. 

Свети Роман бил дякон на църквата в Кесария Палестинска. Усърдно с думи и дела проповядвал Христовото учение. Стигнал и до Антиохия Сирийска. Навсякъде насърчавал християните по време на мъченичество да не се отказват, но да изповядват Христос. Затова Роман бил заловен и принуждаван да се отрече от вярата си. А понеже оставал непреклонен, бил осъден на смърт. Неговия пример последвал и един младеж на име Варул, който също бил предаден на смърт. Това станало през 298 г. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

На 17 ноември честваме паметта на свети Григорий Неокесарийски, чудотворец

Свети Григорий живял през III век в малоазийския град Неокесария (днес Никсар в Северна Турция). Роден в езическо семейство с името Теодор, след основното образование родителите му го изпратили да учи право в град Берит (днес Бейрут в Ливан). Но по пътя си минал през град Кесария и там чул проповедите на Ориген от Александрия, проницателен тълкувател на Свещеното Писание. Бил запленен от знанията и красноречието на александрийския учен, затова се отказал да иде в Берит и станал ученик на Ориген. Покръстил се и взел името Григорий. След това отишъл в Александрия при Ориген и получил отлично богословско образование. Върнал се в Неокесария и отначало се подвизавал в пусто място, но с времето местните християни оценили качествата му и поискали той да им стане епископ. От смирение Григорий дълго не се съгласявал, но накрая отстъпил пред настояването на народа и бил ръкоположен за епископ на Неокесария, където имало само 17 християни. 

С усърдна учителна работа и с личен пример на смирен и всеотдаен пастир светителят успял да привлече към вярата в Христос почти всички жители на града. Когато се упокоил в края на 270 г. в града му останали само 17 езичници. Свети Григорий бил свят по живот, сдържан в езика си и умерен в действията си. Затова Бог го удостоил с дара на чудотворството. По време на масовото гонение на християните при император Деций (средата на III век) светият епископ препоръчал на вярващите да не се излагат ненужно на преследвания, мъчения и смърт, а да се оттеглят в пусти места, за да не бъдат заловени. Сам той се скрил в планината, докато премине гонението. Свети Григорий вземал дейно участие във всички дела на Църквата, поучавал устно и писмено, участвал в съборите против лъжеучителите. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

Започва 40-дневният Рождественски или Коледен пост, който завършва на Бъдни вечер

От днес започва 40-дневният Рождественски или Коледен пост, който завършва на 24 декември - Бъдни вечер.

Според Типика (Устава) на Българската православна черква Рождественският или Коледният пост е вторият по своята дълготрайност след Великия пост. Той е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост. Подобен на Апостолския или Петровия пост.

Коледният пост се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата четиридесетница - Великденския пост.

За болни, за бременни и кърмачки постът е значително облекчен, тъй като самото им състояние се приема в някаква степен за духовен подвиг, изискващ себеограничение.

Утвърждаването на 40-дневния пост е свързано с 25 декември, на който се чества Рождеството на Господ Иисус Христос. Това е станало сравнително късно - през XII век. Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово - Божия син Иисус Христос.

През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември включително се консумира единствено растителна храна с олио. През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се разрешава консумацията на охлюви, миди и октоподи, които също се приемат за постни храни.

Традиционно на 21 ноември - Въведение Богородично, и на 6 декември - Никулден, се консумира и риба.

Според духовници не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост, а човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните грехове, и да потърси опрощение. 

От началото на Коледните пости до празника Въведение Богородично, който се отбелязва на 21 ноември, са забранени венчавките.

40-дневният Рождественски пост често е наричан още "Четиридесетница на апостол Филип", защото се празнува веднага след Деня на апостол Филип - на 14 ноември. Установен е сравнително късно - в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост, и с чисто сърце, душа и тяло, благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий.

Източник: БТА

На 13 ноември честваме паметта на свети Йоан Златоуст, Цариградски архиепископ

Свети Йоан е един от най-видните отци и учители на Църквата. Роден е в град Антиохия, Сирия, през 347 г. Баща му бил висш военен, но починал рано и Йоан бил отгледан от майка си Антуса, образована жена и примерна християнка. Тя го възпитала в християнската вяра и нравственост. Йоан имал блестящ ум и се образовал отлично в Антиохия, а после и в Атина заедно с приятеля си свети Василий Велики. 

Като завършил обучението си, Йоан се върнал в Антиохия и първо живял пет години като подвижник в пустинята, където в молитва и пост изучавал Свещеното Писание. През 381 г., на 34 години, се върнал в Антиохия и бил ръкоположен за дякон, после и за свещеник. По време на своето служение той развил всичките си духовни дарби, пламенна ревност и невиждано красноречие в проповедите, заради което получил прозвището Златоуст. Той дълбоко вълнувал душите на слушателите си и ги възпитавал във вярата и нравствеността. Тази негова слава достигнала до царстващия град и с гласа на клира и на императора през 397 г. бил избран за архиепископ. И на високия пост свети Йоан останал строг подвижник и проникновен тълкувател на Светото Писание. Запазени са стотици негови проповеди, записани от скорописци. Негови са и текстовете на светата Златоустова литургия, която и сега се отслужва най-често. 

По време на своето архиепископство свети Йоан бил неумолим изобличител на всяка незаконност и порок. Но това му създало големи врагове, сред които била и самата императрица Евдоксия. Тя успяла да го свали и прогони от столицата. Това решение обаче толкова разгневило народа, че самата Евдоксия се принудила да го възстанови като архиепископ. Но малко по-късно тя успяла отново да го заточи на изток и по пътя след много премеждия и страдания той починал през 407 г. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

На 12 ноември честваме паметта на свети Йоан Милостиви, Александрийски патриарх

Свети Йоан Милостиви се родил в град Аматунда на остров Кипър (днес край град Лимасол) в 556 г. Бил син на заможни родители и сам създал семейство, скоро обаче съпругата и децата му починали. Вместо да създаде ново семейство той решил да се отдаде на служба на Бога. Станал свещеник и много се грижел за бедните. А след време, през 610 г., заради примерния му живот и доброто образование бил избран за патриарх на Александрия. Сам византийският император Ираклий подкрепил избора му. 

В Египет свети Йоан се проявил като предан и обичащ пастир. Вярно следвал заръката на Иисус Христос и положил много усилия, вложил и огромни средства в грижите на Църквата за бедните и нуждаещите се: организирал кухни за изхранването им, сиропиталища и старопиталища, болници. С милостивото си и състрадателно отношение към ближните станал пример за всички клирици и вярващи. Затова останало и прозвището му Милостивият. Бил много почитан и от хората, които не били християни, защото той се грижел за всички нуждаещи се независимо от тяхната вяра и етнос. Заедно с това имал и голямо смирение, за което са запазени разкази. Веднъж свети Йоан разбрал, че един от църковните служители бил огорчен от наказанието, макар и справедливо наложено, и решил сам да си уреди отношенията с него. Веднага изпратил да го повикат, поклонил му се и поискал прошка. Смирението и кротостта на патриарха толкова трогнали служителя, че той сам паднал на колене в разкаяние и двамата взаимно се опростили. 

При едно нападение на персите патриарх Йоан трябвало да се отдалечи от Александрия. Той се отправил за Цариград, но пожелал да минат през отечеството му - остров Кипър. Там разбрал, че е наближил краят на живота му, затова отишъл в град Аматунда, приготвил се за смъртта и тихо предал душата си на Бога в 619 г. 

 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА