Започва 40-дневният Рождественски или Коледен пост, който завършва на Бъдни вечер

От днес започва 40-дневният Рождественски или Коледен пост, който завършва на 24 декември - Бъдни вечер.

Според Типика (Устава) на Българската православна черква Рождественският или Коледният пост е вторият по своята дълготрайност след Великия пост. Той е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост. Подобен на Апостолския или Петровия пост.

Коледният пост се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата четиридесетница - Великденския пост.

За болни, за бременни и кърмачки постът е значително облекчен, тъй като самото им състояние се приема в някаква степен за духовен подвиг, изискващ себеограничение.

Утвърждаването на 40-дневния пост е свързано с 25 декември, на който се чества Рождеството на Господ Иисус Христос. Това е станало сравнително късно - през XII век. Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово - Божия син Иисус Христос.

През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември включително се консумира единствено растителна храна с олио. През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се разрешава консумацията на охлюви, миди и октоподи, които също се приемат за постни храни.

Традиционно на 21 ноември - Въведение Богородично, и на 6 декември - Никулден, се консумира и риба.

Според духовници не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост, а човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните грехове, и да потърси опрощение. 

От началото на Коледните пости до празника Въведение Богородично, който се отбелязва на 21 ноември, са забранени венчавките.

40-дневният Рождественски пост често е наричан още "Четиридесетница на апостол Филип", защото се празнува веднага след Деня на апостол Филип - на 14 ноември. Установен е сравнително късно - в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост, и с чисто сърце, душа и тяло, благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий.

Източник: БТА

ПОЧИТАМЕ СВ. ЙОАН ЗЛАТОУСТ

Великият отец на Църквата свети Иоан Златоуст се е родил в 347 г. в Антиохия. Като получил добро за времето си образование под ръководството на майка си, отличаваща се с ум и добродетелен живот жена, свети Иоан го завършил в школата на известния ритор Ливаний; след като за кратко време бил адвокат, свети Иоан се заел с изучаването на християнското богословие под ръководството на антиохийския епископ свети Мелетий. Иоан Златоуст завършил при Картерий, най-добрия християнски учен от това време, и при Диодор, впоследствие епископ Тарсийски.

След това Иоан се отдалечил в пустинята и прекарал отначало четири години с други монаси, а след това две години в пълно уединение. В пустинята Иоан Златоуст написал "Слово за свещенството" по повод укорите на неговия другар - епископ Василий за бягството на Златоуст от епископството. Това слово, най-добро от светоотеческите писания, изобразява какъв трябва да бъде християнският пастир и какви са задълженията му.

Разстроеното от подвизи здраве накарало Иоан да напусне пустинята и да се върне в Антиохия. В 381 г. той бил посветен за дякон и посещавал богатите, измолвайки подаяния за бедните, на които той, обхождайки домовете, раздавал милостиня. При това сам виждал картините на нищета и глад в богатия град, което, поразявайки любещата дуща на Златоуст, намирало израз в проповедите му, дишащи любов, особено към обидените и угнетените.

Своите проповеди, събиращи огромно множество слушатели, свети Иоан произнасял не по-малко от два пъти в седмицата, а понякога и всеки ден; голяма част от тях той произнасял без предварителна подготовка, и силата на проповедническия му дар била толкова голяма, че слушателите нерядко, според обичая на времето, прекъсвали поучението с ръкопляскания. Но често увещанията и изобличенията на проповедника предизвиквали у тях сълзи и стонове на разкаяние.

Най-добрите проповеди, произнесени от Златоуст в Антиохия, били тези 19, които казал след свалянето на намиращата се на улицата статуя на императрица Плацила от недоволните от новия налог антиохийци. Такова оскърбление на величеството заплашвало града с пълно изтребление; епископ Флавиан се отправил към императора да ходатайства за града и в негово отсъствие смутеното паство утешавал златоустият проповедник.

В 397 г. Иоан, смирен Антиохийски презвитер, бил избран за архиепископ на Константинопол, по указание на приближения на императора велможа Евтропий. Поради страх, че антиохийците няма да пуснат любимия свещеник да си отиде, Иоан Златоуст бил изведен от града с измама. Тежко бреме наложил върху себе си Иоан със сана на Контантинополски епископ. Чуждият и неизвестен на двора и велможите епископ, неустройващ пирове, както правели неговите предшественици, и сам неходещ на тях, възбуждал против себе си недоволството на мнозина. Недоволно било и духовенството на столичния град, разпуснато и непривикнало към необходимата дисциплина, която му наложил Златоуст.

Голяма част от парите, отпускани за негова издръжка, свети Иоан давал за бедните и построил в Константинопол няколко болници и приюти. Любовта на свети Златоуст към бедните, подтиквайки го да увещава богатите към даване на милостиня и да ходатайства за нямащите, възбудила недоволство сред състоятелните слоеве на населението - започнали да обвиняват светия архиепископ в предизвикване на вражда у бедните към богатите. Свети Златоуст настроил против себе си и императрица Евдоксия, която в Златоустовото изобличение на разкоша и суетността на константинополските жени видяла намек за себе си.

Всичко това довело до факта, че в 403 г. бил съставен събор от личните врагове на свети Златоуст, известен в историята под името "събор под дъба", който несправедливо осъдил Златоуст (между другото и за това, че той "не познава гостоприемството"), след което бил изпратен на заточение. Но последвалото след това възмущение от страна на народа и страшното земетресение, в което Евдоксия видяла израз на Божия гняв за гонението на невинния архиепископ, заставили императрицата да върне Златоуст. Но тъй като и след завръщането си Иоан не променил начина си на живот, изобличавайки пороците на двора и защитавайки бедните, в 404 г. го постигнало второ заточение. В началото той прекарал две години в Кукуза в Армения, откъдето го изпратили на заточение на друго място, но по пътя той починал (14 септември 407 г.), с думите: "слава Богу за всичко!".

Творенията на свети Иоан Златоуст още в IV и V век придобили голяма известност в целия християнски свят: те се пазели като скъпоценност в царските чертози и се изписвали със златни букви. Много от тях не са достигнали до наши дни, но от него са се запазили толкова съчинения, колкото от никой друг отец и учител на Църквата. По гръцкия часослов всички творения на Иоан Златоуст, достигнали до наши дни, наброяват до 1447, и 244 писма.

Най-голямата част от запазилите се творения на Иоан Златоуст са проповеди и църковни беседи. Проповедите на свети Иоан поразяват със своята стройност, дълбочина на мисълта и разнообразие на съдържанието. "Не говоря за другите - пише свети Исидор за Златоуст, - сам Ливаний, толкова известен със своето красноречие, се изумявал от езика на знаменития Иоан, от изяществото на мислите и силата на доказателствата".

За най-добри от проповедите на свети Иоан Златоуст справедливо се смятат беседите към антиохийския народ за статуите, словото за Евтропий, словото "за бедните", словото след напускането на столицата и след завръщането в столицата, похвалните слова за апостол Павел. В своите проповеди Златоустият учител предлагал наставления за почти всички частни предмети на християнския живот.

Освен това в продължение на цялото си обществено служение той обяснявал в беседи Свещеното Писание, предимно Новия Завет. Всяка от обяснителните беседи на Златоуст се състои от две части: в едната той се занимава с обяснение на текстовете от словото Божие, а в другата предлага нравствени наставления.

Собствено догматическите съчинения на свети Иоан Златоуст не са много и всички те са проникнати от грижата му за нравственото изправяне на вярващите. Сред последния вид съчинения трябва да отбележим книгата до Стагирий, в която се разглежда въпросът, защо страданието постига и праведниците, независимо от съществуването на Божия Промисъл.

Заслужават внимание и 5 слова за непостижимото, произнесени като изобличение на еретиците аномеи, които се стремели въз основа на собственото си мъдруване да обяснят отношението на Бог-Отец към Бог Син и учели, че Син Божий е тварно същество и е сътворен от Отца от нищото.

Освен това забележителна е и книгата на Иоан Златоуст за Светия Дух по учението за изхождането на Светия Дух от Отца.

В съчинението против иудеите и езичниците се доказва Божествеността на християнското учение с изпълнението на пророчествата и действията на християнското благовестие върху сърцата на хората, а в Осем слова против иудеите се показва, че иудейските обреди са отменени и поради това извършването им сега означава да се постъпва против Божията воля.

Свети Иоан Златоуст е славен и с това, че е учредил особен чин на литургията, която и сега носи неговото име [виж Св. Литургия, Pravoslavieto.com]. Свети Прокъл, ученик на Златоуст и впоследствие един от приемниците на Константинополската катедра, пише за този чин на литургията, установен от светеца:

"Св. Василий (Велики), постъпвайки с хората като с немощни, представил литургията в съкратен вид. След немного време нашият отец, златният по език Иоан, от една страна, като добър пастир, ревностно грижейки се за спасението на овците, и, от друга, имайки предвид слабостта на човешката природа, се решил да изтръгне из корен всеки сатанински предлог. Затова той, пропускайки много, учредил извършването на литургията в още по-съкратен вид".

Съкратената от Иоан литургия първоначално не съдържала в себе си всички песнопения, които съдържа сега, но те не изменили съществено реда на литургията.

 

Какво е молитвата?

„Сърдечната благодарност трябва да е на първо място в нашата книга за молитвата. На следващо място да са изповедта и искреното покаяние на душата. След това трябва да дойде и нашата молитва към Господа“. 

Това пише св. Йоан Лествичник, игумен на манастира в Синай от седми век, в своето произведение „Лествица“. Не смятам, обаче, че той е имал намерението да създаде правило, от което да не могат да се допускат изключения. По-скоро целта му е била да посочи образец, естествена последователност в нашата молитвена практика. Благодарност, покаяние, молитва: това е базисната и главна последователност, която трябва да имаме предвид. 

За мнозина може би изглежда, че да се молят на Бога означава да искат нещо от Него, да Му представят страданието и нуждите на другите, както и собствените им. Някои от нас може би мислят, че молитвата трябва да започне с акта на покаяние, но това не е перспективата, възприета от св. Йоан Лествичник. Напротив, преди да изведем пред Христос нашето страдание и болката на света и преди да насочим поглед към собствената ни грозота и провал, трябва да погледнем нагоре към красотата и славата на Бога. Твърде често молитвата ни може да се превърне в мърморене, оплакване или съжаление. Но това, както ни уверява св. Йоан, не е истинската молитва. 

Показателно е, че не започваме Божествената литургия с покаяние, а с провъзгласяване на царството на Св. Троица: „Благословено е Царството на Отца, Сина и Св. Дух“. Едва след като получим представа за това небесно Царство, можем да започнем и своето разкаяние. Молитвата си трябва да започваме не със собствената си нужда, а с божествената пълнота. Същият приоритет трябва да стои пред нас в молитвено ни правило, което казваме всяка сутрин и вечер у дома. След встъпителното призоваване: „В името на Отца и Сина и Св. Дух“, е прието да се продължи със „Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе“. Благодарността е това, с което започваме. Както св. Йоан Кронщадски казва: „Молитвата е състояние на постоянна благодарност“. 

Този образец за молитва – с благодарността на първо място, се вижда и в денонощния богослужебен и литургичен цикъл. Според древното еврейско разбиране за времето, което все още се следва от Църквата, новият ден започва не в полунощ и не рано сутрин, а привечер. Ето защо в книга Битие се разказва за сътворението така: „Биде вечер, биде утро – ден един“ (Бит. 1:5). Вечерта идва преди утрото. По този начин вечернята не е завършващото, а първото богослужение за деня, не е епилог, а пролог.

Какъв  тогава е дневният молитвено-богослужебен цикъл? 

През цялата година, с изключение на Светлата седмица, тя започва абсолютно по един и същи начин с четене и пеене на псалом 103. Това е химн на похвала към Бога за разнообразието в света и чудото на създадения от Бога ред: „Благославяй, душо моя, Господа!… Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро;“. По думите на отец Александър Шмеман, вечерните „поставят началото и това означава „преоткриване“ в обожението и благодарност за света като Божие създание. Църквата ни води, както в онази първа вечер, в която човекът, призван към живот от Бога, отворил очи и видял какво Бог му е дал в Своята любов. Той видял цялата красота, цялата слава, в която стоял и благодарил на Бога. И в тази благодарност се превърнал в себе си. И ако Църквата е в Христос, то нейното първо действие винаги е благодарността на завръщането на света към Бога“. 

По този начин, след като изразим своята радостна благодарност към Бога, можем да се обърнем към втората част на нашата молитва, към „изповядването и искреното покаяние пред Бога“, както казва св. Йоан Лествичник.

Но какво точно имаме предвид под покаяние?

Със сигурност това не е просто чувството на угризение и скръб, на самоотвращение към греховността ни. Не. Това е, по думите на текста от II век от кн. „Пастир“ на св. Ерм – „великото разбиране“ – по същество е положително, а не отрицателно. Буквалният смисъл на гръцката дума покаяние, метаноя е „промяна на ума“. Покаянието е нов и утвърдителен начин да гледаме към Бога, към близките ни и към себе си. Не просто да гледаш назад в миналото със съжаление, а да гледаш с надежда към бъдещето. Поканянието е разпознаването не само на това, което не сме успели да бъдем, но и това, което с Божията благодат можем да станем. Св. ап. Павел обобщава същността на покаянието, като казва: „Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене, тичам към целта – към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса“ (Фил. 3:13-14).

„Създадени сме за молитвата, така както сме създадени да говорим и да мислим“, казва православният писател Тито Колиандер. Молитвата е нашата истинска природа; без молитва не сме истински човеци. Ето защо св. ап. Павел повелява „Непрестанно се молете“ (1 Сол. 5:17). Той иска от нас да се молим постоянно, защото това е и невъзможното; понякога трябва да обръщаме внимание и на други неща. Но той има предвид молитвата като имплицитна ориентация, скрито намерение или стремеж, който се влива във всичко останало, което правим. Както отбелязва св. Исаак Сириец, дори когато спят, светиите непрестанно се молят, защото Св. Дух винаги се моли в тях. Това е всъщност  нещото, от което светът се нуждае: не просто от хора, които от време на време са молят, но от хора, които пребивават постоянно в молитва – живи пламъци на молитвата. Такива хора преобразяват света. „Придобий мирен дух“, казва св. Серафим Саровски, и „хиляди около теб ще се спасят“. 

Нека завърша с една история, която по-пълно обобщава същността на молитвата, отколкото разделението ѝ, с което започнах. Когато бях момче, чух проповед, в която се разказваше за инцидент, който смятам, че се е случил на Джон Виани (католически светец бел. ред.), въпреки че проповедникът не спомена името му. „Имаше един светец, който прекарваше по няколко часа на ден в църквата. „Какво правиш през цялото това време?“, попитали го приятелите му. „Моля се“, отговорил той. „Моли се!“, отговори ли му те. „Явно имаш много неща за искане от Бога“. „Не искам от нищо Бога“, казал той. „Какво правиш тогава“, попита ли го те. „Просто седя и гледам Бога и Бог седи и ме гледа“, отговорил той.“

Когато бях на дванадесет години, реших, че това е най-възхитителното описание на молитвата. И днес, седемдесет и три години по-късно, все още мисля същото. Молитвата не е молба, а връзка. 

Автор: Митрополит Калистос Уеър

Източник: publicorthodoxy.org.
 dobrotoliubie.com

Пост и молитва

“ Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост“ (Марк. 9:29).

Искрената, проникната с твърда вяра молитва е способна да поправи разстроеното здраве. Но тя е още по-мощна, когато е придружена с пост. Молитва, съединена със строг пост – това е най силното оръжие срещу демонските покушения върху човешкото здраве. Четеното днес Евангелие потвърждава тази истина. Нека си припомним изцяло евангелските думи и да се поучим. 

„Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха. Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възмощно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана. И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне“ (Марк. 9:17-31).

Този евангелски разказ ни дава един характерен случай за душевноболен. Ала такива случаи не са рядкост в живота. Момъкът от детинство страда от ням дух – епилепсия. В момента на припадък бесът го хвърлял и във вода, и в огън, за да го погуби. Измъченият и нещастен баща, като чул за лекаря на душите, отива при него за помощ. Апостолите не могли да му помогнат. Христос не отказва помощта Си, но туря едно условие за нея. 

– Ако можеш да повярваш, за вярващия всичко е възможно.

– Вярвам, Господи, помогни на неверието ми – отговаря нещастният родител. 

И ето тази негова вяра, извлича от Спасителя божеския чудотворен жест. Той заповядва на беса да излезе от момчето и да не се връща вече. Бесът злобно хвърля страдалеца в смъртен припадък и излиза. Всеки може да си представи радостта на измъчения баща, когато взема из ръцете на Спасителя оздравелия си син…

Свидетели на всичко това са апостолите. Те се чудят на обстоятелството, дето те не могли да изгонят беса из момчето. За да узнаят причината на своето безсилие, при първия удобен момент насаме, те питат Спасителя: защо ние не можахме да го изгоним?

– Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.

От думите, които Спасителят казал на нещастния баща и на апостолите ние се убеждаваме в две неща: първо, Бог може да помогне на тези, които имат жива вяра и, второ, че постът и молитвата са най-можното средство за борба срещу злите духове за опазване здравето и живота. За силата на вярата сме говорили по-често. Нека днес да говорим, за назидание, и по въпроса за поста и молитвата. 

Постът принася твърде голяма полза, трябва да се знае, какво разрушение извършва в организма невзъдържанието. Когато човек се поддаде на порочните страсти и плътоугодието, разсъдъкът му бързо се помрачава. Тогава страхът от Бога се изгубва из сърцето; съвестта се затъмнява; демонските сили придобиват влияние върху него: увличат го в неморални и престъпни дела; лишават го от чест и добро име; разстройват и душевното и телесното здраве…

Постът извършва тъкмо обратното. Той прояснява разсъдъка; засилва вярата; прочиства и просветлява съвестта; закрепва и подобрява живота. Доказано е, че постът прави морално падналите – целомъдрени; гневливите – кротки; буйните – скромни и тихи; горделивите – смирени; непокорните – послушни; завистливите – доброжелателни. Постът е направил много хора от непримирими врагове добри приятели, от зверове по нрав – ангели по своя живот, от жилище на бесовете в жилище на Светаго Духа. 

Че постът е условие за поддържане на здравето, доказва ни и медицинската наука. Не рядко лекарите го предписват като лечебно средство. Ала това те правят твърде късно, когато тялото вече е разнебитено. Евангелието ни предписва поста като охрана на здравето още от детските години. Още на детската възраст църквата поставя въздържанието и трезвостта като верни стражи на телесното здраве. 

Тия стражи са още по-необходими, ако страда духът. Ползата от поста за болната душа е безмерна. За лекуването й и медицинската наука се ръководи по рецептата на Евангелието. Докато на телесно болните тя препоръчва месна храна, на душевно болните забранява такава и им предписва пълно въздържание от всичко, що може да възбуди кръвта в тялото. Друго лекарство за тях тя не знае. Защото действително тоя род болести не се лекуват инак, освен с пост и молитва.

Св. Йоан Златоуст казва: „Който се моли и пости, той има две крила, по-леки от вятъра. Той е по-бърз от огъня. Само той може да побеждава демонските сили, защото няма по-силен от тоя, който искрено се моли и пости“. А св. Василий Велики казва: „Постът е по-надежната закрила на душата, най-мощното оръжие, което прогонва изкушенията“…

Постът разполага към благочестие. А благочестието на всичко е полезно, защото има обещанието за настоящия и за бъдещия живот (Тим. 4:8). Всъщност само постът прави хората способни за истинска молитва. Препълненият стомах, невъздържаното тяло, развратеният ум не предразполагат към молитва, а към болести. Небесната благодат почива върху тия, които постят духовно и телесно. Защото те лесно прекланят колена за молитва; способни са към благоговение и сърдечно умиление; готови са за въздишки и молитвени сълзи. На крилете на поста тяхната молитва може да се издигне през облаците, да мине край ангелските сили, да застане пред престола на Бога и да измоли потребното. Такава била молитвата на пророк Илия, с която той затварял и отварял небето за дъжд. Такава била молитвата и на Корнилий, която доведе ангел от небето да му отговори…

Такава молитва е мощна не само да изцери душата и тялото, но и да продължи живота повече от определеното. И за това има примери в св. Писание. Свършили са били дните на добрия израелски цар Езекия и той заболял. Идва пророк Исайя и му съобщава деня за смъртта му. Ала Езекия искал да живее още. Коленичил, той се облива в сълзи и моли Бога да му продължи живота. Неговата искрена молитва възлязла пред престола на Господа. Той не може да й откаже. В същия час още пророк Исайя получава откровение да се върне при Езекия и да му съобщи, че животът му се продължава още 15 години (4 Цар. 20 гл.). И оздравелият цар бърза в храма да благодари на оногова, който е господар на живота и на смъртта. 

И тъй, мощна е силата на молитвата, когато е придружена с пост и благочестие. Това е победното оръжие срещу бесовете демонски. Съпротивлявайте се на дявола и той ще бяга от вас – учи Словото Божие. Как да се съпротивляваме? – С пост и молитва, с отказване да изпълняваме демонските внушения, с бягане от греха. нека по-често се молим. Молитвата напомня за Бога, просветлява ума, пробужда съвестта, разкрива ужаса от греха, изнася на яве светостта на добродетелите. Пророк Давид извършил убийство и прелюбодеяние. Покайната молитва го спасила. Мария Египетска била най-грешна и паднала жена. Молитвата и постът я направиха светица. Цели 40 години тя се подвизавала в пустинята. Изобщо молитвата с пост има чудотворна сила. Тя може да възвърне здравето на душата. Измолва за слепите зрение, за глухите слух, за немите език, за хромите изцерение и дори за мъртвите живот… 

Такива са плодовете на силната постническа молитва. Освен дето освобождава душата от ноктите на демоните, тя я приготовлява за храма на небесната благодат. Както благоуханните цветя привличат пчелите към себе си, тъй и чистата молитва с пост привлича Св. Дух. Във време на молитва той слезе на апостолите. С пост и молитва праведните станали храмове на Божия дух. С молитвите си те са правили чудеса и са изгонвали нечисти духове. Постът и молитвата са препоръчани и нам като оръдие, с което ще можем да измолваме от Бога потребните на живота блага и да опазваме своето духовно и телесно здраве. 

Прочее, нека здраво държим това оръдие в ръцете си и с вяра да го употребяваме. С подобно усърдие нека сторил това сега, през св. Четиридесетница, което време църквата е определила за усилени постни и молитвени подвизи. Амин. 

Видински митрополит Неофит

Източник: dobrotoliubie.com

Тази вечер ще бият камбаните

Тази вечер в 20:00 часа камбанен звън във всички православни храмове на България и молитва за целия български народ!