Показват се публикациите с етикет митрополит. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет митрополит. Показване на всички публикации

четвъртък, 2 септември 2021 г.

Излезе от печат нова книга, за Екзарх Антим I

С тази книга, ще се срещнете с личността и родолюбивата дейност на големият духовен водач, на българския народ, църковен и обществен деец, митрополит и пръв български екзарх – Екзарх Антим I. С църковната си служба в българската църква в Цариград на 11 май 1872 г. той прогласява независимостта на Българската православна църква, която обединява българите в Мизия, Тракия и Македония. 

След Освобождението, завърнал се от заточение, председателства Учредителното и Великото народно събрание в Търново.

Книгата е на цена от 19 лв.

неделя, 2 май 2021 г.

Послание на Варненския и Великопресласки митрополит Йоан за Възкресение Христово

 ОБИЧНИ В ГОСПОДА ОТЦИ, ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МОНАШЕСТВОТО, БРАТЯ И СЕСТРИ, ЧЕДА НА ВАРНЕНСКАТА И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКА ЕПАРХИЯ,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

 

 „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Господ е близо. Не се грижете за нищо…“ – възкликва св. апостол Павел (Фил. 4: 4 – 6).

 Господ възкръсна от мъртвите и заедно с Него възкръснаха и множество светии. Нека да празнуваме сладостно и трезвено. Наистина „тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него“ (Пс. 117: 24). Свети Йоан Златоуст свидетелства: „като възвестяваме Възкресението на Спасителя, по-добре е да кажем, че ние възпяваме нашето спасение; възвестяваме паметта за този спасителен ден; възвестяваме за умъртвяването на дявола, за пленението на нечистите демони, за спасението на християните, за възкресението на мъртвите. Чрез Възкресението Христово се угасява геената огнена, умира незаспиващият червей; адът изпада в смущение, дяволът се опечалява, грехът се умъртвява, злите духове се преследват, тези, които са произлезли от земята, се въздигат на небесата, пребиваващите в ада се освобождават от веригите на дявола и прибягват към Бога, като казват: „де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ (1 Кор. 15: 55)

. „Виновникът“ за този свят празник и това тържествено събрание е Христос, Подателят на благата за всички нас. Той ни сътвори в начало и ни приведе от небитие в битие; Той и сега спасява погиващите; Той оживотвори умъртвените; Той ни избави от дяволската тирания, ние, които бяхме роби на греха. Той ни направи свободни, като „заличи с учението съществувалото за нас ръкописание“ (Кол. 2: 14). „Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва“ (Гал. 3: 13). По тази причина достойно е и ние да кажем: „какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене“ (Пс. 115: 3). Бидейки Единороден Син на Отца, Той благоволи заради нас да стане човек и бе „послушен дори до смърт“ (Фил. 2: 8), за да ни избави от вечната смърт; понесе „образ на раб“ (Фил. 2: 7) Господ на ангелите; възприе плът Бог Слово; яви се Човек Този, Който има едно същество с Отца; всичко това извърши, за да ни изтръгне от неправедното робство и да ни изкупи от безчестието. Поради това Подателят на нашия живот претърпя страдание по плът; Източникът на безсмъртието бе погребан, за да дарува на смъртните вечен живот. Той пребивава на земята, извършвайки благодеяния и изцелявайки болестите на човеците, но от юдеите възприе недостойни въздаяния.

 Нашият Господ Иисус Христос по великата Своя благост очиствал прокажени, на слепи дарявал зрение, изцерявал хроми, прогонвал демони, възкресил четиридневния Лазар, с пет хляба наситил пет хиляди души, ходил по морето, превърнал водата във вино, изцерил кръвоточивата, възвърнал към живот умрялата дъщеря на началника на синагогата, извършил много други чудеса, достойни за изумление. Юдеите, възбудени от завист и недоброжелателство, поискали да пребият Господа с камъни, опитали се да го бутнат от скалата в пропастта, а накрая Го разпнали на кръст.

 Господ Иисус Христос не подражаваше на злобата на бохулстващите юдеи, но „гърба си подложи на биещите, и страните си – на удрящите“ – по думите на пророка – и накрая „като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно“ (Исая 50: 2 – 6, 53: 7). Той не проявяваше съпротивление, нито противоречеше. „Кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия“ (1 Петр. 2: 23). При първото Свое явяване Господ Иисус Христос не дойде да наказва и да отмъщава на неверните, но Той искаше с великодушие и търпение да приведе заблудените към истината.

 Нека да разберем Господнята благост и великата доброта! Той стана за нас Учител на кротостта.

 Обични в Господа братя и сестри, скъпи чеда на богохранимата ни Варненска и Великопреславска епархия, нека с непоклатимо здраве и крепки духовни сили да влезем в радостта на Пасхата Христова. „Нека празнуваме, прочие, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина“ (1 Кор. 5: 8), вярвяйки в Отца и Сина и Светаго Духа, в Светата Единосъщна и Несъздадена Троица; и вярвайки във Възкресението, очаквайки, че Господ отново ще дойде, но вече не за унижение, а за слава – с небесно великолепие, със светли ангели, с тръбен звук, и със страх, и радост; радост, разбира се, за светиите и праведните и страх – за неправедните и грешните!

 Бог на мира да удостои всички ни с възкресение заедно със светиите – всички ние, които се оказваме носители на прекрасни дела и православна вяра – по благодатта и човеколюбието на Единородния Му Син, с Когото да бъде слава, чест и поклонение, заедно с Всесветия и Благия и Животворящия Негов Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!


петък, 19 юни 2020 г.

Откриват новият параклис, носещ името „Св. св. Константин и Елена“ в село Калина

Утре, 20 юни, ще се  освети новият параклис, носещ името „Св. св. Константин и Елена“ в село Калина. 

В 10:00 часа се очаква Варненският и Великопреславски митрополит Йоан да открие тържествената света литургия по освещаване на християнското здание. 

неделя, 10 май 2020 г.

БПЦ чества годишнината от възстановяването на Българската патриаршия

                                  Сн. А. Карадаков -  БПЦ
В катедралата"Св. Александър Невски" в столицата беше отслужена празнична Света литургия от Мелнишкия епископ Герасим, гл. секретар на Светия синод, в деня, в който Българската православна църква отбеляза своето възстановяване на 10-ти май. През 1953 г. на тази дата Третият църковно-народен събор избира Пловдивския митрополит Кирил за български патриарх, съобщава БНР.
Българската православна църква чества годишнината от възстановяването на Българската патриаршия, чието съществуване е прекратено в края на 14-ти век при падането на България под турско робство. На тази дата през 1953-та година Третият църковно-народен събор избира пловдивския митрополит Кирил за първия съвременен български патриарх.
Възстановяването на Българската патриаршия се превръща във възрожденски идеал за родните ни църковни дейци. След десетилетни упорити църковно-национални борби през 1870 година е направена първата крачка чрез учредяването на Българската екзархия. Цариградската гръцка патриаршия обаче не признава султанския ферман и обявява българската църква за схизматична.
Изолацията от православния свят продължава цели 73 години. В края на Втората световна война Цариградската патриаршия сваля схизмата и признава автокефалията на Българската православна църква. По този начин се дава възможност през 1953 година, църквата ни да възстанови патриаршеския си статут и да избере предстоятел - патриарх.
След смъртта на патриарх Кирил през 1971 г. негов заместник става патриарх Максим - най-дълго управлявалият български патриарх в новата ни църковна история. Той ръководи Българската патриаршия в продължение 41 години.

понеделник, 30 март 2020 г.

Пост и молитва

“ Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост“ (Марк. 9:29).
Искрената, проникната с твърда вяра молитва е способна да поправи разстроеното здраве. Но тя е още по-мощна, когато е придружена с пост. Молитва, съединена със строг пост – това е най силното оръжие срещу демонските покушения върху човешкото здраве. Четеното днес Евангелие потвърждава тази истина. Нека си припомним изцяло евангелските думи и да се поучим. 
„Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха. Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възмощно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана. И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне“ (Марк. 9:17-31).
Този евангелски разказ ни дава един характерен случай за душевноболен. Ала такива случаи не са рядкост в живота. Момъкът от детинство страда от ням дух – епилепсия. В момента на припадък бесът го хвърлял и във вода, и в огън, за да го погуби. Измъченият и нещастен баща, като чул за лекаря на душите, отива при него за помощ. Апостолите не могли да му помогнат. Христос не отказва помощта Си, но туря едно условие за нея. 
– Ако можеш да повярваш, за вярващия всичко е възможно.
– Вярвам, Господи, помогни на неверието ми – отговаря нещастният родител. 
И ето тази негова вяра, извлича от Спасителя божеския чудотворен жест. Той заповядва на беса да излезе от момчето и да не се връща вече. Бесът злобно хвърля страдалеца в смъртен припадък и излиза. Всеки може да си представи радостта на измъчения баща, когато взема из ръцете на Спасителя оздравелия си син…
Свидетели на всичко това са апостолите. Те се чудят на обстоятелството, дето те не могли да изгонят беса из момчето. За да узнаят причината на своето безсилие, при първия удобен момент насаме, те питат Спасителя: защо ние не можахме да го изгоним?
– Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
От думите, които Спасителят казал на нещастния баща и на апостолите ние се убеждаваме в две неща: първо, Бог може да помогне на тези, които имат жива вяра и, второ, че постът и молитвата са най-можното средство за борба срещу злите духове за опазване здравето и живота. За силата на вярата сме говорили по-често. Нека днес да говорим, за назидание, и по въпроса за поста и молитвата. 
Постът принася твърде голяма полза, трябва да се знае, какво разрушение извършва в организма невзъдържанието. Когато човек се поддаде на порочните страсти и плътоугодието, разсъдъкът му бързо се помрачава. Тогава страхът от Бога се изгубва из сърцето; съвестта се затъмнява; демонските сили придобиват влияние върху него: увличат го в неморални и престъпни дела; лишават го от чест и добро име; разстройват и душевното и телесното здраве…
Постът извършва тъкмо обратното. Той прояснява разсъдъка; засилва вярата; прочиства и просветлява съвестта; закрепва и подобрява живота. Доказано е, че постът прави морално падналите – целомъдрени; гневливите – кротки; буйните – скромни и тихи; горделивите – смирени; непокорните – послушни; завистливите – доброжелателни. Постът е направил много хора от непримирими врагове добри приятели, от зверове по нрав – ангели по своя живот, от жилище на бесовете в жилище на Светаго Духа. 
Че постът е условие за поддържане на здравето, доказва ни и медицинската наука. Не рядко лекарите го предписват като лечебно средство. Ала това те правят твърде късно, когато тялото вече е разнебитено. Евангелието ни предписва поста като охрана на здравето още от детските години. Още на детската възраст църквата поставя въздържанието и трезвостта като верни стражи на телесното здраве. 
Тия стражи са още по-необходими, ако страда духът. Ползата от поста за болната душа е безмерна. За лекуването й и медицинската наука се ръководи по рецептата на Евангелието. Докато на телесно болните тя препоръчва месна храна, на душевно болните забранява такава и им предписва пълно въздържание от всичко, що може да възбуди кръвта в тялото. Друго лекарство за тях тя не знае. Защото действително тоя род болести не се лекуват инак, освен с пост и молитва.
Св. Йоан Златоуст казва: „Който се моли и пости, той има две крила, по-леки от вятъра. Той е по-бърз от огъня. Само той може да побеждава демонските сили, защото няма по-силен от тоя, който искрено се моли и пости“. А св. Василий Велики казва: „Постът е по-надежната закрила на душата, най-мощното оръжие, което прогонва изкушенията“…
Постът разполага към благочестие. А благочестието на всичко е полезно, защото има обещанието за настоящия и за бъдещия живот (Тим. 4:8). Всъщност само постът прави хората способни за истинска молитва. Препълненият стомах, невъздържаното тяло, развратеният ум не предразполагат към молитва, а към болести. Небесната благодат почива върху тия, които постят духовно и телесно. Защото те лесно прекланят колена за молитва; способни са към благоговение и сърдечно умиление; готови са за въздишки и молитвени сълзи. На крилете на поста тяхната молитва може да се издигне през облаците, да мине край ангелските сили, да застане пред престола на Бога и да измоли потребното. Такава била молитвата на пророк Илия, с която той затварял и отварял небето за дъжд. Такава била молитвата и на Корнилий, която доведе ангел от небето да му отговори…
Такава молитва е мощна не само да изцери душата и тялото, но и да продължи живота повече от определеното. И за това има примери в св. Писание. Свършили са били дните на добрия израелски цар Езекия и той заболял. Идва пророк Исайя и му съобщава деня за смъртта му. Ала Езекия искал да живее още. Коленичил, той се облива в сълзи и моли Бога да му продължи живота. Неговата искрена молитва възлязла пред престола на Господа. Той не може да й откаже. В същия час още пророк Исайя получава откровение да се върне при Езекия и да му съобщи, че животът му се продължава още 15 години (4 Цар. 20 гл.). И оздравелият цар бърза в храма да благодари на оногова, който е господар на живота и на смъртта. 
И тъй, мощна е силата на молитвата, когато е придружена с пост и благочестие. Това е победното оръжие срещу бесовете демонски. Съпротивлявайте се на дявола и той ще бяга от вас – учи Словото Божие. Как да се съпротивляваме? – С пост и молитва, с отказване да изпълняваме демонските внушения, с бягане от греха. нека по-често се молим. Молитвата напомня за Бога, просветлява ума, пробужда съвестта, разкрива ужаса от греха, изнася на яве светостта на добродетелите. Пророк Давид извършил убийство и прелюбодеяние. Покайната молитва го спасила. Мария Египетска била най-грешна и паднала жена. Молитвата и постът я направиха светица. Цели 40 години тя се подвизавала в пустинята. Изобщо молитвата с пост има чудотворна сила. Тя може да възвърне здравето на душата. Измолва за слепите зрение, за глухите слух, за немите език, за хромите изцерение и дори за мъртвите живот… 
Такива са плодовете на силната постническа молитва. Освен дето освобождава душата от ноктите на демоните, тя я приготовлява за храма на небесната благодат. Както благоуханните цветя привличат пчелите към себе си, тъй и чистата молитва с пост привлича Св. Дух. Във време на молитва той слезе на апостолите. С пост и молитва праведните станали храмове на Божия дух. С молитвите си те са правили чудеса и са изгонвали нечисти духове. Постът и молитвата са препоръчани и нам като оръдие, с което ще можем да измолваме от Бога потребните на живота блага и да опазваме своето духовно и телесно здраве. 
Прочее, нека здраво държим това оръдие в ръцете си и с вяра да го употребяваме. С подобно усърдие нека сторил това сега, през св. Четиридесетница, което време църквата е определила за усилени постни и молитвени подвизи. Амин. 
Видински митрополит Неофит
Източник: dobrotoliubie.com

вторник, 31 декември 2019 г.

На 1 януари - Архиерейска света Литургия в храм "Св. вмчк Георги" - Добрич

На 1 януари (сряда) 2020 г. - Архиерейска света Литургия в храм "Св. вмчк Георги" - град Добрич, с начален час 10:00 часа, съобщават от Варненска и Великопреславска Света Митрополия.