“ Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост“ (Марк. 9:29).
Искрената, проникната с твърда вяра молитва е способна да поправи разстроеното здраве. Но тя е още по-мощна, когато е придружена с пост. Молитва, съединена със строг пост – това е най силното оръжие срещу демонските покушения върху човешкото здраве. Четеното днес Евангелие потвърждава тази истина. Нека си припомним изцяло евангелските думи и да се поучим.
„Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха. Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възмощно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана. И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне“ (Марк. 9:17-31).
Този евангелски разказ ни дава един характерен случай за душевноболен. Ала такива случаи не са рядкост в живота. Момъкът от детинство страда от ням дух – епилепсия. В момента на припадък бесът го хвърлял и във вода, и в огън, за да го погуби. Измъченият и нещастен баща, като чул за лекаря на душите, отива при него за помощ. Апостолите не могли да му помогнат. Христос не отказва помощта Си, но туря едно условие за нея.
– Ако можеш да повярваш, за вярващия всичко е възможно.
– Вярвам, Господи, помогни на неверието ми – отговаря нещастният родител.
И ето тази негова вяра, извлича от Спасителя божеския чудотворен жест. Той заповядва на беса да излезе от момчето и да не се връща вече. Бесът злобно хвърля страдалеца в смъртен припадък и излиза. Всеки може да си представи радостта на измъчения баща, когато взема из ръцете на Спасителя оздравелия си син…
Свидетели на всичко това са апостолите. Те се чудят на обстоятелството, дето те не могли да изгонят беса из момчето. За да узнаят причината на своето безсилие, при първия удобен момент насаме, те питат Спасителя: защо ние не можахме да го изгоним?
– Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
От думите, които Спасителят казал на нещастния баща и на апостолите ние се убеждаваме в две неща: първо, Бог може да помогне на тези, които имат жива вяра и, второ, че постът и молитвата са най-можното средство за борба срещу злите духове за опазване здравето и живота. За силата на вярата сме говорили по-често. Нека днес да говорим, за назидание, и по въпроса за поста и молитвата.
Постът принася твърде голяма полза, трябва да се знае, какво разрушение извършва в организма невзъдържанието. Когато човек се поддаде на порочните страсти и плътоугодието, разсъдъкът му бързо се помрачава. Тогава страхът от Бога се изгубва из сърцето; съвестта се затъмнява; демонските сили придобиват влияние върху него: увличат го в неморални и престъпни дела; лишават го от чест и добро име; разстройват и душевното и телесното здраве…
Постът извършва тъкмо обратното. Той прояснява разсъдъка; засилва вярата; прочиства и просветлява съвестта; закрепва и подобрява живота. Доказано е, че постът прави морално падналите – целомъдрени; гневливите – кротки; буйните – скромни и тихи; горделивите – смирени; непокорните – послушни; завистливите – доброжелателни. Постът е направил много хора от непримирими врагове добри приятели, от зверове по нрав – ангели по своя живот, от жилище на бесовете в жилище на Светаго Духа.
Че постът е условие за поддържане на здравето, доказва ни и медицинската наука. Не рядко лекарите го предписват като лечебно средство. Ала това те правят твърде късно, когато тялото вече е разнебитено. Евангелието ни предписва поста като охрана на здравето още от детските години. Още на детската възраст църквата поставя въздържанието и трезвостта като верни стражи на телесното здраве.
Тия стражи са още по-необходими, ако страда духът. Ползата от поста за болната душа е безмерна. За лекуването й и медицинската наука се ръководи по рецептата на Евангелието. Докато на телесно болните тя препоръчва месна храна, на душевно болните забранява такава и им предписва пълно въздържание от всичко, що може да възбуди кръвта в тялото. Друго лекарство за тях тя не знае. Защото действително тоя род болести не се лекуват инак, освен с пост и молитва.
Св. Йоан Златоуст казва: „Който се моли и пости, той има две крила, по-леки от вятъра. Той е по-бърз от огъня. Само той може да побеждава демонските сили, защото няма по-силен от тоя, който искрено се моли и пости“. А св. Василий Велики казва: „Постът е по-надежната закрила на душата, най-мощното оръжие, което прогонва изкушенията“…
Постът разполага към благочестие. А благочестието на всичко е полезно, защото има обещанието за настоящия и за бъдещия живот (Тим. 4:8). Всъщност само постът прави хората способни за истинска молитва. Препълненият стомах, невъздържаното тяло, развратеният ум не предразполагат към молитва, а към болести. Небесната благодат почива върху тия, които постят духовно и телесно. Защото те лесно прекланят колена за молитва; способни са към благоговение и сърдечно умиление; готови са за въздишки и молитвени сълзи. На крилете на поста тяхната молитва може да се издигне през облаците, да мине край ангелските сили, да застане пред престола на Бога и да измоли потребното. Такава била молитвата на пророк Илия, с която той затварял и отварял небето за дъжд. Такава била молитвата и на Корнилий, която доведе ангел от небето да му отговори…
Такава молитва е мощна не само да изцери душата и тялото, но и да продължи живота повече от определеното. И за това има примери в св. Писание. Свършили са били дните на добрия израелски цар Езекия и той заболял. Идва пророк Исайя и му съобщава деня за смъртта му. Ала Езекия искал да живее още. Коленичил, той се облива в сълзи и моли Бога да му продължи живота. Неговата искрена молитва възлязла пред престола на Господа. Той не може да й откаже. В същия час още пророк Исайя получава откровение да се върне при Езекия и да му съобщи, че животът му се продължава още 15 години (4 Цар. 20 гл.). И оздравелият цар бърза в храма да благодари на оногова, който е господар на живота и на смъртта.
И тъй, мощна е силата на молитвата, когато е придружена с пост и благочестие. Това е победното оръжие срещу бесовете демонски. Съпротивлявайте се на дявола и той ще бяга от вас – учи Словото Божие. Как да се съпротивляваме? – С пост и молитва, с отказване да изпълняваме демонските внушения, с бягане от греха. нека по-често се молим. Молитвата напомня за Бога, просветлява ума, пробужда съвестта, разкрива ужаса от греха, изнася на яве светостта на добродетелите. Пророк Давид извършил убийство и прелюбодеяние. Покайната молитва го спасила. Мария Египетска била най-грешна и паднала жена. Молитвата и постът я направиха светица. Цели 40 години тя се подвизавала в пустинята. Изобщо молитвата с пост има чудотворна сила. Тя може да възвърне здравето на душата. Измолва за слепите зрение, за глухите слух, за немите език, за хромите изцерение и дори за мъртвите живот…
Такива са плодовете на силната постническа молитва. Освен дето освобождава душата от ноктите на демоните, тя я приготовлява за храма на небесната благодат. Както благоуханните цветя привличат пчелите към себе си, тъй и чистата молитва с пост привлича Св. Дух. Във време на молитва той слезе на апостолите. С пост и молитва праведните станали храмове на Божия дух. С молитвите си те са правили чудеса и са изгонвали нечисти духове. Постът и молитвата са препоръчани и нам като оръдие, с което ще можем да измолваме от Бога потребните на живота блага и да опазваме своето духовно и телесно здраве.
Прочее, нека здраво държим това оръдие в ръцете си и с вяра да го употребяваме. С подобно усърдие нека сторил това сега, през св. Четиридесетница, което време църквата е определила за усилени постни и молитвени подвизи. Амин.
Видински митрополит Неофит
Източник: dobrotoliubie.com
