Показват се публикациите с етикет НЕОФИТ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет НЕОФИТ. Показване на всички публикации

неделя, 25 октомври 2020 г.

Св. Синод избра Константийския епископ Яков за нов Доростолски митрополит

                      Сн. БПЦ
След св. Литургия, в 6 Неделя след Неделя подир Въздвижение - 25. 10. 2020 г. - в Синодния параклис "Св. цар Борис-Михаил" в София, се проведе каноничният избор за нов Доростолски митрополит, съобщават от Св. Синод на БПЦ.

С 11 гласа "ЗА" от общо 13 Св. Синод на БПЦ-БП избра за Доростолски митрополит Негово Преосвещенство Константийския епископ Яков.

Преосвещеният Велички епископ Сионий бе подкрепен с един глас от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. Подадена бе и една празна бюлетина от Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум.

Негово Светейшество Българският патриарх Неофит прогласи избирането на Константийския епископ Яков за нов член на Св. Синод в качеството му на Доростолски митрополит.


понеделник, 30 март 2020 г.

Пост и молитва

“ Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост“ (Марк. 9:29).
Искрената, проникната с твърда вяра молитва е способна да поправи разстроеното здраве. Но тя е още по-мощна, когато е придружена с пост. Молитва, съединена със строг пост – това е най силното оръжие срещу демонските покушения върху човешкото здраве. Четеното днес Евангелие потвърждава тази истина. Нека си припомним изцяло евангелските думи и да се поучим. 
„Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха. Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възмощно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана. И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне“ (Марк. 9:17-31).
Този евангелски разказ ни дава един характерен случай за душевноболен. Ала такива случаи не са рядкост в живота. Момъкът от детинство страда от ням дух – епилепсия. В момента на припадък бесът го хвърлял и във вода, и в огън, за да го погуби. Измъченият и нещастен баща, като чул за лекаря на душите, отива при него за помощ. Апостолите не могли да му помогнат. Христос не отказва помощта Си, но туря едно условие за нея. 
– Ако можеш да повярваш, за вярващия всичко е възможно.
– Вярвам, Господи, помогни на неверието ми – отговаря нещастният родител. 
И ето тази негова вяра, извлича от Спасителя божеския чудотворен жест. Той заповядва на беса да излезе от момчето и да не се връща вече. Бесът злобно хвърля страдалеца в смъртен припадък и излиза. Всеки може да си представи радостта на измъчения баща, когато взема из ръцете на Спасителя оздравелия си син…
Свидетели на всичко това са апостолите. Те се чудят на обстоятелството, дето те не могли да изгонят беса из момчето. За да узнаят причината на своето безсилие, при първия удобен момент насаме, те питат Спасителя: защо ние не можахме да го изгоним?
– Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
От думите, които Спасителят казал на нещастния баща и на апостолите ние се убеждаваме в две неща: първо, Бог може да помогне на тези, които имат жива вяра и, второ, че постът и молитвата са най-можното средство за борба срещу злите духове за опазване здравето и живота. За силата на вярата сме говорили по-често. Нека днес да говорим, за назидание, и по въпроса за поста и молитвата. 
Постът принася твърде голяма полза, трябва да се знае, какво разрушение извършва в организма невзъдържанието. Когато човек се поддаде на порочните страсти и плътоугодието, разсъдъкът му бързо се помрачава. Тогава страхът от Бога се изгубва из сърцето; съвестта се затъмнява; демонските сили придобиват влияние върху него: увличат го в неморални и престъпни дела; лишават го от чест и добро име; разстройват и душевното и телесното здраве…
Постът извършва тъкмо обратното. Той прояснява разсъдъка; засилва вярата; прочиства и просветлява съвестта; закрепва и подобрява живота. Доказано е, че постът прави морално падналите – целомъдрени; гневливите – кротки; буйните – скромни и тихи; горделивите – смирени; непокорните – послушни; завистливите – доброжелателни. Постът е направил много хора от непримирими врагове добри приятели, от зверове по нрав – ангели по своя живот, от жилище на бесовете в жилище на Светаго Духа. 
Че постът е условие за поддържане на здравето, доказва ни и медицинската наука. Не рядко лекарите го предписват като лечебно средство. Ала това те правят твърде късно, когато тялото вече е разнебитено. Евангелието ни предписва поста като охрана на здравето още от детските години. Още на детската възраст църквата поставя въздържанието и трезвостта като верни стражи на телесното здраве. 
Тия стражи са още по-необходими, ако страда духът. Ползата от поста за болната душа е безмерна. За лекуването й и медицинската наука се ръководи по рецептата на Евангелието. Докато на телесно болните тя препоръчва месна храна, на душевно болните забранява такава и им предписва пълно въздържание от всичко, що може да възбуди кръвта в тялото. Друго лекарство за тях тя не знае. Защото действително тоя род болести не се лекуват инак, освен с пост и молитва.
Св. Йоан Златоуст казва: „Който се моли и пости, той има две крила, по-леки от вятъра. Той е по-бърз от огъня. Само той може да побеждава демонските сили, защото няма по-силен от тоя, който искрено се моли и пости“. А св. Василий Велики казва: „Постът е по-надежната закрила на душата, най-мощното оръжие, което прогонва изкушенията“…
Постът разполага към благочестие. А благочестието на всичко е полезно, защото има обещанието за настоящия и за бъдещия живот (Тим. 4:8). Всъщност само постът прави хората способни за истинска молитва. Препълненият стомах, невъздържаното тяло, развратеният ум не предразполагат към молитва, а към болести. Небесната благодат почива върху тия, които постят духовно и телесно. Защото те лесно прекланят колена за молитва; способни са към благоговение и сърдечно умиление; готови са за въздишки и молитвени сълзи. На крилете на поста тяхната молитва може да се издигне през облаците, да мине край ангелските сили, да застане пред престола на Бога и да измоли потребното. Такава била молитвата на пророк Илия, с която той затварял и отварял небето за дъжд. Такава била молитвата и на Корнилий, която доведе ангел от небето да му отговори…
Такава молитва е мощна не само да изцери душата и тялото, но и да продължи живота повече от определеното. И за това има примери в св. Писание. Свършили са били дните на добрия израелски цар Езекия и той заболял. Идва пророк Исайя и му съобщава деня за смъртта му. Ала Езекия искал да живее още. Коленичил, той се облива в сълзи и моли Бога да му продължи живота. Неговата искрена молитва възлязла пред престола на Господа. Той не може да й откаже. В същия час още пророк Исайя получава откровение да се върне при Езекия и да му съобщи, че животът му се продължава още 15 години (4 Цар. 20 гл.). И оздравелият цар бърза в храма да благодари на оногова, който е господар на живота и на смъртта. 
И тъй, мощна е силата на молитвата, когато е придружена с пост и благочестие. Това е победното оръжие срещу бесовете демонски. Съпротивлявайте се на дявола и той ще бяга от вас – учи Словото Божие. Как да се съпротивляваме? – С пост и молитва, с отказване да изпълняваме демонските внушения, с бягане от греха. нека по-често се молим. Молитвата напомня за Бога, просветлява ума, пробужда съвестта, разкрива ужаса от греха, изнася на яве светостта на добродетелите. Пророк Давид извършил убийство и прелюбодеяние. Покайната молитва го спасила. Мария Египетска била най-грешна и паднала жена. Молитвата и постът я направиха светица. Цели 40 години тя се подвизавала в пустинята. Изобщо молитвата с пост има чудотворна сила. Тя може да възвърне здравето на душата. Измолва за слепите зрение, за глухите слух, за немите език, за хромите изцерение и дори за мъртвите живот… 
Такива са плодовете на силната постническа молитва. Освен дето освобождава душата от ноктите на демоните, тя я приготовлява за храма на небесната благодат. Както благоуханните цветя привличат пчелите към себе си, тъй и чистата молитва с пост привлича Св. Дух. Във време на молитва той слезе на апостолите. С пост и молитва праведните станали храмове на Божия дух. С молитвите си те са правили чудеса и са изгонвали нечисти духове. Постът и молитвата са препоръчани и нам като оръдие, с което ще можем да измолваме от Бога потребните на живота блага и да опазваме своето духовно и телесно здраве. 
Прочее, нека здраво държим това оръдие в ръцете си и с вяра да го употребяваме. С подобно усърдие нека сторил това сега, през св. Четиридесетница, което време църквата е определила за усилени постни и молитвени подвизи. Амин. 
Видински митрополит Неофит
Източник: dobrotoliubie.com

понеделник, 23 март 2020 г.

Обръщение на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит по повод пандемията с коронавируса

ОБИЧНИ В ГОСПОДА ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА, БРАТЯ И СЕСТРИ, СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ,
Във време на изпитания, народът ни е застрашен от разширяващата се пандемия, когато болестта е близо до нас и виждаме страданието на човеците, всички сме призвани да бъдем отговорни към ближния, народа и Родината ни. Ясно осъзнаваме, че сме в най-мистичното време на Църквата – светата Четиридесетница, дни наситени с покаяние и непрестанна молитва. Време за подготовка и очакване на Празника на празниците - Възкресението Христово!
С отеческа загриженост се обръщаме към вас, скъпи братя и сестри, да съобразим ежедневието си с всички изисквания на извънредното положение. Призоваваме да се спазват препоръките на Светия Синод и епархийските митрополити. Неизменно да носим надеждата за благополучния край на това тежко за народа ни изпитание. Вярата ни и Христовата любов, които горят в нас са щит, който ще ни предпази от предизвикателствата на деня. Да не униваме и въпреки трудностите да бъдем бодри и непрестанно да се молим! Да се въздържаме от всяко зло! Да не забравяме Христовата повеля:
„В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“ (Йн 16:33).
Останали в домовете си, пред домашната икона, притихнали с покайни сърца да отправим взор към Спасителя Христа с молитва за изцерение на болните, и подкрепа на нашите медици, правителството и воинството, и всички, които не пестят сили и средства в това усилно време, като се помолим:
„Господи Иисусе Христе, Боже наш, истински Лекарю на душите и телата, Който прояви толкова добротворство и направи здрави страдащи телесно и душевно люде, приеми благосклонно нашето моление. Боже, Чудотворче, със Своята мощна сила прогони убийствения вирус, който предизвиква страх, страдание и смърт. В тези дни на изпитание на вярата ни успокой тревогите и изцели заболелите. Господи, прекрати силата на болестта, младежите запази и вразуми. Заболелите и старите хора подкрепи и ги дари със здраве, спокойствие и бодрост по застъпничеството на нашата Владичица Пресвета Богородица, на преподобния наш отец Йоан Рилски Чудотворец, на светите Безсребреници и Лечители Христови, и на всички светии“. Амин.
Божията благодатна помощ да бъде с всички нас!
Бог да пази България!
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ


сряда, 1 януари 2020 г.

Обръщение на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за новата 2020 г.

Ваши Преосвещенства,
Боголюбиви отци,
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Православна църква,
С вяра във Всемилостивия Бог и неизменно упование в Неговия благ промисъл за всекиго от нас и за цялото творение изпращаме още една година от даруваното ни свише историческо време, за да влезем в следващото Новолетие с чиста радост и нова надежда – надежда за лично и обществено благопреуспяване, за мир и благоденствие на скъпия ни народ и прекрасното ни Отечество.
На границата между Старата и Новата година неизбежно правим равносметка на постигнатото и планове за предстоящото. Радваме се на успехите си, но не подминаваме и своите пропуски – всичко онова, което сме могли да направим и по-добре, но, поради една или друга причина не сме успели. Съзнаваме, че по човешки сме немощни и затова още по-усърдно молим Бога да ни укрепва в нашите добри начинания, защото без Него, както свидетелства Сам Той в Евангелието, не можем да вършим нищо. Той е лозата, а ние сме пръчките, и затова колкото повече и по-тясно пребъдваме в Него и съблюдаваме Неговите заповеди, толкова по-богат плод ще можем и да принесем (Иоан 15:5).
Нашият Господ и Спасител Иисус Христос и завещаното ни от Него Евангелие са единственият верен критерий за всяко наше намерение и действие. Доколкото всяко нещо сторено от нас е в съзвучие с Божия план за човечеството и за творението, дотолкова то е добро и полезно, дотолкова сме изпълнили Божията воля и можем да се наречем верни чеда на Небесния наш Отец. Ето защо, като православни християни, нека и през Новата 2020 година да полагаме усилия да разпознаваме благата Божия воля и да се стремим с всички сили да бъдем верни следовници и неуморни съработници на Всевишния, Който, отново според свидетелството на Неговия Син и наш Бог Иисус Христос, никога не престава да работи за доброто и спасението на цялото Свое творение (Иоан 5:17).
Нека настъпването на Новата година ни вдъхнови за още по-усърден труд, който да бъде, първом, за Божия прослава, а заедно това и за още по-голям възход на светата ни Православна църква и на нашата мила Родина. Такава е Божията повеля към нас, такъв е примерът и този е заветът, оставен ни през вековете от всички достойни наши предци, работили усърдно и отдавали всичките си сили за своята Църква и свидно Отечество.
Благодатта, мирът и любовта на нашия Господ и Спасител Иисус Христос да бъдат с всички нас!
За много и благословени години!
+ НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ