Начало на Църковната нова година

Според еврейското летоброене, месец септември е седмият месец от годината. Свързан е с ред библейски събития, затова е определен за начало на църковното новолетие.

 В този месец, когато водите на потопа започнали да намаляват, Ноевият ковчег се установил на Араратските планини.

 В месец септември свети пророк Моисей слязъл от планината Синай, осиян от Божествена слава, носейки скрижалите на Закона, дадени от Самия Господ. През септември е построена Скинията на Завета в стана на израилтяните и пак през септември първосвещеникът, един-единствен път в годината, влизал в Светая Светих да принася служба, „и то не без кръв… за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание”.

 Празникът на новолетието бил установен от светите отци на Първия Вселенски събор в Никея. Това станало по времето, когато цар Константин Велики, след като победил Максенций, просветил вселената със светлината на благочестието, изкоренил идолските празненства, освободил Христовата вяра от тежките гонения и установил свои индиктиони. Тогава светите отци установили да се празнува новолетието, като начало на християнската свобода, за възпоминание на Христовото посещение в юдейската синагога в този ден и проповедта Му за благоприятната Господня година.

 В деня на новолетието – първи септември, Господ Иисус Христос дошъл в Назарет, влязъл в синагогата и сред учителите започнал да чете пророческите книги. Подали Му книгата на пророк Исаия; и Той прочел думите: „Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение, на слепи проглеждане, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година". Затворил свитъка и казал на събралото се множество, че тези думи са се изпълнили в този ден, че Той е Месията, пратен от Бога Отца за спасението на хората. „И всички Му засвидетелстваха това, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му".

 Оттогава и ние празнуваме първия ден на септември. Но това вече не е празник на Ветхия Завет, а на новата благодат.

Обръщение на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за новата 2020 г.

Ваши Преосвещенства,

Боголюбиви отци,

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Православна църква,

С вяра във Всемилостивия Бог и неизменно упование в Неговия благ промисъл за всекиго от нас и за цялото творение изпращаме още една година от даруваното ни свише историческо време, за да влезем в следващото Новолетие с чиста радост и нова надежда – надежда за лично и обществено благопреуспяване, за мир и благоденствие на скъпия ни народ и прекрасното ни Отечество.

На границата между Старата и Новата година неизбежно правим равносметка на постигнатото и планове за предстоящото. Радваме се на успехите си, но не подминаваме и своите пропуски – всичко онова, което сме могли да направим и по-добре, но, поради една или друга причина не сме успели. Съзнаваме, че по човешки сме немощни и затова още по-усърдно молим Бога да ни укрепва в нашите добри начинания, защото без Него, както свидетелства Сам Той в Евангелието, не можем да вършим нищо. Той е лозата, а ние сме пръчките, и затова колкото повече и по-тясно пребъдваме в Него и съблюдаваме Неговите заповеди, толкова по-богат плод ще можем и да принесем (Иоан 15:5).

Нашият Господ и Спасител Иисус Христос и завещаното ни от Него Евангелие са единственият верен критерий за всяко наше намерение и действие. Доколкото всяко нещо сторено от нас е в съзвучие с Божия план за човечеството и за творението, дотолкова то е добро и полезно, дотолкова сме изпълнили Божията воля и можем да се наречем верни чеда на Небесния наш Отец. Ето защо, като православни християни, нека и през Новата 2020 година да полагаме усилия да разпознаваме благата Божия воля и да се стремим с всички сили да бъдем верни следовници и неуморни съработници на Всевишния, Който, отново според свидетелството на Неговия Син и наш Бог Иисус Христос, никога не престава да работи за доброто и спасението на цялото Свое творение (Иоан 5:17).

Нека настъпването на Новата година ни вдъхнови за още по-усърден труд, който да бъде, първом, за Божия прослава, а заедно това и за още по-голям възход на светата ни Православна църква и на нашата мила Родина. Такава е Божията повеля към нас, такъв е примерът и този е заветът, оставен ни през вековете от всички достойни наши предци, работили усърдно и отдавали всичките си сили за своята Църква и свидно Отечество.

Благодатта, мирът и любовта на нашия Господ и Спасител Иисус Христос да бъдат с всички нас!

За много и благословени години!

+ НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ