Службите в храм “Св. Климент Охридски”, гр. Добрич, през първа седмица на великия пост.
вторник, 28 февруари 2023 г.
Службите в храм “Св. Климент Охридски”, гр. Добрич
вторник, 7 февруари 2023 г.
Митрополит Йоан ще отслужи литургия по повод храмовият празник на църквата „Св. Харалампий“ в Шабла
На 10 февруари църквата „Св. Харалампий“ в Шабла отбелязва своя храмов празник.
Празничните богослужения са:
На 9 февруари (четвъртък)
17,00 ч. – Празнична вечерня с петохлебие
На 10 февруари (петък)
7,30 ч. – Утреня
9,00 ч. – Света Литургия
Очаква се литургията да бъде оглавена от Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Ще присъстват и свещеници от епархията.
Канят се всички православни християни на тържественото богослужение, като пчеларите могат да донесат продукцията си от мед за освещаване, съобщават от община Шабла.
четвъртък, 14 юли 2022 г.
Митрополит Йоан ще отслужи Божествена света Литургия в манастира "Св. вмчца Марина" - с. Ботево
С благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан на 17 юли, Неделя след Петдесетница - на св. Отци от 6-те Вселенски събори, от 9:00 ч. ще бъде отслужена Божествена света Литургия в манастира "Св. вмчца Марина" - село Ботево.
неделя, 21 ноември 2021 г.
Църквата “Св. Климент Охридски” ще отпразнува храмовият си празник на 25 ноември
На 25 ноември всяка година Православната Църква чества паметта на св. Климент Охридски.
Храм “Св. Климент Охридски” в Добрич ще почете храмовия си празник на 25 ноември, съобщи новият председател на храма отец Петър Димитров.
Програма: 08:00 ч. - Начало на утринната Литургия
09:00 ч. - Начало на Св. Литургия
От 10:30 ч. започва Водосвет и раздаване на риба за празника!
събота, 13 ноември 2021 г.
ПОЧИТАМЕ СВ. ЙОАН ЗЛАТОУСТ
Великият отец на Църквата свети Иоан Златоуст се е родил в 347 г. в Антиохия. Като получил добро за времето си образование под ръководството на майка си, отличаваща се с ум и добродетелен живот жена, свети Иоан го завършил в школата на известния ритор Ливаний; след като за кратко време бил адвокат, свети Иоан се заел с изучаването на християнското богословие под ръководството на антиохийския епископ свети Мелетий. Иоан Златоуст завършил при Картерий, най-добрия християнски учен от това време, и при Диодор, впоследствие епископ Тарсийски.
След това Иоан се отдалечил в пустинята и прекарал отначало четири години с други монаси, а след това две години в пълно уединение. В пустинята Иоан Златоуст написал "Слово за свещенството" по повод укорите на неговия другар - епископ Василий за бягството на Златоуст от епископството. Това слово, най-добро от светоотеческите писания, изобразява какъв трябва да бъде християнският пастир и какви са задълженията му.
Разстроеното от подвизи здраве накарало Иоан да напусне пустинята и да се върне в Антиохия. В 381 г. той бил посветен за дякон и посещавал богатите, измолвайки подаяния за бедните, на които той, обхождайки домовете, раздавал милостиня. При това сам виждал картините на нищета и глад в богатия град, което, поразявайки любещата дуща на Златоуст, намирало израз в проповедите му, дишащи любов, особено към обидените и угнетените.
Своите проповеди, събиращи огромно множество слушатели, свети Иоан произнасял не по-малко от два пъти в седмицата, а понякога и всеки ден; голяма част от тях той произнасял без предварителна подготовка, и силата на проповедническия му дар била толкова голяма, че слушателите нерядко, според обичая на времето, прекъсвали поучението с ръкопляскания. Но често увещанията и изобличенията на проповедника предизвиквали у тях сълзи и стонове на разкаяние.
Най-добрите проповеди, произнесени от Златоуст в Антиохия, били тези 19, които казал след свалянето на намиращата се на улицата статуя на императрица Плацила от недоволните от новия налог антиохийци. Такова оскърбление на величеството заплашвало града с пълно изтребление; епископ Флавиан се отправил към императора да ходатайства за града и в негово отсъствие смутеното паство утешавал златоустият проповедник.
В 397 г. Иоан, смирен Антиохийски презвитер, бил избран за архиепископ на Константинопол, по указание на приближения на императора велможа Евтропий. Поради страх, че антиохийците няма да пуснат любимия свещеник да си отиде, Иоан Златоуст бил изведен от града с измама. Тежко бреме наложил върху себе си Иоан със сана на Контантинополски епископ. Чуждият и неизвестен на двора и велможите епископ, неустройващ пирове, както правели неговите предшественици, и сам неходещ на тях, възбуждал против себе си недоволството на мнозина. Недоволно било и духовенството на столичния град, разпуснато и непривикнало към необходимата дисциплина, която му наложил Златоуст.
Голяма част от парите, отпускани за негова издръжка, свети Иоан давал за бедните и построил в Константинопол няколко болници и приюти. Любовта на свети Златоуст към бедните, подтиквайки го да увещава богатите към даване на милостиня и да ходатайства за нямащите, възбудила недоволство сред състоятелните слоеве на населението - започнали да обвиняват светия архиепископ в предизвикване на вражда у бедните към богатите. Свети Златоуст настроил против себе си и императрица Евдоксия, която в Златоустовото изобличение на разкоша и суетността на константинополските жени видяла намек за себе си.
Всичко това довело до факта, че в 403 г. бил съставен събор от личните врагове на свети Златоуст, известен в историята под името "събор под дъба", който несправедливо осъдил Златоуст (между другото и за това, че той "не познава гостоприемството"), след което бил изпратен на заточение. Но последвалото след това възмущение от страна на народа и страшното земетресение, в което Евдоксия видяла израз на Божия гняв за гонението на невинния архиепископ, заставили императрицата да върне Златоуст. Но тъй като и след завръщането си Иоан не променил начина си на живот, изобличавайки пороците на двора и защитавайки бедните, в 404 г. го постигнало второ заточение. В началото той прекарал две години в Кукуза в Армения, откъдето го изпратили на заточение на друго място, но по пътя той починал (14 септември 407 г.), с думите: "слава Богу за всичко!".
Творенията на свети Иоан Златоуст още в IV и V век придобили голяма известност в целия християнски свят: те се пазели като скъпоценност в царските чертози и се изписвали със златни букви. Много от тях не са достигнали до наши дни, но от него са се запазили толкова съчинения, колкото от никой друг отец и учител на Църквата. По гръцкия часослов всички творения на Иоан Златоуст, достигнали до наши дни, наброяват до 1447, и 244 писма.
Най-голямата част от запазилите се творения на Иоан Златоуст са проповеди и църковни беседи. Проповедите на свети Иоан поразяват със своята стройност, дълбочина на мисълта и разнообразие на съдържанието. "Не говоря за другите - пише свети Исидор за Златоуст, - сам Ливаний, толкова известен със своето красноречие, се изумявал от езика на знаменития Иоан, от изяществото на мислите и силата на доказателствата".
За най-добри от проповедите на свети Иоан Златоуст справедливо се смятат беседите към антиохийския народ за статуите, словото за Евтропий, словото "за бедните", словото след напускането на столицата и след завръщането в столицата, похвалните слова за апостол Павел. В своите проповеди Златоустият учител предлагал наставления за почти всички частни предмети на християнския живот.
Освен това в продължение на цялото си обществено служение той обяснявал в беседи Свещеното Писание, предимно Новия Завет. Всяка от обяснителните беседи на Златоуст се състои от две части: в едната той се занимава с обяснение на текстовете от словото Божие, а в другата предлага нравствени наставления.
Собствено догматическите съчинения на свети Иоан Златоуст не са много и всички те са проникнати от грижата му за нравственото изправяне на вярващите. Сред последния вид съчинения трябва да отбележим книгата до Стагирий, в която се разглежда въпросът, защо страданието постига и праведниците, независимо от съществуването на Божия Промисъл.
Заслужават внимание и 5 слова за непостижимото, произнесени като изобличение на еретиците аномеи, които се стремели въз основа на собственото си мъдруване да обяснят отношението на Бог-Отец към Бог Син и учели, че Син Божий е тварно същество и е сътворен от Отца от нищото.
Освен това забележителна е и книгата на Иоан Златоуст за Светия Дух по учението за изхождането на Светия Дух от Отца.
В съчинението против иудеите и езичниците се доказва Божествеността на християнското учение с изпълнението на пророчествата и действията на християнското благовестие върху сърцата на хората, а в Осем слова против иудеите се показва, че иудейските обреди са отменени и поради това извършването им сега означава да се постъпва против Божията воля.
Свети Иоан Златоуст е славен и с това, че е учредил особен чин на литургията, която и сега носи неговото име [виж Св. Литургия, Pravoslavieto.com]. Свети Прокъл, ученик на Златоуст и впоследствие един от приемниците на Константинополската катедра, пише за този чин на литургията, установен от светеца:
"Св. Василий (Велики), постъпвайки с хората като с немощни, представил литургията в съкратен вид. След немного време нашият отец, златният по език Иоан, от една страна, като добър пастир, ревностно грижейки се за спасението на овците, и, от друга, имайки предвид слабостта на човешката природа, се решил да изтръгне из корен всеки сатанински предлог. Затова той, пропускайки много, учредил извършването на литургията в още по-съкратен вид".
Съкратената от Иоан литургия първоначално не съдържала в себе си всички песнопения, които съдържа сега, но те не изменили съществено реда на литургията.
сряда, 5 май 2021 г.
Доростолският митрополит Яков ще отслужи празничната литургия в църквата „Св. Вмчк Георги Победоносец“ в Тервел
Гергьовден e храмовият празник на църквата „Св. Вмчк Георги Победоносец“ в добруджанския град Тервел. На празника ще се отслужи празнична литургия и ще се раздаде на миряните курбан за здраве.Митрополит Яков сн. БПЦ
На 6 май ще се отбележат и 10 години от освещаването на храм „Св. Вмчк Георги Победоносец“. Доростолският митрополит Яков ще оглави празничната литургия в съслужие от свещениците от град Тервел и други свещеници от Доростолска епархия.
петък, 17 юли 2020 г.
Архиерейска света Литургия в манастир "Св. вмчца Марина" - с. Ботево
понеделник, 8 юни 2020 г.
Отец Емануил отслужи светата Литургия на Петдесетница
Снимки: А. Радилов |
Със слизането на Светия Дух на петдесетия ден от Възкресение Христово се поставя начало - рожденият ден на Православната Църква! Стоейки в очакване на обещания от Сина Божи Иисус Христос Свети Дух, Богородица заедно с Дванадесетте Апостола, изведнъж стаята се изпълнила със Свети Дух под формата на огнени езици и Апостолите започнали да славят Бога на различни езици, които до този момент не знаели! След Благословия и Мъдри Напътствия от Божията Майка, Апостолите се отправили във всички краища на света, за да донесат на човеците дареният от Бога Свети Дух! Важно е да осмислим, какво всъщност ни дарява чрез Светия си Дух нашият Небесен Отец! Светия Дух е съвършенното познание, този Христос даден ни, за да ни води по Пътя на Съвършенството! "И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец." Матея 5:48! Едновременно с това Светия Дух е Истинската Любов, която Твореца дарява на нас Неговото Творение, за да може и ние да сме носители на Любов Истинска по Пътя на Спасението! Светият Дух е и Истината, която ни прави свободни и ни води в Пътя на Правдата, където лукавство и лъжа не съществуват! Светия Дух е този, чрез който Бог дава живот на нас и на цялата вселена! С много любов се обръщам към всички - да отворим сърцата си за Сина Божии Иисус Христос, защото така пускаме в себе си Единосъщната и Животворяща Света Троица и от нас започва да се излива Светия Дух, сиреч Христос за всички хора по земята за да настъпи истина, любов истинска, справедливост, братолюбие между човеците та всички ние да прославяме Бога! Амин!
неделя, 10 май 2020 г.
БПЦ чества годишнината от възстановяването на Българската патриаршия
Сн. А. Карадаков - БПЦ |
събота, 11 април 2020 г.
Директно излъчване на Архиерейската света Литургия на Цветница от катедрален храм "Успение Богородично" във Варна
понеделник, 23 март 2020 г.
Църквата няма как да спре да се моли (петиция)
Българският патриарх Неофит не е участвал в неделната литургия на 22-ри март 2020 г. излъчена от БНТ2 от столичния храм “Въздвижение на Св. Кръст Господен”. Този факт, може да бъде лесно проверен. От Патриаршеската катедрала беше излъчена св. Литургия на живо, както всяка неделя и проследена от хиляди вярващи. Трябва да се отбележи също така, че св. Литургия не е срещу коронавируса, а е по повод Третата неделя от Великия пост - Неделя Кръстопоклонна, на която е определено да се изнася за поклонение Св. Кръст Господен. Българската патриаршия включи в богослуженията си определени молитви към Бога, относно пандемията с COVID-19. БПЦ прие мерки за защита от коронавируса и призова вярващите да спазват стриктно правилата за превенция, както и да останат у дома където да се молят заедно с молитвата "Отче Наш" всяка вечер, с което да се молят и за лекарите.
По отношение на гражданските позиции и коментари на определени кръгове в обществото, които от определено време изразяват откровена антицърковнна и антихристиянска позиция, очевидно е нужно да бъде обяснено и какво е това св. Причастие. Това е Тайнството на тайнствата - най-важното молитвено последование в християнската Църква. Учредено е от Христос по време на тайната вечеря (Мат. 26:26 - 28), (Лук. 22:19). Евхаристията е основа на църковния живот, по време на него свещениците се молят за “претворяването” на хляба и виното в тялото и кръв на Иисус Христос. Според Църквата хлябът и виното не променят материалната си природа, но и не остават обикновени земни вещества (Св. Йоан Дамаскин). Точно заради това вярване, няма как Църквата да се откаже от един от най-важните актове за всеки практикуващ християнин - приемането и причастяването със Самия Христос, чрез причастие. В историята на Църквата, която не е от вчера и днес, а от 2000 г. са показани многократно стотици примери за това, че Тайнствата не са заразни, а точно обратното. В дни на беди, болка и изпитания пред човечеството, Църквата не просто не се е затваряла в себе си, а напротив отваряла е широко своите порти и е изцелява хиляди, за което свидетелства историята. В тези моменти много хора са повярвали и откривали Бога и Църквата.
Дали има смисъл тези неща да се преповтарят и да се напомнят на многоуважаваните от нас интелигентни съграждани не знаем, но вярваме, че всеки човек със здрав разум, стъпил на земята, не вятърничав и не обслужващ определени интереси, може ясно да си направи сметка за какво става въпрос по отношение на създаването на обществените нагласи срещу Църквата и нейните богослужения. В нас остава усещането, че мнозина са чакали точно този момент, за да могат отново да ни припомнят колко неистово мразят и ненавиждат храма, вярващите и Църквата. Молим да ни бъде дадена свободата да вярваме и изповядваме своята вяра. Не се притеснявайте за тези, които приемат Христос, чрез причастие, притеснявайте и се молете за тези, които не спазиха предписанията на Националния кризисен щаб и решиха да хитруват, кой, както намери за добре.
Прави впечатление и постоянният въпрос, който присъства във всеки един брифинг на Кризисния щаб - Кога ще бъдат затворени храмовете? Многократно ген.-майор проф. Венцислав Мутафчийски заяви, че единствено в правомощията на Светия Синод е да затвори или да не затвори църквите. Постоянното задаване на този въпрос, от журналисти от различни медии, създава неприятното усещане, че е впрегната гилдията в това храмовете в България да бъдат затворени. Сякаш зла сила води организирана кампания по време на светата Четиридесетница да извади хората от храма, където в този период те трябва да присъстват с удвоено усърдие. Каква ще бъде ползата от това? Още днес можем да отговорим - никаква.
Благой Цицелков, журналист
Цвети Лозанова, журналист
Младенка Ланджева, иконописец
Николай Пенев, богослов
Ангел Бончев, журналист
Ангел Иванов, журналист
доц. Костадин Нушев, богослов
Даниела Денева, журналист
Валентин Чиликов
Невена Драганова
Красимир Бончев
Иван Стамболов, публицист и писател
Ася Банкова-Кабранска, богослов
Славка Бозукова, журналист
Екатерина Арие, учител
Анна Николова
Румяна Събева, инженер
Милкана Порязова, инженер
Боряна Колчагова, журналист
д-р Гергана Райжекова, писател, антрополог
Радослава Желязкова
доц. Пенчо Тончев, лекар
Анелия Янковска - Сенгалевич, писател
Дороти Игнатова, журналист
Пенка Атанасова
Иван Чикалов, инженер
Гергана Костова
Весела Мирчева
Злати Ковачева
Екатерина Табакова
Мирослава Петкова
Димитър Петрушев, адвокат
Мила Кънева, архитект
Велислава Дърева, журналист
Васил Михайлов