Излезе от печат нова детска книжка за св. Порфирий Кавсокаливит

Ловчанска Света Митрополия пуска на българския книжен пазар ново издание от поредицата „За децата на България“, посветено на обичания по целия православен свят съвременен светец преподобни Порфирий Кавсокаливит.

Изданието е луксозно, с твърди корици, голям формат (А4), и богати илюстрации. То ще запознае малките читатели с живота на този чуден подвижник и някои от многобройните чудеса, станали по неговите свети молитви.

За повече информация и поръчки:

тел. 0888 286 937

email: knigi.predanie@gmail.com

Църквата няма как да спре да се моли (петиция)

От няколко седмици се води активна кампания срещу БПЦ и вярващите православни християни в България. А днес (22.03.2020г.) вестниците “Сега”, “Банкеръ” и сайтовете Медиапул и др. си позволиха да тиражират фалшивата новина, че “Въпреки забраните църквата проведе литургия срещу коронавируса. В церемонията участва и патриарх Неофит, а тя беше посетена от десетки вярващи”. Трябва да бъдат направени няколко важни уточнения, за да не се манипулира и подвежда общественото мнение и да не се създават определени антицърковнни нагласи в обществото ни.
Българският патриарх Неофит не е участвал в неделната литургия на 22-ри март 2020 г. излъчена от БНТ2 от столичния храм “Въздвижение на Св. Кръст Господен”. Този факт, може да бъде лесно проверен. От Патриаршеската катедрала беше излъчена св. Литургия на живо, както всяка неделя и проследена от хиляди вярващи. Трябва да се отбележи също така, че св. Литургия не е срещу коронавируса, а е по повод Третата неделя от Великия пост - Неделя Кръстопоклонна, на която е определено да се изнася за поклонение Св. Кръст Господен. Българската патриаршия включи в богослуженията си определени молитви към Бога, относно пандемията с COVID-19. БПЦ прие мерки за защита от коронавируса и призова вярващите да спазват стриктно правилата за превенция, както и да останат у дома където да се молят заедно с молитвата "Отче Наш" всяка вечер, с което да се молят и за лекарите.
По отношение на гражданските позиции и коментари на определени кръгове в обществото, които от определено време изразяват откровена антицърковнна и антихристиянска позиция, очевидно е нужно да бъде обяснено и какво е това св. Причастие. Това е Тайнството на тайнствата - най-важното молитвено последование в християнската Църква. Учредено е от Христос по време на тайната вечеря (Мат. 26:26 - 28), (Лук. 22:19). Евхаристията е основа на църковния живот, по време на него свещениците се молят за “претворяването” на хляба и виното в тялото и кръв на Иисус Христос. Според Църквата хлябът и виното не променят материалната си природа, но и не остават обикновени земни вещества (Св. Йоан Дамаскин). Точно заради това вярване, няма как Църквата да се откаже от един от най-важните актове за всеки практикуващ християнин - приемането и причастяването със Самия Христос, чрез причастие. В историята на Църквата, която не е от вчера и днес, а от 2000 г. са показани многократно стотици примери за това, че Тайнствата не са заразни, а точно обратното. В дни на беди, болка и изпитания пред човечеството, Църквата не просто не се е затваряла в себе си, а напротив отваряла е широко своите порти и е изцелява хиляди, за което свидетелства историята. В тези моменти много хора са повярвали и откривали Бога и Църквата.
Дали има смисъл тези неща да се преповтарят и да се напомнят на многоуважаваните от нас интелигентни съграждани не знаем, но вярваме, че всеки човек със здрав разум, стъпил на земята, не вятърничав и не обслужващ определени интереси, може ясно да си направи сметка за какво става въпрос по отношение на създаването на обществените нагласи срещу Църквата и нейните богослужения. В нас остава усещането, че мнозина са чакали точно този момент, за да могат отново да ни припомнят колко неистово мразят и ненавиждат храма, вярващите и Църквата. Молим да ни бъде дадена свободата да вярваме и изповядваме своята вяра. Не се притеснявайте за тези, които приемат Христос, чрез причастие, притеснявайте и се молете за тези, които не спазиха предписанията на Националния кризисен щаб и решиха да хитруват, кой, както намери за добре.
Прави впечатление и постоянният въпрос, който присъства във всеки един брифинг на Кризисния щаб - Кога ще бъдат затворени храмовете? Многократно ген.-майор проф. Венцислав Мутафчийски заяви, че единствено в правомощията на Светия Синод е да затвори или да не затвори църквите. Постоянното задаване на този въпрос, от журналисти от различни медии, създава неприятното усещане, че е впрегната гилдията в това храмовете в България да бъдат затворени. Сякаш зла сила води организирана кампания по време на светата Четиридесетница да извади хората от храма, където в този период те трябва да присъстват с удвоено усърдие. Каква ще бъде ползата от това? Още днес можем да отговорим - никаква.

Скъпи наши сънародници, уважаеми журналисти, общественици и политици, не се страхувайте от Църквата. Тя няма да ви зарази. Може да излекува всеки. Най-вече душите.

P.S. Авторите на тази петиция не само подкрепят всички мерки на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса, но и препоръчват да няма струпване на много хора на едно място.

С уважение:
Благой Цицелков, журналист
Цвети Лозанова, журналист
Младенка Ланджева, иконописец
Николай Пенев, богослов
Ангел Бончев, журналист
Ангел Иванов, журналист
доц. Костадин Нушев, богослов
Даниела Денева, журналист
Валентин Чиликов
Невена Драганова
Красимир Бончев
Иван Стамболов, публицист и писател
Ася Банкова-Кабранска, богослов
Славка Бозукова, журналист
Екатерина Арие, учител
Анна Николова
Румяна Събева, инженер
Милкана Порязова, инженер
Боряна Колчагова, журналист
д-р Гергана Райжекова, писател, антрополог
Радослава Желязкова
доц. Пенчо Тончев, лекар
Анелия Янковска - Сенгалевич, писател
Дороти Игнатова, журналист
Пенка Атанасова
Иван Чикалов, инженер
Гергана Костова
Весела Мирчева
Злати Ковачева
Екатерина Табакова
Мирослава Петкова
Димитър Петрушев, адвокат
Мила Кънева, архитект
Велислава Дърева, журналист
Васил Михайлов

За да подкрепите петицията, можете да гласувате тук. 

Молитви при епидемия от заразна болест

Във връзка с епидемиологичната обстановка в страната и опасността от заразяване с коронавирус - COVID-19, в богослуженията да бъдат добавени специалните молитви при зарази и епидемии от особено заразни и смъртоносни болести:

НА СВ. ПРОСКОМИДИЯ:

Господи, Исусе Христе Боже наш, приеми жертвата на греха на нас с греха и достойни за Твоите раби, злото на нашата милост, и Твоята милост, и не влизай в съда със слугата Си, а отвръщай ужасния си гня , и не влизай в съд със слугата си, но отвръщай страшния си гняв, и не влизай в съда със слугата си, но не бъди изправен в съда със слугата Си, но няма да влезеш в съда със слугата Си, а Отвърни се от слугата Си, Ние ще се удавим в смъртта на лукавия, и уморените от твоя меч, който няма да ни види, и ще се смили над бедните на бедните ти раби, и не прави душите ни в смърт, в Покайте се със сърцето си, и със сълзи да ви е, и със сълзи към вас с милостта на благословения, и благословения Бог.

НА ВЕЛИКАТА ЕКТЕНИЯ:

О, яж от църквата на нашия свещен глас, и излекувай болестта на смъртта, държейки ни, и потока на злото, и ние се молим на Господа.

Ох, скоро ще ни махнат от мрежите на мъртвите, и от болестите на Адових, молим се на Господа.

О, яж от благодатта на времето си, и не бъди свободен да посещаваш слугата си, а милостта на окопати, и милостта на росата, и милостта на розата, плодовете на покаянието и лечението на нашия човек , ще се молим на Господ.

НА СУГУБАТА ЕКТЕНИЯ:

За греха и злото, и това в името на справедливостта, гневът ти ще ни премине, Господи Боже наш, и смъртта ни ще дойде при Теб, и до края на портата: но при Тебе Боже наш, в нашата болест , смили се, прости на народа си и не умирай, молим се да си смирен и имай милост.

Докато всички грехове на теб и злите, о, и дори покаянието не са виновни, нашето предложение вместо покаяние, и на милостта: смъртоносната болест, и болестите на народа, като свободата на робската ти воля Бъдете силни, молете се, скоро ще се смили.

Какво са Иисусовата молитва, “умната молитва” и “сърдечната молитва”?

Иисусовата молитва е най-силната молитва. Тя съдържа думите “Господи, Иисусе Христе, помилуй ме”. Думите в нея варират според историческия период или богословската школа, която я е прилагала, като най-честите прибавки включват “Господи, Иисусе Христе [Сине Божий], помилуй ме [грешния]”, както и други.

При всички случаи е препоръчителна употребата на най-кратката й форма, особено в наши дни, когато умът ни е така слаб. По този начин тази формулировка, в своята кратка и оригинална форма, ще помогне на ума ни да поддържа молитвата по-лесно. Човек трябва да се придържа към златното правило да изчисти себе си от всякакви помисли, както и да отхвърли образите, които съзнанието може да създаде. Трябва да се фокусираме единствено към словата на молитвата и да ги заключим в ума си

Човек трябва да я повтаря колкото се може повече – по възможност, без прекъсване. Препоръчително е да се използва броеница, тъй като тя значително помага за събирането на мислите.

В началото е по-добре молитвата да се изрича с устни, шептейки (стига да не пречиш на другите около себе си). Изричайки молитвата тихо помага много, особено, ако се извършват някакви задачи, които включват физически усилия.

Необходимо е разбира се човек да води духовен живот, като честата изповед е най-важна. Друга важна част от пребиваването ни в Църквата е послушанието. Непослушанието е пряк път към изкушенията и помислите, които сериозно ще попречат на нашата молитва.

“Умната молитва” (още известна като “молитва на ума”) и “сърдечната молитва” са два специални етапа на Иисусовата молитва.

Ако Бог допусне човек напредне с тази молитва, то тя започва да “действа” – т.е., да действа сама в “ума” на човек. Човек вече не извършва усилия, а по Божия благодат молитвата непрестанно се изрича, дори докато разговаряме, ядем, или даже докато спим. Когато говорим за молитвата, която е достигнала до нашия “ум”, т.е., постигнали сме “умната молитва”, то тогава казваме, че молитвата се изрича в разумната част на душата, която обхваща нашия интелект и разум (ноетична част, от гр. νούς, ум, бел. прев.).

Ако човек напредне дори повече, то, по Божие допущение, от ума молитвата слиза в “сърцето”, т.е. – частта на душата, която не е свързана с разума и която включва нашите сетивни усещания като движенията на тялото и нуждата от храна. Тогава “умът” и “сърцето” стават едно – човек преодолява вътрешното си хаотично аз и придобива истинска и мирна сила: радост и мъдрост, поверени ни от Благодатта Божия в съюз с нашата душа.

Ако не извършваме молитвата по правилен начин, то тя няма да постигне резултатите, за които се надяваме, което разбира се е нежелателно. Но в никакъв случай не мислете, че ще има негативни последствия, освен в случаите, когато някой извършва тази молитва с горделиви помисли, заслепение, заблуда, очакване за чудеса, светлини, ангели и пр.

Изпадане в прелест или невротични проблеми обикновено са резултат на самодоволния и горделив човек. Ако някой обаче се изповядва редовно знае, че не трябва да отдава такова значение на помислите и разни “псевдо-духовни преживявания” (пратени от дявола), и може да се чувства спокоен. В никакъв случай не се страхувайте от Иисусовата молитва поради подобни причини. 

Превод: Асен Андонов
Източник: asceticexperience.com

Как да се държим в църква

                                     Сн."Православието Добрич"

Господ е нашият Небесен Баща, Който безкрайно обича Своите деца – всички хора на земята. И като любящ баща, Той ни кани да отидем при Него, да посетим Божия дом.

Но какво е Божият дом? Това е сградата за обществено богослужение. Храмът още се нарича и “църква”, което означава “събрание”. Господ е навсякъде, но най-вече Той проявява Своите благодатни сили в местата, Които са Му посветени, това са храмовете. Или, като ги определи св. ев. Матей – “дом Божий”(Мат.21:23). Църквите се отличават не само по своята архитектура, но и по своята вътрешна уредба и украса. Устройството на Божия дом изисква от православния християнин молитвено разположение.

Съвременните църкви са изградени по образеца на старозаветната скиния и Йерусалимския храм. Те се състоят от три части: притвор, средна част (кораб) и св. олтар (жертвеник). (1)

Ако обикнем Бога, нека откликнем и на Неговата покана, когато чуем, че бие църковната камбана – да оставим всекидневните си грижи и да отидем в храма – в това прекрасно и свято място.

Но преди да сторите това, бих искал да отправя няколко препоръки за правилното държане в храма, които са възприети от светата Православна Църква.

Според църковното времеизчисление, денят започва още от предния ден, след залеза на слънцето. Съгласно това предписание православният християнин започва да се подготвя за празничната служба още от следобеда на предишния ден. Той запалва кандилото пред домашния иконостас, отива в Дома Божи на вечерно богослужение, вечеря лека храна, прочита определени глави и стихове от Библията, посочени в църковния календар, за да може да разбере и внимателно да следи това, което се извършва в църквата на другия ден. Казва вечерните си молитви и след това ляга да спи. Препоръчително е отиващият в църквата вечерта да легне по-рано, за да може на следващия ден да бъде отпочинал и бодър и навреме да отиде на богослужение.

Сутринта християнинът не трябва да закусва и да пие вода, за да може след Светата Божествена Литургия да вземе нафора, т.е. малките парченца хляб, осветени по време на литургията. По пътя за храма се казва Иисусовата молитва, която звучи по следния начин: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния” (2). Когато чуе биенето на камбаните, се казва молитвата “Богородице Дево, радвай се! Благодатна Марио, Господ е с Тебе! Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба, защото роди Спасителя на нашите души.” (3)

Не е правилно да се влиза в църква след началото на светата Литургия. Редно е да се отиде в храма още на утренята, т. е. това църковно богослужение, което се извършва преди Литургията. Закъснелият прилича на слугата, поканен на пир от самия цар, а когато пристигнал, гостите вече се били нахранили и господарят разговарял с тях. (4)

Влизането в храма трябва да се отличава от влизането в друга обществена сграда. Първото, което трябва да се знае е, че влизайки в дома Господен, трябва да бъдем прилично облечени. Не бива да се отива в църквата по къси панталони, джапанки, тениски с богохулни рисунки. Не е за предпочитане жените да се облечени в дънки, с къси поли, прозрачни блузи, тесни панталони, минижуп, нито с дрехи с дълбоко деколте. Това се препоръчва от Църквата с цел вярващите да не се разсейват, особено младите и неукрепналите във вярата, които по човешка немощ могат да бъдат изкушени с блудни помисли и телесни страсти. Затова е добре жените да идват в храма прилично облечени.

Освен прилично облекло е нужно и жените да изглеждат прилично, т. е. да нямат червило на устните и да са без грим, когато отиват в храма. Ето какво казва св. ап. Павел: “Жените облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие, да се гиздят, не с плетенки, нито злато или бисери или драгоценни дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие”(1 Тим 2:9-10). Затова, спазвайки думите на св. ап. Павел, жените не трябва да мислят, че ще бъдат по-малко модерни, а с християнско съзнание да отидат на църква. (6) Това е вярно, защото, ако всяка жена дойде в храма, облечена по последния писък на модата, то той ще заприлича на модна къща, а не на дом за молитва и покаяние. (7) Също така, според Православната Църква, мъжете трябва да стоят по време на богослужение от дясната страна на храма, а жените – от лявата. (8)

Пристъпвайки в храма, православният християнин се прекръства и прави лек поклон, а след това си казва наум молитвата при влизане в църква. Тази молитва се намира във всеки православен молитвеник. Тя е поздрав, отправен към Стопанина, Когото посещава – Господ Бог в Светата Троица – Отец, Син и Свети Дух. (9)

Всеки богомолец трябва се кръсти правилно. Православното кръстно знамение се извършва бавно и прилично по следния начин: събират се трите пръста на дясната ръка, а останалите два пръста се прегъват към дланта. Трите събрани пръста символизират православната ни вяра в Светата Троица, а сгънатите пръсти са символ на двете естества – Божественото и човешкото – на нашия Господ Иисус Христос. По този начин богомолецът извършва кръстния знак, слагайки ръката на челото, корема и на двете рамена (отдясно наляво). (10) Това показва, че ние отправяме молитвата си към Господ Иисус Христос, нашия Спасител, умрял за нас на кръста и също така изразяваме желанието си да служим на Бога с ум, сърце и добри дела. Правейки кръстното знамение, православният християнин казва наум молитвата: ”В името на Отца (поставяйки ръката на челото) и Сина (на корема) и Светия Дух (на дясното и ляво рамо). Амин!” (11) Следва малък поклон с привеждане на главата. (12) Както вече споменах, не е редно кръстенето да става бързо, махайки с ръка. На подобно кръстене св. Йоан Златоуст казва: “На това махане (неправилно несъсредоточено кръстене – бел. прев.) бесовете се радват”. (13)

Влизайки в храма, православния християнин купува свещи, записва имената на близките си за здраве и за упокой на починалите. (14)

Паленето на свещи има дълбок и древен духовен християнски смисъл, който води своето начало още от Стария Завет. Сам Иисус Христос нарича Себе Си светлина (Йоан 8:12; 9:15). Употребата на свещи е била необходима през първите три века, когато християните били жестоко преследвани и извършвали богослужението предимно нощем или в катакомбите, където е било тъмно. (15)

След купуване на свещите богомолецът отива да ги запали. Редът на палене и произнасяне на молитвите пред иконите е следният: първа е иконата на Иисус Христос, пред която трябва да се запали свещта и да се прочете молитвата: “Господи Иисусе Христе, приеми тази малка жертва за всичко, което е добро и полезно за мене грешния, за роднини и приятели”. След това се отива пред иконата на Пресвета Богородица. Там се казва следната молитва: “Майко Божия, закриляй ме под твоя покров!”. Богомолецът отива при останалите икони в храма. Палейки свещи за починали, произнася молитвата: “Господи, упокой душите на твоите починали раби (изреждат се имената) и направи вечна тяхната памет”. Молитвите пред иконите трябва да се казват много тихо или наум, за да не се пречи на останалите. (16)

Много често в днешно време се наблюдава следната картина: някои християни, молейки се пред иконите, ги докосват или изобразяват с ръце кръст върху иконата, а после целуват пръстите, с които са докоснали иконата. Това не е правилно. Иконата предразполага вярващия към молитва. Гледайки изображенията, той мислено и сърдечно се устремява към Небесния Отец. Иконата не е и в никакъв случай не може да бъде, както мислят някои, източник на “биополе”, или да съдържа някаква “аура”, с които човек би се заредил, докосвайки иконите. Това е измислен човешки предразсъдък и не съответства на Христовото учение. Изисква се с благоговение вярващият да пристъпи към иконите и, както вече споменах, да се прекръсти, да целуне иконата и да запали свещ. (17)

Не е правилно, когато християнинът говори в църква и безпричинно сменя мястото си по време на богослужението. Още по-недопустимо е по време на св. Литургия да се излиза от храма. Изключение се прави само в краен случай. Такива хора се оприличават на търговците, които Господ изгонил с бич (камшик) от храма.

Светата Православна Църква е постановила всички християни да стоят прави по време на богослужението. Единствено за болни и немощни се допуска снизхождение. Седенето се допуска при четенето на Апостола (по време на Апостола се четат определени откъси от посланията на св. апостоли и книга Деяния на св. апостоли) (18), пеенето на причастния (това е литургична песен, по време на която свещениците се причастяват) и по време на проповед. (19)

Има шест момента в светата Литургия, когато всички, включително и немощните, стават. Това са:

1. Малкият вход. Той символизира явяването на Сина Божи на открита проповед.

2. Четенето на Светото Евангелие от свещеника. В този новозаветен текст християнинът получава наставления за добродетелен живот.

3. Великият вход. Той изобразява кръстния подвиг на Господ Иисус Христос и Неговото погребение.

4. Символът на вярата. Представлява кратко изложение на православната вяра, съставено от светите Отци и учители на Църквата на първия и втория Вселенски събори (325 г. – 381 г.), т. е. събирания на църковните пастири от всички населени места, където през четвърти век е имало християни. (20)

5. Песента “Тебе поем” По време на това песнопение свещеникът благодари на Бога за любовта Му към нас и призовава Светия Дух, Който освещава приготвените дарове.

6. “Отче наш” – това е Господнята молитва, която Иисус Христос е казал на учениците Си, когато Го помолили да ги научи да се молят. (21)

Има периоди, когато Православната Църква не разрешава да се коленичи. Кои са тези дни? На този въпрос изчерпателен отговор ни дава 20-то Апостолско правило, в което се казва: “Забранява се да се коленичи в неделя, тъй като в този ден е станало Христовото Възкресение, а колениченето е израз на скръб и съкрушение. По същата причина не се коленичи от Пасха до Възнесение Господне, а също така по време на Рождественските празници”. Не се разрешава на богомолеца да прикляква с едно коляно, като това не важи за болни и немощни. (22)

По време на цялото богослужение християнинът трябва да стои на едно място, с изключение на няколко момента: целуването на Светото Евангелие на утренното богослужение, при целуване на Светия Кръст, когато свещенослужителя миросва и др.

Погрешно постъпват някои вярващи, които отиват да целуват Светото Евангелие след прочитането му на света Литургия, или се опитват да докоснат и целунат свещеническите одежди. Това не бива да се прави, защото се пречи на свещеника да служи, а също така може да се разлее Св. Потир и дискосът със Св. Дарове. Тези, които искат да се доближат до свещеническите одежди, трябва да помолят за това и отецът, след като свали горната одежда, я поставя върху вярващите като прочита специална молитва за здраве. (23)

Кога християнинът трябва де се кръсти и да се покланя? – Това става в началото и края на всяко богослужение, при завършителните възгласи на ектениите, например “Защото на Тебе подобава всяка слава, чест и поклонение…”, също така в началото и края на всяко църковно песнопение и всеки път, когато чуем трисвятото Божие име – на Отец, Син и Св. Дух. Поклоните следва да се правят по време на църковното богослужение, когато се споменава глаголът “покланям се” във всичките му граматически форми, като например: “Дойдете да се поклоним на Царя, нашия Бог…”, а също така когато се целува Св. Евангелие, Св. Кръст, св. мощи, иконите и т. н. (24) Има три вида поклона: леки, когато си навеждаме само главата, поясни, допирайки с дясната ръка пода и земни – това са поклони с коленичене и допиране главата до земята. Желателно е земните поклони да се извършват по време на молитвата в къщи, с цел да не се съблазняват другите християни.

След като свърши Литургията, богомолците се нареждат в опашка, за да си вземат нафора – парченца от осветен хляб, който се нарича просфора. Когато дойде редът му, християнинът поставя в кръст дланите си – дясната върху лявата. Като получи нафора, той се отдръпва встрани, без да пречи на другите и я изяжда, без да остави на дланите си нито една троха. Също така богомолецът трябва да внимава да не падне нито една частица от осветения хляб. Ако той се е подготвял да вземе Св. Причастие, първо се причастява, а след това изяжда получената нафора. На Богоявленските празници като Йордановден, първо пие светена вода, а после приема осветените хлебни частици.

След като свърши Св. Литургия, християнинът не трябва да остава в храма и да говори със своите приятели или познати, а трябва да целуне някои от иконите, да се прекръсти и да прочете молитва след излизане от църква. Тази молитва също се намира в православния молитвеник. После той се завръща у дома, за да занесе на близките си църковното благовестие и да разкаже съдържанието на прочетения апостол, Евангелие и свещеническата проповед.

Всеки православен християнин трябва внимателно да следи за богослужението, да не се разсейва, мислейки за всекидневните житейски неща. В противен случай той не може духовно да се разположи за молитва и да разбере протичащата църковна служба.

И вторият момент, на който бих искал да съсредоточа вниманието ви, това е печалната картина, която редовно можем да наблюдаваме в нашите храмове, т.е. как богомолците на големите празници, като на Йордановден, Цветница, Великден и др. превръщат Божия дом в пазар със своето небогоугодно поведение; как, желаейки по-първи да вземат светена вода, обръщат съдовете с осветената течност, а за да се сдобият с върбови клонки, блъскат другите и свещеника, или пък с огромното си желание да вземат в къщи Пасхалния огън, забравят за благоговейното държание в църквата. Това не трябва да се случва в храма. Така те извършват голям грях!

Надявам се, че след тази беседа всеки от присъстващите, когато отиде в дома Божи, ще се старае да спазва всички посочени църковни предписания. Надявам се също така, че ще помогнете и на вашите близки благоговейно да се държат в църквата. С това ще внесете своят принос не само за своето духовно усъвършенстване, но ще помогнете на вашите роднини, приятели и познати да тръгнат по пътя към духовното спасение.