Показват се публикациите с етикет деца. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет деца. Показване на всички публикации

сряда, 23 декември 2020 г.

Излязоха от печат Pождественските броеве на списанията „Амвон“ и „Камбанка“, издания на храм „Св. Атанасий“ – Варна

Уводната статия на архим. Н. Караянис ни подбужда да преживеем отново Рождество Христово като тайнството на идването на Бога на земята. Различните имена, с които Той бива назоваван в Евангелието, са обект на „Богословски“-те размисли на свети Никита Ремесиански. В същата рубрика е и статията на Хризостомус Стамулис за личното дръзновение и стремеж към рая, който е отворен за смирените и неразяждани от гордостта. Митрополит Атанасий Лимасолски ни призовава да поемем отговорност за живота си, а архидякон Илиодор ни кара да се замислим дали наистина живеем като човеци на земята. И ставрофорен иконом Дончо Александров ни напомня, че като християни трябва непрестанно да бдим духовно, задавайки си често въпроса: „Жив ли съм?“.

В рубриката „Вяра и наука“ митрополит Николай Месогейски разсъждава за величието на сътвореното от Господ. Показано ни е и „Страданието на света“ през „Поглед“-а на протойерей Ясен Шинев, а Валерий Андонов отново ни се разкрива като изкусен разказвач на преживяни истории.

Интригуващо е интервюто с Александър Запорощенко – режисьора на добилия популярност руски филм за Света гора – „Къде си, Адаме?“, от рубриката „Култура и изкуство“. „Гласът на отците“ продължава разказа от предния брой за стареца Фирларет Карулски. Списанието предлага и други интригуващи четива за чудеса на изцеление, на обръщане в православната вяра, както и с проблематика от семейния живот.

Екипът на ,,Амвон“ поздравява читателите си с пожелания за озарени от светлината на Витлеемската звезда празнични дни, стоплени от мира и любовта, които донесе в света със Своето раждане нашият Господ Иисус Христос!

Нов брой на детско списание „Камбанка“

 Новият брой на списание „Камбанка“ е готов да бъде Ваш гост в празничните дни, мили деца! Представете си как сте насядали около камината и „Камбанка“ започва своите увлекателни четива с трогателна рождественска легенда за птичето „Червеногръдка“, което в Святата нощ проявило своето благородно сърце. Много интересна е рубриката „Иконостас“, която запознава с изображенията на Господ, Пресвета Богородица и много светии от различни страни и националности в православния свят.

 В „Жития на светиите“ читателите могат да се запознаят с обширното житие на свети Герман Аляскински – небесен покровител на Америка. Истинската история за един котарак, който спасява от гладна смърт семейство по време на блокадата на Ленинград, обогатява познанията на съвременното дете за тези тежки военни години.

 В рубриката „Децата питат“, ще намерят отговора на ставрофорен иконом Дончо Александров на въпроса им „Защо Христос се ражда в пещера?“. „Соломоновият съд“ е поучителен разказ на основата на библейски сюжет.

 Мили деца, Рождественската „Камбанка“ е скрила в себе си още много четива – и художествени, и познавателни – за по-малки и за по-големи, но ще останат в тайна, докато не се покажат на тези от Вас, които любознателно разгърнат страниците й!

mitropolia-varna.org

понеделник, 16 ноември 2020 г.

Как да говорим с децата си за Бога

                         Сн. "Православието - Добрич"
Децата на вярващи родители често задават на своите майки и бащи въпроси за вярата. Но далеч не винаги родителите реагират правилно на тези въпроси, при това нямам предвид само съдържанието на техните отговори, но и въобще отношението към подобни въпроси. Кои са най-типичните грешки и как да ги избягваме.

Недостиг на време за отговори, недооценяване на важността на въпросите.

На съвременните родители катастрофално не им стига време да общуват с децата си. Това се отнася не само за отговори на въпроси за вярата. Съществуват социологически изследвания, според които съвременните родители общуват с децата си около 10 минути на ден, при това по-голяма част от това време минава не в откровени разговори, а в реплики, свързани с ежедневната рутина: „покажи ми бележника си”, „измий си зъбите”, „написа ли си домашните?”. Затова на децата се налага да задават въпросите си на случайни хора, които може да не притежават педагогически навици, да нямат сериозни знания и дори не винаги да желаят доброто на децата ви. И не си заслужава да се задоволявате с илюзията, че е достатъчно веднъж седмично да поговорите с детето, да му дадете наставления и да му обясните кое е добро и кое –лошо. Не, това не е достътъчно! Детето има нужда от ежедневно внимание и от ежедневни отговори на въпросите му.

Уви, на практика нещата са различни. Родителите казват: „После ще ти обясня”, „Още си малък, няма да разбереш”, „Питай за това по време на изповед”. И ето, детето идва на изповед, а там чакат още 70 души и отецът е излязъл от олтара по време на службата, за да изповяда хората преди Свето Причастие. Разбира се, той няма да отговори на детето – няма време.

Затова се случва дори във вярващите, въцърковени семейства да растат деца, които вече завършили училище да нямат понятие за възкресението на мъртвите и за живота в бъдещия век, а да знаят само за задгробния живот на душата. Или, например, дете в пети клас от много църковно семейство пита: „Къде се намират костите на Иисус Христос?”. Или пък децата не знаят какво изобщо означава името Иисус. Знам много такива примери. Причината е, че родителите не разговарят с децата си по духовни теми.

Обаче родителите трябва от самото начало да разбират, че въпросите на децата – при това всички въпроси, не само тези за вярата – това е нещо много сериозно, много важно и е абсолютно необходимо да се отговаря на тях. Ако нямате време, значи трябва да промените нещо в режима си и да намерите време за това.

Освен това трябва много сериозно да се готвите за отговорите на детските въпроси. Най-добре това да стане предварително – да поговорите с други родители, със свещеника, да четете православни сайтове, посветени на тези въпроси, например – електронното списание „Батя” (от руски -„Татко”), – препоръчвам го на самотните майки, които възпитават синове. Защото на тези майки понякога им е трудно да отговарят на мъжките въпроси и тогава се налага да се обърнат към зрели мъже, било то свещеника, учителя или някой роднина. Но и самата майка трябва да знае какво да отговори на сина си, за да развива той правилно своята мъжественост.

Но може и да се случи да чуете от детето въпрос, на който ви е трудно да отговорите на момента. В този случай трябва честно да признаете: „Аз сега не мога да отговоря, но ще помисля, ще потърся отговор и задължително ще ти кажа”. Разбира се, трябва да спазите обещанието си, при това – колкото се може по-скоро. Ако се върнете към този разговор след половин година, в съзнанието на детето вече ще е останало, че то ви е попитало и не сте му отговорили.

И разбира се, не бива да прехвърляте всички въпроси на детето за вярата на свещеника или на учителя в неделното училище. Така вие показвате на детето, че духовната сфера ви е чужда, че не познавате християнското вероучение, че принадлежността ви към Църквата е само външна и формална. Постоянно да пренебрегвате тези разговори с: „питай отеца” означава да внушите увереност в детето, че вие няма какво да отговорите.

Но има, разбира се, и въпроси, на които след като отговорите, може да добавите: питай за това също и свещеника. Мнението на свещеника е нещо много важно и е задължително в семейството да се знае какво е попитало детето и какво са му отговорили. Затова аз, като свещеник, се старая да споделям с родителите въпросите на децата. А за да задават децата сериозни въпроси, аз отделям специално време за това в моите часове. Пускам музика и чакам търпеливо. Тези въпроси ми позволяват да направя интересен урок. И за да ги запомня по-добре, аз сложих в учебната стая кутийка, в която децата пускат бележките с въпроси. Те, разбира се, и устно ме питат, но за мен е важно въпросите да бъдат записани. Аз изучавам динамиката на въпросите през последните години, откривам някои тенденции и разказвам за това на родителите на нашите ученици.

Възмущение от неподходящата форма на въпроса.

Това също се случва доста често: детето задава въпрос, като го облича в думи, които за родителите са недостатъчно благочестиви или някак прекалено наивни, да не кажем идиотски. Например: „в рая ще има ли гигантски ягоди?”, „може ли да кръстим нашето коте?”, „Иисус Христос имал ли е жена?” и т.н. „Как смееш дори да изречеш такова нещо?!”, „Как ти се обърна езикът да го кажеш?!” – негодуват родителите. И в резултат в детето се заражда недоверие към тях, то се страхува да им задава въпроси, за да не налети на техните упреци.

Отношенията с детето трябва да са изпълнени с доверие – това е най-важното нещо, което родителите е необходимо да пазят, да отглеждат и да развиват. Детето трябва винаги да знае, че каквото и да попита, няма да го опозорят, а ще го подкрепят.

Отказ да отговаряте на въпроси, продиктувани от празно любопитство.

Понякога родителите усещат, че задавайки въпрос, детето не е много заинтересовано от отговора, а пита „просто така” и затова те отказват да отговарят. Може би отказват в коректна форма, без упреци, може би прекратяват разговора някак с шега, но тъй или иначе не поддържат разговора.

Обаче това е сериозна педагогическа грешка. Дори ако въпросът е породен от празно любопитство, все едно за родителите това трябва да е сигнал, че детето изпитва дефицит на общуване. Като вижда родителите си, детето се вкопчва в тях и започва да пита всичко, което му дойде на ум. Но тези „празни въпроси” може да са само прелюдия към истинския разговор. Възможно е с тези въпроси детето да ви проверява дали изобщо го чувате. И ако не пожелаете да отговорите на „празния” въпрос, то няма да зададе и сериозния въпрос, който го вълнува, но който по някаква причина то не може да зададе направо, например: притеснява се, страхува се. Затова родителите трябва да отговарят дори на празните въпроси, като успоредно се опитват да разберат какво следва, накъде ще тръгне разговорът.

Ще ви дам пример от една книга. Детето вижда пред входа котка и иска да я погали, но бащата не разрешава:

– Не я гали, тя има бълхи!

– А защо има бълхи? – пита детето.

– Прихванала е от друга котка.

– А другата котка защо има бълхи?

Бащата търпеливо обяснява:

– Онази котка се е заразила от котка от друг вход и така до безкрайност.

И в този момент детето казва:

– Но нали само цифрите могат да бъдат безкрайни!

И бащата разбира, че детето му е философ! Котката е само повод за разговор. На детето му е интересен животът. То вече знае, че съществува безкрайност на цифрите, но не съществува безкрайност на котките.

Детските психолози твърдят, че децата задават най-интересните, най-дълбоките въпроси преди да навършат 13 години. След това реакцията на възрастните и обществените стереотипи „приземяват” детето и угасят в него философския интерес. Детето става „като другите” – замълчава си, страхува се от подигравки, пази границите на своето лично пространство. Затова трябва да отговаряме дори и на най-странните въпроси на малките деца. А тези въпроси – при цялата привидна наивност, може да се окажат невероятно дълбоки.

Ще дам пример от моя семеен живот. Когато дъщеря ми беше на 5 години, тя осъзна, че всички хора са смъртни, че това е неизбежно и заплака. Аз започнах да я утешавам, разказах й за Царството Небесно, за Бога и за вечния живот. Тя малко се успокои, а после, вече заспивайки, ми каза: „Татко, ще ми бъде мъчно за теб, когато умреш!” Аз пак започнах да я утешавам и изведнъж тя ме попита: „Татко, а ти ще ме познаеш ли в рая?”

Този детски въпрос всъщност е невероятно дълбок и духовен. Защото тук, в земния живот, човек често вижда само външното; а това, което е отвътре, т.е. душите дори на близките хора – остава скрито за него. И затова вече там, отвъд пределите на земния живот, той просто няма да разпознае тези души, ще ги подмине, те ще останат за него неразгадана тайна. Ще се познаят един друг само онези, които още в земния живот са се сродили духовно, чиито души са се слели. Разбира се, петгодишното дете още не може да изрази това като възрастен, но то спокойно може да го почувства.

Ето друг пример – с другата ми дъщеря. Струва ми се, тя тогава още не беше навършила четири години. Преди да заспи тя ме попита: „Татко, има ли бебе в моето коремче?” Аз се изумих и й отговорих: „Какво говориш, дъще, хайде заспивай!” Не удовлетворена от моя отговор, тя ме попита: „Може би, поне като зрънце?” Аз се стъписах: не върви да обяснявам на такова малко момиченце за детеродната система на човека! Казах нещо като „После ще поговорим …” А тя въздъхна: „Жалко … бих го нарекла Тьома”.

И в този момент човек разбира, че просто не е готов за този разговор; не е готов за това, детето му още на тази възраст така дълбоко да разсъждава и усеща и в него вече да се пробужда майчинско чувство. Не може просто да му отговориш: „Когато пораснеш, ще ти обясня”. Трябва предварително да подготвяме отговорите си.

Еднократен отговор.

Детето ви е попитало и вие сте отговорили, но това още не означава, че въпросът е изчерпан. Детето е получило отговор от вас, но това е само началото на разговора. Важно е на същия този въпрос то да получи отговор и от други хора. Ако детето е задало въпроса на майката, то е необходимо тя задължително да разкаже за това на бащата: „чуй, какъв въпрос ми зададе детето, аз му отговорих следното”. Добре би било бащата да отиде при детето и да му каже: „Виж, майка ти ми каза какво си я питал. Хубаво е, че разсъждаваш толкова задълбочено! Аз бих ти отговорил така …”

Т.е. важно е детето да придобие обемно възприятие за света, а не плоско, едностранчиво. Защото, все пак, мъжете и жените мислят малко различно, а също и обясняват по различен начин и в резултат се получава стерео ефект.

Освен това дори ако само вие отговорите на детето на този въпрос, добре ще е след определено време, когато детето поотрасне, да се върнете към този разговор, да му покажете други измерения на проблема, които по-рано може да са били неразбираеми за него. Това, естествено на първо място се отнася за философските или богословските въпроси от типа: „защо в света има толкова много зло?”, „защо в Библията не пише нищо за динозаврите?”, „защо Бог оставя лошите хора да обиждат добрите хора?” и т.н. Такива въпроси никога не може да се изчерпят изцяло и колкото по-голямо става детето, толкова по-задълбочен отговор може да възприеме.

И, разбира се, ако родителите са отговорили веднага, но усещат, че не са много компетентни по този въпрос, че отговорът им е твърде общ; то те трябва да вникнат по-дълбоко, да почетат за тези неща, да питат хора, които знаят, и колкото се може по-скоро да поговорят отново за това с детето, да допълнят своя отговор.

Надценяване на своите знания.

Случва се, обаче, родителите да са непоколебимо уверени, че ако не друг, то те със сигурност знаят всичко за Православието и могат без грешка да отговорят на всеки въпрос. Те отговарят на детето на момента и отговарят неправилно, защото техните отговори не съответстват на църковната традиция. В отговорите си те се основават на някакви стереотипи, битуващи в околоцърковните среди, на някакви слухове, без да се замислят повтарят нечии думи.

Често това се отнася за въпросите за църковния живот, които стоят сега с особена острота и тревожат общественото съзнание. Например, какво се смята за ерес? Икуменизмът ерес ли е? И родителите, които се борят с тази ерес във виртуалното пространство, отговарят съответно със своите убеждения на детските въпроси, като не се доверяват на мнението на свещениците.

Важно е, обаче, детето да разбира, че то има семейство, но има и Църква, и свещеник, и енория и не бива да се затваря (включително и по отношение на въпросите, които го вълнуват) само в границите на семейството. Разбира се, имам предвид положение, при което свещеникът е внимателен и енорията е здрава (а те стават все повече).

Ако родителите изолират детето от другите, когато то порасне, когато стане на 14 – 15 години, когато се изгуби авторитетът на родителите, детето ще остане съвсем само със своите въпроси. То няма да се обърне към родителите си, защото вече няма доверие в тях, но няма да има никой друг, с когото да споделя. | Foma.ru

Източник:verouchenie.com

петък, 3 юли 2020 г.

Излезе от печат нова детска книжка за св. Порфирий Кавсокаливит

Ловчанска Света Митрополия пуска на българския книжен пазар ново издание от поредицата „За децата на България“, посветено на обичания по целия православен свят съвременен светец преподобни Порфирий Кавсокаливит.
Изданието е луксозно, с твърди корици, голям формат (А4), и богати илюстрации. То ще запознае малките читатели с живота на този чуден подвижник и някои от многобройните чудеса, станали по неговите свети молитви.
За повече информация и поръчки:
тел. 0888 286 937

неделя, 19 април 2020 г.

Одобриха учебниците на Св. Синод по Религия-Християнство-Православие

На Велики Четвъртък - 16 април 2020 г., Министерството на образованието и науката проведе поредното заседание от конкурсната си процедура по оценяване и одобрение на проектите на учебници по Религия. В събитието от страна на Българската православна църква – Българска Патриаршия участва Негово Преосвещенство Мелнишки епископ Герасим , гл. секретар на Св. Синод.
След подробен анализ оценителите на МОН с пълно единодушие са одобрили учебниците на Св. Синод по Религия – Християнство-Православие от 1-ви до 5-ти клас по отношение на съдържанието, графичния дизайн и полиграфическата изработка. Днес г-жа Пенка Иванова, директор на Дирекция „Учебници и училищна документация“ към МОН, обяви решението на комисията, а именно, че учебниците на светата ни Църква съответстват на държавния образователен стандарт за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала. С това синодалните учебници влизат в последната фаза от конкурсната процедура, която се състои в даване на мнение за тяхната приложимост в практиката от страна на учителите по места. След тяхната положителна оценка със заповед на министъра на образованието и науката учебниците ще бъдат финално одобрени и ще навлязат в обучението на българските ученици в училище.
Във връзка с положителната оценка на МОН Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил – ръководител на Културно-просветния отдел при Св. Синод изрази духовната си радост, че Св. Синод се включи в дадената след 75 години възможност за изработване на съвременни учебници по Религия – Християнство-Православие. Той заяви, че е убеден в изключителната полза от изучаването на този предмет и че се надява българските родители и учители активно да се възползват от новите учебници на Българската Православна Църква. Защото те са безценна подкрепа за духовно-нравственото възпитание и образование на децата, за тяхното културно и личностно развитие като високоотговорни, силни и градивни личности. Според митрополит Гавриил, ако „любовта е дълготърпелива, пълна с благост, … не завижда, … не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина“ (1 Кор. 13:4-6), то и учениците, докосвайки се до посланията, заложени в синодалните учебници по Религия, ще познаят Христовата любов и ще имат светъл и спасителен път в личния си живот. А като строители на бъдеща България те несъмнено ще притежават моралните качества, толкова необходими за изграждане доброто бъдеще на нашето общество.
На Велики Четвъртък Господ Иисус Христос завеща на Своите ученици и на всички нас: „Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели. Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам. … Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва…“ (Йоан 15:12-14, 16)
Нека духовно-образователното дело на Св. Синод се увенчае с дългосрочен успех и принесе добър плод за бъдещите поколения и за слава на Светата, Единосъщна и Животворяща Троица! Амин.
Източник: bg-patriarshia.bg

неделя, 1 март 2020 г.

Национален конкурс „Възкресение Христово” - 2020

Културно-просветният отдел на Светия Синод обяви началото на Националния конкурс „Възкресение Христово” за 2020 г. В Конкурса могат да се включат деца от 3-та и 4-та група на детските градини и ученици от 1-ви до 12-ти клас. Творбите трябва да са посветени на православния християнски празник Възкресение Христово – Пасха, съобщават от Светия синод.
Целта на конкурса е да стимулира творческите заложби и изяви на деца и ученици, свързани със съкровищницата на християнското изкуство и православната духовност и да утвърди любовта им към Православната църква и вяра. Да разшири познанията им за православния християнски празник Възкресение Христово – Пасха и да поощри интереса им към съхраняване на българските традиции в отбелязването на празника. Освен всичко конкурсът създава възможност и за популяризиране на православното религиозно възпитание и образование на деца и ученици в съвременното общество.


Категориите, в които децата и младежите могат да проявят своето творчество са:
Изобразително изкуство, Литература (поезия и проза) и Фотография. В Статута на конкурса се съдържат всички условия и насоки, които са задължителни за участниците и които ще подпомогнат тяхната подготовка в избраните от тях категории. (Вж. Статута)


Крайният срок за изпращане на конкурсните творби е 28.03.2020 г. Имената на наградените участници ще бъдат обявени на 15.04.2020 г. (Велика сряда) на Официалния сайт на Светия Синод, раздел „Новини” (www.bg-patriarshia.bg). Награждаването на участниците в Националния конкурс „Възкресение Христово” ще бъде на 17.05.2020 г. (5-та Неделя след Пасха – на Самарянката) в столичния храм „Св. Св. Кирил и Методий”.


Статутът на Конкурса предвижда, след изтичане на изложбата на Конкурса, творби от разделите Изобразително изкуство и Фотография да участват в благотворителна разпродажба със социално-милосърдна насоченост към деца в нужда.


Светият Синод пожелава вдъхновение и благословен от Бога и успех на всички малки и големи участници във Великденския конкурс на светата ни Църква!

понеделник, 6 януари 2020 г.

Отец Велико от храм "Св. Троица" благослови децата и младежите от Дневния цнетър за деца с увреждания

Отец Велико от храм "Света Троица" благослови децата и младежите от Дневния цнетър за деца с увреждания и Дневния център за пълнолетни лица с увреждания на големия християнски празник Богоявление. Той им пожела сила и да носят Доброто в себе си.

четвъртък, 26 декември 2019 г.

Деца, лишени от родителски грижи получиха коледен обяд и лакомства

Духовният център към храм „Света  Троица“ в Добрич предостави на деца, лишени от родителски грижи богат коледен обяд и лакомства, осигурени от дарители. 

Инициативата за 25 декември вече е традиция, която продължава отец Емануил. 

                                      Сн. Храм "Св. Троица"
Свещеникът  ръководи социалната трапезария и духовния център към храм "Света Троица".

петък, 15 ноември 2019 г.

Национален конкурс за православна поезия и проза на тема „Рождество на Спасителя” – 2019 г.

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - БУРГАС
НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА ДЕЦАТА ОБЩИНА БУРГАС
ЦЕНТЪР ЗА ПОДКРЕПА НА ЛИЧНОСТНОТО РАЗВИТИЕ- БУРГАС
СЛИВЕНСКА МИТРОПОЛИЯ

ОРГАНИЗИРАТ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ПРАВОСЛАВНА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА НА ТЕМА „РОЖДЕСТВО НА СПАСИТЕЛЯ” - 2019 г.

1.ЦЕЛИ: Конкурсът има за цел да поощрява и утвърждава интереса на учениците към литературата и православието, да стимулира тяхната творческа изява, любовта към изкуството, Бог и православната вяра.

2.УЧАСТНИЦИ: Ученици в 3 възрастови групи от всички училища, школи и извънучилищни звена от страната:
І –ва възрастова група –от 1-4 кл.
ІІ –ра възрастова група – от 5-7 кл.
ІІІ-та възрастова група – от 8-12 кл.

3.РЕГЛАМЕНТ: Конкурсът се провежда в 2 раздела:
1) Поезия
2) Проза (есе или разказ)
Право на участие имат всички ученици от 1-12 клас. Всеки участник може да представи до 2 произведения за двата раздела в два екземпляра.

Всяка конкурсна творба трябва да съдържа следната информация:
1) Име и фамилия на участника;
2) Клас, училище, школа (извънучилищно звено);
3) Точен адрес и телефон.
Творбите да са в обем до 2 машинописни страници и да не са участвали в предишните издания на конкурса и в други литературни конкурси.
Конкурсни изисквания:
- съответствие с темата на конкурса;
- вероучителна точност;
- адекватно жанрово изпълнение на творбата;
- оригиналност, художественост и др.
- спазване на правописните и пунктуационни правила

Конкурсните материали са придружени със заявление за участие в конкурс / изтегля се от сайта на ЦПЛР-Бургас: www. odk –burgas.com - Административни услуги/ и се изпращат на следния адрес:
Гр. Бургас- 8000
Ул. „Райна Княгиня”11
Център за подкрепа на личностното развитие
За конкурса ”Рождество на Спасителя”.

Важно! Да не се изпращат произведения на имейла на ЦПЛР- Бургас и ръкописи!
Организаторите нямат ангажимент за уведомяване на наградените!
Жури от преподаватели по Религия православие, БЕЛ и писатели ще определи носителите на наградите във всички възрастови групи.

Срок за изпращане на творбите: 3.12.2019 г.
Резултатите ще бъдат обявени на 10.12.2019 г. на сайта на ЦПЛР: www.odk-burgas.com

Заявки за участие в церемонията по награждаването се подават в срок до 13.12.2019 г. по електронната поща на Центъра за подкрепа на личностното развитие – Бургас:
Церемонията по награждаването ще се проведе на 17.12.2019 от 16,30 часа в Културен център „Морско казино”, зала „Г. Баев”
Разходите по пребиваването са за сметка на участниците!
Неполучените награди ще се изпращат по куриер за сметка на получателите.
За допълнителна информация:
Тел. 056/84-45-49, 0878238632- Атанасия Петрова

 

Как да говорим с децата си за Бога

                            Сн. А. Радилов, "Православието - Добрич"
Пет грешки, които допускат родителите
Автори: Виталий Каплан; свещеник Андрей Близнюк (преподавател в училището „Свети Петър” в Москва)
Децата на вярващи родители често задават на своите майки и бащи въпроси за вярата. Но далеч не винаги родителите реагират правилно на тези въпроси, при това нямам предвид само съдържанието на техните отговори, но и въобще отношението към подобни въпроси. Кои са най-типичните грешки и как да ги избягваме.
  1. Недостиг на време за отговори, недооценяване на важността на въпросите.
На съвременните родители катастрофално не им стига време да общуват с децата си. Това се отнася не само за отговори на въпроси за вярата. Съществуват социологически изследвания, според които съвременните родители общуват с децата си около 10 минути на ден, при това по-голяма част от това време минава не в откровени разговори, а в реплики, свързани с ежедневната рутина: „покажи ми бележника си”, „измий си зъбите”, „написа ли си домашните?”. Затова на децата се налага да задават въпросите си на случайни хора, които може да не притежават педагогически навици, да нямат сериозни знания и дори не винаги да желаят доброто на децата ви. И не си заслужава да се задоволявате с илюзията, че е достатъчно веднъж седмично да поговорите с детето, да му дадете наставления и да му обясните кое е добро и кое –лошо. Не, това не е достъчно! Детето има нужда от ежедневно внимание и от ежедневни отговори на въпросите му.
Уви, на практика нещата са различни. Родителите казват: „После ще ти обясня”, „Още си малък, няма да разбереш”, „Питай за това по време на изповед”. И ето, детето идва на изповед, а там чакат още 70 души и отецът е излязъл от олтара по време на службата, за да изповяда хората преди Свето Причастие. Разбира се, той няма да отговори на детето – няма време.
Затова се случва дори във вярващите, въцърковени семейства да растат деца, които вече завършили училище да нямат понятие за възкресението на мъртвите и за живота в бъдещия век, а да знаят само за задгробния живот на душата. Или, например, дете в пети клас от много църковно семейство пита: „Къде се намират костите на Иисус Христос?”. Или пък децата не знаят какво изобщо означава името Иисус. Знам много такива примери. Причината е, че родителите не разговарят с децата си по духовни теми.
Обаче родителите трябва от самото начало да разбират, че въпросите на децата – при това всички въпроси, не само тези за вярата – това е нещо много сериозно, много важно и е абсолютно необходимо да се отговаря на тях. Ако нямате време, значи трябва да промените нещо в режима си и да намерите време за това.
Освен това трябва много сериозно да се готвите за отговорите на детските въпроси. Най-добре това да стане предварително – да поговорите с други родители, със свещеника, да четете православни сайтове, посветени на тези въпроси, например – електронното списание „Батя” (от руски -„Татко”), – препоръчвам го на самотните майки, които възпитават синове. Защото на тези майки понякога им е трудно да отговарят на мъжките въпроси и тогава се налага да се обърнат към зрели мъже, било то свещеника, учителя или някой роднина. Но и самата майка трябва да знае какво да отговори на сина си, за да развива той правилно своята мъжественост.
Но може и да се случи да чуете от детето въпрос, на който ви е трудно да отговорите на момента. В този случай трябва честно да признаете: „Аз сега не мога да отговоря, но ще помисля, ще потърся отговор и задължително ще ти кажа”. Разбира се, трябва да спазите обещанието си, при това – колкото се може по-скоро. Ако се върнете към този разговор след половин година, в съзнанието на детето вече ще е останало, че то ви е попитало и не сте му отговорили.
И разбира се, не бива да прехвърляте всички въпроси на детето за вярата на свещеника или на учителя в неделното училище. Така вие показвате на детето, че духовната сфера ви е чужда, че не познавате християнското вероучение, че принадлежността ви към Църквата е само външна и формална. Постоянно да пренебрегвате тези разговори с: „питай отеца” означава да внушите увереност в детето, че вие няма какво да отговорите.
Но има, разбира се, и въпроси, на които след като отговорите, може да добавите: питай за това също и свещеника. Мнението на свещеника е нещо много важно и е задължително в семейството да се знае какво е попитало детето и какво са му отговорили. Затова аз, като свещеник, се старая да споделям с родителите въпросите на децата. А за да задават децата сериозни въпроси, аз отделям специално време за това в моите часове. Пускам музика и чакам търпеливо. Тези въпроси ми позволяват да направя интересен урок. И за да ги запомня по-добре, аз сложих в учебната стая кутийка, в която децата пускат бележките с въпроси. Те, разбира се, и устно ме питат, но за мен е важно въпросите да бъдат записани. Аз изучавам динамиката на въпросите през последните години, откривам някои тенденции и разказвам за това на родителите на нашите ученици.
  1. Възмущение от неподходящата форма на въпроса.
Това също се случва доста често: детето задава въпрос, като го облича в думи, които за родителите са недостатъчно благочестиви или някак прекалено наивни, да не кажем идиотски. Например: „в рая ще има ли гигантски ягоди?”, „може ли да кръстим нашето коте?”, „Иисус Христос имал ли е жена?” и т.н. „Как смееш дори да изречеш такова нещо?!”, „Как ти се обърна езикът да го кажеш?!” – негодуват родителите. И в резултат в детето се заражда недоверие към тях, то се страхува да им задава въпроси, за да не налети на техните упреци.
Отношенията с детето трябва да са изпълнени с доверие – това е най-важното нещо, което родителите е необходимо да пазят, да отглеждат и да развиват. Детето трябва винаги да знае, че каквото и да попита, няма да го опозорят, а ще го подкрепят.
  1. Отказ да отговаряте на въпроси, продиктувани от празно любопитство.
Понякога родителите усещат, че задавайки въпрос, детето не е много заинтересовано от отговора, а пита „просто така” и затова те отказват да отговарят. Може би отказват в коректна форма, без упреци, може би прекратяват разговора някак с шега, но тъй или иначе не поддържат разговора.
Обаче това е сериозна педагогическа грешка. Дори ако въпросът е породен от празно любопитство, все едно за родителите това трябва да е сигнал, че детето изпитва дефицит на общуване. Като вижда родителите си, детето се вкопчва в тях и започва да пита всичко, което му дойде на ум. Но тези „празни въпроси” може да са само прелюдия към истинския разговор. Възможно е с тези въпроси детето да ви проверява дали изобщо го чувате. И ако не пожелаете да отговорите на „празния” въпрос, то няма да зададе и сериозния въпрос, който го вълнува, но който по някаква причина то не може да зададе направо, например: притеснява се, страхува се. Затова родителите трябва да отговарят дори на празните въпроси, като успоредно се опитват да разберат какво следва, накъде ще тръгне разговорът.
Ще ви дам пример от една книга. Детето вижда пред входа котка и иска да я погали, но бащата не разрешава:
– Не я гали, тя има бълхи!
– А защо има бълхи? – пита детето.
– Прихванала е от друга котка.
– А другата котка защо има бълхи?
Бащата търпеливо обяснява:
– Онази котка се е заразила от котка от друг вход и така до безкрайност.
И в този момент детето казва:
– Но нали само цифрите могат да бъдат безкрайни!
И бащата разбира, че детето му е философ! Котката е само повод за разговор. На детето му е интересен животът. То вече знае, че съществува безкрайност на цифрите, но не съществува безкрайност на котките.
Детските психолози твърдят, че децата задават най-интересните, най-дълбоките въпроси преди да навършат 13 години. След това реакцията на възрастните и обществените стереотипи „приземяват” детето и угасят в него философския интерес. Детето става „като другите” – замълчава си, страхува се от подигравки, пази границите на своето лично пространство. Затова трябва да отговаряме дори и на най-странните въпроси на малките деца. А тези въпроси – при цялата привидна наивност, може да се окажат невероятно дълбоки.
Ще дам пример от моя семеен живот. Когато дъщеря ми беше на 5 години, тя осъзна, че всички хора са смъртни, че това е неизбежно и заплака. Аз започнах да я утешавам, разказах й за Царството Небесно, за Бога и за вечния живот. Тя малко се успокои, а после, вече заспивайки, ми каза: „Татко, ще ми бъде мъчно за теб, когато умреш!” Аз пак започнах да я утешавам и изведнъж тя ме попита: „Татко, а ти ще ме познаеш ли в рая?”
Този детски въпрос всъщност е невероятно дълбок и духовен. Защото тук, в земния живот, човек често вижда само външното; а това, което е отвътре, т.е. душите дори на близките хора – остава скрито за него. И затова вече там, отвъд пределите на земния живот, той просто няма да разпознае тези души, ще ги подмине, те ще останат за него неразгадана тайна. Ще се познаят един друг само онези, които още в земния живот са се сродили духовно, чиито души са се слели. Разбира се, петгодишното дете още не може да изрази това като възрастен, но то спокойно може да го почувства.
Ето друг пример – с другата ми дъщеря. Струва ми се, тя тогава още не беше навършила четири години. Преди да заспи тя ме попита: „Татко, има ли бебе в моето коремче?” Аз се изумих и й отговорих: „Какво говориш, дъще, хайде заспивай!” Не удовлетворена от моя отговор, тя ме попита: „Може би, поне като зрънце?” Аз се стъписах: не върви да обяснявам на такова малко момиченце за детеродната система на човека! Казах нещо като „После ще поговорим …” А тя въздъхна: „Жалко … бих го нарекла Тьома”.
И в този момент човек разбира, че просто не е готов за този разговор; не е готов за това, детето му още на тази възраст така дълбоко да разсъждава и усеща и в него вече да се пробужда майчинско чувство. Не може просто да му отговориш: „Когато пораснеш, ще ти обясня”. Трябва предварително да подготвяме отговорите си.
  1. Еднократен отговор.
Детето ви е попитало и вие сте отговорили, но това още не означава, че въпросът е изчерпан. Детето е получило отговор от вас, но това е само началото на разговора. Важно е на същия този въпрос то да получи отговор и от други хора. Ако детето е задало въпроса на майката, то е необходимо тя задължително да разкаже за това на бащата: „чуй, какъв въпрос ми зададе детето, аз му отговорих следното”. Добре би било бащата да отиде при детето и да му каже: „Виж, майка ти ми каза какво си я питал. Хубаво е, че разсъждаваш толкова задълбочено! Аз бих ти отговорил така …”
Т.е. важно е детето да придобие обемно възприятие за света, а не плоско, едностранчиво. Защото, все пак, мъжете и жените мислят малко различно, а също и обясняват по различен начин и в резултат се получава стерео ефект.
Освен това дори ако само вие отговорите на детето на този въпрос, добре ще е след определено време, когато детето поотрасне, да се върнете към този разговор, да му покажете други измерения на проблема, които по-рано може да са били неразбираеми за него. Това, естествено на първо място се отнася за философските или богословските въпроси от типа: „защо в света има толкова много зло?”, „защо в Библията не пише нищо за динозаврите?”, „защо Бог оставя лошите хора да обиждат добрите хора?” и т.н. Такива въпроси никога не може да се изчерпят изцяло и колкото по-голямо става детето, толкова по-задълбочен отговор може да възприеме.
И, разбира се, ако родителите са отговорили веднага, но усещат, че не са много компетентни по този въпрос, че отговорът им е твърде общ; то те трябва да вникнат по-дълбоко, да почетат за тези неща, да питат хора, които знаят, и колкото се може по-скоро да поговорят отново за това с детето, да допълнят своя отговор.
  1. Надценяване на своите знания.
Случва се, обаче, родителите да са непоколебимо уверени, че ако не друг, то те със сигурност знаят всичко за Православието и могат без грешка да отговорят на всеки въпрос. Те отговарят на детето на момента и отговарят неправилно, защото техните отговори не съответстват на църковната традиция. В отговорите си те се основават на някакви стереотипи, битуващи в околоцърковните среди, на някакви слухове, без да се замислят повтарят нечии думи.
Често това се отнася за въпросите за църковния живот, които стоят сега с особена острота и тревожат общественото съзнание. Например, какво се смята за ерес? Икуменизмът ерес ли е? И родителите, които се борят с тази ерес  във виртуалното пространство, отговарят съответно със своите убеждения на детските въпроси, като не се доверяват на мнението на свещениците.
Важно е, обаче, детето да разбира, че то има семейство, но има и Църква, и свещеник, и енория и не бива да се затваря (включително и по отношение на въпросите, които го вълнуват) само в границите на семейството. Разбира се, имам предвид положение, при което свещеникът е внимателен и енорията е здрава (а те стават все повече).
Ако родителите изолират детето от другите, когато то порасне, когато стане на 14 – 15 години, когато се изгуби авторитетът на родителите, детето ще остане съвсем само със своите въпроси. То няма да се обърне към родителите си, защото вече няма доверие в тях, но няма да има никой друг, с когото да споделя. | Foma.ru
Превод: Евгения Николчева
Източник:  pravoslavie.bg

сряда, 13 ноември 2019 г.

Неделно училище по вероучение в храм "Св. Троица"

                                  Сн."Православието Добрич"
Неделно училище по вероучение към храм "Св. Тройца" се провежда всяка неделя от 10.30 часа, научи "Православието Добрич". Занятията са за деца от предучилищна възраст в рамките на един учебен час. Преподава дипломиран богослов.
Обучението е безплатно.