На 30 септември честваме паметта на свещеномъченик Григорий, просветител на Армения

Армения станала люлка на християнството още в първите християнски векове. Според преданието първи донесли християнското послание в кавказките страни апостолите Тадей и Вартоломей. Но преследванията от страна на местните езически владетели не позволили на християнските общности там да се развият. Докато накрая с дейността на свети Григорий страната станала изцяло християнска, а той получил прозвището просветител на Армения.

Свети Григорий живял по времето на император Диоклетиан, най-големия гонител на християните. Бил от богато семейство и получил добро образование, но също така от дома си бил възпитан в християнската вяра. Отличавал се с благочестие и добродетелен живот, и затова бил високо ценен от сънародниците си.

Когато властта във Велика Армения поел Тиридат, фанатичен езичник, се подновили гоненията срещу християните. Войници нахлували в градовете и селата, и залавяли християните, за да ги принуждават с увещания и най-често с мъчения да се откажат от вярата си. Тогава бил заловен и Григорий, който не се побоял пред самия цар Тиридат да изповяда вярата си в истинския Триединен Бог. Години наред Григорий бил държан в една яма. Но един ден се случило нещо странно. Свирепият цар Тиридат, погубил толкова хора, полудял и започнал да се скита по планини и пусти места като див звяр. Най-после принцесата насън получила откровение, че царят ще се излекува едва когато освободи Григорий. Извадили го от ямата и го завели в двореца, където той се помолил за болния Тиридат и царят оздравял, а след това дори приел кръщение и подкрепил християнизирането на арменския народ. За това много се потрудил свети Григорий, който бил ръкоположен за епископ на църквата в Армения, а тя станала първата християнска страна в света. Светителят се упокоил в около 331 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Днес е Въведение Богородично!

Света Дева Мария се родила в семейството на праведни, честни и боголюбиви родители. Те дълго нямали деца и обещали, че роди ли им се чедо, ще го посветят в служба на Бога.

Когато Мария станала на три години, родителите ѝ я завели в Йерусалимския храм (Йерусалим бил най-важния град в Палестина, днешен Израел). Мило и тържествено било въвеждането ѝ в храма, придружавали я нейните приятелки със запалени свещи в ръце. Сама, за почуда на всички, малката Мария изкачила високите стъпала, водещи към храма.

Там била посрещната от първосвещеника, който я благословил, хванал я за ръка и я въвел вътре. Мария останала в храма, където изучавала словото Божие, учела се на труд и се подготвяла да служи на Бога. Заради любовта ѝ към Бога, заради нейното чисто сърце и смирението ѝ, Бог я избрал да стане майка на Иисус Христос. Празникът Въведение Богородично. Денят, в който малката Мария била въведена в храма от своите родители е наречен Въведение Богородично. Църквата отбелязва този празник на 21 ноември. Този ден е наречен ден на християнското семейство, защото Бог закриля всички семейства, които по примера на родителите на света Дева Мария, във всичко се уповават на Бога и отрано въвеждат своите деца в храма.

Тези семейства живеят по Божиите заповеди – задружни са, обичат се и си помагат. Такива са истински благочестивите християнски семейства. Това е празник на православната младеж, защото Бог благославя всички млади хора, които отрано се запознават с Христовото учение, уважават своите родители и учители, участват в живота на църквата и странят от лоши дела.

15 август - Успение на Пресвета Богородица

Още от първите векове на християнството св. Църква наредила да се празнува денят „Успение на Пресвета Богородица”. Подробности за това чудно събитие, както и някои сведения за живота на пречистата Божия Майка след възнесението на Спасителя, не са предадени от древните църковни писатели.

След като се върнали от Елеонската планина подир възнесението Христово, св. апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки Утешителя Св. Дух, обещан им от Спасителя. Всички вярващи живеели в единодушие и любов и непрестанно се молели. С тях била и Майката Христова и някои свети жени, които служели на Господа през последните години на живота Му. Понятно е, колко радостно и утешително било присъствието на Божията Майка за учениците, които скърбели за раздялата със своя божествен Учител. Тя вероятно им предавала ония думи, които, според евангелист Лука, „спазвала, като ги слагала в сърцето си (Лука 2:19; 2:51); и всички вярващи гледали на нея с любов и благоговение. Пресветата Дева е живяла на хълма Сион в дома на св. Йоан Богослов, когото сам Господ в последните минути на Своя земен живот отдал като син – вместо Себе Си – на Своята пречиста Майка; и от тогава Йоан, като я взел при себе си в къщи, й служел като на своя майка (Йоан 18:27).

И след слизането на Св. Дух над апостолите пресв. Богородица си останала в Йерусалим. Скъпи й били ония места, гдето страдал и умрял нейният божествен Син. Често тя ходела да се моли на Голгота, на Елеонската планина, в градината, гдето било погребано тялото на Спасителя. Предполагат, че от нея християните възприели благочестивия обичай да посещават местата, осветени чрез присъствието на Господ Иисус Христос. Когато цар Ирод почнал да гони Божията Църква, пречистата Божия Майка заминала за известно време в Ефес, гдето проповядвал св. Йоан Богослов. Има предание, че тя посетила Св. гора Атонска и остров Кипър, гдето праведният Лазар, когото нейният Син възкресил от мъртвите, бил епископ. Ето какво разказва църковното предание за това:

„Когато апостолите хвърлили жребие кой къде да отиде, за да проповядва Евангелието, пресв. Богородица пожелала да дели с тях трудовете им и казала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Иверската земя и Св. гора Атонска. Но ангел Божи й се явил и казал да не напуска за известно време Иерусалим. Няколко години след това тя пожелала да посети св. Лазар и се отправила на кораб за остров Кипър. По пътя се дигнала страшна буря. Корабът се отклонил от пътя си, отдалечил се от Кипър и стигнал до Св. гора. Тук имало езически храм, пълен с идоли. Но щом Пресв. Дева слязла на сухо, идолите паднали и св. Богородица проповядвала на изплашените жители за своя Син Иисус Христос. Мнозина повярвали и Божията Майка казала: „Това място ще бъде мой жребий, даден ми от моя Син и Бог. Няма да оскъднее Божията милост на това място и аз ще му бъда застъпница!” Затова отците на св. Атонска гора и досега считат Божията Майка своя особена покровителка и наричат Св., гора „Жребий на Божията Майка”.

Когато гоненията малко поутихнали, пресв. Богородица се върнала в Йерусалим и живяла там обкръжена от благоговейна любов. Постепенно с разпространението на християнската вяра растяла и славата на Божията Майка. Мнозина дохождали от далечни страни да я видят. В едно древно послание, приписвано от някои на св. Игнатий Богоносец, четем: „Много са у нас жените, които желаят да видят Майката Иисусова. Чуваме, че тая действуваща Майка Божия е изпълнена с всякаква благодат: в гоненията тя е благодушна, при сиромашия и лишения не скърби, на оскърбяващите я не се гневи, но им прави добро, в щастие е кротка, към бедни е милосърдна и им помага, колкото може. Но не търпи въставащите против нашата вяра; тя е благовестница на нашето благочестие и наставница на верните във всяко добро дело. А особено обича смирените, защото сама във всичко е смирена”.

Езичниците и юдеите, които мразели християните, негодували против Божията Майка заради уважението, с което се ползувала. Като знаели, че тя често посещава местата, гдето страдал Иисус Христос, те я следели, за да я убият. Но Господ пазел пречистата Дева и й готвил славно

успение.

Пресв. Богородица била вече в преклонни години (64-годишна). Веднъж, когато се молела на Елеонската планина, тя видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче. Той й възвестил, че след три дни тя ще се престави отвъд: „Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно!” И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. С най-жива радост св. Богородица приела вестта за своята близка смърт, понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели във вечните обители. .Тя коленичила, дълго се молила и благодарила на Господа.

Когато тя се върнала у дома, св. Иоан Богослов бил поразен от сиянието, което озарявало нейното лице. Тя му известила за случилото се и започнала да се готви за своята смърт. Наредила и украсила дома като за радостно тържество, завещала на две бедни вдовици дрехите, които обикновено носела, и помолила Иоан да погребе тялото и в село Гетсимания, гдето лежали нейните родители и св. Йосиф Обручник. Св. Йоан уведомил Иерусалимския епископ ап. Яков за близката смърт на Божията Майка. Той известил за това на всички нейни сродници и изобщо на вярващите. Скоро всички се събрали при св. Богородица. Всички плачели и скърбели за раздялата с Божията Майка. Но тя ги утешавала, предавала им думите на архангела, показвала им райското клонче и обещала винаги да се моли за тях.

Пресвета Богородица имала още едно желание – да види още веднъж св. апостоли, които сега били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието. И желанието й се изпълнило. По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред вратите на нейния дом. Заедно с другите апостоли дошъл и св. ап. Павел с учениците си Тимотей, Дионисий Ареопагит и Йеротей Атински. Всички били смаяни, като се видели един друг. А когато св. Богородица известила за своята близка смърт, сърцата им се натъжили при мисълта, че те вече за последен път виждат Иисусовата Майка. Но тя, славейки и благодарейки на Господа, Който изпълнил последното й желание, молила ги да не скърбят: „Не плачете, приятели и ученици Христови, и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! А радвайте се с мене, задето отивам при моя Син и Бог. А като погребете телото ми, върнете се всеки на своята работа!” След това пресв. Богородица разпитала апостолите за трудовете им в проповядване словото Божие,, дълго беседвала с тях, благословила ги и се молила Богу за цял свят.

Настъпил денят на нейното преставяне. От сутринта свещи горели в дома в знак на радост и тържество. Апостолите се молели и славословели Бога. Божията Майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж в третия час (9 часа) чудна небесна светлина озарила стаята. Покривът на къщата като че ли се разтворил и чудно явление се представило пред очите на вярващите. Сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ликове ангели и светци, слязъл от небесата за душата на св. Богородица. „Душата ми величае Господа – възкликнала тя – и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна смирението на рабинята Си” (Лука 1:46-48). Господ повикал пречистата Си Майка за вечен живот и след това се чуло пеенето на ангелите, които славели с думите на архангел Гавриил: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти. между жените!” (Лука 1:28). Всички с благоговение гледали на това преславно видение. И когато след това пристъпили към одъра, на който лежало пречистото тяло на Божията Майка, видели, че лицето й сияе като слънце и чудно благоухание се разляло по стаята. Сърцата на всички присъствуващи. се изпълнили с неизказана духовна радост.

Когато дошло време за погребение, апостолите вдигнали одъра и с псалмопение го занесли през град Йерусалим в село Гетсимания, Напред вървял св. Йоан Богослов, държейки в ръка райското клонче. Всички вярващи вървели подир пречистото тяло, над което се носел сияещ във вид на кръг облак, който озарявал цялото шествие, и ангелското пение се сливало с гласовете на вярващите. Много жители от града, като видели това чудно шествие, се присъединили към него. Но когато юдейските архиереи и началници узнали, че такава чест се оказва на починалата Майка Христова, те пратили въоръжени войници, за да разгонят събралата се тълпа и да отнемат от християните тялото на Божията Майка – те искали да го изгорят. Но когато войниците се приближили, сияещият кръг изведнъж се спуснал и като че ли с каменна стена оградил шествието, а пратените войници били внезапно поразени от слепота: По-късно някои от тях повярвали и били изцерени при гробницата на Божията Майка.

Апостолите погребали тялото в пещерата при село Гетсимания и затворили с камък входа й. В продължение на три дни те се молили непрестанно при гробницата и през всичкото време над това място пеели ангели.

На третия ден след успението (заспиването) на св. Богородица пристигнал ап. Тома. Той много се огорчил, че пристигнал твърде късно и не заварил жива пресв. Богородица. В желанието си да го утешат апостолите му предложили да отвалят камъка от гроба, за да може да се поклони на пречистото тяло. Но когато влезли в пещерата, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото на Божията Майка, останала само плащаницата, с която я били покрили.

Апостолите в недоумение молили Бога да им открие тайната на това чудно събитие и в същия ден тя им била разкрита. Като се събрали на обща трапеза, те беседвали за успението на св. Богородица. Трябва да се има пред вид, че на своята трапеза те имали обичай да оставят едно празно място и да турят на него хляб за възкръсналия Господ Иисус Христос. След ядене те вдигали тоя хляб, наричан „част Христова”, и като славели Пресвета Троица, казвали: „Господи Иисусе Христе, помагай ни!” След това разделяли тоя хляб помежду си и го изяждали като благословение от Иисуса Христа. Тоя път, в същото време, когато станали от трапезата, за да въздигнат Христовата част, изведнъж чули ангелско пение и като отправили очи към небето, видели на облаците пречистата Божия Майка, сияеща от слава и обкръжена от ликове ангели: „Радвайте се! – казала им тя, – защото с вас съм през всички дни!” Изпълнени от неизказана радост, те вместо обикновената си молитва извикали: „Пресвета Богородице, помагай ни!” Оттогава апостолите повярвали, че Пресветата Божия Майка възкръснала в третия ден след успението си и с тялото била взета на небесата.

В памет на това нейно явяване пред апостолите св. Църква наредила да се прави възношение (въздигане хляб) в чест на пресв. Богородица. Това възношение се нарича „панагия” („пресвета”).

По-късно над пещерата, гдето било положено тялото на Божията Майка, издигнали църква и оттогава започнали тържествено да празнуват Успението на Божията Майка. Тоя празник е един от 12-те велики: празници.

Св. ап. Ермий. Св. мчк Ермей

Във време на гонението, повдигнато срещу християните при царуването на нечестивия римски император Антонин*, за преследването на християните бил назначен от императора един велможа, на име Севастиан. Като пътувал от Киликия за Кападокия**, той срещнал в Комана*** воин на име Ермий, вече побелял старец, който бил християнин, вярващ в Единия истински Бог и водещ добродетелен живот. Велможата казал на Ермий:

- До мен е изпратен указ на римския император Антонин, който заповядва на всички християни да принесат жертви на римските богове. А ако християните не пожелаят да принесат жертви, според заповедта те ще бъдат предадени на много ижестоки мъчения. Затова и ти, Ермий, принеси жертви на боговете! Тогава ще станеш приятел на царя и ще бъдеш възнаграден с големи почести. Вслушай се в думите ми, защото в противен случай ще предам и душата, и тялото ти на мъки.

Христовият подвижник Ермий отвърнал:

- Аз съм воин на небесния и безсмъртен Цар ­ Христос, Чието царство не ще има край. Затова няма да изпълня заповедта на смъртния и нечестив цар, чието царуване е краткотрайно, докато владичеството на нашия Господ Иисус Христос ще пребъде во веки. Всеки, който вярва в Него, ще наследи живот вечен. Ето ­ и аз вярвам в Него. По-рано аз Му служех тайно, а сега служа явно. Дяволът не ще ме победи. А ти имаш власт само над тялото ми, и то ­ само поради Божието допущение. Над душата ми пък никой няма власт, освен единствено Бог, Който ще ми даде търпение и ще ме опази невредим во веки.

Севастиан изслушал свети Ермий и му казал:

- Принеси жертва на боговете, ако искаш да се насладиш на радостите на този живот!

Но светията отговорил:

- Каква радост може да има за мене, какво наслаждение и какъв живот, ако аз отстъпя от моя Създател и се поклоня на бесовете? Наистина, това не ще бъде радост, а скръб. Това не е наслаждение, а горчивина; не е живот, а вечна смърт.

Князът казал:

- Аз виждам, че ти си много мъдър.

Светият отвърнал:

- Аз съм мъдър в Господа, моя Бог, в Когото вярвам и Комуто служа с цялото си сърце. За Него аз съм готов да пострадам и с радост ще отида на смърт.

- Като отдавам почит на твоите старини и на твоя ум ­ казал князът, ­ аз съм готов да те пощадя и да те помилвам. А светият отвърнал: Аз не търся милост от тебе, но търся милост от Бога, Който умъдрява със Светия Дух рабите Си.

На това князът отвърнал:

- И така, ти предпочиташ смъртта пред живота?

- Тази смърт ­ отговорил светията ­ не е смърт, а живот вечен, ако с търпение понеса мъките, на които ще ме подложиш.

Тогава князът заповядал да хвърлят камъни върху лицето на светията, след това да го бият през устата и да одерат кожата на лицето му. А светията през това време говорел:

- Благодаря на моя Бог, защото благодатта Му е винаги с мене.

След това князът попитал воина:

- Защо ти не вземаш своята заплата, както правят това всичките войници.

- Тъй като вие несправедливо обирате бедните ­ отвърнал мъченикът, ­ то аз по тая причина не взимам вашата издръжка и не се прехранвам с нея, защото имам духовна храна, която Светият Дух ми подава и от която никога не огладнявам.

Тогава князът наредил да запалят и нагорещят една пещ и да хвърлят Христовия мъченик в нея. След три дни отворили пещта и намерили светията жив и напълно невредим, тъй като огънят не се бил и докоснал до неговото тяло.

После князът извикал един влъхв и му заповядал да даде отрова на Ермий. А светият, след като се помолил на Бога, изпил отровното питие, без никак да пострада, съгласно думите на Христа Господа: "ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди" (Марк. 16:18).

Влъхвът приготвил още по-опасна отрова и я дал на мъченика с думите:

- Ако ти не претърпиш никаква вреда от тази отрова, аз ще оставя своето вълшебство и ще повярвам в разпнатия Бог, Комуто ти служиш.

А свети Ермий, след като изпил отровата до дъно, никак не пострадал, а си останал здрав и невредим.

Тогава влъхвът възкликнал:

- Ти ме победи, Ермий! Ти ме надви и показа по-голяма сила от мен, рабе Христов! Ти спаси от ада моята погинала душа и ме призова, за да служа на Бога. Така, както старото желязно изваяние, когато се прекове, става съвсем ново; така се обновявам духом и аз, който се състарих в грехове и нечестие. Обновявам се, като се обръщам към Живия Бог, Който пребивава вечно. О, Боже небесни, Ти, Който си един и истинен и Който чрез Твоя раб Ермий ме избави от бесовската измама и от сквернотата на идолослужението! Приеми мен, грешния, който се обръща към Теб, и помилуй мен, който Те изповядвам!

Като чул това, князът се преизпълнил с ярост и заповядал да го обезглавят. И така, влъхвът бил посечен, като се кръстил в собствената си кръв. И отишъл новият християнин и мъченик при Христа Бога, за Когото предал живота си.

Свети Ермий пък князът заповядал да измъчват безмилостно, като разкъсват всички жили по тялото му. Измъчван така светията говорел:

- Аз въобще не чувствам никаква болка от мъченията, защото така както ножът, като разреже жилата, изпуска нечистата кръв и дава здраве на тялото; така и аз, като изтръгват сега жилите от моето тяло, ставам все по-здрав и по-здрав в Христовата вяра.

След това мъчителят заповядал да хвърлят светеца в котел, пълен с врящо масло. Но котелът веднага изстинал, а врящото масло се превърнало в прохладна роса. А Христовият мъченик силно възклицавал:

- Аз не чувствам болка и не ще изпълня твоята заповед, мъчителю! Аз ще изпълня единствено волята на небесния Отец, на Когото сам себе си принасям в непорочна жертва, защото Той е Господарят на нашите души и тела!

Докато светията казвал това, мъчителят заповядал да налеят в устата му горчив оцет, смесен с жлъчка. А мъченикът говорел:

- Тази горчивина за мен е като вощен мед заради моя Бог, в името на Когото аз търпя всичко това!

После мъчителят наредил да извадят очите на Ермий. Като чул това, светецът му казал:

- Ако на теб са ти нужни моите телесни очи, които виждат суетата на този свят, вземи ги. Аз имам сърдечни очи, с които ясно съзерцавам истинската светлина.

Палачите извадили очите на светия мъченик.

След това повесили светията с главата надолу и го оставили да виси така в продължение на три дена, така че от носа му изтекла много кръв. Когато изминали трите дни, няколко души дошли да видят светията, като мислели, че вече е умрял, но за свое удивление го намерили жив и прославящ Бога. Но заради тяхното неверие, пред очите им паднал мрак, те ослепели и завикали:

- Смили се над нас, рабе на истинския Бог, защото ни порази слепота!

А светият им казал:

- Приближете се до мен! Когато те се приближили до него, той възложил върху тях ръцете си и казал:

- В името на моя Господ Иисус Христос ­ прогледнете!

Те прогледнали веднага и като се върнали, разказали за всичко, което им се случило.

А князът, като бил обладан от още по-голям гняв, наредил да одерат кожата от цялото тяло на мъченика. Докато слугите изпълнявали заповедта на мъчителя, светият се надсмивал над княза и изобличавал неговите мерзки богове, с което предизвикал още по-голяма ярост у княза. Ръмжейки от гняв като лъв, той сам със своя нож отрязал честната му глава.

Така завършил своя подвиг Христовият мъченик Ермий.

Християните дошли тайно на това място, взели неговото честно тяло и го погребали в Кападокия, на мястото, наричано Комана. Тук чрез честните мощи на мъченика се извършили много чудеса и се подавали различни изцеления за слава на Христа, нашия Бог, на Когото заедно с Отца и Светия Дух, отдаваме слава, чест и поклонение, сега и во веки. Амин.

 Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски.

Православната църква почита Света еликомъченица Параскева

На 28 октомври Православната църква почита Света еликомъченица Параскева. Отбелязва се и паметта на св.мъченици Тарентий и Неонила, както и на преподобни Стефан Саваит.

Параскева се родила в семейството на благочестиви християни от Икония (Мала Азия). Била единствена дъщеря и наследила голямо богатство. Но християнската ѝ добродетелност я правела безразлична към земните блага и изкушения, затова девойката се отдала на скромен и смирен живот. Раздала наследството си за дрехи на голите, за храна на бедните и гладните, за подслон на странниците.

Това предизвикало злоба и ненавист у съгражданите ѝ – езичници. След началото на гоненията срещу християните – през 303 г. , сред заловените била и Параскева. Идолопоклонниците я изпратили на съд, за да отговаря за делата си. Но съдията бил запленен от красотата на девицата. Опитал се с благо думи да я склони да се отрече от вярата си, поискал я дори за своя съпруга. Боголюбивото момиче било готово на всякакви страдания, но не и да престъпи Божиите закони. Разгневеният съдия заповядал да бият жестоко непокорната християнка. А Бог лекувал раните на мъченицата, давайки ѝ необикновена сила.

Един ден, неочаквано за всички, Параскева пожелала да отиде в езическото капище. Съдията се надявал да се покае. Но вместо това, тя с поглед и молитва съборила идолите и те се разпилели.

Обезумял от безсилие, съдията заповядал да изгорят мъченицата на клада. А когато видял как огънят гали полумъртвото ѝ тяло, наредил да отсекат главата на светата мъченица. По този начин завършил земният живот на Света великомъченица Параскева.

Имен ден днес празнуват: Параскева, Лъчезар, Лъчезара и производните

ЧРЕЗ БОГОПОЗНАНИЕ КЪМ СПАСЕНИЕ В XXI ВЕК – НОВИТЕ СИНОДАЛНИ УЧЕБНИЦИ ПО РЕЛИГИЯ – ХРИСТИЯНСТВО-ПРАВОСЛАВИЕ

През 2020 година православното религиозно и катехизическо образование в България постигна исторически напредък. Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия изработи, а Министерството на образованието и науката утвърди новите църковни учебници по „Религия – Християнство-Православие“. Те са подготвени въз основа на новата Учебна програма по „Религия – Християнство-Православие“ на МОН, одобрена на 24. 07. 2018 г. През м. септември 2018 г. министърът на образованието и науката г-н Красимир Вълчев одобри заповед, с която стартира конкурсът на МОН за познавателни книжки, учебници и учебни комплекти по Религия от 1. до 12. клас. През 2019 г. Св. Синод утвърди своя екип, който да изработи учебниците на светата ни Църква. Той изготви за шест месеца учебниците от 1. до 5. клас включително като ги входира в МОН на 31. 01. 2020 г.

На 5 февруари 2020 г., Министерството на образованието и науката стартира конкурсната си процедура по оценяване и одобрение на проектите на учебници по „Религия“. В събитието от страна на Българската православна църква – Българска патриаршия участваха представителите на Св. Синод Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил – ръководител на Културно-просветния отдел, Негово Преосвещенство Мелнишки епископ Герасим - гл. секретар и доц. д-р Мариян Стоядинов - гл. редактор на синодалните учебници. Документацията, придружаваща учебниците на Св. Синод, бе изрядна и МОН придвижва синодалните проекти към оценка на съдържанието, графичния дизайн и полиграфическата изработка.

Еднозначно положителна бе оценката на оценителите на МОН – експерти в сферата на богословието, педагогиката, графичния дизайн и полиграфията. След нея на 25 юни 2020 г., в дирекция "Учебници и училищна документация" на МОН, бе проведено открито заседание, по време на което бе обявено, че всичките пет синодални учебника по „Религия - Християнство-Православие“ са оценени като ПРИЛОЖИМИ В ПРАКТИКАТА и от учителите по места.

На 10 юли 2020 г., в Министерството на образованието и науката се състоя връчването на официалните заповеди, с които официално се одобряват всички синодални учебници по „Религия – Християнство-Православие“ от 1. до 5. клас включително. Заповедите на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, подписани от него на 6 юли 2020 г., бяха връчени на Негово Преосвещенство Мелнишки епископ Герасим, гл. секретар на Св. Синод. Учебниците на светата ни Църква бяха включени в списъка на МОН с познавателните книжки, учебниците и учебните комплекти, които според Наредба № 10 / 19.12.2017 г. на МОН могат да се използват в системата на училищното образование.

Така след прекъсване от около 75 години новите учебници на БПЦ-БП по „Религия – Християнство-Православие“ се явяват съвременни наследници на учебниците по Закон Божий и Вероучение, изучавани в България до 1944 г. (в някои населени места и до 1947 г.)

Във връзка с този успех на Църквата Ловчанският митрополит Гавриил изрази задоволството на Св. Синод от това, че синодалният екип съумя да предложи учебници по „Религия – Християнство-Православие“ от 1. до 5. клас наведнъж, с което се покриват възрастите, в които до този момент най-масово се изучава „Религия“ в училище. Ловчанският митрополит е убеден, че ползата от този предмет ще бъде подобаващо оценена. Митрополит Гавриил подчерта, че след одобрението на новите синодални учебници предметът „Религия – Християнство-Православие“ ще получи нов тласък в своето развитие и това го изпълва с надежда, че предметът колкото се може по-скоро ще бъде въведен в задължителните учебни часове. Защото подрастващите поколения имат нужда от здрава духовно-нравствена основа, върху която да изграждат живота си и заедно, като общество, да можем достойно да продължим напред. Ръководителят на Културно-просветния отдел при Св. Синод специално отбеляза, че синодалните учебници са един голям подарък за българските деца по пътя към Христовите добродетели, по пътя към Христовата любов. Защото „любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат“ (1 Кор. 13:4-8).Философията на учебниците

Синодалните учебници са продължение на святото Кирило-Методиево дело и делото на техните ученици, оглавено в България от св. Климент Охридски и осенено от неговата епископска благословия за просвещаване на единокръвния ни народ. Учебниците използват едновременно църковен и разбираем език, с което актуализират за съвременните поколения духовното наследство на светите Седмочисленици, но и ги доближават до нашите езикови и културни корени, до църковно-славянския и старобългарския езици – напр. чрез трите рубрики в учебника за 5 клас: ЛЮБОМЪДРИЕ, БЛАГОНРАВИЕ и ЛЕСТВИЦА.

Образованието и особено религиозното образование е призвано да възсъздава и откроява Божия образ в човека. Затова в синодалните учебници е особено силен акцентът върху духовно-нравственото усъвършенстване на детската личност за постигане на праведност, светост и богоподобие по благодат.

Троичността и единосъщието между Лицата на Бога са залегнали в структурното, художествено-символното и съдържателното оформяне на учебниците на светата ни Църква. Примери: 1 кл., стр. 9 – горен орнамент – трите житни класове от една основа; ТРИТЕ РУБРИКИ в 5 кл. Сам св. патриарх Евтимий Търновски ни е поверил като народ на Св. Троица, което пронизва синодалните учебници като червена нишка и ни напомня святото предназначение на православното благовестие и духовната просвета. В житието на св. Евтимий, Киевският митрополит и българин по произход Григорий Цамблак разказва за деня, в който турците отвеждат светителя от Търново: „Той излизаше заедно с народа като втори Йеремия, при което самите камъни на града плачеха със сълзи!“ Всеки желаел силно да се доближи до великия заточеник: едни целували ръцете му, други нозете му, трети полите му; някои късали тревата под стъпките му за благословение и спомен, а други отдалеч измолвали неговия прощален благослов. Някой плачевно се провикнал: „На кого ни оставяш, добрий пастирю?“ А той – и сам просълзен – отговорил: „На Светата Троица ви оставям – и сега, и навеки!“

Важен принцип в синодалните учебници е Христоцентричността. В своите приветствени обръщения към всеки клас Светейшият Български патриарх Неофит подчертава, че учебниците срещат децата с техния Спасител, Учител и най-добър Приятел – Господ Иисус Христос. Също така кръстът като символ на Иисус Христос е заложен както в кориците, така и в номерата на страниците, за да напомня на учениците, че той е сила Божия за спасение на всеки вярващ. От всяка страница на учебника лъхат добротата и любовта на Христовото учение, радостта от Възкресението на Христа, светлината на християнската надежда в Спасителя. Така духовно се въздейства върху душите и умовете на учениците с цел те да бъдат подпомогнати да усетят, че Христос е жив, че Личността Му не е мит, илюзорен идеал или студена абстракция, а истинска реалност, при това съвършена реалност, касаеща живота на всеки човек.

Православност – учебниците са изпълнени с благочестието и автентичния дух на искрената православна вяра. За нея се говори топло, сърдечно, с духовно-нравствен акцент, без принуждаване на децата да стават вярващи. Същевременно се подчертава предимството на вярата спрямо неверието, суеверието, маловерието и кривоверието. Избягва се лицемерната неутралност и противопоказната дистанцираност по въпросите на християнското учение, които в практиката се оказват безплодни във възпитателно отношение. Отстояват се православните истини, което се и предполага от конфесионалния характер на предмета. Учителят е поощряван чрез самото съдържание на учебника да бъде съвременен апостол и изповедник на светото Православие, защото само чрез искреност и личен пример учителят може да постигне добри резултати в работата си с учениците.

Специално внимание синодалните учебници обръщат на светостта, на святото, на българските светии. Пример: 3 кл., стр. 74-75.

Научност и богословие – църковните учебници включват библейски и светоотечески цитати, богат изворов и химнографски материал, изобилен богословско-научен речник към почти всеки урок във всички класове. Пример: 4 кл., стр. 92-93 и 5 кл., стр. 42 – църковни термини относно одеждите на духовенството – с практическа насоченост и създаване на самочувствие у децата, че познават и разпознават духовните степени и живия живот на свещенството на Православната църква.

Вярност към Православието, отстояване на православния светоглед без компромиси с догматическите и нравствените истини на Църквата – те се съчетават в учебниците с възпитаване на търпимост към различните по вяра. Пример: 4 кл., стр. 96 и 5 кл., стр. 26 и 28.Още примери за богатството и авторитетността на синодалните учебници:

Текстове - Библейски стих в почти всеки урок. Други примери: 5 кл., стр. 16 и 19 - св. отци; 5 кл., стр. 22 - химнография; 5 кл., стр. 62 - светски автори; 5 кл., стр. 38 и др. Съдействат за потапяне на учениците в Свещеното Писание и Свещеното Предание на Църквата и подчертават православните корени на българската духовност, самосъзнание, национална култура и литература.

Дидактически подходи и методически техники

В задачите се съчетават православното богословие, църковността и нравствените послания с отчитането на възрастовите специфики при децата, езика и потребностите на тяхното поколение. Примери: 1 кл., стр. 69 “Отче наш“ – Обобщение – сплав от догматически вярно съдържание и картинно мислене, характерно за най-малките ученици; 4 кл., стр. 17 – упражнение за двучастно запаметяване на всяка от 10-те Божии заповеди, като може да се приложи и интерактивната техника за казване на заповедите по двойки.

Поощряване на работата в Интернет с официалния сайт на Българската патриаршия при по-големите ученици.

Трите рубрики за 5 клас имат специален замисъл и методически функции – да подчертаят красотата на мъдростта и богопознанието (Любомъдрие), ценността на благостта (Благонравие) и усъвършенстващата сила на православния начин на живот (Лествица – стълба към светостта и към Царството Божие).

За пръв път в методиката на обучението по „Религия“ системно въвеждаме умението за анализ на житиен текст, за описание на православен храм, за анализ на иконографско изображение, за православен краеведски анализ, за изчерпателност и систематизация на понятия чрез уникални таблици. Пример: 5 кл., стр. 75 – сонмовете на светиите.

Помощни приложения с полезни четива за учителя, родителя и ученика се намират в края на всеки учебник.

Художествено оформление, илюстративен материал и графичен дизайн

1) Икони – включени са най-добри образци от всеправославната иконна традиция на Църквата и от най-изявени съвременни български иконописци. Примери: 1 кл., стр. 12 – Синайската икона на Христос – 6 век; 2 кл., стр. 78; 5 кл., стр. 7.

2) Орнаменти – те подпомагат и онагледяват духовно-образователните цели на синодалните учебници. Примери: 1 кл., стр. 8 и орнамента горе на стр. 9 – грозд / ученикът и добрите му дела/плодове като причастни на Истинната Лоза-Христос; чистота – гълъб – Св. Дух; 1 кл., стр. 9 – Христос - Хлябът на живота в класовете.

3) Рисунки и фотографии на деца-лауреати на Националния синодален конкурс „Възкресение Христово“ - 2 кл., стр. 80; 5 кл., стр. 20.

4) Професионални художници допринесоха за изображенията в синодалните учебници като съчетаха детското с православното, личния живот на децата с църковния живот, със знаковата система, естетиката и образността на Православието.

5) Фотографии – отразяват живия живот на Църквата, автентичната среда и съвременните участници в този живот воглаве със свещеноначалието на БПЦ. Пример: 5 кл., стр. 42-43, 50, 53, 56.

6) Графичният дизайн има за цел да въведе децата в съдържанието на уроците като в храм, чрез потапяне в православната му атмосфера, облагородяваща детската душа и предпазваща я от привикване към пошлостта и грозотата. Чрез естетическо възпитание се постига духовно извисяване.

Синодалният екип в обновен състав продължава работа по учебниците от 6. до 12. клас в рамките на удължения конкурс на МОН, според чийто регламент завършените учебници за прогимназията и гимназията трябва да бъдат входирани до 31 март 2021 г. Екипът работи под прякото ръководство на Ловчанския митрополит Гавриил, ръководител на Културно-просветния отдел при Св. Синод на БПЦ-БП.

По решение на Св. Синод учебниците на БПЦ ще бъдат раздавани безплатно на преподавателите по „Религия“ и по „Вероучение“, както и на децата, които изучават тези дисциплини. Учебниците на светата ни Църква навременно и успешно ще подпомогнат работата на учителите в духовно-нравственото възпитание и образование на учениците. Новите синодални учебници ще бъдат така също добри и надеждни помощници и на родителите, които се стремят да изградят децата си като личности със здрави и непреходни ценности - верни членове на светата ни Църква и добри граждани на нашето общество.

Създаването на синодалните учебници по „Религия – Християнство-Православие“ и прилагането им в практиката отваря нова страница в съвременната история на българското образование, тъй като го обогатяват с учебно съдържание, каквото до момента липсваше в него. Тази голяма празнота много успешно се запълва чрез новите издания на Св. Синод, които представляват огромна крачка напред в развитието на самия учебен предмет „Религия“ и в осъществяването на качествени междупредметни връзки по време на цялостното обучение в училище. Като научи в дълбочина какво е християнството и православното вероучение, какво е Църквата, какъв е животът в нея, ученикът по „Религия“ ще придобие много по-висока обща култура и много по-добре ще овладее уроците по останалите учебни предмети, които са свързани с историята, езика и нравствеността на нашия народ, с християнската култура и изкуство, с църковно-обществената история в национален и световен мащаб. Новите учебници на БПЦ по уникален начин издигат равнището на учебното съдържание и адекватно подпомагат учебния процес с разнообразните си познавателни, духовно-нравствени и практически задачи, обобщенията, полезните и изчерпателни тестове за входно и изходно ниво, които съпътстват отделните уроци. Ползвайки синодалните учебници по „Религия“, учителите и учениците ще разполагат с учебен материал, изряден от верова гледна точка и изключително привлекателен от естетическа и методико-дидактическа гледна точка. Православната тематика е представена по ангажиращ и занимателен начин в съответствие с възрастта на учениците за всеки клас, възпитавайки у децата доброта, кротост, търпение, благост и чувство за благоговение пред Бога и святото в живота.

Новите синодални учебници от 1-ви до 5-ти клас също така са много добър помощник за занимания в семейството и в църковните училища при храмовете. По заявки на учителите до съответните митрополии готовите и одобрени учебници на Св. Синод се разпространяват в началните и средните училища, както и в епархиите на БПЦ-БП зад граница и в българските училища в чужбина.

Светата ни Църква благодари на министъра на образованието и науката г-н Красимир Вълчев за неговата народополезна инициатива, както и на всички, които с ентусиазма и трудовете си, с експертизата и авторските си материали съдействаха за изготвянето на православните учебници от 1. до 5. клас на Св. Синод.

Това е синодалният екип с членове доц. д-р Мариян Стоядинов – гл. редактор, проф. д-р Димитър Попмаринов и доц. д-р Павел Павлов – богословски редактори, доц. Йордан Йорданов – художествен редактор, ставр. ик. доц. д-р Захарий Дечев, доц. д-р Магдалена Легкоступ, д-р Десислава Панайотова и Мирела Кючукова – методици и автори, прот. доц. д-р Людмил Малев, доц. д-р Павел Павлов, Дарина Мавродиева-Кючукова - автори, доц. д-р Ваня Сапунджиева и Катерина Милушева - художници, Жасмина Бакалова-Минчева – графичен дизайн, художник и предпечат, Кирил Златков – шрифтове, Росица Георгиева - координатор, Анета Пенева – коректор, д-р Пенка Христова – секретар.

Сърдечно благодарим и на нашите съработници ставр. ик. Цанко Тотев, ставр. ик. Александър В. Георгиев, ставр. ик. Василий Сарян, ставр. ик. Любомир Казашки, ставр. ик. Николай Георгиев, прот. Михаил Ковачев, свещ. Васил Василев, прот. Костадин Тренев, свещ. Захарий Димитров, проф. дтн Емил Трайчев, адв. Радомир Чолаков, доц. д-р Костадин Нушев, Ателие "Праксис" - Гергана Илиева-Лесикова, Катя Стоядинова, Мариела Драганова; Вера Върбанова, Галин Паскалев, Георги Дончев, Елеонора Караиванска, Камелия Бачорска-Ценкова, Любомир Ценков, Маша Бакалова-Йосифова, Студио "Димчовски" - Димчо и Антония Димчовски; Татяна Еждик, Ясен Иванчев, Искра Маринова, Румен Николов, Ангел Карадаков, Пламен Михайлов, Александър Ангелов, Атанас Димитров (АтаДим), Мартин Митов, Таня Вълчанова, Милен Бакалов, Неделян Нешев, Аврам Аврамов, Антония Петкова, Лея Кобурова, Пламен Агов, Румен Николов, Стамен Пепелишев, Елена Трифонова, Иванка Руснакова, Георги Тодоров, Галя Тодорова, Мартин Маринов, Петър Цветанов, Богомила Георгиева, Виктория Антонова, Вяра Пенчева, Лея Кобурова, Неделчо Великов, Неда Колева.

На всички допринесли за изготвянето на синодалните учебници по Православие благодарим, че внесоха своя дял в грижата за добруването и спасението на българските деца. Нека това богоугодно и благодатно дело е за слава на Светата, Единосъщна и Животворяща Троица, на Която още в IX век сме поверени при Покръстването на нашия народ. Продължаваме служението си Богу, Церкви и Отечеству на пользу с молитвено упование, че посятото от светите Седмочисленици сред нас, българите, ще принася спасителен духовен плод навеки.

Забележка: Директори на училища и учители по „Религия – Християнство-Православие“, както и преподаватели по „Вероучение“ могат да правят заявки в съответните митрополии за безплатно набавяне на учебници според броя на своите ученици. На следващ етап от разпространението на учебниците желаещите да си ги закупуват ще могат да правят това в православните храмове на БПЦ-БП.

За допълнителна информация и съдействие:

Културно-просветен отдел при Св. Синод

Е-мейл: skpotdel@bg-patriarshia.bg

Сл. тел.: 02/987 56 11, в. 217

Текст: д-р Десислава Панайотова, експерт „Програми и проекти“ - КПО при Св. Синод на БПЦ-БП

Източник:bg-patriarshia.bg

Днес са Богородични заговезни

Днес са Богородични заговезни, денят преди началото на Богородичните пости, които свършват с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица.

Богородичният пост е по-благосклонен в сравнение с останалите строги пости преди големите празници,  но все пак и той налага определен режим. Понеделник, сряда и петък са наречени „сухи“ дни, защото тогава не трябва да се консумира готвена храна. Позволени са сурови или сушени плодове, сурови зеленчуци, ядки, черен хляб. На Преображение Господне (6 август) може да се яде риба.

На Богородични Заговезни се прави трапеза с обредна “заговезнишка пита”, която се чупи, а не се реже. Питката се разчупва от най-възрастния член на рода. Ястията са блажни. В някои селища следващите три дни гладуват, за да се пречистят тялом и духом.

На Богородични заговезни се чества и паметта на Св. Евдоким. Историята разказва, че той бил млад войник, уважаван от всички заради добродетелите, с които се отличавал. Говори се, че мощите му имат целебна сила, затова когато преместили гроба му в Константинопол, хората отишли да се поклонят пред паметта му и да си вземат от пръстта около гроба. Легендите разказват, че се случвали чудеса – слепите проглеждали, а сакатите прохождали.

На 1 август започват Богородичните пости, които продължават две седмици и свършват с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица на 15 август.

Тюленово вече има свой православен храм

Тюленово си има православен храм вече. В историята на селото до момента църква не е имало, съобщава радио Варна.
Димитрин Георгиев Русев е човекът, който започва да реализира идеята заедно със своята майка в памет на  баща си Георги, затова и храмът е наречен „Свети Георги”.

Днес, когато из родното Черноморие с лекота се строят огромни хотели и всевъзможни постройки, единични са случаите на появата на нови храмове. Но добрият пример

съществува и нагледно се вижда в село Тюленово. Църквата е в груб вид на този етап, на груб строеж сградата е готова, използвани са стари храмове, за да изглежда автентично.

Иконостасът все още не е готов. Предстоят довършителни процедури, но с вяра, надежда и любов няма пречка всичко да се случи в перфектен завършен вид в най-скоро време. Храмът в Тюленово ще бъде, освен център на християнската вяра и ценности, едно архитектурно бижу за бъдещето, завещано на идните поколения с почерка на Димитрин Русев в памет на баща му Георги.

Одобриха учебниците на Св. Синод по Религия-Християнство-Православие

На Велики Четвъртък - 16 април 2020 г., Министерството на образованието и науката проведе поредното заседание от конкурсната си процедура по оценяване и одобрение на проектите на учебници по Религия. В събитието от страна на Българската православна църква – Българска Патриаршия участва Негово Преосвещенство Мелнишки епископ Герасим , гл. секретар на Св. Синод.

След подробен анализ оценителите на МОН с пълно единодушие са одобрили учебниците на Св. Синод по Религия – Християнство-Православие от 1-ви до 5-ти клас по отношение на съдържанието, графичния дизайн и полиграфическата изработка. Днес г-жа Пенка Иванова, директор на Дирекция „Учебници и училищна документация“ към МОН, обяви решението на комисията, а именно, че учебниците на светата ни Църква съответстват на държавния образователен стандарт за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала. С това синодалните учебници влизат в последната фаза от конкурсната процедура, която се състои в даване на мнение за тяхната приложимост в практиката от страна на учителите по места. След тяхната положителна оценка със заповед на министъра на образованието и науката учебниците ще бъдат финално одобрени и ще навлязат в обучението на българските ученици в училище.

Във връзка с положителната оценка на МОН Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил – ръководител на Културно-просветния отдел при Св. Синод изрази духовната си радост, че Св. Синод се включи в дадената след 75 години възможност за изработване на съвременни учебници по Религия – Християнство-Православие. Той заяви, че е убеден в изключителната полза от изучаването на този предмет и че се надява българските родители и учители активно да се възползват от новите учебници на Българската Православна Църква. Защото те са безценна подкрепа за духовно-нравственото възпитание и образование на децата, за тяхното културно и личностно развитие като високоотговорни, силни и градивни личности. Според митрополит Гавриил, ако „любовта е дълготърпелива, пълна с благост, … не завижда, … не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина“ (1 Кор. 13:4-6), то и учениците, докосвайки се до посланията, заложени в синодалните учебници по Религия, ще познаят Христовата любов и ще имат светъл и спасителен път в личния си живот. А като строители на бъдеща България те несъмнено ще притежават моралните качества, толкова необходими за изграждане доброто бъдеще на нашето общество.

На Велики Четвъртък Господ Иисус Христос завеща на Своите ученици и на всички нас: „Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели. Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам. … Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва…“ (Йоан 15:12-14, 16)

Нека духовно-образователното дело на Св. Синод се увенчае с дългосрочен успех и принесе добър плод за бъдещите поколения и за слава на Светата, Единосъщна и Животворяща Троица! Амин.

Източник: bg-patriarshia.bg

Днес е Лазаровден!

Лазаровден, "Лазарица" или "Лазарова събота" се празнува винаги в съботата преди Цветница. Празникът носи името на Свети Лазар, който е възкресен от Христос на четвъртия ден от своето погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

За девойките това е обред за „посвещение“ в моминството, за „замомяване“ - така те влизат в групата на момите и са готови да създадат семейство. Тяхната възраст е от 10 до около 16 години. Някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Обикновено на този ден в миналото момците са искали ръката на своята избраница.

Лазарките, облечени в празнични дрехи и с цветни венци на главите, носят кошнички, окичени със зеленина за събиране на дарове. Те обикалят къщите с песни, пожелавайки здраве, плодородие, щастие, благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството, а от своя страна стопаните ги даряват с орехи, яйца, пари, плодове и дребни подаръци.

Православието отбелязва паметта на Лазар от Витания. Той и сестрите му Марта и Мария приемали в сиромашкия си дом Исус Христос и повярвали в неговата мисия. Според евангелието Лазар се разболял и умрял, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан. Месията обаче се върнал и възкресил покойника, който по-късно станал епископ на процъфтяващия кипърски град Китион.

Строго забранено било ритуалните песни да се пеят след Лазаровден, защото на момите “ще им излязат циреи”. Девойката, която не е лазарувала, не е могла да се замомее и да се омъжи. Освен това лазаруването било гаранция, че нито една от лазарките няма да бъде грабната от змей горянин.

Макар че от Сирни заговезни насетне църквата забранява сватбите и годежите, младите хора използвали тоя ден за сгледа.

На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар

Как е изглеждал Йерусалим преди 100 години? (видео)

В ситуацията, в която се намираме е нормално преди предстоящите празници да обърнем поглед към Йерусалим – там от където дойде радостната вест, че смъртта е победена. 

Виждали сме снимки на светия град днес и в миналото, както и десетки картини, рисувани от известни и неизвестни художници. У нас пък са особено били популярни т.н. йерусалимии, които показват на огромно платно св. град Йерусалим. Как обаче е изглеждал града преди 100 години? Вижте уникални кадри от може би един от първите записи с камера на ежедневния живот в Йерусалим, това ни припомня сайтът dobrotoliubie.com.

Днес почитаме паметта на св. мъченица Галина - символ на майчината обич и закрила

На 10 март се почита паметта на св. мъченица Галина - символ на майчината обич и закрила.

Според някои от вярванията името произхожда от старинното "гал", което означава мургав и здрав. В древността мургавите хора са били по-тачени, защото бледността била смятана за болестно състояние.

Някои източници посочват, че името има гръцки произход - Galini и означава тишина, а старобългарската му версия означава покой, безветрие.

Съществува и версия, че Галина произлиза от глагола "галя".

Което пък води към версията, че "галя" идва от символа за майчината любов и закрила.

Независимо от произхода обаче според народните вярвания всеки, който носи това име, ще бъде обичан. 
Св. мъченица Галина пострадала при управлението на император Деций Траян в Коринт и била последователка на св. мъч. Кодрат.

Областният управител на областта предприел гонения на християните, при което пострадали много мъже и жени, верни на Христовата вяра.

Днес имен ден празнуват всички, които носят името ѝ - Галин, Галина, Галена, Галя и производните им.