Лазаровден, "Лазарица" или "Лазарова
събота" се празнува винаги в съботата преди Цветница. Празникът носи името
на Свети Лазар, който е възкресен от Христос на четвъртия ден от своето
погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.
За девойките това е обред за „посвещение“ в
моминството, за „замомяване“ - така те влизат в групата на момите и са готови
да създадат семейство. Тяхната възраст е от 10 до около 16 години. Някога се е
смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Обикновено на
този ден в миналото момците са искали ръката на своята избраница.
Лазарките, облечени в празнични дрехи и с цветни венци
на главите, носят кошнички, окичени със зеленина за събиране на дарове. Те
обикалят къщите с песни, пожелавайки здраве, плодородие, щастие, благоденствие
и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството, а от своя страна
стопаните ги даряват с орехи, яйца, пари, плодове и дребни подаръци.
Православието отбелязва паметта на Лазар от Витания.
Той и сестрите му Марта и Мария приемали в сиромашкия си дом Исус Христос и
повярвали в неговата мисия. Според евангелието Лазар се разболял и умрял,
когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан. Месията обаче се върнал и
възкресил покойника, който по-късно станал епископ на процъфтяващия кипърски
град Китион.
Строго забранено било ритуалните песни да се пеят след
Лазаровден, защото на момите “ще им излязат циреи”. Девойката, която не е
лазарувала, не е могла да се замомее и да се омъжи. Освен това лазаруването
било гаранция, че нито една от лазарките няма да бъде грабната от змей горянин.
Макар че от Сирни заговезни насетне църквата забранява
сватбите и годежите, младите хора използвали тоя ден за сгледа.
На Лазаровден имен
ден празнуват: Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар
