Честваме празника Рождество на Пресвета Богородица

На този ден се отбелязва като един от големите църковни празници раждането на Божията майка - света Дева Мария. Нарича се също Рождество Богородично или Малка Богородица.

Това е един от Богородичните празници в православния календар през годината заедно с Въведение (21 ноември), Благовещение (25 март), Успение (15 август) и др. С днешния празник е свързан и друг, наричан Зачатие на света Анна (отбелязва се на 9 декември), който всъщност е посветен на зачеването на св. Дева Мария от майка й света Анна.

В Библията не се споменава за раждането на малката Мария, но преданието е запазило някои сведения, например имената на нейните родители Йоаким и Анна.

Обикновено Църквата чества светците в деня на тяхната смърт, но свети Йоан Предтеча и Дева Мария са изключение заради изключителната им роля в историята на Божиите действия за изкуплението и спасението на човечеството.

Бащата Йоаким бил добродетелен и заможен човек, но той и съпругата му Анна били нещастни, защото си нямали деца. У евреите това се смятало за голямо нещастие, понеже бездетните родители нямали надежда да имат за свой потомък очаквания Месия.

Двамата добри съпрузи дълги години усърдно се молили на Бог да ги дари с рожба. Анна дори дала обет: ако й се роди дете, да го посвети на Бога. Най-после те се сдобили с момиченце, което нарекли Мариам (името е по-известно като Мария). С много обич я отгледали до навършване на тригодишна възраст и тогава, според даденото пред Бога обещание, я завели в Йерусалимския храм, където такива дечица били грижовно отглеждани и с любов възпитавани в добрите традиции на юдейската религия. Така и Мариам била подготвена с познания за Свещеното Писание и възпитана в нравствена чистота, за да бъде достойна да стане майка по плът на Спасителя на света Иисус Христос.

Източник: БТА

15 август – Успение на Пресвета Богородица

Счита се, че празникът „Успение на Пресветата Богородица“ е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). 

Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин. Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът „Успение Богородично“ в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век – тогава кръстоносците обновяват стария храм.

Днес имен ден празнуват Мария, Мариета, Марияна, Мариела, Миро, Марио, Мира, Преслав, Преслава.

Втори ден на Коледа - Събор на Пресвета Богородица

На втория ден на Коледа, християните честват празника Събор на Пресвета Богородица. В деня след Рождество Христово вярващите се събират, за да величаят с благодарствени песни Божия промисъл и да отдадат почит на Богородица, родила Спасителя. На този ден се чества и паметта на Свети праведни Йосиф Обручник на Светата Дева, както и паметта на цар Давид като славен родоначалник на Христос и на Иаков, първи християнски епископ на Йерусалим.

Денят е обявен за официален празник у нас от 36-ото Народно събрание, през 1991 г.

Полагане честния пояс на Пресвета Богородица. Св. свщмчк Киприан. Св. Генадий

Полагане честния пояс на Пресвета Богородица. Св. свщмчк Киприан, еп. Картагенски. Св. Генадий, патриарх Константинополски

Полагането на честния пояс на Пресвета Богородица

Честният пояс на Пречистата Божия Майка при донасянето си в Константинопол бил положен в златна ракла и запечатан с царския печат в храма, построен от благочестивия цар Теодосий Младши. Този храм бил издигнат в името на Пресвета Богородица на мястото, наречено Халкопратия, което значи "Медно тържище".

Много години по-късно, при царуването на Лъв Мъдри се случило така, че съпругата му Зоя била измъчвана от нечист дух. Царят и роднините му били много опечалени и започнали да възнасят към Господа усърдни молитви за страдащата царица.

Зоя имала Божествено видение, което показало, че тя ще получи изцеление, ако върху нея бъде положен поясът на Пресвета Богородица.

Царицата разказала за това на царя. Лъв веднага помолил патриарха да открие пояса на Пресвета Богородица: печатът бил свален и раклата отворена. Честният пояс на Пресветата Божия майка се оказал цял, съвсем неповреден от времето, а всички го целували с благоговение И щом патриархът го прострял над царицата, тя веднага се освободила от демонското мъчение и напълно се изцелила от недъга си.

Тогава всички радостно прославили Христа Бога и Пречистата Му Майка и с благодарствени хвалебни песни отново положили честния пояс в златната ракла, запечатали я с царския печат и установили празник в чест на Преблагословената Дева Богородица, за възпоменание на чудото, станало от Нейния честен пояс, по благодатта, милосърдието и човеколюбието на родилия се от Нея Христос, нашия Бог.

Житие на св. свещеномъченик Киприян, епископ Картагенски

Св. Киприян. Стенопис от XIII в. от манастира "Св. ап. Йоан Богослов" в Патмос, ГърцияТасций Цецилий Киприян се родил в началото на третия век в град Картаген. Бил син на богати и знатни родители - езичници. Получил всестранно за тогавашното време образование. С голямо усърдие изучавал риторика. Заради големия си успех в тая област той бил назначен за учител по красноречие в Картагенското училище. Наред с риторика преподавал и философия, понеже и в тая област показал забележителни успехи. Понеже бил запознат нашироко и с правото, нерядко се явявал в съда и като защитник на подсъдими. По тоя начин си извоювал в скоро време голяма известност в града.

Киприян имал богато наследство от родителите си. Имал и големи приходи от службите, които заемал. Това му давало възможност като млад човек да вкуси от всички радости и удоволствия, които му предлагал животът в езическата държава.

Но скоро почнал да се пресища. Образованието, богатството, охолството, свободата, вече не го задоволявали. Заговорили у него висшите потребности на духа. Езичеството, в което той бил роден и възпитан, вече напълно го отблъсквало.

Като станал по-късно християнин, Киприян нарисувал в твърде черни краски съвременния нему езически свят. Така показал и историята на своето обръщане в християнството. Груба разпуснатост и страшно падение са царели както в обществения, така и в частния живот.

Киприян, който винаги в живота си търсел истината, се запознал с Христовото учение. Възхитил се от него и се убедил, че само щедро изливащата се в Църквата благодат на Пресветия Дух дава възможност "да се унищожи отровната сила на греха, да се очистят от всичко скверно развратените сърца, като им се възвърне здравето." Струвало му се, че след такъв живот, какъвто той е водел, ще бъде трудно, дори невъзможно повторно, духовно раждане. Изпаднал в колебание, от което го извел Картагенският презвитер Цецилий.

Със съвети и предимно с високонравствения си живот Цецилий повлиял на Киприян да се реши да приеме християнството. Това станало в 246 година. В знак на благодарност, при кръщенето си Киприян приел името на "бащата на своя духовен живот" - Цецилий.

Дълбоката промяна, която настъпила в душата му след св. кръщение, той описва по следния начин:

"Когато животворните води на кръщението умиха петната на предишния ми живот и в очистеното и оправдано сърце се изля небесната светлина, когато приех Небесния Дух и станах чрез второто раждане нов човек, тогава по чуден начин напълно се убедих в това, в което по-рано се съмнявах: тайните започнаха да се откриват, мракът изчезна... започнах да разбирам, че целият мой предишен плътски живот, прекаран в грехове, е бил земен живот, че едва сега започна божественият живот в мене, одушевен от Светия Дух."

След като приел християнството, Киприян се заел ревностно да изучава Свещеното Писание и творенията на дотогавашните свети отци и учители на Църквата.

Преминаването му в християнството било високо оценено от Картагенската църква. Скоро след това той бил ръкоположен за дякон, а след това и за презвитер. Това му дало възможност всецяло да се посвети на служба в Църквата.

Починал тогавашният картагенски епископ Донат. По единодушното желание на клира и народа Киприян бил избран за картагенски епископ. От смирение и скромност той направил опит да отклони от себе си това високо служение. Но непоколебимата настойчивост на народа, израз на голяма любов към него, най-после го склонила и, по Божие повеление и всеобщо народно желание, той приел епископското ръкоположение в края на 248 година.

Още в началото на своето светителско служение Киприян си поставил за задача да издигне живота на своите пасоми на подобаваща висота. С пламенната ревност на истински любещ пастир той се заел да отстрани и изкорени всичко гнило в църковния живот. С рядко умение и голяма съобразителност той могъл да съчетае необходимата в такива случаи строгост с търпението и любовта на един истински духовен пастир.

Дейността му се простряла и извън пределите на неговата епархия. Много епископи прибягвали при различни случаи към него за съвет и съдействие.

Не било съдено на св. Киприян дълго време да управлява в мир и спокойствие своята Картагенска църква. В началото на 250 г. се разразило като буря над Църквата гонението на римския император Деций Траян (249-251 г.), което обхванало цялата Римска империя. Не била пощадена и Североафриканската църква. Християните били подлагани на най-жестоки мъчения, за да се откажат от вярата си. Тия, които представяли вярата си като светиня на живота си, били затваряни в тъмници или изпращани на заточение. Имуществата им бивали конфискувани. Имало християни, които не могли да издържат на това тежко изпитание. Те били готови да се отрекат от вярата си. И се отричали. Тия християни били известни под името "отпаднали".

Императорският едикт, който узаконявал гонението, повелявал да се обръща предимно внимание на епископите - да бъдат преследвани най-жестоко, та по тоя начин борбата срещу християните да бъде по-успешна. И св. Киприян бил заплашен със смърт.

- Кипрян на лъвовете! - крещяла разярено езическата тълпа в цирка и в театъра.

Киприян разбирал много добре тая грозна цел на императорския едикт - чрез поразяване на пастира да бъде разпръснато стадото. И решил да избегне мъченическата смърт. Отдалечил се в уединено място недалеч от Картаген. По същия начин в това време постъпили св. Григорий Неокесарийски и св. Дионисий Александрийски.

Св. Киприян постъпил така не от страх пред мъченията и бедствията, които го застрашавали, а от силно желание да бъде още полезен на Картагенската църква, която тъкмо сега се нуждаела най-много от грижите и съветите му. Животописецът му - дяконът Понтий - оправдава по следния начин отдалечаването му от Картаген:

"Нека си представим, че той, като се удостоеше тогава с мъченичество, беше ни отнет! Кой би учил тогава падналите на покаяние, еретиците - на истината, разколниците - на единство, синовете Божии - на мир и молитва?"

Освен това, присъствието на св. Киприян в Картаген, както той сам отбелязва в едно от писмата си до римския клир, е могло още повече да влоши положението на християните там, като засили враждебното отношение на езичниците към тях.

От мястото на своето доброволно изгнание св. Киприян не преставал да проявява бащински грижи за повереното му паство.

След като прекарал повече от една година разделен от своето паство, в 251 г., след празника Възкресение Христово, светителят се върнал в Картаген. Тогава бил вече умрял гонителят Деций Траян.

В Картагенската църква, при неговото отсъствие, възникнали много спорни въпроси, които вълнували християните. За да се затвърди вътрешният мир в тая поместна църква, в 252 г., по призив на светителя, бил свикан в Картаген обичайният годишен поместен събор. Отначало присъствували на събора 42, а по-късно - 66 епископи. Между другото било решено да се прояви снизхождение към ония християни, които по време на гонението били отпаднали от вярата.

След известно време император Гал (Требониян Гал, 252-253, бел.ред.), наследник на Деций Траян, подновил гонението против християните.

Появилата се чума настроила още повече езическите тълпи против християните. Фанатизираните езичници смятали, че тя е наказание от боговете, загдето християните не ги почитали.

Отново се разнесли виковете:

- Киприян на лъвовете!

В това гонение пострадал и умрял римският епископ Корнилий.

Св. Киприян положил големи бащински грижи за всички бедствуващи - за християни и езичници. Със своята безгранична любов спечелил сърцата дори и на тези, които доскоро искали неговата смърт.

С възцаряването на Валериан настъпило спокойствие в Римската империя, което продължило няколко години. В това време св. Киприян, като първосветител в цялата околна страна, продължил ревностно да се занимава с църковните дела. Свиквал в Картаген събори за разрешаване на спорни въпроси. Бил в непрекъснато сношение с Римската и с други църкви. Особено се стараел да запази чистотата на християнското учение и единството на вярата. Въодушевявани и ръководени от великия,скъп п любим пастир, картагенските християни се усъвършенствували до голяма степен в добродетелта и благочестието. И когато пак настанало гонение, те го посрещнали не вече с предишното малодушие, а като твърди и мъжествени Христови воини.

Това гонение било възбудено от любимеца на император Валериан - Макрин, който с клеветите си изменил доброто разположение на Валериан към християните и го убедил да вземе против тях строги мерки.

Наближавал краят на земния живот на св. Киприян. На 30 август 257 г. Картагенският проконсул Аспазий Патерен се заел да приведе в изпълнение императорския едикт, с който се предприемало ново гонение. Наред с много други християни, той извикал при себе си на разпит и св. Киприян. Напразно искал от него да се отрече от вярата си в Христа Господа и да посочи имената на картагенските презвитери.

Св. Киприян бил изпратен на заточение в Керубис, откъдето в продължение на една година продължавал да полага всестранни грижи за своето паство.

През лятото на 258 г., по заповед на новия проконсул Галерии Максим, св. Киприян трябвало да напусне Керубис и да се установи да живее в своята градина близо до Картаген. Той бил поставен под непосредствен надзор на езическата държавна власт.

В това време излязъл нов, по-строг указ, съгласно който епископите, презвитерите и дяконите, ако не се откажат от вярата си, трябвало да бъдат наказани със смърт.

На 31 август 258 г., след като отслужил св. божествена литургия, св. Киприян бил арестуван по заповед на Галерии Максим и отведен в Сексти, недалеч от Картаген, където пребивавал проконсулът.

На следното утро, след кратък разпит, бил осъден на смърт.

На 2 октомври 258 г. трябвало да се изпълни присъдата. До мястото, където се очаквало изпълнението на присъдата, св. Киприян бил съпроводен от множество християни.

Настъпили последните минути от неговия живот. След гореща молитва той съблякъл горната си дреха и поръчал да бъдат дадени на палача 25 златни монети. След това сам завързал очите си, коленичил и очаквал удара на палача.

Главата на светителя била отсечена. Мнозина от присъствуващите поставили наоколо кърпичките си, за да се напоят с кръвта на свещеномъченика.

През нощта тялото на светителя било погребано от християните.

Така завършил земния си живот тоя бележит картагенски епископ и църковен отец, чиято историческа мисия била да бъде поборник за единството на Христовата църква.

Той е написал редица съчинения, между които особено известни са: За благодатта Божия, За облеклото на девствениците, За падналите, За единството на Църквата, За Господнята молитва, За смъртността, За благотворителността, За търпението, За ревността и завистта и др.

От него са останали и 67 писма във връзка с гоненията.

В памет на свети Генадий, патриарх Константинополски

Свети Генадий приел престола на Константинополската патриаршия след свети Анатолий (1) , при царуването на император Лъв Велики (2). За богоугодния му живот свидетелства книгата, наречена "Лимонар".

(1) Анатолий бил патриарх от 449 до 458 г.

(2) Лъв I Велики управлявал от 457 до 474 г.

В нея преподобните отци Софроний и Йоан повествуват за следното:

* Киновия (от гр. κοινό - общ, и βιό - живот) се наричали общежителните манастири, в които братята се издържали от манастира и в замяна се трудели за обща полза на общежитието.

"- Ние дойдохме - казват те - в киновията*, наречена Салама, на девет поприща от Александрия, и намерихме там двама старци, които преди са били презвитери на Константинополската църква. Те ни разказаха за блажения Генадий, Константинополския патриарх, че бил кротък, съблюдавал телесна чистота и се отличавал с въздържанието си. Казаха за него и това, че мнозина му причинявали големи неприятности заради клирика на име Харисим, който премного съгрешавал. Той служил при храма на светия мъченик Елевтерий и за него разправяли, че той не само прекарва живота си в леност, нерадение и греховна нечистота, но се занимава с разбойничество и вълшебство. Като призовал този клирик, патриархът започнал да го увещава, отчески поправяйки го с духа на кротостта, но като видял, че той остава непоправим, заповядал да го накажат. Но Харисим продължавал да върши същото и наказанието не му подействало. Тогава патриархът изпратил един от слугите си в храма на мъченика, където служел Харисим, за да измоли от мъченика сам да го изправи или поне да отсече от Църквата потъналия в грехове служител на своя храм. Пратеникът дошъл в храма, застанал пред олтара и като прострял ръка към гроба на мъченика, казал:

- Свети мъчениче Елевтерие! Патриарх Генадий ти възвестява чрез мен, грешния, че клирикът Харисим, който служи в твоя храм, върши множество беззакония и създава съблазни. Затова или го изправи, или го отсечи от църквата.

На следващата сутрин Харисим бил намерен мъртъв. Това показва колко угоден на Бога и на Неговите светии бил блаженият Генадий, защото словото му, обърнато към светия мъченик чрез пратеника, било скоро чуто и изпълнено на дело.

При свети Генадий в Константинопол бил построен храм в чест на свети Йоан Предтеча Господен от някой си сенатор на име Студии, който дошъл от древния Рим. Бил устроен и манастир, наречен Студийски по името на сенатора, в който бил учреден чин на незаспиващите.

При патриарх Генадий църковен иконом бил преподобният Маркиан. Той свалил последната си дреха и я дал на един нищ. Тогава всички видели под фелона му царската порфира, с която се сподобил заради милосърдието си, както се разказва в житието му (паметта му се чества от Църквата на 10 януари, бел.ред.).

При патриарх Генадий се подвизавал и свети стълпник Даниил (паметта му се чества на 11 декември), когото той ръкоположил за презвитер.

В дните на свети патриарх Генадий в Константинопол станало следното чудо.

Един иконописец се осмелил да изпише образа на Христа Спасителя по подобие на езическия бог Зевс (при древните гърци Зевс бил върховен бог и родоначалник на останалите богове и хората, бел.ред.). И тозчас бил застигнат от Божието наказание, защото ръката, изобразила Господа така, изсъхнала. Като усетил толкова скоро Божието отмъщение върху себе си, той побързал при свети патриарх Генадий и му принесъл покаяние, изповядвайки със сълзи греха си. Светият патриарх се помолил за него на Господ и изцелил ръката му, така че тя станала здрава, както и преди.

Свети патриарх Генадий имал обичая да не ръкополага в презвитерски сан, докато желаещият не научи наизуст целия Псалтир, защото този Божи архиерей ревностно се грижел за строгото спазване на църковния чин. Той съзнавал, че този чин ще бъде щателно изпълнен само тогава, когато всички свещеници и клирици познават светите книги и могат да разбират разумно божественото Писание. Защото презвитер, ненаучен на книгите, не може да учи другите, не може да изправя и наставлява на пътя на спасението, без сам да познава спасителния път. За такъв се сбъдват Христовите слова: "нима може слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?" (Лук. 6:39).

Свети Генадий свикал в Константинопол поместен събор за изкореняването на Евтихиевата ерес и заради църковното благоустрояване. На него била забранена разпространяваща се сред архиереите симония - раздаването на духовни звания и места срещу заплащане. (Виж също: Вселенските събори).

* Свети Генадий заемал патриаршеския престол от 458 до 471 г.
Приписват му се и няколко богословски съчинения. Генадий Месалийски пише за него: "Мъж красноречив, с остър ум, той бил така обогатен от четенето на древните, че обяснил всяка дума на пророк Даниил и съчинил много беседи."

Всички тези съчинения днес са неизвестни. До нас е достигнало само окръжното му послание против симонията, утвърдено на събора от 459 година.

Патриархът водел повереното му словесно стадо тринадесет години. Той се представил на Господа при царуването на същия император Лъв Велики*.

Малко преди кончината си свети Генадий се молел през нощта в храма и му се явило някакво демонско страшилище. Той го прогонил със знамението на честния кръст, а дяволът побягнал с думите:

- Тръгвам си и няма да причинявам тук никому зло дотогава, докато си жив. Но след смъртта ти пак ще дойда и всячески ще смущавам Църквата и ще повлека към гибел мнозина.

До деня на смъртта си свети Генадий непрестанно със сълзи се молел на Господа да опази Църквата Си и портите адови да не й надделеят. И както приживе бил усърден ходатай пред Бога за светата Църква, така и след преставянето си той праща непрестанните си молитви за нея, предстоейки заедно с другите свети йерарси пред Главата на Църквата - Христос, нашия Владика, на Когото заедно с Отца и Светия Дух вечно въздаваме слава.

15 август - Успение на Пресвета Богородица

Още от първите векове на християнството св. Църква наредила да се празнува денят „Успение на Пресвета Богородица”. Подробности за това чудно събитие, както и някои сведения за живота на пречистата Божия Майка след възнесението на Спасителя, не са предадени от древните църковни писатели.

След като се върнали от Елеонската планина подир възнесението Христово, св. апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки Утешителя Св. Дух, обещан им от Спасителя. Всички вярващи живеели в единодушие и любов и непрестанно се молели. С тях била и Майката Христова и някои свети жени, които служели на Господа през последните години на живота Му. Понятно е, колко радостно и утешително било присъствието на Божията Майка за учениците, които скърбели за раздялата със своя божествен Учител. Тя вероятно им предавала ония думи, които, според евангелист Лука, „спазвала, като ги слагала в сърцето си (Лука 2:19; 2:51); и всички вярващи гледали на нея с любов и благоговение. Пресветата Дева е живяла на хълма Сион в дома на св. Йоан Богослов, когото сам Господ в последните минути на Своя земен живот отдал като син – вместо Себе Си – на Своята пречиста Майка; и от тогава Йоан, като я взел при себе си в къщи, й служел като на своя майка (Йоан 18:27).

И след слизането на Св. Дух над апостолите пресв. Богородица си останала в Йерусалим. Скъпи й били ония места, гдето страдал и умрял нейният божествен Син. Често тя ходела да се моли на Голгота, на Елеонската планина, в градината, гдето било погребано тялото на Спасителя. Предполагат, че от нея християните възприели благочестивия обичай да посещават местата, осветени чрез присъствието на Господ Иисус Христос. Когато цар Ирод почнал да гони Божията Църква, пречистата Божия Майка заминала за известно време в Ефес, гдето проповядвал св. Йоан Богослов. Има предание, че тя посетила Св. гора Атонска и остров Кипър, гдето праведният Лазар, когото нейният Син възкресил от мъртвите, бил епископ. Ето какво разказва църковното предание за това:

„Когато апостолите хвърлили жребие кой къде да отиде, за да проповядва Евангелието, пресв. Богородица пожелала да дели с тях трудовете им и казала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Иверската земя и Св. гора Атонска. Но ангел Божи й се явил и казал да не напуска за известно време Иерусалим. Няколко години след това тя пожелала да посети св. Лазар и се отправила на кораб за остров Кипър. По пътя се дигнала страшна буря. Корабът се отклонил от пътя си, отдалечил се от Кипър и стигнал до Св. гора. Тук имало езически храм, пълен с идоли. Но щом Пресв. Дева слязла на сухо, идолите паднали и св. Богородица проповядвала на изплашените жители за своя Син Иисус Христос. Мнозина повярвали и Божията Майка казала: „Това място ще бъде мой жребий, даден ми от моя Син и Бог. Няма да оскъднее Божията милост на това място и аз ще му бъда застъпница!” Затова отците на св. Атонска гора и досега считат Божията Майка своя особена покровителка и наричат Св., гора „Жребий на Божията Майка”.

Когато гоненията малко поутихнали, пресв. Богородица се върнала в Йерусалим и живяла там обкръжена от благоговейна любов. Постепенно с разпространението на християнската вяра растяла и славата на Божията Майка. Мнозина дохождали от далечни страни да я видят. В едно древно послание, приписвано от някои на св. Игнатий Богоносец, четем: „Много са у нас жените, които желаят да видят Майката Иисусова. Чуваме, че тая действуваща Майка Божия е изпълнена с всякаква благодат: в гоненията тя е благодушна, при сиромашия и лишения не скърби, на оскърбяващите я не се гневи, но им прави добро, в щастие е кротка, към бедни е милосърдна и им помага, колкото може. Но не търпи въставащите против нашата вяра; тя е благовестница на нашето благочестие и наставница на верните във всяко добро дело. А особено обича смирените, защото сама във всичко е смирена”.

Езичниците и юдеите, които мразели християните, негодували против Божията Майка заради уважението, с което се ползувала. Като знаели, че тя често посещава местата, гдето страдал Иисус Христос, те я следели, за да я убият. Но Господ пазел пречистата Дева и й готвил славно

успение.

Пресв. Богородица била вече в преклонни години (64-годишна). Веднъж, когато се молела на Елеонската планина, тя видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче. Той й възвестил, че след три дни тя ще се престави отвъд: „Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно!” И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. С най-жива радост св. Богородица приела вестта за своята близка смърт, понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели във вечните обители. .Тя коленичила, дълго се молила и благодарила на Господа.

Когато тя се върнала у дома, св. Иоан Богослов бил поразен от сиянието, което озарявало нейното лице. Тя му известила за случилото се и започнала да се готви за своята смърт. Наредила и украсила дома като за радостно тържество, завещала на две бедни вдовици дрехите, които обикновено носела, и помолила Иоан да погребе тялото и в село Гетсимания, гдето лежали нейните родители и св. Йосиф Обручник. Св. Йоан уведомил Иерусалимския епископ ап. Яков за близката смърт на Божията Майка. Той известил за това на всички нейни сродници и изобщо на вярващите. Скоро всички се събрали при св. Богородица. Всички плачели и скърбели за раздялата с Божията Майка. Но тя ги утешавала, предавала им думите на архангела, показвала им райското клонче и обещала винаги да се моли за тях.

Пресвета Богородица имала още едно желание – да види още веднъж св. апостоли, които сега били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието. И желанието й се изпълнило. По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред вратите на нейния дом. Заедно с другите апостоли дошъл и св. ап. Павел с учениците си Тимотей, Дионисий Ареопагит и Йеротей Атински. Всички били смаяни, като се видели един друг. А когато св. Богородица известила за своята близка смърт, сърцата им се натъжили при мисълта, че те вече за последен път виждат Иисусовата Майка. Но тя, славейки и благодарейки на Господа, Който изпълнил последното й желание, молила ги да не скърбят: „Не плачете, приятели и ученици Христови, и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! А радвайте се с мене, задето отивам при моя Син и Бог. А като погребете телото ми, върнете се всеки на своята работа!” След това пресв. Богородица разпитала апостолите за трудовете им в проповядване словото Божие,, дълго беседвала с тях, благословила ги и се молила Богу за цял свят.

Настъпил денят на нейното преставяне. От сутринта свещи горели в дома в знак на радост и тържество. Апостолите се молели и славословели Бога. Божията Майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж в третия час (9 часа) чудна небесна светлина озарила стаята. Покривът на къщата като че ли се разтворил и чудно явление се представило пред очите на вярващите. Сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ликове ангели и светци, слязъл от небесата за душата на св. Богородица. „Душата ми величае Господа – възкликнала тя – и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна смирението на рабинята Си” (Лука 1:46-48). Господ повикал пречистата Си Майка за вечен живот и след това се чуло пеенето на ангелите, които славели с думите на архангел Гавриил: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти. между жените!” (Лука 1:28). Всички с благоговение гледали на това преславно видение. И когато след това пристъпили към одъра, на който лежало пречистото тяло на Божията Майка, видели, че лицето й сияе като слънце и чудно благоухание се разляло по стаята. Сърцата на всички присъствуващи. се изпълнили с неизказана духовна радост.

Когато дошло време за погребение, апостолите вдигнали одъра и с псалмопение го занесли през град Йерусалим в село Гетсимания, Напред вървял св. Йоан Богослов, държейки в ръка райското клонче. Всички вярващи вървели подир пречистото тяло, над което се носел сияещ във вид на кръг облак, който озарявал цялото шествие, и ангелското пение се сливало с гласовете на вярващите. Много жители от града, като видели това чудно шествие, се присъединили към него. Но когато юдейските архиереи и началници узнали, че такава чест се оказва на починалата Майка Христова, те пратили въоръжени войници, за да разгонят събралата се тълпа и да отнемат от християните тялото на Божията Майка – те искали да го изгорят. Но когато войниците се приближили, сияещият кръг изведнъж се спуснал и като че ли с каменна стена оградил шествието, а пратените войници били внезапно поразени от слепота: По-късно някои от тях повярвали и били изцерени при гробницата на Божията Майка.

Апостолите погребали тялото в пещерата при село Гетсимания и затворили с камък входа й. В продължение на три дни те се молили непрестанно при гробницата и през всичкото време над това място пеели ангели.

На третия ден след успението (заспиването) на св. Богородица пристигнал ап. Тома. Той много се огорчил, че пристигнал твърде късно и не заварил жива пресв. Богородица. В желанието си да го утешат апостолите му предложили да отвалят камъка от гроба, за да може да се поклони на пречистото тяло. Но когато влезли в пещерата, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото на Божията Майка, останала само плащаницата, с която я били покрили.

Апостолите в недоумение молили Бога да им открие тайната на това чудно събитие и в същия ден тя им била разкрита. Като се събрали на обща трапеза, те беседвали за успението на св. Богородица. Трябва да се има пред вид, че на своята трапеза те имали обичай да оставят едно празно място и да турят на него хляб за възкръсналия Господ Иисус Христос. След ядене те вдигали тоя хляб, наричан „част Христова”, и като славели Пресвета Троица, казвали: „Господи Иисусе Христе, помагай ни!” След това разделяли тоя хляб помежду си и го изяждали като благословение от Иисуса Христа. Тоя път, в същото време, когато станали от трапезата, за да въздигнат Христовата част, изведнъж чули ангелско пение и като отправили очи към небето, видели на облаците пречистата Божия Майка, сияеща от слава и обкръжена от ликове ангели: „Радвайте се! – казала им тя, – защото с вас съм през всички дни!” Изпълнени от неизказана радост, те вместо обикновената си молитва извикали: „Пресвета Богородице, помагай ни!” Оттогава апостолите повярвали, че Пресветата Божия Майка възкръснала в третия ден след успението си и с тялото била взета на небесата.

В памет на това нейно явяване пред апостолите св. Църква наредила да се прави възношение (въздигане хляб) в чест на пресв. Богородица. Това възношение се нарича „панагия” („пресвета”).

По-късно над пещерата, гдето било положено тялото на Божията Майка, издигнали църква и оттогава започнали тържествено да празнуват Успението на Божията Майка. Тоя празник е един от 12-те велики: празници.

Акатистова събота Чудотворна икона "Златна ябълка"

Чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена „Златна ябълка", се намира в храм „Св. Успение Богородично" в гр. Асеновград, кв."Горно воден". Нарисувана е с темперни бои върху дъска от неизвестен художник през 16в. Почитана е много сред вярващите и най-вече от бездетните съпрузи.

Чудото извършено от Божията майка е описано от Ананий Клинис, тогавашен игумен в манастира „Св. Кирик и Юлита". Ето какво пише за него в един синаксар (съкратено изложение на жития на светци или на празници): петата събота на Великия пост, православните отдават акатистна похвала на Пресветата, Пречиста, Преблагословена, Владичица наша Богородица и Присно Дева Мария, възпоменание на светата чудотворна икона на Пресветата Богородица, наречена „Благодатна", която се намира в свещения стар храм в с. Воден. Чрез тая свята и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи. Възпоминание на чудото с неплодната жена, която като беше закъсняла поради дългия път за празника на Благодатната Богородица Дева Мария не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. Йереят, като чу плача и риданията на жената много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. И видя старецът една ябълка, оставена в дар пред светата, чудотворна икона „Благодатна Богородица Дева", взе я и я даде на жената като благословение, а тя като прие ябълката с гореща вяра се успокои. И не след много време жената се оказа трудна. Като се роди рожбата й, от вяра и благодарност към Божията Майка, тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на Великата благодат. Поменете ме всички, които четете и слушате този синаксар, като кажете за мене грешния Ананий Клинис, Бог да го прости и помилва".

Чудото описано в синаксара е станало в петата събота от Великия пост през 1765г., след прочитане на целия Богородичен канон и акатист на вечернята в петък. Оттогава до днес съществува традиция чудотворната икона на Пресвета Богородица да се обкичва с венци от ябълки, като се започва от първия петък на поста, когато се чете първата статия на Богородичния акатист. Там те престояват пет седмици и на празника се раздават на безплодни жени. Също така се изработва специален колан от три бели конеца, който жените носят докато не заченат и не родят. Преданието разказва, че през 1818г. бездетна жена нощувала в храма и Божията майка й се явила на сън. Поръчала й на разсъмване да излезе пред храмовата порта, където ще я чака жена с три макари. Да обиколи храма и с конците да изплете коланче, което да носи на кръста си докато роди.

Многобройни са чудесата извършени от Света Богородица пред Нейната икона „Златна ябълка". Някои са описани в поименници, които се пазят в местния музей, а други са запазени чрез преданията. Местните хора разказват, че през 1934 г. сестрата на цар Борис ІІІ княгиня Евдокия преспала в църквата и оздравяла от болест, която я измъчвала от дълго време. В знак на благодарност монархът подарил на храма мрамор, с който е облицован подът и златно енголпие на чудотворната икона.

Полагане честния пояс на Пресвета Богородица

Днес православната църква почита полагането на честния пояс на Пресвета Богородица. 

Освен дрехата на Пресвета Богородица, между останалите вещи се запазил и нейният пояс, който след Успението й бил поверен по поръка от самата нея на апостол Тома, а после бил предаван между вярващите по наследство един на друг.

Днес почитаме Св. свщмчк Киприан Картагенски и Св. Генадий Константинополски.

Имен ден празнуват Гена и Гено.

Полагане честния пояс на Пресвета Богородица

В V век при царуването на Аркадий, син на Теодосий Велики, честният пояс на св. Богородица бил пренесен от Йерусалим в Цариград и положен в скъпоценен ковчег във Влахернския храм „Св. Богородица“. Честният пояс на Пречистата Божия Майка при донасянето си в Константинопол бил положен в златна ракла и запечатан с царския печат в храма, построен от благочестивия цар Теодосий Младши. Този храм бил издигнат в името на Пресвета Богородица на мястото, наречено Халкопратия, което значи “Медно тържище”.

Благовещение на Пресвета Богородица

Днес православната църква чества един от най-светлите си празници - Благовещение. На този ден се възпоменава благата вест, донесена от Архангел Гавраил на Дева Мария - че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос.

Това е едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха, от злото.

Празникът е утвърден от Православната църква през VII век. За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26-38.

Дева Мария, изпълнена с недоумение, поради свръхразумната тайна, разкрита й от Божия служител, със смирение и послушание изрекла думите: "Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думите ти" (Лука 1:38).

От този миг насетне неизказана радост изпълвала чистото сърце на девицата от Назарет. А когато нейният Син - Богочовекът Иисус Христос, страдал и умрял на Голготския кръст, тя, както никой друг на тая земя, изживяла ужаса на човешката неправда, за да стане оттогава и завинаги най-усърдната наша застъпница пред Бога.

Днешният в християнската традиция се почита като празник на майката.

За българите празникът е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за "половин Великден".

На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли.

По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта. Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите - господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.

На Благовец се спазват редица забрани с предпазващо човека значение. Момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Вярва се, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото.

В ранното утро ритуално се прогонват от дома дивите твари.

Имен ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага.