Възстановяват храма в село Средно село, община Ветрино

Малко хора си спомнят, че връзката ни с Бог е само и единствено наш ангажимент, а не на държавта. Научени да чакаме друг да ни оправи и с времето изгубихме вярата си, което се отрази на броя свещенници и състоянието на повечето църкви в люлката на Православието – България. Състоянието на църквите е отражение на вярата на хората в Бог. Загубата на вяра води и до безмислие в живота. Няма пари, власт или известност, които да го запълнят. Време е да започнем да се грижим за нашите храмове и да учим себе си и децата на вяра в Бог. 

Ние от фондация „Въздигане“ стартираме инициатива по възстановяване на храма в село Средно село, община Ветрино. С годините църквата се е разрушила и има нужда от огромна помощ от страна на нас – вярващите, за да я възстановим. Всеки, който желае може да изпрати средства и да участва във възстановяването на този прекрасен храм. Време е да осъзнаем, че църквите са наша грижа, а не на държавата. 

Можете да дадете вашият принос по този сметка:

BG91STSA93000022207475

фондация „Въздигане“

основание: църква в Средно село

В навечерието на храмовият си празник църквата “Св. Климент Охридски” в Добрич е напълно обновена

Големи икони на Дева Мария и Исус Христос са поставени на челната страна на църквата “Св. Климент Охридски” по бул. "Русия" в Добрич. Те са с размери 2,85 х 1,75 м.

Бладогарение на дарители, скоро храмът бе обновен както отвън, така и от вътре. Така храмът ще посрещне и отпразнува своя храмов празник, който е на 25 ноември. На тази дата Българската православна църква почита Св. Климент Охридски.

Църковното настоятелство с председател отец Петър Димитров благодарят на всички миряни, които посещават храма и правят ежеседмични дарения и най-вече на Мартин Монев, AlpinExpert, Енев Паркет.

Честваме паметта на свети великомъченик Георги Победоносец

Сн. "Подиум"

Свети Георги бил римски воин, който служил в малоазийската област Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). 

Още като юноша Георги постъпил на служба в римската войска. Бил снажен и умен, но също така храбър и способен младеж, който се отличил в битките и станал добър пълководец. Затова много скоро се издигнал до висок чин в своя легион – военен трибун. 

Но когато започнали поредните гонения срещу християните, се разбрало, че и трибунът Георги е християнин. Междувременно от състрадание той освободил робите в дома си и раздал на бедните всичките си средства. Така се подготвил за подвиг в името на Иисус Христос. Сам се явил в императорския дворец в град Никомидия (днес Измит на брега на Мраморно море), източната столица на империята, и смело защитил християнската вяра. 

Напразно го увещавали да се отрече от Христос. Заради своята християнска вяра бил подложен на жестоки мъчения. Но доблестният воин ценял много високо вярата си с голямо търпения понесъл мъченията. Сам Господ Иисус му се явил една нощ, докоснал раните му и ги излекувал. На новите изтезания, приложени от мъчителите, Георги смело отговорил: “По-скоро вие ще се уморите да ме мъчите, отколкото аз – да понасям мъченията”.

Мнозина от войниците и други от присъстващите на изтезанията, като видели какви мъки търпи Георги заради вярата си, също повярвали в Христос. Георги бил осъден на смърт и с достойнство тръгнал към мястото за смъртни наказания. Там спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 303 г.

От средните векове свети Георги се почита сред християнските народи като закрилник на войската, затова е наречен и победоносец. Той е покровител на много градове и страни по света с християнски традиции. Светецът воин е почитан и от мюсюлманите.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Продължават възстановителните дейности за укрепване на семинарската църква „Св. Климент Охридски“ в Черепиш

Доброволци от Ловешка, Варненска, Софийска и Врачанска епархия работят в Черепишкия манастир „Успение Богородично“, съобщава БНР.

„И куполът се прави в момента на камбанарията. Тя ще дойде от Шумен. Куполът с кръста вече са на линия, камбаната – и тя ще се сложи. Ще продължим със стенописите в храма, иконостаса. Да си стане действаща църква. Целият склон се срива и ще трябва да се правят дренажи, едни много големи. Ще трябва да се вдига цялата църква, която тръгва надолу. Ще се оправи всичко, то е с проект. Това сме ние, които сме учили в тази семинария – доцент Павел Павлов, отец Емил от Етрополе, отец Пламен от Шумен, отец Владислав, отец Николай Петров, отец Николай Костадинов, всичките те се включват“, каза игуменът на манастира архимандрит Йоаникий.

Досега са ремонтирани само четири от дванайсетте покрива на манастирските сгради. Игуменът каза още, че свещениците, които не могат да работят, даряват средства. Манастирът е паметник на културата с национално значение и без съгласуване и проекти не може да се направи нищо. В момента това е трудно, защото няма редовно правителство, допълни игуменът.

Открита е и дарителска сметка за разчистване и укрепване на семинарската църква „Св. Климент Охридски“ в Черепиш. От две десетилетия храмът тъне в разруха, но миналата година беше подета инициатива за възстановяването му.

Даренията за възстановяването на храм „Св. Климент Охридски“ могат да бъдат направени на следната банкова сметка:

IBAN: BG14IORT80481016143303

BIC: IORTBGSF

Врачанска митрополия храм „Св. Климент Охридски“

На 29-ти март в Голяма зала на Военния клуб се проведе благотворителен концерт под надслов „С благодатната сила на песента“. На него певецът Васко Василев-Базилио отбеляза своя творчески юбилей- 40 години на сцената. Целият приход от концерта ще бъде дарен на Врачанска св. митрополия за възстановяването на семинарския храм св. Климент Охридски при гара Черепиш. В благородното мероприятие участва и част от хора на Семинарията, който под диригентството на архимандрит Мелетий изпълниха няколко песнопения. На концерта присъства и Негово Преосвещенство Браницкият епископ Пахомий, ректор на Семинарията.

Църквата в Шабла отбеляза своя храмов празник

Един от най-хубавите празници, които се посрещат всяка година в Шабла, е 10 февруари – св. Харалампий, покровител на меда и пчеларите. Църквата носи неговото име и затова той е почитан като небесен закрилник на местната общност.

Св. Харалампий е живял до дълбока старост – 113 години, и през целия си живот е помагал на хората. С много радост, с тържествено богослужение и тази година миряните му отдадоха почит и благодарност.

Отец Павел Максимов отслужи празнична света литургия в съслужение със свещеници от Варненска епархия.

Красиво допълнение към празничната служба беше църковния хор, с ръководител Нели Ганчева.

Бе извършен празничен водосвет и осветен меда на местните пчелари.

Протойерей Павел Максимов се обърна към всички присъстващи – гости, именици и жители на града с топли думи и ги поздрави с празника. На всички бе даден празничен оброк.

Празникът уважиха кметът на общината Мариян Жечев, земестник-кметът „Финанси“ Петър Атанасов, миряни и пчелари.

Архиерейска света Литургия и награждаване при освещаването на храм „Св. Архангел Михаил“ – с. Ведрина

 

Сн.Варненска и Великопреславска митрополия

 На 30 октoмври 2022 г. – 5 Неделя след Неделя подир Въздвижение, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан освети, отслужвайки чина на обновление с полагане на свети антиминс с вшити в него частици от мощи на мъченик, храмът в село Ведрина, посветен на светия Архистратиг Михаил.

 Архиереят беше топло посрещнат от кмета г-жа Красимира Атанасова, както и от голям брой жители на добричкото село, които се бяха насъбрали в двора на храма от ранна утрин, за да съучастват в празника. Награждаването на председателя на храма свещеник Иван Кръстев допълни радостното събитие. Той беше духовно отличен с офикията „протойерей“ от митрополит Йоан по време на Малкия вход.

Заедно с Негово Високопреосвещенство съслужиха още архиерейският наместник на Добричка духовна околия иконом Георги Дочев, свещеник Венцислав Георгиев и дякон Благой Иванов. Песенно богослужбите украсиха клиросните певци Тодор Тодоров и Александър Александров. Сред официалните лица беше и г-жа Соня Георгиева – кмет на Община Добричка.

 Митрополит Йоан изрази своята молитвена благодарност към всички дарители, ктитори и спомоществователи, които, всеки според силите си, са допринесли за издигането на благолепния храм, който, както отбеляза Архиереят, ще обгрижва духовните нужди на жителите на добричкото село.

 За особени заслуги към Варненска и Великопреславска епархия с почетен знак беше наградена кметът на село Ведрина г-жа Красимира Атанасова. Митрополит Йоан връчи благодарствени грамоти на г-н Кольо Драгиев, г-н Петър Марков, г-н Атанас Петров, г-н Георги Капралов и г-н Мариян Димитров за заслуги при изграждането на благолепния храм.

Негово Високопреосвещенство поздрави всички присъстващи с празника и в своята проповед насочи вниманието им към евангелското четиво за богаташа и бедния Лазар, посветено на неделния ден (Лк 16: 19-31). Митрополит Йоан поздрави и председателят на храма, благопожелавайки му крепко здраве и духовни сили.

Изготви: Георги Великов

https://www.mitropolia-varna.org/

Освещават православния храм в село Ведрина на 30 октомври

Храмът „Св.Архангел Михаил“ в село Ведрина в община Добричка ще бъде осветен на 30 октомври. Празничната литургия в неделния ден ще бъде отслужена от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан.

Изграждането на християнското светилище във Ведрина е с петнадесетгодишна история. На 17 февруари 2007 г. е направена първата копка, излети са и основите. Сградата е изградена през 2014 г. Строителството се обезпечава с дарения на местните жители, с финансови постъпления от рентите на църковните земи, а и със съдействието на Община Добричка. Най-щедрият дарител е Кольо Драгиев. През 2020г. към дарителите се присъединява и митрополит Йоан, който осигурява иконостаса за православния храм, сподели кметът на село Ведрина Красимира Атанасова.

Освещаването, което ще започне в 9.00 ч. и ще продължи до 11.30 ч., ще събере християните от Ведрина и от други населени места в община Добричка. Сред тях ще бъдат и жители на селото, които са се включили в изграждането на храма със собствен труд. На празничното събитие ще присъства и кметът на Община Добричка Соня Георгиева.

Освещаването на храма на 30 октомври ще бъде последвано седмица по-късно и от събора на село Ведрина на 6 ноември, който по традиция се провежда в навечерието на Архангеловден, заяви Атанасова. 

За събора домакините във Ведрина очакват родственици и приятели. Ще бъде раздаден и курбан - жест на един от дарителите, участвали лично в градежа на православния храм – Атанас Петров, който е и църковен настоятел.

Храмовият празник на църквата „Св. Препмчца Параскева” събира християните в Ловчанци

Църковна служба, водена от архиерейския наместник на Добричка духовна околия иконом Георги Дочев, ще започне в 9.00 ч. на 14 октомври в храма „Св. Прпмчца Параскева” в село Ловчанци. Християнското светилище със 133-годишна история ще събере не само жители на селото в община Добричка, но и много гости.Ловчанци, 

И тази година ще бъде спазена традицията след литургията да бъде предоставен топъл обяд на живеещите в Ловчанци, който ще включва и риба.

Празничното събитие, което се организира всяка година на Петковден от Кметството в село Ловчанци, се осъществява изцяло с подкрепата на живеещи в селата Ловчанци, Миладиновци и Полк.Иваново, съобщи Веселина Василева – главен специалист „Административно - финансово обслужване” в Кметството в Ловчанци.

Кметът на Община Добричка Соня Георгиева отправя своите пожелания за здраве и благополучие към всички жители на Ловчанци, последователни във всеотдайността си за съхранението на светлите български традиции.

Храм “Св. Климент Охридски” отбелязва храмовият си празник (видео)

            Снимка и видео: Ангел Радилов

По повод храмовият празник на църквата „Св. Климент Охридски“, който се отбелязва днес, 27 юли миряните от Добрич могат  да се поклонят на частица от Светия Кръст Господен, както на Светите мощи: на Св. Георги, Св. Екатерина, Св. Варвара, Св. Текла, Св. Пантелеймон! 

Светите Мощи и Частицата от Светия Кръст Господен  са пренесени от манастира Св. Вмца Екатерина, с. Българево. Те ще бъдат за поклонение до 28 юли в храма. 

Днес в храм  “Св. Климент Охридски”, гр. Добрич бе отслужено утринно Богослужение, а от 9.00 часа  председателят на църковното настоятелство на храма Петър Димитров с Богослужители отслужиха Божествена света литургия.

На 27 юли храм “Св. Климент Охридски” в Добрич ще отбележи своя храмов празник, покланяме се на частица от Св. Кръст Господен

Отец Петър Димитров     Сн. "Подиум"

Възлюбени в Господа, чеда на Светата ни Църква, във вторник, 26 юли 2022 г., от 16:00 ч. ще имате възможност да се поклоните на частица от Светия Кръст Господен, както на Светите мощи: на Св. Георги, Св. Екатерина, Св. Варвара, Св. Текла, Св. Пантелеймон! Светите Мощи и Частицата от Светия Кръст Господен ще бъдат пренесени от манастира Св. Вмца Екатерина, с. Българево. 

Светините ще бъдат за поклонение до 28 юли в храм “ Св. Климент Охридски”, гр. Добрич, съобщава Петър Димитров, председател на църковното настоятелство на храма.

В сряда, 27 юли 2022 г. Храм “Св. Климент Охридски”, гр. Добрич, ще отбележи своя храмов празник. Заповядайте на Светата Литургия.

Набират средства за строежа на храм "Свети архидякон Стефан" в с. Полковник Дяково

Банковата сметка, по която могат да бъдат направени дарения за строящия се храм "Свети архидякон Стефан" в с. Полковник Дяково, община Крушари, област Добрич, предоставена от църковното настоятелство на храма е:

Общинска банка, филиал Добрич, Клиент - Храм "Св. архидякон Стефан", Булстат 0176979463, номер на сметката - BIC SOMBBGSF, IBAN BG07 SOMB 9130 1061 4722 01.

Велика събота е

 

Днес православната църква отбелязва Велика събота. Това е последният ден от Страстната седмица, който предшества Великден. Денят е свързан с оплакването и погребението на Исус. Месят се козунаци и се боядисват яйца.

Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб.

Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравят с "Христос воскресе!", а отговорът е - "Воистина воскресе!".

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Православният психолог Емилия Бойчева ще гостува в Неделното училище на храм "Св. Троица"

        Емилия Бойчева Сн. А. Радилов

Храм "Света Троица" кани на Беседа в Неделното училище на храма, в петък - 1 април 2022г., от 11.30 часа миряните на среща с гост-лектор - православен психолог от гр. Варна - Емилия Бойчева!

Входът е свободен.

Събор на св. арх. Гавриил. Св. мчк Георги Софийски, Стари

Събор на св. архангел Гавриил - празник в чест на този небесен вестител на Божиите тайни. В църковните песни на този ден още отзвучава радостта на Благовещението. Архангел Гавриил, благовестник на въплътяването на Сина Божий, е един от седемте велики ангели, които предстоят до престола Божий. Той е открил на Захария за рождението на Предтеча и сам за себе си е казал: "Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога". Неговото име – Гавриил значи "сила Божия". Светите Отци, като говорят за Благовещение, обясняват, че е пратен ангел с такова име, за да означи кой е и какъв ще бъде Оня, Който ще се роди от Пресвета Дева, а именно – ще бъде Бог всемогъщ, крепък и силен. Светите отци мислят, че Гавриил принадлежи към първия и най-високия чин небесни сили, т.е. серафимския чин, понеже серафимите стоят най-близко до Бога. Той е, значи, един от седемте най-близки до Бога серафими. Имената на тия серафими са Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, Салатиил, Ехудиил и Варахиил.

И в Тервел набират дарения за пострадалите хора от войната в Украйна

Църковното настоятелство на храм "Свети Георги Победоносец" - град Тервел и джамийското настоятелство ПРОВЕЖДАТ кампания по набиране на дарения на парични средства и пакетирани хранителни продукти за пострадалите хора от войната в Украйна. 

Събирателен пункт - в храма, всеки ден от 9. 00 до 12.00 часа.

От църковното настоятелство благодарят предварително на всички дарители без значение на етнос и религия.

За допълнителна информация - 0884765070 - Веселин Василев.

Препп. Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Павел Тивейски и Йоан Колибар

Преподобни Гавриил Лесновски е един от тримата велики последователи на рилския пустинножител св. Иван Рилски. Той е живял през ХІ - ХІІ век. Роден е в с. Осиче, Паланешко (Македония). Произлизал от богати родители българи и получил добро образование. Когато станал на възраст, родителите му го сгодили за невяста от добър род. Скоро обаче годеницата му умряла. Тогава той постъпил в манастир и приел монашество.

С наследството, което получил от родителите си, Гавриил построил манастир с църква на името на св. Архангел Михаил в Лесновската планина, Северна Македония, близо до сегашния град Кратово. Преподобният отец събрал монаси, поставил им игумен, а самия той се уединил в планината на пустинножителство и мълчание, като се подвизавал така 30 години. После той се завърнал в своя манастир и починал на 15 януари.

Тридесет години след смъртта на преподобни Гавриил един руски монах на име Йосиф в град Средец (София) - по внушение на светеца - се отправил към мястото, където преподобният се подвизавал, намерил гроба му, открил нетленните му мощи, положил ги в ковчег и ги предоставил за молитвено поклонение на вярващите.

Много години светите мощи на преподобния Гавриил почивали в Лесновския манастир и вършили множество чудеса. Навярно в ХІІІ век някой от българските царе на Асеновата династия ги пренесъл в своята столица Търново и ги положил в църквата "Св. Апостоли" на Трапезица. Според проложното житие на преподобния от 1330 г. "там те лежали дори досега и дават изцеление".

След османското нашествие в България следите на светите мощи на преподобния Гавриил Лесновски се губят. Основаният от него манастир по-късно бил наречен на негово име и станал важно книжовно средище.

Първият брой на “Вяра и Дело” за 2022 година излезе от печат

Първият брой на енорийския бюлетин “Вяра и Дело” при каварненския храм “Св. вмчк. Георги” вече е отпечатан и изпратен в енорийските храмове в страната.

Това изданеи на бюлетина включва материалът на свещ. Михаил Трифонов, от с. Кардам - “Дарът на живота”

На втора страница са обявени победителите в конкурса „Моят храм в 185 думи“. “Малкият храм в голямата класация”, на трета страница, както и “Да съгрееш нечие сърце е окриляващо”

За новия календар на храм „Св. вмчк Георги“ пише д-р Ивана Радонова на четвърта страница на изданието.

Издател, дарител и разпространител на „Вяра и Дело“ е Атанас Димитров-АтаДим. За повече информация пишете на dompo@abv.bg.

Има ли случайни хора в Църквата?

Омръзна ми да разговарям с хора, които критикуват Църквата. Имам толкова много спомени от мъже и жени – невярващи и вярващи, които чули, недочули, запознати или незапознати, дават оценки от „своята камбанария“. А тя винаги е по-висока от камбанариите на другите. И интересното е, че тези хора – със самочувствие на знаещи, чудесно запознати, които са „дълбоко загрижени“ за Църквата – дават не само оценки, но и препоръчват рецепти за всичко. Това те вършат самоуверено, с  външна маска на сериозност и с ясната убеденост, че са непогрешими. За толкова години, като мирянин и духовник, какво ли не съм чул. Не само за себе си, но и за владиците в Синода, монаси, събратя – свещеници или служители по храмовете. Така е било винаги, така е, за съжаление така и ще бъде.

Знам защо е така, причината е проста – повредената човешка природа на всички нас, изгонените от рая за непослушанието пред Отца. Ние носим печата на Неговото справедливо въздаяние – любимото му създание – човекът, да бъде прокуден от градината на Едем и заточен в земята на болката, в която действат стихиите на греха, проклятието и смъртта.

Боли много, но когато критиката произтича от невярващи, това е лесно обяснимо. Те няма как да разберат стихията на тази духовна война и нейния трагичен заряд. Те няма как да знаят и да осъзнаят, защото са „отвън“ и далече от тази истина. Затова нямат никаква представа, че всеки повярвал е в състояние на обявена война – невидима бран с врага на нашето спасение и подчинените му поднебесни духове на злобата.

Но когато критиката идва от повярвали, наши православни, тогава е особено осезаема. От свои, хора отвътре, с които сме едно тяло със и в Христа, които трябва да знаят срещу кого воюваме и са наясно с методите на безпощадния ни враг. Преди години ми беше много трудно и дълбоко изживявах всеки коментар, който оставяше белег в душата ми, но и сега не ми е лесно… Всички ние много лесно забравяме простото откровение: “Не съдете и няма да бъдете съдени“ (Мат. 7:1).

Преди няколко дни в храма дойде дългогодишна мирянка, която се черкува от десетилетия и посещава всички енории в града. Разговаряхме свободно, дружелюбно, като добри познати. Тя разчувствано сподели неща от църковния живот и въздъхна: “Ах, отче, нали знаете каква е нашата църковна действителност. Има толкова случайни хора в Църквата. Да се пита човек какво правят вътре… И за съжаление въобще не са малко. Ох, никак не е лесно…“ Аз я изслушах търпеливо и внимателно, и след като я утеших, доколкото можах, тя си замина. Стана ми тъжно, а тъгата ми премина в печал. Защото почти целият разговор представляваше едно неспирно оплакване, нестихващ ропот и осъждане на хора, миряни и духовници, които малко или много познавам. Разбирам нейното разочарование и дори приемам, че в някаква степен е права. Но тя вижда не важното, а второстепенното. Акцентира върху злото, а не върху доброто. Не пресява нещата и остава при плявата, без да оцени златните зърна в нея.

Светата църква е богочовешки организъм, общност от повярвали в Христос, осъзнати грешници, които искат да се спасят, чрез и в Него. За съжаление, с неизбежна своя немощ… Тя е човешка, твърде човешка, и всеки я носи, както сянката си. Но най-важното е, че Църквата е кораб на Спасението, вечната Витезда, лечебница, която е приела всички онези – безспорно болни, но приели протегнатата свише ръка и чули Словото на Спасителя, тихия Му глас: “Елате при Мене, всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28). Всеки е дошъл като корабокрушенец в бурното море на живота и има не само вярата, но и надеждата, че ще се изцери и ще бъде спасен.

Истината, която остава след разговора с тази жена е друга – в Светата църква няма случайни хора! В това съм твърдо убеден! Не само защото през различните етапи на своето въцърковяване придобих свои наблюдения отвън и отвътре, но и защото Той го е изрекъл ясно и категорично, за тези, които са решили до Го последват по тесния път на спасението: “Не вие мен избрахте, а Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод и плодът ви да пребъдва“ (Йоан 15:16). Щом Той го е казал, няма как да не е истина! Нещо повече – истина пречистена, богоистина, висше откровение.

Всички сме призвани и призовани да бъдем Негови, още от века и от утробите на майките си. Индивиди, пълни с немощ и пороци, минало и грях, бремена и тежести, но надарени с най-висшата привилегия до бъдат Негови „ръце и нозе“. Посланици в този себепроклел се свят, опустошен от стихиите на разрухата. Синове и дъщери на светлината, деца на деня и носители на най-висшия завет на мира и любовта. Ако една част от нас, или някой, който и да е той, е забравил тази истина, това е плод на неговото лично решение. В бликащата Си и отдаващата любов към нас Господ Бог ни е дал този особен дар – свободната воля. С това свято право на избор Той е показал, че ни оценява и ни очаква не като индивиди, а като личности, завършени дори в нашата непълнота. Ще го носим до последен дъх и ще бъдем на огнената линия между Него и дявола.

Но Всеподателят Христос не е виновен за това, че някой, независимо дали е с духовен сан или е обикновен мирянин, е проявил небрежност и откровено нехайство, не оценявайки достоянието, в което се намира. Той дава знаци, праща хора и напомня по много начини на несъбудените души да се опомнят и да използват дара си по най-добрия начин. Всеки трябва да понесе отговорността си за проявената топлохладност или за откровения избор да позволи да охладнее за вярата и да загуби опияняващата ревност, която е проявил в началото. Оставил е далеч назад парещите трепети на обръщането и е забравил първата си любов. Когато в своя „най-тих час“ застане пред Престола на Христос, ще бъде запитан какво е направил или не е направил в конкретната ситуация, и този въпрос ще бъде отправен само и единствено към него. Тогава извиненията, обясненията и оправданията с околните ще бъдат изцяло безсмислени.

Затова Светата църква не може да носи някаква размита обща отговорност! Затова нека всеки от нас да прояви благодарност към Спасителя Христос, че му е отворил духовните очи и го е призовал от смърт към живот, към живот вечен! Поканил е всеки от нас лично на трапезата Си, на вечерята на любовта, и ни е посочил пътя към Несъкрушимото Му Царство, където ще бъдем с Него навека. От нас се иска не просто да пребиваваме в учението, а да го съпреживяваме. Не само да го изповядваме, а да го изобразим навсякъде и във всичко, поели по своята дълбоко лична траектория – нагоре и пак нагоре. Призвани сме да бъдем трептящи звезди, събудени души, обречени да падаме и да ставаме, но и да стискаме с двете си ръце стихара на Спасителя Христос.

Свещ. Ясен Шинев

Източник:pravoslavie.bg

Търсене в този блог Радослав Радев дари наградата си от фотоконкурса "Православието в Добруджа", за построяването на храм "Св. Лука Кримски"

Носителят на втора награда от фотоконкурса "Православието в Добруджа" Радослав Радев дари получените средства, за построяването на храм "Св. Лука Кримски" в кв. "Добротица", Добрич. Ето какво написа родолюбивият добруджанец до редакцията на "Подиум" и читателите на сайта:

Уважаеми добруджанци, 

Честито Рождество Христово! Бъдете живи и здрави, нека в сърцата и душите ви пребъдват  светлина, мир и вяра в доброто.

Преди няколко седмици спечелих втора награда на националния фотоконкурс "Православието в Добруджа", организиран от "Подиум" и "Православието  - Добрич". 

Днес на светлия християнски празник дарявам своята награда за построяването на православния храм "Св. Лука Кримски" в кв. "Добротица", гр. Добрич. 

В тези трудни времена на пандемия, икономическа, морална, ценностна и духовната криза призовавам всички добруджанци, независимо дали живеят в Добрич, други български градове или извън отечеството ни да дарят според желанието и възможностите си средства за построяването на Божия храм. Вярата ни е съхранила през вековете на изпитания за българския народ, вярата ще ни съхрани и днес. Нека помогнем за построяването на храм "Св. Лука Кримски" и го завещаем на поколенията след нас. Считам, че милосърдието, дарявянето на средства за различни каузи трябва да се извършва тайно, но понякога с цел обединяване на повече хора е допустимо това да случва явно. Поради тази причина реших да обявя дарението, което правя. 

Пожелавам на всички добруджанци здраве, успехи и закрила от Св.Лука Кримски, който помага за лечение на различни заболявания, а какво по-хубаво от това да изградим заедно храм с такъв закрилник за град Добрич.

Радослав Радев е роден в град Добрич. Завършва СОУ "Любен Каравелов" гр. Добрич през 2004 г. През 2009 г. завършва Икономически университет - Варна. От същатата година до днес е преподавател към катедра "Стокознание" в ИУ-Варна. От 2019 г. е доктор по икономика. Семеен с трима сина.

Дарения могат да се правят на банкова сметка:

IBAN: BG 94CREX 9260 1060 9179 01

BIC: CREXBGSF

Токуда банк

ВЪРНЕТЕ СЕ КЪМ ЖИВО ОБЩУВАНЕ

Съвременният човек често сам разрушава връзките с другите хора. Всичко това е резултат от живота в грях и от неправилното му устроение.

Преди не съществували такива средства за предвижване и общуване, с каквито разполагаме днес. И много хора, които живеели на голямо разстояние помежду си (според тогавашните мерки) и желаели да посетят свои познати и роднини, полагали немалко усилия. Пътували най-често пеша. В Националния музей в Ларнака ми направи впечатление, че всички древни скулптури имат необичайно яки, развити нозе. Преди хората преодолявали пеша огромни разстояния. И когато срещнели свой роднина или приятел, го прегръщали, целували, т.е. нямайки възможност да го виждат често, искрено се радвали на срещата с него. Ако той скърбял поради нещастие, те споделяли мъката му, както е казано: „Плачеха заедно с плачещите и се радваха заедно с радващите се”. Оставяли госта за продължително време у дома си, споделяйки с него хляба си. Общуването с друг човек им доставяло радост.

А днес всичко е друго. Без да напуска жилището си, човек набира телефонен номер и започва разговор (отстрани може да изглежда, че говори сам със себе си), плаче, ругае някого или се смее. Или например използвайки Bluetooth, върви по улицата и разговаря с някого без дори да държи телефонен апарат до ухото си. И за жалост това вече не изглежда странно – отдавна сме свикнали с подобни гледки.

Друга вещ, която в наше време ни отдалечава от междуличностни отношения, е компютърът. Един младеж ми разказа, че се запознал по интернет с много добра девойка от Америка. На въпроса ми как общуват отговори: „Чрез компютър! Прекарваме много време в общуване. Аз й пиша – тя ми отговаря!”

Така се влюбват съвременните хора – прекарвайки вечерите пред мониторите на компютрите и без дори нито веднъж да са се погледнали в очите. За жалост те не са в състояние да разберат, че така се руши естественото общуване.

От живота ни неусетно изчезва дарът, даден от Бог на човека – дарът на лично общуване между хората. На пръв поглед изглежда обратното – че чрез съвременните технологии сме облекчили процеса на общуване, направили сме го по-достъпен, но ако вникнем по-дълбоко, ще видим, че постепенно се ограничаваме само до този начин на общуване и подменяме с него естествения начин на общуване – живите човешки връзки. Както казваше свети Паисий: „Едно е найлон, а друго – Айлон” (гр.: Αυλον – Дух).

Нима може да сравним истинска благоухаеща роза с изкуствено цвете? Сега сме се научили да изработваме изящни изкуствени цветя, външно неразличаващи се от живи, но те нямат аромат, не са живи. Или например зеленчуците, отгледани извън сезона, нямат никакъв вкус! Нима могат да се сравнят със зеленчуците, растящи в манастирската ни градина? Монаси градинари обработват земята, грижат се за зеленчуците и когато сезонът им настъпи, те имат прекрасен вид, вкус и аромат. Уникални са!

Вижте – съвременният човек стигна дотам, че започна да разрушава дори дома си – Земята. Да замърсява средата си – природата. Абсолютно противоестествено е за човека да разрушава собствения си дом.

Всичко това са последици от съвременния неестествен начин на живот. Например преди човек пишеше писмо, изпращаше го, то пътуваше няколко дни, получаваха го, пишеха му отговор, изпращаха го. Хората с нетърпение чакаха отговора, а щом го получеха, го четяха с радост. Четяха писмото, препрочитаха го, прочитаха го пред близките си. Пазеха много писма за спомен. В много писма се съдържаше дълбок смисъл. В наше време този начин на общуване практически вече не се използва. Обаждаме се по телефона, говорим за нашите радости или проблеми и историята на много събития от живота ни се губи.

На Света гора в канцеларията на манастира се съхраняват писма от 1860 година насам. Цели томове писма. Отците съхраняваха дори най-незначителното писмо.

Например един монах написал писмо до манастира: „Скъпи отци, моля ви, изпратете 5 оки восък и 3 оки зехтин. С любов в Христа м. Дометий”.

Това е история на миналото! В писмата си отците дори описвали пътуванията си до Солун. Съобщавали как плавали с кораб, как пристигали в града, какво виждали там, какви новини чували. Всичко това се прекрати през 1977 година, когато в манастира прекараха телефон. Оттогава отците започнаха да се обаждат от града в манастира и да съобщават устно всичко, което преди описваха в писма. Така бе прекъсната прекрасна традиция и история!

Помня, че когато живеехме в скита, осъществявахме контакти със света само по море. Понякога писмата поради морска буря се забавяха с няколко седмици. Имахме малка моторна лодка и бе опасно да излизаме с нея в морето при големи вълни. Чакахме морето да утихне. Случваше се да доставят поща дори след месец. По онова време писмата се пишеха с голямо достойнство. Човек старателно подбираше всяка дума. Писмата имаха стойност, бяха ценни!

Днес технологиите са толкова развити, че изпращаш писмо по факса, веднага получаваш отговор – и в същия час го изхвърляш. Такива писма не те уведомяват за нищо, защото хората престанаха да изразяват в тях чувствата, мислите, наблюденията си.

В наше време общуването чрез писма е придобило професионален характер. В тях сега пишат основно само за работа, по делови въпроси и само за дела. Къде ти сега съвременен човек да седне да напише писмо за преживяванията, чувствата и радостите си!

Това свиване на времето, пространството, мястото лишава живота ни от множество прекрасни вещи.

Установено е, че състоянието на съвременния свят и общество влияе непосредствено върху духовния живот на християните. Това изобщо не означава, че трябва да се откажем от съвременните технологии и да живеем като средновековни хора, но поне е добре да осъзнаем, че от живота ни постепенно изчезва много интересен и необикновен вид общуване.

Лимасолски митрополит Атанасий

превод от руски: Красимир Симеонов