Велика събота от Страстната седмица е днес

Велика събота от Страстната седмица е днес. Последният ден от Страстната седмица е посветен на скръбта за починалия на кръста Спасител Христос, но и на очакването на Неговото Възкресение. В наше време чувствата на вярващите са различни от онази безнадеждност на апостолите в деня след петъка на Христовата смърт. Фактът на Възкресението дава друго измерение и на самата Му смърт, която не е безцелна гибел, а изкупителна жертва, както изтъква Сам Иисус: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“.

На днешния ден – последен от седмицата по еврейския календар и затова ден на пълен покой от всякакви дейности – Христос с човешкото Си тяло бил в гроба, а Неговите ученици „поради страх от юдеите“ се заключили в една йерусалимска къща и още не можели да проумеят как е възможно да се случи всичко това. За всички тях онази събота била ден на отчаяна безпомощност. Чак до третия ден вечерта някои от тях боязливо и без особена надежда споделяли: „а ние се надявахме, че Той е Онзи, Който щеше да избави Израил…“. Само жените около света Богородица не падали духом: подготвили още от предната вечер обичайните погребални благовонни масла, с които на сутринта след „съботната почивка“ да отидат да помажат тялото на Спасителя. И сутринта „в първия ден на седмицата“ те „много рано“, още по тъмно, отишли на гроба, където ги очаквала голямата и изключително радостна изненада на Христовото Възкресение.

Тази сутрин богослужението е посветено на древните пророчества и предобрази на Христос. След вчерашния Велики петък, който заради скръбта остава без литургия, днес се служи Василиева литургия, а вечерта няма служба, защото се очаква среднощното пасхално богослужение. А вярващите казват молитвените слова: „Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покажи ни и славното Си Възкресение!“

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Велика събота е

 

Днес православната църква отбелязва Велика събота. Това е последният ден от Страстната седмица, който предшества Великден. Денят е свързан с оплакването и погребението на Исус. Месят се козунаци и се боядисват яйца.

Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб.

Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравят с "Христос воскресе!", а отговорът е - "Воистина воскресе!".

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

В очакване на Възкресението!

Православната църква почита днес Велика събота – последния ден от Страстната седмица, предшестваща Великден. На този ден се отбелязва погребението на Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, оплакването му от майка му света Богородица и от жените, носещи миро, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада.

Когато Христос издъхнал като човек, тялото му било положено в гроб. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. На третия ден душата и тялото отново се съединили и тялото възкръснало от мъртвите. На Велика събота над гроба на Исус Христос в храма „Възкресение Христово“ в Йерусалим от небето се спуска Благодатният огън. Православните християни вярват, че това е чудо, което се случва всяка година в деня преди Великден. Синя светлина се появява в гробницата на Христос обикновено от мраморната плоча, покриваща мястото, върху което се смята, че е било положено тялото му за погребение. Вярва се, че в първите минути след запалването си този огън има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря.

Велика събота e "най-благословения седми ден", с който приключва Страстната седмица. Това е най-дългата седмица в годината, когато постът е най-строг. Тази седмица се свързва със страданията Господни. 

На Велика събота се служи утреня, която започва привечер на предния ден - Велики петък. Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба на Иисус Христос. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, заедно с богомолците, обикаля около храма със запалени свещи. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена, че живота и светлината са победили смъртта и мрака.

На Велика Събота започва и празничната подредба на храма. От траурни и в тъмни окраски илитоните и централната завеса се заменят с бели такива с празнично везмо. Различно е и облеклото на йереите, които сменят своите тъмни одежди с тържествени. Тези промени стилизирано показват триумфа на Христос над тъмните сили и грехопадението. 

Вечерта преди Възкресение храмът символизира гроба, в които било положено тялото на Спасителя. Вратите са затворени, а подготовката за възкресното богослужение започва отвън, където йерейте изпълняват последните молитви. Миряни и богомолци се събират пред храма в очакване на Великото тайнство – Възкресение. Всеки държи в ръката си свещ, с която да отнесе светлината на Словото Божие в дома си. 

На Великата събота се четат 15 паремии или пророчествата за Христа, някои от които самият Иисус Христос е говорил на учениците си. Службата на Велика Събота принадлежи вече към Пасхалната неделя. 

На Велика Събота християнските православни семейства полагат последни усилия за посрещането най-големия празник Възкресение Христово. Тогава обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци. Разрешено боядисването на яйца. Тогава се принася в символична жертва и пасхалното агне. 

По правило първото боядисано яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна сила. В някои краища на страната ни дори се пазели черупките от първото яйце, които били добавяни към тестото при приготвянето на ритуални хлябове за други празници през годината както и служели за лек при болести. На други места пък първото яйце задължително се пази до иконата през цялата година, а вечерта преди Възкресение се заравя в земята за плодородие и благоденствие в дома.

Днес е Велика събота

Днес е Велика събота – последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден. В този ден символично се оплаква тялото на Христос и се почита пребиваването на Неговото тяло в гроба, слизането Му в ада за възвестяване на победата над смъртта и за избавлението на душите.
Богослужението започва от сутринта и продължава до вечерта. Събота вечерта плащеницата се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.

И в събота преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза.

В събота също могат да се боядисват яйца. Първото боядисано яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна сила.

Всяка година на Велика събота на Божи гроб от небето в ръцете на Йерусалимския патриарх пада Благодатният огън. Тайнството остава неразгадано и за милиони вярващи по целия свят огънят е небесно чудо.

Подготовката за слизането на огъня започва в събота сутрин. Всяка година параклисът Божи гроб внимателно се проверява за запалителни средства с цел да изчезне всяко съмнение, че чудото е плод на човешка ръка. Огледът правят представители на мюсюлманската общност в Ерусалим. След това вратите се запечатват с голяма пита пчелен восък. Подпечатват го духовници от католическата, арменската и коптската църква, които имат параклиси в големия храм при Божи гроб. Това е знак, че всички кандила в параклиса са изгасени.

По стара традиция единствените, които могат да получат небесния огън, са православните и те го предават на другите християнски вероизповедания.

Според старо поверие, ако благодатният огън не слезе на Велика събота, това ще е последният ден на човечеството. Храмът на Божи гроб ще бъде разрушен и ще настъпи Второто пришествие.

Според поверията едно от кандилата над Божи гроб се самозапалва. От него патриархът запалва снопчета от по 33 свещи и ги изнася от храма. Всички протягат ръце, за да запалят свещите си и да се поздравят с „Христос Воскресе”.

На Велика събота, вече над 2000 години, хиляди вярващи от цял свят пристигат в Ерусалим, за да станат свидетели на чудото. Благодатен или още Свещен огън, е огънят, който се запалва свръхестествено всяка година на Възкресение Христово в храма „Възкресение Христово”, построен точно върху Божия гроб в Ерусалим. Православните християни твърдят, че това запалване става по свръхестествен начин. Този огън в първите минути след запалването има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря.

В полунощ на събота срещу неделя хората се поздравяват с „Христос Возкресе! - Воистина возкресе!" и си пожелават здраве и щастие. Църквата се обикаля със свещ, която трябва да се донесе мълчешком вкъщи, като се внимава да не угасне. Изнасят запалена свещ и обикалят три пъти около църквата, като внимават да не угасне. После я отнасят запалена в къщи.