Честваме паметта на свещеномъченик Терапонт Сардийски и на свети Йоан Русин

Свети Терапонт живял през III век и бил епископ в град Сарди, област Лидия в Мала Азия. В средата на века положението в римската империя станало безнадеждно и християнското учение привличало много последователи. Но християните отхвърляли култа към императора и другите божества, с което предизвиквали враждебността на властите.

Император Валериан организирал нови гонения, много християни били подложени на мъчения и убити. Жертва на императорския указ, който предвиждал смъртно наказание за християните, ако откажат да признаят римската държавна религия, станал и свети Терапонт. Той бил заловен и жестоко изтезаван. Понесъл твърдо изтезанията и на 27 май 259 г. бил посечен с меч.

Свети Йоан бил руски войник християнин, който по време на поредната руско-турска война в 1711 г. бил взет в плен при град Азов от татарите. Те пък го продали на турски кавалерийски офицер от село Прокопи в малоазийската област Кападокия. Той взел Йоан за ратай, да се грижи за конете му. Селото било в район, където имало много хълмове от пясъчник, в който хората си издълбавали домове, храмове и стопански помещения. Така и в Прокопи Йоан живеел в издълбания обор при конете, но се грижел много добре за тях и господарят му оценил добротата и предаността на ратая християнин. Давал му възможност да се моли и да ходи на църква в пещерния храм „Св. Георги“.

Йоан живеел в молитва, смирение и вярност към Христовото звание, бил за пример на християни и мюсюлмани. Упокоил се в 1730 г. и бил погребан с почит от християните в селото. След време се установило, че тялото му е нетленно и го положили в ракла. При размяната на населението през 1924 г. християните от Прокопи се изселили на остров Евбея в Гърция, като взели и мощите на светеца русин. Днес те са една от най-големите християнски светини в южната ни съседка.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Велика събота от Страстната седмица е днес

Велика събота от Страстната седмица е днес. Последният ден от Страстната седмица е посветен на скръбта за починалия на кръста Спасител Христос, но и на очакването на Неговото Възкресение. В наше време чувствата на вярващите са различни от онази безнадеждност на апостолите в деня след петъка на Христовата смърт. Фактът на Възкресението дава друго измерение и на самата Му смърт, която не е безцелна гибел, а изкупителна жертва, както изтъква Сам Иисус: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“.

На днешния ден – последен от седмицата по еврейския календар и затова ден на пълен покой от всякакви дейности – Христос с човешкото Си тяло бил в гроба, а Неговите ученици „поради страх от юдеите“ се заключили в една йерусалимска къща и още не можели да проумеят как е възможно да се случи всичко това. За всички тях онази събота била ден на отчаяна безпомощност. Чак до третия ден вечерта някои от тях боязливо и без особена надежда споделяли: „а ние се надявахме, че Той е Онзи, Който щеше да избави Израил…“. Само жените около света Богородица не падали духом: подготвили още от предната вечер обичайните погребални благовонни масла, с които на сутринта след „съботната почивка“ да отидат да помажат тялото на Спасителя. И сутринта „в първия ден на седмицата“ те „много рано“, още по тъмно, отишли на гроба, където ги очаквала голямата и изключително радостна изненада на Христовото Възкресение.

Тази сутрин богослужението е посветено на древните пророчества и предобрази на Христос. След вчерашния Велики петък, който заради скръбта остава без литургия, днес се служи Василиева литургия, а вечерта няма служба, защото се очаква среднощното пасхално богослужение. А вярващите казват молитвените слова: „Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покажи ни и славното Си Възкресение!“

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА