На 21 юли честваме паметта на свети пророк Йезекиил

Йезекиил бил потомък на еврейски свещенически род и добре познавал вярата и богослужението на народа си. Преживял трагедията на завладяването на Йерусалим и Юдея от Навуходоносор, който в началото на VI век преди Христос изселил в Месопотамия голяма част от евреите като роби. В петата година от Вавилонския плен Йезекиил получил Божи призив да служи като Негов пратеник сред прокудените евреи. Пророческото му служение продължило 20 години. Той пламенно учил народа, че нещастието ги е постигнало заради техните грехове и отклонението от почитта към единия истински Бог. Увещавал ги да се покаят с думите: "Отхвърлете от себе си всичките си грехове, с които сте грешили, и направете си ново сърце и нов дух; защо да умирате?... Защото Господ Бог казва: Аз не искам смъртта на грешника, но да се обърне той и да бъде жив!".

Пророкът получил и откровение за възкресението на мъртвите. Той разказва, че Божията ръка го поставила сред поле, пълно с човешки кости, и Господ му казал: "Изречи пророчество за тия кости и кажи им: Сухи кости, чуйте словото Господне! Тъй казва Господ: ето, Аз ще въведа във вас дух и ще оживеете". Йезекиил изпълнил заповяданото и видял, че костите се съединяват и на тях израства плът. И отново Господ му казал: "Изречи пророчество за Духа и кажи: Тъй казва Господ Бог: дойди от четирите ветрове, Дух Божи, и духни върху тия убити, и те ще оживеят!". Пророкът изрекъл това пророчество и в костите влязъл Дух, те оживели и се изправили на нозете си. Това пророчество за всеобщото възкресение на мъртвите е част от богослужебните текстове в навечерието на Възкресение Христово.

Заради покайната си проповед и някои цитати и образи, използвани в новозаветни книги, пророк Йезекиил е почитан в християнството.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Велики четвъртък

На този ден се припомня Тайната вечеря на Божия син с апостолите, на която Исус Христос дава на своите ученици последните си духовни напътствия. Пророкува смъртта си на кръста и посочва, че един от тях ще го предаде на фарисеите, за да бъде съден, измъчван и разпнат.

След вечерята Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!". После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете". След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. Вечерта на Велики четвъртък се отслужва Последованието на 12-те евангелия.

На Велики четвъртък Исус произнася молитва в Гетсиманската градина под Елеонския хълм и умива нозете на апостолите в знак на смирение и любов към тях. Църквата припомня и за съда на Пилат Понтийски над Исус, неговата смърт и погребение. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Вечерта в храмовете се служи утренята на Велики петък, когато се четат 12 определени откъса от Евангелието, между които и тези за Тайната вечеря и за предателската целувка на Юда.

Велики четвъртък крие много символика. Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота преди празника Възкресение Христово.

Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се пази, за да носи късмет.

Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничното богослужение, което продължава след полунощ, или на другия ден. Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от вкуса на всяка домакиня.

От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв. В Гърция първоначално яйцата са се боядисвали само в червено.

На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.

У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага червено яйце. Смята се, че в България козунакът е "дошъл" в периода 1915-1920 година.

Започва Страстната седмица

Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят. През всеки един от тях църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело

Днес - 18 април започва Страстната седмица.

Последната седмица от земния живот на Исус Христос. Седмицата се нарича "Велика" или "Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот.

Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят. През всеки един от тях църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.

След като възкресил в събота мъртвия от четири дни Лазар и влязъл възседнал бял осел в Ерусалим, където го посрещнали тържествено с палмови клонки като Месия, Исус доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната си участ.

Всъщност на старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица.

В българската домашна православна традиция всеки от дните се отбелязва по особен начин.

Първите дни са отредени за разтребване вкъщи, като се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве.

На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.

На Велики петък (наричан още Разпети петък) -  ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве.

На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.

Страстната седмица е най-дългата в християнския календар, наситена с покъртителни преживявания.

Великопостните служби през делничните дни са характерни с покайно пеене. Царските двери остават затворени, като символ за отделянето на човека от Царството Божие.

На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци.

Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.

Във Велики понеделник

Eвангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.

Църквата прославя св. патриарх Йосиф - син на св. патриарх Яков и предобраз на Исус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство.

Подобно на Йосиф Господ Исус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове.

Църквата ни предлага да размислим също над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ.

''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън''.

Така и ние ще бъдем осъдени, ако не живеем в молитвено общение с Бога, не се стремим да се усъвършенствуваме във вярата, не се изпълваме с добродетели,  и не принасяме духовни плодове.

НЕДЕЛЯ 17 СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ – НА БЛУДНИЯ СИН

Рече Христос тази притча: един човек имаше двама сина: и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле; нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита: що е това? Той му рече: брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. Той се разсърди и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим за това, че тоя ти брат мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери.

 (Лука 15:11-32)

Възнесение Господне (Спасовден)

Православната църква чества Възнесение Господне (Спасовден). Празникът се отбелязва четиридесет дни след Великден и се пада в четвъртия ден от седмицата.

Според християнските вярвания след възкресението си, Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.

Според народните вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. Вярва се, че с растението могат да се лекуват болните, тъй като се смята, че на този ден то има най-голяма сила. Затова, разказва поверието, болните трябва да легнат на росенова поляна или да сложат до възглавницата си китка росен.

Народните вярвания гласят още, че в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Тогава жената е трябвало да преспи с букет от билката до леглото й, а до нея да бъде мъж, който не й е кръвен роднина. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Преди първи петли трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад.

Вярва се още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.

На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари.

НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА - ТОМИНА

Първата неделя след Великден се чества паметта на един от 12-те Христови ученици – Апостол Тома. Наречена е Томина Неделя.

В историята апостолът е известен с прозвището си Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е сред тях. Когато по-късно те му казват "Видяхме Господа" той им отвръща: "Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам."

На първата Неделя след Възкресението Исус отново се явява на учениците си, този път там е и Тома. Христос се обръща към него и му казва: "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали". Оттогава остава израза "Тома неверни", а денят е наречен Томина неделя.

Светла събота

На шестия ден от Светлата седмица след Великден православните християни отбелязват Светла събота. По църковния календар се почита св. Йоан Кръстител, известен още и като Св. Йоан Предтеча, братовчед и предшественик на Иисус Христос.

Според Евангелието именно Йоан предсказва идването на месията (на Христа). Това обяснява и почитта, която му се отдава в Светлата седмица след Великден.

Тъй като съботният ден е посветен на мъртвите, хората раздават просфорки и червени яйца в памет на наскоро починали свои близки.

През този ден жените не бива да се мият и да перат, за да не люти сапунената пяна в очите на умрелите; те не кроят и шият дрехи, защото, който се облече с такава дреха, ще умре.

Тъй като съботният ден е посветен на мъртвите, хората раздават просфорки и червени яйца в памет на наскоро починали свои близки.

 На 25 април имен ден празнуват всички, които носят името Марко! Името означава борец, мъжествен. Евангелист Марк е един от апостолите на Исус. Той бил спътник и помощник на апостолите Петър и Павел.

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Дивна, пълна с необозрима красота, с небесна светлина и с незалязваща Божия радост е светозарната Пасхална полунощ!

Само преди няколко дни през тая тайнствено-свята полунощ вълшебният звън на великденските камбани отново се сля с небесната музика на ангелите, с величествения химн на Всемира и със светлите възторзи и най-чистите трепети на човешките сърца! Този небесен звън ­ тържествен химн на Възкръсналата Божествена Любов ­ мощно отекна над земните простори, окъпани в пролетна ведрина и омайваща красота! Този сладък звън повелително отекна и в човешките сърца!

Възкресение Христово е Велик Ден на безкрайната Божия сила; Вечен Ден на незалязващата Божия радост в света! Христовото Възкресение е най-великото събитие в мировата история на християнското човечество! Извор на вдъхновение, светлина и радост! Господнята Пасха представлява триумф, тържество на безсмъртната Божия Любов, която се роди на Кръста, изгря в мрака на гроба и заблестя в зората на Възкресението.

Великден е празник на

вечната духовна пролет в живота

Безгранични са благодатните последици на Христовото Възкресение. Те обхващат и земята, и небето, и времето, и вечността. И ние чувстваме и изживяваме и тази година чудната радост, която блика от Живоносния Христов Гроб ­ радост всечовешка, всемирна, надземна! Нея има предвид св. Йоан Дамаскин ­ боговдъхновеният автор на Пасхалния канон, който призовава цялата Вселена към всеобщо ликуване, към възторжена радост: “Небесата да се веселят! Земята да се радва! Да празнува целият свят: и видимият, и невидимият”; Защото Христос възкръсна! ­ Вечно веселие!

Човешкото сърце жадува за радост. Радостта ­ това е върховна ценност и украшение на живота! Чрез радостта животът цъфти, благоухае и дава обилен плод.

Ние, людете, сме свързани със земята. На земята протича целият ни живот. На земята ние изживяваме и всички радости и възторзи на сърцето. Има много невинни, чисти земни радости ­ извори на вътрешно щастие за сърцето.

И все пак ние, християните, не можем да живеем само с тях. Земните радости са преходен копнеж за вечна радост... Истинска радост на сърцето дава вярата! Ние имаме нужда от небе: бездънно и лазурно. Небе, което да озарява земния ни път с непреходна Божия радост. Небе, което да освещава нашите земни радости!

Християнството е религия на живота и оттук ­ религия на радостта: на духовната, чиста, никога непомръкваща радост!

Нашият Спасител Иисус Христос дойде като

Пратеник на радостта в света

Той живя и служи на Бога и човека с обич и радост. Светла радост благовестеше на отрудените и обременените. Радост обеща и на скръбните човешки сърца.

Сам Христос се радваше на земните блага. Възхищаваше се от природните красоти. Благославяше земните човешки радости. Обстоятелството, че Иисус Христос извърши първото Си чудо на сватба ­ в Кана Галилейска ­ и за радост, за веселие на людете, има дълбоко промислително значение. “Първо чудо!... Ах, това първо чудо!” ­ възклицава гениалният сърцеведец, великият руски писател Достоевски. Не скръбта, а радостта човешка е посетил Христос. Извършвайки за пръв път чудо, Той е осветил човешката радост... Който обича людете, той обича и тяхната радост. Чрез участието Си в сватбения пир Христос посочи, че радостите са благословени от Бога и служат за разцъфтяване на живота!

Рождественската радост и Пасхалната радост са двата полюса, между които се движи целият земен живот на Христос!

Братя и сестри,

Христос изпрати учениците Си ­ светите апостоли, в широкия свят да благовестят Евангелието: “Божествената радост”. “Винаги се радвайте!” ­ това бе техният пречуден и възторжен поздрав.

Апостолите бяха в Христовия Дух, затова имаха и Неговата радост. Те постигнаха тая радост в сърцата си. Направиха я свое вътрешно притежание, вътрешно богатство. Те бяха пълноводни потоци на тази радост. Бедни, незнайни, отхвърлени, гонени ­ те поздравяваха света с привета на радостта. Радостта им извираше не от земни извори, а от пълноводния извор на Божията Любов: Извор, който никога не пресъхва! Светите апостоли бяха пратеници на Божията радост в света.

В техния живот и пример се прояви

чудният парадокс на вярата:

безрадостни несретници обдаряваха света с радост... Тая радост беше вътрешното богатство на сърцата им. “Огорчават ни, а ние винаги сме радостни!” ­ пише св. ап. Павел. Тази светла радост бе показателят за силата на тяхната вяра. Тази радост като златна божествена корона блести в героизма и саможертвата им за Христа.

С такава неземна радост светите мъченици и изповедници на вярата през време на жестоките езически гонения посрещаха страданията и смъртта. Да се пренесем мислено 17 века назад и да надникнем в подземията на тъмните катакомби. Какво ще видим там? Преследвани заради вярата им кротки люде ­ християни, сияещи от вътрешна, неземна радост и с горящи от свещен небесен огън сърца! Да надникнем в езическите тъмници!...Там им предстоят жестоки мъки. Но те не скърбят, не плачат... Те се радват и възторжени пеят Богу хвалебни песни! Да погледнем в огромните римски амфитеатри, препълнени с тълпи. Тук е цялата римска аристокрация! На арената извеждат християните, осъдени на смърт чрез разкъсване от диви зверове. Всички тия мъченици горят от свещен пламък! Коленичили, с устремен към небето взор, шепнат топли молитви... А лицата им ­ лица на ангели в плът, кротки, безметежни, одухотворени, са озарени от неземна радост!

Страшни, мъчителни, кървави сцени! Но... никъде ­ скръб; никъде ­ въздишка; никъде ­ плач! Навсякъде се чува победната песен на вярата. Радост грее в сърцата.

Това е победната сила на Христовата вяра, на тържествуващата Христова Любов, на вечната Божия радост! Който пребъдва в благодатно-молитвено общение с Бога, чрез Господа Иисуса Христа той пребъдва в истинската Божия радост! Радостта в Господа е един от “плодовете на Светия Дух” (Гал. 5:22). Боговеселието е най-висшата радост. Няма земна сила, която може да помрачи сиянието на тая духовна, свята радост! И Спасителят казва, че тази радост никой не може да ни отнеме. Нито неволите, нито страданията, нито смъртта дори!

Само едно нещо може да ни отнеме тая чиста радост ­ грехът. Грехът лишава човека от радостта в Бога. Сърцето вместо олтар на доброто се превръща в капище на дявола. Св. Йоан Златоуст казва: “Само радостта в Бога е “непреходна и безсмъртна! Тя винаги цъфти и никога не увяхва!”

“Боговеселието, или животът в Бога ­ пише св. Антоний Велики ­ е последната цел на всички подвижнически трудове и върхът на съвършенството”. Обилните струи на Божията благодат вътрешно озаряват християнина и го правят да сияе от духовна красота и радост; да излъчва светлина и небесно благоухание.

Характерен пример за това представлява лъчезарният светец на Руската православна църква ­ св. Серафим Саровски. Тая радост преливала бреговете на душата му и се разливала и на околните. Св. Серафим всички посрещал с нежното обръщение: “Радост моя!”

Велик харизматик, потънал в океана на Божията благодат! Велик в чудесата си! Велик в любовта си! Велик в светозарната радост, която греела в сърцето му! И посетителите, обласкани от лъчезарния старец, забравяли своите неволи и ставали съучастници на неговия небесен възторг. Неслучайно и зиме, и лете св. Серафим приветствал своите посетители с: “Христос воскресе!” В сърцето му постоянно греела тиха, благословена пасхална радост.

Човек жадува за радост и щастие. Но скърбите и страданията са цената на нашето високо нравствено достойнство. Скърбите и страданията са наши възпитатели.

Те водят до верни прозрения

Те са път към Божието Царство. Ключ за отваряне на златните двери на това Царство. Християнинът приема страданията като благословен жребий в живота.

Според Евангелието светът представлява огромна, величествена сграда на Духа. Християнинът знае и разбира, че всеки човек съществува за общото, вселенско, Божие дело. Цялата земна съдба на човека: и радостите и постиженията, и изпитанията и скърбите трябва да бъдат вградени, съгласно Божия спасителен план, в този величествен строеж!

Християнинът знае, че Бог, нашият Любящ Небесен Баща, ни милва и в страданията, и в скърбите! Истинският християнин и сред най-големите страдания и тежки огорчения духовно винаги е утешен и радостен, защото знае, че Божественият Архитект извайва с чука на страданията душата и превръща тъгата и скърбите в истинска радост!... Радост в страданията и примирение в Божието водачество...

Един бележит мисионер-проповедник на Евангелието в Африка ­ по здравословни причини се завърнал в Европа. Негов приятел го завел при именит лекар. Двамата посетители били въведени в една стая, в която между другите мебели им направило впечатление едно малко детско кресло. На стената висяла картина ­ портрет на симпатична млада жена, заобиколена от седем весели деца.

Мисионерът и приятелят му били поканени на чай. Лекарят ги въвел в трапезарията. Но там било сервирано само за трима души. Никакво семейство не се виждало. Мисионерът запитал лекаря дали неговите домашни отсъстват. “Какво! Отсъстват ли?!... Съвсем не! Те са си вкъщи!” ­ казал лекарят любезно и някак си твърде болезнено. “Вкъщи ли?!”... “Да! ­ продължил лекарят ­ Но вие не можете да ме разберете! Картината, която видяхте в предната стая представлява моята мила съпруга и скъпите ми седем деца. Обаче, Господ, Който ми ги подари, отново прибра всички при Себе Си, заедно с майка им! Те са у дома! Аз останах самичък, странник в света!”

Дълбоко развълнуван, домакинът-лекар продължил: “Когато работех в кабинета, последното ми дете обикновено сядаше на малкото кресло, което видяхте. Това дете беше моята единствена утеха в скръбта ми. Но Господ взе и тая моя рожба, за да бъде Той всичко за мене! Преди това аз не познавах Господа. Живеех само за себе си в света. Моето съкровище беше жена ми и моите деца! Обаче, с мен се случи това, което става с кораба, който спускат в морето. Преди това той лежи на скелето горд и сигурен; опрян на множество подпори. Но после почват да ги махат една след друга, докато най-сетне остава да го крепи само въжето. След туй прерязват и него и люшкан, корабът се впуска в развълнуваното море... Точно така стана и с мене!... Но аз (при тия думи сияние озари лицето на изстрадалия човек), аз не пропаднах в бездната на отчаянието... Когато всички земни гаранции изчезнаха, Господ простря ръката Си към мене. Божията светлина ме озари! От тогава моят житейски кораб плува по морето на Божието милосърдие”.

Затрогващ пример!... Един тъжен земен дом, зачернен от тъмните облаци на скръбта, чрез вярата е превърнат в Божи дом ­ дом на Христовата светлина и на Божията радост! Дивна, трогателна изповед! Христос, стъпил върху вълните на земните бури и тревоги, от Своята Божествена висота бди и безбедно насочва ладиите на човешките сърца към тихото пристанище на Вечния живот; към бреговете на Божията радост и мир.

Мили в Господа братя и сестри!

Всичко на този свят е преходно. Всичко отминава. Всяко нещо на тая земя има начало, има и край. Всичко е подчинено на закона на смъртта. Няма цвят, който да не вехне и да не съхне. Няма земна радост, зад която да не стои сянката на скръбта.

Св. ап. Павел в посланието си до Евреите (13:14) пише: “Тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим!” Ние, християните, в школата на земния живот сме устремени към “Божия град”, към Вечния, Тържествен Йерусалим ­ града на Божията радост! За нас, християните, истинската радост е: да вярваме в Бога, да познаваме Бога, да вървим след Него и да Го носим в сърцата си!

Връхна точка на радостта, която Христос донесе и завеща на света, е Пасхалната радост. Пасхалната радост прозвучава като основен мотив в целия живот на православния християнин. Мистически Православието е религия на Възкресението. Религия на Прославения, Тържествуващ Спасител!

Църквата е Божие царство на радостта>

Тя е пълноводен, непресъхващ извор на красота и на духовна радост. Пасхалната радост е жива в Църквата през всички векове и до наши дни. Тя дарява Божествена утеха и влива възраждащата духовна сила в много разбити от живота скръбни сърца.

Навярно сте чували за изповедта на оня млад човек, който загубил своята съпруга. “Никога, казва той, не ще забравя оня тъжен камбанен звън, който напомняше на всички, че тя завинаги е склопила очи и завинаги е напуснала нашия свят! Никога няма да забравя оня ситен есенен дъждец, който оросяваше нейното студено-ледено лице! Никога няма да забравя онези късни есенни цветя, които красяха ковчега є! Тя отмина... Хладният гроб я прие... И аз ­ сломен ­ се завърнах вкъщи с детето си. Стори ми се, че в нашия дом вече не прониква нито един слънчев лъч. Страхотна тъга облада душата ми! Заредиха се дни на голяма печал и вътрешна тревога...

Дойде Великденската нощ. Аз поведох детето и отидох в църква. Църквата беше пълна с богомолци. Лицата на всички сияеха от неземна радост. Свещениците запяха победния химн на живота: “Христос воскресе!” Сърцето ми силно затуптя... Усетих, че нещо става в мене. Искаше ми се и аз да запея, но нещо потискаше, спираше гласа ми. Една сълза се отрони и падна по лицето ми!

И ето... ­ в молитвен унес ­ с очите на вярата аз видях там, над иконостаса Възкръсналия Иисус, облечен в белоснежни одежди, облян в Божествена светлина. И около Него ­ ангели, безброй ангели... Всички пееха: “Христос воскресе!” И целият богомолен народ отдолу отново подемаше песента. Струваше ми се, че небето и земята се сливат в това велико тържество и пеят заедно: “Христос воскресе!”

И ето там, всред ангелите, с очите на вярата аз видях и нея, майката на моето дете. Тя беше блажено-усмихната и пееше заедно с ангелите... Дълго не свалях очите си от това чудно видение. Службата завърши. Хванах детето си за ръка и си отидохме вкъщи. Усетих, че ми стана леко. От тая нощ започнах да я виждам в сънищата и в бляновете си... Чувах нежния є покровителствен глас, който ме насърчаваше в дни на тревога и изпитания!”

Ето великата, преобразяваща сила на Пасхалната радост! Студеният мрачен гроб скрива радостта и красотата на живота! Но

очите на вярата виждат и зад мрака

на гроба, и през сълзите на мъката светлина и Божия радост! Защото при Бога, Възкръсналия Спасител ­ в Царството на светлината и радостта ­ няма смърт!

Израз на живата ни вяра, че в света нищо не умира, е нашата велика християнска утеха; вдъхновените думи на братствената песен: “Смъртта Божа е повеля, тя небесна е врата, що тайнствено разделя земний мир от Вечността! Светъл е на гроба мрака, светъл нашия конец! Сам Христос ни горе чака със готов за нас венец!”

Там, където е Христос, там грее чиста, вечна Божия радост! Царството Божие ­ идеалът на всяко вярващо сърце, по думите на св. ап. Павел “не е ястие и питие, а правда и радост и мир в Светия Дух!” (Рим. 14:17).

Сърцето е олтар на Бога. Нека свещеният огън на Пасхалната радост да се разгори върху жертвеника на сърцата ни! В изблик на чист възторг топло да помолим Христа, Възкръсналия Спасител ­ Вечния пълноводен Божествен Извор на радостта ­ да ни прати благословението на тази радост и да огрее сърцата ни с лъчите на тази небесна радост!

Да бъде тази светозарна радост винаги (и в минути на скърби и страдания) извор на духовна утеха! Да бъде тази чиста радост вдъхновение и освещение и на нашите земни радости, та животът ни, с Божие благословение, да се превърне в благоуханна пролет, която да цъфти в правда, светлина, радост, мир и братство! Амин!

Ставр. ик.Димитър ЙОРДАНОВ

Послание на Варненския и Великопресласки митрополит Йоан за Възкресение Христово

 ОБИЧНИ В ГОСПОДА ОТЦИ, ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МОНАШЕСТВОТО, БРАТЯ И СЕСТРИ, ЧЕДА НА ВАРНЕНСКАТА И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКА ЕПАРХИЯ,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

 

 „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Господ е близо. Не се грижете за нищо…“ – възкликва св. апостол Павел (Фил. 4: 4 – 6).

 Господ възкръсна от мъртвите и заедно с Него възкръснаха и множество светии. Нека да празнуваме сладостно и трезвено. Наистина „тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него“ (Пс. 117: 24). Свети Йоан Златоуст свидетелства: „като възвестяваме Възкресението на Спасителя, по-добре е да кажем, че ние възпяваме нашето спасение; възвестяваме паметта за този спасителен ден; възвестяваме за умъртвяването на дявола, за пленението на нечистите демони, за спасението на християните, за възкресението на мъртвите. Чрез Възкресението Христово се угасява геената огнена, умира незаспиващият червей; адът изпада в смущение, дяволът се опечалява, грехът се умъртвява, злите духове се преследват, тези, които са произлезли от земята, се въздигат на небесата, пребиваващите в ада се освобождават от веригите на дявола и прибягват към Бога, като казват: „де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ (1 Кор. 15: 55)

. „Виновникът“ за този свят празник и това тържествено събрание е Христос, Подателят на благата за всички нас. Той ни сътвори в начало и ни приведе от небитие в битие; Той и сега спасява погиващите; Той оживотвори умъртвените; Той ни избави от дяволската тирания, ние, които бяхме роби на греха. Той ни направи свободни, като „заличи с учението съществувалото за нас ръкописание“ (Кол. 2: 14). „Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва“ (Гал. 3: 13). По тази причина достойно е и ние да кажем: „какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене“ (Пс. 115: 3). Бидейки Единороден Син на Отца, Той благоволи заради нас да стане човек и бе „послушен дори до смърт“ (Фил. 2: 8), за да ни избави от вечната смърт; понесе „образ на раб“ (Фил. 2: 7) Господ на ангелите; възприе плът Бог Слово; яви се Човек Този, Който има едно същество с Отца; всичко това извърши, за да ни изтръгне от неправедното робство и да ни изкупи от безчестието. Поради това Подателят на нашия живот претърпя страдание по плът; Източникът на безсмъртието бе погребан, за да дарува на смъртните вечен живот. Той пребивава на земята, извършвайки благодеяния и изцелявайки болестите на човеците, но от юдеите възприе недостойни въздаяния.

 Нашият Господ Иисус Христос по великата Своя благост очиствал прокажени, на слепи дарявал зрение, изцерявал хроми, прогонвал демони, възкресил четиридневния Лазар, с пет хляба наситил пет хиляди души, ходил по морето, превърнал водата във вино, изцерил кръвоточивата, възвърнал към живот умрялата дъщеря на началника на синагогата, извършил много други чудеса, достойни за изумление. Юдеите, възбудени от завист и недоброжелателство, поискали да пребият Господа с камъни, опитали се да го бутнат от скалата в пропастта, а накрая Го разпнали на кръст.

 Господ Иисус Христос не подражаваше на злобата на бохулстващите юдеи, но „гърба си подложи на биещите, и страните си – на удрящите“ – по думите на пророка – и накрая „като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно“ (Исая 50: 2 – 6, 53: 7). Той не проявяваше съпротивление, нито противоречеше. „Кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия“ (1 Петр. 2: 23). При първото Свое явяване Господ Иисус Христос не дойде да наказва и да отмъщава на неверните, но Той искаше с великодушие и търпение да приведе заблудените към истината.

 Нека да разберем Господнята благост и великата доброта! Той стана за нас Учител на кротостта.

 Обични в Господа братя и сестри, скъпи чеда на богохранимата ни Варненска и Великопреславска епархия, нека с непоклатимо здраве и крепки духовни сили да влезем в радостта на Пасхата Христова. „Нека празнуваме, прочие, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина“ (1 Кор. 5: 8), вярвяйки в Отца и Сина и Светаго Духа, в Светата Единосъщна и Несъздадена Троица; и вярвайки във Възкресението, очаквайки, че Господ отново ще дойде, но вече не за унижение, а за слава – с небесно великолепие, със светли ангели, с тръбен звук, и със страх, и радост; радост, разбира се, за светиите и праведните и страх – за неправедните и грешните!

 Бог на мира да удостои всички ни с възкресение заедно със светиите – всички ние, които се оказваме носители на прекрасни дела и православна вяра – по благодатта и човеколюбието на Единородния Му Син, с Когото да бъде слава, чест и поклонение, заедно с Всесветия и Благия и Животворящия Негов Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Христос Воскресе!

                      Сн. А. Радилов

Православните християни отбелязват най-големия християнски празник - Възкресение Христово.

Възкресение Христово е най-голямото тайнство на християнската религия.

Според Евангелията, седмица преди да бъде разпнат, Исус влиза в Йерусалим като Месията, изпратен от Бог, за да спаси човечеството. От тогава този ден се празнува като Цветница.

Юдейските свещеници се противопоставят на "самопровъзгласилия се" Божи син и го обявяват за престъпник.

Няколко дни след влизането на Исус в Йерусалим, един от неговите апостоли- Юда Искариотски, го предава на римските власти срещу 30 сребърника.

Исус е осъден на смърт. Според тогавашните порядки, той е изминал пътя до връх Голгота, носейки кръста, на който е щял да бъде разпънат.

Тълпата, посрещнала го на Цветница с викове "Осанна" (Слава), сега се обърнала срещу него и крещяла "Разпни го".

Враговете на Исус слагат на главата му трънен венец, за да се подиграят с твърденията му, че той е цар на небесните владения.

В петък Христос умира в мъки на кръста и е погребан в пещера до Голгота. Римските власти затварят пещерата с огромна скала, за да попречат на христовите последователи да отнесат тялото и да го погребат според техните разбирания.

В неделя след Разпети петък, Дева Мария и Мария Магдалена отиват при пещерата, за да оставят цветя на гроба на Христос.

Те обаче намират пещерата празна и божи вестител им се явява, за да им съобщи, че Христос е възкръснал - неоспоримото доказателство, че той е Божият син.

Католическата църква изчислява Великден по Грегорианския календар, докато православните църкви използват Юлианския календар. Затова и някои години празникът при двете църкви се пада на една дата, а в други години - на различна.

Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата.

На този ден малки и големи се чукат за здраве с боядисани в червено яйца - символ на пролятата христова кръв. Чието яйце се окаже най-здраво, той ще бъде най-здрав през цялата година.

"Православието - Добрич" честити празника на всички свои читатели.

 Христос Воскресе!

В очакване на Възкресението!

Православната църква почита днес Велика събота – последния ден от Страстната седмица, предшестваща Великден. На този ден се отбелязва погребението на Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, оплакването му от майка му света Богородица и от жените, носещи миро, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада.

Когато Христос издъхнал като човек, тялото му било положено в гроб. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. На третия ден душата и тялото отново се съединили и тялото възкръснало от мъртвите. На Велика събота над гроба на Исус Христос в храма „Възкресение Христово“ в Йерусалим от небето се спуска Благодатният огън. Православните християни вярват, че това е чудо, което се случва всяка година в деня преди Великден. Синя светлина се появява в гробницата на Христос обикновено от мраморната плоча, покриваща мястото, върху което се смята, че е било положено тялото му за погребение. Вярва се, че в първите минути след запалването си този огън има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря.

Велика събота e "най-благословения седми ден", с който приключва Страстната седмица. Това е най-дългата седмица в годината, когато постът е най-строг. Тази седмица се свързва със страданията Господни. 

На Велика събота се служи утреня, която започва привечер на предния ден - Велики петък. Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба на Иисус Христос. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, заедно с богомолците, обикаля около храма със запалени свещи. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена, че живота и светлината са победили смъртта и мрака.

На Велика Събота започва и празничната подредба на храма. От траурни и в тъмни окраски илитоните и централната завеса се заменят с бели такива с празнично везмо. Различно е и облеклото на йереите, които сменят своите тъмни одежди с тържествени. Тези промени стилизирано показват триумфа на Христос над тъмните сили и грехопадението. 

Вечерта преди Възкресение храмът символизира гроба, в които било положено тялото на Спасителя. Вратите са затворени, а подготовката за възкресното богослужение започва отвън, където йерейте изпълняват последните молитви. Миряни и богомолци се събират пред храма в очакване на Великото тайнство – Възкресение. Всеки държи в ръката си свещ, с която да отнесе светлината на Словото Божие в дома си. 

На Великата събота се четат 15 паремии или пророчествата за Христа, някои от които самият Иисус Христос е говорил на учениците си. Службата на Велика Събота принадлежи вече към Пасхалната неделя. 

На Велика Събота християнските православни семейства полагат последни усилия за посрещането най-големия празник Възкресение Христово. Тогава обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци. Разрешено боядисването на яйца. Тогава се принася в символична жертва и пасхалното агне. 

По правило първото боядисано яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна сила. В някои краища на страната ни дори се пазели черупките от първото яйце, които били добавяни към тестото при приготвянето на ритуални хлябове за други празници през годината както и служели за лек при болести. На други места пък първото яйце задължително се пази до иконата през цялата година, а вечерта преди Възкресение се заравя в земята за плодородие и благоденствие в дома.

Велики четвъртък

На този ден се припомня Тайната вечеря на Божия син с апостолите, на която Исус Христос дава на своите ученици последните си духовни напътствия. Пророкува смъртта си на кръста и посочва, че един от тях ще го предаде на фарисеите, за да бъде съден, измъчван и разпнат.

След вечерята Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!". После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете". След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. Вечерта на Велики четвъртък се отслужва Последованието на 12-те евангелия.

На Велики четвъртък Исус произнася молитва в Гетсиманската градина под Елеонския хълм и умива нозете на апостолите в знак на смирение и любов към тях. Църквата припомня и за съда на Пилат Понтийски над Исус, неговата смърт и погребение. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Вечерта в храмовете се служи утренята на Велики петък, когато се четат 12 определени откъса от Евангелието, между които и тези за Тайната вечеря и за предателската целувка на Юда.

Велики четвъртък крие много символика. Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота преди празника Възкресение Христово.

Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се пази, за да носи късмет.

Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничното богослужение, което продължава след полунощ, или на другия ден. Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от вкуса на всяка домакиня.

От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв. В Гърция първоначално яйцата са се боядисвали само в червено.

На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.

У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага червено яйце. Смята се, че в България козунакът е "дошъл" в периода 1915-1920 година.

Започва Страстната седмица

На Велики понеделник Христос гони търговците от храма

Днес е Велики понеделник, започва Страстната седмица или седмицата на страданията - последната от живота на Исус Христос.

 

Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица, тъй като на славянски думата "страст" означава страдание. Затова седмицата е посветена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Спасителя - на неговите страдания, кръстна смърт и погребение.

Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик. Затова всяка година православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.

На Велики понеделник Исус Христос влязал в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Исус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове. "И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа. И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата? А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане. И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

От Велики понеделник започва голямото великденско чистене, което е задължително за всеки дом. Освен това понеделникът е и последният от дните, през които може да се пътува.

Христос сам казва, че е наш приятел

                              Сн.pixabay.com

Трябва да чувстваме, че Христос е наш приятел, защото Той в действителност е такъв. Той Самият така казва: „Вие сте мои приятели…“

Трябва да гледаме на Него и да подхождаме към Него като към приятел. Паднем ли? Грешим ли? С познание, любов и доверие трябва да тичаме при Него. Без да се страхуваме, че Той ще ни накаже, но с дръзновение, което ще ни накара да се чувстваме Негови приятели. Трябва да кажем: „Господи, направих това или онова, паднах. Прости ми!“. И в същото време трябва да чувстваме, че Той ни обича, че ще ни приеме нежно и ще ни прости. Грехът не трябва да ни отделя от Христос. Когато вярваме, че Той ни обича и ние Го обичаме, тогава не се чувстваме непознати за Него или отделени от Него, дори и когато грешим. Ние имаме Неговата сигурна любов и независимо как се държим, знаем, че Той ни обича. 

Св. Порфирий Кавсокаливит 

Източник: pemptousia.com /dobrotoliubie.com

Започва Светлата седмица

От днес - на втория ден на Великден, започва Светлата седмица, в която се прославят светите апостоли и Света Богородица. Тя се нарича Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички.

Светлата седмица завършва с втората пасха в неделя, която се нарича още и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото Възкресение. Известна е като Томина неделя, защото на този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които е бил и апостол Тома.

Светлата седмица или Томината неделя е тясно свързана с името на Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус, който първоначално не повярвал на Христовото Възкресение. Когато се разнесла мълвата, че тялото Господне е изчезнало от гробницата, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните на Исус, причинени от гвоздеите.

Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молил Бог да му прости. Оттогава е останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.

Дните на Светлата седмица за отредени в чест на светиите. На Светли понеделник се Благославят светите апостоли, на Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, на Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, на Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.

Ден за смирение!

Днес е Велики вторник. Според църковния канон той е отреден за смирение и поучение.
Според евангелския разказ през втория ден от Страстната седмица Иисус Христос дал последните си нравствени напътствия. Тогава той разказва притчите за десетте девици, очакващи идването на Господа, и за талантите.
Притчата за девиците напомня на вярващите да бъдат готови да посрещнат Спасителя със запалени светилници в душите си, защото той ще дойде внезапно и неочаквано, и напомня, че в момента на смъртта всеки се изправя пред Него на съд. Притчата за талантите пък призовава всеки християнин да обработва с усърдие нивата на душата си и така да увеличава дарованията - т. е. талантите, с които го е дарил Бог.
В народния календар първите три дни от Страстната седмица - от понеделник до сряда, са определени за почистване на къщата и къпане. Този ритуал име пречистващ характер и се вярва, че осигурява здраве. На някои места в България на Велики вторник момите носят в пълно мълчание вода от три кладенеца и я прибират на скришно място. За мълчаната вода се вярва, че има тайнствена сила и помага за изцеление.

Днес е Цветница (Връбница)

                      Сн. А. Радилов

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.
На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.
Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.
Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.
Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос.
В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.
Днес имен ден имат всички кръстени с имената:  Аглика, Биляна, Беляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Венета, Венцислав, Ванеса, Гергин, Гергина, Гроздан, Грозданка, Далия, Дафина, Дафинка, Делия, Дилян, Диляна, Делян, Деляна, Динка, Детелин, Детелина;
Елица, Ела, Евелина, Жасмина, Жасмин;Здравко, Здравка, Зюмбюл, Зюмбюлка;
Ива, Иглика, Калина, Калин, Калинка, Карамфилка, Карамфил, Карамфила, Китка, Камелия, Кестен, Кала, Латин, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Люляна, Лора, Лимонка,
Маргарит, Маргарита, Маргаритка, Магнолия, Малина, Малин,Нева, Невен, Невена, Незабравка, Нана, Петуния, Паулина, Ралица, Роза, Розалина, Роксана, Росен, Росица,
Смилян, Смиляна, Сияна, Теменуга, Теменужка, Трендафил, Трендафила, Трендафилка;
Фидан, Фиданка, Цвета, Цветан, Цветана, Цветанка,  Цветелин, Цветелина, Цветомир, Цветомира, Цветослав, Цветослава, Цвятко, Цвятка, Цветин, Цветина,Череша,Явор, Явора, Ягода, Ясен, Ясена, Ясенка, Ясмин, Ясмина.

Моли се и когато си добре

Ивановден е!

Днес православната църква почита паметта на Йоан Кръстител - светецът, който кръщава Христос в река Йордан. Другото му прозвище - Предтеча, подсказва връзката между неговите проповеди и мисията на Христос.

Предтечата на Христос съди разточителния и неморален живот на съвременниците си и драматично им предсказва идването на Месия, края на света и приближаването на бъдещото небесно царство.

Когато при Кръстителя идва Христос, Йоан познава пратеника на Бога и го посочва на своите съвременници: "ето Агнецът Божи, който взима върху си греха на света".

За християните мисията на Йоан Кръстител до голяма степен се изразява в кръщението на Иисус, отреждайки на светеца празничния ден непосредствено след Богоявление.

На седмия ден от месец януари обичаят повелява кумовете или деверът да "къпят", пръскайки с вода, младоженците, които са сключили брак преди една година. За да бъдат здрави и плодовити, водата трябва добре да облее младото семейство, а то да посрещне своите гости и да поднесе на кума вино, кравай и месо. В народната представа Св. Иван е покровител на кумството и побратимството.

За здраве на този празник и ергените пръскат момите с вода, а коледарите окъпват своя водач. След къпането той ги посреща и богато угощава в дома си. Така се отбелязва краят на периода, през който обикалят маскираните новогодишни дружини.

Имен ден днес празнуват Иван, Иво, Йоан, Йоана, Ивайло, Иванка, Ивана, Ванчо, Ваньо, Ваня, Ивелин, Калоян, Йото, Йонко, Жан, Жана и Яна.