Разпети петък е!

Велики петък (Разпети петък) е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.

На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг - тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове.

На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.

Защо минаваме “под масата” на Разпети петък?

Мнозина смятат, че този ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощава греховете. Тези тълкувания са плод на суеверие. Минаването под масата всъщност е пристъпване към гроба Христов.

Сутринта преди службата в средата на храма се прави постановка - издига се "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницa, с каквато е бил завит след свалянето от кръста. Върху плащаницата се поставят Евангелието, кръстът и много цветя. Християните пристъпват към гроба Христов и благоговейно се покланят на плащеницата.

Вярващите целуват последователно Христовото тяло, извезано на плащеницата, Евангелието и кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност, че Христос е изкупил и греха на човечеството. Вярващите отново се покланят пред издигнатия кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуват.

Това е истинското значение на “минаването под масата”. Действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете - те могат да бъдат опростени само при покаяние и изповед.
На вечерното богослужение плащеницата се изнася от олтара за т.нар. опело Христово. С нея после се обикаля около храма, за да се покаже символиката на погребението. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта му.

По време на вечерното богослужение се извършва опелото на Господа пред плащеницата. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос.
След като се изнесе Плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.
В края на вечернята свещеникът взима Плащеницата от центъра на храма и я слага на светия.

Започва Страстната седмица

Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят. През всеки един от тях църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело

Днес - 18 април започва Страстната седмица.

Последната седмица от земния живот на Исус Христос. Седмицата се нарича "Велика" или "Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот.

Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят. През всеки един от тях църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.

След като възкресил в събота мъртвия от четири дни Лазар и влязъл възседнал бял осел в Ерусалим, където го посрещнали тържествено с палмови клонки като Месия, Исус доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната си участ.

Всъщност на старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица.

В българската домашна православна традиция всеки от дните се отбелязва по особен начин.

Първите дни са отредени за разтребване вкъщи, като се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве.

На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.

На Велики петък (наричан още Разпети петък) -  ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве.

На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.

Страстната седмица е най-дългата в християнския календар, наситена с покъртителни преживявания.

Великопостните служби през делничните дни са характерни с покайно пеене. Царските двери остават затворени, като символ за отделянето на човека от Царството Божие.

На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци.

Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.

Във Велики понеделник

Eвангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.

Църквата прославя св. патриарх Йосиф - син на св. патриарх Яков и предобраз на Исус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство.

Подобно на Йосиф Господ Исус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове.

Църквата ни предлага да размислим също над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ.

''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън''.

Така и ние ще бъдем осъдени, ако не живеем в молитвено общение с Бога, не се стремим да се усъвършенствуваме във вярата, не се изпълваме с добродетели,  и не принасяме духовни плодове.

Велики вторник е. Да се смирим

Днес е Велики вторник - вторият ден от Страстната седмица или Седмицата на страданията, която е последната от живота на Исус Христос.

Велики вторник е ден за поучения, нравствени наставления и за дарения за бедните и нисшите духом през Страстната седмица. Според църковния канон денят е отреден за смирение и поучение.

 Църквата припомня словата на Исус Христос, който след като предишния ден изгонил търговците от храма, дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави и пророчества за съдбата на град Йерусалим.

 В притчата за десетте девици се говори за пет мъдри и пет неразумни девици. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос".

На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: "да бъде милостта Му вечна, алилуя!"

Започва Страстната седмица

На Велики понеделник Христос гони търговците от храма

Днес е Велики понеделник, започва Страстната седмица или седмицата на страданията - последната от живота на Исус Христос.

 

Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица, тъй като на славянски думата "страст" означава страдание. Затова седмицата е посветена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Спасителя - на неговите страдания, кръстна смърт и погребение.

Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик. Затова всяка година православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.

На Велики понеделник Исус Христос влязал в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Исус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове. "И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа. И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата? А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане. И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

От Велики понеделник започва голямото великденско чистене, което е задължително за всеки дом. Освен това понеделникът е и последният от дните, през които може да се пътува.

Велика Сряда

Днес е Велика Сряда, трети ден от Страстната седмица, последна от живота на Иисус Христос.

На този ден Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил да предаде Христос за тридесет сребърника.

Днес, на Велика сряда, си припомняме и за една жена, разкаяла се блудница, която изляла драгоценен елей върху Господа в дома на Симона прокажени. Случката е описана в Матей 26:6-13 от Библията. С мирото тя Го помазала като за погребение, приживе оплаквала, омивайки нозете Му със сълзите Си и откривайки ги с великолепните си коси. За нея Той каза, че много се прощава на този, който умее много да обича.

Това не се одобрило и някои от апостолите възроптали под предлог, че по-добре би било мирото да се продаде и парите да се раздадат на бедните. А Христос казал да не я смущават, защото за това й усърдие ще се разгласи по цял свят.

"Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате." /Марк 14:3-9/

Голяма е разликата между спасената грешница и погиналия Юда, избран преди това за апостол. Тя отдала цялото си богатство за Христа и целувала нозете Му, а той продал за пари Учителя си с целувка. Можем да кажем, че общата тема на първите три дни на Страстната седмица е краят на света и съдът Христов.

На този ден в храмовете се служи Преждеосвещена Литургия. Вечерта богослужението е Малко повечерие.

Обичаят повелява да се бере здравец предимно от децата и на Разпети петък да се раздава за здраве. Не се работи никаква домакинска работа, защото се вярва, че умението ще се отнеме.

Започва Страстната седмица!

СТРАСТНАТА СЕДМИЦА наричат дните на Христовите страдания (използва се старобългарската дума страсти) от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му. Ето защо, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.

* Велики понеделник — Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
* Велики вторник — Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите; Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.
* Велика сряда — Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро; провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде; Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.
* Велики четвъртък — Произнасена е смъртната присъда над Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски.
* Велики (Разпети) петък — ден на великите страдания на Иисус; Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.
* Велика събота — ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.