Велики петък от Страстната седмица е днес

Велики петък от Страстната седмица е днес. Това е най-скръбният ден за християните. В него си припомняме страданията, съденето, разпъването на кръста, смъртта и погребението на Иисус Христос. Праведникът е осъден беззаконно и Невинният е разпънат на кръст като злодей. Създателят на света и живота е лишен от право да живее. Даващият живот на всички е погребан като смъртен. Затова днес всички скърбим, както Неговите апостоли и последователи преди две хиляди години. Те били отчаяни, че са загубили своя Учител и Господ, защото независимо от Неговите уверения си мислели, че това е безнадеждният край на всичко.

В молитвите и песнопенията на Църквата днес тези мисли преобладават. Стотици църковни поети и песнописци са възпели от душа и сърце човеколюбивото снизхождение и спасителните страдания на Иисус Христос. В един от най-хубавите текстове за днес се казва: „Йосиф и Никодим Те свалиха от кръста и като Те гледаха мъртъв, непогребан, гол – Тебе, Боже, Който се обличаш със светлина като с дреха, потънаха в съчувствен плач, ридаеха и казваха: о, пресладки Иисусе, когато преди малко слънцето Те видя да висиш, обгърна се с мрак и земята от страх се разтресе, а завесата на храма се раздра. Сега виждаме мъртъв Тебе, Който заради нас доброволно прие смърт! Как да Те погребем, Боже наш? Как да Те повием с плащаница?“.

Църковните поети не пропускат да намекнат и за очакваната победа на живота над смъртта, защото възкресението на Христос премахнало отчаянието и донесло надежда на всички. Смъртта Му на кръста не била плод на нещастни обстоятелства, а доброволна себежертва на Изкупителя за греховете на света. След тридневен престой в гроба Христос надвил смъртта и възкръснал с преобразеното Си тяло.

Днес е строг пост. Всички християни се покланят на плащаницата с изобразеното тяло на Иисус и я обсипват с цветя. Вечерта се извършва така нареченото Опело Христово.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Разпети петък е!

Велики петък (Разпети петък) е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.

На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг - тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове.

На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.

Защо минаваме “под масата” на Разпети петък?

Мнозина смятат, че този ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощава греховете. Тези тълкувания са плод на суеверие. Минаването под масата всъщност е пристъпване към гроба Христов.

Сутринта преди службата в средата на храма се прави постановка - издига се "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницa, с каквато е бил завит след свалянето от кръста. Върху плащаницата се поставят Евангелието, кръстът и много цветя. Християните пристъпват към гроба Христов и благоговейно се покланят на плащеницата.

Вярващите целуват последователно Христовото тяло, извезано на плащеницата, Евангелието и кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност, че Христос е изкупил и греха на човечеството. Вярващите отново се покланят пред издигнатия кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуват.

Това е истинското значение на “минаването под масата”. Действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете - те могат да бъдат опростени само при покаяние и изповед.
На вечерното богослужение плащеницата се изнася от олтара за т.нар. опело Христово. С нея после се обикаля около храма, за да се покаже символиката на погребението. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта му.

По време на вечерното богослужение се извършва опелото на Господа пред плащеницата. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос.
След като се изнесе Плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.
В края на вечернята свещеникът взима Плащеницата от центъра на храма и я слага на светия.

Разпети петък!

Денят на великите страдания на Иисус. Наричан е Велики петък и Разпети петък.

Пилат заявява и пред тълпата, че Христос не е виновен и нарежда на войниците си да го малтретират, за да предизвика съжаление сред хората с вида си. Показва го 2 пъти пред народа и предлага да го пусне според обичая. Тълпата обаче отказва и с викове „Разпни го!“ иска смъртта му. Опасявайки се от бунт, Пилат Понтийски потвърждава смъртната присъда, която е произнесена пред народа.

Христос е поруган от войниците на Пилат и тълпата и приема смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки.

Разпети петък

"Разпятие"

Велики петък (Разпети петък) е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.

На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг - тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове.

На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.

Защо минаваме “под масата” на Разпети петък?

Мнозина смятат, че този ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощава греховете. Тези тълкувания са плод на суеверие. Минаването под масата всъщност е пристъпване към гроба Христов.

Сутринта преди службата в средата на храма се прави постановка - издига се "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницa, с каквато е бил завит след свалянето от кръста. Върху плащаницата се поставят Евангелието, кръстът и много цветя. Християните пристъпват към гроба Христов и благоговейно се покланят на плащеницата.

Вярващите целуват последователно Христовото тяло, извезано на плащеницата, Евангелието и кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност, че Христос е изкупил и греха на човечеството. Вярващите отново се покланят пред издигнатия кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуват.

Това е истинското значение на “минаването под масата”. Действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете - те могат да бъдат опростени само при покаяние и изповед.
На вечерното богослужение плащеницата се изнася от олтара за т.нар. опело Христово. С нея после се обикаля около храма, за да се покаже символиката на погребението. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта му.

По време на вечерното богослужение се извършва опелото на Господа пред плащеницата. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос.
След като се изнесе Плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.
В края на вечернята свещеникът взима Плащеницата от центъра на храма и я слага на светия.