Велика сряда от Страстната седмица е днес

Във Велика сряда отдаваме почит не на личност, а на покаянието на една безименна жена, която в евангелието е определена като грешница. Тя била докосната от проповедта на Иисус Христос, разкаяла се за греховете си и от благодарност помазала с миро (скъпо благовонно масло) нозете на Учителя малко преди Неговите страдания и спасителна смърт на кръста. В този ден си спомняме и за предателството на Юда Искариот, който присъствал на това действие на жената, но вместо да се трогне от душевния й прелом, той замислил предателство.

Тези две събития станали след влизането на Спасителя в Йерусалим. Юда, щом видял да се разлива щедро скъпото миро, отбелязал, че можело то да се продаде за голяма сума пари, които да се раздадат на сиромаси. Странното в тези два свързани случая е, че грешната жена постъпила правилно, защото стигнала до съзнанието за нуждата от покаяние и го изразила с помазването на нозете на Христос. Гостоприемството изисквало да се даде на госта вода да измие нозете си след пристигане. А тя вместо с вода измила нозете Му със скъпо миро. Домакините преди това са предложили вода на Иисус да си измие нозете, но тук е важен символът: жената в разкаянието за греховете си (според преданието тя била блудница) чрез помазването кани Спасителя да влезе гост в душата й и да я очисти, за да не греши повече. И Христос й обещал, че целият свят ще научи за постъпката й и ще я издигне в пример за подражание. 

А Юда в този ден затвърдил намерението си да предаде своя Учител, от Когото бил облагодетелстван да бъде Негов ученик, да слуша спасителните Му слова и да е свидетел на чудесата Му. Неговият отрицателен пример, както и разкаянието на разбойника на кръста до Иисус Христос показват, че никой не е застрахован в състоянието си, в което се намира. Затова Църквата препоръчва да бъдем будни и да внимаваме над себе си.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Велика сряда

Днес е третият ден от Страстната седмица - Велика сряда.

На този ден се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Тя успяла да влезе в дома, където бил Той, за да засвидетелствува почитта си, а в бързината счупила съда, за да разлее по-лесно мирото.

Някои от апостолите възроптали, че би било по-добре мирото да се продаде, а парите да се раздадат на бедните. Христос обаче казал да не я смущават, защото нуждаещи се има винаги, а Той няма да е още дълго с апостолите.

Тогава Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника.

На този ден вярващите се замислят за някои неща: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.

На Велика сряда обичаят повелява

Да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве.

На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа.

Трябва да забравите за чистенето, прането, шиенето и дори за готвенето. Ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.

Разпети петък

"Разпятие"

Велики петък (Разпети петък) е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.

На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг - тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове.

На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.

Защо минаваме “под масата” на Разпети петък?

Мнозина смятат, че този ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощава греховете. Тези тълкувания са плод на суеверие. Минаването под масата всъщност е пристъпване към гроба Христов.

Сутринта преди службата в средата на храма се прави постановка - издига се "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницa, с каквато е бил завит след свалянето от кръста. Върху плащаницата се поставят Евангелието, кръстът и много цветя. Християните пристъпват към гроба Христов и благоговейно се покланят на плащеницата.

Вярващите целуват последователно Христовото тяло, извезано на плащеницата, Евангелието и кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност, че Христос е изкупил и греха на човечеството. Вярващите отново се покланят пред издигнатия кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуват.

Това е истинското значение на “минаването под масата”. Действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете - те могат да бъдат опростени само при покаяние и изповед.
На вечерното богослужение плащеницата се изнася от олтара за т.нар. опело Христово. С нея после се обикаля около храма, за да се покаже символиката на погребението. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта му.

По време на вечерното богослужение се извършва опелото на Господа пред плащеницата. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос.
След като се изнесе Плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.
В края на вечернята свещеникът взима Плащеницата от центъра на храма и я слага на светия.