Разпети петък е!

Велики петък (Разпети петък) е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.

На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг - тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове.

На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.

Защо минаваме “под масата” на Разпети петък?

Мнозина смятат, че този ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощава греховете. Тези тълкувания са плод на суеверие. Минаването под масата всъщност е пристъпване към гроба Христов.

Сутринта преди службата в средата на храма се прави постановка - издига се "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницa, с каквато е бил завит след свалянето от кръста. Върху плащаницата се поставят Евангелието, кръстът и много цветя. Християните пристъпват към гроба Христов и благоговейно се покланят на плащеницата.

Вярващите целуват последователно Христовото тяло, извезано на плащеницата, Евангелието и кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност, че Христос е изкупил и греха на човечеството. Вярващите отново се покланят пред издигнатия кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуват.

Това е истинското значение на “минаването под масата”. Действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете - те могат да бъдат опростени само при покаяние и изповед.
На вечерното богослужение плащеницата се изнася от олтара за т.нар. опело Христово. С нея после се обикаля около храма, за да се покаже символиката на погребението. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта му.

По време на вечерното богослужение се извършва опелото на Господа пред плащеницата. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос.
След като се изнесе Плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.
В края на вечернята свещеникът взима Плащеницата от центъра на храма и я слага на светия.

Какво е молитвата?

„Сърдечната благодарност трябва да е на първо място в нашата книга за молитвата. На следващо място да са изповедта и искреното покаяние на душата. След това трябва да дойде и нашата молитва към Господа“. 

Това пише св. Йоан Лествичник, игумен на манастира в Синай от седми век, в своето произведение „Лествица“. Не смятам, обаче, че той е имал намерението да създаде правило, от което да не могат да се допускат изключения. По-скоро целта му е била да посочи образец, естествена последователност в нашата молитвена практика. Благодарност, покаяние, молитва: това е базисната и главна последователност, която трябва да имаме предвид. 

За мнозина може би изглежда, че да се молят на Бога означава да искат нещо от Него, да Му представят страданието и нуждите на другите, както и собствените им. Някои от нас може би мислят, че молитвата трябва да започне с акта на покаяние, но това не е перспективата, възприета от св. Йоан Лествичник. Напротив, преди да изведем пред Христос нашето страдание и болката на света и преди да насочим поглед към собствената ни грозота и провал, трябва да погледнем нагоре към красотата и славата на Бога. Твърде често молитвата ни може да се превърне в мърморене, оплакване или съжаление. Но това, както ни уверява св. Йоан, не е истинската молитва. 

Показателно е, че не започваме Божествената литургия с покаяние, а с провъзгласяване на царството на Св. Троица: „Благословено е Царството на Отца, Сина и Св. Дух“. Едва след като получим представа за това небесно Царство, можем да започнем и своето разкаяние. Молитвата си трябва да започваме не със собствената си нужда, а с божествената пълнота. Същият приоритет трябва да стои пред нас в молитвено ни правило, което казваме всяка сутрин и вечер у дома. След встъпителното призоваване: „В името на Отца и Сина и Св. Дух“, е прието да се продължи със „Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе“. Благодарността е това, с което започваме. Както св. Йоан Кронщадски казва: „Молитвата е състояние на постоянна благодарност“. 

Този образец за молитва – с благодарността на първо място, се вижда и в денонощния богослужебен и литургичен цикъл. Според древното еврейско разбиране за времето, което все още се следва от Църквата, новият ден започва не в полунощ и не рано сутрин, а привечер. Ето защо в книга Битие се разказва за сътворението така: „Биде вечер, биде утро – ден един“ (Бит. 1:5). Вечерта идва преди утрото. По този начин вечернята не е завършващото, а първото богослужение за деня, не е епилог, а пролог.

Какъв  тогава е дневният молитвено-богослужебен цикъл? 

През цялата година, с изключение на Светлата седмица, тя започва абсолютно по един и същи начин с четене и пеене на псалом 103. Това е химн на похвала към Бога за разнообразието в света и чудото на създадения от Бога ред: „Благославяй, душо моя, Господа!… Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро;“. По думите на отец Александър Шмеман, вечерните „поставят началото и това означава „преоткриване“ в обожението и благодарност за света като Божие създание. Църквата ни води, както в онази първа вечер, в която човекът, призван към живот от Бога, отворил очи и видял какво Бог му е дал в Своята любов. Той видял цялата красота, цялата слава, в която стоял и благодарил на Бога. И в тази благодарност се превърнал в себе си. И ако Църквата е в Христос, то нейното първо действие винаги е благодарността на завръщането на света към Бога“. 

По този начин, след като изразим своята радостна благодарност към Бога, можем да се обърнем към втората част на нашата молитва, към „изповядването и искреното покаяние пред Бога“, както казва св. Йоан Лествичник.

Но какво точно имаме предвид под покаяние?

Със сигурност това не е просто чувството на угризение и скръб, на самоотвращение към греховността ни. Не. Това е, по думите на текста от II век от кн. „Пастир“ на св. Ерм – „великото разбиране“ – по същество е положително, а не отрицателно. Буквалният смисъл на гръцката дума покаяние, метаноя е „промяна на ума“. Покаянието е нов и утвърдителен начин да гледаме към Бога, към близките ни и към себе си. Не просто да гледаш назад в миналото със съжаление, а да гледаш с надежда към бъдещето. Поканянието е разпознаването не само на това, което не сме успели да бъдем, но и това, което с Божията благодат можем да станем. Св. ап. Павел обобщава същността на покаянието, като казва: „Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене, тичам към целта – към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса“ (Фил. 3:13-14).

„Създадени сме за молитвата, така както сме създадени да говорим и да мислим“, казва православният писател Тито Колиандер. Молитвата е нашата истинска природа; без молитва не сме истински човеци. Ето защо св. ап. Павел повелява „Непрестанно се молете“ (1 Сол. 5:17). Той иска от нас да се молим постоянно, защото това е и невъзможното; понякога трябва да обръщаме внимание и на други неща. Но той има предвид молитвата като имплицитна ориентация, скрито намерение или стремеж, който се влива във всичко останало, което правим. Както отбелязва св. Исаак Сириец, дори когато спят, светиите непрестанно се молят, защото Св. Дух винаги се моли в тях. Това е всъщност  нещото, от което светът се нуждае: не просто от хора, които от време на време са молят, но от хора, които пребивават постоянно в молитва – живи пламъци на молитвата. Такива хора преобразяват света. „Придобий мирен дух“, казва св. Серафим Саровски, и „хиляди около теб ще се спасят“. 

Нека завърша с една история, която по-пълно обобщава същността на молитвата, отколкото разделението ѝ, с което започнах. Когато бях момче, чух проповед, в която се разказваше за инцидент, който смятам, че се е случил на Джон Виани (католически светец бел. ред.), въпреки че проповедникът не спомена името му. „Имаше един светец, който прекарваше по няколко часа на ден в църквата. „Какво правиш през цялото това време?“, попитали го приятелите му. „Моля се“, отговорил той. „Моли се!“, отговори ли му те. „Явно имаш много неща за искане от Бога“. „Не искам от нищо Бога“, казал той. „Какво правиш тогава“, попита ли го те. „Просто седя и гледам Бога и Бог седи и ме гледа“, отговорил той.“

Когато бях на дванадесет години, реших, че това е най-възхитителното описание на молитвата. И днес, седемдесет и три години по-късно, все още мисля същото. Молитвата не е молба, а връзка. 

Автор: Митрополит Калистос Уеър

Източник: publicorthodoxy.org.
 dobrotoliubie.com

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква, ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Необичайна е атмосферата, в която по Божие допущение през настоящата година посрещаме Възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Изпитание е за всички нас да ликуваме с дивната вест за Възкресението и за победата над смъртта в дни, когато около нас има толкова много преждевременно погубен живот. Жертви, дадени в неравна битка с разпространила се из целия свят гибелна пандемия, която не подминава и нас. И макар страната ни да преживява всичко случващо се по-леко и по-безболезнено в сравнение с други близки и далечни за нас страни, повсеместното страдание и мъката на толкова много хора не могат да не се отразят на чувствителността ни и да не поставят пред всекиго от нас множество нелеки за осмисляне и разрешаване въпроси.
Същевременно обаче тъкмо ние – вярващите в Христа и изповядващите Неговото свято име, най-малко от всички следва да се поддаваме на отчаяние и на пораженчество, защото нашата вяра е вяра в Живия Бог, Който проводи в света Единородния Свой Син „да подири и спаси погиналото“ (Мат. 18:11). Защото нашият Бог „не е Бог на мъртви, а на живи“ (Мат. 22:32), Който „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:4).
Ето защо, възлюбени, макар и покрусени от случващото се с нас и около нас през последните месеци, макар и скърбящи за многобройните жертви на покосяващата света ни зараза, ние не изоставяме вярата си, нито скърбим като онези, „които нямат надежда“ (1 Сол. 4:13), но именно днес, в светлия ден на Възкресението, отново ясно заявяваме пред света и изповядваме тържеството на Живота.
„В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците“ (Йоан. 1:4) – така свидетелства божественият евангелист, такова е и свидетелството на празния гроб, който първи видяха жените-мироносици и първи от всички чуха: „Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна“ (Лука. 24:6). Животът, за който четем при светия евангелист, е живот, извиращ от Самия божествен Източник на живота, и светлината, за която той свидетелства, свети и просветлява и днес, когато с вяра и непомрачена надежда принасяме и ние нашето свидетелство за Възкръсналия от мъртвите Господ, Изкупител и Спасител наш Иисус Христос.
В деня на Възкресението отечески се обръщаме към всички вас и към цялото наше общество с послание за утеха в скръбта и надежда за вечен живот, със съпричастност към всеки, който е болен и страда, както и към всеки, когото пандемията е лишила от близки и обични на сърцето му роднини, приятели или колеги. Хилядолетният опит на светата Христова Църква ни учи, че нищо в сътворения от Бога свят не може да се осъществи без Божието съизволение, и ни насърчава във всяко явление от земния ни живот да виждаме знак на божественото човеколюбие, във всичко да търсим благия и спасителен за човека Божи промисъл.
Нека едновременно с покрусата от преживяваната от всички трагедия, но и с твърда вяра и надежда във Всеобщото възкресение и вечния живот, да използваме случващото се като повод да се обърнем навътре към себе си и да се запитаме как живеем ние днес – всеки от нас, индивидуално, и всички заедно, като общество.
Как управляваме днес поверения ни от Небесния Отец наш земен дом, който Той е сътворил и е определил за нас в зората на Сътворението, за да го обитаваме като добри стопани? Пазим ли в съзнанието си необходимостта да се грижим за този дом така, както Той очаква от нас? Само болката и трагедията на случващото се ли забелязваме днес, или виждаме в него и възможността да намалим забързания ход на нашето всекидневие и да се помъчим да изправим своите пътища?
Днес, в деня на Христовото всепобедно Възкресение, но и на ширещото се сред нас бедствие, тези и други подобни на тях въпроси стоят изправени пред нас както никога и очакват нашия отговор. Дали заедно с Богочовека Господ наш Иисус Христос и с цялата Църква ще изберем страната на живота, събирайки си съкровища за вечния живот, или ще трупаме нашите съкровища „на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат“ (Мат. 6:19)? Дали като верни Божии чеда и съработници ще даваме най-доброто от себе си за осъществяването чрез нас на божественото домостроителство за света и творението, или ще нехаем за Божията свята воля?
В деня на Възкресението нашата мисъл и нашата молитва е за всички онези, които вече не са между нас - да бъдат опростени, помилвани и приети от Небесния наш Отец и да получат дял в Царството на светлината и вечния живот. Молим се и за тези, които се борят с коварната зараза и особено за лекарите и медицинските работници, и за всички, които поемат най-тежкия удар в битката за живота.
Нека вестта за Христовото Възкресение сгрява сърцата на всички нас и светлината, изгряла в утрото от празния гроб, да просвещава умовете ни и да ни посочва верния път към Бога и към Царството, приготвено нам „от създание мира“ (Мат. 25:34)!
Поздравяваме с Христовото Възкресение всички верни чеда на Православната ни църква, в Родината и далеч от нея!
Благодатта, мирът и любовта на Възкръсналия от мъртвите Господ наш Иисус Христос да бъдат с всички нас!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит

АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

† Старозагорски митрополит КИПРИАН

† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ

† Видински митрополит ДАНИИЛ

Разпети петък

"Разпятие"

Велики петък (Разпети петък) е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.

На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг - тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове.

На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.

Защо минаваме “под масата” на Разпети петък?

Мнозина смятат, че този ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощава греховете. Тези тълкувания са плод на суеверие. Минаването под масата всъщност е пристъпване към гроба Христов.

Сутринта преди службата в средата на храма се прави постановка - издига се "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницa, с каквато е бил завит след свалянето от кръста. Върху плащаницата се поставят Евангелието, кръстът и много цветя. Християните пристъпват към гроба Христов и благоговейно се покланят на плащеницата.

Вярващите целуват последователно Христовото тяло, извезано на плащеницата, Евангелието и кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност, че Христос е изкупил и греха на човечеството. Вярващите отново се покланят пред издигнатия кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуват.

Това е истинското значение на “минаването под масата”. Действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете - те могат да бъдат опростени само при покаяние и изповед.
На вечерното богослужение плащеницата се изнася от олтара за т.нар. опело Христово. С нея после се обикаля около храма, за да се покаже символиката на погребението. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта му.

По време на вечерното богослужение се извършва опелото на Господа пред плащеницата. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос.
След като се изнесе Плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.
В края на вечернята свещеникът взима Плащеницата от центъра на храма и я слага на светия.

Днес е Цветница (Връбница)

                      Сн. А. Радилов

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.
На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.
Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.
Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.
Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос.
В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.
Днес имен ден имат всички кръстени с имената:  Аглика, Биляна, Беляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Венета, Венцислав, Ванеса, Гергин, Гергина, Гроздан, Грозданка, Далия, Дафина, Дафинка, Делия, Дилян, Диляна, Делян, Деляна, Динка, Детелин, Детелина;
Елица, Ела, Евелина, Жасмина, Жасмин;Здравко, Здравка, Зюмбюл, Зюмбюлка;
Ива, Иглика, Калина, Калин, Калинка, Карамфилка, Карамфил, Карамфила, Китка, Камелия, Кестен, Кала, Латин, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Люляна, Лора, Лимонка,
Маргарит, Маргарита, Маргаритка, Магнолия, Малина, Малин,Нева, Невен, Невена, Незабравка, Нана, Петуния, Паулина, Ралица, Роза, Розалина, Роксана, Росен, Росица,
Смилян, Смиляна, Сияна, Теменуга, Теменужка, Трендафил, Трендафила, Трендафилка;
Фидан, Фиданка, Цвета, Цветан, Цветана, Цветанка,  Цветелин, Цветелина, Цветомир, Цветомира, Цветослав, Цветослава, Цвятко, Цвятка, Цветин, Цветина,Череша,Явор, Явора, Ягода, Ясен, Ясена, Ясенка, Ясмин, Ясмина.

Бойко Борисов: Не мога да затворя църквите

          Сн. Пресцентър МС

„На митрополитите съм казвал, като ми се обадят, а и аз съм им се обаждал – да направят всичко възможно колкото се може миряните да са по-разделечени, да дезинфекцират икони и там, където се струпват. Каквото може като мерки да вземат и Господ да ни помага“, каза на своя брифинг премиерът Бойко Борисов. 

Отговорът му бе провокиран от журналистически въпрос за удължаването на сериозните мерки за социално дистанциране до 12 април, както и за предстоящите великденски празници. „От тази криза само Господ може да ни извади, така че и по тази тема това ми е мнението.

Знам много атеисти казват: затворете църквите. За всичко друго имам воля, имам смелост, но това не мога аз да го направя“, каза още премиерът. Преди дни, както Добротолюбие съобщи, генерал Мутафчийски също заяви, че към Църквата се опрватя само словесни препоръки, но единствено и само в правомощията на Св. Синод е да затвори храмовете.

Източник: dobrotoliubie.com

Какво са Иисусовата молитва, “умната молитва” и “сърдечната молитва”?

Иисусовата молитва е най-силната молитва. Тя съдържа думите “Господи, Иисусе Христе, помилуй ме”. Думите в нея варират според историческия период или богословската школа, която я е прилагала, като най-честите прибавки включват “Господи, Иисусе Христе [Сине Божий], помилуй ме [грешния]”, както и други.

При всички случаи е препоръчителна употребата на най-кратката й форма, особено в наши дни, когато умът ни е така слаб. По този начин тази формулировка, в своята кратка и оригинална форма, ще помогне на ума ни да поддържа молитвата по-лесно. Човек трябва да се придържа към златното правило да изчисти себе си от всякакви помисли, както и да отхвърли образите, които съзнанието може да създаде. Трябва да се фокусираме единствено към словата на молитвата и да ги заключим в ума си

Човек трябва да я повтаря колкото се може повече – по възможност, без прекъсване. Препоръчително е да се използва броеница, тъй като тя значително помага за събирането на мислите.

В началото е по-добре молитвата да се изрича с устни, шептейки (стига да не пречиш на другите около себе си). Изричайки молитвата тихо помага много, особено, ако се извършват някакви задачи, които включват физически усилия.

Необходимо е разбира се човек да води духовен живот, като честата изповед е най-важна. Друга важна част от пребиваването ни в Църквата е послушанието. Непослушанието е пряк път към изкушенията и помислите, които сериозно ще попречат на нашата молитва.

“Умната молитва” (още известна като “молитва на ума”) и “сърдечната молитва” са два специални етапа на Иисусовата молитва.

Ако Бог допусне човек напредне с тази молитва, то тя започва да “действа” – т.е., да действа сама в “ума” на човек. Човек вече не извършва усилия, а по Божия благодат молитвата непрестанно се изрича, дори докато разговаряме, ядем, или даже докато спим. Когато говорим за молитвата, която е достигнала до нашия “ум”, т.е., постигнали сме “умната молитва”, то тогава казваме, че молитвата се изрича в разумната част на душата, която обхваща нашия интелект и разум (ноетична част, от гр. νούς, ум, бел. прев.).

Ако човек напредне дори повече, то, по Божие допущение, от ума молитвата слиза в “сърцето”, т.е. – частта на душата, която не е свързана с разума и която включва нашите сетивни усещания като движенията на тялото и нуждата от храна. Тогава “умът” и “сърцето” стават едно – човек преодолява вътрешното си хаотично аз и придобива истинска и мирна сила: радост и мъдрост, поверени ни от Благодатта Божия в съюз с нашата душа.

Ако не извършваме молитвата по правилен начин, то тя няма да постигне резултатите, за които се надяваме, което разбира се е нежелателно. Но в никакъв случай не мислете, че ще има негативни последствия, освен в случаите, когато някой извършва тази молитва с горделиви помисли, заслепение, заблуда, очакване за чудеса, светлини, ангели и пр.

Изпадане в прелест или невротични проблеми обикновено са резултат на самодоволния и горделив човек. Ако някой обаче се изповядва редовно знае, че не трябва да отдава такова значение на помислите и разни “псевдо-духовни преживявания” (пратени от дявола), и може да се чувства спокоен. В никакъв случай не се страхувайте от Иисусовата молитва поради подобни причини. 

Превод: Асен Андонов
Източник: asceticexperience.com