Показват се публикациите с етикет спасител. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет спасител. Показване на всички публикации

четвъртък, 10 юни 2021 г.

Възнесение Господне (Спасовден)

Православната църква чества Възнесение Господне (Спасовден). Празникът се отбелязва четиридесет дни след Великден и се пада в четвъртия ден от седмицата.

Според християнските вярвания след възкресението си, Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.

Според народните вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. Вярва се, че с растението могат да се лекуват болните, тъй като се смята, че на този ден то има най-голяма сила. Затова, разказва поверието, болните трябва да легнат на росенова поляна или да сложат до възглавницата си китка росен.

Народните вярвания гласят още, че в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Тогава жената е трябвало да преспи с букет от билката до леглото й, а до нея да бъде мъж, който не й е кръвен роднина. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Преди първи петли трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад.

Вярва се още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.

На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари.


събота, 18 април 2020 г.

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква, ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Необичайна е атмосферата, в която по Божие допущение през настоящата година посрещаме Възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Изпитание е за всички нас да ликуваме с дивната вест за Възкресението и за победата над смъртта в дни, когато около нас има толкова много преждевременно погубен живот. Жертви, дадени в неравна битка с разпространила се из целия свят гибелна пандемия, която не подминава и нас. И макар страната ни да преживява всичко случващо се по-леко и по-безболезнено в сравнение с други близки и далечни за нас страни, повсеместното страдание и мъката на толкова много хора не могат да не се отразят на чувствителността ни и да не поставят пред всекиго от нас множество нелеки за осмисляне и разрешаване въпроси.
Същевременно обаче тъкмо ние – вярващите в Христа и изповядващите Неговото свято име, най-малко от всички следва да се поддаваме на отчаяние и на пораженчество, защото нашата вяра е вяра в Живия Бог, Който проводи в света Единородния Свой Син „да подири и спаси погиналото“ (Мат. 18:11). Защото нашият Бог „не е Бог на мъртви, а на живи“ (Мат. 22:32), Който „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:4).
Ето защо, възлюбени, макар и покрусени от случващото се с нас и около нас през последните месеци, макар и скърбящи за многобройните жертви на покосяващата света ни зараза, ние не изоставяме вярата си, нито скърбим като онези, „които нямат надежда“ (1 Сол. 4:13), но именно днес, в светлия ден на Възкресението, отново ясно заявяваме пред света и изповядваме тържеството на Живота.
„В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците“ (Йоан. 1:4) – така свидетелства божественият евангелист, такова е и свидетелството на празния гроб, който първи видяха жените-мироносици и първи от всички чуха: „Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна“ (Лука. 24:6). Животът, за който четем при светия евангелист, е живот, извиращ от Самия божествен Източник на живота, и светлината, за която той свидетелства, свети и просветлява и днес, когато с вяра и непомрачена надежда принасяме и ние нашето свидетелство за Възкръсналия от мъртвите Господ, Изкупител и Спасител наш Иисус Христос.
В деня на Възкресението отечески се обръщаме към всички вас и към цялото наше общество с послание за утеха в скръбта и надежда за вечен живот, със съпричастност към всеки, който е болен и страда, както и към всеки, когото пандемията е лишила от близки и обични на сърцето му роднини, приятели или колеги. Хилядолетният опит на светата Христова Църква ни учи, че нищо в сътворения от Бога свят не може да се осъществи без Божието съизволение, и ни насърчава във всяко явление от земния ни живот да виждаме знак на божественото човеколюбие, във всичко да търсим благия и спасителен за човека Божи промисъл.
Нека едновременно с покрусата от преживяваната от всички трагедия, но и с твърда вяра и надежда във Всеобщото възкресение и вечния живот, да използваме случващото се като повод да се обърнем навътре към себе си и да се запитаме как живеем ние днес – всеки от нас, индивидуално, и всички заедно, като общество.
Как управляваме днес поверения ни от Небесния Отец наш земен дом, който Той е сътворил и е определил за нас в зората на Сътворението, за да го обитаваме като добри стопани? Пазим ли в съзнанието си необходимостта да се грижим за този дом така, както Той очаква от нас? Само болката и трагедията на случващото се ли забелязваме днес, или виждаме в него и възможността да намалим забързания ход на нашето всекидневие и да се помъчим да изправим своите пътища?
Днес, в деня на Христовото всепобедно Възкресение, но и на ширещото се сред нас бедствие, тези и други подобни на тях въпроси стоят изправени пред нас както никога и очакват нашия отговор. Дали заедно с Богочовека Господ наш Иисус Христос и с цялата Църква ще изберем страната на живота, събирайки си съкровища за вечния живот, или ще трупаме нашите съкровища „на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат“ (Мат. 6:19)? Дали като верни Божии чеда и съработници ще даваме най-доброто от себе си за осъществяването чрез нас на божественото домостроителство за света и творението, или ще нехаем за Божията свята воля?
В деня на Възкресението нашата мисъл и нашата молитва е за всички онези, които вече не са между нас - да бъдат опростени, помилвани и приети от Небесния наш Отец и да получат дял в Царството на светлината и вечния живот. Молим се и за тези, които се борят с коварната зараза и особено за лекарите и медицинските работници, и за всички, които поемат най-тежкия удар в битката за живота.
Нека вестта за Христовото Възкресение сгрява сърцата на всички нас и светлината, изгряла в утрото от празния гроб, да просвещава умовете ни и да ни посочва верния път към Бога и към Царството, приготвено нам „от създание мира“ (Мат. 25:34)!
Поздравяваме с Христовото Възкресение всички верни чеда на Православната ни църква, в Родината и далеч от нея!
Благодатта, мирът и любовта на Възкръсналия от мъртвите Господ наш Иисус Христос да бъдат с всички нас!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит
АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ
† Видински митрополит ДАНИИЛ