Необичайна е атмосферата, в която по Божие допущение през настоящата
година посрещаме Възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус
Христос. Изпитание е за всички нас да ликуваме с дивната вест за
Възкресението и за победата над смъртта в дни, когато около нас има
толкова много преждевременно погубен живот. Жертви, дадени в неравна
битка с разпространила се из целия свят гибелна пандемия, която не
подминава и нас. И макар страната ни да преживява всичко случващо се
по-леко и по-безболезнено в сравнение с други близки и далечни за нас
страни, повсеместното страдание и мъката на толкова много хора не могат
да не се отразят на чувствителността ни и да не поставят пред всекиго от
нас множество нелеки за осмисляне и разрешаване въпроси.
Същевременно обаче тъкмо ние – вярващите в Христа и изповядващите
Неговото свято име, най-малко от всички следва да се поддаваме на
отчаяние и на пораженчество, защото нашата вяра е вяра в Живия Бог,
Който проводи в света Единородния Свой Син „да подири и спаси
погиналото“ (Мат. 18:11). Защото нашият Бог „не е Бог на мъртви, а на
живи“ (Мат. 22:32), Който „иска да се спасят всички човеци и да
достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:4).
Ето защо,
възлюбени, макар и покрусени от случващото се с нас и около нас през
последните месеци, макар и скърбящи за многобройните жертви на
покосяващата света ни зараза, ние не изоставяме вярата си, нито скърбим
като онези, „които нямат надежда“ (1 Сол. 4:13), но именно днес, в
светлия ден на Възкресението, отново ясно заявяваме пред света и
изповядваме тържеството на Живота.
„В Него имаше живот, и животът
беше светлината на човеците“ (Йоан. 1:4) – така свидетелства
божественият евангелист, такова е и свидетелството на празния гроб,
който първи видяха жените-мироносици и първи от всички чуха: „Защо
търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна“ (Лука. 24:6).
Животът, за който четем при светия евангелист, е живот, извиращ от Самия
божествен Източник на живота, и светлината, за която той свидетелства,
свети и просветлява и днес, когато с вяра и непомрачена надежда
принасяме и ние нашето свидетелство за Възкръсналия от мъртвите Господ,
Изкупител и Спасител наш Иисус Христос.
В деня на Възкресението
отечески се обръщаме към всички вас и към цялото наше общество с
послание за утеха в скръбта и надежда за вечен живот, със съпричастност
към всеки, който е болен и страда, както и към всеки, когото пандемията е
лишила от близки и обични на сърцето му роднини, приятели или колеги.
Хилядолетният опит на светата Христова Църква ни учи, че нищо в
сътворения от Бога свят не може да се осъществи без Божието съизволение,
и ни насърчава във всяко явление от земния ни живот да виждаме знак на
божественото човеколюбие, във всичко да търсим благия и спасителен за
човека Божи промисъл.
Нека едновременно с покрусата от преживяваната
от всички трагедия, но и с твърда вяра и надежда във Всеобщото
възкресение и вечния живот, да използваме случващото се като повод да се
обърнем навътре към себе си и да се запитаме как живеем ние днес –
всеки от нас, индивидуално, и всички заедно, като общество.
Как
управляваме днес поверения ни от Небесния Отец наш земен дом, който Той е
сътворил и е определил за нас в зората на Сътворението, за да го
обитаваме като добри стопани? Пазим ли в съзнанието си необходимостта да
се грижим за този дом така, както Той очаква от нас? Само болката и
трагедията на случващото се ли забелязваме днес, или виждаме в него и
възможността да намалим забързания ход на нашето всекидневие и да се
помъчим да изправим своите пътища?
Днес, в деня на Христовото
всепобедно Възкресение, но и на ширещото се сред нас бедствие, тези и
други подобни на тях въпроси стоят изправени пред нас както никога и
очакват нашия отговор. Дали заедно с Богочовека Господ наш Иисус Христос
и с цялата Църква ще изберем страната на живота, събирайки си съкровища
за вечния живот, или ще трупаме нашите съкровища „на земята, дето ги
яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат“ (Мат. 6:19)? Дали
като верни Божии чеда и съработници ще даваме най-доброто от себе си за
осъществяването чрез нас на божественото домостроителство за света и
творението, или ще нехаем за Божията свята воля?
В деня на
Възкресението нашата мисъл и нашата молитва е за всички онези, които
вече не са между нас - да бъдат опростени, помилвани и приети от
Небесния наш Отец и да получат дял в Царството на светлината и вечния
живот. Молим се и за тези, които се борят с коварната зараза и особено
за лекарите и медицинските работници, и за всички, които поемат
най-тежкия удар в битката за живота.
Нека вестта за Христовото
Възкресение сгрява сърцата на всички нас и светлината, изгряла в утрото
от празния гроб, да просвещава умовете ни и да ни посочва верния път към
Бога и към Царството, приготвено нам „от създание мира“ (Мат. 25:34)!
Поздравяваме с Христовото Възкресение всички верни чеда на Православната ни църква, в Родината и далеч от нея!
Благодатта, мирът и любовта на Възкръсналия от мъртвите Господ наш Иисус Христос да бъдат с всички нас!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит
АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ
† Видински митрополит ДАНИИЛ
