Точно в полунощ отец Велико Великов поздрави с „Христос воскресе!“ вярващите на площадката пред храм „Света Троица“ в Добрич.
След връщането в храма започна и празничната Света литургия за Възкресение Христово.
За християните това е най-големият празник, за който подготовката трае седмици наред – както се готвим да посрещнем скъп на сърцето ни гост. Подготовката на тялото за празника е чрез пост, а на душата – чрез молитва и духовна нагласа към смирение и покаяние, върху които трайно се гради любовта към ближния, към хората около нас.
Великден е най-големият празник за всички християни, наричан празник на празниците.
ОБИЧНИ В ГОСПОДА ОТЦИ, ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МОНАШЕСТВОТО, БРАТЯ И СЕСТРИ, ЧЕДА НА ВАРНЕНСКАТА И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКА ЕПАРХИЯ,
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
„Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Господ е близо. Не се грижете за нищо…“ – възкликва св. апостол Павел (Фил. 4: 4 – 6).
Господ възкръсна от мъртвите и заедно с Него възкръснаха и множество светии. Нека да празнуваме сладостно и трезвено. Наистина „тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него“ (Пс. 117: 24). Свети Йоан Златоуст свидетелства: „като възвестяваме Възкресението на Спасителя, по-добре е да кажем, че ние възпяваме нашето спасение; възвестяваме паметта за този спасителен ден; възвестяваме за умъртвяването на дявола, за пленението на нечистите демони, за спасението на християните, за възкресението на мъртвите. Чрез Възкресението Христово се угасява геената огнена, умира незаспиващият червей; адът изпада в смущение, дяволът се опечалява, грехът се умъртвява, злите духове се преследват, тези, които са произлезли от земята, се въздигат на небесата, пребиваващите в ада се освобождават от веригите на дявола и прибягват към Бога, като казват: „де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ (1 Кор. 15: 55)
. „Виновникът“ за този свят празник и това тържествено събрание е Христос, Подателят на благата за всички нас. Той ни сътвори в начало и ни приведе от небитие в битие; Той и сега спасява погиващите; Той оживотвори умъртвените; Той ни избави от дяволската тирания, ние, които бяхме роби на греха. Той ни направи свободни, като „заличи с учението съществувалото за нас ръкописание“ (Кол. 2: 14). „Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва“ (Гал. 3: 13). По тази причина достойно е и ние да кажем: „какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене“ (Пс. 115: 3). Бидейки Единороден Син на Отца, Той благоволи заради нас да стане човек и бе „послушен дори до смърт“ (Фил. 2: 8), за да ни избави от вечната смърт; понесе „образ на раб“ (Фил. 2: 7) Господ на ангелите; възприе плът Бог Слово; яви се Човек Този, Който има едно същество с Отца; всичко това извърши, за да ни изтръгне от неправедното робство и да ни изкупи от безчестието. Поради това Подателят на нашия живот претърпя страдание по плът; Източникът на безсмъртието бе погребан, за да дарува на смъртните вечен живот. Той пребивава на земята, извършвайки благодеяния и изцелявайки болестите на човеците, но от юдеите възприе недостойни въздаяния.
Нашият Господ Иисус Христос по великата Своя благост очиствал прокажени, на слепи дарявал зрение, изцерявал хроми, прогонвал демони, възкресил четиридневния Лазар, с пет хляба наситил пет хиляди души, ходил по морето, превърнал водата във вино, изцерил кръвоточивата, възвърнал към живот умрялата дъщеря на началника на синагогата, извършил много други чудеса, достойни за изумление. Юдеите, възбудени от завист и недоброжелателство, поискали да пребият Господа с камъни, опитали се да го бутнат от скалата в пропастта, а накрая Го разпнали на кръст.
Господ Иисус Христос не подражаваше на злобата на бохулстващите юдеи, но „гърба си подложи на биещите, и страните си – на удрящите“ – по думите на пророка – и накрая „като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно“ (Исая 50: 2 – 6, 53: 7). Той не проявяваше съпротивление, нито противоречеше. „Кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия“ (1 Петр. 2: 23). При първото Свое явяване Господ Иисус Христос не дойде да наказва и да отмъщава на неверните, но Той искаше с великодушие и търпение да приведе заблудените към истината.
Нека да разберем Господнята благост и великата доброта! Той стана за нас Учител на кротостта.
Обични в Господа братя и сестри, скъпи чеда на богохранимата ни Варненска и Великопреславска епархия, нека с непоклатимо здраве и крепки духовни сили да влезем в радостта на Пасхата Христова. „Нека празнуваме, прочие, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина“ (1 Кор. 5: 8), вярвяйки в Отца и Сина и Светаго Духа, в Светата Единосъщна и Несъздадена Троица; и вярвайки във Възкресението, очаквайки, че Господ отново ще дойде, но вече не за унижение, а за слава – с небесно великолепие, със светли ангели, с тръбен звук, и със страх, и радост; радост, разбира се, за светиите и праведните и страх – за неправедните и грешните!
Бог на мира да удостои всички ни с възкресение заедно със светиите – всички ние, които се оказваме носители на прекрасни дела и православна вяра – по благодатта и човеколюбието на Единородния Му Син, с Когото да бъде слава, чест и поклонение, заедно с Всесветия и Благия и Животворящия Негов Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин!
Възкресение Христово е най-голямото тайнство на християнската религия.
Според Евангелията, седмица преди да бъде разпнат, Исус влиза в Йерусалим като Месията, изпратен от Бог, за да спаси човечеството. От тогава този ден се празнува като Цветница.
Юдейските свещеници се противопоставят на "самопровъзгласилия се" Божи син и го обявяват за престъпник.
Няколко дни след влизането на Исус в Йерусалим, един от неговите апостоли- Юда Искариотски, го предава на римските власти срещу 30 сребърника.
Исус е осъден на смърт. Според тогавашните порядки, той е изминал пътя до връх Голгота, носейки кръста, на който е щял да бъде разпънат.
Тълпата, посрещнала го на Цветница с викове "Осанна" (Слава), сега се обърнала срещу него и крещяла "Разпни го".
Враговете на Исус слагат на главата му трънен венец, за да се подиграят с твърденията му, че той е цар на небесните владения.
В петък Христос умира в мъки на кръста и е погребан в пещера до Голгота. Римските власти затварят пещерата с огромна скала, за да попречат на христовите последователи да отнесат тялото и да го погребат според техните разбирания.
В неделя след Разпети петък, Дева Мария и Мария Магдалена отиват при пещерата, за да оставят цветя на гроба на Христос.
Те обаче намират пещерата празна и божи вестител им се явява, за да им съобщи, че Христос е възкръснал - неоспоримото доказателство, че той е Божият син.
Католическата църква изчислява Великден по Грегорианския календар, докато православните църкви използват Юлианския календар. Затова и някои години празникът при двете църкви се пада на една дата, а в други години - на различна.
Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата.
На този ден малки и големи се чукат за здраве с боядисани в червено яйца - символ на пролятата христова кръв. Чието яйце се окаже най-здраво, той ще бъде най-здрав през цялата година.
"Православието - Добрич" честити празника на всички свои читатели.
Необичайна е атмосферата, в която по Божие допущение през настоящата
година посрещаме Възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус
Христос. Изпитание е за всички нас да ликуваме с дивната вест за
Възкресението и за победата над смъртта в дни, когато около нас има
толкова много преждевременно погубен живот. Жертви, дадени в неравна
битка с разпространила се из целия свят гибелна пандемия, която не
подминава и нас. И макар страната ни да преживява всичко случващо се
по-леко и по-безболезнено в сравнение с други близки и далечни за нас
страни, повсеместното страдание и мъката на толкова много хора не могат
да не се отразят на чувствителността ни и да не поставят пред всекиго от
нас множество нелеки за осмисляне и разрешаване въпроси.
Същевременно обаче тъкмо ние – вярващите в Христа и изповядващите
Неговото свято име, най-малко от всички следва да се поддаваме на
отчаяние и на пораженчество, защото нашата вяра е вяра в Живия Бог,
Който проводи в света Единородния Свой Син „да подири и спаси
погиналото“ (Мат. 18:11). Защото нашият Бог „не е Бог на мъртви, а на
живи“ (Мат. 22:32), Който „иска да се спасят всички човеци и да
достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:4). Ето защо,
възлюбени, макар и покрусени от случващото се с нас и около нас през
последните месеци, макар и скърбящи за многобройните жертви на
покосяващата света ни зараза, ние не изоставяме вярата си, нито скърбим
като онези, „които нямат надежда“ (1 Сол. 4:13), но именно днес, в
светлия ден на Възкресението, отново ясно заявяваме пред света и
изповядваме тържеството на Живота. „В Него имаше живот, и животът
беше светлината на човеците“ (Йоан. 1:4) – така свидетелства
божественият евангелист, такова е и свидетелството на празния гроб,
който първи видяха жените-мироносици и първи от всички чуха: „Защо
търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна“ (Лука. 24:6).
Животът, за който четем при светия евангелист, е живот, извиращ от Самия
божествен Източник на живота, и светлината, за която той свидетелства,
свети и просветлява и днес, когато с вяра и непомрачена надежда
принасяме и ние нашето свидетелство за Възкръсналия от мъртвите Господ,
Изкупител и Спасител наш Иисус Христос. В деня на Възкресението
отечески се обръщаме към всички вас и към цялото наше общество с
послание за утеха в скръбта и надежда за вечен живот, със съпричастност
към всеки, който е болен и страда, както и към всеки, когото пандемията е
лишила от близки и обични на сърцето му роднини, приятели или колеги.
Хилядолетният опит на светата Христова Църква ни учи, че нищо в
сътворения от Бога свят не може да се осъществи без Божието съизволение,
и ни насърчава във всяко явление от земния ни живот да виждаме знак на
божественото човеколюбие, във всичко да търсим благия и спасителен за
човека Божи промисъл. Нека едновременно с покрусата от преживяваната
от всички трагедия, но и с твърда вяра и надежда във Всеобщото
възкресение и вечния живот, да използваме случващото се като повод да се
обърнем навътре към себе си и да се запитаме как живеем ние днес –
всеки от нас, индивидуално, и всички заедно, като общество. Как
управляваме днес поверения ни от Небесния Отец наш земен дом, който Той е
сътворил и е определил за нас в зората на Сътворението, за да го
обитаваме като добри стопани? Пазим ли в съзнанието си необходимостта да
се грижим за този дом така, както Той очаква от нас? Само болката и
трагедията на случващото се ли забелязваме днес, или виждаме в него и
възможността да намалим забързания ход на нашето всекидневие и да се
помъчим да изправим своите пътища? Днес, в деня на Христовото
всепобедно Възкресение, но и на ширещото се сред нас бедствие, тези и
други подобни на тях въпроси стоят изправени пред нас както никога и
очакват нашия отговор. Дали заедно с Богочовека Господ наш Иисус Христос
и с цялата Църква ще изберем страната на живота, събирайки си съкровища
за вечния живот, или ще трупаме нашите съкровища „на земята, дето ги
яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат“ (Мат. 6:19)? Дали
като верни Божии чеда и съработници ще даваме най-доброто от себе си за
осъществяването чрез нас на божественото домостроителство за света и
творението, или ще нехаем за Божията свята воля? В деня на
Възкресението нашата мисъл и нашата молитва е за всички онези, които
вече не са между нас - да бъдат опростени, помилвани и приети от
Небесния наш Отец и да получат дял в Царството на светлината и вечния
живот. Молим се и за тези, които се борят с коварната зараза и особено
за лекарите и медицинските работници, и за всички, които поемат
най-тежкия удар в битката за живота. Нека вестта за Христовото
Възкресение сгрява сърцата на всички нас и светлината, изгряла в утрото
от празния гроб, да просвещава умовете ни и да ни посочва верния път към
Бога и към Царството, приготвено нам „от създание мира“ (Мат. 25:34)! Поздравяваме с Христовото Възкресение всички верни чеда на Православната ни църква, в Родината и далеч от нея! Благодатта, мирът и любовта на Възкръсналия от мъртвите Господ наш Иисус Христос да бъдат с всички нас! ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!
