Започва Страстната седмица

Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят. През всеки един от тях църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело

Днес - 18 април започва Страстната седмица.

Последната седмица от земния живот на Исус Христос. Седмицата се нарича "Велика" или "Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот.

Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят. През всеки един от тях църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.

След като възкресил в събота мъртвия от четири дни Лазар и влязъл възседнал бял осел в Ерусалим, където го посрещнали тържествено с палмови клонки като Месия, Исус доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната си участ.

Всъщност на старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица.

В българската домашна православна традиция всеки от дните се отбелязва по особен начин.

Първите дни са отредени за разтребване вкъщи, като се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве.

На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.

На Велики петък (наричан още Разпети петък) -  ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве.

На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.

Страстната седмица е най-дългата в християнския календар, наситена с покъртителни преживявания.

Великопостните служби през делничните дни са характерни с покайно пеене. Царските двери остават затворени, като символ за отделянето на човека от Царството Божие.

На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци.

Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.

Във Велики понеделник

Eвангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.

Църквата прославя св. патриарх Йосиф - син на св. патриарх Яков и предобраз на Исус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство.

Подобно на Йосиф Господ Исус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове.

Църквата ни предлага да размислим също над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ.

''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън''.

Така и ние ще бъдем осъдени, ако не живеем в молитвено общение с Бога, не се стремим да се усъвършенствуваме във вярата, не се изпълваме с добродетели,  и не принасяме духовни плодове.

Христос Воскресе!

                      Сн. А. Радилов

Православните християни отбелязват най-големия християнски празник - Възкресение Христово.

Възкресение Христово е най-голямото тайнство на християнската религия.

Според Евангелията, седмица преди да бъде разпнат, Исус влиза в Йерусалим като Месията, изпратен от Бог, за да спаси човечеството. От тогава този ден се празнува като Цветница.

Юдейските свещеници се противопоставят на "самопровъзгласилия се" Божи син и го обявяват за престъпник.

Няколко дни след влизането на Исус в Йерусалим, един от неговите апостоли- Юда Искариотски, го предава на римските власти срещу 30 сребърника.

Исус е осъден на смърт. Според тогавашните порядки, той е изминал пътя до връх Голгота, носейки кръста, на който е щял да бъде разпънат.

Тълпата, посрещнала го на Цветница с викове "Осанна" (Слава), сега се обърнала срещу него и крещяла "Разпни го".

Враговете на Исус слагат на главата му трънен венец, за да се подиграят с твърденията му, че той е цар на небесните владения.

В петък Христос умира в мъки на кръста и е погребан в пещера до Голгота. Римските власти затварят пещерата с огромна скала, за да попречат на христовите последователи да отнесат тялото и да го погребат според техните разбирания.

В неделя след Разпети петък, Дева Мария и Мария Магдалена отиват при пещерата, за да оставят цветя на гроба на Христос.

Те обаче намират пещерата празна и божи вестител им се явява, за да им съобщи, че Христос е възкръснал - неоспоримото доказателство, че той е Божият син.

Католическата църква изчислява Великден по Грегорианския календар, докато православните църкви използват Юлианския календар. Затова и някои години празникът при двете църкви се пада на една дата, а в други години - на различна.

Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата.

На този ден малки и големи се чукат за здраве с боядисани в червено яйца - символ на пролятата христова кръв. Чието яйце се окаже най-здраво, той ще бъде най-здрав през цялата година.

"Православието - Добрич" честити празника на всички свои читатели.

 Христос Воскресе!

Разпети петък!

Денят на великите страдания на Иисус. Наричан е Велики петък и Разпети петък.

Пилат заявява и пред тълпата, че Христос не е виновен и нарежда на войниците си да го малтретират, за да предизвика съжаление сред хората с вида си. Показва го 2 пъти пред народа и предлага да го пусне според обичая. Тълпата обаче отказва и с викове „Разпни го!“ иска смъртта му. Опасявайки се от бунт, Пилат Понтийски потвърждава смъртната присъда, която е произнесена пред народа.

Христос е поруган от войниците на Пилат и тълпата и приема смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки.