Иисусовата молитва е най-силната молитва. Тя съдържа думите “Господи, Иисусе Христе, помилуй ме”. Думите в нея варират според историческия период или богословската школа, която я е прилагала, като най-честите прибавки включват “Господи, Иисусе Христе [Сине Божий], помилуй ме [грешния]”, както и други.
При всички случаи е препоръчителна употребата на най-кратката й форма, особено в наши дни, когато умът ни е така слаб. По този начин тази формулировка, в своята кратка и оригинална форма, ще помогне на ума ни да поддържа молитвата по-лесно. Човек трябва да се придържа към златното правило да изчисти себе си от всякакви помисли, както и да отхвърли образите, които съзнанието може да създаде. Трябва да се фокусираме единствено към словата на молитвата и да ги заключим в ума си
Човек трябва да я повтаря колкото се може повече – по възможност, без прекъсване. Препоръчително е да се използва броеница, тъй като тя значително помага за събирането на мислите.
В началото е по-добре молитвата да се изрича с устни, шептейки (стига да не пречиш на другите около себе си). Изричайки молитвата тихо помага много, особено, ако се извършват някакви задачи, които включват физически усилия.
Необходимо е разбира се човек да води духовен живот, като честата изповед е най-важна. Друга важна част от пребиваването ни в Църквата е послушанието. Непослушанието е пряк път към изкушенията и помислите, които сериозно ще попречат на нашата молитва.
“Умната молитва” (още известна като “молитва на ума”) и “сърдечната молитва” са два специални етапа на Иисусовата молитва.
Ако Бог допусне човек напредне с тази молитва, то тя започва да “действа” – т.е., да действа сама в “ума” на човек. Човек вече не извършва усилия, а по Божия благодат молитвата непрестанно се изрича, дори докато разговаряме, ядем, или даже докато спим. Когато говорим за молитвата, която е достигнала до нашия “ум”, т.е., постигнали сме “умната молитва”, то тогава казваме, че молитвата се изрича в разумната част на душата, която обхваща нашия интелект и разум (ноетична част, от гр. νούς, ум, бел. прев.).
Ако човек напредне дори повече, то, по Божие допущение, от ума молитвата слиза в “сърцето”, т.е. – частта на душата, която не е свързана с разума и която включва нашите сетивни усещания като движенията на тялото и нуждата от храна. Тогава “умът” и “сърцето” стават едно – човек преодолява вътрешното си хаотично аз и придобива истинска и мирна сила: радост и мъдрост, поверени ни от Благодатта Божия в съюз с нашата душа.
Ако не извършваме молитвата по правилен начин, то тя няма да постигне резултатите, за които се надяваме, което разбира се е нежелателно. Но в никакъв случай не мислете, че ще има негативни последствия, освен в случаите, когато някой извършва тази молитва с горделиви помисли, заслепение, заблуда, очакване за чудеса, светлини, ангели и пр.
Изпадане в прелест или невротични проблеми обикновено са резултат на самодоволния и горделив човек. Ако някой обаче се изповядва редовно знае, че не трябва да отдава такова значение на помислите и разни “псевдо-духовни преживявания” (пратени от дявола), и може да се чувства спокоен. В никакъв случай не се страхувайте от Иисусовата молитва поради подобни причини.
