Преп. Симеон, юродив заради Христа. Преп. Йоан. Св. прор. Иезекиил

 

Житие на свети пророк Йезекиил

Св. пророк Йезекиил. Фреска от ок. 1535-46 г. от Теофан Критски в Светогорския манастир Пантократор. Prophet Ezekiel, Theophanis the Cretan, Pantokrator Monastery. Източник: culture.gr

Св. пророк Йезекиил. Фреска от ок. 1535-46 г. от Теофан Критски в манастира Пантократор в Света Гора.

Видението на пр.Йезекиил (Иез. 1:4), стенопис от Метеора. Свети пророк Йезекиил бил свещеник и произлизал от Левиевото коляно. По време на второто пленяване на Йерусалим при цар Йехония той бил взет в плен от Навуходоносор и отведен в Халдея. Там живял край реката Хавар и в петата година от пленението, около 595 г. преди Рождението Христово, получил от Господа повеля да проповядва на юдеите и да ги убеждава да се разкаят. Тогава бил на 30 години.

В чудно видение му се явил Господ. Йезекиил видял отворено небето и сред сияещ облак - подобие на четири животни, всяко от които имало четири лица, обърнати на четири страни: лице човешко, лице лъвско, лице на теле и лице на орел. Всички имали криле и блестели като свещ, зачервена в огън. Те били като че ли впрегнати в колесница, която се движела след тях и вървяла с шум, приличащ на шум от много води или от многолюден полк. Над тях се издигал бляскав свод и на свода - престол, на който седяло много светло човешко подобие, окръжено от огън и сияние.

Изпълнен от страх и смущение, Йезекии паднал по очите си чул глас Господен да му говори: "Сине човешки, стани и аз ще говоря с тебе!" И дойде в мене дух казва пророкът - и ме вдигна, и ме постави на нозете ми, и го чух да ми говори:

"Сине човешки, Аз те пращам при дома Израилев, при народ, който непрестанно Ме огорчава, както Ме огорчаваха бащите му, при люде непорокни и жестокосърдечни. Аз те пращам при тях и ти им предай думите Ми! Не бой се от тях, ако дори възстават против тебе и те преследват, но смело предавай Моите думи!"

След това към Йезекиил се простряла ръка, която държала книжен свитък. Тя разгънала пред него свитъка, изписан от двете страни, и в него Йезекиил прочел: плач, охкане и тъга.

По думата на Господа Йезекиил изял свитъка и втори път получил от Бога заповед да предава точно, каквото е писано в него, и да приканя Йзраиля към покаяние. След това духът го вдигнал и понесъл. Пророкът чул след себе си шум от криле и колела и звук от силен гръм и думите: "Благословена е славата на Господа от мястото си!" Сърцето му било пълно със скръб, но той чувствал, че ръката Господня го укрепва.

Цели седем дни след това Йезекиил не се решавал да предаде на едноплеменниците си думите и откровенията Господни. Тогава Господ му повторил Своята повеля: "Сине човешки! Аз те поставих страж над дома Израилев, за да му предаваш Моите думи. Като ти говоря, че грешникът ще загине, ако не се разкае, а ти не му предадеш Моите думи и грешникът умре в беззаконие, то Аз от тебе ще подиря кръвта му." След това Йезекии имал отново видение на Божията слава.

Св. пророци Малахий и Йезекиил. Мозайка от 1304-8 г. в купола на Fethiye Camii в Истанбул. St. prophets Malachi and Ezekiel.

Св. пророци Малахия и Йезекиил.

Мозайка от 1304-8 г. в купола на Fethiye Camii в Истанбул.

Оттогава Йезекии започнал без страх да съобщава на народа всичко, което чувал от Господа. В продължение на 22 години той проповядвал на пленението, като ге увещавал да се откажат от пороците си, да се покаят и да се обърнат към Бога. Наставляван от Духа, той възвестявал бедствията, които ще постигнат Йерусалим и Юдея, предвещавал разорения на другите страни - Тир, Египет - и най-после указавал и на връщането на Израиля от плена и на дохождането на Избавителя.

Пророчеството на пр. Йезекиил за гибелта на Йерусалим (Иезек. гл. 9). Детайл от иконата на св. Андрей Рубльов "Св. архангел Михаил с деяния" от храма "Св. архангел Михаил в Чудовския манастир. Източник: icon-art.info.

Пророчеството на пр. Йезекиил за гибелта на Йерусалим (Иезек. гл. 9).

Детайл от иконата на преп. Андрей Рубльов "Св. архангел Михаил с деяния"

от храма "Св. архангел Михаил в Чудовския манастир. Източник: icon-art.info.

Св. пророк Йезекиил. Детайл от иконата Чудото на Христос в Латом в манастира в Поганово, СърбияВ пророчествата на Йезекиил Месия се изобразява като пастир, Който ще дойде да спаси заблудените Свои овци. Пророкът го наричал Давид, понеже трябвало да произлезе от рода Давидов.

"Ще изискам овците Си - казва той от името на Господа - и ще ги освободя от всички места, гдето бяха пръснати в ден облачен и мрачен. Ще ги паса на добро пасбище и кошара ще имат на високите израилеви планини. Моите овци Аз ще паса и ще ги отморявам. Изгубената ще намеря и прокудената ще възвърна, ранена ще привържа и болна ще укрепя. И ще поставя над тях един пастир, който ще ги пасе, Моя раб Давид; той ще ги пасе и ще им бъде пастир. И Аз, Господ, казах това. И ще сключа с тях завет за мир."

Увещавайки народа към покаяние, Йезекиил посочва на милосърдието на Бога, винаги готов да прости каещия се. "Отхвърлете от себе си всички грехове, които сте вършили - говори той от името на Господа - и направете си ново сърце и нов дух! И защо да умирате, доме Израилев? Аз не искам смъртта на умиращия, но да се обърне той от пътищата си и да бъде жив. Обърнете се и живейте!"

Господ многократно наставлявал Йезекиил чрез чудни личби и видения. Веднъж пророкът бил вдигнат духом и поставен на Соломоновия храм, видял идолите, които стоели на светото място, началниците израилски, които служели на идолите, и свещениците, които се покланяли на слънцето. В едно по-утешително видение Господ му показал възобновлението на храма и славата Божия, която го изпълня, и благодатта, която се излива на вярващите във водни потоци.

Пророкът също така имал откровение за възкресението на мъртвите. Той разказва, че ръката Господня го поставила сред поле, пълно с човешки кости, и Господ го запитал: "Сине човешки, ще оживеят ли тия кости?" Пророкът отговорил: "Господи, Боже, Ти знаеш това." И същият глас му казал: "Изречи пророчество за тия кости и кажи им: Сухи кости, чуйте словото Господне! Тъй казва Господ на тия кости: Ето, Аз ще въведа във вас дух и ще оживеете и ще познаете, че Аз съм Господ." Йезекиил изпълнил заповяданато, изрекъл пророчеството за костите и видял, че костите се съединяват и на тях израства плът, но дух още нямало в тях. И отново гласът Господен му казал: "Изречи пророчество за духа, сине човешки, и кажи на Духа: "Тъй казва Господ Бог: Дойди от четирите ветрове, Душе и духни върху тия убити и те ще оживеят!" Пророкът изрекъл това пророчество както му заповядал Бог, и влязъл в костите Дух и те живели и се изправили на нозете си - твърде голямо опълчение.

Това пророчество за всеобщото възкресение на мъртвите се чете у нас на Велика събота.

Светата Библия ни дава малко подробности за живота на пророк Йезекиил. Запазило се е предание, че пленници юдеи - в гнева си за справедливите негови укори - го убили и че тялото му било положено в гроба на Сима и Арфаксада, Авраамови прародители.

Светла събота

На шестия ден от Светлата седмица след Великден православните християни отбелязват Светла събота. По църковния календар се почита св. Йоан Кръстител, известен още и като Св. Йоан Предтеча, братовчед и предшественик на Иисус Христос.

Според Евангелието именно Йоан предсказва идването на месията (на Христа). Това обяснява и почитта, която му се отдава в Светлата седмица след Великден.

Тъй като съботният ден е посветен на мъртвите, хората раздават просфорки и червени яйца в памет на наскоро починали свои близки.

През този ден жените не бива да се мият и да перат, за да не люти сапунената пяна в очите на умрелите; те не кроят и шият дрехи, защото, който се облече с такава дреха, ще умре.

Тъй като съботният ден е посветен на мъртвите, хората раздават просфорки и червени яйца в памет на наскоро починали свои близки.

 На 25 април имен ден празнуват всички, които носят името Марко! Името означава борец, мъжествен. Евангелист Марк е един от апостолите на Исус. Той бил спътник и помощник на апостолите Петър и Павел.

Послание на Варненския и Великопресласки митрополит Йоан за Възкресение Христово

 ОБИЧНИ В ГОСПОДА ОТЦИ, ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МОНАШЕСТВОТО, БРАТЯ И СЕСТРИ, ЧЕДА НА ВАРНЕНСКАТА И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКА ЕПАРХИЯ,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

 

 „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Господ е близо. Не се грижете за нищо…“ – възкликва св. апостол Павел (Фил. 4: 4 – 6).

 Господ възкръсна от мъртвите и заедно с Него възкръснаха и множество светии. Нека да празнуваме сладостно и трезвено. Наистина „тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него“ (Пс. 117: 24). Свети Йоан Златоуст свидетелства: „като възвестяваме Възкресението на Спасителя, по-добре е да кажем, че ние възпяваме нашето спасение; възвестяваме паметта за този спасителен ден; възвестяваме за умъртвяването на дявола, за пленението на нечистите демони, за спасението на християните, за възкресението на мъртвите. Чрез Възкресението Христово се угасява геената огнена, умира незаспиващият червей; адът изпада в смущение, дяволът се опечалява, грехът се умъртвява, злите духове се преследват, тези, които са произлезли от земята, се въздигат на небесата, пребиваващите в ада се освобождават от веригите на дявола и прибягват към Бога, като казват: „де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ (1 Кор. 15: 55)

. „Виновникът“ за този свят празник и това тържествено събрание е Христос, Подателят на благата за всички нас. Той ни сътвори в начало и ни приведе от небитие в битие; Той и сега спасява погиващите; Той оживотвори умъртвените; Той ни избави от дяволската тирания, ние, които бяхме роби на греха. Той ни направи свободни, като „заличи с учението съществувалото за нас ръкописание“ (Кол. 2: 14). „Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва“ (Гал. 3: 13). По тази причина достойно е и ние да кажем: „какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене“ (Пс. 115: 3). Бидейки Единороден Син на Отца, Той благоволи заради нас да стане човек и бе „послушен дори до смърт“ (Фил. 2: 8), за да ни избави от вечната смърт; понесе „образ на раб“ (Фил. 2: 7) Господ на ангелите; възприе плът Бог Слово; яви се Човек Този, Който има едно същество с Отца; всичко това извърши, за да ни изтръгне от неправедното робство и да ни изкупи от безчестието. Поради това Подателят на нашия живот претърпя страдание по плът; Източникът на безсмъртието бе погребан, за да дарува на смъртните вечен живот. Той пребивава на земята, извършвайки благодеяния и изцелявайки болестите на човеците, но от юдеите възприе недостойни въздаяния.

 Нашият Господ Иисус Христос по великата Своя благост очиствал прокажени, на слепи дарявал зрение, изцерявал хроми, прогонвал демони, възкресил четиридневния Лазар, с пет хляба наситил пет хиляди души, ходил по морето, превърнал водата във вино, изцерил кръвоточивата, възвърнал към живот умрялата дъщеря на началника на синагогата, извършил много други чудеса, достойни за изумление. Юдеите, възбудени от завист и недоброжелателство, поискали да пребият Господа с камъни, опитали се да го бутнат от скалата в пропастта, а накрая Го разпнали на кръст.

 Господ Иисус Христос не подражаваше на злобата на бохулстващите юдеи, но „гърба си подложи на биещите, и страните си – на удрящите“ – по думите на пророка – и накрая „като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно“ (Исая 50: 2 – 6, 53: 7). Той не проявяваше съпротивление, нито противоречеше. „Кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия“ (1 Петр. 2: 23). При първото Свое явяване Господ Иисус Христос не дойде да наказва и да отмъщава на неверните, но Той искаше с великодушие и търпение да приведе заблудените към истината.

 Нека да разберем Господнята благост и великата доброта! Той стана за нас Учител на кротостта.

 Обични в Господа братя и сестри, скъпи чеда на богохранимата ни Варненска и Великопреславска епархия, нека с непоклатимо здраве и крепки духовни сили да влезем в радостта на Пасхата Христова. „Нека празнуваме, прочие, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина“ (1 Кор. 5: 8), вярвяйки в Отца и Сина и Светаго Духа, в Светата Единосъщна и Несъздадена Троица; и вярвайки във Възкресението, очаквайки, че Господ отново ще дойде, но вече не за унижение, а за слава – с небесно великолепие, със светли ангели, с тръбен звук, и със страх, и радост; радост, разбира се, за светиите и праведните и страх – за неправедните и грешните!

 Бог на мира да удостои всички ни с възкресение заедно със светиите – всички ние, които се оказваме носители на прекрасни дела и православна вяра – по благодатта и човеколюбието на Единородния Му Син, с Когото да бъде слава, чест и поклонение, заедно с Всесветия и Благия и Животворящия Негов Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Преп. Йоан Лествичник

Не е известно къде се е родил великият подвижник преподобни Йоан. Предполага се, че той бил сириец. Подтикван от любов към Бога, той на седемнадесетгодишна възраст се оттеглил в Синайската планина, където бил постриган за инок. Там живял деветнадесет години под ръководството на благочестив и мъдър старец и след смъртта му се поселил в пустинното място, наречено Тола, също на Синайската планина. 

Тук Йоан се предал на постоянна молитва и на пост; проливал сълзи от умиление и съкрушение на сърцето си. Макар от цялата си душа да обикнал самотния и безмълвен живот, той не се отказвал да наставлява тия, които идвали при него за съвет, и дори приел при себе си един ученик на име Мойсей. За Мойсей се разказва едно събитие, което доказва как Бог пази верните Си раби. 

Веднъж Мойсей бил на работа далеч от килията, а преподобни Йоан се молел у дома си. След молитвата леко задремал и веднага чува, че някой му говори: "Ти спокойно спиш, а ученикът ти се намира в опасност!" Йоан се събудил, но не знаел къде да намери Мойсей и започнал да се моли за него. Привечер Мойсей се върнал и Йоан го запитал не се ли е случило с него нещо лошо. "Едва не бях затиснат при падането на един голям камък - отговорил Мойсей. - Уморен от работа и от слънчевия пек, аз легнах да си почина на сянка до една надвиснала скала. Веднага ме събуди твоят глас, който ме викаше. Бързо станах и в същото време скалата падна." Йоан със сълзи благодарил на Господа, Който му известил за опасността на ученика и чул молитвата му.

След дълги години, прекарани в пустинно място, преподобни Йоан, по молба на синайските иноци, се съгласил да бъде игумен на тяхната обител. Той ръководел братята и ги наставлявал на духовен живот и на монашески подвиг. 

Неговият голям духовен опит и дълбоката му мъдрост се разкриват в прекрасната му книга "Лествица към рая", в която той наставлява християните как да устремят мисълта си към Бога и по каква духовна "лествица", т. е. Стълба на добродетелта, да постигнат християнското съвършенство. По тая книга той е наречен "Лествичник". Той написал и съчинението "Книга към пастиря". 

Св. Йоан Лествичник умрял в 603 година.