Показват се публикациите с етикет Христа. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Христа. Показване на всички публикации

четвъртък, 7 април 2022 г.

Св. преподобни Георги, епископ Митилински

Преподобни Георги още от малък възлюбил Христа и приел монашеско пострижение. Водел смирен и добродетелен живот. През време на гонението срещу почитателите на светите икони, предприето от император Лъв ІІІ Исаврянин (717-741 г.), той се проявил като непоколебим защитник на иконопочитанието. 

По-късно станал митрополит в гр. Митилин на о-в Лесбос. Проявил се като голям защитник срещу ереста на иконоборството. Заради вярата си бил изпратен на заточение в Херсон, където и изповеднически завършил живота си.

Източник: БПЦ

неделя, 27 март 2022 г.

Св. мчца Матрона Солунска

Св. Матрона, като момиче-сираче, била слугиня в Солун, в къщата на един евреин. Жената на тоя евреин постоянно хулела Матрона заради нейната вяра в Христа и я принуждавала да се отрече от Христа и да отиде в синагогата. Но кротката Матрона вярно служела на своята господарка, без да й възразява на хулите и тайно се молела на Христа Бога. Един ден еврейката узнала, че Матрона скришом от нея отишла в църква. Тя жестоко я била и затворила в една мрачна стая, като при това я и вързала. На другия ден тя намерила девойката развързана чрез Божията сила. Матрона на колене се молела Богу. Господарката повторила няколко дни това наказание, докато най-после чрез глад и побой тя уморила девойката. Тогава еврейката взела тялото на светата мъченица и от горния етаж на къщата си го хвърлила на улицата. Християните взели тялото на мъченицата и с чест го погребали. Епископ Александър пък, като узнал за чудесата, които се извършват при гроба на светата мъченица, издигнал там църква в нейна чест.

сряда, 21 юли 2021 г.

Преп. Симеон, юродив заради Христа. Преп. Йоан. Св. прор. Иезекиил

 
Житие на свети пророк Йезекиил

Св. пророк Йезекиил. Фреска от ок. 1535-46 г. от Теофан Критски в Светогорския манастир Пантократор. Prophet Ezekiel, Theophanis the Cretan, Pantokrator Monastery. Източник: culture.gr

Св. пророк Йезекиил. Фреска от ок. 1535-46 г. от Теофан Критски в манастира Пантократор в Света Гора.

Видението на пр.Йезекиил (Иез. 1:4), стенопис от Метеора. Свети пророк Йезекиил бил свещеник и произлизал от Левиевото коляно. По време на второто пленяване на Йерусалим при цар Йехония той бил взет в плен от Навуходоносор и отведен в Халдея. Там живял край реката Хавар и в петата година от пленението, около 595 г. преди Рождението Христово, получил от Господа повеля да проповядва на юдеите и да ги убеждава да се разкаят. Тогава бил на 30 години.

В чудно видение му се явил Господ. Йезекиил видял отворено небето и сред сияещ облак - подобие на четири животни, всяко от които имало четири лица, обърнати на четири страни: лице човешко, лице лъвско, лице на теле и лице на орел. Всички имали криле и блестели като свещ, зачервена в огън. Те били като че ли впрегнати в колесница, която се движела след тях и вървяла с шум, приличащ на шум от много води или от многолюден полк. Над тях се издигал бляскав свод и на свода - престол, на който седяло много светло човешко подобие, окръжено от огън и сияние.

Изпълнен от страх и смущение, Йезекии паднал по очите си чул глас Господен да му говори: "Сине човешки, стани и аз ще говоря с тебе!" И дойде в мене дух казва пророкът - и ме вдигна, и ме постави на нозете ми, и го чух да ми говори:

"Сине човешки, Аз те пращам при дома Израилев, при народ, който непрестанно Ме огорчава, както Ме огорчаваха бащите му, при люде непорокни и жестокосърдечни. Аз те пращам при тях и ти им предай думите Ми! Не бой се от тях, ако дори възстават против тебе и те преследват, но смело предавай Моите думи!"

След това към Йезекиил се простряла ръка, която държала книжен свитък. Тя разгънала пред него свитъка, изписан от двете страни, и в него Йезекиил прочел: плач, охкане и тъга.

По думата на Господа Йезекиил изял свитъка и втори път получил от Бога заповед да предава точно, каквото е писано в него, и да приканя Йзраиля към покаяние. След това духът го вдигнал и понесъл. Пророкът чул след себе си шум от криле и колела и звук от силен гръм и думите: "Благословена е славата на Господа от мястото си!" Сърцето му било пълно със скръб, но той чувствал, че ръката Господня го укрепва.

Цели седем дни след това Йезекиил не се решавал да предаде на едноплеменниците си думите и откровенията Господни. Тогава Господ му повторил Своята повеля: "Сине човешки! Аз те поставих страж над дома Израилев, за да му предаваш Моите думи. Като ти говоря, че грешникът ще загине, ако не се разкае, а ти не му предадеш Моите думи и грешникът умре в беззаконие, то Аз от тебе ще подиря кръвта му." След това Йезекии имал отново видение на Божията слава.


Св. пророци Малахий и Йезекиил. Мозайка от 1304-8 г. в купола на Fethiye Camii в Истанбул. St. prophets Malachi and Ezekiel.

Св. пророци Малахия и Йезекиил.

Мозайка от 1304-8 г. в купола на Fethiye Camii в Истанбул.

Оттогава Йезекии започнал без страх да съобщава на народа всичко, което чувал от Господа. В продължение на 22 години той проповядвал на пленението, като ге увещавал да се откажат от пороците си, да се покаят и да се обърнат към Бога. Наставляван от Духа, той възвестявал бедствията, които ще постигнат Йерусалим и Юдея, предвещавал разорения на другите страни - Тир, Египет - и най-после указавал и на връщането на Израиля от плена и на дохождането на Избавителя.

Пророчеството на пр. Йезекиил за гибелта на Йерусалим (Иезек. гл. 9). Детайл от иконата на св. Андрей Рубльов "Св. архангел Михаил с деяния" от храма "Св. архангел Михаил в Чудовския манастир. Източник: icon-art.info.

Пророчеството на пр. Йезекиил за гибелта на Йерусалим (Иезек. гл. 9).

Детайл от иконата на преп. Андрей Рубльов "Св. архангел Михаил с деяния"

от храма "Св. архангел Михаил в Чудовския манастир. Източник: icon-art.info.

Св. пророк Йезекиил. Детайл от иконата Чудото на Христос в Латом в манастира в Поганово, СърбияВ пророчествата на Йезекиил Месия се изобразява като пастир, Който ще дойде да спаси заблудените Свои овци. Пророкът го наричал Давид, понеже трябвало да произлезе от рода Давидов.

"Ще изискам овците Си - казва той от името на Господа - и ще ги освободя от всички места, гдето бяха пръснати в ден облачен и мрачен. Ще ги паса на добро пасбище и кошара ще имат на високите израилеви планини. Моите овци Аз ще паса и ще ги отморявам. Изгубената ще намеря и прокудената ще възвърна, ранена ще привържа и болна ще укрепя. И ще поставя над тях един пастир, който ще ги пасе, Моя раб Давид; той ще ги пасе и ще им бъде пастир. И Аз, Господ, казах това. И ще сключа с тях завет за мир."

Увещавайки народа към покаяние, Йезекиил посочва на милосърдието на Бога, винаги готов да прости каещия се. "Отхвърлете от себе си всички грехове, които сте вършили - говори той от името на Господа - и направете си ново сърце и нов дух! И защо да умирате, доме Израилев? Аз не искам смъртта на умиращия, но да се обърне той от пътищата си и да бъде жив. Обърнете се и живейте!"

Господ многократно наставлявал Йезекиил чрез чудни личби и видения. Веднъж пророкът бил вдигнат духом и поставен на Соломоновия храм, видял идолите, които стоели на светото място, началниците израилски, които служели на идолите, и свещениците, които се покланяли на слънцето. В едно по-утешително видение Господ му показал възобновлението на храма и славата Божия, която го изпълня, и благодатта, която се излива на вярващите във водни потоци.

Пророкът също така имал откровение за възкресението на мъртвите. Той разказва, че ръката Господня го поставила сред поле, пълно с човешки кости, и Господ го запитал: "Сине човешки, ще оживеят ли тия кости?" Пророкът отговорил: "Господи, Боже, Ти знаеш това." И същият глас му казал: "Изречи пророчество за тия кости и кажи им: Сухи кости, чуйте словото Господне! Тъй казва Господ на тия кости: Ето, Аз ще въведа във вас дух и ще оживеете и ще познаете, че Аз съм Господ." Йезекиил изпълнил заповяданато, изрекъл пророчеството за костите и видял, че костите се съединяват и на тях израства плът, но дух още нямало в тях. И отново гласът Господен му казал: "Изречи пророчество за духа, сине човешки, и кажи на Духа: "Тъй казва Господ Бог: Дойди от четирите ветрове, Душе и духни върху тия убити и те ще оживеят!" Пророкът изрекъл това пророчество както му заповядал Бог, и влязъл в костите Дух и те живели и се изправили на нозете си - твърде голямо опълчение.

Това пророчество за всеобщото възкресение на мъртвите се чете у нас на Велика събота.

Светата Библия ни дава малко подробности за живота на пророк Йезекиил. Запазило се е предание, че пленници юдеи - в гнева си за справедливите негови укори - го убили и че тялото му било положено в гроба на Сима и Арфаксада, Авраамови прародители.


четвъртък, 15 юли 2021 г.

Св. мчци Кирик и Юлита. Св. равноап. княз Владимир

Св. Юлита произлизала от рода на предишните римски царе. Овдовяла на млади години, като имала само един тригодишен син Кирик. Тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) и цяла била предадена на Христовата вяра. Своя син тя кръстила веднага след рождението му, а като станал на три години, научила го на вяра и молитва, доколкото едно дете на такава възраст може да възприеме.

Когато при Диоклетиан настанало гонение и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато започнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, род и отечество. Тя се нарекла само християнка. Управителят тогава й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: "Аз съм християнин, пусни ме при мама!" И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лице от него.

Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа. Виждайки как Кирик пострадал преди нея, св. Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, загдето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.

Телата на пострадалите за Христа майка и дете били хвърлени без погребение да бъдат изядени от зверове. Но две слугини нощно време ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики. Тя показала на вярващите мястото, където били погребани мъчениците и разказала за тяхното мъченичество. Мощите на светците били намерени нетленни. И до днес те са чудотворни. Част от тия мощи се намира в Охрид, в църквата "Св. Богородица".

Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий

петък, 23 април 2021 г.

СВ. МЧЦА АЛЕКСАНДРА. СВ. МЧК ЛАЗАР БЪЛГАРСКИ

Императрица Александра, съпруга на Диоклетиан,като свидетел на мъченията, на които бил подложен св. Георги и чудото на изцеряването на мъченика, познала истината и искала пред всички да изповяда вярата си в Христа.

Когато Диоклетиан, който все още се надявал да склони Георги да се отрече от Христа, мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че Георги се е вслушал в съвета му. Когато, обаче дошли в езическия храм, пред многочислено събрание светецът изобличил езическите заблуди и чрез молитва съкрушил идолите. Като чула за това, жената на императора, Александра, не могла повече да скрива своите християнски убеждения. Тя отишла в храма и високо заявила: ‘‘Боже на Георги, помогни ми, защото единствено Ти си всемогъш!'‘ След това се хвърлила в краката на мъченика.

Диоклетиан не могъл повече да сдържа гнева си. Веднага той издал смъртна присъда: главата на собствената му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч. Докато отивали към мястото на наказанието, императрица Александра вървяла с вдигнати към небето очи и усърдно се молела. По пътя, капнала от умора, тя помолила войниците да й разрешат да си почине. Като се опряла на една стена, тя тихо предала Богу душата си. При вида на такава блажена смърт свети великомъченик Георги прославил Бога и бодро продължил пътя към своята Голгота.

Св. мчк Лазар Български

Свети Лазар бил българин от село Дебелдял, което отстои на 14 км. От гр.Габрово. Още като момче той оставил родното си място и отишъл в Мала Азия. В селото Соми той бил нает за овчар, но като християнин предизвикал омразата на турците против себе си и някой си турски големец го хвърлил в тъмница. След дълги изтезания и жестоки мъчения, които Лазар мъжествено понасял поради голяма любов към Христа, той бил убит на 23 април 1802 г. на 28-годишна възраст. Господ го приел във вечните Свои обители и го прославил на небето и на земята: над мощите на св.Лазар ставали много чудеса. За него било написано житие и била съставена служба в негова чест, които според описа на проф.Иван Шишманов се намирали в частната библиотека на приснопаметния йеромонах Неофит Рилски, но които сега се намират в неизвестност. Образът му е изписан в цял ръст в параклиса на Рилския манастир ‘‘Свети Архангели'‘, където е означено и родното му село Дебелдял.

събота, 27 март 2021 г.

Св. мчца Матрона Солунска

Св. Матрона, като момиче-сираче, била слугиня в Солун, в къщата на един евреин. Жената на тоя евреин постоянно хулела Матрона заради нейната вяра в Христа и я принуждавала да се отрече от Христа и да отиде в синагогата. Но кротката Матрона вярно служела на своята господарка, без да й възразява на хулите и тайно се молела на Христа Бога.

Един ден еврейката узнала, че Матрона скришом от нея отишла в църква и ядосана я запитала защо не е отишла в синагогата. Матрона кротко й отговорила: "Защото живият Бог е в християнската Църква, а от еврейската синагога Той е отстъпил."

Побесняла от тоя смел отговор, еврейката жестоко я била и затворила в една мрачна стая, като при това я и вързала. На другия ден тя намерила девойката развързана чрез Божията сила. Матрона на колене се молела Богу. Господарката повторила няколко дни това наказание, докато най-после чрез глад и побой тя уморила девойката. Тогава еврейката взела тялото на светата мъченица и от горния етаж на къщата си го хвърлила на улицата.

Християните взели тялото на мъченицата и с чест го погребали. Епископ Александър пък, като узнал за чудесата, които се извършват при гроба на светата мъченица, издигнал там църква в нейна чест. А злата еврейка скоро получила заслуженото: от същото място на къщата, откъдето хвърлила тялото на св. Матрона, тя паднала на камъните на улицата и се убила.

понеделник, 22 февруари 2021 г.

Намиране честните мощи на св. мчци в Евгения

По време на нечестивите римски царе, когато християните многократно били подлагани на гонения, безбройно множество Христови изповедници и мъченици претърпели различни мъки. Светите им тела, хвърляни без погребение, за да бъдат разкъсани и изядени от зверове и птици, вярващите тайно прибирали и с чест погребвали в тайни места, в домове или градини. Така и в Евгенийските селища били погребани много свети мъченици, пострадали за Христа. Мощите им дълго време били незнайни.

Междувременно дошъл краят на елинското нечестие, мъчителите погинали с безславие, а на престолите се възкачили християнски царе. Цялата вселена била озарена от светлината на светата вяра и Христовата Църква започнала да разцъфтява в дълбока тишина. Тогава по Божествено изволение били намерени светите мощи на Евгенийските мъченици като някои светилници под крина. На мястото, където били погребани, започнали да се подават различни изцеления на болните, понеже Бог пожелал Неговите раби да бъдат явени и прославени.

Там дошъл и епископът с църковния причт. Като разкопали, те намерили много мощи на свети мъченици, чиито имената знае Господ, Който ги е записал в Книгата на вечния живот на небесата. Тези свети мощи били цели и нетленни. Така над тях се изпълнило словото на Писанието: "Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши" (Пс. 33:21). Мощите разпръсквали голямо благоухание. От тях ставали много чудеса, изцелявали се всякакви недъзи и се прогонвали нечистите духове от хората.

Тогава светите мощи били пренесени със слава в църквата, а безбройно множество хора със свещи и псалмопения съпровождало шествието.

След това един от клириците, на име Николай Калиграф, имал откровение. Той бил добродетелен и благочестив мъж. Нему било открито, че сред множеството мощи на мъченици, намерени в Евгения, се намират мощите на свети Андроник, от числото на седемдесетте апостоли, а също и на помощницата му - Юния. За тях споменава свети апостол Павел в посланието си до Римляните: "Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа" (Римл. 16:7).