На 15 юли честваме паметта на светите мъченици Кирик и Юлита, и на равноапостолния княз Владимир

Св. Юлита била християнска от град Икония, Централна Мала Азия. В съзнателна възраст приела християнската вяра, но рано овдовяла и макар да имала благороден произход, не могла да избегне гоненията срещу християните от император Диоклетиан. Наложило се заедно с тригодишния си син Кирик да бяга от родния град, изоставила имот и богатство. Установила се в град Тарс, област Киликия. Но скоро там тя била разпозната като християнка и я изправили пред съда заради отказ да се поклони на обожествявания идол на императора. А отказът от почитане на тези „нови божества“ се смятал за държавна измяна и сурово се наказвал от властта.

Запитана за името, рода и отечеството й, мъченицата с детето на ръце смело заявила: „Името, произходът и отечеството ми е небесното царство на моя Христос!“.

Разгневеният управител на Тарс Александър взел детето й и заповядал безпощадно да я измъчват. Но тя не се уплашила, не се огънала. Тогава изпадналият в ярост управител хвърлил момченцето й надолу по каменните стъпала и то предало невинната си душа в Божиите ръце, увенчало се с мъченически венец. Святата му майка била подложена на различни мъчения и публични изтезания още известно време. Виждайки нейното несломимо търпение и безпримерно мъжество, управителят я осъдил да бъде посечена с меч. Това станало в 304 г. Светите мъченици Кирик и Юлита останали навеки застъпници пред Бога за всички нас, за да преодоляваме духа на идолопоклонство на нашето време.

В този ден почитаме и светия княз Владимир, внук на света Олга. Той приел християнството и покръстил Киевска Русия в края на X век. Нарича се равноапостолен, защото като Христовите апостоли има основна заслуга за просветата на русите със светлината на вярата.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 15 юли честваме паметта на светите мъченици Кирик и Юлита, и на равноапостолния княз Владимир

Св. Юлита била християнска от град Икония, Централна Мала Азия. В съзнателна възраст приела християнската вяра, но рано овдовяла и макар да имала благороден произход, не могла да избегне гоненията срещу християните от император Диоклетиан. Наложило се заедно с тригодишния си син Кирик да бяга от родния град, изоставила имот и богатство. Установила се в град Тарс, област Киликия. Но скоро там тя била разпозната като християнка и я изправили пред съда заради отказ да се поклони на обожествявания идол на императора. А отказът от почитане на тези "нови божества" се смятал за държавна измяна и сурово се наказвал от властта.

Запитана за името, рода и отечеството й, мъченицата с детето на ръце смело заявила: "Името, произходът и отечеството ми е небесното царство на моя Христос!".

Разгневеният управител на Тарс Александър взел детето й и заповядал безпощадно да я измъчват. Но тя не се уплашила, не се огънала. Тогава изпадналият в ярост управител хвърлил момченцето й надолу по каменните стъпала и то предало невинната си душа в Божиите ръце, увенчало се с мъченически венец. Святата му майка била подложена на различни мъчения и публични изтезания още известно време. Виждайки нейното несломимо търпение и безпримерно мъжество, управителят я осъдил да бъде посечена с меч. Това станало в 304 г. Светите мъченици Кирик и Юлита останали навеки застъпници пред Бога за всички нас, за да преодоляваме духа на идолопоклонство на нашето време.

В този ден почитаме и светия княз Владимир, внук на света Олга. Той приел християнството и покръстил Киевска Русия в края на X век. Нарича се равноапостолен, защото като Христовите апостоли има основна заслуга за просветата на русите със светлината на вярата.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Св. мчци Кирик и Юлита. Св. равноап. княз Владимир

Св. Юлита произлизала от рода на предишните римски царе. Овдовяла на млади години, като имала само един тригодишен син Кирик. Тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) и цяла била предадена на Христовата вяра. Своя син тя кръстила веднага след рождението му, а като станал на три години, научила го на вяра и молитва, доколкото едно дете на такава възраст може да възприеме.

Когато при Диоклетиан настанало гонение и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато започнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, род и отечество. Тя се нарекла само християнка. Управителят тогава й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: "Аз съм християнин, пусни ме при мама!" И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лице от него.

Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа. Виждайки как Кирик пострадал преди нея, св. Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, загдето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.

Телата на пострадалите за Христа майка и дете били хвърлени без погребение да бъдат изядени от зверове. Но две слугини нощно време ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики. Тя показала на вярващите мястото, където били погребани мъчениците и разказала за тяхното мъченичество. Мощите на светците били намерени нетленни. И до днес те са чудотворни. Част от тия мощи се намира в Охрид, в църквата "Св. Богородица".

Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий