Трябва да чувстваме, че Христос е наш приятел, защото Той в действителност е такъв. Той Самият така казва: „Вие сте мои приятели…“
Трябва да гледаме на Него и да подхождаме към Него като към приятел. Паднем ли? Грешим ли? С познание, любов и доверие трябва да тичаме при Него. Без да се страхуваме, че Той ще ни накаже, но с дръзновение, което ще ни накара да се чувстваме Негови приятели. Трябва да кажем: „Господи, направих това или онова, паднах. Прости ми!“. И в същото време трябва да чувстваме, че Той ни обича, че ще ни приеме нежно и ще ни прости. Грехът не трябва да ни отделя от Христос. Когато вярваме, че Той ни обича и ние Го обичаме, тогава не се чувстваме непознати за Него или отделени от Него, дори и когато грешим. Ние имаме Неговата сигурна любов и независимо как се държим, знаем, че Той ни обича.