На 26 декември честваме празника Събор на света Богородица и паметта на свети Йосиф Обручник

След всеки голям християнски празник се почитат главните действащи лица в него. Така днес, след Рождество Христово, почитаме Божията майка и свети Йосиф, за когото била сгодена тя, за да се грижи той за нея, както се грижил и за малкия Иисус след това. 

Празникът се нарича събор на света Богородица, защото богослужебното събиране на вярващите в храма е в нейна чест. 

Молитвите и песнопенията днес са посветени предимно на нея и на раждането на Спасителя на света Господ Иисус Христос. В един текст се казва: “Ти, Чиста Богородице, държа в обятията си като младенец Този, Който е Господ на всичко и получи плът от тебе; ти стана причинителка на радост, затова цялото творение днес радостно възпява дивното ти раждане, понеже ти роди за света извора на безсмъртието”.

Сведенията в новозаветните книги за свети Йосиф Обручник са твърде оскъдни. За него споменават само евангелистите Матей и Лука, които говорят и за раждането на Иисус Христос. 

Йосиф е упоменат сред предците по човешка линия на Богочовека Христос в родословието, дадено от свети Матей, защото по начало този евангелист посочва родословието според еврейската традиция – по мъжка линия. Пак той разказва как Йосиф бил смутен, когато разбрал, че света Дева Мария е заченала, а още не е знаел за свръхестественото зачатие от Светия Дух. Божи ангел му съобщил за това и Йосиф приел изкупителен замисъл на Бога. 

А евангелист Лука споменава за него и при поклонническото пътуване на светото семейство с 12-годишния Иисус до Йерусалим.

Нататък Йосиф “излиза” от кръга на хората около Иисус Христос, вероятно е починал. Но споменът за него остава жив в Църквата като обручник, т.е. годеник (но не и съпруг) на Божията майка и пазител на нейното девство.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме празника Въведение на света Богородица в храма, ден на православната християнска младеж и семейство

В дните, когато празнуваме събития, свързани с Иисус Христос или света Богородица, не се чества паметта на светци, за да се съсредоточи вниманието върху Спасителя или майка Му. Така и днес се съсредоточаваме само върху събитието за въвеждането на малката Дева Мария в йерусалимския храм. 

Родителите й свети Йоаким и Анна дълги години нямали деца и след много сърдечни молитви Бог ги удостоил с рожба. Затова света Анна обещала, ако Бог се смили и тя роди дете, да го посвети на Него. Наистина най-после тя заченала и родила малката Мариам, която евангелистите наричат и Мария. А когато момиченцето навършило тригодишна възраст, отишли в Йерусалим, за да я посветят на Бога, като я оставят за възпитаване и обучаване при храма. Заедно с тях дошли и техни роднини, а малки девойки носели свещи. Първосвещеникът очаквал невръстната Мария пред храмовия вход на най-горното стъпало, а след като майка й Анна я поставила на първото стъпало, тя за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, се изкачила свободно по 15-те стъпала и стигнала до първосвещеника. Той я посрещнал и я предал в помещенията, където живеели и други девойки като нея, посветени на Бога. Там имало и благочестиви вдовици, които служели при храма, каквато била и пророчица Анна, която след години с радост посрещнала и благословила донесения 40-дневен Иисус. Светата Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, изучавала Свещеното писание и различни ръкоделия. Тя усърдно се трудела, молела се и се готвела за своето високо предназначение. То още не й било открито, но с годините тя започнала все повече да съзнава желанието си да остане посветена на Бога. Този празник е определен от Църквата и за ден на православната християнска младеж и семейство. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

На 25 юли честваме успението на света Анна, майката на света Богородица

При повечето свети личности Православната църква е запазила и чества деня на тяхното успение, т.е. заспиването им, както се нарича смъртта, защото тя не е окончателният край, а е заспиване в очакване на пробуждането при Второто Христово пришествие и всеобщото възкресение на мъртвите.

Така на днешния ден честваме успението на света Анна, майката на света Дева Мария – света Богородица. На праведната Анна са посветени още два празника: на 9 декември се чества зачеването от нея на света Дева Мария, а на 9 септември, веднага след Рождеството на св. Богородица, е празникът на нейните родители свети Йоаким и Анна.

Праведните Йоаким и Анна, наричани и „богоотци“ (като родители на Божията майка), живели в галилейския град Назарет, в северната част на Палестина. И двамата били от царския Давидов род, възпитани във вяра, благочестие и милосърдие, но нямали деца. А хората предубедено гледали на бездетството като на наказание от Бога заради някакви скрити грехове на съпрузите. След поредното натякване и то от свещеник в йерусалимския храм, Йоаким и Анна усилили молитвата си към Бога и със сълзи просели Той да ги дари с чедо. Анна се молела: „Господи, Ти си дарил на Сарра син в старините й. Чуй и мене, и аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!“.

Бог чул горещите им молитви и те на другата година се ощастливили с малката света Мария. А след три години я завели в храма, за да се възпитава в Божия закон и да бъде достойна за великото си предназначение да стане майка на въплътения Син Божи.

Йоаким починал на 80-годишна възраст. След неговата смърт света Анна живяла още няколко години и се упокоила преди Благовещението на дъщеря й света Дева Мария.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник:БТА 

Търсене в този блог На 25 юли честваме успението на света Анна, майката на света Богородица

При повечето свети личности Православната църква е запазила и чества деня на тяхното успение, т.е. заспиването им, както се нарича смъртта, защото тя не е окончателният край, а е заспиване в очакване на пробуждането при Второто Христово пришествие и всеобщото възкресение на мъртвите.

Така на днешния ден честваме успението на света Анна, майката на света Дева Мария - света Богородица. На праведната Анна са посветени още два празника: на 9 декември се чества зачеването от нея на света Дева Мария, а на 9 септември, веднага след Рождеството на св. Богородица, е празникът на нейните родители свети Йоаким и Анна.

Праведните Йоаким и Анна, наричани и "богоотци" (като родители на Божията майка), живели в галилейския град Назарет, в северната част на Палестина. И двамата били от царския Давидов род, възпитани във вяра, благочестие и милосърдие, но нямали деца. А хората предубедено гледали на бездетството като на наказание от Бога заради някакви скрити грехове на съпрузите. След поредното натякване и то от свещеник в йерусалимския храм, Йоаким и Анна усилили молитвата си към Бога и със сълзи просели Той да ги дари с чедо. Анна се молела: "Господи, Ти си дарил на Сарра син в старините й. Чуй и мене, и аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!".

Бог чул горещите им молитви и те на другата година се ощастливили с малката света Мария. А след три години я завели в храма, за да се възпитава в Божия закон и да бъде достойна за великото си предназначение да стане майка на въплътения Син Божи.

Йоаким починал на 80-годишна възраст. След неговата смърт света Анна живяла още няколко години и се упокоила преди Благовещението на дъщеря й света Дева Мария.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник:БТА 

Започва Светлата седмица

На втория ден след Великден според православната традиция започва Светлата седмица - време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица.

Светлата седмица завършва с втората пасха в неделя. Нарича се Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички. Тя се нарича още и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото Възкресение. Нарича се и Томина неделя, защото в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които бил и апостол Тома.

Светлата седмица или Томината неделя е тясно свързана с името на Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус.

Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.

В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник - светите апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител. Тази седмица е наситена и с момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда.

На Светлата сряда от Светлата седмица се изпълняват два обичая, които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести. Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Това е така, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

Не е случайно, че за всички християни Възкресение Христово е най-великият и най-почитаният от всички християнски празници, донесъл светлината на Спасението и просветлението за всички хора по земята. Същността на този празник е в обещанието, че човеците отново ще могат да се върнат в рая, откъдето са изгонени. И Светлата седмица е първата от поредица недели, когато тази светла вест трябва да достигне до всички.

Идеята на Създателя, според християнството, не е да накара човека да страда и да живее в този болезнен и смъртен свят. Той иска хората да се радват във вечността. В дните на богослуженията почти всички текстове на писанията от Новия завет говорят за последните дни – Денят на Апокалипсиса, страданията и бедствията, които ще сполетят цялата Вселена преди второто идване на Спасителя. С Възкресението си Спасителят Христос е положил началото на Вечността и на това, когато душите се отделят от тялото, да могат спокойно да отидат, където заслужават. 

На Светли Вторник почитаме Божията майка

Днес е Светли Вторник! Вторият ден след Възкресение е посветен на Божията Майка, Света Богородица.

 Седмицата след Великден се нарича Светла, а дните от нея съответно Светли. Причината е, че Възкресението на Христос донася просветление за всички.

 В миналото през Светлата седмица, следваща Възкресение Христово, жените повторно боядисвали яйца, които раздавали. Според древно поверие тази практика предпазва душите на мъртвите от превъплъщаване.

 По време на Светлата седмица не се извършват венчавки, тъй като това са празнични дни, посветени на Христовото възкресение и никакви други тържества не са редни. Не се пости.

През Светлата седмица се благославят светиите: в понеделник апостолите, във вторник и сряда - Богородица, архидякон Стефан и св. Андрей. На Светъл четвъртък се благославят св. ап. Йоан и Яков, в Светъл петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.

Неделя се нарича Томина - чества се апостол Тома, който не повярвал във възкресението на Христос, докато не го видял сам и не пипнал раните му от гвоздеите на кръста. Когато му се явил, Иисус му казал: "Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали". Християните се поздравяват с "Христос воскресе" до Петдесетница, когато се е родила Христовата църква.

Започва Светлата седмица

Започва Светлата седмица - време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица. Светлата седмица завършва с неделния ден - втори след Пасха. Нарича се Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички.

Тя се нарича още и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото Възкресение. Нарича се и Томина неделя, защото в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които бил и апостол Тома.

Светлата седмица или Томината неделя е тясно свързана с името на Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус.

Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. И тъй, уверил се по сетивен път в действителността на Христовото възкресение, св. ап. Тома с всичката убеденост на своето сърце след това е можел вече да свидетелства за истината на Възкресението и да запечата своето свидетелство със собствената си кръв като проповедник в далечна Индия, припомня БГНЕС.

Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.

В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник - светите апостоли, в Светли вторник и сряда - Света Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.

За православните християни Възкресение Христово е най-великият и най-почитаният от всички празници, донесъл светлината на Спасението и просветлението за всички хора по земята. Същността на този празник е в обещанието, че човеците отново ще могат да се върнат в рая, откъдето са изгонени. И Светлата седмица е първата от поредица недели, когато тази светла вест трябва да достигне до всички.

"Днес е време за обединение и време за решения"

Идеята на Създателя не е да накара човека да страда и да живее в този болезнен и смъртен свят. Той иска хората да се радват във вечността.

Затова в дните на богослуженията почти всички текстове от Новия завет говорят за последните дни - Денят на Апокалипсиса, страданията и бедствията, които ще сполетят цялата Вселена преди второто идване на Спасителя. С Възкресението си Спасителят Христос е положил началото на Вечността и на това, когато душите се отделят от тялото, да могат спокойно да отидат, където заслужават.

Тази седмица е наситена и с фолклорни момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда.

Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

В очакване на Възкресението!

Православната църква почита днес Велика събота – последния ден от Страстната седмица, предшестваща Великден. На този ден се отбелязва погребението на Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, оплакването му от майка му света Богородица и от жените, носещи миро, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада.

Когато Христос издъхнал като човек, тялото му било положено в гроб. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. На третия ден душата и тялото отново се съединили и тялото възкръснало от мъртвите. На Велика събота над гроба на Исус Христос в храма „Възкресение Христово“ в Йерусалим от небето се спуска Благодатният огън. Православните християни вярват, че това е чудо, което се случва всяка година в деня преди Великден. Синя светлина се появява в гробницата на Христос обикновено от мраморната плоча, покриваща мястото, върху което се смята, че е било положено тялото му за погребение. Вярва се, че в първите минути след запалването си този огън има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря.

Велика събота e "най-благословения седми ден", с който приключва Страстната седмица. Това е най-дългата седмица в годината, когато постът е най-строг. Тази седмица се свързва със страданията Господни. 

На Велика събота се служи утреня, която започва привечер на предния ден - Велики петък. Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба на Иисус Христос. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, заедно с богомолците, обикаля около храма със запалени свещи. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена, че живота и светлината са победили смъртта и мрака.

На Велика Събота започва и празничната подредба на храма. От траурни и в тъмни окраски илитоните и централната завеса се заменят с бели такива с празнично везмо. Различно е и облеклото на йереите, които сменят своите тъмни одежди с тържествени. Тези промени стилизирано показват триумфа на Христос над тъмните сили и грехопадението. 

Вечерта преди Възкресение храмът символизира гроба, в които било положено тялото на Спасителя. Вратите са затворени, а подготовката за възкресното богослужение започва отвън, където йерейте изпълняват последните молитви. Миряни и богомолци се събират пред храма в очакване на Великото тайнство – Възкресение. Всеки държи в ръката си свещ, с която да отнесе светлината на Словото Божие в дома си. 

На Великата събота се четат 15 паремии или пророчествата за Христа, някои от които самият Иисус Христос е говорил на учениците си. Службата на Велика Събота принадлежи вече към Пасхалната неделя. 

На Велика Събота християнските православни семейства полагат последни усилия за посрещането най-големия празник Възкресение Христово. Тогава обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци. Разрешено боядисването на яйца. Тогава се принася в символична жертва и пасхалното агне. 

По правило първото боядисано яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна сила. В някои краища на страната ни дори се пазели черупките от първото яйце, които били добавяни към тестото при приготвянето на ритуални хлябове за други празници през годината както и служели за лек при болести. На други места пък първото яйце задължително се пази до иконата през цялата година, а вечерта преди Възкресение се заравя в земята за плодородие и благоденствие в дома.

Почитаме Успението на Света Богородица

Днес православната църква чества Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица - един от 12-те най-големи християнски празника.

Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива в Божието царство при своя син Исус. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване, оттук и думата "успение" - заспиване.

Три дни преди смъртта архангел Гавриил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при Себе Си в своето Царство, за да царува вечно с Него. Последното й желание е да види светите апостоли заедно.

По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.

Погребват я в пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред Светицата и закъснелият Апостол Тома, намират само плащеницата й.

Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците Пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни."

В памет на явяването й пред апостолите Църквата определя този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигне на хляба".

Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рожденият ден на Христовата майка. След тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за покой на починалите. Селищата с църкви "Успение на Пресвета Богородица" имат храмови празници.

Традиционните ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, пилешка каша, тиганици, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, пешкир и пари.

В този ден празнуват всички, които носят имената Мария, Мариан, Мариана, Мариян, Марияна, Мика, Мира, Мара и др.