Светли вторник от Светлата седмица е днес, честваме паметта на преподобния Йоан и на светите новомъченици Рафаил, Николай и Ирина

 Светли вторник от Светлата седмица е днес. Честваме и паметта на преподобния Йоан, ученик на св. Григорий Декаполит, и на светите новомъченици Рафаил, Николай и Ирина.

Преподобният Йоан живял през VIII-IX век и бил ученик на свети Григорий Декаполит (чества се на 20 ноември) и събрат, и сътрудник на свети Йосиф Песнописец. Той приел монашеско пострижение твърде млад и израснал под непосредственото духовно ръководство на своя учител. Отличавал се с голямо смирение и послушание. След смъртта на свети Григорий преподобният Йоан станал игумен на основания от него манастир в Цариград. В това свое служение той удвоил монашеските си подвизи и се грижел не само за своето спасение, но и за спасението на всички духовни братя. Бил убеден защитник на православното учение и смел борец срещу иконоборческата ерес.

А когато император Лъв Арменец предприел гонение срещу почитателите на светите икони, преподобният Йоан бил подложен на преследване и жестоки мъчения заедно с учителя му Григорий и с църковния поет свети Йосиф. Починал около 820 г. Свети Йосиф Песнописец го погребал близо до гроба на учителя му свети Григорий Декаполит.

Светите новомъченици Рафаил, Николай и Ирина живели през ХV век. Това било времето, когато османците постепенно завземали земите около столицата Цариград, а накрая превзели и царстващия град. В онези времена много християни пострадали заради вярата си. Техните мощи били открити в 1960 г. при разкопки на хълма Кариес над село Терми на остров Лесбос. Отначало не било ясно чии са откритите свети мощи, но след откровение от Бога станало известно, че там били погребани двама свещеномъченици Рафаил, игумен на мъжки манастир на Лесбос, и монахът Николай, и девойката Ирина. Тяхната памет се чества на Светли вторник, всяка година от местното население. След молитва към тях да се застъпват пред Бога станали поредица от чудеса и така паметта им се разнесла в православните страни.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Започва Светлата седмица, днес е Светли понеделник, честваме и паметта на св. Симеон Персийски

Започва Светлата седмица, днес е Светли понеделник. По подобие на Страстната седмица и тази, следваща седмица, има свое название. Нарича се светла заради божествената светлина на Христовото Възкресение, а това определение носят и отделните й дни.

Самият Великден като най-голям християнски празник се празнува три дни: неделя, понеделник и вторник. В тези дни богослуженията са тържествени и дори имат едно и също съдържание. Така тройно се подчертава величиено на Възкресението.

Както подобава на голям празник, на християните се препоръчва да празнуват, т.е. тези дни да бъдат „празни“ от делничните работи и грижи, за да почувстват същността на празника.

Християнските празници имат така нареченото попразненство – от един до няколко дни след празника, в които пак се припомня празничното събитие. При Великден този следпразничен период е цели 40 дни, до навечерието на Възнесение Христово. През всички тези дни християните се поздравяват с Христос воскресе! Отговорът е Воистину воскресе!

Днес почитаме и светия свещеномъченик Симеон, Ктезифонски епископ. През ІV век сасанидският персийски цар Сапор (Шапур) II завзел редица източни византийски области и веднага се опитал да наложи зороастризма, езическа персийска религия. Затова срещу християните той предприел жестоко и кърваво гонение, продължило две десетилетия. Епископът на град Ктезифон Симеон бил сред първите жертви, но общо хиляди християни били избити заради отказа им да се отрекат от вярата в Иисус Христос. Царят първо убеждавал Симеон да се отрече от Христос и да се поклони на слънцето, както правели езичниците в Персия. Симеон решително отказал да изпълни волята на царя и затова бил осъден на смърт. Преди да го обезглавят пред очите му, посекли стотици християни, негови духовни чеда. Това станало в средата на ІV век.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Започва Светлата седмица

На втория ден след Великден според православната традиция започва Светлата седмица - време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица.

Светлата седмица завършва с втората пасха в неделя. Нарича се Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички. Тя се нарича още и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото Възкресение. Нарича се и Томина неделя, защото в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които бил и апостол Тома.

Светлата седмица или Томината неделя е тясно свързана с името на Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус.

Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.

В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник - светите апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител. Тази седмица е наситена и с момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда.

На Светлата сряда от Светлата седмица се изпълняват два обичая, които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести. Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Това е така, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

Не е случайно, че за всички християни Възкресение Христово е най-великият и най-почитаният от всички християнски празници, донесъл светлината на Спасението и просветлението за всички хора по земята. Същността на този празник е в обещанието, че човеците отново ще могат да се върнат в рая, откъдето са изгонени. И Светлата седмица е първата от поредица недели, когато тази светла вест трябва да достигне до всички.

Идеята на Създателя, според християнството, не е да накара човека да страда и да живее в този болезнен и смъртен свят. Той иска хората да се радват във вечността. В дните на богослуженията почти всички текстове на писанията от Новия завет говорят за последните дни – Денят на Апокалипсиса, страданията и бедствията, които ще сполетят цялата Вселена преди второто идване на Спасителя. С Възкресението си Спасителят Христос е положил началото на Вечността и на това, когато душите се отделят от тялото, да могат спокойно да отидат, където заслужават. 

Започва Светлата седмица

Започва Светлата седмица - време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица. Светлата седмица завършва с неделния ден - втори след Пасха. Нарича се Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички.

Тя се нарича още и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото Възкресение. Нарича се и Томина неделя, защото в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които бил и апостол Тома.

Светлата седмица или Томината неделя е тясно свързана с името на Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус.

Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. И тъй, уверил се по сетивен път в действителността на Христовото възкресение, св. ап. Тома с всичката убеденост на своето сърце след това е можел вече да свидетелства за истината на Възкресението и да запечата своето свидетелство със собствената си кръв като проповедник в далечна Индия, припомня БГНЕС.

Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.

В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник - светите апостоли, в Светли вторник и сряда - Света Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.

За православните християни Възкресение Христово е най-великият и най-почитаният от всички празници, донесъл светлината на Спасението и просветлението за всички хора по земята. Същността на този празник е в обещанието, че човеците отново ще могат да се върнат в рая, откъдето са изгонени. И Светлата седмица е първата от поредица недели, когато тази светла вест трябва да достигне до всички.

"Днес е време за обединение и време за решения"

Идеята на Създателя не е да накара човека да страда и да живее в този болезнен и смъртен свят. Той иска хората да се радват във вечността.

Затова в дните на богослуженията почти всички текстове от Новия завет говорят за последните дни - Денят на Апокалипсиса, страданията и бедствията, които ще сполетят цялата Вселена преди второто идване на Спасителя. С Възкресението си Спасителят Христос е положил началото на Вечността и на това, когато душите се отделят от тялото, да могат спокойно да отидат, където заслужават.

Тази седмица е наситена и с фолклорни момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда.

Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

Започва Светлата седмица

От днес - на втория ден на Великден, започва Светлата седмица, в която се прославят светите апостоли и Света Богородица. Тя се нарича Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички.

Светлата седмица завършва с втората пасха в неделя, която се нарича още и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото Възкресение. Известна е като Томина неделя, защото на този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които е бил и апостол Тома.

Светлата седмица или Томината неделя е тясно свързана с името на Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус, който първоначално не повярвал на Христовото Възкресение. Когато се разнесла мълвата, че тялото Господне е изчезнало от гробницата, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните на Исус, причинени от гвоздеите.

Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молил Бог да му прости. Оттогава е останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.

Дните на Светлата седмица за отредени в чест на светиите. На Светли понеделник се Благославят светите апостоли, на Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, на Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, на Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.