Започва Светлата седмица, днес е Светли понеделник, честваме и паметта на св. Симеон Персийски

Започва Светлата седмица, днес е Светли понеделник. По подобие на Страстната седмица и тази, следваща седмица, има свое название. Нарича се светла заради божествената светлина на Христовото Възкресение, а това определение носят и отделните й дни.

Самият Великден като най-голям християнски празник се празнува три дни: неделя, понеделник и вторник. В тези дни богослуженията са тържествени и дори имат едно и също съдържание. Така тройно се подчертава величиено на Възкресението.

Както подобава на голям празник, на християните се препоръчва да празнуват, т.е. тези дни да бъдат „празни“ от делничните работи и грижи, за да почувстват същността на празника.

Християнските празници имат така нареченото попразненство – от един до няколко дни след празника, в които пак се припомня празничното събитие. При Великден този следпразничен период е цели 40 дни, до навечерието на Възнесение Христово. През всички тези дни християните се поздравяват с Христос воскресе! Отговорът е Воистину воскресе!

Днес почитаме и светия свещеномъченик Симеон, Ктезифонски епископ. През ІV век сасанидският персийски цар Сапор (Шапур) II завзел редица източни византийски области и веднага се опитал да наложи зороастризма, езическа персийска религия. Затова срещу християните той предприел жестоко и кърваво гонение, продължило две десетилетия. Епископът на град Ктезифон Симеон бил сред първите жертви, но общо хиляди християни били избити заради отказа им да се отрекат от вярата в Иисус Христос. Царят първо убеждавал Симеон да се отрече от Христос и да се поклони на слънцето, както правели езичниците в Персия. Симеон решително отказал да изпълни волята на царя и затова бил осъден на смърт. Преди да го обезглавят пред очите му, посекли стотици християни, негови духовни чеда. Това станало в средата на ІV век.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на светите мъченици Евстатий-Плакида и семейството му

Евстатий бил уважаван военачалник в римската армия по времето на император Траян и се казвал Плакида. Той стигнал до християнската вяра по чудесен начин. Когато веднъж бил на лов за елен, Плакида видял кръст между рогата на животното и чул глас, който го призовавал към истинската вяра в Христос, пострадалия на кръста Спасител. Така Плакида повярвал и се кръстил с името Евстатий, което означава здрав, непоклатим. Повярвали и се кръстили също съпругата му Татяна, която се нарекла Теописта, т.е. вярна на Бога, както и двете им деца Агапий и Теопист.

Когато император Траян научил, че неговият добър военачалник е приел християнството, го лишил от високия военен чин и го изпратил в изгнание заедно с цялото му семейство. По пътя обаче Евстатий бил разделен от съпругата и двете си деца. Той много тежко понесъл разлъката със семейството си, но не можел нищо да направи, освен да се моли на Бога за Неговата милост.

Години по-късно, когато императорът бил в големи военни затруднения, той си спомнил за своя най-способен военачалник. Затова го върнал на служба и Евстатий с голямата си храброст и военни умения допринесъл много за победата. А за своя голяма изненада по Божия милост той намерил семейството си и със сълзи благодарил на Бога за тази голяма радост.

Наследникът на Траян обаче, император Адриан, веднага започнал преследвания на християните. Той изискал и Евстатий да присъства на жертвоприношенията на езическите богове. Но доблестният Христов воин решително отказал и тогава той и семейството му били изтезавани. В ужасните мъчения в душите им укрепявала единствено тяхната любов към Христос. Накрая Евстатий и семейството му били изгорени живи. Това станало в 117 г. след Христос.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник:БТА

На 9 август честваме паметта на свети апостол Матия

Свети Матия (различен от апостол Матей) бил избран на мястото на отпадналия предател Юда Искариот. Това станало в дните веднага след Христовото възнесение.

Сведения за избора му има в началото на книгата Деяния апостолски. Апостол Петър предложил на събрание от около 120 души от Христовите ученици и последователи един от онези мъже, които били с апостолите през цялото време, докато Господ Иисус общувал с тях, проповядвал и вършил чудеса, начевайки от Йоановото кръщение и до деня, когато се възнесъл, да бъде заедно с тях свидетел пред народите на Христовото възкресение.

Избрали от всички присъстващи двама такива мъже – Йосиф Варсава, наричан още Юст, и Матия. Тогава се помолили: "Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама един, когото си избрал, да приеме жребия на тая служба и на апостолството, от което отпадна Юда". 

После хвърлили жребий и той се паднал на Матия. Това се приело от всички като Божи избор и Матия бил причислен към единайсетте апостоли. Той присъствал при слизането на Светия Дух над апостолите и цялото множество на празника Петдесетница. 

След това Матия тръгнал като останалите апостоли да разпространява Христовото благовестие по различни краища на света според заръката на Иисус Христос преди възнесението Му: "Идете по цял свят и проповядвайте; научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отец и Син, и Свети Дух, и като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден".

Проповедническата му дейност го отвела първо в Сирия, сетне в Месопотамия, Мала Азия и земите на днешна Грузия. Като претърпял много и различни страдания за Христовото име, на старини апостол Матия бил убит с камъни в Йерусалим през 80 г. и получил от Бога мъченическия венец.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник:БТА

Почитаме паметта на Св. Симеон Самоковски

На 21-ви август Българската православна църква почита паметта на Св. Симеон Самоковски, който е бил самоковски митрополит. Неговите мощи, донесени през 1737 година в Бельовата църква „Рождество Богородично“, се съхраняват в храма и до днес. Светското име на владиката е Симеон Попович.

Няма данни за датата и мястото на неговото раждане. Но се знае, че той става Самоковски митрополит през август 1734 г.  През това време в Самоков се служи единствено в малката Бельова църква – по това време не е имало голям храм в града. Затова фактическото седалище на митрополит Симеон е в Дупница.

Историческата обстановка по това време се характеризира с масирано турско насилие над българското население и особено над българското духовенство. Османската империя воюва на два фронта – с Руската и Австрийската империи. Подкрепян от висши духовници, включително и от сръбско-българския Ипекски патриарх Арсений ІV, митрополит Симеон става предводител и главен инициатор на заговор срещу османската власт, известен като Въстание на архиереите в Софийско и Самоковско.

Център на заверата е долнолозенският манастир „Свети Спас”, скътан дълбоко в Лозенската планина. Узнавайки за съзаклятието, по заповед на Али паша Кюпрюглюоглу (командващ турските войски на австрийския фронт) в София са обесени около 350 свещеници, монаси и софийски граждани.

През юли 1737 г. митрополитският дом е разбит и ограбен, а свети Симеон – окован и хвърлен в тъмница, където е измъчван 23 дни. Около 18 август, окован във вериги и с железни гюлета на краката, с оскубана брада и коса, целият в кръв и рани, той е отведен в София. Затворен е в турските казарми и е измъчван да се потурчи в продължение на още три дни. След показана от него твърдост и неотстъпчивост, владиката е съден като главен организатор и водач на заверата срещу султана. По заповед на Али паша е обесен на 21 август 1737 г. зад църквата „Света София”.

Когато го окачили на бесилото – дървото се скършило. Втория път се скъсало въжето. Едва след третия опит той издъхнал. Тялото му останало да виси три дни, след което въжето отново се скъсало. Али паша забранил Симеон да бъде погребан в София и тялото му било пренесено в Самоков.

Мощите на светеца са намерени при разкопки в Бельовата църква през 1994 г.. Археологът Веселин Хаджиангелов, открил тленните му останки в гробната яма заедно с евангелие, митрополитски жезъл и златотъкани архиерейски одежди. Легенди разказват, че този храм е издигнат по време на Второто българско царство от местния болярин Бельо и затова носи неговото име.

Тюленово вече има свой православен храм

Тюленово си има православен храм вече. В историята на селото до момента църква не е имало, съобщава радио Варна.
Димитрин Георгиев Русев е човекът, който започва да реализира идеята заедно със своята майка в памет на  баща си Георги, затова и храмът е наречен „Свети Георги”.

Днес, когато из родното Черноморие с лекота се строят огромни хотели и всевъзможни постройки, единични са случаите на появата на нови храмове. Но добрият пример

съществува и нагледно се вижда в село Тюленово. Църквата е в груб вид на този етап, на груб строеж сградата е готова, използвани са стари храмове, за да изглежда автентично.

Иконостасът все още не е готов. Предстоят довършителни процедури, но с вяра, надежда и любов няма пречка всичко да се случи в перфектен завършен вид в най-скоро време. Храмът в Тюленово ще бъде, освен център на християнската вяра и ценности, едно архитектурно бижу за бъдещето, завещано на идните поколения с почерка на Димитрин Русев в памет на баща му Георги.