На 21 август БПЦ чества паметта на апостол Тадей и свещеномъченик Симеон Самоковски

Свети Тадей бил родом от град Едеса, Месопотамия. Дошъл в Палестина, станал ученик на св. Йоан Кръстител, а след това бил един от 70-те апостоли на Иисус Христос. 

След слизането на Светия Дух на Петдесетница Тадей бил пратен да благовести в Едеса. Там дълги години проповядвал на едеските жители и мнозина от тях повярвали и се кръстили.

Когато утвърдил Едеската църква и поставил презвитери, той обиколил цяла Сирия и Месопотамия и навсякъде проповядвал Евангелието. Упокоил се в мир във финикийския град Берит (днес Бейрут) в около 62 г.

На този ден почитаме и паметта на българския новомъченик свети Симеон, Самоковски епископ. Не е известно кога и къде се е родил. За епископ бил избран през 1734 г., а седалището му било в град Дупница. 

Заради войната в тези години на Османската империя с Австрия и Русия християните били подозирани в подкрепа на противника. А когато Австрия завзела Ниш, въстанали българите в Пиротско, Знеполско, Брезнишко, Кюстендилско, Дупнишко, Кривопаланско, Берковско и в други места на Западна България. 

Съпротивата срещу турците оглавил лично св. Симеон Самоковски. След отстъплението на австрийците обаче по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу за отмъщение били избити към 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села. 

Самият епископ Симеон бил заловен в Дупница и 23 дни жестоко го измъчвали. След това го откарали в София, където правили безуспешни опити да накарат епископа-мъченик да смени вярата си. Накрая той бил обесен на 21 август 1737 г.

Али паша не разрешил да погребат свещеномъченика в София и затова вярващи пренесли тялото му в Самоков. Там го погребали в историческата Бельова църква. Гробът му е открит през 1994 г., а 21 август е обявен за ден на града.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 21 август честваме паметта на апостол Тадей и свещеномъченик Симеон Самоковски

Свети Тадей бил родом от град Едеса, Месопотамия. Дошъл в Палестина, станал ученик на св. Йоан Кръстител, а след това бил един от 70-те апостоли на Иисус Христос. 

След слизането на Светия Дух на Петдесетница Тадей бил пратен да благовести в Едеса. Там дълги години проповядвал на едеските жители и мнозина от тях повярвали и се кръстили.

Когато утвърдил Едеската църква и поставил презвитери, той обиколил цяла Сирия и Месопотамия и навсякъде проповядвал Евангелието. Упокоил се в мир във финикийския град Берит (днес Бейрут) в около 62 г.

На този ден почитаме и паметта на българския новомъченик свети Симеон, Самоковски епископ. Не е известно кога и къде се е родил. За епископ бил избран през 1734 г., а седалището му било в град Дупница. 

Заради войната в тези години на Османската империя с Австрия и Русия християните били подозирани в подкрепа на противника. А когато Австрия завзела Ниш, въстанали българите в Пиротско, Знеполско, Брезнишко, Кюстендилско, Дупнишко, Кривопаланско, Берковско и в други места на Западна България. 

Съпротивата срещу турците оглавил лично св. Симеон Самоковски. След отстъплението на австрийците обаче по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу за отмъщение били избити към 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села. 

Самият епископ Симеон бил заловен в Дупница и 23 дни жестоко го измъчвали. След това го откарали в София, където правили безуспешни опити да накарат епископа-мъченик да смени вярата си. Накрая той бил обесен на 21 август 1737 г.

Али паша не разрешил да погребат свещеномъченика в София и затова вярващи пренесли тялото му в Самоков. Там го погребали в историческата Бельова църква. Гробът му е открит през 1994 г., а 21 август е обявен за ден на града.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Почитаме паметта на Св. Симеон Самоковски

На 21-ви август Българската православна църква почита паметта на Св. Симеон Самоковски, който е бил самоковски митрополит. Неговите мощи, донесени през 1737 година в Бельовата църква „Рождество Богородично“, се съхраняват в храма и до днес. Светското име на владиката е Симеон Попович.

Няма данни за датата и мястото на неговото раждане. Но се знае, че той става Самоковски митрополит през август 1734 г.  През това време в Самоков се служи единствено в малката Бельова църква – по това време не е имало голям храм в града. Затова фактическото седалище на митрополит Симеон е в Дупница.

Историческата обстановка по това време се характеризира с масирано турско насилие над българското население и особено над българското духовенство. Османската империя воюва на два фронта – с Руската и Австрийската империи. Подкрепян от висши духовници, включително и от сръбско-българския Ипекски патриарх Арсений ІV, митрополит Симеон става предводител и главен инициатор на заговор срещу османската власт, известен като Въстание на архиереите в Софийско и Самоковско.

Център на заверата е долнолозенският манастир „Свети Спас”, скътан дълбоко в Лозенската планина. Узнавайки за съзаклятието, по заповед на Али паша Кюпрюглюоглу (командващ турските войски на австрийския фронт) в София са обесени около 350 свещеници, монаси и софийски граждани.

През юли 1737 г. митрополитският дом е разбит и ограбен, а свети Симеон – окован и хвърлен в тъмница, където е измъчван 23 дни. Около 18 август, окован във вериги и с железни гюлета на краката, с оскубана брада и коса, целият в кръв и рани, той е отведен в София. Затворен е в турските казарми и е измъчван да се потурчи в продължение на още три дни. След показана от него твърдост и неотстъпчивост, владиката е съден като главен организатор и водач на заверата срещу султана. По заповед на Али паша е обесен на 21 август 1737 г. зад църквата „Света София”.

Когато го окачили на бесилото – дървото се скършило. Втория път се скъсало въжето. Едва след третия опит той издъхнал. Тялото му останало да виси три дни, след което въжето отново се скъсало. Али паша забранил Симеон да бъде погребан в София и тялото му било пренесено в Самоков.

Мощите на светеца са намерени при разкопки в Бельовата църква през 1994 г.. Археологът Веселин Хаджиангелов, открил тленните му останки в гробната яма заедно с евангелие, митрополитски жезъл и златотъкани архиерейски одежди. Легенди разказват, че този храм е издигнат по време на Второто българско царство от местния болярин Бельо и затова носи неговото име.