Архангелова задушница

Един от трите основни дни с помен за покойници е Архангелова задушница. Тя винаги се отбелязва в събота преди Архангеловден. На този ден във всеки православен храм се извършва специално богослужение – Литургия за упокой и Обща панахида, която наричаме Задушница. Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Къде са душите им след смъртта и в какво състояние се намират те до възсъединяването на мъртвите? 

Заедно със Свещеното Писание и Св. Отци ние вярваме, че веднага след смъртта на телата, душите отиват в отвъдния свят и продължават там съзнателния си живот. Господ Иисус Христос е казал: душите на праведниците се намират в мястото на радостта, където живеят, чувстват и мислят, а душите на грешниците са в мястото на мъката, където страдат, разбират ужасното си състояние и напразно скърбят за пропиляното на земята време, прекарано в грехове. 

Но нито грешниците в ада, нито праведниците в рая получават пълно и окончателно възмездие непосредствено след смъртта си. Едните живеят частично в блаженство, другите – като очакват вечните мъки. Положението на умрелите, които са на оня свят, не е окончателно. Затова за грешниците, попаднали в ада, които са вярвали и са се каели приживе за лошия си живот, но не са имали време да принесат достойни плодове на покаяние, има още надежда за спасение. Господ Иисус Христос ни казва, че хулата против Светия Дух – ереста, е непростим, смъртен грях, но всеки разкаян и изповядан грях ще ни се прости. Затова вярваме, че Милостивият Господ – Всеведецът, за Когото всички са живи, може да прости и греховете на обичаните от нас покойници. 

Как могат да бъдат простени такива грехове? Молитвите, милостинята и помените, правени в чест на покойниците, могат да умилостивят Бога и да покрият много грехове. Молитва за умрелите е въведена още в Литургията, съставена от св. апостол Иаков, брат Господен. А св. Василий Велики казва, че Господ приема от нас умилостивителни молитви и жертви за ония, които са в ада. 

Телесната смърт не прекъсва единството между вярващите в Христа, пребиваващи в Църквата. Затова на тях – вечно живите в Бога – отдаваме почит и признание и затова измолваме прошка от Бога – да смекчи Милосърдният, Който иска всички да се спасим, тяхната участ на оня свят. 
Църквата е определила специални дни в памет на починалите. Те винаги са в съботен ден, защото тогава Иисус Христос е бил също Покойник и бил с тялото Си в гроба. 

Преди определения час, в събота сутрин, занасяме в храма това, което според възможностите си сме приготвили за раздаване и записваме имената на нашите покойници за молитвено поменаване (както по време на Литургията за упокой, така и на Общата панахида). 

След богослужението молитвени възпоменания за тях правим и на техните гробове, като ги почистим, прикадим и украсим с цветя, красиви като добродетелите на починалия, като свещеникът прелее гроба с вода и червено вино за спомен на Христовата жертва за нас, като запалим църковната свещ и като раздадем малък дар на колкото се може повече познати и непознати, за да могат и те молитвено да поменат с „Бог да прости!” нашите сродници. Починалите в Христа не изпитват ревност помежду си. Затова посещаваме гробовете и на други починали християни и се молим и за тях. Те всички имат нужда от свидетелството и застъпничеството ни. 

Църквата почита Света Ирина

На 5 май Българската православна църква почита паметта на Св. мъченица Ирина. Именници са Ирина, Ирена, Иринка, Ириней, Мира, Мирослав, Мирослава, Мирчо.

Пенелопа, както се казвала светицата до покръстването си, била дъщеря на управителя на гр. Магедон Ликиний, който желаел да я възпитава далеч от света и светските развлечения. Той построил богат и разкошен дворец извън града, но поставил в него златни идоли, понеже бил езичник. Възпитанието на дъщеря си той поверил на почтения старец Апелиан, за когото вероятно не знаел, че е християнин.

Апелиан започнал да говори на девойката за християнската вяра. Слушайки мъдрия учител, Пенелопа се изпълвала с любов към Христа. Скоро след това родителите ѝ я посетили и съобщили за своето намерение да я омъжат. Пенелопа помолила да й дадат няколко дни срок за размишление.

Бащата се разярил и заповядал дъщеря му да бъде прегазена от стадо коне. Вярата спасила момичето и конете побягнали към бащата. Той се убедил в правотата на дъщеря си и приел християнството заедно със семейството си. Ирина започнала да приучава и други граждани.

Новият управител на страната чул за Ирина и като я повикал при себе си, почнал да я убеждава да се поклони на боговете. Но като видял, че увещанията се безполезни, той предал девойката на страшни мъчения. На Бога обаче било угодно да покаже Своята сила чрез слабата девойка. Тя останала невредима.

Мнозина като видели станалите заради Ирина чудеса, повярвали в Бога. Света Ирина, в усърдието си към вярата, обходила разни страни да проповядва словото Божие. След многогодишни апостолски трудове тя пристигнала в Ефес, влязла в една пещера и след като се простила със своите спътници, помолила ги да затрупат с камъни входа на пещерата, която станала нейна гробница.

ЦЪРКВАТА ПОЧИТА ДНЕС СВЕТИ ЦАР БОРИС-МИХАИЛ

Свети цар Борис-Михаил - покръстител на българите бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай*, но приел Христовата вяра от Изток - Цариград и патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България.

Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. Кръстили се болярите и целият народ в 865 година.

След смъртта на светите Кирил и Методий учениците им намерили прием в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност. Обикнал монашеския подвиг, цар Борис в 889 година поставил на престола по-големия си син Владимира и се отдалечил в манастир. Но недоволните боляри подтикнали Владимир към преврат, за да възвърне езическата религия. Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкия син Симеон.

Върнал се в манастира на пост и молитва и завършил живота си като монах в 906 година на 2 май. Като покръстител св. цар Борис е наречен "равноапостолен светец".

Св. Атанасий е велик изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение за Боговъплъщението. Роден е през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование но изучавал усърдно Свещеното писание. Богу било угодно още преди да завърши обучението си, една случка да предопредели неговата съдба.

Веднаж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла интересна гледка: група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници-езичници. Децата избрали Атанасий за "епископ", други деца били свещеници и дякони, а езически деца били водени към "епископа", за да ги кръсти. Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. След като ги изслушал, убеден че кръщението било извършено изцяло в съгласие с Църковния устав, архиепископът признал кръщението за действително, допълнил го с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Така започнал духовния път на бъдещия св. Атанасий Велики, когото още приживе нарекли "баща на православието".

Светите Отци от Първия вселенски събор. Гръцка икона, goarch.org.В 319 г. Атанасий станал дякон. Между това в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий. Той учил, че Христос - не само като човек, но и като Бог - не бил равночестен на Отца, а бил по-нисш Бог, Който е само подобен на Отца, а в действителност е сътворен, имащ начало във времето. Това учение се разпространявало бързо. Много пъти Александър го уговарял и разобличавал, като в този труд Атанасий винаги му помагал. Арий обаче бил упорит, ереста се ширела и се наложило да се свикат епископски събори за нейното изкореняване. Такива били поместните събори в Александрия, в Антиохия и най-сетне Първият вселенски събор в Никея през 325 година, на който присъствал и самият император Константин Велики. Атанасий присъствал на Никейския събор заедно с архиепископа си Александър, и решително помогнал за осъждането на Арий. Неговият забележителен принос в работата на Първия вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като известен богослов.

На следващата година св. Атанасий бил поставен за Александрийски архиепископ. Заради повдигнати обвинения в користолюбие и в груби насилия над клириците от враговете-ариани на св. Атанасий, бил свикан събор в Трир, който независимо от изложените доказателства в защита на невинността на архиепископа на Александрия, все пак го осъдил. Като видял, че по този начин няма да се добере до правдата, св. Атанасий се срещнал лично в Цариград с император Константин Велики и му представил истината.

Императорът извикал участниците в Трирския събор за преразглеждане на делото, но враговете на св. Атанасий успели да подведат императора с нова клевета. Като видял, че не е възможно да примири Атанасий с неговите противници и като се опасявал от бунт в Александрия, импраторът решил да пожертва нейния архиепископ и да го изпрати на заточение в Галия, където той прекарал две години. След смъртта на Константин Велики, неговите наследници с указ върнали св. Атанасий за епископ на Александрия. Това дало нов повод на Атанасиевите врагове да го обявят за незаконен епископ вече на основанието, че бил върнат на катедрата от светската власт.

През този печален период от църковната история враговете на св. Атанасий Велики на няколко пъти успявали да извоюват неговото осъждане и изгнание. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 години в изгнание.

Още в първите си съчинения, Слово към езичниците и Слово за въплъщението на Бог Слово и за явяването Му в плът пред нас, била набелязана главната тема на неговото богословие. Основни негови догматически съчинения са Четири слова против арианите (ок. 356–359), посветени на утвърждаването на божествеността на Спасителя. На него приписват и Житието на св. Антоний, както и множество трактати коментари към Св. Писание, книги с нравоучителен характер и проповеди. В тези негови съчинения са пръснати най-дълбоки и преливащи от истинска мъдрост богословски и нравствени истини. Нему св. Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на Никео-Цариградския Символ на Вярата.

В 373 г. св. Атанасий починал в Александрия на 76 годишна възраст. Църквата чества паметта му на 2 май и на 18 Януари (съвместно със св. Кирил Александрийски).

ЦЪРКВАТА ПОЧИТА СВ. МЧЦИ КОДРАТ И ГАЛИНА

Свети Кодрат се родил и възпитавал при следните обстоятелства. По време на жестокото гонение срещу християните от нечестиви царе и князе Христовите изповедници били подлагани на ужасни мъчения; поради това много вярващи, боейки се от непоносимите мъчения, оставяли градовете, жилищата и имуществото си. Бягайки, те се скривали в планините и пустините, за да съхранят невредима светата вяра в Христа, приемайки по-добре да живеят със зверовете, отколкото с нечестивите идолопоклонници.

В тези тежки времена една благочестива жена на име Руфина поради страх от мъченията избягала от Коринт (главният град на Ахайя, просветен от апостол Павел, бел.ред.) в пустинята и там се криела в непроходими места. По време на бягството от града Руфина била бременна и когато дошло време, родила в пустинята младенец от мъжки пол и след това, като преживяла още няколко дни, починала. Бог, Който дава храна на всяка плът, отваря ръката Си и насища всичко живо (сравни Пс. 103:27-28), не оставил осиротелия младенец, но станал баща и майка за него, възпитател и хранител. По заповед на Всевишния Бог отвисоко се спускал облак и стелейки се по земята, от него излизала сладка роса на устата на младенеца. Така облаците хранели детето като с мляко или мед дотогава, докато не поотраснал и не започнал сам да се храни с пустинни треви.

Така, подобно на свети Йоан Кръстител, младенецът живеел в пустинята, пазен от Бога, наставляван и вразумявай в богопознанието (Лук.1:80) от Светия Дух. Вече в юношеска възраст, той бил намерен от вярващи хора; те го завели в града, където се учел да чете книги и усвоил лечебното изкуство. Но той не толкова лекувал болестите със своите познания, колкото ги изцелявал с дадената му свише благодат. Тъй като от детство бил привикнал към пустинното безмълвие, той особено се стараел да се отдалечава от човешката суета: обичайки уединението, голяма част от живота си прекарвал в планините и пустините, отдавайки се на богомислие. Когато идвал по някаква работа в града, на всички дарявал неизброими блага, лекувайки телесните болести и с Божие слово изцелявайки душевните недъзи. Но той не задълго оставал в града, бързайки отново към приятното за него пустинно уединение, в което и се приближил към старостта. Тук, в пустинята, при него идвали, обичащи го в Христа, желаещи да се насладят на вида на светолепното му лице и да получат наставление от неговите боговдъхновени беседи; каквито били Киприан, Дионисий и Анект, Павел и Крискент, които заедно с него пострадали за Христа.

Имен ден празнуват всички, които носят името Галин, Галина, Галена, Галя и производните им.

ЦЪРКВАТА ПОЧИТА СВЕТИ 40 МЪЧЕНИЦИ

Страдание на свети Четиридесет мъченици в Севастия

При царуването на нечестивия император Ликиний се надигнало жестоко гонение срещу християните и всички верни били принуждавани да принасят жертви на идолите. В арменския град Севастия началник на войската тогава бил Агриколай, човек със свиреп нрав и ревностен поборник на идолослужението. Тъй като по това време в редовете на императорските полкове вече имало немалко християни, била издадена заповед и те да принасят жертви на бесовете.

В полка на воеводата Агриколай имало четиридесет войници от Кападокийската област, които съставяли особено почетна дружина, благочестиво вярваща в Христа Бога и отличаваща се с непоколебимо мъжество, винаги непобедима във военните дела; сред тях били Кирион, Кандид и Домн - познаващи и Божественото писание. Когато Агриколай научил, че воините от тази дружина са християни, решил да ги принуди към идолопоклонство. Той ги повикал при себе си и се обърнал към тях с такива думи:

- Както в сраженията с неприятелите винаги сте били единни помежду си и сте проявявали храброст, така и сега със същото единомислие промиете подчинение на царския указ - доброволно принесете жертва на боговете, за да не бъдете подложени на мъчения.

На това светците с дръзновение отговорили:

- Ако ние, сражавайки се мъжествено за земния цар, винаги сме били победи тели, както ти, окаяни, сам свидетелстваш, то колко повече, подвизавайки се за безсмъртния Цар, ще преодолеем твоята злоба и ще победим твоето лукавство.

Агриколай качал:

- Предстои ви едно от двете - или да принесете жертва на боговете и да се удостоите с още по-големи почести, или, в случай че не се покорите, да се лишите от воинското звание и да се изложите на безчестие; размислете за това и изберете каквото намерите за добре.

- За това, какво е полезно за нас - казали войниците, - се грижи Господ.

- Не разсъждавайте много - заповядал воеводата - и оставете своите лъжливи слова, а утре сутринта бъдете готови да принесете жертва на боговете.

И като изрекъл това, Агриколай заповядал да ги затворят в тъмница.

Пребивавайки в тъмницата, светите воини денем и нощем прекарвали в молитва и пеене на псалми и слушане на наставленията на Кирион.

След като минали седем дни, през които светите воини били задържани в тъмница, в тази страна пристигнал княз Лисий, и след пристигането си в Севастия веднага обърнал внимание на доблестните воини: на другия ден, като се явил в съдилището заедно с воеводата Агриколай, заповядал да доведат светите четиридесет воини за изтезания. По пътя към това неправедно съдилище блаженият Кирион увещавал своите съдружници така:

- Няма да се убоим, братя! - нима Бог не ни е помагал в сраженията, когато Го призовавахме и побеждавахме враговете си! Спомнете си: как веднъж ни се случи да участваме в голяма битка, когато всички наши полкове се обърнаха в бягство и сред враговете останахме само ние - четиридесетте, тогава със сълзи се помолихме на Бога и с Негова помощ едни убихме, други прогонихме ранени, и при толкова много противници, и при цялата жестокост на сражението нито един от нас не беше ранен.

Сега срещу нас са се опълчили трима врагове - сатаната, Лисий и Агриколай, и по-добре е да се каже: един враг се опълчва на борба против нас - невидимият враг, и нима той ще победи нашата четиридесетчислена дружина? Да не бъде това!... Ние трябва и сега да постъпим така, както сме постъпвали винаги: да се обърнем с топла молитва към Бога и Той ще ни помогне, и няма да ни причинят вреда нито веригите, нито мъките. Винаги сме имали правило, влизайки в сражение да пеем псалома: "Боже, чрез Твоето име ме спаси и с Твоята сила ме съди. Боже, чуй молитвата ми, послушай думите на устата ми". И сега, братя, ще направим същото и Бог ще ни чуе и ще ни помогне.

Светите воини пели този псалом през целия път от тъмницата до мястото на съдилището. И народът от целия град се събрал да гледа.

Четиридесетчислената дружина застанала на съд пред Лисий и Агриколай.

Като погледнал към светите воини, княз Лисий казал:

- Вие ще получите от мен и почести, и дарове повече от другите, само се покорете на царската заповед - принесете жертви на боговете. Предоставя ви се свободно да изберете едно от двете: или да се поклоните на боговете и да се удостоите с големи награди и почести, или, в случай че откажете да изпълните това, на часа ще се лишите от воинско звание и ще бъдете подложени на мъчения.

На това Кандид отговорил:

- Вземи от нас не само воинското звание, но и самите ни тела, защото за нас няма нищо по-скъпо и нищо по-почетно от Христа, нашия Бог.

Тогава надменният княз заповядал да бият светците с камъни по устата. Слугите започнали да хвърлят камъни, но когато ги хвърляли, нанасяли удари не на светците, а взаимно едни на други. Като видели това, светите мъченици още повече се укрепили в дръзновението си в Господа. Раздразнен, княз Лисий сам взел един камък и го хвърлил по един от светците, но камъкът ударил Агриколай по лицето и му разбил устата.

И княз Лисий заповядал отново да отведат светите воини в тъмница, за да помислят за това, как да постъпят с тях.

На другия ден светите воини отново били доведени при нечестивия съдия и без да се колебаят, обявили: - Правете с нас каквото искате, ние сме християни и не сме съгласни да се поклоним на идолите.

Мъчителите заповядали да вържат четиридесетте свети воини и да ги повлекат към пълноводното езеро, което се намирало близо до град Севастия. Тогава било зима и духал леден вятър при силен студ; наближавала вечерта. Светите воини били изправени голи в езерото за цяла нощ, наоколо била поставена стража, която да ги наблюдава, начело с началника на тъмницата. За съблазън на светите воини близо до езерото била устроена топла баня, привличаща към себе си осъдените да търпят лютия студ и обещаваща бърза помощ на този от четиридесетчислената дружина, който, изнемогвайки от студа, би се склонил към идолослужение и би пожелал да избяга от водата и да се стопли. В първия час на нощта, когато студът станал нетърпим и телата на светците замръзвали, един от четиридесетте не устоял в подвига и като се отделил от лика на светиите, побягнал към банята; но едва стъпил на прага й, едва усетил топлината, и се разтопил и паднал като мъртъв.

В третия час на нощта светите мъченици били озарени от светлина като от лятно слънце по време на жътва, която разсяла студа, разтопила леда и стоплила водата. Междувременно войниците, на които било поръчано да пазят светците, били обзети от сън; само стражът на тъмницата не спял. Той, като чул, че войниците се молят на Бога, размишлявал: какво значи това, че прибегналият към банята на часа се разтопи като восък от топлината, а другите при толкова голям студ остават живи и невредими. Поразен от светлината, озарила светите мъченици, и желаейки да види откъде идва тази чудна светлина, той погледнал нагоре и видял пресветли венци, тридесет и девет на брой, които слезли върху главите на светците; размишлявайки за това, защо липсва четиридесетият венец, според броя на предадените на страдание четиридесет души, той разбрал, че избягалият в банята е отхвърлен от лика на светиите и затова липсва четиридесетият венец. Той веднага събудил спящите войници, хвърлил от себе си дрехите и гол, пред очите на всички се затичал към езерото, възклицавайки: и аз съм християнин! Като се присъединил към сонма на светите мъченици, той извикал към Бога:

- Господи Боже! И аз вярвам в Тебе, в Когото вярват и те; причисли ме към тях и ме удостой да пострадам с тези Твои раби; за да бъда и аз, след като премина подвига на изпитанието, достоен за Тебе! - и така числото на светите четиридесет мъченици отново се запълнило; мястото на отпадналия заел тъмничният страж, който станал свят завършек на четвъртата десетица. Името му било Аглай.

Настъпило утрото; нечестивите мъчители дошли при езерото и като видели светите мъченици стоящи във водата, живи и непострадали от зимния студ, се удивили, но приписали това дивно явление на вълшебната хитрост на страдалците. Те още повече се удивили, когато видели сред мъчениците да стои тъмничният страж. Мъчителите разпитали войниците, които били поставени да ги пазят: защо и как е станало това - а войниците отговорили:

- През нощта ние заспахме непробудно, а той - тъмничният страж - цяла нощ не спа и изведнъж ни събуди; тогава видяхме голяма светлина, озарила стоящите във водата, а този бързо свали дрехите си, хвърли ги и стремително влезе във водата и се присъедини към тях, гръмко заявявайки: "И аз съм християнин!"

Тогава сърцата на мъчителите пламнали от ярост; като заповядали да извлекат на брега вързаните светци и да ги поведат към мястото за мъчения в града, съдиите отсъдили да подложат светите мъченици на ново изтезание - да строшат нозете им с чукове.

Когато се изпълнявало това безчовечно изтезание над светците, благочестивата майка на един от най-младите сред тях, Мелитон, като се приближила към мястото на мъченията и стоейки близо до страдалците, ги насърчавала с думи към доблестно изпълнение на подвига; като повече от всичко се опасявала да не се изплаши младият й син и да не изнемогне в мъченията, тя го гледала с любов и протягала ръце към него, ободрявала го и го утешавала, казвайки:

- Сине мой, пресладки! Потърпи още малко и ще бъдеш съвършен; не бой се, чедо, ето, Христос стои пред тебе и ти помага!

Светите мъченици, претърпявайки като презрени злодеи страшните мъки от счупването на костите и не отслабвайки в ревността, в предсмъртните си минути с духовна радост викали:

"Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса, и ние се избавихме. Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята."

И като произнесли амин, всички те предали душите си на Бога, и само един от тях, Мелитон, утешаван от майка си, едва дишал. След това мъчителите заповядали на слугите си да сложат телата на починалите светци в колесници, като оставят само младия Мелитон с надежда, че ще бъде жив. Но благочестивата майка, виждайки само своя син оставен на мястото на мъчението, като отхвърлила присъщата й женска слабост и се въодушевила с мъжество, взела сина си на раменете си и без страх последвала колесниците, на които като снопове зряла пшеница били возени телата на светите мъченици. Когато мъченикът, носен от майка си, издъхнал, радвайки се в Господа, тялото било положено от майчините ръце в колесницата при телата на неговите сподвижници. Когато телата на светите мъченици били докарани на мястото за изгаряне близо до реката, войниците, по разпореждане на нечестивите съдии, събрали много дърва и съчки и приготвили твърде голям огън и като сложили на него телата на светците, го запалили. Огънят изгорял, останали само костите на мъчениците.

И останките от светите мощи били хвърлени в реката, за да бъде напълно погубена паметта на доблестните страстотерпци. Но Господ, Който "пази всички кости на Своите угодници", не допуснал нито една частица от тях да се изгуби във водата, но всички те се запазили в цялост. След като минали три дни, светите мъченици се явили на епископа на град Севастия, блажения Петър, и му казали:

- Ела през нощта и ни изнеси от реката.

Блаженият епископ поканил благоговейните мъже от своя клир и в тъмната нощ тръгнал с тях към брега на реката. И ето, пред погледа им се открило дивно зрелище: костите на светците сияели във водата като звезди, светли били и тези места в реката, където лежали и най-малките частици от тях. Като събрал до една всички кости на светците, епископът ги положил на честно място. Така пострадалите за Христа и увенчани от Него сияят като светила в света: те вярвали в Бога, изповядвали Христа, не се противопоставяли на Светия Дух и се прославили от светата Животворяща Троица, оставяйки спомен за своя подвиг за назидание в спасението на всички вярващи в Отца и Сина и Светия Дух.

Имената на светите четиридесет мъченици са: Кирион (Кирии), Кандид, Домн, Исихий, Ираклий, Смарагд, Евно-ик (Евник), Валент (Уал), Вивиан, Клавдий, Приск, Теодул, Евтихий, Йоан, Ксантий, Илиан, Сисиний, Агий, Аетий, фла-вий, Акакий, Екдикий (Екдит), Лисимах, Александър, Илий, Горгоний, Теофил, Домитиан, Гай, Леонтий, Атанасий, Кирил, Сакердон, Николай, Валерий, филоктимон, Севериан, Худион, Мелитон и Аглай.

Светите четиридесет мъченици били измъчвани от двадесет и шестия ден на месец февруари, а предали душите си на Господа в деветия ден на месец март, когато над империята все още властвал езичникът Ликиний, но по-добре да се каже - вече царствал нашият Господ Иисус Христос. На Него слава, чест и поклонение с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

Св. мчци Конон и Йоан Българин. Мчца Ираида

Житие на св. мъченик Йоан Българин

Блаженият Йоан бил родом от България. По някакъв случай той се поддал на дяволските козни и се отрекъл от Христа. Но подир някое време той осъзнал своето голямо прегрешение и започнал да се кае за отричането си от християнската вяра.

В това душевно състояние, търсейки успокоение на своята съвест, той напуснал родното си място, дошъл в Света Гора Атонска. Тук Йоан три години прислужвал на един духовен старец. Но понеже съвестта му все още не му давала покой, той винаги бил унил, печален и мълчалив. Самият му вид показвал, че е претърпял някаква голяма злополука.

Като не могъл повече да понася угризенията на съвестта Йоан напуснал Св. Гора, дошъл в Цариград, облякъл се като турчин и в този си вид влязъл в джамията "Св. София". Там той започнал да се кръсти и да се моли по християнски, което извънредно поразило агаряните. Разгневени, те сурово се нахвърлили срещу него и го питали защо прави така. А той безстрашно изповядал, че е християнин, затова се кръсти като християнин и се покланя на Христа, Който е Син Божий и истински Бог.

Агаряните се опитали да го отклонят от неговата вероизповед, но като се убедили, че тя е непоколебима, те веднага му отсекли главата вън в двора на "Св. София". Това станало на 5 март 1784 година.

Така блаженият Йоан получил светъл мъченически венец от Христа Бога на 19-годишна възраст.

Църквата почита днес Преп. Герасим Йордански

Той е основал манастир край река Йордан

Свети Герасим бил аскет и скромен монах. Той е основал манастир край река Йордан и спечелил стотици последователи. Според легенда лъв с трън в лапата си потърсил помощта на светеца.

След като Герасим извадил тръна, лъвът останал негов дългогодишен спътник и след смъртта на светеца издъхнал върху гроба му. Затова иконописците представят св. Герасим с лъв в нозете.

На този ден се блажи, риба и млечни храни.

Почитаме Свети Тимотей

Православната църква почита днес Свети Тимотей. Тимотей Ефески е роден в Листра при Коня в днешна Турция. Той е ученик и придружител на Апостол Павел.

Тимотей е син на грък и на приелата християнството еврейка Евнике. Той е открит от Павел в родния му град и го придружава в неговите мисионерски пътувания. В Апостолското евангелие пише, че Павел го накарал да се обреже. След смъртта на Павел през 67 година, Тимотей се връща в Ефес.

Тимотей става първият епископ на Ефес и там около 80 г. намира мъченическата си смърт. Светите му мощи са били пренесени от император Констанций (337-361) в Цариград и положени заедно с мощите на св. Лука и св. Андрей Първозвани в храма “Св. апостоли”. По-късно били отнесени в Италия от кръстоносците.

Тимотей е закрилник на страдащите от стомашни заболявания. Името означава „Страхувай се от Бог“, или „Почитай Бог“ (гръцки). От католиците се почита на 26 януари. Днес имен ден имат Тимотей и Тимофей.

Архангелова задушница e, почитаме починалите

Архангеловата задушница, наричана още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше, е една от трите най-големи. Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден – защото събота е отредена за ден на покойниците. Във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави Обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ.

На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво – правило се три кръга по края на гроба.

Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята – добродетелите на починалия.

На Архангелова задушница, така както при другите задушници, се правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите „Бог да прости“. Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.

Правят се помени или, наричани още – раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, дори на непознати.

В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното – за спомен на Христовата жертва за нас.

Почитаме паметта на Св. Симеон Самоковски

На 21-ви август Българската православна църква почита паметта на Св. Симеон Самоковски, който е бил самоковски митрополит. Неговите мощи, донесени през 1737 година в Бельовата църква „Рождество Богородично“, се съхраняват в храма и до днес. Светското име на владиката е Симеон Попович.

Няма данни за датата и мястото на неговото раждане. Но се знае, че той става Самоковски митрополит през август 1734 г.  През това време в Самоков се служи единствено в малката Бельова църква – по това време не е имало голям храм в града. Затова фактическото седалище на митрополит Симеон е в Дупница.

Историческата обстановка по това време се характеризира с масирано турско насилие над българското население и особено над българското духовенство. Османската империя воюва на два фронта – с Руската и Австрийската империи. Подкрепян от висши духовници, включително и от сръбско-българския Ипекски патриарх Арсений ІV, митрополит Симеон става предводител и главен инициатор на заговор срещу османската власт, известен като Въстание на архиереите в Софийско и Самоковско.

Център на заверата е долнолозенският манастир „Свети Спас”, скътан дълбоко в Лозенската планина. Узнавайки за съзаклятието, по заповед на Али паша Кюпрюглюоглу (командващ турските войски на австрийския фронт) в София са обесени около 350 свещеници, монаси и софийски граждани.

През юли 1737 г. митрополитският дом е разбит и ограбен, а свети Симеон – окован и хвърлен в тъмница, където е измъчван 23 дни. Около 18 август, окован във вериги и с железни гюлета на краката, с оскубана брада и коса, целият в кръв и рани, той е отведен в София. Затворен е в турските казарми и е измъчван да се потурчи в продължение на още три дни. След показана от него твърдост и неотстъпчивост, владиката е съден като главен организатор и водач на заверата срещу султана. По заповед на Али паша е обесен на 21 август 1737 г. зад църквата „Света София”.

Когато го окачили на бесилото – дървото се скършило. Втория път се скъсало въжето. Едва след третия опит той издъхнал. Тялото му останало да виси три дни, след което въжето отново се скъсало. Али паша забранил Симеон да бъде погребан в София и тялото му било пренесено в Самоков.

Мощите на светеца са намерени при разкопки в Бельовата църква през 1994 г.. Археологът Веселин Хаджиангелов, открил тленните му останки в гробната яма заедно с евангелие, митрополитски жезъл и златотъкани архиерейски одежди. Легенди разказват, че този храм е издигнат по време на Второто българско царство от местния болярин Бельо и затова носи неговото име.

На 11 май църквата почита Светите равноапостоли Кирил и Методий

Българската православна църква почита паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. Солунските просветители са почитани и като двама от светите Седмочисленици.

Светският празник Св. св. Кирил и Методий бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.

Първи известия за празнуването на Св. св. Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на Светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. От страниците на "Цариградски вестник" от 26 април 1858 г. будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо "Три светии" "Св. Св. Кирил и Методий" като училищен празник.

От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва "Върви народе възродени". През май 1901 г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към стихотворението.

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, вече се чества на един ден - само на 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).

Почитаме Патриарх Евтимий

Българската православна църква почита днес паметта на Евтимий - патриарх Търновски. Светецът е роден около 1327 г. в знатен род от старата българска столица Велико Търново. Съвсем млад се присъединява към монашеското братство на Килифаревския манастир, ръководен от Теодосий Търновски. По-късно младият духовник учи във Византия, но разочарован се завръща в родината си и се усамотява в пещера, недалеч от столицата. Там построява църквата "Св. Троица". Около нея се събират негови ученици и създават манастир. В него Евтимий се заема с отговорната задача да извърши езикова реформа, като изгражда и установява литературен език, съзнателно отдалечен от говоримата реч, чрез който "изкуството да се плетат думи" достига съвършенство.

Патриарх Евтимий Търновски се счита и за един от най-изтъкнатите средновековни български преводачи. След избирането му за патриарх през 1375 г. той продължава да развива книжовна дейност. Превежда литургии, съчинява жития на български светци, пази ревниво православното наследство от еретични посегателства, полага грижи за бедни и страдащи.

При падането на Велико Търново под османско владичество през 1393 г., Свети патриарх Евтимий остава като последен бранител на българската православна вяра и държава. Заради смелостта си е осъден на смърт, обаче става чудо и когато турският палач вдига ръка да го посече, ръката му се вцепенява, а мечът пада на земята. Последният български патриарх е заточен и умира около 1402 г.

Почитаме деня на Великомъченица Анастасия

На 22 декември православната църква почита деня на Великомъченица Анастасия ( Св. Чьорна ).

Св Анастасия била дъщеря на знатен и богат римлянин. Баща й бил езичник, но майка й изповядвала християнската вяра.

В онова време (III в.) знатните римляни, като уважавали науката, полагали големи грижи за възпитанието на децата.

Възпитанието на Анастасия било поверено на учителя Хрисогон, известен със своя ум и ученост. Когато се завършило възпитанието на младата Анастасия, всички в Рим се чудели както на необикновената й красота, така и на нейния ум и познания. Но Хрисогон й предал друго съкровище. Той бил християнин. От него и от майка си Анастасия получила познания за Бога. След време, тъй като не се отказала от вярата си, въпреки всички мъки на които била подложена, тя била привързана към четири стълба и изгорена през 290 г. Една християнка погребала тялото й, което останало невредимо в огъня. Мощите й след това били отнесени в Цариград.

В народните представи светицата е християнизираният образ на смъртта.

Някъде наричат празника Черноризие, защото тогава започнали болките на Богородица и затова тя си боядисала дрехите в черно. На този ден жените, особено майките, не работят нищо, за да не се разболеят децата им. Вярва се също, че ако се наруши тази забрана, някой в къщата е заплашен от нещастие. В някои краища едно време дори обличали черни дрехи. Месят се пресни питки и намазани с мед се раздават.

Според народното поверие, ако на този ден времето е хубаво, през юни ще е суша, а ако вали - и през юни ще вали. Времето на следващия ден определя по същия начин времето през юли.

Имен ден празнуват всички с имена: Анастасия , Анастас , Анастаса, Анасташа, Анастасийка, Ася, Наташа, Наста, Настя, Настас, Сийка, Сия, Стаска, Стас, Тана, Таша, Точо, Таско, Шинка, Шина.

Днес почитаме св. пророк Данаил

На днешната дата - 17 декември, православната църква почита св. пророк Данаил.

Св. пророк Данаил е свързан с вавилонския цар Навуходоносор, който сънувал загадъчен сън, който твърде много го смутил. Но като се събудил, той забравил какво точно е сънувал. За да премахне тежкото впечатление, което оставил сън у него, царят повикал при себе си халдейските учени и сънотълкуватели, като им казал, че иска да разберат какво точно е сънувал и да му разтълкуват значението на съня.

Никой, разбира се, не могъл да стори това, тогава царят се разгневил и осъдил всички вавилонски мъдреци.

Застрашен от такава участ, бил и Данаил заедно с други трима - Ананий, Азарий и Мисаил. Пророкът помолил царя да им даде няколко дни отсрочка, надявайки се на Бога, който молел да му открие тайната.

Бог чул молитвата на Данаил и тримата му другари и насън им открил всичко, което трябвало да знаят - какъв е бил съня, забравен от царя и какво точно означава.

Сънят предсказал падането на много царства и началото на вечното царство, което имало да се открие след дохождането на Иисуса Христа – царството на Христовата истина и благодат.

След като Данаил обяснил съновидението на цар Навуходоносор, той удивен от неговата мъдрост, му поверил една от най-важните длъжности в държавата – началството над всички вавилонски мъдреци.

По ходатайството на Данаил и неговите другари получили високи държавни длъжности.

Според народния календар, в деня на пророк свети Данаил, празнуват всички жени, които скоро са раждали или ще раждат, както и тези, които имат малки деца.

Месят се питки и отново се раздават, за да е плодовита годината.

Името Данаил значи "божи съд".

Днес имен ден празнуват всички, които носят прекрасните имена Данаил, Даниел, Даниела, Данко, Анани, Данаила.