Българската православна църква почита днес паметта на Евтимий - патриарх Търновски. Светецът е роден около 1327 г. в знатен род от старата българска столица Велико Търново. Съвсем млад се присъединява към монашеското братство на Килифаревския манастир, ръководен от Теодосий Търновски. По-късно младият духовник учи във Византия, но разочарован се завръща в родината си и се усамотява в пещера, недалеч от столицата. Там построява църквата "Св. Троица". Около нея се събират негови ученици и създават манастир. В него Евтимий се заема с отговорната задача да извърши езикова реформа, като изгражда и установява литературен език, съзнателно отдалечен от говоримата реч, чрез който "изкуството да се плетат думи" достига съвършенство.
Патриарх Евтимий Търновски се счита и за един от най-изтъкнатите средновековни български преводачи. След избирането му за патриарх през 1375 г. той продължава да развива книжовна дейност. Превежда литургии, съчинява жития на български светци, пази ревниво православното наследство от еретични посегателства, полага грижи за бедни и страдащи.
При падането на Велико Търново под османско владичество през 1393 г., Свети патриарх Евтимий остава като последен бранител на българската православна вяра и държава. Заради смелостта си е осъден на смърт, обаче става чудо и когато турският палач вдига ръка да го посече, ръката му се вцепенява, а мечът пада на земята. Последният български патриарх е заточен и умира около 1402 г.
