Пенелопа, както се казвала светицата до покръстването си, била дъщеря на управителя на гр. Магедон Ликиний, който желаел да я възпитава далеч от света и светските развлечения. Той построил богат и разкошен дворец извън града, но поставил в него златни идоли, понеже бил езичник. Възпитанието на дъщеря си той поверил на почтения старец Апелиан, за когото вероятно не знаел, че е християнин.
Апелиан започнал да говори на девойката за християнската вяра. Слушайки мъдрия учител, Пенелопа се изпълвала с любов към Христа. Скоро след това родителите ѝ я посетили и съобщили за своето намерение да я омъжат. Пенелопа помолила да й дадат няколко дни срок за размишление.
Бащата се разярил и заповядал дъщеря му да бъде прегазена от стадо коне. Вярата спасила момичето и конете побягнали към бащата. Той се убедил в правотата на дъщеря си и приел християнството заедно със семейството си. Ирина започнала да приучава и други граждани.
Новият управител на страната чул за Ирина и като я повикал при себе си, почнал да я убеждава да се поклони на боговете. Но като видял, че увещанията се безполезни, той предал девойката на страшни мъчения. На Бога обаче било угодно да покаже Своята сила чрез слабата девойка. Тя останала невредима.
Мнозина като видели станалите заради Ирина чудеса, повярвали в Бога. Света Ирина, в усърдието си към вярата, обходила разни страни да проповядва словото Божие. След многогодишни апостолски трудове тя пристигнала в Ефес, влязла в една пещера и след като се простила със своите спътници, помолила ги да затрупат с камъни входа на пещерата, която станала нейна гробница.
