Заедно със Свещеното Писание и Св. Отци ние вярваме, че веднага след смъртта на телата, душите отиват в отвъдния свят и продължават там съзнателния си живот. Господ Иисус Христос е казал: душите на праведниците се намират в мястото на радостта, където живеят, чувстват и мислят, а душите на грешниците са в мястото на мъката, където страдат, разбират ужасното си състояние и напразно скърбят за пропиляното на земята време, прекарано в грехове.
Но нито грешниците в ада, нито праведниците в рая получават пълно и окончателно възмездие непосредствено след смъртта си. Едните живеят частично в блаженство, другите – като очакват вечните мъки. Положението на умрелите, които са на оня свят, не е окончателно. Затова за грешниците, попаднали в ада, които са вярвали и са се каели приживе за лошия си живот, но не са имали време да принесат достойни плодове на покаяние, има още надежда за спасение. Господ Иисус Христос ни казва, че хулата против Светия Дух – ереста, е непростим, смъртен грях, но всеки разкаян и изповядан грях ще ни се прости. Затова вярваме, че Милостивият Господ – Всеведецът, за Когото всички са живи, може да прости и греховете на обичаните от нас покойници.
Как могат да бъдат простени такива грехове? Молитвите, милостинята и помените, правени в чест на покойниците, могат да умилостивят Бога и да покрият много грехове. Молитва за умрелите е въведена още в Литургията, съставена от св. апостол Иаков, брат Господен. А св. Василий Велики казва, че Господ приема от нас умилостивителни молитви и жертви за ония, които са в ада.
Телесната смърт не прекъсва единството между вярващите в Христа, пребиваващи в Църквата. Затова на тях – вечно живите в Бога – отдаваме почит и признание и затова измолваме прошка от Бога – да смекчи Милосърдният, Който иска всички да се спасим, тяхната участ на оня свят.
Църквата е определила специални дни в памет на починалите. Те винаги са в съботен ден, защото тогава Иисус Христос е бил също Покойник и бил с тялото Си в гроба.
Преди определения час, в събота сутрин, занасяме в храма това, което според възможностите си сме приготвили за раздаване и записваме имената на нашите покойници за молитвено поменаване (както по време на Литургията за упокой, така и на Общата панахида).
След богослужението молитвени възпоменания за тях правим и на техните гробове, като ги почистим, прикадим и украсим с цветя, красиви като добродетелите на починалия, като свещеникът прелее гроба с вода и червено вино за спомен на Христовата жертва за нас, като запалим църковната свещ и като раздадем малък дар на колкото се може повече познати и непознати, за да могат и те молитвено да поменат с „Бог да прости!” нашите сродници. Починалите в Христа не изпитват ревност помежду си. Затова посещаваме гробовете и на други починали християни и се молим и за тях. Те всички имат нужда от свидетелството и застъпничеството ни.
