На 2 август честваме пренасянето на мощите на свети архидякон Стефан и паметта на свещеномъченик Стефан, Римски папа

Свети архидякон Стефан бил от първите по време и най-дейните християни в Йерусалим. Имал добро образование, както се вижда от неговата защитна реч в синедриона преди убийството му. 

Искрено предан на вярата си, той се стремял да я прилага на дело. Не само пламенно проповядвал Христовото учение, но и се стараел да е в помощ на всички нуждаещи се. Затова при избирането на помощници (на гръцки дякони) на апостолите в грижите за бедните Стефан бил избран на първо място. Оттук идва определението му като архидякон. Според преданието той познавал законоучителя Гамалиил, при когото е учил Савел (апостол Павел). Гамалиил се погрижил убитият с камъни от фанатизираната тълпа първомъченик Стефан да бъде погребан в приготвена за самия него гробница.

През V век мощите на свети Стефан били открити и тържествено пренесени в нов храм, построен в Йерусалим в негова чест. Присъствалата на това събитие императрица Евдокия, съпруга на император Теодосий II, взела със себе си и пренесла в Цариград част от тях. Това станало през 439 г. 

В Цариград поставили мощите в църквата “Св. Лаврентий”. Тогава е установено на 2 август да се чества това донасяне на мощите на свети Стефан в имперската столица. А основният празник на св. Стефан е на 27 декември.

На този ден почитаме и паметта на свети папа Стефан, който бил Римски епископ в трудни времена на гонения на християните и на спорове за отпадналите от Църквата при гоненията. Защото повечето от тях после се разкайвали и искали да се завърнат, но някои християни изисквали такива хора отново да се кръщават. А свети Стефан настоявал да се отнасят с любов към отпадналите християни, както ни учи Христос. Светият епископ бил убит през 257 г. при гонението на император Валериан.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на светите Порфирий Газски и Серафим Софийски, чудотворец

Свети Порфирий бил родом от Солун и живял в ІV век. В стремежа си към подвижнически живот той заминал за Египет, където станал монах. След няколко години посетил Йерусалим, поклонил се на светите места и подир това се поселил в Йорданската пустиня, където живеел в пост, труд и непрестанни молитви.

Но заболял тежко и Порфирий отишъл в Йерусалим, където всеки ден посещавал храма „Възкресение Христово“ и се покланял на светия Кръст. Скоро бил ръкоположен за свещеник и му било поверено да пази светинята – Кръста Господен. А след няколко години Бог го призовал на друго служение. Порфирий бил поставен за епископ на град Газа в Палестина. Служението било трудно, защото все още имало много езичници в града. Свети Порфирий проповядвал спасителната вяра и цели 25 години ръководел предано и с голямо усърдие малкото си паство. Упокоил се в 420 г.

Свети Серафим бил руски епископ, който пристигнал в България с десетките хиляди бежанци от Русия след Октомврийската революция. От задградичния руски синод бил поставен за ръководител на руските емигрантски църковни общности у нас, но и много българи го търсели за духовни наставления. Бил добър богослов и грижовен пастир. Служил основно в руската църква в София, където бил погребан след смъртта си на 26 февруари 1950 г. Оттогава много християни след молитва на гроба му получават помощ от Бог. Затова светителят официално е признат за светец през 2016 г.

Днес е сиропустна неделя, когато за последно се ядат млечни храни и от следващия ден се запоства, т.е. започва Великият пост (общо 48 дена до Велика събота). Вечерта се заговява (започва говението), като всички вярващи се опрощават взаимно, защото Иисус Христос е поставил условие: за да получим прошка от Бог, първо ние трябва да простим на другите хора.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Св. апостоли Иродион, Агав, Руф, Асинкрит, Флегонт и Ермий

Свети апостол Иродион се родил в Тарс, главен град на областта Киликия в Мала Азия, следователно бил съгражданин на свети апостол Павел. Той бил сътрудник на светите апостоли и ревностен проповедник на Христовото учение между юдеите и езичниците. След мъченическата смърт на св. ап. Петър апостол Иродион заедно с много други християни бил посечен с меч в Рим.

Свети апостол Агав проповядвал в Йерусалим и Юдея. Той притежавал пророчески дар. Св. апостол и евангелист Лука споменава за него на две места в книгата си Деяния на светите апостоли.

Свети апостол Руф е бил епископ в гръцкия град Тива. В Посланието си до Римляните св. ап. Павел изпраща поздрав до него и до апостол Асинкрит, който бил епископ в Иркания (град в Мала Азия), до апостол Флегонт, епископ в тракийския град Маратон, и до апостол Ермий, епископ Далматски.

Св. Серафим Софийски Чудотворец. Св. Порфирий, еп. Газки. Св. мчк Севастиан (Задушница)

Св. Порфирий, родом от Солун, живял в ІV век. Стремейки се към подвижнически живот, той оставил богатия бащин дом и заминал за Египет, където приел монашество. Тогава той бил на 20 години. След като прекарал пет години в Скитската пустиня, той посетил Йерусалим, с благоговейна любов се поклонил на светите места и се поселил след това в Йорданската страна, където живеел в пост, труд и непрестанни молитви. След няколко години Порфирий тежко заболял и помолил един познат човек да го заведе в Йерусалим. Там той всеки ден посещавал храма "Възкресение Господне" и се покланял на светия Кръст, като понякога допълзявал да светите места, понеже не могъл да ходи от болки в стомаха. Един млад монах, като видял неговия труд и страдания, започнал да му прислужва. По негово поръчение монахът отишъл в Солун и донесъл оттам неговата част от наследството, оставено на Порфирий от баща му. Порфирий раздал всичко на сиромасите и на бедните манастири, като не оставил нищо за себе си. Той чувствал себе си обогатен чрез Божията милост, понеже бил чудесно изцерен от своята болест чрез явяването на Христа, Котого той видял, като че ли слиза от кръста към него, при което чул думите: "Пази това дърво!"

Скоро след това Порфирий бил ръкоположен за свещеник и му било поверено да пази скъпоценното дърво - Кръста Господен. Тук той прекарвал в постоянна молитва, радвайки се на своето служение. Но след няколко години Бог му посочил друго дело.

В палестинския град ГазаРечник умрял епископът и газските християни дошли при митрополита на Кесария ПалестинскаРечник да го молят да избере за тях епископ. Митрополитът пламенно молил Господа за помощ и нему било внушено чрез откровение отгоре, че Порфирий ще бъде достоен епископ. Той поръчал на скромния йерусалимски презвитер и пазител на животворящия Кръст да замине за Кесария. Едва в Кесария той узнал за своето назначение.

Служението било трудно. От времето на Юлиан ОтстъпникРечник, гонител на християните, идолопоклонството се било засилило в Газа и християните търпели притеснения от езичниците. В града имало само една християнска църква и тя била малка и бедна, а идолски капища имало много. Между тях се отличавал с красота и великолепие храмът на езическия бог Марнас.

Порфирий ръководел вярно и предано малкото си паство, като извършвал с пълно усърдие своето служение. Свети Порфирий управлявал Газската църква 25 години. Той умрял в 401 година.

Голямата задушница през 2022 година се пада на 26 февруари, събота, ден преди Месни заговезни. Месни заговезни е важен празник с подвижна дата, който се празнува винаги в неделя, осем седмици преди Великден. На този ден за последен път преди началото на Великия пост е позволено да се яде месо. 

Задушница е ден, в който отдаваме почит на мъртвите. Това е древна традиция, която се спазва до днес. 

В църквите се провеждат специални панихиди, с което се почитат загиналите ни близки. Какво се раздава на Задушница Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните. 

По време на всяка Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино от които се поставят на земята, за душите на мъртвите. 

Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – „Бог да прости“.

Св. прор. Даниил и св. 3 отроци Анания, Азария и Мисаил

Когато Йерусалим бил превзет от вавилонците, цар Навуходоносор избрал измежду пленение юдеи най-красивите и най-умните, за да му служат. Това били Даниил, Ананий, Азарий и Мисаил. Младежите продължавали да съблюдават Мойсеевия закон и Бог ги дарил с мъдрост и успехи в науките. Така спечелили уважението и доверието на царя. Даниил получил началството над вавилонските мъдреци, а другарите му - високи държавни длъжности.

Имен ден: Анани, Данаил, Данаила, Даниел, Даниела, Дани, Данко.

Днес е Въведение Богородично!

Света Дева Мария се родила в семейството на праведни, честни и боголюбиви родители. Те дълго нямали деца и обещали, че роди ли им се чедо, ще го посветят в служба на Бога.

Когато Мария станала на три години, родителите ѝ я завели в Йерусалимския храм (Йерусалим бил най-важния град в Палестина, днешен Израел). Мило и тържествено било въвеждането ѝ в храма, придружавали я нейните приятелки със запалени свещи в ръце. Сама, за почуда на всички, малката Мария изкачила високите стъпала, водещи към храма.

Там била посрещната от първосвещеника, който я благословил, хванал я за ръка и я въвел вътре. Мария останала в храма, където изучавала словото Божие, учела се на труд и се подготвяла да служи на Бога. Заради любовта ѝ към Бога, заради нейното чисто сърце и смирението ѝ, Бог я избрал да стане майка на Иисус Христос. Празникът Въведение Богородично. Денят, в който малката Мария била въведена в храма от своите родители е наречен Въведение Богородично. Църквата отбелязва този празник на 21 ноември. Този ден е наречен ден на християнското семейство, защото Бог закриля всички семейства, които по примера на родителите на света Дева Мария, във всичко се уповават на Бога и отрано въвеждат своите деца в храма.

Тези семейства живеят по Божиите заповеди – задружни са, обичат се и си помагат. Такива са истински благочестивите християнски семейства. Това е празник на православната младеж, защото Бог благославя всички млади хора, които отрано се запознават с Христовото учение, уважават своите родители и учители, участват в живота на църквата и странят от лоши дела.

Св. вмчк Прокопий. Преп. Теофил Мироточиви

Житие на свети великомъченик Прокопий

Св. Прокопий е роден в Йерусалим. Като езичник носел името Неаний. Майка му го възпитала в езичество и го дала на служба при цар Диоклетиан, който го оставил в своя дворец. След време царя го направил воевода и му заповядал да отиде в Александрия да преследва християните - да ги лишава от имот и да ги предава на съд. Тогава Неаний казал на царя:

"Чух за тия люде, че почитат някой си Христос, син Божий, че по нрав са твърди и по вяра крепки и че предпочитат да умрат, отколкото да принесат жертва на нашите богове. Затова, струва ми се, неудобно да ги принуждаваме да изпълняват нашите закони." Изричайки хулни думи за християнската вяра, Диоклетиан убедил Неаний в законността да се преследват християните и го изпратил в Александрия.

На път за Александрия се извила силна буря. Неаний видял във въздуха светъл кръст и чул глас да го призовава към вярата в Христа и да му казва: "Чрез тоя знак побеждавай враговете си!" Като стигнал в Скитопол, той повикал златар и поръчал да направи кръст, приличащ на оня, който видял във въздуха. Златарят отначало не се съгласявал да изпълни поръчката, понеже се боял да не би да се изложи на опасност, ако направи знака на галилеяните, т.е. на християните. Неаний го успокоил, като го уверил, че за това никой няма да узнае. Тогава златарят тайно направил кръст от злато и сребро по указанията на воеводата. Когато кръстът бил готов, на него веднага се появили образите на три лица с еврейски надпис: на горната част бил образът на Спасителя, а от страни - архангелите Михаил и Гавриил. Воеводата запитал: "Чии са тия образи?" Но златарят отговорил, че не знае, и разказал, че не е могъл никак да ги изличи. Неаний разбрал, че кръстът има божествена сила, поклонил му се, целунал го и го взел да го пази у себе си.

Когато Неаний пристигнал в Йерусалим, гражданите го помолили да ги избави от разбойнически чети, които ограбвали пътници и отвличали жени. Неаний с войска отишъл да гони разбойниците, поразил ги и върнал всички отведени от тях. Майка му го посъветвала да благодари на боговете за този свой успех. Но Неаний й казал, че не бездушните идоли, а неговият Бог му помогнал да срази разбойниците. И той изпочупил всички идоли в дома на майка си. Ужасена от това, майката отишла в Антиохия при царя да се оплаче от сина, загдето презрял боговете и оскърбил самата нея. Диоклетиан се разгневил и заповядал на Юст, управител на Палестина, да вразуми отклонилия се в християнството Неаний, а ако не го послуша да го предаде на мъчения.

Юст пристигнал от Кесария и съобщил царската повеля. Неаний признал, че е християнин и заявил, че е готов да отиде на смърт заради вярата си. След това отвързал войнския си пояс и го хвърлил в знак на отричане от царската служба и идолското нечестие. Управителят заповядал да го съблекат гол, да го окачат на дърво и да стържат тялото му с железни нокти, а след това да го затворят в тъмница. Подкрепен във вярата чрез небесно явление, Неаний в същата нощ приел своето кръщение с име Прокопий (което значи "преуспяващ). Като видели мъжеството и доблестта на изповедника, някои войници също така се обърнали към Христа. Те били кръстени от епископ Леонтий и на другия ден открито изповядали вярата си в Христа. Управителят заповядал да им отсекат главите в присъствието на Прокопий.

В същия ден до тъмницата се приближили дванадесет жени. От прозореца те казали на мъченика: "И ние сме рабини Христови!" Донесли за това на управителя и той заповядал да ги затворят в тъмницата. На следния ден жените били подложени на жестоки мъчения - бичували ги, опалвали ги с огън и им рязали гърдите. В тълпата стояла майката на Прокопий и плачела. Тя гледала лютите мъки и търпението на жените и изведнъж се приближила до съдията и му казала: "И аз съм рабиня на разпнатия Христос!" Управителят дълго я убеждавал да се откаже от своите думи. Като не успял, заповядал да я отведат с другите жени в тъмницата. Като видял майка си, Прокопий се зарадвал и чрез епископ Леонтий я кръстил заедно с другите жени. Когато след това изповедничките наново били изведени на съд те останали твърди във вярата, въпреки че били жестоко бичувани. Накрая били обезглавени.

Управителят Юст скоропостижно умрял. Неговият приемник извикал Прокопий в Кесария (главен град в провинцията). Там верният Христов последовател бил подложен на жестоки мъки - бичували го, опалвали го с огън и разтягали тялото му. Най-сетне бил посечен с меч. Така завършил земния си живот св. великомъченик Прокопий. Това станало в 303 година.

Житие на св. преподобни Теофил Мироточиви

Преподобни Теофил бил родом от с. Зиляхово (по гръцки Зихна), разположено по средата на пътя между градовете Драма и Серес. А всеизвестно е, че до Балканската война, 1912 - 1913 г., всички села около тези градове били населени с българи.

Получил добро образование, той обичал да чете Свещеното Писание, житията и творенията на светите отци, на които се стараел да подражава в добродетелите. Заради високите си достойнства той се удостоил със свещенство. Преподобни Теофил силно се привързал към рендинийския епископ Акакий, приятел на цариградския патриарх св. Нифонт.

Веднъж епископ Акакий бил изпратен от патриарха в Александрия, за да провери със собствени очи чудесата на александрийския патриарх св. Йоаким. В това пътуване го придружил и преподобни Теофил. За да посрами мохамеданските и еврейските врагове на християнството и за да се потвърдят думите на Евангелието, св. Йоаким с името Христово преместил планината близко до Кайро и изпил пълна чаша с отрова, без да претърпи вреда.

Връщайки се от Александрия, епископ Ананий и преподобни Теофил посетили Синайската планина и светия град Йерусалим, където Акакий починал. Като се върнал в Цариград, преподобни Теофил заварил вече новия патриарх Пахомий на мястото на оттеглилия се патриарх св. Нифонт. Заради високото му благочестие и образованост новият патриарх го задържал да изпълнява писмените дела на патриаршията. Но отегчен от доволството на външния живот и от почитта на народа, Теофил напуснал длъжността и се оттеглил в Атонския манастир Ватопед. Там той отдал своя духовен живот под ръководството на намиращия се в манастира епископ и всеки ден извършвал божествена литургия.

Подир смъртта на епископа той се поселил в манастира Ивер, гдето му възложили монашеско послушание да преписва книги. Славата за него се разнесла не само по Света гора, но и в далечните околности. Жителите на Солун настойчиво го молели да приеме тяхната архиепископска катедра. По това време патриархът случайно се намирал в Солун. С писмо той повикал Теофила за свиждане. Преподобни Теофил обаче побързал да приеме велика схима, за да няма - според каноните - право да свещенодейства. Така отклонил молбата на солунчани. С благословението на игумена на Иверската обител той си построил малка колиба близо до подвижника Дионисий, с когото започнал да споделя трудовете на строгото отшелничество.

Оттук отишъл в гр. Карея при други прославени подвижници, Кирил и Серафим. Най-после се поселил в килията "Св. Василий" заедно с ученика си Исак. Тук неговият изключителен подвиг бил духовният труд или съсредоточаване на ума чрез постоянна сърдечна молитва. По този начин преподобни Теофил стигнал състоянието на апостол Павел: "Вече не аз живея, а Христос живее в мен". Като очистил сърцето си от страсти и лоши помисли, той станал чист съсъд на Светия Дух.

Като предузнал своята близка кончина, Теофил написал изповедание на вярата и духовно завещание. След това се простил с всички, приел пречистите Христови Тайни, легнал на одъра си и изрекъл последни слова: "Господи Иисусе Христе, приеми духа ми!" Преподобни Теофил умрял на 8 юли 1548 г. От неговите мощи потекло благовонно миро, затова преподобни Теофил се нарича мироточиви. При тях ставали чудеса на изцерение.

В очакване на Възкресението!

Православната църква почита днес Велика събота – последния ден от Страстната седмица, предшестваща Великден. На този ден се отбелязва погребението на Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, оплакването му от майка му света Богородица и от жените, носещи миро, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада.

Когато Христос издъхнал като човек, тялото му било положено в гроб. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. На третия ден душата и тялото отново се съединили и тялото възкръснало от мъртвите. На Велика събота над гроба на Исус Христос в храма „Възкресение Христово“ в Йерусалим от небето се спуска Благодатният огън. Православните християни вярват, че това е чудо, което се случва всяка година в деня преди Великден. Синя светлина се появява в гробницата на Христос обикновено от мраморната плоча, покриваща мястото, върху което се смята, че е било положено тялото му за погребение. Вярва се, че в първите минути след запалването си този огън има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря.

Велика събота e "най-благословения седми ден", с който приключва Страстната седмица. Това е най-дългата седмица в годината, когато постът е най-строг. Тази седмица се свързва със страданията Господни. 

На Велика събота се служи утреня, която започва привечер на предния ден - Велики петък. Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба на Иисус Христос. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, заедно с богомолците, обикаля около храма със запалени свещи. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена, че живота и светлината са победили смъртта и мрака.

На Велика Събота започва и празничната подредба на храма. От траурни и в тъмни окраски илитоните и централната завеса се заменят с бели такива с празнично везмо. Различно е и облеклото на йереите, които сменят своите тъмни одежди с тържествени. Тези промени стилизирано показват триумфа на Христос над тъмните сили и грехопадението. 

Вечерта преди Възкресение храмът символизира гроба, в които било положено тялото на Спасителя. Вратите са затворени, а подготовката за възкресното богослужение започва отвън, където йерейте изпълняват последните молитви. Миряни и богомолци се събират пред храма в очакване на Великото тайнство – Възкресение. Всеки държи в ръката си свещ, с която да отнесе светлината на Словото Божие в дома си. 

На Великата събота се четат 15 паремии или пророчествата за Христа, някои от които самият Иисус Христос е говорил на учениците си. Службата на Велика Събота принадлежи вече към Пасхалната неделя. 

На Велика Събота християнските православни семейства полагат последни усилия за посрещането най-големия празник Възкресение Христово. Тогава обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци. Разрешено боядисването на яйца. Тогава се принася в символична жертва и пасхалното агне. 

По правило първото боядисано яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна сила. В някои краища на страната ни дори се пазели черупките от първото яйце, които били добавяни към тестото при приготвянето на ритуални хлябове за други празници през годината както и служели за лек при болести. На други места пък първото яйце задължително се пази до иконата през цялата година, а вечерта преди Възкресение се заравя в земята за плодородие и благоденствие в дома.

На Цветница няма да се раздават върбови клонки

                                          Сн. А. Радилов

На брифинг в Министерски съвет Негово високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил обяви нови мерки за предпазване от епидемията, които Светият синод на БПЦ предвижда във връзка с предстоящите Великденски празници, съобщава pravoslavie.bg.

Взето е решение тази година делегация на БПЦ да не лети до Тел Авив за получаване на благодатния огън от Йерусалим. Средствата за организиране на пътуването и полета ще бъдат предоставени за борба с пандемията. В много храмове и манастири се пази благодатният огън от миналата година и той ще бъде изнесен и разпространен сред вярващите, поясни митрополит Гавриил.

Променена е също организацията във връзка с богослужението на празниците. На празника Вход Господен в Йерусалим (Цветница) няма да се раздават върбови клонки за благословение – нито в храмовете, нито пред тях, както се прави по традиция в нашата църква на този празник.  Митрополит Гавриил сподели, че това е единствен подобен случай  в историята на БПЦ.

Богослужението за посрещане на Възкресение Христово ще се извършва пред храма. В храма ще се отслужи светата Божествена литургия, която започва около два часа след полунощ. Тогава повечето хора обикновено вече са си тръгнали и митрополит Гавриил предположи, че в храмовете ще бъде спокойно и дистанцията ще бъде спазена.

Негово Високопреосвещенство благодари на лекарите и медицинските служители, както и на всички българи, които полагат усилия за справяне с разпространението на пандемията. Той благодари на правителството за мерките, които приема за борба с пандемията, за доверието от страна на държавната власт към Българската православна църква и за това, че българските храмове са останали отворени.

Как е изглеждал Йерусалим преди 100 години? (видео)

В ситуацията, в която се намираме е нормално преди предстоящите празници да обърнем поглед към Йерусалим – там от където дойде радостната вест, че смъртта е победена. 

Виждали сме снимки на светия град днес и в миналото, както и десетки картини, рисувани от известни и неизвестни художници. У нас пък са особено били популярни т.н. йерусалимии, които показват на огромно платно св. град Йерусалим. Как обаче е изглеждал града преди 100 години? Вижте уникални кадри от може би един от първите записи с камера на ежедневния живот в Йерусалим, това ни припомня сайтът dobrotoliubie.com.