Показват се публикациите с етикет заговезни. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет заговезни. Показване на всички публикации

събота, 26 февруари 2022 г.

Св. Серафим Софийски Чудотворец. Св. Порфирий, еп. Газки. Св. мчк Севастиан (Задушница)

Св. Порфирий, родом от Солун, живял в ІV век. Стремейки се към подвижнически живот, той оставил богатия бащин дом и заминал за Египет, където приел монашество. Тогава той бил на 20 години. След като прекарал пет години в Скитската пустиня, той посетил Йерусалим, с благоговейна любов се поклонил на светите места и се поселил след това в Йорданската страна, където живеел в пост, труд и непрестанни молитви. След няколко години Порфирий тежко заболял и помолил един познат човек да го заведе в Йерусалим. Там той всеки ден посещавал храма "Възкресение Господне" и се покланял на светия Кръст, като понякога допълзявал да светите места, понеже не могъл да ходи от болки в стомаха. Един млад монах, като видял неговия труд и страдания, започнал да му прислужва. По негово поръчение монахът отишъл в Солун и донесъл оттам неговата част от наследството, оставено на Порфирий от баща му. Порфирий раздал всичко на сиромасите и на бедните манастири, като не оставил нищо за себе си. Той чувствал себе си обогатен чрез Божията милост, понеже бил чудесно изцерен от своята болест чрез явяването на Христа, Котого той видял, като че ли слиза от кръста към него, при което чул думите: "Пази това дърво!"

Скоро след това Порфирий бил ръкоположен за свещеник и му било поверено да пази скъпоценното дърво - Кръста Господен. Тук той прекарвал в постоянна молитва, радвайки се на своето служение. Но след няколко години Бог му посочил друго дело.

В палестинския град ГазаРечник умрял епископът и газските християни дошли при митрополита на Кесария ПалестинскаРечник да го молят да избере за тях епископ. Митрополитът пламенно молил Господа за помощ и нему било внушено чрез откровение отгоре, че Порфирий ще бъде достоен епископ. Той поръчал на скромния йерусалимски презвитер и пазител на животворящия Кръст да замине за Кесария. Едва в Кесария той узнал за своето назначение.

Служението било трудно. От времето на Юлиан ОтстъпникРечник, гонител на християните, идолопоклонството се било засилило в Газа и християните търпели притеснения от езичниците. В града имало само една християнска църква и тя била малка и бедна, а идолски капища имало много. Между тях се отличавал с красота и великолепие храмът на езическия бог Марнас.

Порфирий ръководел вярно и предано малкото си паство, като извършвал с пълно усърдие своето служение. Свети Порфирий управлявал Газската църква 25 години. Той умрял в 401 година.

Голямата задушница през 2022 година се пада на 26 февруари, събота, ден преди Месни заговезни. Месни заговезни е важен празник с подвижна дата, който се празнува винаги в неделя, осем седмици преди Великден. На този ден за последен път преди началото на Великия пост е позволено да се яде месо. 

Задушница е ден, в който отдаваме почит на мъртвите. Това е древна традиция, която се спазва до днес. 

В църквите се провеждат специални панихиди, с което се почитат загиналите ни близки. Какво се раздава на Задушница Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните. 

По време на всяка Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино от които се поставят на земята, за душите на мъртвите. 

Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – „Бог да прости“.

събота, 14 ноември 2020 г.

Рождественски пости

Днес 14 ноември ,Св. ап.Филип и Рождественски заговезни

След деня в памет на Св. ап. Филип, Православната Църква е отредила да започне Рождественския пост, за да даде възможност на християните да се очистят чрез покаяние, молитва и пост. Така с чисто сърце, душа и тяло да влязат в светлата радост на Рождество Христово и да посрешнат явилия се на света Син Божий.

Рождественския пост започва от 15 ноември и продължава до 24 декември включително, като в този период са празниците на много старозаветни пророци , предсказвали раждането на Спасител.


Утвърждаването на 40-дневния пост, свързан с деня 25 декември, в който се чества Рождеството на Господ Иисус Христос, станало сравнително късно – през ХІІ век. То било в тясна зависимост от определянето датата на това събитие, във връзка с което се формира този втори по своята значимост Господски празник след Възкресение Христово (Пасха, Великден).

Отбелязването на празника Рождество Христово при християните от западните църкви започнало около 350 година. При източните то било въведено от св. Григорий Богослов през 380 г., като Антиохия последвала – през 375 г., Александрия – през 432 г. при св. Кирил Александрийски (†444), Йерусалим – при патриарх Ювеналий (†458).

През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември включително, се консумира само растителна храна с олио. През останалите дни , но без сряда и петък се разрешава риба. Безгръбначните също са постни. Ето защо Рождественския пост е по-лек по строгост в сравнения с другия дълъг пост – Великия пост, преди Пасха.

„Ако постите, не се гордейте с това; ако се възгордявате от това, по-добре яжте месо.” (Преп. Исидор Пелусиотски)

Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване на греховете. Без молитва и покаяние, постенето се превръща просто в една диета. Истинският пост е сбор от телесен и духовен пост. Трябва да избягваме неправдата, да простим на ближния си оскърблението, да опростим делата на длъжника си, да не постим в караници и съдене – въздържайки се от вино, не се въздържаме от произнасяне на обиди; не ядем месо, а изяждаме брата си.

През времето на Рождественския пост от Коледни задовезни до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление не се разрешава тайнството Венчание. Помен за нашите близки починали не се прави от Игнажден до Богоявление.

Светото тайнство кръщение може да се изпълнява през целия период на този пост.

Постът е узаконен в рая. Такава първа заповед получил Адам: „А от дървото за познаване на добро и зло, да не ядеш от него“ (Бит.2:17). Това: „да не ядеш “ е установяване на поста и въздържанието. Ако Ева бе постила и не бе вкусила от дървото, сега не бихме имали нужда от този пост, защото не здравите имат нужда от лекар, а болните (Мат.9:12). Ние сме повредени от греха – нека се изцерим чрез покаяние, а покаяние без пост е непълно. Заповядано е да не се предаваме на суета и да се съкрушаваме духом, а пред Бога ще се оправдаем чрез поста.

Поста е присъщ на християнския живот и християните трябва да го спазват. С посещението на църковните служби, постенето и молитвите в определено време не се изчерпва напълно подвига на поста. За да биде всичко това действително и плодотворно, е недоходимо да бъде в основата на целия ни живот, т.е да не живеем в противоречие с поста, за да не раздвояваме нашето съществуване. Всеки от нас , по силите си , трябва да създаде религиозна връзка между вътрешния и външния си живот.

„Ако тялото ти е слабо, за да пости постоянно, то не е слабо за молитва и за отказване от удоволствия.” (Св. Йоан Златоуст)

Леки и спасителни пости.