След деня в памет на Св. ап. Филип, Православната Църква е отредила да започне Рождественския пост, за да даде възможност на християните да се очистят чрез покаяние, молитва и пост. Така с чисто сърце, душа и тяло да влязат в светлата радост на Рождество Христово и да посрешнат явилия се на света Син Божий.
Рождественския пост започва от 15 ноември и продължава до 24 декември включително, като в този период са празниците на много старозаветни пророци , предсказвали раждането на Спасител.
Утвърждаването на 40-дневния пост, свързан с деня 25 декември, в който се чества Рождеството на Господ Иисус Христос, станало сравнително късно – през ХІІ век. То било в тясна зависимост от определянето датата на това събитие, във връзка с което се формира този втори по своята значимост Господски празник след Възкресение Христово (Пасха, Великден).
Отбелязването на празника Рождество Христово при християните от западните църкви започнало около 350 година. При източните то било въведено от св. Григорий Богослов през 380 г., като Антиохия последвала – през 375 г., Александрия – през 432 г. при св. Кирил Александрийски (†444), Йерусалим – при патриарх Ювеналий (†458).
През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември включително, се консумира само растителна храна с олио. През останалите дни , но без сряда и петък се разрешава риба. Безгръбначните също са постни. Ето защо Рождественския пост е по-лек по строгост в сравнения с другия дълъг пост – Великия пост, преди Пасха.
„Ако постите, не се гордейте с това; ако се възгордявате от това, по-добре яжте месо.” (Преп. Исидор Пелусиотски)
Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване на греховете. Без молитва и покаяние, постенето се превръща просто в една диета. Истинският пост е сбор от телесен и духовен пост. Трябва да избягваме неправдата, да простим на ближния си оскърблението, да опростим делата на длъжника си, да не постим в караници и съдене – въздържайки се от вино, не се въздържаме от произнасяне на обиди; не ядем месо, а изяждаме брата си.
През времето на Рождественския пост от Коледни задовезни до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление не се разрешава тайнството Венчание. Помен за нашите близки починали не се прави от Игнажден до Богоявление.
Светото тайнство кръщение може да се изпълнява през целия период на този пост.
Постът е узаконен в рая. Такава първа заповед получил Адам: „А от дървото за познаване на добро и зло, да не ядеш от него“ (Бит.2:17). Това: „да не ядеш “ е установяване на поста и въздържанието. Ако Ева бе постила и не бе вкусила от дървото, сега не бихме имали нужда от този пост, защото не здравите имат нужда от лекар, а болните (Мат.9:12). Ние сме повредени от греха – нека се изцерим чрез покаяние, а покаяние без пост е непълно. Заповядано е да не се предаваме на суета и да се съкрушаваме духом, а пред Бога ще се оправдаем чрез поста.
Поста е присъщ на християнския живот и християните трябва да го спазват. С посещението на църковните служби, постенето и молитвите в определено време не се изчерпва напълно подвига на поста. За да биде всичко това действително и плодотворно, е недоходимо да бъде в основата на целия ни живот, т.е да не живеем в противоречие с поста, за да не раздвояваме нашето съществуване. Всеки от нас , по силите си , трябва да създаде религиозна връзка между вътрешния и външния си живот.
„Ако тялото ти е слабо, за да пости постоянно, то не е слабо за молитва и за отказване от удоволствия.” (Св. Йоан Златоуст)
Леки и спасителни пости.
