Св. Серафим Софийски Чудотворец. Св. Порфирий, еп. Газки. Св. мчк Севастиан (Задушница)

Св. Порфирий, родом от Солун, живял в ІV век. Стремейки се към подвижнически живот, той оставил богатия бащин дом и заминал за Египет, където приел монашество. Тогава той бил на 20 години. След като прекарал пет години в Скитската пустиня, той посетил Йерусалим, с благоговейна любов се поклонил на светите места и се поселил след това в Йорданската страна, където живеел в пост, труд и непрестанни молитви. След няколко години Порфирий тежко заболял и помолил един познат човек да го заведе в Йерусалим. Там той всеки ден посещавал храма "Възкресение Господне" и се покланял на светия Кръст, като понякога допълзявал да светите места, понеже не могъл да ходи от болки в стомаха. Един млад монах, като видял неговия труд и страдания, започнал да му прислужва. По негово поръчение монахът отишъл в Солун и донесъл оттам неговата част от наследството, оставено на Порфирий от баща му. Порфирий раздал всичко на сиромасите и на бедните манастири, като не оставил нищо за себе си. Той чувствал себе си обогатен чрез Божията милост, понеже бил чудесно изцерен от своята болест чрез явяването на Христа, Котого той видял, като че ли слиза от кръста към него, при което чул думите: "Пази това дърво!"

Скоро след това Порфирий бил ръкоположен за свещеник и му било поверено да пази скъпоценното дърво - Кръста Господен. Тук той прекарвал в постоянна молитва, радвайки се на своето служение. Но след няколко години Бог му посочил друго дело.

В палестинския град ГазаРечник умрял епископът и газските християни дошли при митрополита на Кесария ПалестинскаРечник да го молят да избере за тях епископ. Митрополитът пламенно молил Господа за помощ и нему било внушено чрез откровение отгоре, че Порфирий ще бъде достоен епископ. Той поръчал на скромния йерусалимски презвитер и пазител на животворящия Кръст да замине за Кесария. Едва в Кесария той узнал за своето назначение.

Служението било трудно. От времето на Юлиан ОтстъпникРечник, гонител на християните, идолопоклонството се било засилило в Газа и християните търпели притеснения от езичниците. В града имало само една християнска църква и тя била малка и бедна, а идолски капища имало много. Между тях се отличавал с красота и великолепие храмът на езическия бог Марнас.

Порфирий ръководел вярно и предано малкото си паство, като извършвал с пълно усърдие своето служение. Свети Порфирий управлявал Газската църква 25 години. Той умрял в 401 година.

Голямата задушница през 2022 година се пада на 26 февруари, събота, ден преди Месни заговезни. Месни заговезни е важен празник с подвижна дата, който се празнува винаги в неделя, осем седмици преди Великден. На този ден за последен път преди началото на Великия пост е позволено да се яде месо. 

Задушница е ден, в който отдаваме почит на мъртвите. Това е древна традиция, която се спазва до днес. 

В църквите се провеждат специални панихиди, с което се почитат загиналите ни близки. Какво се раздава на Задушница Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните. 

По време на всяка Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино от които се поставят на земята, за душите на мъртвите. 

Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – „Бог да прости“.