Обръщение на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и Врачанския митрополит Григорий относно синодалната наредба за избор на митрополити

Последните дни сърцата ни са изпълнени от голяма духовна тревога, защото настъпи огромно разделение сред вярващите човеци от родната ни свети Църква. Намираме се в особено благоприятно време на опомняне, когато се нижат дните на третата подготвителна Неделя към Великия пост.

 „Църквата е общият дом на всички“, казва свети Йоан Златоуст (Из Беседа към Евангелието според Матей, XXXII, 6, в: Творения, Том VII, с. 370). Към благоустрояването на този наш общ дом сме призвани всички ние, православните християни, независимо от нашето служение и чин в Богочовешкия организъм. Същият свети отец пише: „Църквата не познава разлика между владика и служител“ (Из Беседа към посланието на свети апостол Павел до Филимона, I, 1, в: Творения, Том XI, с. 917).

 Грижата за нашия общ дом – Църквата, е първостепенна задача и дълг на всички нас, архиереи, честно свещенство и вярващ народ.

 В това служение, в стремежа си да служим на Църквата, ние като човеци несъмнено допускаме несъвършенства, пропуски и грешки. Такова едно прибързано решение, което предизвика голямо смущение сред църковния народ, беше приетата на заседанието на Св. Синод на БПЦ–БП на 24 февруари т.г. „синодална наредба“. По нея се произнесоха авторитетни юристи и други специалисти, които констатираха сериозни проблеми с оглед на досегашната практика, на Устава на БПЦ–БП и на държавното законодателство. Стана ясно, че подобна наредба не може да бъде приета и приложена.

 В името на любовта, мира и единството на Българската православна църква, както и за избягване на всяка съблазън и смут у народа Божи, заявяваме, че оттегляме своята подкрепа за приемане на синодалната наредба.

 Първият човек, който е влязъл в Рая е бил разбойникът. И първият човек, който отишъл в ада е бил апостол на Христос. И начинът, по който се е случило всичко това, е голям урок за нас. Затова човек никога не трябва да се отчайва или поставя кръст на някой друг. Ние, братята архиереи, трябва да намерим общоприемливо решение, съобразно с Устава на БПЦ, в братско единодушие и за доброто на светата Църква. Призоваваме вярващият народ към усърдна молитва за преодоляване на възникналото смущение и за възстановяване на църковния мир.

mitropolia-varna.org

Митрополит Йоан ще отслужи в понеделник, 5 юни света литургия в храм "Св. Троица"

Митрополит Йоан, архив, Сн."Православието-Добрич"

Архиерейска света Литургия ще бъде отслужена в понеделник, 5 юни 2023 г., от 9.00 часа в храм "Св. Троица", в Добрич. Богослужението ще възглави Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан.

Утре православието отбелязва празника Свети Дух, който е винаги след Петдесетница и е храмов празник на църквата "Св. Троица", научи "Православието - Добрич".

От Архиерейското наместничество канят православните християни на празничната литургия.

Пасхално послание на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан

Снимка: mitropolia-varna.org

Обични в Господа отци, представители на монашеството, братя и сестри, чеда на Варненската и Великопреславска епархия,

Христос Воскресе!

 Като изричаме тези думи, какво можем да кажем повече? Всичко е казано. Наистина денят на Възкресението Христово се явява цар на дните и глава на празниците. Св. Климент Охридски ни поучава: „послушайте да ви разкажа за славата и честта на тоя ден, в който Господ, нашият Бог, победи дявола и, като разруши силата на смъртта, възкръсна от гроба като безсмъртен и заедно със Себе Си възкреси всички умрели праведници. И сега Той ни призовава, чрез пророка, който казва: „Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към (Бога), твърдинята на спасението ни; да застанем пред лицето Му със славословие, с песни да възкликнем към Него“ (Пс. 94:1–2); защото Той слезе от небето, за да потърси заблудилия се и за да спаси погиналия човек (Мат. 18:11; Лука 19:10)“.[1]

 Господ дойде: при болните – лекар, при пленниците – освободител, при седящите в тъмнина – незалязваща светлина, при мъртвите – безсмъртен живот, та умрелите поради Адам да оживеят чрез Христа (1 Кор. 15:22), Той е нашият мир (Еф. 2:14).

 Ако словото е наша храна според казаното в Свещеното Писание: „човек не само с хляб живее, но човек живее с всяко (слово), което излиза из устата на Господа“ (Втор. 8:3), то словото за Възкресението Христово е подобно на манна, както я изобразява Премъдрият, тя е „готов хляб, който имаше всякакви приятности всекиму по вкуса“ (Прем. Сол. 16:20).

 Изморен ли си от греха и търсиш ли правдата? Дойди и се насищай: Христос възкръсна, „предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване” (Рим. 4:25). Изморен ли си от безрадостното иго на закона и желаеш ли да избягаш от това робство, за да преминеш в благодатната свобода? „Пристъпи, съветва ни св. Филарет Московски, и вкуси Пасхата, която от тебе е желана:” „защото Христос – Пасхата наша, биде заклан за нас“ (1 Кор. 5:7). „Стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго“ (Гал. 5:1). Боледуваш ли от страха от смъртта? Приеми лекарството против тази болест: „Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:20). Изнемогваш ли в борбата против враговете на твоето спасение? Вкуси от „добрата реч” за възкресението, защото в него са победоносните „сили на бъдещия век” (Евр. 6:5), „да се дигне Бог, и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят“ (Пс. 67:2).[2]

 Един от съвременните православни богослови задава основателен въпрос: защо възкресението си остава тайна? Поради зачитането на нашата свобода. Възкръсналият не се налага. Той не се явява на властимащите в този свят, а само на онези, които наистина Го приемат с вяра и любов. И не Възкресението е това, което провокира вярата, а тъкмо вярата позволява на Възкресението да се прояви. Иисус ни зове кротко, както призовава Мария Магдалина: и едва тогава тя „се обръща”, сърцето ѝ се обръща и Го разпознава. И едва когато преломява хляба в някаква странноприемница, поклонниците от Емаус Го разпознават – затова изчезнал, Той присъства в Евхаристията, в Духа, в „тайнствата“ на Църквата.

 „В Църквата човечността на Богочовека Христос, която е и наша, Неговата човечност, едновременно разпната и възславена, става за нас източник на Живота. Разбира се, смъртта винаги властва и ни напомня присъствието си: раздялата, скръбта, изчезването на онези, които обичаме, трагедиите, толкова жестоки в историята, ненавистта към себе си и към другите. Ала всички тези ситуации, ако ги изживеем с доверие във Възкръсналия, ако приемем да получим себе си от Него, могат да се превърнат в пътища на Възкресението. Христос възкръсна, духовната смърт е победена, смъртта е вече само раздран покров на любовта. Тогава дълбоко в нас тревогата се превръща в доверие, вече не се нуждаем нито от роби, нито от врагове. Смята се, че няма изход, но Той е тук, Той – нашият приятел, нашето място: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще Ви успокоя” (Мат. 11:28); Неговото присъствие е откриване на светлината”.[3]

 Обични в Господа братя и сестри, френският православен богослов Оливие Клеман свидетелства: „ние разпадаме човечеството на затворени индивидуалности, които се ненавиждат или размиват. Разпад, който продължава да се разширява чрез колективни вражди”.[4] Господ Иисус Христос носи в Себе Си цялото човечество. Той умира заедно с нас, за да възкръснем ние заедно с Него. Ужасът на войната и днес е факт, нашата молитва в този момент е да се прекратят военните действия между Русия и Украйна, за да се възцари мирът. Нека светлината и благодатта на Възкръсналия Христос да умиротвори всички, да даде утеха на страдащите, да успокои разделените, да подкрепи угнетените. Да се прекрати духът на омразата.

 Днес Църквата с възвишена проповед високо зове, казвайки: дойдете, деца, послушайте ме: на страх Господен ще ви науча (Пс. 33:12); Божия трапеза е приготвена, предлагаща Божия Агнец, Който взима върху Себе Си греховете на целия свят (Йоан 1:29) – Христос, нашият Бог, заклан заради нас (1 Кор. 5:7; Откр. 5:6,12); и раздаван на всички вярващи за опрощение на греховете и за вечен живот (Мат. 26:28; Служебник, Литургия, Молитва пред Причастие) и тъй, нека не се лишаваме поради кратковременната похот и поради злоба от това велико и неизказано тайнство, установено за наше спасение. Но с чиста душа и тяло, с благоговение и мир да пристъпим и така да се насладим духовно от пресветото Тяло и Кръв Христови. Като приемем пък св. Причастие, нека оставаме чисти, очиствайки се от всеки грях, а не да се връщаме към предишните обичаи. Да не бъдем такива! „Нека останем така, както Христос ни изкупи със Своята Кръв“ (1 Петр. 1:19; Гал. 3:13; Откр. 5:9) – чисти, непорочни, съвършени в Божията любов (Еф. 1:4; Фил. 1:10), като прославяме заедно Отца и Сина и Светия Дух и сега, и всякога, и вовеки. Да, Христос възкръсна. И всички са вече живи – завинаги.

Честито Възкресение Христово!  

ПАСХА ХРИСТОВА – 2023 г.

Митрополит Йоан ще отслужи литургия по повод храмовият празник на църквата „Св. Харалампий“ в Шабла

На 10 февруари църквата „Св. Харалампий“ в Шабла отбелязва своя храмов празник.

Празничните богослужения са:

На 9 февруари (четвъртък)

17,00 ч. – Празнична вечерня с петохлебие

На 10 февруари (петък)

7,30 ч. – Утреня

9,00 ч. – Света Литургия

Очаква се литургията да бъде оглавена от Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Ще присъстват и свещеници от епархията.

Канят се всички православни християни на тържественото богослужение, като пчеларите могат да донесат продукцията си от мед за освещаване, съобщават от община Шабла.

Посрещане на Рождество Христово в град Добрич

Сн. Варненска и Великопреславска митрополия

На 25 декември, когато Българската православна църква чества рождението по плът на Господ Иисус Христос, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави Василиевата света Лиругия в храм „Св. вмчк Георги“ – гр. Добрич.

 С него съслужиха председателят на храма домакин иконом Георги Дочев – архиерейски наместник на Добричка духовна околия, свещеник Мирослав Енчев, свещеник Венцислав Георгиев и дякон Благой Иванов. Сборна група от клиросни певци с диригент Тодор Тодоров украси песенно светата Литургия.

От ранна утрин благолепният храм беше изпълнен от боголюбив народ, подбуден от желанието си да съучаства в един от най-радостните дни за целия свят – деня на светлото Рождество Христово.

 В края на богослужбата Негово Високопреосвещенство прочете Патриаршеското и синодално Рождественско послание, в което се отбелязва: „Ангелското благовестие отеква днес из цялата Вселена, възвестявайки откриването на великата тайна на благочестието: „Бог се яви в плът“ (1 Тим. 3:16). Роди се Спасител, Който е Христос Господ (Лука. 2:11), а с Неговото Рождество изгря „истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света“ (Йоан. 1:9). Изгря „Слънцето на правдата“ (Мал. 4:2) и за човечеството настъпи нова епоха: епоха на светлина и нова надежда, епоха на благоволението и благодатта (2 Тим. 1:9) – епоха, в която ние вече не сме сами, защото „с нас е Бог“ (Ис. 8:10; Мат. 1:23)“.

Митрополит Йоан поздрави всички с празника, благопожелавайки здраве, успешна, по-благодатна, по-мирна и по-спокойна Нова 2023 година. „И най-вече да имаме състрадание, духовна чувствителност, братска взаимопомощ, както към всеки наш ближен, така и към хората, които по една или друга причина не са в своята родина, не са сред своите близки, които се нуждаят от топла дума, от съответно добро човешко отношение и човешка грижа. Затова и този празник е толкова съществен и важен – защото Христос влиза във всеки дом“, заяви още Архиереят.

Изготви: Георги Великов

Източник: mitropolia-varna.org

Архиерейска света Литургия и награждаване при освещаването на храм „Св. Архангел Михаил“ – с. Ведрина

 

Сн.Варненска и Великопреславска митрополия

 На 30 октoмври 2022 г. – 5 Неделя след Неделя подир Въздвижение, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан освети, отслужвайки чина на обновление с полагане на свети антиминс с вшити в него частици от мощи на мъченик, храмът в село Ведрина, посветен на светия Архистратиг Михаил.

 Архиереят беше топло посрещнат от кмета г-жа Красимира Атанасова, както и от голям брой жители на добричкото село, които се бяха насъбрали в двора на храма от ранна утрин, за да съучастват в празника. Награждаването на председателя на храма свещеник Иван Кръстев допълни радостното събитие. Той беше духовно отличен с офикията „протойерей“ от митрополит Йоан по време на Малкия вход.

Заедно с Негово Високопреосвещенство съслужиха още архиерейският наместник на Добричка духовна околия иконом Георги Дочев, свещеник Венцислав Георгиев и дякон Благой Иванов. Песенно богослужбите украсиха клиросните певци Тодор Тодоров и Александър Александров. Сред официалните лица беше и г-жа Соня Георгиева – кмет на Община Добричка.

 Митрополит Йоан изрази своята молитвена благодарност към всички дарители, ктитори и спомоществователи, които, всеки според силите си, са допринесли за издигането на благолепния храм, който, както отбеляза Архиереят, ще обгрижва духовните нужди на жителите на добричкото село.

 За особени заслуги към Варненска и Великопреславска епархия с почетен знак беше наградена кметът на село Ведрина г-жа Красимира Атанасова. Митрополит Йоан връчи благодарствени грамоти на г-н Кольо Драгиев, г-н Петър Марков, г-н Атанас Петров, г-н Георги Капралов и г-н Мариян Димитров за заслуги при изграждането на благолепния храм.

Негово Високопреосвещенство поздрави всички присъстващи с празника и в своята проповед насочи вниманието им към евангелското четиво за богаташа и бедния Лазар, посветено на неделния ден (Лк 16: 19-31). Митрополит Йоан поздрави и председателят на храма, благопожелавайки му крепко здраве и духовни сили.

Изготви: Георги Великов

https://www.mitropolia-varna.org/

Освещават православния храм в село Ведрина на 30 октомври

Храмът „Св.Архангел Михаил“ в село Ведрина в община Добричка ще бъде осветен на 30 октомври. Празничната литургия в неделния ден ще бъде отслужена от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан.

Изграждането на християнското светилище във Ведрина е с петнадесетгодишна история. На 17 февруари 2007 г. е направена първата копка, излети са и основите. Сградата е изградена през 2014 г. Строителството се обезпечава с дарения на местните жители, с финансови постъпления от рентите на църковните земи, а и със съдействието на Община Добричка. Най-щедрият дарител е Кольо Драгиев. През 2020г. към дарителите се присъединява и митрополит Йоан, който осигурява иконостаса за православния храм, сподели кметът на село Ведрина Красимира Атанасова.

Освещаването, което ще започне в 9.00 ч. и ще продължи до 11.30 ч., ще събере християните от Ведрина и от други населени места в община Добричка. Сред тях ще бъдат и жители на селото, които са се включили в изграждането на храма със собствен труд. На празничното събитие ще присъства и кметът на Община Добричка Соня Георгиева.

Освещаването на храма на 30 октомври ще бъде последвано седмица по-късно и от събора на село Ведрина на 6 ноември, който по традиция се провежда в навечерието на Архангеловден, заяви Атанасова. 

За събора домакините във Ведрина очакват родственици и приятели. Ще бъде раздаден и курбан - жест на един от дарителите, участвали лично в градежа на православния храм – Атанас Петров, който е и църковен настоятел.

ПОЗДРАВЛЕНИЕ КЪМ НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО ВАРНЕНСКИЯ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН

Ваше Високопреосвещенство,

В днешния празничен 19 октомври, когато родната ни света Църква чества паметта на преподобни Йоан пустинножител Рилски Чудотворец, Вие отбелязвате своя имен ден.

От името на Епархийския съвет, духовниците от епархията, представителите на монашеството и служителите при Варненска и Великопреславска света митрополия, с духовна радост пожелаваме милостивия Бог да Ви обдари с крепко здраве, дълъг живот, все така да се трудите с апостолска ревност за Божията слава, изповядвайки: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява“ (Фил. 4:13), и с неуморна проповед да възвестявате Божието име сред хората (Пс. 21:23).

Вашият небесен покровител преподобни Йоан пустинножител Рилски Чудотворец молитвено да бди над Вас и Ви води винаги по пътя на правдата, истината, духовното извисяване и усъвършенстване в любовта, която „е дълготърпелива, пълна с благост“ (1 Кор. 13:4).

На Многая и благая лета, Високопреосвещени Владико!

19 октомври 2022 г.

гр. Варна

Варненска и Великопреславска света митрополия

ОСВЕЩАВАНЕ НА ОБНОВЕНОТО СПЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ В МБАЛ-ДОБРИЧ

Сн. "Подиум"

С молитва за всички, които се лекуват и ще се лекуват в многопрофилната болница за активно лечение в град Добрич на 20 септември 2022 г. започна откриването на обновеното и разширено спешно отделение на болницата. С благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан богослужението отслужиха иконом Георги Дочев – архиерейски наместник на Добричка духовна околия, иконом Стефан Николов – председател на Митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“ – гр. Варна, и свещеник Любомир Георгиев.

Откриването на новото спешно отделение привлече широк интерес с важното си значение за град Добрич и цялата област. Изпълнителният директор на „МБАЛ-Добрич“ АД д-р Георги Желязков отбеляза, че ремонтът е продължил в период от една година. Той заяви, че лекарите и медицинският персонал в спешното отделение, които през последните 2 години са „полагали грижата за нас – жителите на Добрич и областта, заслужават да работят в едно обновено, модерно, актуално спешно отделение“.

Сред официалните лица на събитието бяха д-р Асен Меджидиев – служебен министър на здравеопазването, г-н Йордан Йорданов – кмет на Община град Добрич, г-н Здравко Здравков – областен управител на Областна администрация Добрич, и други.

Ремонтът и преустройството на новото спешно отделение са част от дейностите, които се изпълняват по големия инвестиционен проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“, чиито бенефициент е Министерството на здравеопазването. Цел на проекта е осигуряване на подходяща и ефективна здравна инфраструктура, допринасяща за подобряване на качеството и безопасността при оказване на медицинска помощ и за осигуряването на равнопоставен достъп до качествена медицинска помощ при спешни състояния в съответствие с най-добрите европейски практики и изисквания.

В края на водосвета иконом Георги Дочев освети икона с образа на Божията Майка, която подари на директора на болницата от името на Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан, с благопожелание към ръководството, всички лекари и медицинския персонал за здраве и добър успех в нелекото им призвание в грижата за болящите.

Изготви: Георги Великов

Варненска и Великопреславска света митрополия

ПОСЛАНИЕ НА ВАРНЕНСКИЯ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН ЗА НОВАТА УЧЕБНА ГОДИНА, 15.09.2022 г.

По установена традиция след празника на Въздвижение на Светия Кръст Господен започва и новата учебна година. Стотици малчугани за пръв път прекрачват с трепет прага на родното ни училище. По-големите ученици продължат да вървят по пътя на знанието. Множество студенти и курсанти трупат професионални умения и се изграждат като личности.

Стремежът към придобиване на знания и разбиране на заобикалящия ни свят е заложен у всеки човек, който иска да развива своя ум. Но без значение колко сме способни и образовани, колко познания имаме, всички имаме нужда от помощ, а Бог помага на всеки, който се обръща към Него с вяра и чисто сърце. Нуждаем се от Неговата помощ, за да останем здрави, да общуваме, да сме искрени, да се отнасяме добре с нашите ближни, да се радваме на всеки ден и да преодоляваме трудностите.

Чрез своя разум, ние се опитваме да вникнем в Божия промисъл, но той е неизследим. Човек не може да живее без Бога. Ние го разбираме със сърцето, чрез очите на вярата, защото Бог е любов. Нищо не може да аргументира идването на Христос в света, освен любовта на Бога към човека и затова много пъти цитираме този стих: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Йоан 3:16).

В благодатното време на започването на новата учебна година се обръщаме към всички родители, преподаватели, учители и към целия научен потенциал на престолния ни град Варна с благопожелания за непоклатимо здраве, духовни и телесни сили, дълготърпение, успешни трудове и добро разположение на духа.

Изразяваме своята всесърдечна благодарност и към ръководствата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“, Висшето Военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“, Икономическия университет – Варна, Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, Техническия университет – Варна, Висшето училище по мениджмънт и към всички висши, средни и общообразователни учебни заведения. Приемете нашите искрени поздравления във връзка с днешния празничен ден.

Всесърдечно Ви благопожелаваме благословена и плодотворна учебна година.

На 24 август посрещаме честните мощи на свети Лука, архиепископ Кримски и Симферополски във Варна

На 24 август 2022 г. в Митрополитската катедрала "Успение Богородично" – Варна, ще бъде посрещната частица от мощите на свети Лука, архиепископ Кримски и Симферополски. Тя ще бъде донесена от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим.

Честните мощи на свети Лука Симферополски пристигнаха в Неврокопска епархия на 16 август 2022 г., по молба на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим и с благословението на Негово Високопреосвещенство Арголидския митрополит Нектарий, Еладска православна църква. Самият Архиерей придружи честните мощи на светеца и стана свидетел на голямата почит към дивния лечител в България, което даде повод на Негово Високопреосвещенство да даде своето благословение те да останат в страната ни за поклонение до края на месец август.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Арголидския митрополит Нектарий частицата от честните мощи на свети Лука Кримски Чудотворец ще остане за поклонение във Варненска и Великопреславска епархия в периода от 24-ти до 26-ти август 2022 г.

Програма на архиерейските богослужения в Митрополитския катедрален храм "Успение Богородично"

На 24 август (сряда) от 18:00 ч. ще бъде отслужена тържествена Вечерня.

На 26 август (петък) от 9:00 ч. ще бъде отслужена Архиерейска света Литургия от Техни Високопреосвещенства Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и Неврокопския митрополит Серафим.

Животът на св. Лука, архиепископ Кримски и Симферополски

Валентин Феликсович Войно-Ясенецки е роден на 23 април 1877 г. в гр. Керч, Кримски полуостров. Баща му бил католик, а майката православна. Наследник на обеднял, но знатен дворянски род. През 1889 г. семейството се премества в Киев, където Валентин завършил гимназия и художествено училище. По случай завършването получава като подарък Нов Завет. Когато разгръща книгата попада на евангелските слова: „...жетвата е голяма, а работниците малко, затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.”(Мат. 9:37-38). Тези думи обръщат младия Валентин и го карат да преосмисли смисъла на живота си. Така започва да учи естествени науки вместо рисуване. След кратко увлечение по толстоизма, завършило с бързо разочарование, през 1898 г. Валентин Феликсович постъпва в медицинския факултет на Киевския университет с една-единствена цел: след като се дипломира да помага на бедните и страдащите. Завършва с пълно отличие и постъпва на работа в киевската болница на „Червения кръст”.

През 1904 г. Валентин се жени за медицинската сестра Анна Василевна Ланска. Малко по-късно заминава на Изток като военен лекар в Руско-японската война. Там извършва множество хирургически операции и натрупва значителен опит. След завръщането си от фронта започва работа в различни провинциални болници в Северна Русия. В гр. Ардатов, Сибирск, където работел по 14-16 часа на ден, започва да го занимава въпроса за възможностите на местната анестезия (упояване), която все още не се използвала в медицинската практика. През 1907 г. се ражда синът му Михаил, а малко след него и дъщеря – Елена. През 1908 г. семейство Войно-Ясенецки се установява в Москва, където бъдещият светител започва работа върху докторска дисертация, посветена на регионалната анестезия. Следващите няколко години Валентин Войно-Ясенецки работи из различни провинциални болници.

През 1916 г. излиза от печат първата му книга, а малко по-късно започва работа върху своя основен начуен труд „Очерки по гнойна хирургия”. През 1917 г. съпругата му Анна Василевна се разболява от туберкулоза. Семейството отново променя местожителството си – този път в Средна Азия, Ташкент. В края на 1919 г. жената на лекарят-безсребреник починала, оставяйки му четири деца. Междувременно вярата му в Бога крепнела, станал проповедник в някои ташкентски храмове. През 1921, на празника Сретение Господне, бъдещият владика бил ръкоположен за свещеник. Навсякъде – и в храма, и пред операционната маса – ходел с расо и нагръден кръст. Той бил християнски апологет преди всичко на дело, а след това и на слово. Същата година светителят-хирург бил принуден да свидетелствува пред революционен съд на ЧК-„тройка” срещу група лекари, обвинени в престъпно отношение към ранени червеноармейци. Следователят Петерс дръзко попитал професора-хирург: 

- Кажете, попе и професоре Войно-Ясенецки, как тъй нощем се молите, а денем режете? 

Отец Валентин отвърнал: 

- Аз режа хората за тяхно спасение, а в името на какво режете хората вие, гражданино обществен обвинител? 

Следващ въпрос: 

- Как така вярвате в Бога, попе и професоре Войно-Ясенецки? Да не би да сте Го виждали вашия Бог? 

- Аз наистина не съм виждал Бога, гражданино обществен обвинител. Но на мнозина съм оперирал мозъка и отваряйки черепната кутия също така още не съм видял ума. И съвест още не съм намерил там.

През 1923 г. о. Валентин Войно-Ясенецки приел монашество с името Лука – на Христовия апостол, който според църковното предание бил едновременно лекар и художник. Малко по-късно, на 31 май 1923 г., в тежки революционни условия, при пълна тайна бил ръкоположен за епископ Барнаулски, викарий на Томска епархия. По-късно хиротонията била утвърдена и одобрена от св. патриарх и изповедник Тихон. 

Поради невъзможност да заеме отредената му епархия, бил определен за епископ на Туркестанската епархия. Месец по-късно след студентски протест подава молба за напускане на катедрата по медицина към Туркестанския университет. Малко по-късно е първият му арест. Започват години на лагери и заточение. 

След редица разпити е изпратен в Москва, където е задължен да се регистрира в управлението на НКВД на Лубянка. Няколко пъти се среща с патриарх Тихон и веднъж служи с него. От октомври 1923 г. започва странстването на св. Лука из необятния руски север. ГПУ постоянно променя мястото на заточението. Изпратен в Енисейск, той достига до най-отдалечената точка на север по течението на река Енисея – селцето Плахино, на 230 клм. след Полярния кръг. В тия условия свети Лука кръщавал, проповядвал и благовестял Словото Божие. 

По това време, узнавайки за 75-годишния юбилей на великия учен-физиолог Иван Петрович Павлов, светителят-хирург му праща поздравителна телеграма, на която Павлов отговаря със следната грама: „Ваше преосвещенство и драги другарю! Дълбоко съм трогнат от вашето най-топло приветствие и Ви отвръщам за него със сърдечна благодарност. В тежкото време, пълно с непрестанни скърби за тези, които мислят и чувстват по човешки, остава една опора – изпълнението в мярката на силите на приетия дълг. С цялата си душа Ви съчувствам във Вашето мъченичество. Искрено предан Вам, Иван Павлов.”

През 1925 г. св. Лука е освободен от работа. Отива да живее при брат си в Черкаск, а след това в Ташкент. Поради невъзможност да служи (всички храмове били унищожени от болшевиките, а единственият останал бил завзет от обновленците), владика Лука Войно-Ясенецки подава молба за отделяне на покой, която е удовлетворена. Междувременно никъде в Ташкент не намира работа и започва частна практика. 

Няколко години след това е обвинен в убийството на руския учен Михайловски, който според партийните власти, бил на прага на революционно откритие – как да превърне неживата материя в жива. Според ОГПУ Войно-Ясенецки, зедно със „суеверната” жена на Михайловски, организирали убийството на учения-естетвеник за да защитят религията. През 1931 г. св. Лука е изпратен отново на заточение на север. Малко по-късно властите му предлагат освобождение и ръководство на медицинска катедра срещу отказ от духовен сан. На това предложение св. Лука остро възразява и не приема. 

През 1934 г. излиза фундаменталният научен труд на св. Лука „Очерки по гнойна хирургия”, който получава световна известност. През 1937 г. св. Лука Войно-Ясенецки е арестуван за трети път. В обвинението се посочва, че създавал „контрареволюционна църковно-монашеска организация”. Делото завършва през 1940 г. с присъда: четири години заточение в Красноярск. В началото на Отечествената война св. Лука сам предлага на съветската власт да бъде изпратен на фронта или в тила за да помага на ранените. През 1942 г. е определен за архиепископ на Красноярск. Малко по малко владиката възстановил напълно унищожения църковен живот в красноярския край. 

През 1946 г. на името на Валентин Феликсович Войно-Ясенецки е присъдена Сталинска премия в размер от 200 хил. рубли, голяма част от които той дарява на детски домове. 

През 1955 г. светителят губи напълно зрението си. През 1957 г. диктува своята автобиография „Аз възлюбих страданието...”. Както и преди активно продължавал да проповядва.

Св. Лука Войно-Ясенецки се преставил в Господа на 84 години на 11 юни 1961 г. в деня на Всички светии, просияли на руска земя. След канонизацията му през 1995 г. мощите му са пренесени в Свето-Троицкия събор в Симферопол.

mitropolia-varna.org

Честват Света великомъченица Марина в село Ботево

     Сн. Радио Варна

Стотици вярващи присъстваха на празничното архиерейско богослужение, отслужено от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и архимандрит Прокопий, игумен на  манастира „Света великомъченица Марина” в село Ботево, град Аксаково. По-късно митрополит Йоан отслужи и водосвет за здраве.

"Съкровището на Света Марина са нейните честни мощи. помолил съм и митрополит Серафим от Неврокопска епархия, тази частица, която те съхраняват, една малка частичка да дойде в нашата епархия", каза митрополит Йоан.

В района се състоя и фолклорен фестивал с участието на състави от цяла Североизточна България, организиран от община Аксаково.

На днешния ден Българската православна църква почита Света великомъченица Марина. Според житието й тя била дъщеря на езически жрец в Антиохия през трети век, възпитана от баща си в идолопоклонничество, но Бог й дал да узнае истината и я призовал при себе си.

Даниела Стойнова 

Източник: Радио Варна

Митрополит Йоан ще отслужи Божествена света Литургия в манастира "Св. вмчца Марина" - с. Ботево

С благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан на 17 юли,  Неделя след Петдесетница - на св. Отци от 6-те Вселенски събори, от 9:00 ч. ще бъде отслужена Божествена света Литургия в манастира "Св. вмчца Марина" - село Ботево.

Рождественско послание на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан

„Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден)… за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий, чрез Иисуса Христа“ (Гал. 4:4,5,7).

 Всечестни отци, скъпи представители на монашеството, обични в Господа братя и сестри - чеда на богохранимата Варненска и Великопреславска епархия,

 От се сърце поздравяваме всички вас с Рождеството на Спасителя на света (Йоан 4:42) и пожелаваме на всички крепки душевни и телесни сили, Божия помощ в трудовете, мир и благоденствие. Нека чрез родилия се във Витлеем Спасител да се преобразява лицето на България – нашето мило Отечество!

 Свети апостол Павел в посланието си към галатяните възвестява една истина, която съдържа в себе си отговор на въпроса: защо дойде в света нашият Господ Иисус Христос? Той дойде за това - за да бъдат човеците осиновени от Бога, за да не бъдат като роби, но да са свободни синове и дъщери, които чрез силата на Светия Дух могат да се обърнат към Твореца, като Го назоват свой Отец (Гал. 4:6).

 Как се разпространява върху хората това осиновение? Същият апостол ни учи, че осиновението от Бога е резултат от действието в нас на Светия Дух, „понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии“ (Рим. 8:14). По този начин осиновението е дар, който Бог предлага на човеците чрез Своя Син в Светия Дух. Но този дар се възприема и усвоява от хората свободно, той не е дух на робство, но Дух на осиновение (Рим. 8:15). Намирането на този дар изисква от човека готовност и усилия. „Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса; всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“ (Гал. 3:26-27). И така, осиновението от Бога, съпричастността към Христос се осъществява със силата на Светия Дух според нашата вяра, чрез тайнството Кръщение и подвига на духовно-нравственото възпитание, назовано от апостол Павел като обличане в Христа (Гал. 3:27).

 Възпоменаването на събитието Рождество Христово трябва да повдигне в нас размисъл доколко ние, които сме кръстени човеци, сме способни да усвоим даровете на Светия Дух; доколко е жива и действена нашата вяра; до каква степен призива на апостола да се облечем в Христа се осъществява в нашия ежедневен живот? Доколко оставаме верни на обетите на светото Кръщение? Осиновението на човека от Бога е и Божий дар, и заповед едновременно. Като дар то се донася на нас чрез родения във Витлеем Младенец и се осъществява в живота със силата на Светия Дух. Като заповед се изисква от нас вяра и съответстващи на вярата добри дела. Затова колкото повече в нашия живот са любовта, мира, доброто и правдата, толкова повече ние се съпротивляваме на злото, враждата, ненавистта и лъжата. В резултат на това сме по-близко до Бога и по-обилни дарове на Светия Дух се изливат върху нас.

 Същевременно сред многото добродетели в крайна сметка има две, за които Словото Божие говори като условия за осиновението на човека от Бога. Това са състраданието (Лука 6:35) и миротворството (Матей 5:9). Състраданието преодолява егоизма, бездушието, коравосърдечието, безчувствеността, жестокостта; миротворството предотвратява враждата, разделението и кръвопролитието. Християните са длъжни да осъществяват тези добродетели в личния и обществения си живот. Няма граница за християнина в неговия път към Бога. Не съществуват някакви тесни и специални места за осъществяване на християнските заповеди. Те трябва да се изпълняват навсякъде, където има болка, страдание, нужда, разделение, вражда. Господ изисква от нас състрадание и към ближните, и към далечните. Страданието и болката, където и да се проявяват, трябва да предизвикват у нас ответните чувства – състрадание и милосърдие.

 Отиващата си година беше изпълнена с различни големи изпитания. В борбата с жестоката болест Ковид-19 загинаха множество човеци. Немалко домашни църкви оредяха. Голям брой хора се разделиха със своите близки. Пожарите, наводненията, катастрофите съсипаха човешки животи. Бедността, несигурността, страхът и болката разклатиха духовното равновесие на човека. Какъв трябва да бъде отговорът на християнина към страданията на ближните и далечните? Този отговор е състраданието. Ние сме длъжни да укрепим в себе си това чувство, с което е бил богат нашият народ, но което е отслабнало в сърцата ни, които днес са закоравели и закрити за чуждата болка. Чувството на състрадание поражда солидарност, солидарността умножава силата на народа, прави го способен да преодолее най-страшните изпитания. Преп. авва Доротей учил, че хората са подобни на слънчевите лъчи: колкото са по-близо те към слънцето, към Бога, толкова са по-близко един към друг. Състраданието и солидарността сближават хората, правят ги силни, същевременно ги приближават към осиновението от Бога.

 Осиновението на човека от Бога Евангелието свързва също така с миротворството: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Матей 5:9). За осъществяването на тази заповед също няма граници: мирът в нашите сърца, мирът в семейството, мирът в нашите енории, мирът в колективите, където се трудим, мирът в Църквата, мирът в нашата страна, мирът сред народите, мирът сред ближни и далечни – това е областта на християнското миротворчество. Да бъдеш миротворец, значи не да нарушиш мира там, където той е факт, но да изградиш мира там, където е нарушен, и да съдействаш с всички начини и способи да се излекува разделението и да се укрепи мирът. Следвайки този принцип, нашата родна света Църква неизменно възпитава своите чеда в дух на мир.

 Всечестни отци, скъпи представители на монашеството, обични в Господа братя и сестри - чеда на богохранимата Варненска и Великопреславска епархия,

 Господ се роди във Витлеемската пещера, за да могат синовете човешки да станат синове Божии. Но какво означава за хората осиновението от Бога, какво им дава това осиновение? Осиновението означава съпричастност към Божествената любов, защото „Бог е любов“ (1 Йоан 4:8). Осиновението от Бога въвежда човеците в тайната на любовта като висш закон на живота, разкрива пред тях смисъла на този живот и дарува сили за неговото осъществяване. С други думи, осиновението от Бога е преображение на човешкия живот по законите на Божествената любов, уподобяване този живот на Божествения живот. Това преображение започва тук, в условията на земното битие, и преминава във вечността.

 „Възлюбени - говори ни свети апостол Йоан Богослов, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е“ (1 Йоан 3:2).

 Дано ни помогне Господ през Новата година и във всички години от нашия живот, та да останем верни на дара на осиновението, което Богочовекът Христос донесе в света чрез Своето Рождество! Амин!

Честито Рождество Христово!

Митрополит Йоан освети храм "Св. Николай" в каварненското село Свети Никола

На 26 септември 2021 г., преставяне на св. апостол и евангелист Йоан Богослов, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан освети храма в каварненското село Свети Никола, посветен на покровителя на селото – свети Николай Мирликийски Чудотворец. В чина на освещаване с полагане на свети антиминс с вградена частица от честните мощи на мъченик, както и в първата светата Литургия с Архиерея съслужиха протойерей Стефан Николов, свещеник Венцислав Георгиев и дякон Яньо Петранов. Клиросните певци Тодор Тодоров и Александър Александров украсиха песенно богослужението.

 Храмът в крайморското село е издигнат на мястото на съборената през 1998

г. църква. С освещаването му жителите на селото имат нов молитвен дом, в който могат да се извършват светите Тайнства. Сред множеството присъстващи на празничното събитие бе и г-н Петър Георгиев – кметски наместник на село Свети Никола.

 Митрополит Йоан се обърна към присъстващите в храма, казвайки: „С чувство на радост ви приветстваме в завършека на първата света Литургия по повод освещението на храма "Свети Николай"... Доста години този храм се гради, разични хора са помогнали и са участвали в този градеж. Започнат е преди нас. Спомняме си, че когато дойдохме за пръв път тук, това беше един храм, издигнат до груб строеж“.

 Негово Високопреосвещенство отбеляза, че градежът е бил извършен с

много труд и усилия. Той благодари на всички спомоществователи и дарители, взели участие в това народно дело, всеки според силите си.

 В знак на особено внимание и молитвена благодарност митрополит Йоан награди с почетния знак на Варненска и Великопреславска епархия г-н Тодор Великов и връчи благодарствена грамота на г-н Петър Петров за доброто им отношение и съдействие в изграждането на благолепния храм.

 Митрополит Йоан раздаде анафората и подари на всички най-новото издание на Варненска и Великопреславска света митрополия – "Поглед върху пастирските проблеми в посланията на св. апостол Павел до Тимотей и Тит“.

Изготви: Георги Великов

mitropolia-varna.org

Честване на 25 септември – Ден на Добрич и 81 години от възвръщането на Южна Добруджа към България

На 25 септември 2021 г. Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан взе участие в празничната програма на град Добрич, която започна със заупокойна молитва и поднасяне на венци и цветя в памет на загиналите за свободата на Южна Добруджа в Мемориалния комплекс "Военно гробище–музей, град Добрич". Заедно с Архиерея бяха духовници от Добричка духовна околия и град Варна.

 Като празник на града 25 септември се чества от 1990 година, когато официално е отбелязана 50-годишнината от присъединяване на Южна Добруджа към България и с Указ на президента на Република България е възстановено старото име на града – Добрич.

Митрополит Йоан започна словото си с думите: „Намирайки се на мястото на вечния покой на тези човеци, които отдадоха живота си и го загубиха за устояване на принципи свещени, ние имаме дълг – православен, духовен, морален, а защо не и патриотичен, започвайки тържеството на град Добрич със заупокойната молитва в упокоението и разбирането, че пред смъртта никой не може да бъде велик и че пред подвига на тези човеци Църквата винаги пази живата памет за своите покойни чеда – вождове и воини, паднали на бойното поле за вярата и освобождението на нашето Отечество“, заяви Негово Високопреосвещенство и допълни: „Пребивавайки на това място на вечния покой, ние разбираме големия трагизъм, който се осъществява в онова историческо време, в началото на XX в., поредицата от войни и разбираме, че всъщност една от най-големите злини за човечеството са военните конфликти и войната“.

 Архиереят обърна внимание на огромния трагизъм православни човеци с една вяра да имат война помежду си. Той отбеляза, че „чувството на националност, на патриотичност са важни чувства и човек трябва да ги носи в сърцето си, но тези чувства да не достигат до краен национализъм и шовинизъм, и въобще до крайности от една

страна, нито пък до другата крайност на нихилизма и анархията. Човек трябва да намери тази златна среда и това, което е най-подходящо за едно държавническо, политическо, морално и нравствено развитие на една държава, основана на осмислянето и огромного значение на нашата вяра и причислението ни към светото Православие“.

 Сред официалните лица бяха г-н Йордан Йорданов, кмет на Община град Добрич, г-н Васил Карапанчев, областен управител на Област Добрич, г-н Нивелин Радичков, председател на Общински съвет Добрич, г-н Владимир Климанов, Генерален консул на Генералното коснулство на Руската федерация във Варна, г-н Мурат Анъл, вицеконсул на Генералното консулство на Република Турция в Бургас, Флотилен адмирал Георги Пенев, заместник-командир на Военноморските сили. Сред присъстващите бяха и множество почетни граждани, военноинвалиди, военни от запаса и други.

 Негово Високопреосвещенство благопожела на всички добричлии да бъдат достойни човеци, да проявяват винаги своята човечност към ближния и „помнейки всички исторически обстоятелства, учейки се от тях, да имаме онова смирение и поведение, което никога повече да не ни доведе до такива сериозни военни конфликти“.

 Основни акценти в честването на празника тази година са: Общоградско поклонение на Военното гробище в града, тържествена сесия на Общинския съвет и обявяване на почетни граждани на Добрич в Художествената галерия, както и валидиране на пощенска марка на тема: "160 години от рождението на ген. Иван Колев" – съвместно с Български пощи ЕАД.

 Военното гробище е създадено през 1916 г., когато се води сражението за град Добрич, останало в историята като Добричка епопея (5-7 септември 1916 г.). При боевете тогава са загинали около 1100 български войници, по голямата част от които са погребани край града. През целия военен период между 1916-1918 г. на територията на гробището, в единични и братски гробове, са положени около 3500 воини от 6 национални армии, 10 народности и 6 вероизповедания. Със заповед на Заместник-министъра на културата от 21 март 2019 г. Мемориалният комплекс е обявен за обект с национално значение[2]. Днес за паметните боеве при Добрич напомнят каменните надгробия, експозицията „Добричката епопея 1916 г.“, алеята на знамената, вечният огън и параклис-костницата "Св. Архангел Михаил", изградена през 1921 г. и изографисана от известния добрички живописец Никола Тахтунов[3].

 Какво празнуваме на 25 септември?

 След подписване на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Това положение продължава до 1940 г., когато е подписан Крайовския договор и Южна Добруджа е върната на България.

 Крайовският договор е подписан в гр. Крайова на 7 септември 1940 година и е между България и Румъния. Условията на договора налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа, както и да се осъществи обмен на населението от Северна и Южна Добруджа. На 19 август 1940 г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на Царство България. Така над 88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората Балканска война през 1913 г. са принудени да напуснат и да се преместят на север, докато 65 000 българи от северната част емигрират в родината.

 На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич

Изготви: Георги Великов

mitropolia-varna.org

Освещаване на новия Очен медицински център "Св. Николай Чудотворец" в град Добрич

На 5 септември 2021 г., когато честваме паметта на родителите на свети Йоан Предтеча и Кръстител – свети пророк Захария и праведна Елисавета, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан освети новия Очен медицински център в град Добрич, посветен на свети Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец. Заедно с Архиерея бяха протойерей Емануил Юсеин – председател на храм "Св. Троица", както и дякон Венцислав Георгиев.

 В новооткрития Очен медицински център работят доказани офталмолози, оптици, медицински и немедицински персонал. Медицинското заведение е част от очните клиники със същото име в Бургас и Варна. Очна клиника "Св. Николай Чудотворец" отваря врати през 2005 година в град Варна, а през 2017 година и в гр. Бургас. От началото на месец юни добричлии и жителите на околните селища имат вече пряка възможност да се лекуват и консултират от едни от най-добрите специалисти по очни болести.

Водещ специалист в очните клиники е д-р Пламен Хубанов. Центърът в Добрич е специализиран в диагностиката, лечението и профилактиката на всички видове очни заболявания. Разполага с най-модерната и високотехнологична апаратура за диагностика и лечение в офталмологията. В Очния център е разположена и оптика със самостоятелен вход. В оптиката се извършват здравни консултации по проблеми на зрението, изработка на очила, ремонти и корекции на рамки, както и продажба на очила и материали за очна оптика[1].

 Митрополит Йоан се обърна към д-р Хубанов и целия екип на медицинското заведение с благопожелание за добър успех. Той припомни важността и нуждата от лекаря за човека, свидетелство за което намираме още в Стария Завет, вглеждайки се в първите стихове на 38-ма глава от книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов: "Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал, и лекуването е от Вишния" (Сир. 38:1-2). „Отделно пък в тази глава ние виждаме, че той призовава човека да не отделя лекаря от себе си“, допълни още Архиереят.

 С благодарност за отправената покана и с уважение към цялото лекарско съсловие, Негово Високопреосвещенство подари икона на Казанската Пресвета Богородица и пожела Божията Майка да бъде ходатайка за всички, които ще се лекуват тук и всички, които ще ги лекуват.

Изготви: Георги Великов

mitropolia-varna.org

Митрополит Йоан отслужи бдението в манастир "Св. вмчца Марина" край село Ботево

Снимки: Варненска и Великопреславска света митрополия

В навечерието на празника на света великомъченица Марина, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи бдение в храма на посветената в нейна чест света обител, намираща се в близост до село Ботево, Община Аксаково.

В съслужение с Архиерея бяха игуменът на манастира архимандрит Прокопий (Костадинов), протойерей Тодор Тодоров, свещеник Илко Янакиев и дяконите Венцислав Георгиев и Яньо Петранов. Църковните песнопения бяха изпълнени от клиростни певци с диригент Тодор Тодоров.

Благолепният храм при светата обител бе изпълнен от множество християни, които се причастиха в края на светата Литургия. Сред присъстващите бяха ставрофорен иконом Петър Георгиев и протойерей Стефан Стоянов.

Негово Високопреосвещенство се обърна към присъстващите с благопожелание за здраве и крепки духовни сили. Той поздрави всички именници със светлия празник, както и всички, които се причастиха.

Митрополит Йоан насочи вниманието към частицата от честните мощи на света Марина, които бяха дарени на Варненска и Великопреславска света митрополия от Негово Високопреосвещенство приснопаметния Доростолски митрополит Амвросий. Архиереят дари частицата в знак на благодарност за доброто отношение и медицински грижи, които получи в УМБАЛ "Св. Марина" - Варна.

С благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан честните мощи бяха донесена в светата обител, където остават и до днес за благодатно утешение и радост на братята и всички поклонници. Архиереят допълни в словото си, че се очаква в Епархията да пристигне друга частица от мощите на светата великомъченица от Света Гора - Атон, която ще се пренася из епархията, за да могат повече християни да се докоснат до света Марина и да попросят молитвеното ѝ застъпничество пред Бога.

Изготви: Георги Великов

Варненска и Великопреславска света митрополия

Храмов празник и награждаване с офикии в храм "Св. Троица" – град Добрич

 На голямия християнски празник Петдесетница Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави светата Литургия и Вечернята в добричкия храм посветен на Пресветата, Единосъщна, Живоначална и Неразделна Троица – Отец, Син и Свети Дух.

 Празничното настроение на множеството християни бе преповдигнато и от награждаването на отците при храма свещеник Емануил Юсеин – председател на храма домакин и свещеник Велико Великов с офикията "протойерей", както и на свещеник Петър Димитров – председател на новостроящия се храм в града, който е в чест на свети Лука Кримски. Архиереят се обърна към тях с благопожелание за здраве и крепки сили в нелекото им служение.

 След прочитане на еванглеското четиво, митрополит Йоан изтъкна в проповедта си, че днес завършва онзи тържествен период от Пасха до петдесетия ден след нея – Петдесетница, когато се установява и създава светата Църква чрез слизането на Светия Дух над светите апостоли. Светият Дух, Който съгря

Църквата и я облагодати. Архиереят допълни, че молитвата "Царю Небесний" не прозвучаваше нито по време богослуженията, нито в молитвеното правило на християнина от момента, в който Христос възскръсна до сега, когато отново започваме да я произнасяме.

 Ако се вгледаме в творчеството на светите отци и особено на тези, които са живели през XIX и XX век, ние ще видим, че „всички те говориха за нещо много важно в целта на човешкия живот. Първо – да придобием мирен дух, и второ – да препечелим благодатта на Светия Дух. Защото благодатта е сила Божия, тя е нетварна енергия. Благодатта съдейства и лекува нашите немощи, и възпълва нашите недостатъци. Тя е оня дар, който получаваме в светите Тайнства, най-вече и в светата Литургия. Това е силата Божия, която съдейства на човека да се изправи. Благодатта Божия чрез Светия Дух е тази, която възнася човека на небето“, заяви Архиереят.

 Цялото богослужение и проповед на митрополит Йоан може да видите на официалната страница на Варненска и Великопреславска света митрополия във Фейсбук: https://www.facebook.com/varnenska.mitropoliq/videos/1788534014650821.

 По установения в Типика ред веднага след светата Литургия се отслужва Вечерня, но с благословението на митрополит Йоан отците раздадоха нафора веднага след нейния край, за да бъдат поздравени от боголюбивия народ. Богослуженията бяха песенно украсени от клиросните певци Тодор Тодоров и Александър Александров.

 По време на Вечернята Негово Високопреосвещенство прочете трите установени коленопреклонни молитви, а малко преди това, когато се пее великия прокимен "Кто Бог велий, яко Бог наш", отците раздадоха на присъстващите орехови листа във възпоменание на славното събитие чествано днес.

Изготви: Георги Великов

mitropolia-varna.org

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави богослужението на Петдесетница в храм "Св. Троица" в Добрич

Архиерейска света Литургия се проведе тази неделна сутрин в храм "Св. Троица", в Добрич. На този радостен за всички християни празник богослужението възглави Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан.

На 20 юни 2021 г., петдесет дни след славното Христово Възкресение, Православната църква чества големия християнски празник Петдесетница. На този ден Света Богородица и светите

         Сн. Ангел Радилов, "Подиум"

апостоли били в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Иисус Христос "и явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий" (Деян. 2:3-4).

Следващият ден е установен от светата Църква за особена почит към Третото Лице на Светата Троица - Светия Дух.

Запис от богослужението можете да видите във видеото на Варненска и Великопреславска митрополия: