събота, 15 април 2023 г.

Пасхално послание на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан

Снимка: mitropolia-varna.org

Обични в Господа отци, представители на монашеството, братя и сестри, чеда на Варненската и Великопреславска епархия,

Христос Воскресе!

 Като изричаме тези думи, какво можем да кажем повече? Всичко е казано. Наистина денят на Възкресението Христово се явява цар на дните и глава на празниците. Св. Климент Охридски ни поучава: „послушайте да ви разкажа за славата и честта на тоя ден, в който Господ, нашият Бог, победи дявола и, като разруши силата на смъртта, възкръсна от гроба като безсмъртен и заедно със Себе Си възкреси всички умрели праведници. И сега Той ни призовава, чрез пророка, който казва: „Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към (Бога), твърдинята на спасението ни; да застанем пред лицето Му със славословие, с песни да възкликнем към Него“ (Пс. 94:1–2); защото Той слезе от небето, за да потърси заблудилия се и за да спаси погиналия човек (Мат. 18:11; Лука 19:10)“.[1]

 Господ дойде: при болните – лекар, при пленниците – освободител, при седящите в тъмнина – незалязваща светлина, при мъртвите – безсмъртен живот, та умрелите поради Адам да оживеят чрез Христа (1 Кор. 15:22), Той е нашият мир (Еф. 2:14).

 Ако словото е наша храна според казаното в Свещеното Писание: „човек не само с хляб живее, но човек живее с всяко (слово), което излиза из устата на Господа“ (Втор. 8:3), то словото за Възкресението Христово е подобно на манна, както я изобразява Премъдрият, тя е „готов хляб, който имаше всякакви приятности всекиму по вкуса“ (Прем. Сол. 16:20).

 Изморен ли си от греха и търсиш ли правдата? Дойди и се насищай: Христос възкръсна, „предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване” (Рим. 4:25). Изморен ли си от безрадостното иго на закона и желаеш ли да избягаш от това робство, за да преминеш в благодатната свобода? „Пристъпи, съветва ни св. Филарет Московски, и вкуси Пасхата, която от тебе е желана:” „защото Христос – Пасхата наша, биде заклан за нас“ (1 Кор. 5:7). „Стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго“ (Гал. 5:1). Боледуваш ли от страха от смъртта? Приеми лекарството против тази болест: „Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:20). Изнемогваш ли в борбата против враговете на твоето спасение? Вкуси от „добрата реч” за възкресението, защото в него са победоносните „сили на бъдещия век” (Евр. 6:5), „да се дигне Бог, и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят“ (Пс. 67:2).[2]

 Един от съвременните православни богослови задава основателен въпрос: защо възкресението си остава тайна? Поради зачитането на нашата свобода. Възкръсналият не се налага. Той не се явява на властимащите в този свят, а само на онези, които наистина Го приемат с вяра и любов. И не Възкресението е това, което провокира вярата, а тъкмо вярата позволява на Възкресението да се прояви. Иисус ни зове кротко, както призовава Мария Магдалина: и едва тогава тя „се обръща”, сърцето ѝ се обръща и Го разпознава. И едва когато преломява хляба в някаква странноприемница, поклонниците от Емаус Го разпознават – затова изчезнал, Той присъства в Евхаристията, в Духа, в „тайнствата“ на Църквата.

 „В Църквата човечността на Богочовека Христос, която е и наша, Неговата човечност, едновременно разпната и възславена, става за нас източник на Живота. Разбира се, смъртта винаги властва и ни напомня присъствието си: раздялата, скръбта, изчезването на онези, които обичаме, трагедиите, толкова жестоки в историята, ненавистта към себе си и към другите. Ала всички тези ситуации, ако ги изживеем с доверие във Възкръсналия, ако приемем да получим себе си от Него, могат да се превърнат в пътища на Възкресението. Христос възкръсна, духовната смърт е победена, смъртта е вече само раздран покров на любовта. Тогава дълбоко в нас тревогата се превръща в доверие, вече не се нуждаем нито от роби, нито от врагове. Смята се, че няма изход, но Той е тук, Той – нашият приятел, нашето място: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще Ви успокоя” (Мат. 11:28); Неговото присъствие е откриване на светлината”.[3]

 Обични в Господа братя и сестри, френският православен богослов Оливие Клеман свидетелства: „ние разпадаме човечеството на затворени индивидуалности, които се ненавиждат или размиват. Разпад, който продължава да се разширява чрез колективни вражди”.[4] Господ Иисус Христос носи в Себе Си цялото човечество. Той умира заедно с нас, за да възкръснем ние заедно с Него. Ужасът на войната и днес е факт, нашата молитва в този момент е да се прекратят военните действия между Русия и Украйна, за да се възцари мирът. Нека светлината и благодатта на Възкръсналия Христос да умиротвори всички, да даде утеха на страдащите, да успокои разделените, да подкрепи угнетените. Да се прекрати духът на омразата.

 Днес Църквата с възвишена проповед високо зове, казвайки: дойдете, деца, послушайте ме: на страх Господен ще ви науча (Пс. 33:12); Божия трапеза е приготвена, предлагаща Божия Агнец, Който взима върху Себе Си греховете на целия свят (Йоан 1:29) – Христос, нашият Бог, заклан заради нас (1 Кор. 5:7; Откр. 5:6,12); и раздаван на всички вярващи за опрощение на греховете и за вечен живот (Мат. 26:28; Служебник, Литургия, Молитва пред Причастие) и тъй, нека не се лишаваме поради кратковременната похот и поради злоба от това велико и неизказано тайнство, установено за наше спасение. Но с чиста душа и тяло, с благоговение и мир да пристъпим и така да се насладим духовно от пресветото Тяло и Кръв Христови. Като приемем пък св. Причастие, нека оставаме чисти, очиствайки се от всеки грях, а не да се връщаме към предишните обичаи. Да не бъдем такива! „Нека останем така, както Христос ни изкупи със Своята Кръв“ (1 Петр. 1:19; Гал. 3:13; Откр. 5:9) – чисти, непорочни, съвършени в Божията любов (Еф. 1:4; Фил. 1:10), като прославяме заедно Отца и Сина и Светия Дух и сега, и всякога, и вовеки. Да, Христос възкръсна. И всички са вече живи – завинаги.

Честито Възкресение Христово!  

ПАСХА ХРИСТОВА – 2023 г.